Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 13 октомври 2018 г.

Събуждаща Психотерапия

Жар птица - символ на възраждането от страха и болката



Наближава денят на будителите. А не е ли той ежедневие за всяка будно горяща душа, разгаряща другите с присъствиео и делата си?! По-долу отговарям на въпросите на журналиста Лияна Фероли:

...............................................................................



-Г-н Баев, идва Денят на будителите и в тази връзка можем да кажем, че истинският психотерапевт също е и будител, нали? Чрез неговото знание, словото му, примера му. Но, като че ли, най-вече чрез това да помага на хората да свързват индивидуалния си с космическия дух?

В работата си съм благословен постоянно да преживявам следния факт. Идва човекът тревожен, отчаян,тъжен, виновен и потиснат. Преживява панически атаки, постоянна фонова тревожност, страхува се от болести, от социална комуникация, бори се с натрапливите си мисли, ревнува, чувства се несправедливо унижен, предаден, изоставен, отхвърлен, наранен. 

В психотерапията виждаме ,че телесните, емоционални и ментални симптоми не са тук, за да мъчат, а за да насочат към подлежащите ги казуси, конфликти и маладаптивни програми, призоваващи човека към преобразуването им до здрави, пълни с обич и смисъл. Отношението към ставащото се променя от „аз съм болна жертва на гадната тревожност“, в „уча се с любяща благодарност“. Не след дълго невротичното налягане свършва работата си – човекът се научава да смирява его гордостта си, да заявява асертивно потока на любовта, все повече напиращ през него, да планира не само от малка себичност, но от позицията на целостта си. Напрежението на тревожността превръща въглена на гордостта, в диаманта на сърцато обичащия, творчески човек. 

Бягащият във фантазия, се оказва, че провежда неимоверен талант, влаган вече в майсторско творчество и стратегическа, мащабна визия. Прилепващият, се преобразува в емпатийно любещ, лекуващ дори само с присъствието си човек. Нагаждащият се издръжливец, от носещо товара на света магаренце, намира здравите си граници, само за да осъзнае, че най-здравият егоизъм е алтруизмът. Силният на всяка цена, от манипулиращ съблазнител и доминиращ насилник, се трансформира в прекрасен лидер, спокойно прегръщащ ужаса си от слабостта – смирена прегръдка, през която протича истинската сила на сърцатостта. Скованият в нормите на „така трябва“ намира великодушието, толерантността и гъвкавостта си, метаморфозирайки се в дисциплиниран радетел на човещината.
Да, качественият психотерапевт е будител - доколкото самият той е събуден за любовта, мъдростта и свободата на потенциала си, дотолкова може да индуцира събуждането им в потърсилия помощта му.




- Та нали този връх в развитието на съзнанието ни – будността, е възможен поради това, че и ние можем да израстваме заедно с нашия Творец. Как разбира  психологията творческата нагласа на човека, защо е така градивна?

Приматът се превръща в Човек, само когато добротвори. Тогава е част от Твореца, от Бога. В същността си човекът винаги е бил, е и ще бъде пламъче от великия огън на Бога. Основата, която движи психопатизирания социум, е страхът от липсата, от болката. Страхът се компенсира болно с егоцентрични страсти и желания, пораждащи страдание. Страдание, когато не са задоволявани желанията. Страдание в процеса на задоволяването им, представляващо бягане от страха. Страдание при задоволяването им, траещо илюзорно-мимолетно, последвано от нов взрив от страх, събуждащ още по-жадно, болезнено зависимо желание. Когато човек в будно себепознание осъзнае тази порочна верига, смело се изправя пред страха в основата ѝ.

 Когато на мястото на страха заживее любовта, се провежда творчески смисъл, изпълващ живота с освобождаващата мъдрост на преживяването на относителността на собствената индивидуалност като единна с великия организъм на Бога.

Основните принципи в естествената психотерапия са любовта, мъдростта и истината (свободата). Любещият човек няма нужда от външен, малък човешки закон. През вътрешното си единство със законите на Битието/ Дхарма, страховата липса е запълнена с осъзнаването на един по-цялостен, целокупен живот. Черната дупка на страстното, еготично желание, се превръща в слънцето на Богочовечноста. Такъв човек е извор, напояващ пустинния ад на безлюбието наоколо, създавайки оазисите на човещината и смисъла да живееш по Бога. Будител е! Само такъв будител може да бъде истински реализиращ целите на холистичната психотерапия, ефективен и трансформиращ с присъствието, разбиранията и методите си психотерапевт, служещ не на его илюзии, но на призванието си да направи света по-любящо място с живота си.

- На Изток смятат, че в творческите способности на човека е заложен огромен силов и енергиен потенциал, че те изцелявали чрез освобождение, чрез премахване на умствените прегради, чрез отварянето на подсъзнанието, където пазим всичките си тайни, чувства, емоции. Но пък, вероятно, като всичко друго в дуалния ни свят, то си има и обратната страна. Затова и творците, като че ли, повече боледуват от другите. Прекомерното им въображение ли е причината?

Талантливият творец вече е странен за разбиранията на тълпата. Гениалният пък е откровено извън сивата норма на посредствеността, приемана за определящ критерий. Между гениалния и лудия има много подобия… Гениалният разширява съзнанието си до безпредела на колективното несъзнавано, интегрирайки самосъзнателноста около цялостната си личност (Селф, Атман), докато запазва стабилна връзка с реалността на социалната относителност. Психотикът се разцепва, губи его конгруентността си, загубва се в несъзнавания океан, сривайки и качествената си връзка със социалната логика и реалност. Но, за невиждащия тези разлики, приликите са много… J

Обратната страна си има обратна страна – казват в зен. Колкото повече човек навлиза в светлината на свръхсъзнателността, толкова повече се разширява до тъмата на подсъзнанието. Колкото по-нагоре в любовта на „рая“, толкова по-надълбоко във виталността на „ада“. Това е естествено закономерен процес, виждан единствено от широката панорама на целостта.

