За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

четвъртък, 7 декември 2017 г.

Здрави граници

Току що работех с транс, а на вратата се чука. Не отговорих, водех човека в промяната му. Чукането продължи, а след малко човекът нахълта.
- Изчакайте, моля!

- Няма проблем.
Утилизация, включване, рапорт, повеждане и ползване, чудесно. Човекът си тръгна, а с господина на вратата проведохме следния разговор.
- Не си отговаряте на телефона - с обвинителен тон, поглед и език на тялото, казва джентълменът.

- Кажете, за какво става дума? - запитах.

- Искам да запиша познат и понеже не си вдигате телефона, затова съм тук.

- Съжалявам, но държа на личната мотивация и не записвам през втори човек, а освен това графикът ми е пепълнен и няма къде да го запиша. Да заповяда на групата ми в сряда от 19, за да се видим и уточним.

- Той иска за лична терапия!

- О'к, нека прочете съответните текстове, да дойде на групата - така тествам мотивацията. 

- Е, дошъл съм чак до тук, няма ли да го запишете? Поне да бяхте отговорил на обажданията ми или да си бяхте сложил в сайта,че не приемате нови хора! - с раздразнена критика, ръсеща се в пространството, словоизлия господинът. 

- Господине, казах ви, че през втори човек не записвам - нека заповяда в сряда вечер. Прав сте за сайта - пропуснал съм да отбележа. А телефона - получавам по над 100 обаждания на ден - умишлено не отговарям, не мога да приема всички, съжалявам. 

- Като имате сайт и сте сложил телефон, сте длъжен да отговаряте!

- Длъжен да покрия очакванията да стане по вашето, за да не се задействат страховете ви? 

- Наистина не очаквах такова отношение! - наранено агресира човекът. 

- Ами, длъжен съм да обичам - правя го, работя от сърце и душа. А част от обичта ми е да си поставя здрави граници!

Човекът си тръгна, а в мен остана остатъчно неприятно чувство. Стопи се обаче бързо - наистина нито мога, нито е нужно да се харесам на всички, да приема и работя с всички. Шива да беше, нямаше да успее. Затова избирам да се уважавам и обичам - тогава любовта тече и към ближния и света свободно!

Орлин Баев

Отличен тройкаджия

Поговорка:
"Учете се добре за да имате хубава работа, но давайте и на слабите да преписват, за ви вземат на работа после".
Мой коментар:
За отличника, ако е от типа зубър, му е много важна оценката на "големия" друг - родители, шеф, система. Съответно се нагажда по системата - става добър служител на заплата, а максимум ръководител ниско или средно ниво, но отново с някого над него, определящ стратегическите му приоритети.Такова отличие си е негласна диагноза.
А тройкаджията, от малък е свикнал да не му пука за оценката на "гоуемия" друг. Съответно, ако има известни качества като мотивация, пробивност, гъвкавост, далеч по-лесно се насочва към създаване на своя система, в която след време съученикът му отличник наистина може да се впише като служител...
Житейско наблюдение е, но и са правени мащабни проучвания, в които се доказва, че предприемачите, които прогресират мащабно, са училищните тройкаджии. Не всички - амбициозните само.
Както и не всички отличници са зубрачи, нагаждащи се към системата - един малък процент са просто умни. Когато такъв умник отличник притежава качествата на амбициозния тройкаджия, стига далеч по-високо от него!

Орлин Баев

Добричко - мекичкият психо нещо си? Не, благодаря!

Нейде из лицевокнижната медия (фейсбук):

Мараба!
Напоследък качвам текстове на Лазарев с мои коментари, та ми се ще да уточня. Правя го не защото съм мъдър или морален или кой знае колко умен, а защото е ценен. Защото без да влиза в сложна терминология или заплетена и идваща от ума философия, припомня основните принципи на човечността, смисъла, щастието и здравето - затова. Не го правя, защото съм умник - мърда ми китарата, ама има къде къде повече. Още по-малко поради фалшив морал - нищо такова, малък грешник съм. Мъдрост - минал съм покрай нея с каручката, теглена от магаренцето на слабостите ми...
Та, не пиша за Лазарев или за Учителя Дънов и т.н., за да се правя на нещо, а защото цепят мрака. Пиша, когато намеря време - сутрините по час, неделите. Това ми изяжда свободното време, тъй като приемам по 35+ човека на седмица и няма кога. Но го правя от сърце и душа. Не за пари - ако ми бяха ултиматна цел, бих вложил ума си в далеч по-печеливши и лесни предприятия от психотерапията. Затова, би ми се искало, като сложа нещо, ако имаш какво да кажеш смислено, давай - наистина се кефя на коментари, които дори и коренно противоположни да са на моето мнение, са изразени интелигентно, сбито, аргументирано и с уважение. Такива дискусии раждат готини сблъсъци на гледни точки, от които се оформят трети, синтезиращи двете позиции - а това е яко. Обаче нещо недолюбвам кифленските коментари, свързани с разбиране колкото баба ми разбира ракетното инженерство.
Някой някакси ме поставя в образа на задължително благия психолог - не съм такъв нито в личния си живот, нито в работата си. Урсус съм, чепат съм, често направо проклет съм. И именно защото си позволявам и прегръщам сенките си, мога да обичам истински. Та, ако някой ме слага в образа на мекичкия пси нещо си, моля да си оттегли проекциите - нямам намерение да се идентифицирам с тях. Ако исках да поддържам бляскав, за пред стадото PR имидж, щях да си направя предаване по ТВ 3 - не, искам да бъда Себе си, цялостен. Та, ако изтрия коментар или махна някого от списъка с абонати (приятели е нереално казано) - заявявам, че си позволявам да го направя спокойно.
С добро сърце, Орлин

Как да стана психотерапевт?

От тази тема:

"Здравейте, 

искам да попитам един въпрос, който до голяма степен е свързан с приятелката ми. 
Така ние сме двама млади хора, аз съм на 29, тя на 25 и сега е 2курс в СУ Социални дейности.
Имаме планове и дете да имаме, а тя страшно много мечтае да стане психотерапевт. Просто това е най-голямата и силна мечта и е готова да се бори за нея.

За съжаление установявам, че това е едно така да се каже доста елитарно занимание - тоест трябват много кинти.
Доколкото разбирам за психотерапевт трябва да запише магистратура психология, след като завърши социалните дейности.

После пък има някакви школи, които са около 4 години и по 1200 лв на година.
С две думи след 3 години бакалавър и 1800 лв, 2 години магистър и 3000 лв и 4 години школа и 4800 лв, тоест общо след 9 години и 10000 лв тя е възможно да има диплома за психотерапевт. И след това я има работа, я не.

А това е мечтата на живота й. В същото време аз имам хубава работа, но смятаме и дете да имаме и реално нещата стават сложни.

Искам да попитам има ли начини, при които ако си много желаещ/даровит/упорит/талантлив да станеш психотерапевт, без да е нужно да си Рокфелер.

