За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 22 април 2015 г.

Работа с деца със заекване

Работа с деца със заекване

Заекването в детска възраст е нормално състояние, когато е временно – т.н. развитийно заекване. То обикновено преминава за няколко месеца, когато речта бъде добре усвоена. За съжаление, съществуват и други видове заекване, които ми се иска да дискутирам основно в тези редове: т.н. хередитарно и неврогенно заекване. Първото е наследствено – когато някой от родителите или в генограмата се наблюдава присъствие на този синдром. За неврогенно се смята заекването, при което присъства мозъчна база, тоест промени и дефицити в пътищата на процесиране на лингвистичната обработка в мозъка. При хередитарното заекване се наблюдават мозъчни промени, но неврогенното заекване незадължително е хередитарно. Цялостната етиологична картина на този синдром засега не е известна, поне що се отнася до лимитите в разбиранията на т.н. твърда наука.

Семейна система

Една от психотерапевтичните насоки при работата с деца със заекване, е изследване на и повлияване на семейната система. Независимо от какъв вид е речевата неплавност, някои фактори във възпитанието на детето и родителските взаимоотношения, могат както силно да спомогнат на речевата плавност, така и да я влошат.

Кои са зловредните в случая психогенни фактори?

-          Чести скандали между родителите.
-          Твърде авторитарен, деспотичен, свръхизискващ, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание.
-          Директно нетолериране на речевите блокове на детето и вменяване на вина.

С родителите се провежда консултация, а ако е необходимо и колкото са нужни на брой терапевтични сесии, в които се анализира, но и работи фокусирано върху взаимоотношенията им и начина им на общуване с детето. Конкретно се настоява за забавяне на речевия темп и скорост на говорене както с детето, така и помежду им. Детето автоматично копира родителската реч и забавянето на говора им, съчетано с адекватно възпитание и отношение към заекването му, влияе силно положително върху говора му.

Пряка работа с детето

Както и при други неврози в ранна възраст, с детето се работи през игри, рисунки, приказки, моделиране, през тялото. Каквото и да се прави в случая, е важно терапевтът да говори много бавно, ползвайки техниките на говора, които се ползват в логопедичната терапия – леко провлачване на ударената гласна, паузи между думите и др. Това прави гласа мелодичен, внушава сигурност и спокойствие и кара самия детски говор да се забави и подобри. Основната психотерапевтична работа е насочена към изграждане на доверие между двамата, което детето интернализира като доверие в самото себе си.

Хипнотерапия в работата с деца със заекване

Моят опит в работата с деца с различни невротични състояния ме води до заключението, че един прекрасен метод за повлияване на състоянието им, е хипнотерапията. Децата със заекване не са изключение. Хипнотерапията може да се ползва чрез недиректните внушения на приказките и метафорите на разговорната, Ериксонова хипноза, както и във вида на класическата хипноза. Колкото по-малко е детето (с хипнотерапия се работи при деца над 4-5 год.), толкова по-преки могат да бъдат внушенията. Освен метафори и аналогии (през приказки, измисляни от терапевта), в които се цели пренос на състояние, се ползват стандартните нлп и когнитивни хипнотерапевтични техники: десензитизация, пренос, сваляне на модел, обуславяне на нов речеви навик, замах, визуално сливане, претоварване на работната памет и директен достъп до дългосрочната памет/ несъзнаваното... Директната работа с речта се комбинира с по-цялостната работа върху изграждането на по-високата детска самооценка.

Наблюденията ми показват, че работата с детето със заекване е от изключителна важност за оформяне на плавната му реч. Липсата на такава работа е като пасивно отношение към горящ огън – може да загасне, но е твърде възможно и да причини пожар. Тоест, ако заекването персистира и родителите не вземат мерки, съществува висока вероятност то да се хронифицира, да се превърне в част от процедурната памет на детето. Самото заекване става повод за пораждане на социална тревожност. Тя на свой ред влошава речевата плавност – тоест, поражда се порочен кръг. Разбира се, излизането от него е възможно и в по-късна възраст, но с далеч по-големи усилия и за много по-продължителен период, чрез комбинация от психотерапия и речева терапия.


Орлин Баев

понеделник, 13 април 2015 г.