-Не знам дали се занимавате и с лично творчество, но пък го правите по свой начин в своята професия, като отделяте много време за различни разработки в мрежата , за  много онлайн консултации...

Пиша психологични и психотерапевтични текстове. Предстои ми да сътворя и доста видео материали. Понякога пиша разкази. Иска ми се за в бъдеще да творя повече художествени произведения, кратки разкази. Имам какво да предам – ако е рекъл Господ, да бъде. Когато не отделям време за писане, творческият поток отвътре „заблатясва“, връзката с любовта се подпушва. Затова чисто и просто му давам ход.



В процес съм на създаване на психотерапевтична модалност, на школа в психотерапията. Естествена психотерапия. Една иновативна, прагматично ефективна, парадигмално креативна, трансформативно качествено различна, инспиративно творческа терапевтична система, която не отрича, а включва, но и далеч надхвърля предхождащите я терапевтични модалности!

От повече от десет години отговарям в рубрика „психотерапия онлайн“ в портала за съзнателен живот, посветен на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Не го приемам за работа. Правя го спонтанно, понеже не мога да не го правя. Работя призванието си, напорът за даване е силен и просто го пропускам в посока помагане. Разбира се, старая се да намеря баланса си – да си създавам време за спорт, почивка, личен живот. Поставям и здравите си времеви, поведенчески и социални граници.

-Психическата, душевната ни цялост, гаранция за доброто ни здраве, се постигала, когато външната ни вяра в Бога се върне при нейния езточник, според К.Г Юнг, т.е. в психиката. На това повторно свързване с нея /”религаре”/ религията не успя да ни научи, но психотерапията вече дава солидни заявки да го постигне. Да помогне на човека да освободи тази сурова енергия на същинското ни Аз и да избликне Изворът на психичната ни сила. Доколко успява към днешния момент?

Световните психодуховни учения в същността си представляват мащабни психотерапевтични системи, целящи случването на целта на човешкия живот – освобождаването на Богочовека от хватката на заспалата илюзия, събуждане от дрямката на невежеството. Същите качествени, но в по-скромни мащаби цели, си поставя съвременната холистична психотерапия, обхващаща мъдростта на духовността, но стъпила на логиката на  когнитивната наука. Освобождаване на потенциала на любовта, смисъла, творческия дебит, радостта от живота – извличането им от трансформиращата работа със страховете и страстите и базисните дезадаптивни вярвания в тях.  

Външното, екзотерично разбиране за Бога се връща там, където му е мястото, във вътрепсихичната и духовна, феноменологична реалност, когато разбирането Му е преживелищно езотерично. В процеса на разширяване на съзнанието се оказва, че всичко, приемано доскоро за „аз“ е временно, относително, преходно, следователно нереално – анатман. Себесъзнателният център се прехвърля в цялостната личност, в Атман – Богочовека. Оказва се, че няма никакъв път към себе си, а процес на събуждане за реалността на вътрешната ни божественост.

Аспирантът вижда как светът буквално живее в масовата психоза и психопатия на его разцепващата себеидентификация, нарцистично залавяща се за желаното хубавичко и отричащо „заравяща“ безлюбния си страх дълбоко навътре, затова виждан и продуциран в света наоколо. Стремящият се към Бога прозира как масата от хора дремят, сънувайки взаимния кошмар на „аз и мое“, диаболично откъсващ от целостта на любовта.

Доколко успяваме в ресвързването с любовта, мъдростта и истината? Доколкото го възнамерим. Идват различни времена. Съвременните малки схващания и психопатен начин на живот ще изгорят като вехти дрипи в огъня на настъпващата все по-бързо вибрираща и висока съзнателност.

-Но на тази наша вътрешна сила й е нужно осмеляване, воля за събуждане, за промяна. Кои хора днес, с помощ или без, успяват да си възвърнат своята свещеност. Дали пък това не са все още неразбраните, така наречените. в Библията „блажени нищи духом”? И „свещената простота” още не сме разбрали, дали ни предстои да преоткрием и нейната роля?

Успяват тези, които имат благословията да преживяват нелеки страдания – вътрешни и външни – и благодарение на тях да се самовъзпитават с настройката на благодарни студенти в школата на живота. Приемащите се за случайна жертва мрънкачи повтарят едни и същи уроци – така им е угодно, така е лесно – отговорността е изнесена навън, някой друг е виновен…




Пътят към мъдростта е труден в тактически, но благословен в стратегически план. Когато малката ни воля прави една стъпка към потенциала, той прави десет към нас. Успяват тези, които съзнават нищожеството и жалкостта на малката си преходност, имаща подходяща роля единствено когато се смири и наведе глава пред Бога, за да Го провежда в ежедневната си битийност.

-Традиционнато схващане за лечение  все още се движи в сферата на така инертното, пасивното „сигурно”, за да не се рискува с непознатото.Но резултатите не подкрепят особено правотата на тази теза? 

Да, съвременната медицина работи механично, на парче. При това все повече се превръща от хуманна дейност, в бизнес, а болниците от свещени лечебници, в акционерни дружества. А холистичната медицина свързва симптома с причината, вижда качествените взаимовръзки в целия организъм, разбира водещата роля на душевността и лекува целостта. Подобно е положението в психотерапията. Има школи единствено анализиращи (ентропия), но нямащи си представа как да синтезират (синтропия) осъзнатото в трансформативно качествена, здрава функционална цялост. Други пък механично поправят когнитивни грешки, приравняващи човека до биоробот…

В естествената, холистична психотерапия се проследява връзката между симптомите и подлежащите ги маладаптивни характерови вярвания, продуциращи тревожното състояние. Съответно, вместо да замазваме симптоми, хармонизираме характера, акордираме го с принципите на любовта, мъдростта и творческата свобода, разтваряме човека за присъствието на Бога.

