За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 7 август 2017 г.

Научната налудност

         (Долу вдясно на екрана на видеото, има опция за визуализиране на български субтитри) 

                                                              Научната налудност

Забележка: редовете на тази статия са вдъхновени от премахнатото (защо ли, кой се плаши от резонните и здрави размисли?) TED говорене на Рупърт Шелдрейк. В него ораторът – учен, градивно критикува десет презумпции на науката, автоматично приемани за верни, докато всъщност винаги са били нагаждане на механистична хипотеза към плосък, грубо материалистичен редукционизъм – и нищо повече. Тъй като аз, като автор на тази статия, се занимавам главно с психология и психотерапия, разсъжденията ми са пречупени през случващото се в тези области. Поради факта, че психиката е ключовото звено в която и да е човешка дейност, твърдя че разсъжденията ми са глобално валидни. Наричам статията „Научна налудност“ , както авторът на клипа го прави, споделяйки позициите му за определяне на долуспоменатите научни допускания като крайно несвързани с каквато и да е реалност, освен с предубедеността на споделящите ги.

                                                       Десет "научно" правоверни догми

Или какво се случва, когато редукционистичните хипотези, които никога не са представлявали факти, потънат в масовото подсъзнание?

1.       Природата е механична, вселената е като машина, човекът е машина.
2.       Материята е бездушно несъзнателна. Звездите, галактиките, планетите, природата, дори хората, са бездушно несъзнателни.

Механична и бездушна е инфантилната когниция на заявяващия подобни абсурди. Как количествено ориентираният научен метод може да обхване качеството на всемира? Никак. Когато си безсилно сляп, добре е да замълчиш. Не това прави съвременният учен, нагаждащ хипотезите и резултатите си към посредствеността си. Вместо смирено да наведе глава и каже: „Малка ни е методологията, нищожни са ни разбиранията!“, на принципа на проекцията, собствените ограничени механистични и редукционистични представи, мироглед, визия и разбирания, са проектирани във всемира. При това, въпросните грубо материалистични проекции, откровено психопатно са налагани масово като видите ли, единствено правилният, едва ли не правоверен светоглед... В това отношение и с това си поведение, съвременната наука никак не се отличава от коя да е секта... 

3.       Природните закони, закономерности, са константни и не подлежат на промяна.
4.       Количеството материя и енергия, е постоянно същото.

Както се споменава в клипа, под който пиша, природните закони, такива като скоростта на светлината и гравитацията, варират постоянно. Както и тотално са пренебрегвани на друго ниво на случване на живота (ниво, до което достигат опитните медитатори, мистици, адепти и ясновидци).

Науката сама противоречи на самата себе си. Твърди, при това правилно, че Вселената се разширява, а в същото време интересно защо битува вярването за константност в количеството материя и енергия. Е, да - така е по-удобно за ограниченото, искащо да вкопчи несигурността си в нещо сигурно, мислене. Но така току що визирах и доказах основата от пожелателно мислене, върху което сублиминално стъпва съвременният научен подход.

Квантовата физика тотално противоречи на механичната физика. Последната твърди, че най-висока е скоростта на светлината. На субядрено ниво обаче скоростта на свързване между частиците е … мигновена, което променя цялата концепция за време и пространство в акорд с древните учения за един свят, в който всичко е не само свързано, но единно, едновременно паралелно случващо се, знайно, съзнателно и неслучайно. Свят от съзнание, нарастващо в спираловидно диалектична прогресия. Съзнание, водещо до свят, в който минало и бъдеще, А и Б, съществуват едновременно сега, тук.

Оказва се, че целият редукционистично механистичен  научен метод, основан на картезианския рационализъм, може да изиграе известна опосредствена, частична роля в  една цялостна епистемология (наука за познанието, cognitive science) – не и повече. Защото логичният ум винаги е бил не повече от инструмент на същинския познаващ. Познаващ, опознаваемо и процес на познание, наблюдател, наблюдавано и наблюдаване. Рационалният ум е инструмент, „гаечен ключ“ в „ръцете“ на познавателния субект. Когато инструментът се бърка с държащия го, резултатът е плачевният, имбецилно материалистичен редукционизъм, наблюдаван в съвременната наука.

5.       Природата като цяло и еволюцията в частност няма ясна цел и посока. Всичко се случва случайно, а новостите някакси се появяват чрез произволни комбинации.

В съвременната наука вирее разбирането за случайното съчетаване и появяване (emergence) на нови структурни комбинации. Интересно разбиране. Цялата разумност на битието е обездушена, изтърбушена, изпразнена от съдържание, лишена от смисъл, тласкащ към цел и посока. Защото само смисълът, произлизащ от любовта, насища вътрешната мотивация на всичко живо с импулс за продължаване, оцеляване, развитие, живеене. Когато липсва смисълът, празнотата се запълва от страха, компенсиран от обсъждания картезиански рационализъм – тогава личното и социално психично се превръщат в сянка на изначално предвидения си битиен потенциал.  Бледо посредствена, невротична или психопатна, но нищо повече от сянка, настанила се на мястото на диалектично проявяващия се човешки дух (в случая на подобни разбирания и наука, непроявен такъв)…

Науката, подобно на човек с огромен диоптър късогледство, вижда не по-далеч от носа си. Вижда еволюционния нагон за оцеляване и репродукция, но недовижда  източника му от себереализираща тенденция, от нагона за смисъл, от който той произтича. Вижда и проучва закономерностите на блатото, неумеейки и незнаейки как да проследи реката до извора ѝ, на които то (проучваното, видимо и пипнимо блато) е следствие.

Фалшивата дилема еволюция или сътворение отпада, когато се види, че в ядрото на тласкащата сила на еволюцията стои съзидателния, себеактуализиращ нагон на Твореца.

Когато горното бъде осъзнато преживелищно, човек ясно съзира неслучайната закономерност, резултат от съзнателната свързаност и единство на разумния живот и природа. Защото нежива и несъзнателна природа и живот съществуват единствено в илюзиите на сляпото неразбиране.

6.       Наследствеността е изцяло материална, биологична.

Телесното е телесно, божественото е божествено. А телесното също е част от по-обширен свят, в който е потопено. Биологично се наследява родовата памет, опитността на предците, травми и характерови особености, болестни, но и талантови предразположености. Тялото, с неговата родова памет в съд, вместилище за Човека. Човек избира да се въплъти в даден род и семейство, което най-точно резонира с отработването на личните му кармични натрупаности. Преди поредното въплътяване, пътят на последващия живот е предначертан в общи линии – щрихирани са главните радости и травми, които е необходимо да преживее и с помощта на свободната си воля, да реагира адекватно, резонансно с безкрая си, така че да нахрани духа си. Не само веднъж се ражда човек, а реалността е далеч по-мащабно и цялостно понятие от примитивно материалистичното. Само загатвам…

7.       Паметта се съхранява в мозъка.

Учил съм пет години психология и две, когнитивна наука. Никой не знае как именно се съхранява паметта. Правят се опити за корелации с неврохимични процеси и структури, но твърде общи, отнасящи се до способността за запаметяване като цяло, не и до отделните спомени, мисли, паметови отпечатъци.

Всъщност помнят всички телесни клетки, органи и системи, не само мозъкът. Дори не толкова помнят, колкото транслират - предават енергийни, етерни, емоционални, ментални и т.н. спомени. Защото тялото единствено предава емоционалния, ментален, духовен (общо казано) живот и спомени, нищо повече. Материалната част от живота е важна, тялото е важно – то е средството, учебното пособие, възможността за пребиваване в света на дуалността и преживяване на ценните му уроци. Тялото е инструмент за проява на Човека - не и самият Човек обаче.

В психотерапията съществува понятието преходен обект. Невръстното дете временно пренася центъра си на идентификация от майката, в играчките си. Постепенно започва да обособява собствено Аз преживяване, отделно от това на родителя, като преходният обект на играчката му служи да отрази аз идентификацията си в одушевяващото ѝ анимиране със собствените му качества, свойства и умения. Докато вече няма нужда от такова преходно отразяване и играчката отпада. Или, при дълбоката незрялост, себенепознаване, далечност от Себе си на съвременния човек, преходни обекти стават автомобилът, имотът, властовата социална позиция, които проекции частично, невротично и психопатно компенсират ужаса от самотното безлюбие отвътре. Нуждата от преходен обект отпада,когато интроектът/ образът на родителя е интернализиран до идентификация в собственото суперего.

Съвременното човечество, подобно на непораснало дете, се намира в състояние на частична или по-пълна откъснатост от ‚родителя“ на духа, на цялостната си личност, от Селфа си. Невиждайки собственото си величие в предстоящата му зрялост, съвременният човек прикрепва аз идентификацията си в преходните обекти на тялото и социалните си позиции. При това невежо нарича това сляпо, редукционистично и имбецилно материалистично откъсване, правилен и научен мироглед…

8.       Съзнанието е в мозъка и се явява страничен еволюционен продукт.