Поздрави и мерси за помощта предварително."

Аз:

Има много школи, а 1200 на година е оптимистично. Бил съм в школи, при които с личната терапия, семинарите и т.н., идва 3000-5000 лв. годишно. 4 години - казва се 4, но реално са 6 и повече, поради многото платени часове супервизия. А повечето психотерапевти преминаваме не през една, а през няколко школи. Питаш за съкратени варианти - има, примерно хипнотерапията засега е с 250-на часа общо в срок от 1.5 год. и обща сума малко над 1000 лева. А при завършена магистратура по психология, гарантира право за практика на психотерапия, тъй като е една от модалностите ѝ. Пиша това в качеството си на преподавател по хипнотерапия в БАХХ и международен секретар. 

Ще споделя опит: аз минах през доста обучения. Като се обърна назад, виждам че отвсякъде съм взел зрънца, но повечето ми познание идва от самостоятелно прочетените книги, личния ми житейски опит и самата ми практика на психотерапия. Ако сега, с тези си знания тръгвах, не бих преминавал през всички тези школи, а само през една. Защото това, което прави терапевта успешен, не е плащането на много места и тапиите, а личната му добре смляна прежвелищност, любовта му към хората, упоритостта, структурираността, смелостта му... Та, не плащането прави терапевта такъв и никоя школа не може да гарантира успешността - собствените му качества могат! 

Питащ:

"Мерси много господин Баев.

Така - моята приятелка познава няколко психотерапевти, плюс в социални дейности и преподават психология. Всички те твърдят, че за да започне работа някъде като психотерапевт, тоест да има лиценз, тя задължително трябва да завърши школа за 4 години, защото такива са изискванията. Или по-скоро такъв закон ще се приеме съвсем скоро. Отделно всички те са преминали такива дълги школи.

Разбира се, че най-важно е непрестанно да учиш, да имаш хъс, да четеш книги.
Но ние като млади хора без много средства и познания за психологията се интересуваме как да почнем, а и как да си подредим финансите. За това се опитваме да направим план.
Ако тази школа е задължителна за да започнеш да практикуваш е много вероятно и да се откаже от тази професия.

Освен това тя не иска да е психотерапевт с хипноза, а обикновен стандартен психотерапевт тип Фройд.

Ние нямаме нищо против да се обучаваме, а и обучението цял живот е най-важно, но нека ви дадем конкретни практически ситуации:

Вариант 1 - тя завършва магистратура психология и закона й дава да започне някаква работа като психотерапевт, то тогаз тези школи можем да ги насрочим така във времето, че да ги съобразим с доходите си.
Вариант 2 - ако магистратурата по психология не дава правото да си истински психотерапевт (или няма да дава според новия закон, за който ни каза тази професорка), то ние сме поставени пред задължението да намерим 5-6 000 лева и да отделим още 4 години след нейния бакалавър, преди тя изобщо да може да практикува като психотерапевт. А това е доста различно от вариант 1.

Желанието за развитие го имаме, но искаме и да знаем реалните условия, за да си преценим възможностите и капацитета."

Аз:

Закон вероятно ще има, а регламентацията за хилядите обучителни часове я има и сега, но неприета законово. И въпреки това, в държавите в които има такъв приет закон, съществуват и т.н. краткосрочни подходи, които незнайно как привличат терапевти с описаните по-горе качества и затова често са десетки пъти по-ефективни. 

Тоест и да се приеме закон, вратички има винаги. Говоря го от позицията на терапевт с много хиляди обучителни часове зад гърба си - въпреки тях, твърдя, че не те правят психотерапевта ефективен, а личният му тежък и качествено преодолян житейски път, любовта му, огромната му мотивация, упоритост, емпатия и разбира се, познанията. А, както писах и по-горе, от прочитането на десет добри книги, реално се получава колкото от десет години ходене по психотерапевтични пирамиди. Балансът е важен - в разбирането, познанието, практиката. Има защо да има доста часове обучение, лична терапия, супервизия, ако действително вършат работа, вместо да са проформа, прикриваща алчността на водещите. 

За фройдистките желания на приятелката: повечето тръгваме от подобна позиция. Включително моя милост. И това е добър старт - анализата дава дълбочина и широта на познанията, неизменно полезни в работата. В нея обаче, когато след доста сесии отговаряне на въпроса ЗАЩО, човекът попита КАК да разреши казусите си и КАКВО да прави като малки стъпчици, терапевтът представа си няма как да реагира ефикасно, така че да бъде не част от проблема, а от решението му. В психотерапията, ако човек не владее хипноза, нлп, фокусираните в решения подходи, задоволява фантазност собствена, вероятно през стадното мислене, на обучителна система, нямаща общо с реално действеното помагане, а единствено с поддържане на самата себе си структурно и финансово... 

Както казах, анализата е прекрасен старт, но остане ли терапевтът там, е такъв само на хартия. Просто разяснявам през вече 12 годишния си опит в актуално действената и ефективна психотерапевтичната практика. 

В резюме - приятелката е добре да си изясни: "Искам да бъда ефективен и резултатен психотерапевт, разчитащ на уменията и познанията си или искам като малко дете, на всяка цена да се нагодя към "големия друг"

Балансът е по средата. Желая ѝ смислена мотивация. Пречки ще има - времеви, финансови, неуспехи, всякакви. Ако мотивацията и идва от целостта ѝ, вместо от социално обусловена и временна его прищевка, ще премине през всичко, за да пратикува тази благородна професия. 

Защото е нещо повече - призвание е!

Орлин Баев

За степента на откритост и споделяне с другите при паническо разстройство и социофобия


Dominion:

"Здравейте.Понеже напоследък доста мисля по-този въпрос и реших направо да споделя тук.

Орлин Баев е писал тук в темите не веднъж (както и в една от статиите си), че криенето на социофобията от хората и нейното отричане, единствено спомага за нейното поддържане или с други думи, социофобика за да се освободи окончателно от тревожността и страховете си,трябва да говори за тях без да се притеснява  и без да му пука от това какво ще си помислят другите.За това и я споделих с няколко човека, други разбраха от тях и така се каже вече на доста хора им е известно,че я имам.Проблема ми обаче е,че повечето го приемат по друг начин, едва ли не като възможност да се възползват от това.