-Прочетох много ваши разработки за възможностите на нашия ум, на душата ни, на духа ни, запознах се с постигнатите ви изключителни резултати, споделени от самите ви пациенти и стигнах до извода от споделеното, че максимално сме ограничили неограниченото, Божественото, в нас. И че знанието, информацията, осъзнаването, любовта са най-добрите начини да събудим вложеното в нас. Че те са най-добрите ни лекарства...

Живеем в информационна епоха – познание има много, всякакво. Въпросът е, че съществува вътрешна мъдрост, изхождаща от любовта и раждаща свободата, която не е битове информация, а естествено, винаги присъствало в същността ни познание. Информацията може да мотивира, да насочи към тази любяща мъдрост, но стигането до този същностен смисъл става в процес на чист, богоотдаден живот, молитва и медитация. Все повече хора следват такъв процес!

- Много надежда възлагате в лечението и на писаното слово, на мъдрите вдъхновяващи книги, защото  мотивирали, зареждали с енергия за промяна и личностно развитие. Защото довеждали до обмен, съпоставяне, до обогатяване, синхронизиране с различни гледни точки. Давате и препоръчителен списък с книги, които могат да доведат до обективни психоемоционални промени. Но защо понякога и прочетените „тонове” духовна литература не водят до промяна?

Защото тонове теория не се равняват на грам практика, затова. Не практика от вида на шпагат и краката на главата, която нечие невежество приема за йога, а преданоотдаден, молитвен стремеж към Бога и мъдро, медитативно ретрасиране и осъзнаване единството с Него.



-Казвахте някъде, че тишината прегръща нужните пертурбации, душевни вълнения, така както и радостите.Само в нея ли добиваме усетност за Беззвучния звук на Бога?

Когато умът притихне, през медитативното безмълвие започва да прозира същностната, божествена природа. Бог се проявява в смирената тишина.

-Говорите и за книги, думи, които разболяват - как обяснява това науката за душата?

В съвремието масово се популира наивният позитивизъм, който в тактически план дава известни розовички резултати, но в дългосрочен, разболява – самото на всяка цена позитивно мислене изтласква нерешени наличности, което с течение на времето ги умножава, храни и амплифицира.

Съществува и уж духовна литература, в която живее неразбиране за цялостните психични процеси. Литература, твърдяща че човек е нужно да мисли само добри, светли неща – всяващи ригиден абсолютизъм и отричащ идеализъм масовки, противоречащи на естествения подсъзнателен процес на огледално пораждане на защитни мисли, нямащи общо с буквалното си съдържание, но тласкащи към добруване. Обяснил съм процеса в статиите си за обсесивно компулсивно разстройство и хипохондрията. Много хора разболяват такива книги, след това сядащи на терапевтичната кушетка…

Съществуват книги, представящи за духовност бягството във фантазия и страхливата изолация от света, интелектуализираното многознайство, рационализацията, извиняваща грубост или бездействие с „духовност“ и т.н. В статията си „Псевдо духовен байпас“ подробно разглеждам здравата и псевдо духовността.

Не само книгите, но новините, сугестиращи насилие, филмите и дигиталните игри, възпитаващи бездушност, откъсната безсърдечност, алчност, порок и престъпност, вредят масирано. В съвремието човек не може да разчита на журналистическия избор, търсещ най-често жълтопресен рейтинг, а е нужно съзнателно да подбира информационната си храна. Има съзнание „да видя какво дават по телевизията…“, а има и такова, което само избира гледаното и четеното. 90+% от масовите телевизии са се превърнали в бълвоч на евтина вулгарност, изкривена информация и примитивност – не, не преувеличавам. Признак на интелигентност е човек да свърже телевизора си с интернет и съзнателно да селектира според интересите си.

-Дори намерих обяснения и съвети в даваните от вас за други хора консултации, отнасящи се и за някои мои състояния. Ето още един пример как за словото няма прегради, как то стига до своето местоназначение, дори и когато не си го очаквал. Как да си го обясним?

Хората сме достатъчно подобни в проблемите си, за да можем да почерпим ноу хау от добрия път на събратята си с близки на нашите тегоби и печали. Както и факт е синхроничността – животът резонира с вътрешното ни състояние и ни насочва към съответните случвания, хора и факти.

- Каква е ролята на мозъка в психолечението, след като ту избира къде да положи болковите симптоми, ту ги видоизменя, ту ги елиминира, ту изгражда защита срещу потиснати емоции, срещу нежелани емоции и чувства чрез различни заблявания...Той ли е диригентът?

Диригент, но и композитор, е Човекът. Мозъкът провежда, нищо повече. Да,невропластичен е,което позволява промяната на невралните му пътечки, корелат на дълбоко гравираните характерови вярвания, модели и навици. Мозъкът е пластичен доживот. А това означава, че никога не е късно за качествено себеразвитие!

-Д-р Сарно казва, че психиката е емоционална структура на ума и има многаспектна подредба под неговото равнище.Тогава само осъзнаването на болестния причинител до нивото на подсъзнанието ли го премахва?

