Страници

вторник, 30 май 2017 г.

Биоенергиен Анализ

Olaf Trapp

Два дни работилница с Олаф Трап


В края на м. май 2017 год., неколцина колежки от неорайхианската школа и аз имахме шанса немският психотерапевт Олаф Трап да сподели опита си в двудневна работилница. За два дни Олаф преподаде толкова, колкото другаде не се случва и за четири години обучение. Изцяло искрен, сърдечно разтворен, напълно раздаващ се бе Олаф.

Олаф Трап е психотелесен психотерапевт, председател на немския клон на вдъхновения от работата на Александър Лоуен метод „Биоенергиен анализ“. Аз самият от началото на практиката си работя през тялото, поведенчески и преживелищно, както и формализирано познавам този подход от метода на Валдо Бернаскони, „Психотерапия на петте движения“.

Рядко съм общувал с така естествен, автентичен, непреднамерено смирен и просто бидещ себе си колега като Олаф Трап. Липсваше каквото и да е престореност, надменност, авторитарност, инфлирана компенсаторна гордост, прикриваща страхове… Атмосферата, която създаваше с естествеността на присъствието си, предразполагаше към пълно доверие, в духа на равнопоставено, емпатийно общуване. Общуване не между терапевт и клиент, а между човек и човек. Защото ако терапевтът не е преди всичко Човек, каквито и знания и методи да ползва, се превръщат в кауза пердута.

Голяма част от представените от Олаф техники не бяха нещо ново за мен. Различен  обаче бе подходът му – изключително центриран, премерен, отвъд свръхреакции и изстъпления (containment), директно насочен към базисните ранни травми, интуитивен… Ако кажа, че Олаф сякаш усещаше интуитивно и директно всеки от нас, ще сгреша. Защото нямаше никакво сякаш. Той наистина чувствознаеше, не с ума, а директно с тялото си. Когато го питах как го прави, искрено посочваше сакралния център в долната част на корема си. А след малко замисляне, казваше: „Но и през цялото тяло чувствам човека, а умът ми просто транслира!“.

Олаф Трап многократно демонстрира основния фокус в работата си – коренните шизоидни, нарцистични, гранични, мазохистични травми (в аналитичния, а не нозологичен смисъл на тези понятия). Удивително бе как почти без никакво говорене долавяше централното травматично гнездо, червената характерова нишка, пречупваща невротично целия житейски път на човека пред него. През естествени психотелесни опити за заземяване, позиции на тялото, походка, дишане, мускулни брони и телесна структура, Олаф извличаше директна и ядрена информация, при това в рамките на секунди и минути. Тогава работата незабавно се насочваше към терапевтична промяна.Психотерапевтично преобразуване, отново през тялото, с ползване само на ключови думи и изрази. Трансформация, фокусирана към себезаявяване, доверие, харизматично привличане, връзка с реалността – преживелищно, през усещанията, през психотелесното преживяване и енергия. Осъзнаване, приемане и лекуване на базисните травми елегантно, прекогнитивно и директно. И преди съм писал за този прекогнитивен, подкоров път таламус – лимбична система, през който се процесират страховите стимули и само през който могат да бъдат и погасени. По време на тази работилница осъзнах, че вербализирането в психотерапията често е нужно в много по-малка степен, а когато тази достатъчност е прекрачена, дори пречи, фиксирайки човека в главата, далеч от реалното преживяване. Аз лично мога едновременно да преживявам, осъзнавам и осмислям, като умът ми се явява подчинен на преживелищното осъзнаване. Но, дали всеки невротичен пациент го може, е реторичен въпрос. Многократно повторяемо съм наблюдавал как прекомерният фокус в анализирането всъщност се превръща в част от невротичното натрапливо предъвкване, в част от проблема, вместо от решението…