ДА ОБИЧАШ ЖЕНА

 Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Много жени искат да променят мъжете си. Но как? С мрънкане? Или с мазохистично примирение, подхранващо минусите му? С псевдо еманципирано, амазонско мъжкаранство или с кастриращо го (като невротичен защитен механизъм) безлюбие? Не мисля! Променя Любовта. Истинната, силна, благодарна, прощаваща, прегръщаща любов! Ако имаш Любов, имаш всичко. Нямаш ли я, нищо нямаш. Много недоразумения изникват при споменаването на любовта и нейното качество смирено приемане. Бъркат я с мазохистичното примирение, с инфантилната незрялост на искането от другия като зяпнало пред майка си гардже, с психопатното себеналагане, с ригидните норми, с романтичните фантазии... Но, любовта е самата същина на Човека и може да с енамери и преживее само отвътре навън, от извора на Бога в човека, а след това виждането и в партньора, другите и света наоколо ни. Имаш ли я, виждаш я навсякъде!

Горният коментар написах по повод размислите ми, събудени при прочитане на тази наистина красива и въздействаща статия! Ето огледалният и вариант, през призмата на мъжкия ми поглед, фокусиран в любовта към жената.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Ако искаш да промениш света, обичай жената. Защото жената е цял един свят, а обичаш ли я, вече променяш своя свят. Самата Любов е жена. Обичаш ли с такава безусловна и самостойна любов, жената пред теб се отразява в нея. Не че искаш да я променяш, но създаваш най-добрите условия за разтапяне на ледените късчета в очите и – за да събуди и тя своята безусловна обич. Приеми нежната и ръка и я насочи към слънчевия си сплит – там, където топлината и може да се отпусне в силата ти.
Взри се в очите и. Виж душата и, надълбоко, още по-надълбоко – зад външните и маски, роли, защити, зад думите и. Почувствай я, слей се с пулсиращото и сърце. Не се преструвай, защото ако тя е в допир с дълбините на женствеността си, ще почувства фалша ти.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Потъни, разтвори се в очите и и виж незримото. Там живее опита на майките, бабите, грижовниците, защитниците на домашното огнище, живеят хиляди и хиляди утроби, научили се в столетията, хилядолетията и милионите години да обгръщат, прегръщат, да претърпяват и преобразуват силата с мекотата си. Там, навътре в душата и, живеят всички мигове на любов майчина и съпружеска, но и всички раздиращи вечности на насилие и потискане, преживяно в този до скоро мъжки свят. Живее същество, сливащо любовта и сексуалността, но научено да ги дели изкуствено поради нечии фалшиви норми. Искаш секс с жената? Слей духа си с душата и, силата си с чувствата и, сърцето си с нейната жажда за обич, разбирането си с красивите пътечки на ума и, обсипани с цветята на красотата. Красота, напоена от живата вода на любовта, която кара семенцето в почвата да покълне, а семето ти в утробата и, да израсне в човек. Взри се в същината на женствената и енергия, чувства и нужди, изцяло приемащо, прегърни я безусловно със заряда на духа си.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Така женското и същество получава това, което винаги е търсило – сигурност. Позволи и да се довери на мощта в обичащия, идващ от дълбините на духа ти поглед. Не е нужно да отговаряш на всичките и външни щения. Те са само тест за устойчивостта на стабилността ти. Не слуга иска тя, а силен и любящ партньор. Мъж със здрава твърдост не само в уюта на нощите, но във вихъра на житейските бури. Твоята мъжка сигурност има силата да цери нейните дълбоки душевни рани, да ги залива целебно с елея на нужното и собствено израстване и трансформиране.

Застани пред нея, в цялото достойнство на волята си, с воинския дух на мъжката си, здрава агресия и твърдост, сега смирено разтворили се в сърцето на красотата и нектара на мекотата и. Почувствай, интуирай я – защото прекалено мислиш ли, убиваш същината и. Усети разтварянето и за теб – тогава пристъпи към нея, във взаимното разтваряне на прегръдката ви. Когато тя се отдръпне, за да тества мъжката ти смелост и мотивация, не бързай, изчакай. Постой в дълбокия си страх от отхвърляне – събери в себе си силата и духа на предците си воини и прегърни ужаса си от смъртта, от изоставилата те усмивка на живота – любов в погледа и. Тогава силата ти нараства. Защото само смиреното прегръщане на страха ти от смъртта, те прави достоен за величието на живота. Защото той е жена!