Когнитивните учени, ползващи термина съзнание, признават че успешно могат да минат и без него. За тях съзнанието е просто работна памет (оперативна, краткосрочна) плюс внимание, опериращо с 5 до 9, средно 7 единици в даден момент. Прекрасни са изследванията на когнитивната наука,наистина. За умеещият да мисли цялостно, индуктивните ѝ достижения го водят през ядрени аналогии с базисни понятийни семантики, до глобално дедуктивни заключения, на принципа „каквото горе, това и долу“.

В когнитивната наука, редукционизмът е основен и валиден научен подход, а твърдо материалистичните разбирания са негласно изискван контекст за правенето на тази най-научна, съвременна психология.  Добро заземяване представлява материализмът и количествено ориентираният научен подход. Ако обаче човек остане единствено в такова разбиране, е като семе, положено в земята, призвано да покълне, изкласи, поникне и се развие до огромното дърво на живота, на познанието. Семенце, имащо добър старт, но ограничаващо развитието си единствено до почвата под въздуха и слънцето, неприемани от разбиранията му. Добър е такъв подход в началото, но постепенно води до познавателно гниене, наблюдавано повсеместно в света наоколо ни, именно поради откъснатостта на съзнанието на индивида и социума от слънцето на потенциала, от Себе си, от Бога.

Много повече е съзнанието и съзнателният живот!  Но, както казах, само загатвам…

9.       Психичните феномени са илюзорни, явяват се пожелателно мислене, случайност.

Често психичните феномени действително са плод на пожелателно мислене, статистическа стойност не по-голяма от случайността, нагаждане на хипотезата за съществуването им към очакванията на наблюдаващия ги. Да, често е така. Човек не бива да е фанатик нито в научна, нито в каквато да е посока. Науката обаче някакси, странно как, без каквато и да е реална обосновка, приема хората за двумерно лишени от смисъл механизми, биологични биороботи на въглеродна основа, а света за бездушно механистичен. По какъв път стига до тези си ненаучни заключения науката? Няма такъв. Просто решава, че това е така, скача към такива заключения. В такъв нелогичен скок стои не друго, а незрелостта на отделния учен и сбора от учени, проекцията на този познавателен инфантилизъм в примитивния научен метод. Метод, подходящ що се отнася до грубата физика, механика, химия и въобще, точни науки, но меко казано, неадекватен спрямо човешката душевност.

Когато не знаеш нещо и нямаш силите, уменията и способността да го обхванеш, по-добре е да наведеш смирено глава и се учиш. Когнитивната наука обаче, съди за душевни движения, факти и процеси по външното, количествено измеримо поведение, тъй като няма нито способността, нито разбирането за изцяло различната, качествена основа на интроспективния метод. Сляп слепец, застанал на научната катедра, обучава желаещите сляпо да ровят в тъмнината, съдейки за душата и духа по външното поведение и реакция на примитивни стимули. Нелош старт, но нищо повече… 

Когато попиташ когнитивния учен за личната му опитност в изследването на собствената душевност, незнайно защо биват посочвани резултати от експериментални проучвания, отново на принципа на измерване на поведението, по което се съди за вътрешни психични процеси. Сякаш глух по кожните трептения иска да схване богатството на нечуваната от него музика – невъзможно е, докато не приеме факта, че има уши и може да се научи да чува. Та нали затова е учен, за да не спира да се учи, да разширява кръгозора, методологията и себепознанието си? Дали? Нагаждайки се по общия материалистичен поток, в преследването на поредния грант (финансова награда), съвременният психологичен/ когнитивен учен дори не поглежда навътре, в себе си – там, където именно стоят отговорите на всички въпроси. Защото познавайки себе си, познаваш и Вселената и Боговете…

Но, как да познае изследваните психични обекти, когато ученът не познава себе си, а отхвърля тотално насоченото навътре религиозно-медитативен стремеж и сливане със Себе си?! Съвременната наука и когнитивни учени, проектират собствената изолираност от самите Себе си, в примитивната, поведенческа методология, която ползват в изследванията си. Външно можеш да опознаеш света дотолкова, доколкото вътрешно познаваш себе си. Този факт обаче е тотално недовиждан и отричан инфантилно от съвременните изследователи на човешката когниция в западн(ал)ия свят.

Проектиращи въпросната изолация от самите Себе си, когнитивистите стигат до безумието да нарекат психологията поведенческа наука… Та нали през обсъжданата сцепеност между социално обусловената им когниция (с плитчините на която са се идентифицирали) и вътрешното им Аз, единствено през външното, количествено измеримо поведение, им остава да съдят за психичните феномени.

Когато българският шоп застанал пред жирафа, просто отрекъл: „Е па, такова нещо не съществува!“. Така постъпва когнитивната наука спрямо феномените, които посредствените* ѝ методи никак не могат да обхванат и проследят. Постъпва като щраус, заравящ главата си в пясъка при опасност. Опасността от навлизането на новото, непознатото, разрушаващо самата светогледна основа на съвременната плоско материалистична психологична наука. Ново, защото в случая не говорим за връщане към магичната визия на прохождащото човечество, а за визия логиката, кентавричната, проницателна, психична и недуална визия на едно спираловидно развиващо се, неизбежно порастващо съзнание (позовавам се на интегралния психолог Кен Уилбър).  

........................................
* Ползвам думата посредствен, като не влагам каквото и да е обидно значение. Ползвам я в смисъла първо, на опосредствен, индиректен и второ, на посредством, на ползване на външното поведение, за да бъде предполагаемо изследвана когницията зад него. 

На фона на горните разсъждения, мога да кажа с ръка на сърцето, че науката е безсилна и реагира по въпросния щраусов начин, при маса психични феномени – от ефикасността на психотерапевтичния процес, през телепатията, ясновидството, енергийната медицина, въздействието на молитвата, ченелинга, плацебо/ вяра въздействието, до наличието на фини тела, по-широка реалност, карма, прераждане и вечната божественост на същността ни.

Да, има шарлатанство. Има обаче и достоверни феномени, за които мейнстрийм науката по никакъв начин не желае да говори. Да, при масата от хора интроспективният/ медитативен подход на познание е нерелевантен, поради липсата на достоверно себепознание, през което такъв вид изследователски процес се извършва. Тоест, стандартизираното проучване с произволна извадка от хора тук нищо не означава. Няма как – изследваните обекти в такава област са пионери в разтварянето потенциала на човещината. Има обаче обучавани с десетки години медитатори, йоги, мистици и адепти. Когато при такива люде от цял свят, по чисто научен начин се аналогизират резултатите от психодуховните им експерименти, се оказва, че изкристализира ясно структурата на един по-мащабен свят и закономерности, зад външно привидните идеологически, теоретични различия. Разкрива се холистична реалност и закони, не по-различни и не противоречащи, а явяващи се по-фин еквивалент и източник на пипнимо физичните такива.

10.   Само механистичната, на парче и към симптома насочена медицина е, която е валидна и работи.

Работи, разбира се – безспорно има стойността си при диагностиката и хирургията. Тоест, в началната, класифицираща нозологичното състояние фаза и в крайната, когато е необходима груба, хириргическа намеса. Целият междинен спектър обаче, бива виждан от една пораснала, холистична медицина.

Лечението в холистичната медицина е не насочено към симптомите, а към причините зад тях. Вижда се ясно процесът на психосоматика: психо – невро – ендокрино – имунология. Проследяват се психодуховните причини, стоящи зад 99% от лекуваните състояния. Познават се психичните функции и символика на физиологичните системи и органи. Лекува се целостта, нежели частта. При това щадящо, като се помага на организма да си помогне сам. Отсъства битката с микроорганизмите – напротив, приемани са за нормална част от организма, а нормализирането на количеството и качеството им се случва отново по един холистичен начин, като се помага на психиката и биологията да си помогне, през проследяване на духовните и психологични причини зад външните симптоми. В холистичната медицина високо се ценят фитотерапията, енергийните практики, спортът, йога, дишането, закаляването, лечебното гладуване, профилактиката. За разлика от механистичната медицина, фокусът тук е не в бизнес продажбите на фармация, а цялостното добруване на пациента. Често се ползват евтини или безплатни природни препарати, имащи обаче мощно въздействие (въпреки, че нямат продажбена стойност).

Защо материалистичната медицина деградира до бизнес такава? Защото в основата ѝ стои не човещината, а откъсването от нея, заместено от стремеж към хронифициране (хронично болният е постоянен източник на доход), извличане на максимална изгода от пациента, финансови облаги и още и още печалби, на всяка цена, дори чрез умишленото спиране достъпа до евтини, но ефикасни процедури за лечение… Кому е нужно здравето, след като увековечената болест е източник на пари, власт и контрол в такава бизнес медицина?!