След изпълняваните психотелесни опити, даваната обратна връзка бе подкрепяща, преформулираща наблюдаваното приемащо и насърчаващо ресурса на човека.
Основен терапевтичен акцент, който Олаф Трап подчерта, бе трансферът. Терапевтът умишлено създава дълбок пренос на доверие, като активно наблюдава за чистотата на собствения си контрапренос. Самата личност на терапевта естествено застава на мястото на експлицираните маладаптивни интроекти – един вид, терапевтът се превръща в превъзпитател, явява се в ролята на родител за терапевтично разкритото несъзнавано на пациента. Тъй като несъзнаваното е директно свързано с тялото и възприема буквално, допирът, прегръдката, погледът с любов и безусловно приемане, дори ползването тялото на терапевта като основа за заземената сигурност – такъв подход заменя десетки години преживящо анализиране, водещо до още анализиране и … нищо повече… Разбира се, работата през тялото изисква ясно заявени граници в терапевтичната етика, сърдечна човещина, но и здрава и прозрачна твърдост при неотклонното следване на терапевтичните цели.

Конкретните практики, поведенчески и психотелесни експерименти тук ще спестя, за да дам шанс на желаещите да се обучават и черпят от извора.

Благодаря на Олаф Трап искрено за този тренинг! С радост очаквам следващия!

Орлин Баев




събота, 20 май 2017 г.

НИЩО

 Разговор от рубрика "Психотерапия онлайн", форум http://beinsadouno.com

Karat: Здравейте!

Много съм податлив на това да забия в мислите си и да ме откъснат от външния свят. Хубавото е, че умея сам да го забележа, когато се случи. Лошото е, че не знам как точно да прекратя мисловния процес и да се фокусирам отново в сегашния момент и света около мен.. 
 
В опита си да се върна обратно в реалността, мисловният процес често се невротизира... мисли вече преминават от типа на "Откъсна ли се от мислите вече? Фокусира ли се отново в разговора, който се води? Забеляза ли това/онова, което стана? Внимаваш ли достатъчно добре какво се случва около теб?" и самият аз ставам свръх съзнателен относно всяко движение на тялото си, на ситуацията, в която се намирам, и се чувствам още по- разсеян и "вдървен", не на място. 

Или с други думи, получава се така, все едно мисловно искам да се върна в настоящия момент...  получава се alertness, а не awareness.

Когато се опитам да практикувам mindfulness, отново го усещам по- скоро като alertness, наблюдавайки мислите си, тялото си, фоновият шум около мен... 

Като се замисля за моменти, в които съм бил на 100% в настоящия момент, всичко се е случвало подсъзнателно, въобще не съм осъзнавал, че съм бил в настоящия момент... и сега идва трудният момент, в който се забележа, че съм разсеян по някакъв начин, тоест го осъзная.. и се опитам да се върна в настоящия момент, този път обаче съзнателно.. от тук идва проблемът според мен.

Защо е толкова трудно човек да контролира вниманието си? Къде бъркам в подхода си? Или може би коренът е, че тълкувам разсеяността като проблем, който на всяка цена трябва да се премахне? Факт е обаче, че такива моменти доста ми пречат на ефективната комуникация с други хора или пък в ситуации, когато се изисква повишено внимание... 

Ще се радвам да чуя насоки от вас! 

Аз: Подходът да се фокусираш в правенето на нещо моноидеистично (майндфулнес), при много хора води до дхияна, медитация. При теб не. При мен да, но заобиколно и по нелюбим начин. Защо при теб не се получава? Както сам пишеш, пробваш от позицията на егото да контролираш вниманието. Получава се напрегнато усилие и още усилие и още усилие, но от позицията на егото - и толкова. А това усилие е само стъпка при усвояването на медитацията - дхарана, фокусиране. 

Ако останеш там, ако се фиксираш в напрягането на фокусирането, медитацията не се случва. То е като при телесното отпускане. Ако преди него си ходил на фитнес, се получава по-добре. Или ако стегнеш и отпуснеш тялото няколко пъти, релаксацията се получава по-естествено. Но, забележи, ако след стягането, си позволиш да отпуснеш. На изток за този процес привеждат метафората за стрелбата с лък. Ако продължаваш да натягаш тетивата (фокусиране) на лъка (ума), няма как стрелата (възнамеряването) да полети и осъществи качествения скок от концентрация към медитация. Ако не пускаш, просто би продължил да си в alertness и толкова. 