Тогава тръгни смирен, но решителен към нея, отново и отново, с търпелива, неотклонна упоритост. Тя тества силата на спокойната ти решимост, готовността на духа ти да преодолява и се бори за нея. Ето, красотата на тялото и душата и отново се слива със силата на тялото и проникващата сила на духа ти. Ето, нещо в нея дори може да иска драма, грубата сила на лошото момче в теб. Не влизай в тази игра. Тя я е играла достатъчно дълго. Бабите и прабабите и са били в ролята на потиснати момичета… Лесно е да влезеш в тази игра. Така ще имаш тялото и грубите и емоции, но не и сърцето и същината на душата и. Затова, обичай я! Искрено, спокойно, силно, отдадено, но самостойно и по мъжки независимо. Така печелиш вечната и душа, а телесното ви сливане се превръща в част от любовта. Без да искаш да я променяш, променяйки себе си, създаваш най-добрите предпоставки и тя да те последва.

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости!
Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била!

Ако искаш да промениш света си, обичай жена!

Обичай я! Със силата на слабостта си я обичай. Не, не се преструвай пред нея, тя не иска това. Мъжете могат да плачат – това е сила, вече го съзнаваш, нали?! Защото тя иска да живее с човека, не с маската ти. Доверявайки се на загубата на контрола, научаваш сърцето си на себевладеене. Приемайки със спокойно доверие непознатото, в теб се ражда воинът, смеещ се в лицето на смъртта. Тогава мъжкият дух прелива от ядрото на силата ти, а свещеният пламък на огнената ти сила подгрява водата на утробата и сърцето на партньорката ти! Имаш опит. Падал си, ставал си, закалил си силата си в битките на сблъсъците в този живот. Така си се научил да понасяш загубата спокойно, кат част от пътя ти към следващата победа. Силен мъж си! Прегърни жената до теб! Ето, виж – мъжката ти, огнена сила, е изпарила женската и чувственост в любовта на богиня!  


Орлин Баев

Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта

Нарцистичната същност на несъзнаваната вторична печалба, произвеждаща съпротиви срещу промяната във вид на невротични защитни механизми.
 Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта

Цялостното справяне с тревожното състояние е … път. Път по акордиране, зададен първоначално от мъдростта на същината, на Човека. Същност, с която човешката система, поради характерови особености, временно е в дискорд. Дисхармония, през която в тревожното състояние, пречупването и на външната, социална реалност, е силно променено през маладаптивни психични защитни механизми и когнитивни изкривявания.
Ще трасирам главните, принципни жалони в пътя на справяне и подходящите, фасилитиращи ги методи. Ето, преживяваш панически атаки. Отишъл си при специалист, който те е диагностицирал с паническо разстройство. Чел си в интернет една доволно „красива“ комбинация от няколко грама полезни насоки и споделен опит и камари тонове от рев и оплаквания. Ти вероятно също се чудиш към кой от двата „лагера“ да се присъединиш, или пък стануваш в единия, но понякога навестяваш и другия. J