Както в соматичната, така и в медицината на душата, психотерапията, осъзнаването на причината, е от централна важност. Но е само старт в лечебния процес. В психоанализата се смята, че когато основата на проблема е осъзната, той изчезва. Практиката ми показва, че това осъзнаване представлява едва десетина процента от цялата терапия. Основната ѝ част представляват фокусирани в справяне, малки но упорити стъпки, насочени към преобразуване на осъзнатите травми, конфликти, маладаптивни вярвания.

- Според принципите на древната „свещена терапия” са пращали отклонилите се от правия път в духовни лечебници /асклепиони/, но днес чуваме все повече, че терористите не се интегрират, а се избиват… Тогава се е знаело, заразлика от днес, че се изцеляваме  само чрез обичане, чрез безусловна любов... Че без нея се сриват всички душевни устои...

Ако кажа, че човечеството все повече озверява, ще обидя събратята животни, от които често имаме да се учим на …човещина, съпричастност и обич… На планетата ни тече мащабен процес по опошляващо диаболизиране – изсичаме клона, на който седим като побеснели от егоистична алчност маймуни… 

В същото време, по-малка, но по-качествена човешка популация следва мащабните вибрационни, на едно повишаващо съзнание промени с темп и в мащаб, невиждан досега. Време разделно е, а зърното се отделя от плявата.

Да, убийството само увеличава проблема и в огромния процент от случаи, е нежелателно. Престъпникът е нужно да се превъзпитава – а това става не с когнитивна теория, а с истинно человеколюбие, личен пример и човещина, при здраво поставени граници, разбира се. Скоро четох за свещеник, който само с присъствието си, превръщал престъпниците-психопати от затвора, в който работел, в човечни и състрадателни люде. Да, за любовта всичко е възможно!

Когато обаче психопатът-престъпник бива убит, не отива никъде, а кръжи наоколо, докато премине определеният му за живот в тяло срок. Стреми се да обсеби, да завладее слабите воли, да отмъсти и зловреди много по-ненаказано. Това са стари и извечни истини, надхвърлящи примитивността на грубия материализъм. А това прави такова познание дори по-ценно.

-Не е виц това, че по време на едномесечна стачка на лекарите в един руски град, смъртните случаи доста намалели. Може ли психологията и психотерапията да ни помогнат да въвърнем доверието си в медицината, след като днес повече хора умират от ятрогенни заболявания,  причинени от самата  медицинска система, сама по себе си?

Има лекари и лекари. Има прекрасни, отдадени на работата си специалисти – хора, за които помагането не е само професия, но мисия и призвание. Смея да твърдя, че в България такива са дори повече от на запад. Вероятно именно поради бедността и трудностите.

-Но да се върнем накрая пак при словото. Тъй като всичко е станало чрез Словото, както казва Библията, защото то е едно “поведение” на духовното битие - същността, “канавата” на материалното, вярвате ли, че пак всичко чрез него ще се поправи към по-добро? Или пък, виждайки какво се случва в Биг Брадар, май, надеждата ни за това бързо стихва? Къде виждате изхода?

Словото, Логосът, е не само думи, а смисълът, любовта. В смисъла, идващ от любовта, е изходът!

..............................................

Отговорил на въпросите: Орлин Баев, естествен психотерапевт


понеделник, 1 октомври 2018 г.

ПСИХОЗИ


В психологията, психиатрията и психотерапията съществува условно деление на психичните разтройства на неврози и психози. При неврозите имаме стабилна връзка с реалността, докато при психозите силата на когнитивните изкривявания е голяма, качествено различна и резултатът е налудни мисли, през които реалността е силно изкривявана. Друг специфичен симптом на психотичните разтройства, са халюцинациите - слухови, зрителни, тактилни, обонятелни, вкусови.

В съвременните психологични и психиатрични среди понастоящем протича процес на преосмисляне становището по отношение на психотичните пациенти и тяхното дестигматизиране. Съвременното мнение по въпроса е, че при преобладаващата част от пациентите с психотични симптоми има достатъчно запазена личностова структура и връзка с реалността, което с помощта на интензивна психотерапия и медикаментозно лечение им позволява нормално социално функциониране.

ВИДОВЕ ПСИХОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (някои главни)

ШИЗОФРЕНИЯ


Симптомите при шизофрения са:

-  позитивни: налудности, халюцинации, психомоторна ажитарност, несвързана реч, агресия и др.
- негативни: изравнена емоционална реакция, безразличие, невъзможност за преживяване на удоволствие, липса на мотивация и др.

Видове шизофрения:

- Параноидна: присъстват параноидни налудности и халюцинации.
- Хебефренна: дисорганизирана мисъл и изравнен афект.
- Кататонна: включва кататонен ступор (обездвижване), восъчна гъвкавост (запазва положението на тялото, в което е поставен от друг) или безсмислени ажитирани движения.
- Недиференцирана: присъстват психотични симптоми, но без да покриват критериите за горните три вида шизофрения.
- Проста шизофрения: прогресиращи негативни симптоми.

Причини за развитието на шизофрения

Смята се, че причините са комбинация от генетична предиспозиция, неврологични и когнитивни дефицити, плюс спомагателни психологически фактори.

Прогноза за възстановяване

Според проучванията следните фактори имат решаваща роля за положителния изход от шизофренията:

- Продължителна и с висока честота когнитивно поведенческа психотерапия в комбинация с медикаментозно лечение
- Отключване на първоначалния епизод в по-късна възраст
- Доброто социално функциониране на личността преди това
- Женският пол има по-добра прогноза за възстановяване
- Съществуването предимно на позитивни симптоми по време на протичането на болестта
- Зрялото позитивно и спокойно приемащо отношение на социалния кръг на болния





Биполярно разстройство

Биполярно р-во е сравнително ново наименование за циклофренията или манийно - депресивната психоза.