11.   Количествено измеримата повторяемост на научните изследвания. А качеството? Какво относно интроспективните методологии?

Количествено измеримите, повторимо проследими и доказуеми от независими провеждания изследвания са чудесен пробив в точните науки. Що се отнася до науката за душата, такъв подход има силно ограничено приложение, поради редукционистичното орязване на „океана“ от феноменологично преживяване при т.н. операционализиране, тоест привеждане на изследваните променливи до количествени термини. Повтарям – такъв подход е ценен и валиден, но чисто и просто ограничен, с много нисък „таван“ е, когато се изследва психика през поведение...

Бихевиоризмът е направление в психологията, което се опитва да я превърне в изцяло експериментална наука, по подобие на точните науки. Експерименти, в които е нужно да се борави единствено с пипнимото, с видимото измерение, което може да се измерва количествено, тоест с поведението. Количествени измервания на поведението, при което интересно как се пропуска психодинамиката на вътрешния феноменологичен процес, представляващ самата психика.  Ето какво казва Скинър, един от най-прочутите бихевиористи от 20-ти век:

„ Можем да следваме пътеката, поета от физиката и биологията, като се обърнем директно към отношението между поведението  и средата и пренебрегнем опосредстващите го психични състояния“ (Скинър Б., 1996, "Отвъд свободата и достойнството", София, "Наука и изкуство" с.35)

Под влияние на поведенческите психолози (бихевиористи, а в по-късна приемственост, когнитивни учени), в западн(ал)ия свят психологията започва да се третира като наука за поведението. Българските психолози сервилно се равняват и повтарят мненията на силните на деня – в българските университети психологията също е поставена в графата на „науки за поведението“. Приемайки такава перспектива, психичният изследовател си спестява досега до вътрешната субективност, до океана от психично, до което достигат единствено много по-фините, качествени изследователски методики: описание на случаи (case studies), психотерапевтичният процесно и динамично ориентиран модел на пренос, контрапренос, взаимно отразяване, емпатийно вчустване, трансовите интуитивни методики, медитативният систематично и дисциплинирано следван процес, описан от независими изследователи от цял свят, външно принадлежащи на теоретично различни направления, но преживяващи неврално и психично идентични опитности.

Следвайки единствено бихевиористкия, количествен модел на изследване на поведението, психологията бива тотално орязана, сведена редукционистки до прости, измерими изходни резултати. Такова опростяване звучи примамливо за изследователи примитиви, с нулево познание на „океана“ от психодуховен потенциал, за който пробват да правят заключения по блатистата локвичка на външното поведение. Да, когнитивно научният бихевиоризъм е добър подстъп, начало в развитието на младата наука психология. Начало обаче, нищо повече.

Защото, как по хардуера може да се съди за софтуера? Ето, имаме флашка. Изцяло обаче отричаме и не се интересуваме от финото софтуерно съдържание. Можем да измерим какво количество битове информация съдържа, можем да видим дори, че тази информация е сепарирана в отделни файлове, можем да прочетем имената им. И толкова. Нямаме никакъв достъп до огромното богатство от съдържание, процес, сюжет, персонажи, сложни взаимоотношения, съдби, предаван смисъл и мъдрост на хилядите книги, които се съдържат в тази флашка, до преживяваното в записаните в нея филми… Това е само метафора, при това несъвършена – човек е много повече от софтуерно-хардуерното сравнение с машина.

Както казах, когнитивно научният бихевиоризъм е добър опит за обективизиране на субективното. Добър начален стадий в развитието на младата наука психология е. Ако обаче сведем качеството на феноменалното субективно, което именно изследва психологията, до външното количество на обективно проследимите и замерими поведенчески стойности, кастрираме самата същност на психичното, приравнявайки го до едното поведение. Къртича психология е бихевиоризмът…

Не че бихевиористите не са прави – дори твърде прави са по отношение на това, че психиката на сивото човешко стадо с лекота може да се пренебрегне и сведе до елементарни поведенчески показатели. Защото масовата психика на човечеството, каквото е, действително не е кой знае какъв връх от творчески потенциал и цветуща съзнателност… Фокусирайки се върху поведението и свеждайки психиката до него, с лекота можем да ползваме експерименталните резултати за манипулативна, с цел влияние и управление на тълпите злоупотреба. Това е така, тъй като това базисно ниво, с което оперира поведенческата психология, действително е детерминистично и проследимо, за разлика от творческото, качествено и високо ниво на процесиране.  Сборната когниция на тълпата е достатъчно елементарна, за да бъде приравнена до едното поведение. Както и на немалкото индивиди-примитиви, несъзнавано следващи стадното мислене (вид когнитивно изкривяване), цели и фокус в живота си. Няма как обаче стимул-реакция бихевиоризмът да бъде валиден за сложните душевни процеси на талантливия творец, на гениалния в идеацията си индивид, за сложността на междучовешките отношения в общуването, психотерапията, изкуството, религията, вътрешно психичните преживявания на мистика, на писателя и въобще, на високо съзнателния човек.

Невалиден е когнитивно научният бихевиоризъм дори при опитите за проследяване на една единствена мисъл, идея, наситеност от смисъл, обич и съзидателна когниция на високо процесно ниво. Валиден е за ниско съзнателния индивид, както и за чиято и да е когниция на елементарно, базисно ниво, приравняващо човека до животно или робот. Маса хора са действително на това ниво (казвам го без вложена емоция), както и при всеки човек то е подлежащо по-високата, творческа когниция. То е подобно на режима на компютъра спестяващ  енергия и олекотяващ процесирането, но орязващ съществените функционалности.

Ето какво казва по въпроса първият председател на асоциацията по хуманистична психология в Щатите, Джеймс Бюджентал:

„Тези, които се опитват да обективират човешкия опит, пренебрегват трудните въпроси и създават опростена психология. Не трябва да им позволяваме да се самозалъгват… Когато за извеждане на обща истина, отнасяща се до милиарди хора, се взимат извадки от 30, 300 или даже 3000 души, логиката се загубва в суеверието!“ (Бюджентал Дж., 1998, "Предательство человечности: миссия психотерапии по восстановлению нашей утраченой идентичности". Класс, том 3, с. 199, с. 192)

Ейбрахъм Маслоу, един от титаните на хуманистичната парадигма, нарича когнитивно научния бихевиоризъм „механоморфна психология“. Както той твърди, „Тя е популярна поради престижа на точните науки, а не заради резултатите, които постига и въпросите, които поставя.“ (Маслоу Е., "Toward a Psychology of Being")

В същия дух, създателят на клиент ориентирания подход, Карл Роджърс, твърди:

„Едно от нещастията, свързани с психологията е, че тя се опитва с един голям скок да стане наука като физиката, докато е твърде млада наука с недостатъчно традиции, но с големи амбиции. Психолозите са хората с най-многото професионални защити. Ние имаме ужасния страх, че не изглеждаме достатъчно научно. Поради това ни е страх да продуцираме смели, необуздани теории и да се стремим да ги обуздаем. (Роджърс К., 1967, б, "Carl Rogers speaks out on groups and the lack of a human science - A conversation with the father of Rogerian Therapy by Mary Hall, in Psychology Today", с.20)

И още от Карл Роджърс по темата:

„Искам да попитам докога психологията ще остава тясно технологичен елемент на науката, свързана с една остаряла философска концепция за себе си (картезиански рационалистически сциентизъм, бел. ред.) и ще се прикрива зад безопасната завеса на наблюдаваното поведение? Кога те ще се осмели да стане истински широка, творческа наука, която се базира на субективния опит, отворена към всички аспекти на човешката същност, достойна за името зряла наука?... Ще продължим ли да бъдем (психолозите, бел.ред.) в периферията на нашето общество, или ще дръзнем да станем важен социален фактор?“ Роджърс К., 2005, "The Carl Rogers Reader - London", с.358)

Виктор Франкъл е психотерапевт, създател на логотерапията , ефективен психотерапевт и качествен мислител от 20-ти век. Човек, преживял кошмара на четири немски лагера на смъртта. В книгите си той спокойно се противопоставя на повърхностния, опростенчески детерминизъм на поведенческата психология, описвайки как при едни и същи средови стимули в концентрационните лагери, реакциите на хората се различават в огромна степен, според умението им да придадат или не смисъл на случващото се.