Типичният за Паническо р-во (ПР) характер

В психотерапията битува мнението, че ранните години, през които се гравират основните характерови черти на индивида, имат значение и за настоящото му възприятие на света. Опитът ми в психотерапията показва, че типичният човек, който дълго време (ако не предприеме нужните стъпки по осъзнаване, промяна на отношението и справяне) е склонен да поддържа паническо р-во, представлява следното. Отвън твърд, нащрек, защитно свръхконтролиращ, предъвкващо и преживящо  многомислещ, напрегнат и ригиден. Отвътре обаче жаден за любов, мек и свръхчувствителен, сърцат и добър. Дори прекалено добър, понякога до мазохизъм, за да не бъде изоставен от грижата и вниманието на „значимия“ друг. Мекота и жажда за прегръдка и обич, идващи от характеровите травми на вътрешното му дете, живеещо и сега в дълбините на подсъзнанието му. Детенце, жадуващо приемане, гушкане и грижа, дълбоко сливане, доверие в сигурния друг и сърдечна топлота. Вътрепсихично дете (разбира се, като метафора за емоционална памет), което може да се проявява в позитивен, но и по неадаптивен начин. Когато тази дълбока жажда за любов е преобразувана чрез обичта към самия себе си, чрез връзка с океана от потенциал, преливащ от самостойна обич, тогава такъв човек се проявява като емпат, като искрено обичащ извор, даващ от преливането си от самостойна любов. Това е и целта на психичната преработка на такъв характер. Когато обаче човек не е работил върху себепознанието и трансформирането на характера си до позитивните му потенциали, житейските трудности, микро или макротравми (тоест, малки, но натрупващи се или мащабни и интензивни дразнители и трудности) и реакцията спрямо тях с неадаптивни защитни механизми и когнитивни изкривявания, кара тревожността в несъзнаваното да се натрупа. Когато в даден момент премине дадена граница, експлодира в паническа атака. Основните страхове на такава характерова комбинация, са: загуба на контрола, провала, непознатото, изоставянето и самотата, липсата на защита и неподкрепеност, хорското мнение, страх от нараняване, от самия страх, болести, от смъртта… Разбира се, всичко е лично и вариации има всякакви. Понякога външният, уж защитен, но всъщност невротичен контрол, е прикриван под нелеката маска на 24 каратовата, постоянно печелеща и стремяща се да очарова другите усмивка… Или пък същият този перфекционистичен контрол е невротично канализиран в т.н. бягство в работа, постоянна работа, още и още и все повече работа. Защото почивката кара и ума, иска или не, да се отпусне, при което потисканите чрез ангажираността страхове експлодират мощно.

Някои характерови особености при генерализирана тревожност (ГТ), обсесивно компусивно р-во (ОКР) и хипохондрия като главни диагнози

Често психиатрите и невролозите, поради това че рядко имат достатъчно като количество, а още по-малко като качество опит в психотерапията, бъркат ПР с генерализирана тревожност, тревожната депресия, конверзионното р-во (хистерия) и т.н. Понякога дори ситуативните п.а. при социална тревожност (за разлика от пароксизмалните/ неочаквани п.а. при типичното ПР) са обявявани за паническо разстройство… По скромното ми и никого неангажиращо мнение, въпреки че в психотерапията далеч по-важна от формалната диагноза се явява работата с конкретната характерова динамика, опитният психотерапевт се явява и много добър диагностик. Защото в ежедневната си работа наблюдава фини нюанси, които могат да бъдат проследени единствено през дълбок синхрон и проникване в дълбините на съответната невроза. А такъв ядрен резонанс, „гмуркане“ в човешката душевност, следването и на най-фините и движения и повеждането им в лечебна посока, се явяват самата същност на резултатната психотерапия. 

Умишлено ще се въздържа от сложни аналитични термини, комбинации и описания. Наблюденията ми показват, че когато водещи в тревожното състояние са Г Т, ОКР и хипохондрията, характеровите наличности тук са малко по-различни. Не че при тези състояния човек няма нужда от любов и прегръдка – напротив. Но тази изконна човешка потребност е много по-дълбоко изтласкана. Погазена е дали от силно ригидната нужда от твърди рамки, ред и система, дали от стремежа към власт или пък от мазохистичните свръх – усилия по вписване в доброто мнение на другите – но е дълбоко стъпкана. В някои, макар и по-редки случаи, при характера на интравертния мечтател, самата нужда от приемане и предаване на любов е сведена до бягство във вътрешната фантазност – в позитивен вариант, като огромен творчески потенциал, а в негативен, в дълбоки страхове от отхвърляне, нараняване, злоупотреба… Но, този характер е изключение. При останалите (които по-горе бегло споменавам, без да ги именувам експлицитно), нуждата от любящо взаимодействие е налична, но дълбоко потисната. Поради стремеж към власт и контрол, ред, или пък в самостъпкващо търсене на одобрението на другите. Общото при всички така загатвани характери тук е  ригидният стремеж към контрол, далеч по-интензивен, постоянен и интернализиран от този при преживяващите типичното ПР. Едно мощно ТРЯБВА! Казано разбираемо, преживяващите Г Т, хипохондрия и ОКР, са още по-напрегнати, още по-контролиращи, още по-фиксирани „в главата“ и далеч от сърцето и тялото си. Ако човекът преживяващ ПР само се преструва на силен, при разискваните състояния човекът дълбоко си е забранил слабостта, с което силно е дисоциирал, отцепил е от съзнанието страховете си, но и радостта и непринудеността си. Така отцепени, страховете присъстват като постоянен фон на емоционално и на телесно ниво като т.н. мускулни брони и симпатикотонични, невротични симптоми. Ако при типичните панически атаки при ПР тревожността експлодира, но след това си отива и емоциите и тялото имат периоди на относително спокойствие, то при силно изявените Г Т, хипохондрия и ОКР, тревожността присъства като нестихващ контекст в живота на човека. Казано простичко, колкото повече се бори човек със сянката си и колкото по-силен и твърд е към самия себе си, толкова повече състоянието се влошава!
Горното се отнася за по-тежките случаи на описаните състояния, тези с които ние терапевтите обикновено работим. При по-леките случаи силата на описваните характерови особености и динамики е много по-модерирана!