Характеризира се с редуване на манийни и депресивни епизоди. Манийните епизоди могат да включват еуфория или раздразнителна ярост, в зависимост от отключените биохимични процеси. Депресивните епизоди обикновено са по-продължителни. Възможно е и бързо циклично редуване на мания и депресия в рамките дори на един ден, както и смесена манийно депресивна симптоматика едновременно. В по-леката си форма разстройството се нарича циклотимия. При остри манийни и депресивни епизоди, се проявяват налудности и халюцинации.

Етиология

Както и при шизофренията, приема се че съществува комбинация от причини: генетика, предродови процеси, психологични процеси през ранните години, неврологични дисфункции. Засега не съществува кръвен тест за диагностициране на биполярното разстройство.

Терапия

Препоръчваната комбинация е медикаментозно лечение успоредно с психотерапия, фамилна терапия, тренинг за социална рехабилитация, умения и др. Прогнозите са по-добри от тези при шизофренията.





Шизоафективно разстройство

Шизоафективното разстройство включва шизофренни и афективни симптоми с широка вариация от пациент на пациент. Шизофренните симптоми включват налудни мисли и халюцинации, а афективните: депресия или мания, тревожно разстройство и др. Според автора на тези редове, шизоафективното разстройство е дори по-инвалидизиращо и тежко преживявано от страдащите от него от шизофренията - поради афективните симптоми.

Както и при другите подвидове психози, причината е неизвестна, но се търси в мултифакторното взаимодействие от генетична предиспозиция, неврологични и биохимични мозъчни изменения, травми по време на детството, проблемна бременност или злоупотреба с токсични вещества на майката по време на този важен период, тригерната употреба на психоактивни вещества по време на пубертета и др.

При по-голямата част от пациентите имаме достатъчно стабилна личностова структура и разпознаване на собствените налудности и халюцинации, за да бъде провеждана успешна психотерапия, редуцираща афективната реакция на симптомите. Задължителен е приемът на подходящи медикаменти успоредно с психотерапията. 




ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ ПСИХОЗИ

Психотерапията при психозите, за разлика от тази при неврозите, се отличава по:

- Продължителност: продължителността на терапията е минимум шест месеца, като задължително преминава в поддържаща терапия след този минимален срок.

- Честота: честотата на терапевтичните сесии е завишена спрямо тази при невроззите.

- Задължителен, контролиран прием на антипсихотични и тимостабилизиращи медикаменти, индивидуализирано предписани и редовно регулирани от психиатър. Ако терапията се провежда в извънклинични условия, контролът на медикаментозния прием се осъществява от роднините на болния, като с тях е нужно да се поддържа редовна връзка. 



Терапевтична прогноза

За разлика от неврозите, при психозите гаранцията за осезаемо положителен изход от психотерапията и медикаментозното лечение е по-малка. Резултатите от контролираните изследвания недвусмислено показват, че най-добрият план по отношение редуциране и контрол над психотичните симптоми и ресоциализацията на болните включва успоредното прилагане на психотерапия и антипсихотично медикаментозно лечение! 


Толкова ли са различни хората с психози?

Практиката в психотерапията показва, че един преобладаващ процент от лицата с психотична симптоматика имат достатъчно запазена азова цялост, достатъчно високо ниво на внимание и връзка с реалността (макар и силно изкривена) и че твърденията за тоталната им неадекватност често са пресилени и произтичат по-скоро от предубежденията и стигматизацията им, съществуваща дори в психологичните и психиатрични среди. В естествената психотерапия на психотичните пациенти се гледа като на не по-различни от всеки друг човек, просто със своите си уроци и съдба, също приемани с обич и човещина от психотерапевта. Такъв терапевтичен подход дестигматизира, сваля етикета и вижда в пациента друго човешко същество, такова каквото е. За това изключително спомага и равнопоставеният, партньорски и емпатиен подход в естествената терапия, при която терапевтичното отношение е топло-човешко, в духа на сътрудничество с обща цел.


Някои особености на психотерапията при психози

Психозите са най-тежките психични разстройства, погледнати през призмата на нормалността. Нормалността е винаги условна и просто удобна социална конвенция – но разбира се, нужна такава.

Важно правило при психотерапията на психозите, е отношението към пациента. А то е като към всеки друг „нормален” пациент/ клиент с невротична симптоматика - отношение на партньорство и искрена грижа.

Целта при терапията е повишаване чувството на благополучие без значение намаляването или не на симптомите. Разбира се, редукцията им е желателна. Но тук не е ултиматна цел на терапията. 

При работата с психозите, от значение е освен цялостната теоретична и лична психотерапевтична подготовка на психотерапевта, собственият му нелек и качествено „смлян“ опит и допир до първичния психичен процес, до колективното несъзнавано, през личната преживяна болка и дистрес, интегрирали психичното му ядро около центъра на любомъдрието му!

……………………..


Орлин Баев


Когнитивно научна формулировка на страха и работата с него



Според изследванията на когнитивната наука страхът се процесира в и дължи на:

Амигдалата (бадемовидното тяло) в лимбичната система на мозъка е биологичният процесор, задействащ страха. При увреждане на амигдалата изчезва както страхът, така и способността да се разпознават страховите реакции в другите. Колкото и привлекателно да звучи, това не е най-адаптивната еволюционно и социално ситуация. Страхът има своето достойно място в психофизичния ни организъм докато е в норма.

Генетични предразположености - установено е, че темпераментови черти като тревожност и невротичност, характеризиращи се със завишено страхово присъствие, се предават генетично.

Предродово образование - деветте месеца развитие на плода в утробата на майката са решаващи за залагане на базисните черти на бъдещия човек. При често, продължително и с висока интензивност преживяване на страх от майката по време на бременността, биохимично в плода се предават стресовите хормони, което води до специфично сформиране на централната нервна система с повишена страхова сензитивност и емоционална лабилност.