Бихевиоризмът не на шега принизява човека до разновидност на изчислителната машина или примата. Хуманистичните, интегралните и холистични психолози не отричаме, че на едно примитивно ниво, човешката психика е поведенчески обусловяема и детерминистична. Към това добавяме обаче и твърдението, че това ниво действително е механистично и животинско, а че същински човешкото в човека е едно различно психично равнище, в което решаваща е свободната воля. Свободната воля на възприятието, мисълта, свободния дух, през които въпреки споменатия кондицируем детерминизъм, човек може да бъде много повече от биоробот. Може да бъде творческо същество, сътворец на Твореца! 

Ако поставим последното заключение в контекста на принизяването на психологията до примитивно поведенческо измерване, мога да кажа само, че всеки уважаващ Себе си психолог ще се ползва с пълна сила от когнитивно поведенческите количествени, редукционистични методики. Те са ценни и дават много информация. Тъй като обаче отразяват феноменологично психичното само опосредствено, автентично уважаващият Себе си изследовател в областта на психичното е длъжен с пълна сила да ползва интроспективните, качествени методики. Защото само те действително и директно боравят с изследвания обект – психиката!

Всъщност, разминаването в двете обсъждани позиции тук може да бъде изразено през понятията обект и субект. Най-елементарната дефиниция за обект и субект гласи, че субект е този, който възприема, а обект е онова, което бива възприемано/ изследвано. Когнитивните учени се опитват да превърнат психиката в ясен поведенчески обект на изследване. Това обаче е самозалъгване и лъжа спрямо реалността, каквато е. Защото поведението корелира частично, условно и до някаква само степен с психиката зад него, но не е нея самата.

В действителност трудността при изследването идва от това, че психиката е едновременно изследван обект, както и възприемащ изследванията субект. Екстернализирането на психиката като поведенчески обект е опит за разрешаване на това противоречие. Добър, но примитивно опосредствен, редукциониращо плосък и в крайна сметка, невалиден по отношение изследването на действително определящото човека като такъв – високите психодуховни когниции, биващи едновременно обект на изследване и изследовател на изследваното.  

Да, когато си незрящ,можеш по топлината да съдиш за наличието на светлина, но не можеш да кажеш нищо за богатството от щрихи, изразни средства, предавано послание и смисъл в така невижданата, цялостна картина…

Орлин Баев, холистичен психолог, естествен психотерапевт





неделя, 30 юли 2017 г.

Софийски магьосници



Силна книга - талантлив автор. 

С годините практика на психотерапия въображението ми така се е развинтило, че като чета, тотално се пренасям в сюжета и персонажите. Околната реалност изчезва, докато с всяка фибра, чувство, емоция, с цялата яркост на образа и движението, наситеността на звука, вкуса и допира, преживявам ставащото. Удивително е! Четенето е така различно от пасивното зобене с филм пред тв екрана... Сякаш усилието на мозъка по семиотична трансформация на буквените графеми в живо преживяване, вплита всяка частица от съществото и ме пренася изцяло.

12 години имах подсъзнателно вградено "табу" - четях единствено и само психология, психотерапия, религия. Когато срещах книга от друг жанр, макар и много ценна, дори и силно да исках да я прочета, дори да копнеех по нея, инсталирана в мен програма за неотклонно следване на цел автоматично я отстраняваше от пътя, дори против волята ми. С тази книга това табу изглежда се пропука, поотслаби действието си...

Като дете четях килограми фантастика от тогава популярната "Библиотека Галактика". По същия начин се озовавах в една различна реалност. Тялото ми седеше някъде, а съзнанието ми тотално преминаваше в разказвания свят - с часове и часове. От началото на двадесетте преминах на езотерика, после на психология и психотерапия.

Умът ми работи така, че когато си набележа цел, всяка клетка от душата и тялото ми се устремява към нея напълно, а отклоняващото бива пометено настрани (с изключение на сексуалността...). При това мога съзнателно дори да искам дадена книга, да се запиша на танци, хобита и т.н., но програмите за целепостигане в подсъзнанието ми са толкова силни, че смазват всичко, заобикалят, намират пролуки и постигат своето си. Колкото добре, толкова и ограничаващо... Чувствам, че това ми качество си остава, но доброто му познаване и свързване с него съзнателно, вече би ми позволявало разширявания, които отдавна искам. Примерно да прочета повечко от Толстой и Достоевски, Шекспир и др. класици.

А "Софийски магьосници" - удивителна книга. Току що, за два часа погълнах стотина страници. Например, описанието на магическия поглед над вътрешната София. Ами, казвам си, аз винаги така съм я виждал: винаги земята ми е била жива, всичко преливащо се от сгъстена енергия, емоциите буквално пипними, цветовете пеещи тихо, а магията на живота навсякъде...

сряда, 19 юли 2017 г.

Сергей Николаевич Лазарев за хипнозата

Вечност Автор: Венета Дочева
"Вярвайте - казвал Христос - и планината ще се помести. Хипнозата се реализира през естествения мозъчен механизъм на вярата, на плацебо ефекта - чрез самохипноза или с помощта на страничен човек. Колкото по-дълбоко в подсъзнанието навлезе нагласата, толкова по-голямо влияние оказва на околния свят... Вярно е, че за користния човек достъпът до подсъзнанието е смъртоносен, но това е отделен разговор...
Днешната наука вече не едно столетие се мъчи с неразрешимата от нейната позиция загадка за хипнозата и плацебото. Ако внушим на човек, че сме залели ръката му с вряла вода, а вместо това сме го полели със студена, ще се появят мехури и изгаряне. А тибетският монах, който седи във вряща вода и подава на околните сварени в нея скариди, просто убеждава себе си, че водата е топличка. Трябва само реално, дълбоко да повярваме в това - и светът наоколо ни започва да се променя. С дълбочинното си състояние създаваме новия си свят.
Тъй като сме божествени в същността си, ние можем да въздействаме върху околния свят и да го променяме. Когато художникът рисува картина или актьорът играе спектакъл, процесите са подобни."
Сергей Николаевич Лазарев, Опит в оцеляването, трета част


неделя, 9 юли 2017 г.

Индукция и дедукция, Булгаристан или 22 часа в български хотел

Забележка: имената на населените места в текста са променени.

.........................................................................................................................................

На три морета. А сега? 
Тръгнахме с жената на хотел с басейн и плаж  за уикенда. Пчелинови терми – сравнително близо до София. На място разбрахме, че хотелчето принадлежи на поредната българо-мутренска, социопатно финансова икона. Е , то си е близо до ума – във Вулгаристан сме. Ама, нали съм екзистенциално-хуманистично настроен, вярвам в доброто в човека, хал хабер си нямам кой кой е, за що се бори той, кумът, сватът, баджанакът и мордите наоколо му. Никога не съм делял хората по финансово състояние и социален статус, а винаги по вътрешно богатство от акъл, човещина и братолюбие. Жена ми казва: „Ти не си от тоя свят – как може да не знаеш този, онзи и еди си кой си?“… Ами, явно не съм от тук и съм за малко.  Скоро случайно прочетох във фейсбук коя е поредната пинокио-видна марионетка, турната за президентски параван на актуалното досъсипване на България.

Някои казват, че малките душички обсъждат хора, някои ситуации, а интелигентните, великодушните, тези  с живите сърца, силен ум и присъствие на духа, мислят на идейно и принципно ниво. За какво му е на човека с широка душа да клюкари за този и онзи? За нищо – скоро се отегчава до отвращение.

Уикенд с качествено хотелско анимиране

Та, влизаме в хотела – няма места на паркинга. Очевидно е недомислен и недоправен. Има места за немного коли, а останалите, да се оправят. Спрях срещу кръчмата на хотела, на прахоляка. Е, с Дъстър (прашлясник) съм, проблем никакъв. Дотук супер – хапка, пийка, ресторантче. Е, басейнът мъничък, на камъните наоколо му можеш да си издълбаеш дупки по ходилата – явно пясъкът е в дефицит в България… Е да, водата уж извира 72 градуса, а една такава хладичка в басейна, ама нейсе, бели кахъри. В ресторанта – добра храна, добри цени – една вечеря за двама не повече от 70-80 лева. Тоест, около два пъти по-евтино от Гърция, Испания, Италия и т.н. Точно плащах и погледът ми се спря на колата ми, спряна наблизо – що да видиш… Задницата калник красиво ударена, огъната навътре яко. Дупка с дълбочина педя и широчина три… Е, да беше навън, но в хотела, в който съм дошъл за ден да почина… Супер отдих, няма що. Уикенд по вулгарско пчелиновиден маниер. То какво да правиш така или иначе – защо да не се забавляваш, като между другото се обадиш на КАТ, на застрахователя си, какво пък сега, това си е част от почивката в България – музика, маестро.