Наистина бегло ще спомена конверзионното р-во (хистерия) – тя е великата имитаторка. Може да имитира телесно заболяване, паническа атака, генерализирана тревожност, епилептичен припадък или пък парализа. Но тази имитация няма нищо общо с тези състояния, а представлява несъзнавано действие по привличане на внимание и ангажиране на вниманието на околните. Говоря за това, тъй като и хистерията нерядко е неразпознавана и поставяна под общия знаменател на нашумялата в последните години диагноза паническо разстройство. Но, определено е различно състояние.

В горните редове умишлено говоря популярно и надявам се, разбираемо, без да навлизам твърде в аналитичната терминология, категоризации и сложност на разсъжденията.

Някои подходящи себе – опознавателни въпроси

Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си.

Възпитание и автобиографична памет:

Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си.

-          Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб?
-          Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им?
-          Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен?
-          Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как?
-          Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха?
-          Стимулираха ли творчеството ти?
-          Защитаваха ли те, когато се е налагало?
-          Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора?
-          Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти?
-          Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха?
-          Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено?
-          Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си?
-          Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб?

Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора.

-          Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка?
-          Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота?
-          Сърдеха ли се един на друг – колко продължително?
-          Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус?
-          Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)?
-          Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха?
-          Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха?
-          Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия?
-          Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно?
-          Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се?
-          Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно?
-          Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока?
-          Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно?
-          Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво?
-          Освен партньори, бяха ли и приятели?
-          Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна?
-          Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот?

Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук.

Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.


Вторична печалба 

Несъзнаваните ползи, които невротичното състояние носи на човека, въпреки че на съзнавано ниво твърди съвсем друго. Например паническите атаки и агорафобията могат да бъдат „чудесно“ извинение за непоемане на отговорност, както и невротичен начин за получаване на внимание, грижа, защитеност…  Тези и други ползи по правило са несъзнавани, докато съзнателно човек рационализира (вид защитен механизъм), като се приема за жертва, изнасяйки отговорността за справянето извън себе си. Често, през съпротивите на маладаптивните си механизми, преживяващият тревожно състояние дори защитава съществуването му. Сякаш, приемайки се за страдалческа жертва, се чувства истински специален в преживяването си. Чрез специфичното си чувство за страдалческа „героичност“ и важност, тревожният човек невротично запълва липсата на здрава самоувереност и автентично, спокойно и силно личностно присъствие и самочувствие. 

Описваните несъзнавани вторични печалби „чудесно“ се извиняват на съзнавано ниво чрез псевдо рационалната, но късогледа биологична хипотеза (когато е в чист, дисквалифициращ по-голямата картина вид) за невротичността, виждаща човека като биологична машина. Според нея тревожните състояния представляват болестни състояния, с които е нужно човек да се бори, както примерно с грипа… Невротичната незрялост на тревожното състояние автоматично избира такава късогледа визия. Удобна му е! Тя директно защитава несъзнаваните му ползи. Не му се налага да види, че собствената му психика причинява, поддържа, но и може да промени случващото се. Не му се налага да поеме творческа отговорност, да помъдрее, да се осъзнае като съзидател в собствения си живот. Състоянието му носи несъзнавани печалби, които автоматично защитават съществуването си. Носи от извинения за лична безотговорност, до извинение за свръхотговорното бягство в работа. Носи невротично засмукване на внимание. Носи невротично удоволствие от усещането за страдалческа жертва. Носи удобни извинения за почти всяка житейска неудача… Е, защо да се променя човек? Да, на съзнавано ниво такъв човек твърди, че иска да се освободи от страховете си. Но това е дрънчането на невротично кречетало, зад което стоят устойчиви механизми, имащи изгоди от хронифицираното поддържане на тревожното състояние. 