Ранни години - неадаптивните родителски стилове, насилието през детските години способстват за оформяне на характерови черти свързани със завишено преживяване на страх и неговия брат близнак - агресията.

Кондициониране - повторното свързване на неутрални стимули с преживяване на страх, стрес и болка. Колкото по-често се повтарят стимулите и по-силна е преживяваната болка и стрес, толкова по-силен е кондиционираният страх.

Възможност за контрол - установено е експериментално, че при наличието на възможност за някаква степен на контрол над стресовия/ болков стимул, страхът намалява, както и обратното.

Учене на страх чрез наблюдение - при липсата на директно преживяване на болкови и стресови стимули, но наблюдение на преживяването им при други лица. Наблюдението може да бъде "на живо" или медийно - чрез телевизията, филмите и пр. - за мозъка ни няма разлика между информацията приемана "на живо" и тази от съвременните информационни средства.



Естествена когнитивно-поведенческа терапия (ЕКПТ) при страхови неврози

Страхът е основният проблем при повечето от невротичните разстройства: генерализирана тревожност, паническо р-во, агорафобия, социална фобия, специфични фобии, натрапливости (обсесивно компулсивно р-во); Страхът е силно присъстващ и в депресията, заекването, пониженото и променливо настроение, сексуалните проблеми и хранителните разстройства.

Ето някои от методиките, с които ЕКПТ преодолява страха:


- Излагане (exposure) на страховите стимули, което води до десензитизацията и погасяването на страха. Зад метода стои богато подкрепление от научни експерименти. В началото терапията се практикува под формата на водена визуализация, а впоследствие "на живо", в реална среда, в постепенно градирана или имплозивна експозиция на страховите стимули. Принципът в метода е неутралният стимул, първоначално кондициониран със страхово/ болезнено преживяване да бъде изпитван повторяемо с прогресиращо намаляване на страховото обуславяне.

- Когнитивен мониторинг и реструктуриране - чрез серия от специфични въпроси в структуриран вид се достига до базовите несъзнавани когнитивни схеми, сублиминално пораждащи страховите преживявания. Пациентът е воден в осъзнаването и замяна на когнитивните схеми (комплекси) с адаптивни такива.


…………………………

Преодоляването на страха става не чрез борбата срещу него или бягството от него - такъв подход единствено го подхранва и усилва! Нужно е човек смело да застане очи в очи срещу страха си, без да бяга и без да се бори с него! Така посрещайки го, в присъствието на духа си, самият страх от страха изчезва, а страховото преживяване се редуцира до самата си същност - неутрална енергия! Човек бива учен да използва тази неутрална сила като творчески двигател, заряд на вдъхновение, психоемоционален, професионален и социален просперитет!

.................................


Орлин Баев

Когнитивен модел


Съвременната психология е широко поле и включва различни школи: 

  1. Според едно от възможните разделения те са:  психоаналитична, когнитивна, хуманистична, трансперсонална. 

  2. Според конкретното приложение дивизиите в психологията обикновено са следните: организационна, клинична психология, психология на развитието, геронтопсихология, психология на здравето, медицинска психология, психология на политиката, на рекламата, бизнес психология, психология на религията, трудова психология, пренатална психология, психология на взаимоотношенията, спортна психология и т.н. и т.н.
Модел на човешкия познавателен апарат предлагат психоанализата, когнитивната и трансперсоналната психология. По-долу ще предложа накратко на вниманието ви когнитивния модел на човешките познавателни процеси или поне тази негова част, която касае психотерапията. 



Когнитивен модел - Когнитивна архитектура

Експерименталните изследвания на когнитивните психолози са установили следните психични наличности в нас:

1) Когнитивни схеми (основни убеждения, сценарии, когнитивни рамки, психични конплекси)

Това е най-дълбокият научно наблюдаем психичен слой.Това са базисните убеждения на индивида, придобити в резултат на генетичната му памет, предродовото му развитие и възпитанието през ранните му години. До голяма степен тези убеждения са несъзнавани - или поради забравянето им, или поради капсулирането им или поради семантичната им наситеност, достъпна единствено като характерови склонности и предпочитания. Когнитивните схеми могат да бъдат адаптивни или дезадаптивни (полезни или вредни). Те са част от дългосрочната памет.

2) Автоматични мисли

Автоматичните мисли са пряк резултат от когнитивните схеми и се извличат автоматично от  дългосрочната памет под влиянието на външно събитие. Автоматичните мисли, както и правилата са предсъзнвани и се проявяват  като когнитивни изкривявания, отклонения  и логически грешки.  За повече информация за автоматичните мисли, кликнете тук:
 АВТОМАТИЧНИ МИСЛИ.
   Когнитивната концепция за автоматични мисли се припокрива семантично и до известна степен практически с психоаналитичната хипотеза за защитните механизми.

3) Правила (допускания)n - характер

 Правилата са на границата между съзнанието и несъзнаваното ни, тоест са предсъзнавани. Представляват индивидуалната ни реакция на когнитивните ни схеми. Според личния ни стил, реакцията ни е асертивна (това е най-желаната реакция), пасивна или с борба (компенсаторно). Ако когнитивните схеми са дълбоко несъзнавано гравирани модели, получени при възпитанието ни през ранните години, то правилата са тези "трябва", с които реагираме на схемите. Например при когнитивната схема за провал, ако имаме пасивен реактивен стил, правилото би било: "Изключено е да успея. Трябва да стоя настрана от всякакви предизвикателства!". При реактивен стил борба (компенсаторен стил), правилото би било: "Трябва да направя всичко възможно, за да успея. На всяка цена! Целта оправдава средствата!"
   Правилата от когнитивната психотерапия реферират със Суперегото от психодинамичната психология (психоанализата).