Да вземем пример за историята, която ви разказах в първия си пост,за момчето, към което имах злоба и завист (умишлено казвам имах в минало време защото като се замисля вече не съм толкова озлобен към него,просто защотото този проблем е нищо пред тези,които имам сега да решавам)...Та да на него му споделих за проблема си и да кажем,че той го приеме като възможност да се възползва от това, възможност за манипулация,едва ли не да си каже "що не съм знаел по-рано,сега му знам слабите места".Разбира се, не казвам,че мисли по този начин, просто както казах давам пример.И тук идва въпроса-по-този начин човек със социофобоя,не предоставя ли наистина възможност на другите за манипулация,ето разбрал,какъв му е проблема на този, опа влиза в нета и чете какво е социофобия и вижда какви са механизмите й, лол страх от отхвърляне, търсене на одобрение??!И започва да си прави експерименти, "я сега да го накарам този да ми свърши една работа,знам че няма да ми откаже,сигурен съм,нали го е страх да ми откаже" г/д повечето хора, гледат по този начин, като прочетат за симптомите на социална тревожност и всичко приемат в буквалния смисъл.А всъщност напълно "еднакви" случаи няма,всеки случай е индивидуален и всеки си го преживява по различен начин.На мен не ми е основно това проблема,нека напъват, нека си мислят каквото искат по-въпроса,проблема е,че не мога да бъда с някой хора в същите отношения,че сега хора,на които споделих за проблема си, вече се държат по-друг начин с мен или ако мога да се изразя по-точно, ме гледат под тази светлина на тревожността,всички изводи,които си правят за мен е на базата на...социалната тревожност.А не бих искал да е така.Искам да бъдем в отношения,както си бяхме преди да разберат за проблема ми.А и честно казано,хора на които споделих и очаквах да ме разберат, го приеха по-съвсем друг начин,дори съжалявам,че го споделих на някои хора.Пак казвам,не ме е яд,толкова,че въобще знаят за проблема ми,а че това до голяма степен повлия на отношенията ни,защото така да се каже приятели са ми и съм прекарал доста време с тях и изведнъж сега изведнъж са разбрали някой неща за мен и всичко отива на кино.На мен ми изглежда поне така.И ако трябва да съм честен, наистина щях да съм по-добре ако имаше някой,с който да си споделя повече по този проблем,някой,на когото да споделя какво чувствам и преживявам и да ме разбере истински,адски гадно ми е,че няма с кого,този форум ми е единственото място,където мога да си изливам всичко,да се разкривам,защото все пак тук отговарят психотерапевти и още повече хора,които са преживявали тези неща,но едно е в интернет,съвсем друго е на живо, с човек,който очи в очи мога да говоря по този проблем без да се притеснявам,че ще ме обяви за луд,психопат,изперкал и че дрънкам някакви глупости...Защото истината е,че ако покажа тази тема на някой от обкръжението ми,изводът му ще е един - че съм луд,а всъщност аз просто споделям какво мисля и чувствам наистина...и единствената ми цел,с която пиша тук е да се справя с проблема си,да намеря пътя и най-накрая да си живея живота без никакви притеснения.С това искам искам да кажа,че тази злоба и критика към хората няма нищо общо с тях,това,че този или онзи е по-добър от мен в едно или друго нещо,ок нека.Но аз нямам за цел да променя този факт,нямам намерения да опитвам да го сваля от горе и аз да се кача над него,напротив,искам просто да се справя с мойте чувства спрямо тези неща,да променя начина,по който ги  приемам и реагирам на тях,ето това ми се искаше да разберат хората.И да,ясно е,че не може всички хора ме разберат по-начина,който очаквам,но все пак щеше да е хубаво да намеря някой от когото да срещна някаква подкрепа и разбиране.Да знам,че ще ми кажете,че е най-важно човек сам да се подкрепя и да се оправя във всичко,но всеки човек знае,че е много по-лесно когато все пак има някого до себе си..някого,с когото да сподели болката си, да сподели преживяванията, мислите и чувствата си...Не съм вярвал,че ще го кажа,но за пръв път в живота си се чувствам толкова самотен ;((.Чувствам се толкова празен от вътре,като някаква мъртва плът,чувствам,че съм изгубил всичко и всички,че ако умра,ще е сякаш на никого няма да му пука за това,чувствам,че всеки се дистанцира максимално от мен все едно,че съм някаква измет...е добре кажете ми как да се мотивира човек при такова положение,за какво да се боря??Дори и да си поставя някакви цели,дори да изглеждат достижими,чувствам,че не си струва да ги постигам,чувствам,че няма никаква причина да живея,за какво? Не успях да си изживея детството пълноценно,нито тинейджърските години...Имах период в който някак си бях започнал да се съвземам,да си градя приятелства и да бъда способен да се сближавам повече с хората,но сега имам чувството,че този период си отива.Имам чувството,че след 50 години ще умра и няма да съм оставил нищо след себе си..."

Аз:

Не си спомням за социофобията да съм писал да се тръби: "Страх ме е какво ще кажеш за мен, страхливо потискам страха си и затова го проектирам в теб в злобничка проекция..."...  Писал съм за споделяне за заекването - то няма как и да се скрие и колкото повече се крие, е по-силно. Донякъде такава откровеност важи и за п.а. - колкото повече я криеш, я потискаш и пред себе си и другите и така я засилваш. Това обаче не означава хистерично тръбене, а просто искреност, докато се отработва смелостта. За социалното тревожно р-во наистина не си спомням да съм говорил такова нещо. Там пътеката е ясна - промяна в мисленето, връзка с реалността, хипнотерапия, много работа през тялото, поведенчески експерименти, групи, изяви, говорене и още и още промяна на мисленето, при вътрешно общуване със страха и преобразуването му. Ако за социофобия съм писал, че е нужно да се тръби, кажи къде, за да видя какво имаш предвид... А и дали винаги е социофобия, или по-изявени характерови акцентуации (личностови разстройства), това е работа на терапевта ти. Някои могат да се справят и сами, макар да е по-дълго. Ти обаче очевидно изкривяваш силно нещата, пречупваш, нагаждаш несвързано с подходящата терапевтична посока. Затова или имаш да се моташ още много години сам, или с терапевт да промениш нещата. Избори! 

При социофобията се изисква пълна разкритост в терапевтична среда, освен пред терапевта, в груповата работа. Но, това е защитена, терапевтична среда. А в живота се споделя така изцяло откровено само на единици, на истински доверени, сърцати и добри приятели. Не можеш да очакваш всички да се съобразяват с комплексираността ти. Работиш си по преодоляването ѝ и толкоз. Страхливостта се чувства дори да не говориш за нея, но не от всеки, не изцяло, не постоянно - не си прозрачен. Работи с психотерапевт!