В йога, зен, випасана, махамудра и другите разновидности на процеса, за който говорим, не обясняват как точно прехвърлянето от съсредоточаване в дхияна да се случва, а разчитат на личната емпирия на садхака (практикуващия). Когато човек прави майндфул фокусиране, обикновено съсредоточаването само се уморява, минимизира се и незабележимо преминава в разтвореното, но изцяло съзнателно състояние на медитация (дхияна), при което самосъзнателният център се прехвърля от его вниманието, в цялостната личност, в духа. Осъществява се качествен скок. Дотогава егото се концентрира, пъне се, опитва, фантазира си, но реална, от позицията на целостта (буда природата, същността, Душата и т.н.) самосъзнателност липсва. При много от практикуващите това прехвърляне се случва естествено. При някои, склонни към невротичен свръхконтрол обаче, не. Ето те теб... 

Какво да се прави тогава? Ще споделя опит, точно резониращ с разискваната тема. Както казах, пънещото фокусиране никога не ми е било любимо. Както и съсредоточаването в дишането, походката, тялото, външни обекти или звуци и т.н. Ползвал съм ги и понякога и досега също, но като страничен метод. Вместо това преди време, си поставих за цел да се фокусирам ... между мислите, отвъд мислите и мисленето, в самата природа на ума, отвъд всяко разсъждение. В будизма наричат това фокусиране в нищото, шунята (санскр.) Когато самата природа на ума (между мислите) е обектът на осъзнаване, усилието е минимално. Защото парадоксалността на липсата на нещо за захващането на его вниманието бързо обезсилва невротичното свръхусилие.

Поставил си бях това наблюдение като постоянен фокус не само при седящите сесии, а през цялото ежедневие. Умът си е там, действията също, но съсредоточието на умствения вектор е в помненето на шунята, между и над мислите. Отначало е просто едно помнене. Постепенно обаче и все по-често, въпросното качествено прехвърляне на самосъзнателния център в Аза (Селф), започва да се случва все по-постоянно. Тогава можеш да наблюдаваш (кой наблюдава тогава?) как вниманието на ума се съсредоточава между мислите, но знаеш, че ти не си вниманието, не си ума, не си тялото и емоциите под наблюдението. Себе си си. От тази позиция започва да се ражда едно обемащо, широко литване в пространство на любяща мъдрост, протича свободата на творческия потенциал активно. Появява се ясно осъзнаване за свързаност с всичко, за неслучайност/ синхроничност, за защита и доверие в законите и мъдростта на Битието/ Дхарма/ Бога. 

Въпросното фокусиране в шунята не е просто техника - цялостно преживяване е. Постави си за цел да бъдеш между и над мислите, докато в същото време живееш живота си, осъзнаваш протичащите когниции, нужни в ежедневието,в работата и общуването, но знаеш и преживяваш, че не си тях. Нищо, съдържащо всичко! 

Орлин Баев


Едно интервю за човешката душа

Интервю с мен от Ева, автор на този сайт.

..................................................................................................

13.05.2017 год.

Казвам здравей на Орлин Баев, който е един от най-изявените психолози в България  и неспорно познавател на човешката душа. Дипломиран психолог, който обаче не се задоволява само с познанието, добито в университетските среди, продължаващ развитието си, с едничката цел да помага на хората. Провежда психотерапия, включваща когнитивно поведенческа такава, както и хипноза, с цел разкриване на онези сенки, намиращи се дълбоко в подсъзнанието, но отговорни за страданието, така присъщо на нашата природа.


 Ева: Здравей и благодаря, че прие поканата ми за интервю. Би ли казал няколко думи за себе си на читателите?



Орлин Баев:  Аз съм ... човек, просто човек. За малко съм на този свят, гостенин съм на тази земя - знам го. Затова се старая да живея така, че да я правя по-добро място, доколкото е по силите ми и е рекъл безкраят. Обичам, обичам да обичам. Знам каква райска може да бъде тази планета, виждам я такава. Виждам хората съзнателни, резониращи с любовта, мъдростта, творческата свобода. Кой съм аз? Малък грешник съм - но, опитвам се не да се съдя, а приемайки се, доколкото мога, да се уча от грешките си. Понякога ми отнема десетилетия...



 Ева:  Какво зароди у теб желанието да изучаваш душевността на хората?