Помолих управителката на хотела да прегледа охранителните камери. Много любезно момиче, наистина. Гледа, гледа и накрая се оказа, че камерите не обхващали този периметър. Е какво гледа два часа, ако не обхващат? Уж не обхващат, а едната сочи право към дъстърчето ми. Дупката на колата обаче е високо горе, явно е сътворена от възвисочък и обемен джип. Събрах две и две. Първоначалната искрена готовност за взаимопомощ странно как се превърна в сконфузено извъртане, прикриващо и замазващо рационализиране. Е, клиент съм, но малък човек с евтина кола за 20 хил. евро, а големите джипове се карат от състоятелни люде с пари и власт, което някакси кара камерите или задкамерно мозъчните устройства да недовиждат, недочуват и замлъкват.  

Хубаво, станалото станало. Звъним на 112 – наложи се дълго да доказваме, че такова населено място съществува на географската карта. Успяхме да уверим служителката и бяхме насочени към  КАТ. В селото няма ни КАТ, ни полиция. Оказа се, че патрулка идва само при сериозно произшествие. Ако искам, мога да закарам колата до районното в съседните Костиново или Долни Вари, но ще ми се наложи да пътувам няколко пъти от София напред назад за обяснения и т.н., което обезсмисля всичко. Дивият запад, дивият изток или подивяла България, не знам… Но, не е ли чудесно – такива уникални шансове за работа по себе си предлага дивулгаристан  - работа, правеща настроението уникално стабилно, въпреки „качествените“ хотелски забавления. J

Виещото детенце – кученце

Току до ресторанта на хотела имаше пристройка, която преди е била външен бар, но се е превърнала в склад. Едно малко кученце неспирно скимтеше, искаше да излезе, търсеше грижа, любов, компания, прегръдка.  Кученце на около месец и половина. Когато го гледах в очите, усещах душичката именно на дете. Същата емоция, същата нужда от гуш, взаимност, принадлежност, сигурност, топлота. Казваше с очички, език на тялото и звуци: моля те, прегърни ме, извади ме оттук, обичай ме. Ще те обичам безпрекословно, моля те, моля те, моля те! Ако имаш живо сърце, знаеш за какво говоря. Ако нямаш, няма смисъл да четеш това, не е за теб – пусни си малко чалга или отиди на лов...

Детето кученце имаше вода и храна, но му липсваше принадлежна обич. Никой нито от персонала, нито от гостите обаче сякаш дори не забелязваше, сякаш не чуваше воплите, разкъсващи пространството. Добре е да си емоционално дебелокож носорог, наистина. Тогава не боли. Но и любов няма и виждане на красотата отсъства, а творчеството се свежда до възторга от преяждането, препиването, чалгата, финансовото подсигуряване, грубата сила, его налагането… Е да, но такъв двуног е пълен примитив и дори животните превъзхождат подобни плешиви примати. Кученцето виеше, молеше се с всички сили за прегръдка, за сърце, което да го обича. Глас на любов в човешко емоционалната пустиня от безлюбие…

Ако до края на предния век бе нормално да има вързани кучета, ловувани горски обитатели, животни виждани като продукция и стока, то в този нивото на съзнание и вибрация на планетата все повече се покачват. А познанието, което тази ускорена вибрация носи, сърдечно твърди, че животните са чувстващи същества, земни жители с пълно право на сигурност, принадлежност, естествено природен живот, обич и братски грижи. Някой ще каже: „Какво си се разприказвал за едно куче?  Виж как зловещо неестествено и жестоко се отглеждат и убиват промишлено милиони животни постоянно. Виж как човекът се държи към брата си. Какво за това кученце?“. Това за кученцето, че се явява симптом на оскотяващо, подивяващо като емоционална и социална интелигентност, озверяващо човечество. Една все по-социопатно озверяла маса, на фона на която се появяват  не толкова количествено много, но качествено различни хора. Хора чувстващи и познаващи законите на Битието – Дхарма. Законите на любовта, мъдростта, истината.

Гушках мъника колкото можах. Увериха ме, че е там за малко, докато си го вземе стопанинът…  Няма разлика между стойността на влаганите усилия за грижа към животни, хора или растения – защото любовта не разграничава, а обединява, а и трите са част от потока на живота на тази планета.

Резачката на съседа и гипсокартонените стени

Прекарахме общо 22 часа в този хотел, разположен посред село „Пчелинови терми“. И следобеда и следващата утрин, докато загаряхме на басейна, съседът отсреща бе решил, че точно това е решаващият  момент да реже трупи с верижния си трион, точно на пет метра, в комшийския селски двор. Съседът си бе в правото да прави каквото си иска – дворът си е негов, дървата, резачката и времето му също. Дали обаче мястото на един хотел е посред селото, това е многогранен (разностранен) въпрос…

Има ли нужда да направиш свестни стени на хотелчето, носещо една милионна част от доходите в сребролюбното ти, фокусирано в парата, празно от позицията на духа живуркане? Не, разбира се. Когато стеничките са тънички, така липсващото реално общуване между българин с българина бива чудесно компенсирано с аудиално порно. Носят се стенания, скърцат легла…  Е, какво сега – няма нужда да обиждаме добрия жанр, а образите можем да си добавим и сами. Така собственикът се грижи за развиване на творческото, съзидателно въображение на клиентите си – какъв благороден человек.  

Е, сега това, че в стаята нямаше телефон за връзка с рецепцията, това че липсваше рум сервиз,  wi fi едва дишаше и забиваше на всеки 2 секунди, това че по тв-то каналите не превишаваха 15-на, повечето от които ловни, или пък че на вратата нямаше комарна мрежа, а в хотела нямаше и кьорав аниматор, предлагани екскурзии и гидове – това са изключителни плюсове. Е, как така защо? Не се ли досещаш вече? Ами, за какво му е на съвременния технологизиран дивак телефон? Ето, тук се грижат за връщането ти обратно в лоното на човещината с липсата на връзка с персонала или с безжичния интернет с качество от преди 15 години. А това е чудесно – ето, време е за разходка в природата – да, така си е, нали?! А изградилият хотела съвсем искрено и умишлено се грижи за това, няма как да е иначе. То и Мтел връзката падаше нон стоп, ама какво от това – вече обясних великолепието на огромните плюсове.

За ловните канали – ами ето, така се прилага поведенческо психотерапевтичният метод на систематична десензитизация, претръпване към заобикалящото насилие и ужас. Колкото повече зяпане на предумишлени, природопатни убийства, толкова по-дебелокожо и леко се живее.

Рум сервиз и аниматори ли? Ти шегуваш ли се? Ние сме балканци, ей, не го забравяй! Трябва да пазим идентичността си – това някакви грижи за човека - забрави, глезотии са това. Ние сме твърди като кремък балканци и това е! Ще чакам аз някой да ме води на екскурзия и гайд да ме развежда. Абе, я си знаем. И въобще, още по-добре ми е да наемем една вила на Халкидики и сами да си готвим. Е, така жената малко мрънка и вика, „все едно съм вкъщи, пак около печката се въртя“, ама я да млъква – два шамара и готово, оправен ѝ е телевизорът. Балканци сме ний ееййй, племе гордо!

Комарник на терасата? Ха! Как да калиш нервите си, ако не с това обаятелно жужене на нощните кръвопийци. Е, или затваряш вратата и се пържиш или широко отваряш и когато лампите са пуснати, войнството от буболеци и комареци прекрасно напомня за единството ти с всички чувстващи същества. Така де. В Индия има едни джайнисти, които и буба не убиват и дори им разрешават да ги лазят, хапят и смучат от състрадателно великодушие. Ами ето, каква по-прекрасна възможност за трениране на съчувствена обич към инсектоидните братя. Нали така?!

Лайното Буда

Питали един дзен учител какво е Буда? Той посочил изпражнението на поляната пред себе си и казал: „Буда е това лайно!“ Готин изказ, нали?! Иначе се налага да обясняваш за трансцедентното, присъстващо едновременно в иманентното – а това е скучно и не казва нищо, докато го няма личното преживяване.

Човекът има храносмилателна система и дефекира. Аз съм човек, имам храносмилателна система. Следователно… Седях си аз, надвесен над отделеното от мен кафяво нещо в баньотоалетната на хотелската си стаичка и се взирах в него. Буда и лайното ли? Не, просто в банята нямаше тоалетна четка. Преди това не ми трябваше и затова установих този иманентен факт, когато ми потрябва. Провикнах се със зов за съпричастност към съпругата в стаята, а тя отговаря: „остави ги да си чистят, като не са сложили!“. Е, хайде сега…  Седях си аз, взрял се в тоалетната чиния след пуснатата вода. Уви, следите остават, винаги остават, еехххх. Не съм гнуслив, а тоалетни съм чистил доста като сайд джоб през моряшките ми договори. Взех малко тоалетна хартия, бръкнах и изчистих решително. J Второто пускане на водата оправи нещата. Амин, мишън акомплишд. J

Българинът – сам силен, а в заедността слаб

Ходил съм на доста места. Навсякъде хората имат едно чувство за взаимност, отвъд ума, думите, отвъд външните норми. Преди време работех в екип от 60-на народности. Индийците се събираха и общуваха с индийците, филипинците с филипинците, руснаците с руснаците… Както и с уважение и естественост допускаха всеки на масата и в обкръжението си всеки, искрено искащ да другарува. Българите неохотно се събираха, но сякаш магнити от една полярност правеха опит насила да се приближат, от кумова срама…

Много сме силни българите поединично, но също толкова ни е трудно да сме заедно. Едно мълчане, едни бегли погледи, като наранени тревожни деца, компенсиращи с грубост и насилие сме.