Dominion:

"Може ли да ми обясните какво точно имате предвид под думата "тръби"?
Да,не сте писал конкретно за социофобията,но сте го писал в статията за п.р. и конкретно говоря за този страх от загуба на контрола и мнението на хората,в който пишете, че заявявайки паническите си атаки без да ги крием стопяваме страха от мнението на другите, а паник атаките в някой случаи се явяват "връхна точка"/следствие от натрупана тревожност,социална тревожност...Нека аз напиша какво точно съм разбрал,пък вие ще коригирате там където не съм разбрал правилно

Вие ми препоръчахте освен прочитането на целия Ви раздел за социофобията,така и раздела за п.р и г.т.Ок, аз си направих следния извод:

В статията си за п.р вие описвате видовете страхове.В тях попада и "страх от загуба на контрола и мнението на хората".Ок статията е за паническите атаки,но този вид страх е свързан именно с моя проблем |социофобия-страх "какво ще кажат хората" и отдолу давате описание на този страх и следователно, подход към него |да го приемем,че е част от нас,да спрем борбата,бягството и неговото отричане|,освен вътрешно да спрем да се борим/бягаме от него, аз под това разбирам съответно и да спрем да го крием/отричаме,а това означава да именно хората да знаят какво става с теб и въпреки това да не се притесняваме,да ти го натякват понякога,но без да се притесняваме да го обсъждаме,ако човек има панически атаки стимулирани от страха "какво ще кажат хората",това би значело че въпросния човек има социална тревожност,защотото ако човек го нямаше този страх,щеше ли да я има?Аз лично го разбирам по този начин.И щом при паническите атаки подхода е тяхното изкарване на бял свят,пред обществото следователно с това изкарваме на бял свят и социалната тревожност,нали целта е да обясним на хората че имаме п.а и да обясним механизма й,да разкажем какво представлява за да бъдат наясно наистина какво се случва с един човек,преживяващ п.а.Е в моя случай нямам п.а(всъщност да бъда честен съм имал,но рядко те не представляват чак такъв проблем за мен,щом не съм споменавал за тях,основноя проблем е самата тревожност,която изпитвам),но страха от мнението на хората си съществува в подсъзнанието ми или по-точно казано: 

страха е стимул на тревожността,а про случай на на тревожност+ п.а,самата натрупана тревожност вече от време прераства в п.а...нали така,не бъркам? Та искам да кажа,че какъвто и да беше вида на страха ми,към всички се подхожда по един начин -приемане,спиране на борба,бягство,отричане,така ли е? Значи някъде съм направил някаква смесица между п.а и социалната тревожност или някакво друго объркване,не знам,обяснете ми по подробно,защото от горния ви пост не можах да си направя извод на 100%.
Значи,да разбирам ли,че това,че съм започнал публично да говоря за социофобията е било грешно?И все пак как бихте ме посъветвали да подхождам от тук нататък,спрямо хората,които знаят за нея?Още повече към манипулаторчетата?

Др-Първанов, за да си спестя няколко реда писане ще ви питам,правейки следната аналогия: Ако коня ми изглежда като прасе,значи действително е кон,така ли да ви разбирам? 
П.с:след тези постове осъзнах нещо,че наистина има неща,които съм мислел,че разбирам,а всъщност не е така,а просто ги пишех за да се нагодя към правилна терапевтична посока,както написа Орлин (надявам се че съм го разтълкувал правилно) и реших,че трябва да напиша разбиранията си,дори те да противоречат на вашите като терапевтични такива,само така бихте могли да ме коригирате и тогава наистина да разбера за какво иде реч,а такива разбирания,имам доста и по-късно ще ги напиша,когато имам повече време."

Аз:

Супер е, че пишеш и ти благодаря за това. 

За страхуването от мнението на людете, паническото и социалното тревожно р-ва. Разлика има, при това значителна - при психичните механизми, подежащия характер, в терапевтичния подход, включително за въпросното "тръбене". Пояснявам за него по-долу.

Да, при пароксизмалните п.а., присъстващи в паническото разстройство, е възможно да съществуват базисни вярвания, свързани с мнението на другите, пораждащи тревожност. Както писах и в предния постинг, разлика обаче има. При п.р. страхът от мнението на другите може да го има в една или друга степен, но не е основен. При това състояние е възможна известна откритост в социална среда относно преживяванията, което спомага премахването на механизма на изтласкване и бягане от паниката и по-бързото и преодоляване. Като цяло, тук справянето е много по-бързо. При това, като казвам, известна откритост, това в никакъв случай не означава постоянно засмукване на вниманието, което вече клони към хистерични вторични печалби. 

При социалния страх -: понякога е просто срамежливост, която се преодолява бързо. Но, социофобия е, когато започва да пречи на общуването все по-силно.  Тук и справянето изисква упорити, ежедневни и постъпателни усилия. Докато при паническотто разстройство често една промяна в отношението решава всичко. Ако срамежливият въпреки срама си може да завърже и поддържа разговор, то на социофобика комуникацията му е много трудна и тревожността ограничава общуването му силно. Но той все пак прави разлика между реалността и илюзорността на страховете си. Когато това метакогнитивно осъзнаване липсва, а човекът вярва, че страховете му са реалност, се влиза в зоната на личностовите разстройства - избягващо, параноидно и т.н. Тоест, имаме градация. Освен това, при социофобията имаме ситуативно покачване на тревожността при общуване, не и пароксизмални п.а. Изводът: това, че при паническото разстройство имаме известни страхове от мнението на хората, не прави нито психодинамиката му, нито подхода за справяне същия, като при социално тревожното разстройство. Ако без да искаме разменяме взаимозаменяемо разбирането си за психичните наличности и подход при двете, правим логическата грешка непозволено обръщане: "Всички хлебарки са жители на тази планета, следователно всички земляни са хлебарки."... 

Както вече писах в предния постинг - при социалната тревожност, поне в началото на справянето има нужда от избирателност при споделянето - само на доверени, наистина добри приятели, както и в терапевтична среда. Това е така, тъй като човекът още не е готов да понесе закономерните реакции на хората от по-широкия кръг, на които е споделил. А те могат да са всякакви - от състрадание, през съжаление (което е съвсем различно от първото), неутралност, до явна злоупотреба и ползване на споделеното за нараняване на споделилия. Хората са всякакви и въобще не са длъжни да се съобразяват със страховете на социофобика. При избягващото личностово разстройствоа страхуването е много по-силно - съответно при него се започва по-отдалеч, докато вече наличната самосъзнателност (метакогниция) го сведе до обикновена социална тревожност. В хода на преодоляване на социофобията, базисните тревожни вярвания биват преобразувани все повече. Тогава степента на откритост и споделяне пропорционално нараства - защото човекът от една страна вече знае преживелищно, че огромната част от страховете му са си негови, а хората като цяло са далеч по-приемащи, а от друга страна, развиваното себезаявяване води до все по-дълбоко самоприемане (и обратно), при което все по-малко "пука" за реакцията на другия, била тя и негативна. Когато така психотерапевтичната работа продължи, дори са правени и изпълнявани дизайни на поведенчески експерименти по умишлено излагане - за да се провокират в още по-цялостна степен въпросните базисни вярвания и се преобразуват през развитата самосъзнателност, смелост и методи. Колкото човекът е по-смел и искрен със себе си, става по-открит и към света, като все по-малко се впечатлява от това дали го харесват и приемат или пък някой не го одобрява и мрази. Защото самият той се приема и живее собствения си живот силно. Естествена градация е тази разкритост. 

Орлин

Живот за живеене, вместо за психотерапия безкрай

Приятел сподели долния текст на колежка. С уважение, добавям собствени, не толкова противоречащи, колкото успоредни и допълващи, спонтанни размисли по темата. Следва добрият текст на колежката (не гарантирам прецизността на това добронамерено споделяне - взаимствано е от фейс постинг на приятел, без да имам пряк досег с източника), а след него непринудения ми коментар.