 Орлин Баев: Първото ми желание беше ученето на сравнителна теология. Исках го още на 18 год. - не си вярвах, че ще ме бива в това обаче. Смятах, че това са прищевки, докато всъщност душата ми го искаше. Завърших психология, като по-приложен вариант на богословието. А с психотерапия се занимавам на базата на собствения си десетилетен опит с почти целия спектър от тревожни състояния. Препатил съм ги, познавам ги с клетките си и това е една централна причина за ефективността ми при третирането им. Мога да кажа, че не аз намерих психотерапията, а тя ме намери - призвание ми е.



 Ева:  Ще ти задам един доста интригуващ въпрос, а именно, вярваш ли че тревожните разстройства имат генетична предпоставка, или са по-скоро в резултата на стресови фактори, които ги отключват?



 Орлин Баев: Природа или възпитание, вътрешни или външни фактори, nature or nurture. Това е продължаващ научен дебат, със своите привърженици и от двете страни. Всъщност е фалшива дилема, тъй като роля в тревожната етиология има и родовата, генетична памет толкова, колкото и характеровите модели, заложени през възпитанието и собствените автобиографични преживявания.  Никаква работа не ни върши обаче фиксирането върху генетичните фактори. Според епигенетиката, тази чудесна научна дисциплина, собственото ни ментално и емоционално възприятие на стимулите от реалността, собствените ни поведенчески и социални модели на реакция, всъщност не само предопределят кои генетични заложености да бъдат събудени, но и създават нови комбинации. Тоест, човек не е детерминирана жертва на гените си, а свободен творец на живота си!



 Ева:  В наши дни все по-често се сблъскваме с психопати, би ли споделил опита си с подобен тип личности? Има ли изобщо емоции и чувства при тях, а и до колко са опасни за околните?


 Орлин Баев: При трите най-асоциирани в разговорния език и разбирания с психопатията разстройства: социопатията, нарцистичното и параноидно личностови р-ва - при тях сянката един вид изяжда егото и моралната цензура и се настанява на мястото на самосъзнателния център. Липсва вина, емпатия, съпричастност, човещина, духовна нравственост и дори човешки морал. Останали са само алчността, властолюбието, себеналагането, нагоните и един механичен интелект, който им служи. Тъжното е, че психопатиите са все повече социално обуславяни и възпитавани, през една преобърната ценностова/ мотивационна система. Насилието в училищата и обществото, сребролюбието, крайният индивидуализъм, непознаването и страненето от съседа, далечността на човека от човека, безлюбието, консуматорството, фалшивите, но сугестирани дълбоко и приемани за свои цели, са част от обществено обуславяната психопатия. Как да се отнасяме към психопатите? На фона на много любов и лична стабилност, поставяне на здрави граници. Понякога съзнателното им игнориране, при фокусиране в собственото добродействие. Когато кармата ни сблъска челно с психопати, се учим както на мощна смелост и себезаявяване, така и на дълбоко смирение. Да, светът в наши дни е време разделно. Чернотата на адската психопатия нараства масово, но и светлината на любовта също толкова експлоадира повсеместно. Живеем в интересни времена. А случайности няма и когато не виждаме цялата картина, това не означава, че злото не служи на едно глобално развитие, дори без да го знае...


 Ева: До колкото разбрах се занимаваш и с хипноза. До каква степен проникваш в подсъзнанието на конкретен човек с помоща на този метод?



Орлин Баев: Съществуват масови заблуди относно хипнозата. Не индуцирам транса, нито прониквам и владея, а събуждам собствените ресурсни състояния и фасилитирам личната мотивация и пътека, водеща към акордиране с Дхарма. Да, ползвам специална хипнотична лингвистика, човекът потъва в транс - но така, че съзнанието му да се разшири до една по-цялостна самосъзнателност, през която любящият потенциал се спуска и осветява скришните кътчета на подсъзнанието. Малкото аз се разширява нагоре към свръхсъзнанието, с чиято помощ преобразува маладаптивните подсъзнателни модели в дългосрочната памет. Такава хипноза е най-естественият подход, състояние и психотерапевтичен метод, резониращ с мъдростта на Живота.



 Ева: Паническото разстройство  е бичът на новото хилядолетия. На какво се дължи това според теб?