Ситуацията около басейна на хотела бе съответна. Всеки мълчи, хвърля бегли погледи. Всяка двойка се преструва, че е сама, тайничко надава ухо за разговорите на другите, но през една запечатана затвореност. Точно като невротизирани деца, както писах по-горе. Деца, на които им се иска да общуват, да споделят, но ги е страх. 

Страх ги е от отхвърляне, неприемане, емоционално нараняване, унижение, неразбиране, предателство. Външно тези деца се правят на силни, потискат и изтласкват страха и през сляпо петно сами не виждат собствените си комплекси. Затова пък, на принципа на проекцията, ги виждат в другите. Струва им се, че ако не са много силни и независими, другите ще ги наранят, унижат, предадат, няма да ги разберат, ще са несправедливи с тях. 

Такова наранено дете се крие в мнозина от българите наоколо ни. Иска му се на българина да общува, но е страхлив и му се струва, че ще го нападне събратът му. Затова се поставя една болна дистанция, отчуждаване, преструвка за независимост, проявявана както поведенчески социално и емоционално, така и в стремежа на всяка цена да се изолирам в колкото се може по-скъпия си, с високи огради и защита дом и финансово социална независмост. Зад тези огради емоционални , социални или актуални обаче, стои това малко, уплашено детенце, жадно всъщност за принадлежност, обич, общност. Но не си я разрешава, страх го е, проектиращо виждайки уплашеността си и приписвайки съдържанията ѝ на другия.

Когато обаче поддържаш дадени страхове, на принципа на самоизпълняващата се прогноза, така започваш да се държиш автоматично, че те да се реализират. Поради несъзнаваните си страхове, българинът често се държи грубичко, дръпнато, надменно, нападателно. Кое куче лае? Страхливото! Държайки се така, по описания механизъм, българинът предизвиква това, от което всъщност несъзнавано го е страх. Спасява се поединично и затъва в краен индивидуализъм, с което се самоотхвърля, самоунижава, предава нуждата си от принадлежна свързаност и другаруване…

Частните имоти и общностната западналост

Следното изхожда от по-горе зачекнатите разсъждения.

Индуктивно човек може да събере база данни, да изведе дедуктивно общовалидни правила, може аналогично да свързва когнитивно-социални точки. Нерядко по симптоматични, наглед изолирани и привидно малки факти и процеси, можещият да мисли качествено, е способен да изведе и види глобалната картина.

Навсякъде в село Пчелинови терми се вижда разпад – разрушаващи се къщи, бивши държавно общински оранжерии и магазини се срутват под натиска на липсата на желаещи за общностен, колективен, заедностен живот и поддръжка на иначе чудесните ресурси. Знаем, че тази гледка е по-скоро обичайна в съвременната демографска катастрофа на България, поддържана не от друго, а от българската психика. Защото същата тази психика стои зад политиката, икономиката, (не)културата, на всяко равнище от социалната йерархия.

На фона на разрухата, могат да се видят немного свръхбогати частни постройки, хотели, бизнес предприятия. И най-малката градинка, както знаем, в България е оградена прилежно. Едното его се е изолирало от другото его, от най-социално слабия, до най-състоятелния, налапал се с трилиони, бягащ от сянката си сребролюбец. В града пък народецът се крие автоагресивно в черупката на малкото си откъснато его и апартаментче, отново пазещ се от страховете в сянката си.

Каквото повикало, такова се обадило

Мазохистичната психика, която масово преобладава в българския народ, се държи така, че провокира и подхранва съществуването на психопатен садизъм. Мазохистът всъщност несъзнавано си отглежда садиста, независимо дали в лицето на социопатния политик, или на съседа гамен. Каквото повикало, такова се обадило. Страхливият народ автоматично се държи така, че страховете му да бъдат задоволявани, тъй като несъзнавано са … искани.

Когато в масовата народопсихология присъстват когнитивни схеми за унижение, малкост, отхвърляне, страхове от лъжа и предателство, несправедливост и нараняване, такъв народ сам си отглежда върхушка от политици, магистрати, мутро олигарси и икономисти, които да задоволяват присъстващите когнитивни схеми. Как? С мълчаливата си пасивност, отвръщане на глава от болката на съседа и брата си, с бездействеността си при наблюдаваните социопатни безумия.

Да, познанията от психотерапията могат да бъдат прекрасно транспонирани и приложени в социалната динамика. Социология, антропология, социална психология – психиката е основният психосоциален двигател, завъртащ колелото на съдбата на един народ. Когато психиката е калпава, държавата също е такава.

Раковата, частна психика

За частната собственост – да, чудесно е да се развива дейност. Това, че обаче си собственик – това е истински безумна идея, залегнала в дивашкото мислене, откъснато от законите на Битието. Никой не е собственик. Ако можеш да разгърнеш дадено предприятие, да създадеш работни места, прекрасно. Но, само ръководител, управител си. При това, колкото повече имаш, повече отговорност носиш пред законите на Дхарма, на любовта. Защото от тяхната позиция нищо не е твое, дори тялото ти. Гости сме на тази земя и не трупане на властово подсигуряващи финансови възможности, уж обезпечаващи успешното бягане от страховете, е целта. Учене и трупане на непреходните, вътрешни богатства на духа в съкровищницата на вечната ни същност е целта на краткото ни пребиваване тук. Когато имаш и приемаш, че даденият ресурс е твоя собственост и можеш да се разпореждаш с него както ти скимне, изолирайки го от нуждите на събратята си, се превръщаш в раково образование, в тумор, искащ единствено за себе си, погазвайки нуждите на цялото… 

Това, че тази картина е така позната, не я прави обаче по-адекватна спрямо принципите на безкрая. За мнозина това ми разбиране дори би било странно, ако не абсурдно, на фона на алчния егоцентризъм наоколо. Но, не е мое, на целокупния, съзнателен живот е такова виждане! Мъдрото сърце знае. А на емоционално, социално и духовно неинтелигентния няма нужда да обясняваш – дъбът по-добре ще чуе.

Човекът с тойотата от Косово

Мръднахме нагоре в гората. Прекрасно. Някакси, младички ми се видяха и по-редки дръвчетата, но все пак, книгата на живата природа е разтворена за теб, когато имаш прогледналите душевни очи да я четеш. Величествено преживяване е това свързване с майката природа. Жива е, говори, всичко знае и те прегръща така любящо, че и прегръдките на жена не могат да се сравнят с живата ласка на потока на живота, галещ те с живата вода на принадлежността към океана на цялото. Бистри и сладки са водите на този океан от любяща мъдрост!

На връщане, по пътя с дълбоки бразди, прокопани от дървосекачите бракониери, покрай нас премина голям трак тойота. Човекът сам спря и ни заговори сладкодумно.  Тойотата – каза „от Косово я купих много евтино, не знам колко е реално.“ Предложи ни набраната от него мащерка.

Поговорихме за опустелите български села, за лъженето и краденето, съсипващи всеки опит за промяна, за страхливия егоизъм на българина, за бягството от татковината на мнозина плъхо – подобни, за нераждащите български утроби и вече не-малцинството от паразитиращи цигани, избирани за народни представители от предаващи племето и земята си български политици, за да подсигурят мандата и електората си, за изсичаната масирано гора …

От споменаваните по-горе несъзнавани страхове, но и от примитивизъм лъже, краде и предава българин - себе си и майка си родина. Страх и груб примитивизъм, каращи българина да лъже, маже, краде, да унищожава род, племе и отечество.  Не всеки българин лъже и краде, разбира се. Както и във всяка нация има примитиви. Така че, отново водещи са несъзнаваните страхове на българина, компенсирани невротично и психопатно, от най-горе, до най-долу в социалната стратификация.


Поведение на бягство

В психотерапията знаем как поведението на бягство единствено засилва невротичното състояние. Колкото повече човекът бяга от страховете и проблемите си, толкова повече ги подхранва и те нарастват. Колкото повече българи бягат, поединично спасявайки задниците си в чужбина, за да запълват масово нискоквалифицирани позиции, толкова повече невротично-психопатните процеси в българското общество и държава се задълбочават.