"Всеки има нужда от психотерапия
У нас нуждата от грижа за душата сякаш става все по-осезаема – от езотеричните четива до семинарите за личностно развитие и себепознание. Кога идва вашият ред, на психотерапевтите?
Душата е понятие, принадлежащо към религиозните и духовни практики. Психотерапията е от различен порядък и не би следвало да бъде сравнявана или приравнявана с тях. Тя е грижа за ума и за това как функционира човек на земята.
Психотерапията не чака на опашка, за да бъде приета или призната от някого. Тя е самостоятелна научна дисциплина и практика на една свободна професия. Съществува вече над един век – от времето на големите френски и австрийски лечители, предвестници на психоанализата, като Жан-Мартен Шарко, Йозеф Бройер, Иполит Бернхайм и др., когато психотерапията е поставяла основите на строгите рамки на днешната си клинична практика.
Психотерапията почива върху специфично знание в областта на човешкото развитие и отношения, което е натрупано след задълбочени изследвания на ранното детско развитие, изграждането на психични структури, отношенията между хората, личностното развитие и родителстването, груповите отношения, динамиката между хората в група и много други.
Чрез психотерапията пациентът търси разбиране и приемане на своите проблеми. Той търси да разбере себе си, а терапевтът е в ролята на другия човек, който е способен да разбере и приеме и който е готов да го придружи в това общо приключение.
Кой има нужда от психотерапия?
Всеки има нужда от психотерапия в определен смисъл: Човекът, които се опитва да разбира и познава по-добре себе си или изпитва затруднения при справяне с тревожността и напреженията, препятстващи личностното развитие и ежедневния му живот. Този, който среща проблеми в общуването с близките, колегите, приятелите си. Такава нужда има и този, който желае да изследва отношенията си с околните, за да разбере по-добре начините, по които взаимодейства с тях. Всъщност човек има нужда от психотерапия, за да се развива като човек.
Как най-просто бихте обяснили разликата между психотерапия, психоанализа, психиатрия и психология?
Психотерапията е обобщаващо понятие за всички психотерапевтични методи и подходи и в този смисъл включва психоанализата като един от индивидуалните методи. Съществуват множество индивидуални и групови психотерапевтични методи и подходи или школи, както също можем да ги наричаме.
Ако психиатрията свързваме най-вече с медикаментозното лечение на психически заболявания и разстройства, психологията се занимава с консултиране, тестване и остава повече в научните изследвания, то психотерапията е такова изобретение на науката и практиката, което прилага специфично научно знание за хората и човешките отношения. Психотерапията интерпретира текста (думите, жестовете, движението, интонацията и др.) на пациента, като използва това специфично знание. Психотерапевтичното лечение се провежда в строга времева и съдържателна рамка на отношенията между терапевт и пациент, има определена регулярност, продължителност и цел. В някои случаи е възможно и добре да се комбинира индивидуална и групова работа, както и взаимодействие на психотерапията с психиатрично лечение и адекватно насочена социална работа.
Кога идват резултатите?
Сложен въпрос, който бива изследван в самия психотерапевтичен процес от участващите в него – терапевт и пациент. Обичаме да казваме, че първите седем години са най-важните за изграждането на един човек. Човек обаче живее с проявленията на тези най-ранни седем години през целия си живот. По подобен начин ефектът от добрата психотерапия остава за цял живот и дава отпечатък на нашето по-нататъшно съществуване, като го прави по-пълноценно. За да има ефект от психотерапевтичната работа, се изисква инвестиране на време и желание от страна на пациента, както и активното му участие в психотерапевтичния процес. Това е доброволен акт, никой не може да бъде заведен на психотерапия насила. Психотерапията не въдворява, тя открива възможности за осъзнаване, разбиране и промяна."

Мой коментар:
Всеки да има нужда от психотерапия - не мисля. Животът е за живеене, не за психотерапия. От 100-130-на години психотерапия? Опити за обективизиране, да. Но психотерапия е имало винаги, проявявана през системите за развитие на потенциала - още от шаманските и жречески мистерии, през религиозните учения и системите за разкриване на потенциала (като йога). Да, наложително е психологичното познание, в контекста на което се случва психотерапията, да стъпва на когнитивно научна база, а психотерапевтът да познава добре това постоянно развиващо се ноу хау.
Правенето на самата психотерапия обаче, ефективността ѝ, в много по-голяма степен е изкуство, творчески процес е.
Не мисля и, че е добре да се прави твърдо раделение между качественото познание на психичното, достигано през системите за психодуховно осъзнаване и количествения, понастоящем приеман за научен рисърч. Ако е твърдо такова разделение, то е както един тийнейджър иска да се разграничи от родителите си... Минава време и разбира, че е пренесъл познанията им в себе си или достигнал до повечето от тях през собствения си болезнен опит. Така и съвременната психология - вместо като юноша бледен да рита против извечното вътрешно познание, би могла да прояви зрелост и се учи от него, отново стъпвайки на обективния си собствен опит, разбира се.
Психотерапията е времево ограничен процес. Вътрешното развитие - не, безкрайно е. Психотерапията обаче е важна част от развързването възлите на психичните конфликти, така че това себеактуализиращо развитие да бъде реално, вместо буксуващо пожелателно.

петък, 3 ноември 2017 г.

Доволен съм

Човешкото битие на тази земя провежда автентичен смисъл, само когато човекът се самосъзнава и живее като душа. Дотогава мъждука, тлее, дими но не гори. Казвам, че основната цел на човека е осъзнаването на единството му с Битието, с Любовта. Каквото и да прави човек, основната водеща цел зад всяка мисъл, чувство и социално поведение, е добре да е възстановяването връзката с Бога. Това е процес. Важно е да е желан обаче.

Доволството и благодарността не са плод на социални фактори, а на вътрешна настройка. Човек може да е благодарен в имението си, докато ръководи мултимилиарден бизнес, както и докато е в затвора. Такава благодарност произлиза от любовта - неин дериват е. А любовта тече през човека само когато е основна цел, когато е на първо място в ценностите и стремежите - главен порив, фон на всичко останало.

Любовта освен, че диалектично обхваща и болката и радостта, и богатството и бедността, и невежеството и мъдростта, но от позицията си има висотата да синтезира позициите им до разбирането за живота като тренажор за душата. Така ропотът отпада - защото от такава позиция се вижда, че относителното несъвършенство на противоречията е нужно, за да съществува матрицата на земната бинарност, подсигуряваща конфликтите, служещи за гориво в диалектичния процес на развиващото се съзнание.

Накратко, благодарността наистина се отнася не до всички, а само до съзнателните. Но, те са солта на живота.

Орлин

събота, 28 октомври 2017 г.

Любоцелно Отвъдпаричие

Тази сутрин прочетох:

"Ако парите не съществуваха, би ли преследвал същата цел?"

Въпросът не се отнася единствено до представата за свят без пари, а до психичната настройка на "Доволен съм, достатъчно ми е, живея призванието си - благодаря!"