Осъзнаването на вторичните печалби е важна част от преодоляването на тревожността. Когато има смелостта да ги осъзнае, човек вижда, че вниманието, чувството за собствена специалност, самоувереността – могат да бъдат постигани по здрави, емоционално и социално интелигентни и осъзнати начини. Онова усещане за сигурност, което досега е получавал чрез бягане от трудности и отговорности, може да бъде далеч по-силно и красиво при здравото поемане на отговорност за собствения живот, спокойно учене от нормалните грешки и провали и решително изковаване на успеха си!

Някои основни невротични психични механизми, участващи в поддържането на тревожното състояние:

-          Потискане – страхът е „избутван“, преживяващият го човек се бори с него и бяга от него с ментално-емоционалната си настройка на неразбиране смисъла на ставащото. Това обаче е най-сигурният начин страхът да бъде поддържан и увековечен.
-          Изтласкване – мощно дисоцииране на страхово наситени съдържания, до пълното им капсулиране извън обсега на съзнанието.
-          Интелектуализация – прикриване на собствени страхове от самия себе си чрез пребиваване в удобния безпристрастен ум.
-          Рационализация – „гроздето е кисело, казала лисицата“, като не можела да го стигне. Рационални извинения на невротични преживявания и поведение.
-          Проекция – приписване на външни обекти на собствени изтласкани, несъзнавани наличности.

Въпроси, насочени директно към състоянието и справянето ти сега:

-          Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш?
- Какво в теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене?
-          Поемаш ли отговорност за собствения си живот и промяна като свободен творец на битието си или удобно за част от теб (вторична печалба) изнасяш отговорността в лошия живот и другите, а себе си приемаш като нещастна жертва?
- Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини?
- Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин?
-          Какво би станало, ако не се промениш?
-          Какво би станало, ако утре се събудиш променен и разполагаш с неограничени ресурси?
-          Какво не би станало, ако не се промениш?
- Какво, кой, кога би те накарало да се промениш?
- Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)?
- Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш?
- Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида?
- Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в невротични механизми, но е човек лишен от стабилен вътрешен център?
-          Познаваш ли Себе си или живееш по правилата на към другия, за да избягаш от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си?
-          А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си, да навлезеш от статуквото, невротичната зона на илюзорен комфорт, в свободната зона на възможностите? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията?
-          Би ли чел подходящата литература, както и упражнявал нужната физическа активност?
-          Какви стъпки би направил в хода на промяната си? Опиши ги качествено, но и конкретно, пипнимо, количествено измеримо и ясно!  
-          А сега разбий горните стъпки на още по-малки подстъпки!
- Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! 

Отговор на някои от горните въпроси можеш да си дадеш още при прочитането им. На други ще можеш да си отговориш след обстойното си запознаване, осмисляне и приложение на тази и другите ми статии. Част от тях обаче биха могли да задействат невротичните ти защитни механизми и когнитивни изкривявания и по-ясно да осъзнаеш отговорите им след определен етап от пътя на промяната си.

Червена нишка: смирено любящо приемане, водещо към характерова хармонизация!

Какво е приемането обаче? Смиреното приемане определено е различно от овчедушното, себепотискащо примирение. Примирението представлява мазохистично себепотъпкване, в което липсва себеуважение. Примирението е прекланянето на главата на роба, страхуващ се от сабята на силния друг… С – мир – ението е наличие на любяща мъдрост, виждаща цялата или поне по-голяма част от панорамата на случващото се и доверяваща се на неслучайната причинност на преживяваното. Примирението е част от невротичната психодинамика. Смирението е част от визията на любящата мъдрост, познаваща смисъла на случващото се като закономерен, неслучаен и благ подтик към характерова промяна и работа по ментална, емоционална, поведенческа и социална хармонизация, резонанс със законите на Живота. 

Орлин Баев