 Орлин Баев: Не точно паник атаките, а тревожните разстройства. Много колеги бъркат паническо разстройство с генерализирана  или социална тревожност, хистерия и т.н. Бич - не мисля. Първо - честотата на любящо трептене на цялата планета се покачва постоянно. Ако я следваш, чудесно. Ако ли не, инициира се тревожност. Второ, ценностовата/ мотивационна система в глобален мащаб силно деградира и дори се преобърна. Трето, сривът в ценностите води до дезадаптивно възпитание, залагащо характерови травми, изкривявания и дефицити. Комбинацията от загубата на ценностите, характеровите дефицити и общото покачване на вибрационната честота на глобуса ни, водят до бум в тревожните състояния. Но, не мога да се съглася, че той е бич. Не, благ стимул по характерова работа, намиране на Себе си, коригиране на мисленето и житейските ориентири са тревожните състояния. Когато човек се учи от тях, не след дълго в него заживява любяща смелост, синхронираща с пулса на Живота. Мирогледът се разширява до по-мъдър, а визията за себе си, живота и чувстващите същества, се променя до далеч по-мащабна.  Благословия са тревожните състояния, когато са погледнати през една съзнателна перспектива за живота като учене и растеж.



 Ева: Все повече хора прибягват до медикаменти, като единствен "спасител" срещу тежките депресивни епизоди. На какво мнение си относно антидепресантите? Изобщо необходими ли са?



 Орлин Баев: Антидепресантите са нужни при ендогенна депресия. По наблюденията ми, тя е изключително рядко състояние. Това, което проследявам в практиката си е, че депресивността се причинява като правило от нерешена тревожност - явява се нейна "опашка". Когато се трансформират дезадаптивните тревожни вярвания и модели, депресивността също изчезва. Когато обаче тревожността се потиска изкуствено с химия, последната се превръща в част от невротичния психичен механизъм изтласкване на тревожните когниции. Докато са така замазвани, те не могат да бъдат в стратегически план, трайно разрешени, а медикаментите се превръщат в хронифицираща част от проблема, нежели от решението му.. Добрите психотерапевти в световен мащаб работят на чисто. Така отговорността е по-висока, но стратегически устойчивите резултати налични. Психофармацията има своето достойно място при работата с психози. При неврозите обаче, извън търговски магнифицираните ѝ продажби, в ефективната работа с психичното здраве, има далеч по-ограничено приложение. Разбира се, маса народ бяга от сянката си, а психофармацевтичният прием се превръща в овеществена част от психичната незрялост, нежелание за учене, изнасяне на отговорността във външни фактори, от самосъжалението и манипулативното обвинение, от задоволяването на вторични печалби ... Избори съзнателно силни или несъзнавано невежи...



Ева: Как според теб духовните практики повлияват душевно здраве, както и физическото разбира се?



 Орлин Баев: Не искам да говоря за практики - те могат да бъдат милиони. Зад тях обаче стоят духовни принципи, закономерности, мъдрост. Когато биването ни в този свят бъде поставено в контекста на Любовта, тогава всяка делнична ежедневност, се превръща в духовна практика. Така и когато разбирането за невротичното състояние бъде поставено в по-широкия контекст на Дхарма, на законите на Битието, познанието за синхронична неслучайност поставя локализацията на контрола в свободната воля на преживяващия даденото състояние. Виждаме, че телесните, емоционални и когнитивни симптоми се случват не да ни мъчат, а да насочат живота ни в руслото на живот по Бога.



 Ева: Какво е усещането, когато почувстваш, че си на път да спасиш нечия изгубена душа?




 Орлин Баев: Ликувам, преживявам възторженост от цялото си сърце и душа. Фина радост е това, жива награда, безценно помазване с елея на едно живо присъствие на Небето се случва. Всеки Божи ден наблюдавам как през психотерапевтичната промяна се ражда любов, смисъл, себепознаващо призвание, смирена мъдрост и себезаявяваща смелост. Когато така огънят ми разпали огъня на хората, с които работя, любовта преминаваща през мен вече ме възнаграждава пребогато.