4) Съзнание и самосъзнание

Според когнитивната наука съзнанието представлява работната ни памет (активните в момента паметови следи) плюс вниманието! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното"его". 

Самосъзнанието или както по-често се нарича в когнитивната наука - метакогницията, е способността ни да осъзнаваме собствените си психични процеси, да ги направляваме и владеем.Метакогницията е от изключително значение в целия процес на психотерапията! 


    
                                     Когнитивен модел на ума :
        





Несъзнаваните сценарии, които ни измъчват и причиняват страданията ни, могат да бъдат повлияни директно чрез промяна на поведението с помощта на терапевт. Това е най-естественият и ефективен способ за личностова промяна и замяна на емоционалната болка  и дискомфорт с хармония и радост.

   Тоест, имаме два основни метода за промяна на мъчителните емоционални и ментални преживявания и състояния: 

1) Първият е по-фин, интелигентен и взискателен към  способността на личността за осъзнаване.

2) Промяна на поведението, което автоматично въздейства върху целия ни ментален и емоционален живот и ги променя по естествен път.
(виж диаграмата на когнитивния модел вдясно и връзките между различните психични слоеве и поведението)

Източникът на проблемите, поради които бихме потърсили помощта на терапевт, обикновено е дълбоко несъзнаван и заложен в сценариите в дългосрочната ни памет. Терапевтът ни асистира в тяхното намиране, осъзнаване и преобразуване!

..........................................

Орлин Баев

Ключпви cog sci понятия, свързани с естествения психотерапевтичен процес


Някои важни понятия от когнитивната психология, свързани с терапевтичния процес


Внимание

Вниманието е способността ни да задържаме фокуса на възприятието си в една област. Вниманието е присъщо на всички организми - от амебата до човека. То може да бъде породено и поддържано както от чисто инстинктивни и биологични процеси, така и от съзнанието и самосъзнанието. Именно последното е това, което различава качествено вниманието при човека от това на другите организми. Когато е ръководено от самосъзнанието, вниманието може съзнателно да бъде направлявано екстровертно или интроспективно, задържано в обект или идея, концентрирано в дадени паметови следи или задача, в хода на собствените мисли и емоции. В контекста на психотерапията вниманието се явява непосредственият инструмент, длетото което движено от терапевта и съзнанието на пациента достига до скритите психични наличности и процеси и ги променя.

Метакогниция (самосъзнание)

Метакогницията е терминът използван в когнитивната психология за самосъзнание. Определя се като способността ни да наблюдаваме "отгоре" собствените си ментални и емоционални процеси. На по-повърхностно ниво метакогницията се обозначава като "мислене за мисленето". На по-дълбинно ниво обаче метакогницията означава съзнателно идентифициране с вътрешния същностен център и безпристрастната визия за собствения вътрешно психичен живот. Умението за самоосъзнаване и самонаблюдение дава възможност за умела плавна намеса и промяна на собствения психичен живот - на нежеланите болезнени мисли и чувства.

Памет

Генетична памет

Паметта кодирана в генограмата (родословното ни дърво), предавана като генетично заложена информация на геномно ниво. В психотерапията генетичната памет се проследява чрез анализ на родословните връзки. 

Дългосрочна памет

Семантична - свързва се с разбирането, смисъла на информацията и мисленето на базата на езика (вътрешно говорене). Смята се , че в мозъка семантичната памет се складира в слепоочните дялове на кората.

Епизодична - образна памет за събития, съхранени като паметови епизоди. Свързва се с теменния мозъчен дял на кората.

Процедурна - памет за двигателни умения и навици (медицинският термин е "праксис"). Памет за движения - плуване, шофиране, каране на колело и т.н., но и за по-фини процеси като процесиране на речта например. Свързва се с малкия мозък.

(Хипокамп - това е друга мозъчна структура в лимбичната ни система, за която се приема, че е от ключова роля за процесирането на дългосрочната епизодична и семантична памет. Има описани случаи на мозъчен херпес, унищожил хипокампа, както и случай на медицинското му премахване - и при двата случая се наблюдава тотална загуба на способността за запаметяване на нови паметови следи, както и за припомнянето на събития станали след мозъчната увреда.)

Емоционална памет
 - способността ни да съхраняваме емоционална информация. В мозъка се локализира в лимбичната система. Смята се, че амигдалата (бадемовидното тяло) е мозъчната база за страха и агресията (борба/ бягство), а ядрата на септума на удоволствените положителни емоционални преживявания: удоволствие, обич, радост... 


Работна памет - това е терминът, който когнитивната психология използва за задействаните в момента паметови следи. Асоциира се с фронталните (челни) дялове на мозъчната кора. RAM паметовият аналог в човешката когнитивна система.

Съзнание - съзнанието според когнитивната наука може да се определи като работна памет + внимание! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното понятие "его". 


Конструктивна памет

В началото на развитието на когнитивната наука/ психология се е смятало, че паметта се съхранява в нещо като склад или се записва както на цифров носител, след което се извлича по желанието на човека. Многобройните паметови експерименти показват, че човешката памет е силно ненадеждна и при процеса на припомняне рядко имаме възпроизвеждане на актуалната ситуация. На практика се получават прайминг (влиянието на предходния паметов контекст), смесвания, сгъстявания, застъпвания и преплитания на паметовите епизоди. Освен това имаме силна зависимост от контекста при припомнянето. Като резултат припомнянето е резултат не на извличане на спомени, а на конструирането им. Така конструираните спомени рядко са идентични с реално случилото се.