Бягството от страхувания симптом подсилва подлежащите го страхове и самия симптом. Бягството на българите от страхуваната мизерия, нереализация, грубост, насилие, лъжа и кражба, засилва спада в икономиката, психопатната лъжа и кражба, насилието и отчуждеността, мизерията. Колкото повече страхливо-егоистично бягащи, толкова повече скръб, мизерия, глад, простотия, кражба и пропадане. Не говоря само за численото намаляване на българите при това масирано отпрашване навън, но и за психичните процеси, които то предизвиква и позволява превръщането им в социални факти. По-горе споменах какви социални факти…

Демографска криза или защо българката не ражда?

Илюзия е, че българката не ражда по материални причини. Статистиката показва, че в демографски възход в световен план са именно по-бедните и необразовани държави и общности. Българските цигани отразяват тази тенденция с демографския си бум. Не поради липса на пари, осигуряване на децата и социална сигурност не ражда българката обаче  - това са извинения, прикриващи друго.

Поради същата егоистична страхливост не ражда българката! Ако децата са читави и са обичани, от тях хора ще стане. Ако не са обичани и талантливи, каквото и да правят за тях родителите, от тях ще излязат посредственици. Твърдя, че не поради материални причини не ражда българката – в сравнения с 90% от земната популация, българите никак не сме зле материално. Не е до това – до страхливия егоизъм е. Трите или повече деца, даващи положителен прираст на нацията, налагат не само здрава жертвеност на външните кариерни компенсации (при жената, искаща да бъде майка), за които така се е вкопчилa българката, подвела се по болния западен модел. Няколкото деца задействат и неувереността, активират несигурността, задействат страхливостта на българина/ ката. Отново стигаме до извода, че зад опропастяването на българщината и България, стои страхът.

Не искам да завършвам това непринудено, неделно вечерно писание нито позитивно, нито негативно. Да, вярвам в бъдещето на България. Наблюдавам как ведно с горните факти, се вижда едно все по-масово възраждане на родолюбието в българина, все повече се осъзнава ставащото. Появяват се мнозина радетели на културата, на българския дух и задружност. Вярвам, че ще я бъде България и българите, напук на цялата статистика! Вярвам, че както е казала баба Ванга, ке почнат да се връщат българите обратно, за да реализират потенциала си в собствената си родина, на собствения си език, през реструктуриране на себевъзприятието и държавата си! Вярвам в едно по-високо национално самочувствие, интернализирало здравата любов към отечеството в самооценката си! 

Та така, от 22-те часа в Българско мутренския хотел, та до манталитета и характеропсихологията на българина, определящи бъдещето му...

Наистина не е лесно, на фона на цялата метастазираност наоколо, да си що годе здрава клетка, желаеща и работеща за здравето на организма, на народа и нацията си. Обаче е възможно, твърдя го! Страховете са много, но смелостта, идваща от смисъла на любовта, е една. Само тази любяща, смислена смелост носи щастието. А когато веднъж си го вкусил, страхливото преследване на илюзиите на Михаля вече не струва нищо. 

Когато живееш Себе си, когато имаш смелостта да следваш призванието, за което си дошъл на тази земя , осъзнаваш че да следваш илюзиите на света и се доказваш пред него, е като да искаш да изпъкнеш пред деца от детската градина. Не, пред Бога е важно да застанеш достойно!  

С уважение, Орлин


неделя, 25 юни 2017 г.

Естествена Харизма

Естествена Харизма

В статията си „Себеактуализация“ разсъждавах върху качествата на реализиралия се човек. В този текст твърдя, че естественият чар, магнетичност и харизма на човека, се определят именно от тези качества. Говоря за автентичната харизма, идваща от единството на човека със законите на Битието, с Бога, със собствената цялост. Има двуноги примати, откъснати от организма на целокупния живот и Себе си, които също притежават чаровна харизма. Но, за такъв психопатен чар пишат и говорят мнозина колеги. Оставям им това неудоволствие охотно. За това пък аз с удоволствие ще се спра на естествения, автентичен чар и харизма на цялостния, истинния и съзнателен човек.

Една междинна, психотелесна дефиниция за чара и харизмата:

От по-приземена гледна точка, чаровната харизма е умението за съблазняващо привличане, подлежано от здраво себезаявяване, смирено доверие в себе си, добро планиране и връзка с реалността. А самият чар: "Давам каквото искаш, за да те спечеля и да те накарам да ми дадеш каквото аз искам!" Не противоречи на естествената харизма, когато има връзка с Бога, с вътрешната автентичност. Тогава е нормално умение за качествено общуване. Ако щеш, качествени търговски умения. Няма ли я връзката с Бога обаче, деградира автоматично до евтина манипулация!

Та, какви са съставките на естествената харизма?

Битийна, творческа мотивация и живот, смела спонтанност в творческата си проява, творческа оригиналност, познание и творческо живеене на призванието си, връзка с реалността социална и реалността творческа, автономно самоопределяне на разбирания, цели и посоки,  преживяване на възрастта като предимство, баланс между екстраверсия и интроверсия – добра компания първо на себе си – общностен, но не и самотен в самотата, сътрудничество вместо конкуренция, оценяване и благодарност за малките ежедневности – виждането им като чудо, силна индивидуалност при емпатийна общностност, космополитност, жива, отвътре етика, диалектично надхвърляне на противоречията, самадхи преживявания…

А по-описателно:

Творчество – автентично чаровният човек е неизменно творец. Така магнетизмът му не толкова принадлежи на малкото социално его, a по-скоро се дължи на преминаващият през смирението му творчески потенциал.

Битийно – творческа мотивация

Мотивацията му за живот и постигане е неизменно битийна, творческа, антипод на дефицитарната. Последната е гонене на моркова на уж защитата от пръчката на страха в собствената пълна с ужас сянка. Бягане от Михаля на вътрешната празнина, с цел вземане, получаване, искане на още и още, с безплодна надежда за запълване на вътрешната липса от смисъл.

А творческата мотивация – в нея присъства вътрешна пълнота, вече налична удовлетвореност, преобразувала автобиографичните страхове с потенциала си. Преливаща отвътре навън удовлетвореност, която иска да дава и не може да не дава.

Смела спонтанност в творческата проява. Автономно самоопределяне на разбирания, цели и посоки.

Творческият поток, преминаващ през себепознаващия се индивид, води до дълбоко самоуверена смелост в собствените избори, мнения, посоки. Защото това са изборите на цялостната личност, на безкрая от потенциал отвътре, на Бога проявяващ се през малкото социално его и персона. Парадоксът е, че колкото повече егото приеме слабостта си, смирено преклони глава и медитативно/ молитвено притихне пред безкрая, толкова повече и по-качествено протича творческият потенциал. Силата на слабостта.

Естествено харизматичният чаровник е смело спонтанен. Не нагонно импулсивен, а именно спонтанен. Защото спонтанността е качество на духа му, високо творческата способност за мигновена импровизация, съчетаваща огромния напор от вътрешния творчески поток с външно социалните възможности, опции, динамики и параметри, във всеки миг.

Творческа оригиналност. Любознателност външно когнитивна и вътрешно съзерцателна.

Харизматичният чаровник се ползва от достигнатото човешко познание с пълни шепи. Нещо повече – автентично  магнетичният човек е изключително любознателен, жаден за познанието на ума. Познание, което обаче естествено свързва с вътрешното познание на сърцето, на духа си през процеса на аналогията – каквото горе, такова и долу. Там, където друг би видял ограничените резултати от даден научен експеримент и достижение, харизматично цялостният човек съзира глобалните принципи и житейско битийни закономерности, от които низхожда конкретният научен резултат на физичната, когнитивна, медицинска, психологична и т.н. науки.

Това аналогично свързване между външното и вътрешно познание му позволява с лекота да преминава нивата на творческия процес (клик) – комбинативно, изследователско, трансформативно, инспиративно. При талантливостта на трансформативното творчество се достига до гещалт (цялостност), надхвърлящ сумата от частите си. А при гения на инспиративната креативност, малкото земно познание, свързано аналогично с безграничността на творческия потенциал, ражда изцяло нови, оригинални парадигми, конкретизирани до конкретни и социално приложими, прагматични полезности.