 Ева:  И последен въпрос...Какво е становището ти, относно паранормалното? Имат ли връзка подобни явления с психиката  и настъпващите промени у нея, или всичко това е плод на въображението, както и проблеми в биохимичния състав на мозъка?




 Орлин Баев: Не вярвам в паранормалното. Вярвам в една по-мащабна реалност,, която спрямо тази видимата с физическите очи, се явява не паранормална, а далеч по-същностна и актуално реална. Всяка биохимична и електрико-химична промяна в нервната система поражда ментални изменения, както и всяка една мисъл и чувство предизвиква неврохимична реакция. Психосоматика и соматопсихика. Не яйцето или кокошката, а двете заедно във взаимопораждащо се единство. Има реалии и реалии. Тази, в която сме потопени, се явява само "люспа от лука на една по-цялостна реалност". Не вярвам, че имаме души в телата си, а че сме души, ползващи за малко този телесен скафандър. Вярвам в безсмъртието си като същност толкова, колкото и се възхищавам на здравите основания на когнитивната наука. Отвъд книги, отвъд теоретично познание за фините светове и йерархията на съзнателността, се доверявам на личната емпирия на собствената си идентификация с духа, с целостта ми.



 Ева: Благодаря за отделеното време!



 Връзка към сайта на Орлин Баев:  http://orlin.bravehost.com/

Вълшебно Хипнотични Истории

Снощи на групата ми тема бяха историите/ приказките, които си разказваме и прожектираме в себе си. Историите, които ни разболяват, но и излекуват. Вълшебни истории, в които родителите се превръщат в крале и кралици, но и във вещери и вещици, орисници и добри феи предопределят и поставят задачи с повишена трудност, борбата между доброто и злото се води между армиите на светлината и сянката, между демоните орки и добрите същности в нас, а победата идва само когато отвъд борбата, битката се преживее през по-висока, диалектична позиция. Мъдри старци и добри магьосници предаваха познанието си на знатната същност на актьорите, на цялостната им личност, докато героят на егото им се сражаваше с поредния демоничен глас в съзнанието си...

А как само хората се вживяваха в сюжетите на приказките, които сами създаваха и режисираха в групи... Създаваше се едно особено пространство, архетипно лично и колективно информационно поле, което прихващаше изпълнителите, превръщаше ги в проводници на ключови принципи и символи, далеч надхвърлящи личното им познание и опит. Имах чувството, че присъствам на майсторски пиеси, играни от професионално обучени актьори. Една от участничките каза: "Не, не бяхме ние - сякаш това създадено поле играеше през нас!"...

Подобно присъствие, такова поле един вид слиза през разширеното съзнание при хипнотерапевтичните и дълбоко молитвени сесии, при психотелесните опити за смирено, любящо доверие, при системните констелации, при интензивното дишане и водената медитация... А вълшебният психотеатър, за който разказвам, може да се види като динамична медитация, вживяване в ресурсно състояние, обемащо и пренареждащо подсъзнателни съдържания динамично, при интегриране на опита на Селфа.

Орлин Баев

неделя, 14 май 2017 г.

Core Competences in Ericksonian Psychotherapy

Milton Erickson

Disclaimer: The article presents some notes, taken at the second annual training, led by Consuelo Casula, president of European Society of Hypnosis (ESH), in Sofia, Bulgaria, 2017-th, May. The notes does not represent  any detailed or exhaustive view on the workshop, but just few cursory strokes.



Consuelo Casula, President of ESH
Topic: Core Competences in Ericksonian Psychotherapy

“I love my daughter, but I do not like her!” – The difference between unconditional empathy and sympathy.

N.B.: The pyramid of needs and values of Maslow as motivational levels theory.

According to Milton Erickson:

-          Altruism
-          Meaning
-          Novelty and creativity
-          Belonging
-          Survival

Doing novelty, disorientation , confusion, creating paradox, as opening free for change space in the patient.

Therapy as Problem Solving

Pathology centered problem solving versus needs and solutions problem solving. Problems as opportunities to learn, integrate and achieve higher values.
Therapy as process of experiment and discovery.
The problem is a challenge, leading to solution. We elicit the resources already hidden in the patient. We ask the person what he’s already done – if it doesn’t work, we change the direction of thought, emotional perception and actions/ deeds.
Paradoxical intention – sometimes we throw the patient into greater fear, in order to pilot him through his contemporary fear. Often the person asks as to help him to become same as before – that is impossible. We can help him become his new self.