Питал съм се какво ли бих правил, ако разполагах с милиарди. Отговорът ми е: точно същото. А си давам сметка, че дори сега го правя по-качествено и повече количествено, в по-голяма степен се доверявам на неизвестното и неконтролираното в сравнение с ако бих разполагал с многото финанси. Та, всеки от нас си е на най-подходящото за него място по най-съответния на вътрешното му състояние начин!

В психотерапията понякога задавам следния опознавателен въпрос: "Представи си, че един ден се будиш с целия ресурс на света. Какво би правил тогава?"- ако отговорът твърде много се различава от настоящото състояние на човека, това означава, че има много да работи по себенамиране. Защото отговорите клишета като обиколки на света, пари, коли, имоти, власт, означават че човекът не познава и няма власт над себе си, търсейки външна компенсация на несигурността и безсмислието си. Когато обаче любовта потече и човек живее от душа и като душа, се оказва, че всичко вече е точно на мястото си, най-подходящото в този момент за усвояване на дадени характерови уроци.

Нищо лошо в парите, когато живееш през любовта. Не от тях идва проклетията в света, а от безлюбието!

сряда, 18 октомври 2017 г.

Дискусия относно майндфулнес (медитацията) в психологията и психотерапията

Забележка: долният текст представлява разговор относно медитацията и интроспекцията в психологията от фейсбук групата "Психолози, психотерапевти, психиатри - специализирана група". Докато конкретно дискусията е тригерирана от темата за медитацията в психотерапията, всъщност разговорът имплицитно засяга глобални разбирания на съвременната психология за що е това човек и психика, от които произхождат сериозни методологически недосмислия и задържащи развитието на тази млада наука когнитивни фиксации и уклони. Настоящият текст е смислово свързан със статията ми "Качествени методи в психологията".

.................................................................................................................................................

С: Мога да се обзаложа, че медитацията е като молитвата - bullshit.

Човек, който не тренира мисленето си, медитацията няма да му помогне. Човек, който не тренира вниманието си, медитацията няма да му помогне.
Човек, който не тренира паметта си, медитацията няма да му помогне.

Един диспечер на самолети, чието внимание е заето да следи кацането на различни самолети в различни зони ще покаже много по-високо ниво на внимание, отколкото някой медитиращ, чакащ да стане чудо с него и да му се отвори третото око от Атлантида... Да не говорим за подготовката на космонавти и какви тестове минават.

Орлин: Мога да изкопая "тонове" рисърч, доказващ ефективността на майндфулнес. Не мисля, че си струва обаче, поради факта, че съществува едно донякъде естествено нагаждане на хипотезата към вече налични очаквания, през които споделящият ги филтрира изключително информация, отговаряща им смислово.

И: Трагизмът на класическия учен - не мога да го опиша и изуча, следователно то не съществува. Някои неща трябва да се преживеят в първо лице единствено число, а не да се търсят в статистиката. Който се интересува - има 10 дневни випасана ретрийти и в България. 10 часа на ден, пълно мълчание и вегетарианска храна. Но да знаете, че се седи на пода и е трудно за хора, свикнали със столове с облегалки. Някои проникновения и преживявания ще ви откажат от четенето на статии... и е безплатно, не е комерсиално.

ОрлинИма много какво да се каже, въпреки противоположността на мненията. Защото недоумието да "изучаваш" медитация чрез количествени методи отразява много за посредствеността на методологията в психологията каквато е...

С: Не се тръгва отзад напред, като "не мога да го опиша, значи не съществува". Логическа грешка ми се вижда. Едва ли учените работят така. Обратното е по-вероятно.
Нещото или съществува или не съществува. Ако съществува учените го описват и изучават. Ако не съществува те не могат да го опишат и изучат, защото нещото просто го няма. Няма как предварително да не описват нещо, ако то съществува. Съществуващите неща се улавят по някакъв начин.

Орлин:  Негативното доказателство си е логическа грешка. Ако дадена хипотеза не може да бъде доказана, е грешна... Ако хипотезата не може да бъде отхвърлена, е вярна... И двете току що споменати твърдения са погрешни. По отношение на психичното, психологията приема, че е страничен еволюционен продукт от процеса на оцеляване и предаване на генетична информация - и нищо повече. Холистичната психология споделя разбирането за корелацията на психичния процес с неврофизиологията, но в същото време за феноменологичното му автономно съществуване и дори за водещата роля на това съществуване. Соматопсихика и психосоматика, кокошката или яйцето или и двете заедно. Ако някой следи логиката, вижда че и двете хипотези не могат да бъдат отхвърлени, което не ги прави автоматично верни, нито пък могат да бъдат еднозначно доказани, което не ги прави грешни. Оказва се, че логиката стига до там, че се спира в тавана на самата себе си, в неутралността на едно "Не знам!". Има обаче и визия логика и диалектична визия, която вижда че всъщност противоречието е привидно, а дилемата фалшива. Защото психиката е толкова отелесена (embodiment), колкото и притежава известна феноменологична автономност, собствено поле на дейност, което също въздейства на соматиката. Стигаме до това, че въпросът е не до или / или, а до когнитивния уклон съвременната психология/ когнитивна наука да залита в разбиранията и методологията си към невропсихичния ембодимънт и количествени, през поведението изследвания на психичното, като в огромна степен неглижира феноменологичните, качествени методи. Не пиша това адресирано конкретно, а като принципно разсъждение и изводи.

С: Няма "негативно доказателство." Доказателствата са винаги "позитивни." Има "негативни и позитивни твърдения." Този, който прави позитивно твърдение следва да го докаже. Този, който прави негативно твърдение - не се обременява с доказателства. 

Аз твърдя, че медитацията(и молитвата) не помагат за развитието на когнитивните процеси(негативно твърдение), защото това привидно подобрение може да се дължи на друго - самовнушение, отпочиналост след транса, професия, обременяваща когнициите и др. Сякаш има погрешна корелация.

В такъв случай, за да избегнем грешния логически аргумент от незнание, включващ именно такива позитивни и негативни твърдения се прибягва до "Бръснача на Окам" - Кое е по-вероятно да се случи? 

И така, кое е по-вероятно да се случи: 

- Човек, който медитира и се моли пасивно в транс(като спящ), "изключил" когнитивните си процеси, да развие и подобри когнитивните си процеси? Вижда се парадокса - когнитивни процеси се подобряват без използването им. 

- Човек, който активно занимава когнитивните си процеси и ги използва доста често, да ги развие и подобри, без значение дали медитира или не?
Според мен е второто.

Соматопсихичният или психосоматичния възглед е хронологично първоначалния, колкото и некоректен да е въпроса? Соматопсихичният е, въпреки съществуващата обратна връзка психика-тяло, която не нарушава еволюцията. Все едно в био-химията да питаме кое е първото - биология или химия. Докажи, че психиката/психичното предшества тялото/материалното и получаваш Нобел.