Познание и творческо, смислено живеене на призванието си

Естествено чаровният човек е дълбоко единен с целостта на потенциала си, със Себе си като вечна същност. Познавайки Себе си, познава прекрасно и призванието си, мисията за която е дошъл да изпълнява в земния тренажор. Естествено чаровният човек чувствознае интуитивно параметрите на договора и длъжностните характеристики (job description, казано къде метафорично, къде буквално, но в по-широк план и смисъл… ), подписани още преди въплъщението му, от самия Него. Съответно с цялото си същество живее факта, че доколкото и както изпълнява житейската си мисия, за която е пратен, дотолкова и така качествено цялото Битие стои зад него и го подкрепя синхронично, в най-малките житейски факти и случвания (Не че всичко е само мед и масло. Трудностите и предателствата са също толкова задължителни в земното училище). Защото малко и голямо са относителни, а именно в малките ежедневни мигове се проявява великото чудо на любовта, мъдростта и свободата на смисъла (Логоса). Защото не самите моменти са различни, а очите на сърцето ги виждат различно, наситени с величието на Бога. Както се казва в зен, преди сатори планините са планини, реките са реки и обичаш картофена супичка. След сатори, планините са планини, реките са реки и обичаш картофена супичка…

Връзка със социалната и творческа реалност

При целия си творчески потенциал и гениалност, естествено харизматичният човек умее здраво да стъпи на социалния консенсус за реалност. През перспективата на гения му, той е само една от мириадите възможности, но важна такава, тъй като именно за въплътяване на реалността на един по-цялостен свят в социалната малка реалност е дошъл тук. Едновременно е единен с безкрая на Битието, с Бога и едновременно умее да следва малката човешка логика, разбирания и пътеки. Да, тесни са му и през талантите си прелива отвсякъде, но спокойно умее да се заземява биологично и социално – когнитивно. Главата му е в небето, а краката стабилно стъпили на земята.

Нерядко харизматичният талантлив и гениален индивид е виждан като странен от сивите тълпи наоколо му. Защото, колкото и да се старае да се вкоренява и заземява в социалната логика, напорът от потенциал нерядко прелива, промъква се през тесността на социалната персона. При социалната (не)съзнателност на съвременния технологизиран дивак това разминаване е неизбежно.

По правило, естествено харизматичният човек е надраснал времето си къде със столетия, къде с хилядолетия и повече... А казано по-точно, геният на творческия му смисъл низхожда от пространство на безброй варианти отвъд каквито и да са временно пространствени определения – тук и сега божествена е такава автентична харизма.  

Преживяване на възрастта като предимство

Харизматичният индивид с напредването на биологичната възраст става все по-Себе си, по-щастлив и автентичен. По време на младостта,  твърде възхвалявана от деградиращото и невиждащо по-далеч от носа си общество, силно талантливият човек обичайно е в странна ситуация. Потенциалът на духа му все още не е събуден, но е близо, предусещан е, копнян е мъчително. Все още характеровите травми и страхове спират досега до спонтанната автентичност. А когато присъстват травми и тревожни психични съдържания, силата и красотата на младото тяло никак не помагат на липсващото усещане за удовлетвореност.
С времето, в процеса на себепознание и работа по себе си в нелеки житейски опитности, травматичните страхове се постапят и освобождават пространство, през което започва да се излива творческата харизма на смисъла. Този поток свършва останалата работа почти автоматично, медитативно и непринудено. Тогава харизмата заблестява, а щастието като тиха и нежна птичка, чурулика на възприятийното рамо на живеещия през смисъла си.

Баланс между екстраверсия и интроверсия – добра компания първо на себе си – общностен, но не и самотен в самотата.

Естествено харизматичният човек не познава понятие като скуката. Скучае човекът, откъснат от Себе си – тогава се нуждае от постоянното запълване на вътрешната си празнина с външното кудкудякане на света. Естествено харизматичният човек живее през величието на вътрешната си божественост, през която е свързан общностно с един неимоверно богат и безкраен свят на смисъл, творчество, идеи, полет на духа. Когато е външно сам, никак не е самотен, тъй като е постоянно заливан от изобилието на Живота, до което има достъп извътре си. Това вътрешно богатство напира, буквално упражнява натиск за проявата си навън, в света на хората. Тогава харизмата се излива навън творчески като комуникация, обществена дейност, културни прояви, творчество от всякакъв вид. Тоест, спрямо естествено харизматичния човек въпросът дали е интровертен или екстравертен, е фалшива дилема. Дълбоко интровертен е точно толкова и както е социално адаптивен и екстравертно проявяващ се активно. Естествено харизматичният човек е социабилен, но не на всяка цена. Дотолкова се проявява обществено, доколкото и както може да изрази огромния си вътрешен потенциал – Себе си. Затова здраво може да постави граници: определено разговорите за футбол, мода и клюките за съседа му импонират толкова, колкото на футболиста идеите на Николас Тесла или Оробиндо…

Автор: Венета Дочева
Виждане на малките ежедневности като чудо

Както казва Алберт Айнщайн: „Или не вярваш в чудеса, или виждаш всичко като чудо!“.
А виждаш всичко като чудо, когато ти си чудесен, когато си едно с вълшебството на любовта. Любовта, носеща сърдечна мъдрост, преливаща се в свободата да се самоопределяш като стойност, ценност, истинност. Любов, импрегнираща възприятието на живеещия през чара си човек. Когато виждаш през любовта, всичко оживява. Осъзнаваш, че нежива материя няма, освен в (не)разбирането на откъснатия от съзнателността ум. Всяко птиче е част от теб и ти от него, едно в организма на целокупния живот. Едно миене на чинни е медитация толкова, колкото и всеки ежедневен процес и правене се превръщат в жива, непреривна молитва. Виждаш животинче – един поглед в очичките му, едно вчувстване в енергията му – вече го познаваш, говориш езика му. Ти си клетчица от организма на цялото, то също е. Тогава знаеш – никой не е по-важен от друг и теориите на ума са относителни, когато водещо е обединението на любовта.

Силна индивидуалност при емпатийна общностност



По-горе писах за баланса между интроверсията и екстраверсията на естествено харизматичния човек. Сърдечно чаровният човек общува емпатийно, провежда любящото си творчество. Не може да не го провежда, тъй като започва да се трупа, а дебитът му не чака илюзиите на егото. Любовта обаче има две лица. Едното е приемащо, прегръщащо.  Другото е поставящо здрави граници, себезаявяващо се, казващо НЕ, когато е нужно.
Естествено харизматичният човек познава Себе си и живее през Себе си. Затова, заявява индивидуалността си решително, дори когато противоречи на мнението на тълпата. На творчески харизматичния индивид му е чуждо себепотискащото самоунижение, страхуващо се от изоставянето на значимия друг. Тъй като той самият приема и живее Себе си, се проявява автентично заявявайки се, такъв какъвто е.

Сътрудничество вместо конкуренция

Нвротичният аз на хомо невротикус ненормалис се страхува от собствената си слабост, проектира я в другия във вид на завистлива, ожесточена конкуренция. Здравият, самоуверен и интегриран аз е способен да промотира успеха на другаря си в сърцато сътрудничество, тъй като е уверен в своя, а богатството от преливащи отвътре му потенциали го кара постоянно да надхвърля статуквото на малкото его в полета на творчеството на духа му!

Космополитност

Естествено харизматичният човек е гражданин на целия мултивърс, като виза за всяка реалност е любовта му. Може да обича държавата и нацията, в които е роден и през които се проявява, но далеч надхвърля грязния, краен национализъм и шовинизъм на малкия по душа човек.

Жива етика

Една от най-красивите характеристики на себереализиралия се, естествено харизматичен човек, е живата му етика. Какво е това? Познание за етичните и естетични закономерности на целокупния живот, Дхарма. Ако на планетата ни живееха повече реализирали се, знаещи какво правят тук, живеещи през естеството си люде, нямаше да има нужда от полиция, съдилища, лекари и психолози…  На такъв човек не е нужно да казваш кое е редно и кое не, тъй като има много ясни вътрешни ориентири. Има нужда от външен закон и рамки, когато няма добри вътрешни такива.

Диалектична визия

Естествено харизматичният човек има висок поглед, който надхвърля доброто и злото, трудното и лесното, удоволствието и болката, плюса и минуса, до гледна точка, обхващаща и двете. Панорама, от която живеещият през духа си нито се прилепва твърде към удоволствието, нито бяга прекалено от трудностите, но се учи и оъ двете поравно, познавайки централността им в двигателя на живота. Автентично харизматичният лидер вижда противоречията като учебно израстване, в което количественото натрупване в борбата между противоположностите, се преобразува до качествено различната и по-висока синтезираща ги визия на единство. Трудно е да се обясни това, което сърцето вече знае и мъдро живее.

Самадхи/ океанични преживявания


Естествено харизматичната личност умее да се смирява молитвено и медитативно, да стихва малката си его преходност, за да проявява вечността си. Удивително е да живееш от позицията на Себе си, на духа си. Тези думи ще прокънтят като празно словосъчетание за обсебения от илюзиите на този малък свят, но ще бъдат разбрани от стремящия се към Бога и живеещия потенциала Му.


Орлин, човек