   Действието на конструктивната памет се взема впредвид в психотерапията - при припомнянето на преживяванията от детските години например, на сънищата, на социалните взаимоотношения. В началото на развитието на съвременната  психотерапия в началото на 20 век се е разчитало на припомнянето на психотравмените преживявания и постигането на т.н. катарзис. В съвременните научни методи на психотерапия се акцентира не толкова на достоверността на припомняните факти, а на самите психични процеси и ментални наличности (виж диаграмата на страница "картография на ума"), обуславящи конструирането на дадени спомени. 


Мислене

Дедукция - вземане на заключение въз основа на общо правило.
Индукция - вземане на решения на базата на генерализирането на множество данни - наблюдения, опит, информация.
Аналогия - ключов процес във всички ментални процеси. Аналогията представлява свързването на две понятия въз основа на техни дълбоки структурни подобия. 


Вземане на решения

На базата на оценка
 - възможностите се оценяват по техните емоционални, ментални, финансови, социални, времеви,  целеви и пр. "тежести" - така оценените възможности се сравняват и се взема най-подходящият избор.

На базата на разсъждение
 - по-близък до естествения човешки начин за вземане на решения.

И двата метода се използват в психологичното консултиране - при вземане на важни решения и решаване на проблеми, както и в психотерапията на невротични състояния.


Контекст

Контекст в когнитивната наука се нарича:

Околната среда, в която се случва когницията ни (емоции и мисли).

Самите емоции, мисли, паметов фон, настроение и състояние на съзнанието в контекста на които протичат познавателните ни процеси.
  
Експериментално е установено, че контекстът (фонът) на протичащия ментално-емоционален процес е не по-малко важен от самия процес и директно повлиява неговата насока, паметово припомняне, заключения и емоционално състояние. 


Експлицитно мислене - съзнателното, последователно (серийно) линейно логическо мислене. Протича стъпка по стъпка, в линеен процес "едно по едно". Рационално мислене. По-характерно е за мъжете. Свързва се с работата на лявото мозъчно полукълбо.

Имплицитно мислене - паралелно интуитивно и много по-бързо (но и с много по-голяма възможност за грешки и пропуски) протичане на логическия мисловен процес. Свързва се с дясното мозъчно полукълбо и интуицията.


Когнитивен мониторинг

Психотерапевтичният анализ на менталните процеси на пациента, протичащ систематично и структурирано с помощта на определени терапевтични техники.


Реструктуриране

Когнитивно реструктуриране - процесът на терапевтична промяна, следващ когнитивния мониторинг, подхождащ от гледна точка на мисловния процес.

Афективно реструктуриране - процесът на терапевтична промяна, следващ когнитивния мониторинг, подхождащ от гледна точка на емоционалните процеси.

Забележка: когнитивният мониторинг и реструктурирането принципно са последователни процедури, но често протичат паралелно. Акцентът върху емоциите или когницията (мислите) зависи от предпочитанията на терапевта и психохарактеристиките на пациента/ клиента. 

Орлин Баев

Когнитивна Наука


Когнитивната наука е мултидисциплинарна сплав от: психология, невронауки, философия, лингвистика, антропология и др. науки. Когнитивната наука е изключително експериментално насочена и развитието и се основава на обективната емпирия и статистически резултати от когнитивните експерименти.



В превод на български когнивна наука означава познавателна или наука за познанието! В България когнитивна наука се преподава и развива единствено в централния и източноевропейски център по когнитивна наука, функциониращ в Нов Български Университет, като много от специалистите са международно утвърдени учени изследователи. 



Основните области на изследване са: 

- Когнитивни архитектури и когнитивно моделиране - символично, динамично и невронни мрежи.
- Мислене в контекст.
- Мислене и разсъждение - аналогия, дедукция и индукция.
- Вземане на решения - модели основаващи се на разсъждение и оценка, вземане на решения при неизвестност, в контекст. Експлицитно (съзнателно, рационално) и имплицитно (несъзнавано, интуитивно) вземане на решения.
- Памет - дългосрочна (епизодична, семантична и процедурна), работна (съзнателна); конструктивна памет; генетична памет. Паметови следи, смесване и застъпване на паметовите следи, прайминг (влияние на предходния паметов контекст върху познанието).
- Внимание - работната памет и вниманието като научен модел на съзнанието.
- Лингвистика - език и влиянието му върху мисленето, паметта и емоциите
- Емоции - изследване на същността и протичането на основните човешки емоции - страх, гняв, обич и удоволствие и др.
- Невронауки - изследване на мозъчните и на нервната система процеси - невронни мрежи, мозъчни структури, невромедиатори и др. като биологична основа на човешкия познавателен апарат.

Една изключително интересна изследователска област е "когнитивна наука на религията", в която се изследват основните психични структури, движения и уклони, които предпоставят религиозното вярване като нещо естествено и вродено за всеки човек. Изследването е стартирано от университета "Оксфорд", а понастоящем се осъществява от интернационална мрежа от изследователски центрове. Централният и източноевропейски център по когнитивна наука участва в проекта! 

- Философия - основните философски школи и фундаменталното им значение за развитието на съвременната наука за познанието.

- Приложна когнитивна наука - приложение на когнитивната наука в областите на ученето, системите за ускорено и качествено запаметяване, рекламата и икономиката, социалните и междуличностови отношения, компютърни модели на когнитивни архитектури и изкуствен интелект. Една от прагматично-приложните сфери на когнитивната наука, е психотерапията. Естествената когнитивно-поведенческа терапия стъпва на теоретичния фундамент на когнитивната наука, от която извлича практично-ефективна методология.

.....................

Орлин Баев