Орлин: Както казах в началото, едва ли ще стигнем до общи позиции -
не поради умствените ни възможности, а поради разминаващите се гледни точки, идващи от различна самосъзнателна идентификация със сома или психе. 

Медитацията няма общо с пасивно изключване на когнитивните процеси, а с ползването им до предела и надхвърлянето им. Няма общо и с транса като спящ, а със съзнателния, буден такъв. В будизма, от който произлиза цитираната практика майндфулнес, съществуват аналитични медитации, предхождащи трансовите. В хинду йога се ползва процесът джнана, в който умствената логика стига до връхна точка, за да бъде надхвърлена от по-цялостни когнитивни процеси.В зен това надскачане е изразено в метафората: "като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!". 

Ако някой се съмнява дали когнитивните процеси са развивани от медитативните методи (които са сложни, многообразни, феноменологично прецизни не по-малко от поведенческото количествено измерване на психичното, както и най-често твърде непознати), не познава практиката на брилянтните логически дебати и в северния и в южния будизъм, както и тънкостта на логическото съждение, изисквано като подготвителен етап в йога (която няма много общо с популярната представа за стречинг, битуваща в западняка).

Относно първичността на телесно или психично - мога да кажа, че са взаимно обусловени. При тълпата определено първично е телесното. При творческите и талантливи индивиди обаче, идентификацията на самосъзнателността е в психичното и духовното. Тук разминаването ни, както споменах, не се дължи единствено на обяснителен логически процес, а на самосъзнателна идентификация. Някой би опитал да възрази, че въпреки самосъзнателната идентификация на развития човек с психичното и духовното, някакси по дифолт водещо е телесното, продуциращо психичното. Твърдя, че това е гледната точка на мравката, виждаща на няколко сантиметра... Метафората е относително валидна, когато преносът на аналогията от мравчото късогледство премине към таргета на аксиомно приемания за валиден материализъм. Да, но подобна грубо материалистична аксиома за първичността на тялото въобще не е доказана или дори доказуема теорема, а просто плод на късогледо-мравешки когнитивен, материалистичен уклон - и толкова. 

Дали майндфулнес работи? Твърде общ, свръхгенерализиран въпрос. Дали работи при кого, ползвана как и къде? Ако става дума да съберем 30 човека с даден синдром, на които да дадем инструкции от типа "Фокусирай се в дъха си..." и да сравним резултата с други 30 (контролна група), които оставим просто да дремят, едва ли ще намерим кой знае какви статистически значими резултати. Защото ако за да се научи човек да свири на пиано добре, са нужни десетина години, то за усвояването на сложния, постъпателен, многостъпков медитативен процес, са нужни повече години. Ако изследванията са правени обаче върху тренирани с десетилетия практици, положението е различно и отчетливо проследимо със съвременното невросканиране. За да не бъде толкова общ въпросът, е добре да се уточни, че майндфулнес може да бъде ползван примерно в процеса на психотерапия (водена медитация), като качеството на повлияването тук зависи не от конкретно ползваната техника, а от майсторството и уменията на терапевта. Според опита ми, корелацията в резултатността тук е нито по-значима, нито по-малко от на кой да е помощен метод - в психотерапията по-важен от метода е ползващият го. 

А напъните чрез количествено измеримо поведение да се изследва феноменологично интроспективен, творчески психичен процес, не са по-различни от старанието на дивака с каменната си брадва да нарисува реалността на психичния си живот - тъй като изобразеното е проекция на възприетото през филтъра на психичните му съдържания, оплоскостява, редуцира в съответствие с примитивността си като твърди, че видите ли, това е адекватният подход. Не визирам личности и системи, а разсъждавам принципно. 

С: С критиката алтернативите се увеличават, защото се регистрира проблем. Когато се формулира правилно проблема той може да бъде решен. Да ползвам клишето - За човек се съди по това какви въпроси задава. Няма глупави въпроси. Има незададени. 

Не поставям под съмнение психотерапията или терапевтите, а mindfulness(темата), което ми прилича на New Age. Тук спада и медитацията както изглежда. Не омаловажавам личните преживявания - те са главни в психотерапията - те са компаса на клиента и терапевта. Всеки човек ги има. И аз съм стигал до съзнателно контролиране на транс(знам, че не се спи). Вероятно и други са стигали, а и по-далеч. Не отричам тези факти. И да, тук статистиката спира. Това е ясно. Не всички сме еднакви. Но не можем да я пренебрегнем с лека ръка, затваряйки очи пред другия факт, който изисква науката - статистически данни и критично мислене. В противен случай още дълго време ще смятат колегите за попове, ходжи, гурута, шарлатани и т.н. 

Обясненията на тези лични преживявания не трябва да става с расови или религиозни интерпретации, защото това е езика на расизма, езика на Църквата, езика на Буда, езика на Джамията и т.н. Обясненията трябва да стават на езика на психологията, която се е обособила като наука и гони научните стандарти. Няма смисъл да я връщаме в средновековието, та и по-назад. Какво ще изследва тогава - средновековния човек в 21 и 22 век ли? 

Орлин: Така вече е ценно казано. Да, балансът е важен. Въпросът е, че в психологията, каквато сега е наложена, определено има сериозни залитания, "благодарение" на които самият обект на изследване (психиката) е свеждан единствено до поведенчески корелати. Твърдя, че това е валиден подход, но маргинален и единствено уводен по отношение развитието на тази млада наука. Защото психологията не е механика, а т.н. операционализиране я свръхопростява и редукционира до такава. Ако количественият, редукционистки метод е подходящ за изследване на банални когниции, няма какво да каже за фините нюанси и богатството на феноменологичната психична динамика... 

Аз също смятам, че честното и непредубедено противопоставяне на мнения е много важно. Получава се сблъсък на позиции, често отричане, намеса на емоционалност и същинска борба на противоположности. Постепенно обаче се вижда, че и в двете позиции има резон, а различието е привидно и включено в диалектичната цялост и синтеза на по-висока визия, обхващаща качествено и двете гледни точки.

Обясняваме на езика на научната психология, точно така. Въпросът е, че тук стигаме отново до методологията за научаване, за провеждане на изследвания в психологията. Твърдя, че уклонът към механоморфно количествено отчитане на поведение, с което би трябвало да корелират психични съдържания, е добър старт, но нищо повече от начален стадий в развитието на психологичния метод. Оставайки там, методът за уж душеведение обездушава и погубва самото душепознание, отхвърляйки пълнотата от феноменологични преживявания, случващи се при известна автономност на "полето" на дейност на психичния процес спрямо сомата. 

Ню ейдж, отвъд добрия вложен първоначален смисъл, е действително силно опорочено понятие, практически еквивалентно на пожелателно мислене. Така е. Да се приравнява обаче приложната психология на утвърдени системи като будизма, индуизма, мистичното християнство и т.н. с нова епоха фантазмите, само по себе си е логическо непозволено обръщане. Всички делфини са бозайници, следователно всички бозайници са делфини. Всички жени са хора, следователно всички хора са жени. Всички ню ейдж псевдологии произлизат от древните системи за себепознание, следователно тези системи са ню ейдж... 

Да, приемаме предложения опит за обективизиране във вида на изследване на психика чрез поведенчески измерими корелати. Твърдя обаче, че ако съвременната психология спре дотук, "самозадушава и кастрира" самата себе си. Защото психичният обект не е измерваното поведение и както наблюдаващият субект, така и наблюдаваният психичен обект, се случват в качествената феноменологична реалност, различна от поведението или телесния, невробиологичен субстрат. Да, тялото и поведението до известна степен отразяват най-грубите психични движения и наличности. Затова количественият рисърч е валиден при изследване на базисни психични факти. Корелирането между измерваното поведение и психичното обаче се размива и силно снижава стойността си при изследване на сложни психични, динамични, многопластови, творчески процеси на високо ниво. 

Оказва се, че в споменатите древни системи качественият процес на изследване на психичното, е изключително обективен, прецизиран, постъпателно преживяем както във феноменологичната реалност, така и в корелацията ѝ с психотелесността. С това не правя директна податка за пряко извличане на методология от тези системи, а твърдя, че има смисъл в непредубеденото вглеждане във вече съществуващия, предаван от тях хилядолетен опит в душеведението, превода му на съвременен научен език и черпене на смислови послания. 

Защото непредубеденият изследовател на психичното едва ли ще избяга в рационализиращо отричане от океана от вътрешна феноменологичност, а вместо това би се научил да плува качествено в него. В процеса на такова качествено, преживелищно душеведение, изследователят осъзнава, че в областта на психичното наука и религия, изкуство и култура, етика и естетика, приложна философия и житейска мъдрост никога не са били разделени, а винаги са били и са единни. Осъзнава, че докъдето самият той е достигнал в уменията си за преплуване на психичния океан, дотам може да заведе и потърсилите помощта му (специално по отношение на психотерапевтичния процес, явяващ се приложна психология). 

Орлин

вторник, 10 октомври 2017 г.

Реч на вожда Лудата Мечка

Сега вече няма нищо. Животът беше преди. Сега просто седим неподвижно и чакаме смъртта. Ала ти не мисли, че смъртта ме плаши. Всичко на този свят умира. Даже скалите се рушат от времето. Само Майката-Земя и Небето са вечни. Но на мен ми е тежко на сърцето от мисълта, че не умрях по-рано, че все още съм жив, а животът го няма.

Нашият свят бе свободен свят. Свободата стоеше над всичко. Но аз чак сега разбрах това. Днес се раждат деца на нашите деца. Старците им разказват за великите времена на лакота, когато народът ни можеше да пътува и ловува където си пожелае - никъде не се издигаха огради, препречващи пътя ни. Ала родените днес вече не могат да разберат това.
Аз знам, че животът може да бъде различен от днешното съществуване, но моите внуци няма да знаят това.

Ние почти не боледувахме. Дишахме чист въздух и ядяхме дивечово месо - от свободни, силни животни. Белите не ни принуждаваха да ходим на училище, нито пък да се молим на техния бог. Околният свят, приятелю мой, бе за нас това, което за вас е мъдрата книга. Ние четяхме по листата, по тревата, по пясъка, по камъните. Животните и птиците деляха с нас суровостта и нежността на Земята. Всичко живо бе наш роднина. Но белият човек не мислеше така. Той не разбираше как е възможно дървото и реката да се явяват наши родственици. Целият свят, с изключение на него самия, му се струваше населен с диви и опасни твари - зверове и индианци. И той запачна да изтребва нашето голямо семейство. Изчезнаха бизонът, лосът, еленът. Оредяха нашите гори. Земята е майка за всички народи, а белият пришълец разпра корема й със своя плуг.

Отначало мислехме, че белите са просто глупави и слаби, та заради това не разбират езика на различните същества. Оказа се обаче, че те са луди. В кръвта им тече твърде много злост и тя отравяше белите хора. Горчиво съжалявам, че въобще им позволихме да проникнат в нашите земи. Но нима можехме да знаем, че са толкова различни от нас? Как можехме да предположим, че чуждоземците ще измислят свои закони на живота, а няма да последван вечния порядък на Великата Тайна, която е творец на всичко съществуващо!
В сърцето ми се е загнездила голяма мъка…

Приятелю, твоето племе е огромно, аз видях вашите градове, твоите братя са неизброими. Предей им нашите думи чрез твоята хартия. Ние доста ти разказахме. Словото не бива да пада на земята и да се превръща в прах. То се ражда за дела, излита като птица и кръжи над нас вечно, за да могат хората да го ползват.

Когато вече не живеехме на свобода, Ниският Бик ни донесе от сраната на змиите [т.е. шошоните, бел. ред.] вестта за един прорицател, който твърдял, че отминалите времена ще се върнат, земята ни ще се очисти от белия човек, отново ще се появят стадата коне и бизони, ще се завърнат нашите загинали воини… Мнозина повярваха и започнаха да изпълняват Танца на духовете, както учеше ясновидецът…

Аз зная, че неговото предсказание ще се изпълни. Големият Крак и много други паднаха от куршумите на войниците, но нима с това може да се спре едно пророчество? Не знам колко скоро то ще се сбъдне, но това със сигурност ще стане. Светът на белите хора е болен и затова той трябва да умре. Тогава ще се върне животът.

Мато Уитко (Лудата Мечка), оглала лакота

Писмо до лудия бял вожд на белите диваци

През 1855 година вождът на индианското племе Duwamish, пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава. Днес тази територия е част от Вашингтон. Това писмо повече от 150 години обикаля земята и остава все така актуално и разтърсващо.
.............................................

„Великият вожд от Вашингтон ни праща известие,че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим,то Белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи.

Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва вожда Seattle, със същата сигурност, с която нашите бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена Моите думи са непроменяеми както звездите!

Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас? Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж,всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!

Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри, еленът, мустанга и орела са нашите братя!

Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека,всички те принадлежат на същата фамилия.. Затова, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска! Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. Затова и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!

Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепота на водата е гласът на нашите прадеди!

Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, занапред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си !

Знаем,че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път.

Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове,без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!
Не го разбирам.

Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианеца е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм дивак и не мога да разбера нещата!

Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата, или нощната дискусия на жабите в залива... Аз съм индианец и не го разбирам.

Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите,защото всичко живо го споделя – животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.
.
Пак ще кажа,.че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот, който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени,като едно място, където може да отиде белият човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!

Ще разгледаме вашата оферта за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните, ако те изчезнат... Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това,което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!

Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви!
За да респектират земята,трябва да кажете на вашите синове ,че земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата майка. Всичко, което афектира нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея ,вредят на себе си!

Ние това го знаем. Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него!Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си..Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!!

Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим....

Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете!. Той, Богът на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!.

Тази земя е безценна за него и причинявайки и вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел..

Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.. Тогава ще попитаме: „Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна! “

И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване! “