Theory of change

-          Change is natural, physiological, and inevitable.
-          All people possess self-organizing, adaptive abilities that should be evoked and brought to service in therapy.
-          Psychotherapy involves hidden processes of reorganization, re-association and adaptation.
-          In psychotherapy we awake previously unknown capabilities, in order to realign and reorganize preexistent internal resources.

Theory of progress

-          Nonlinear paradigm of learning
-          Transformation is paradoxical process that begins with acceptance.
-          Go backwards in order to move forward.
-          Gain control over involuntary behavior by doing it intentionally – prescription of the symptoms.
-          Failure is necessary for the sake of progress.
Confusion is necessary for learning.

Ericsonian approach is mostly pragmatical, focused in the results, not so much in philosophy or theory.

The magical question of Steve de Shaser (creator of solution focused therapy) motivation for change by the future.

“Peter Levin never uses the word hypnosis, but who cares when he applies it massively?!” C. Casula

Follow your psychotherapeutic intuition, but on the foundation of your deep and encompassing therapeutic knowledge!” – C. Casula

Important message to the patient: trust me, I am with you, I love you, I care for you, even when I take you out of your comfort zone!

The importance of double mirroring – seeing behind the expressed information.

The problem as satisfying some need through secondary gain. The  symptom or some addictive behavior satisfies malnourished need.

Justified, real fears and irrational, subjective fear – in psychotherapy we check the reality and work mostly with the subjective anxiety and exaggerated real fears.

Interpersonal attitude

-          Observation – intimately perceptive in relation to the patient.
-          Validation – acceptance, empathy, support.
-          Cultivation – inspiring and evoking patient’s potentials, resources. Evoking change with naturalistic approach, destabilization with desensitization, rearranging, upgrade.
-          Challenge – challenging and motivational attitude. Includes destabilization at first.

Core Competences

-          Tailoring – individualization of treatment. Rapport and calibration.
-          Utilization – readiness to utilize intrapersonal and interpersonal dynamics as well as situational factors.
-          Destabilization – disrupting stable maladaptive psychological patterns to encourage flexibility and learning. Breaking the usual patterns, leading the patient out of the comfort zone. Creating confusion and reimprinting, rearranging the cognitive patterns.
-          Naturalistic strategic approach – a readiness to create a self-organized problem-solving context. Giving not a fish, but fishing tackle Creating the expectation that change will occur and already occurs naturally and automatically.

“My powerful guide is reality test!” Milton Erickson

All sorrows can be borne and managed if you can put them into a story!” Karen Blixen (Isak Dinesen), nobelist. So, in psychotherapy and especially in hypnotherapy we ought to be proficient story tellers.

Utilization

-          Utilization is a strategy that engaged habits, beliefs, perceptions, symptoms, resistance, outward changes in service of trance eliciting or problem resolution.
-          The therapist uses strategically the stimuli that comes from the subject or the environment, in order to redirect them for therapeutic purpose.
-          Utilization also gains rapport and aids to be present in the moment.

Validation

-          Acceptance, support, empathy, unconditional love. Empathy is greater than sympathy. We can dislike someone and disagree with his values and deeds, but to maintain empathetic attitude and unconditional acceptance.

Five petals: body identity, social identity, professional identity, spiritual identity, secret identity (shadow, ancestral memory, hidden secrets).

Consuelo gives special talk about prescription of the symptom…  Prescription, in the context of unconditional empathy, but sometimes extremely challenging. Prescription of fainting, trembling, exposure, dizziness, anxious breathing, etc.

Footprints

Colorful (9 colors, infinite possibilities - Susan Dowell, author of the prints) footprints are presented to the patient. We can name one color for the fear, another for love, third for the doubt, so on… We localize them in different proximity and time frames in the past and the future. In such way we assist the awareness, decision making process, assertive motivation toward chosen direction.
One can use the footprints to represent the five petals identities. The chosen colors also matter. 

Consuelo does not recommends psychoanalytic interpretations during or after the experiments. My opinion is that interpretations and benevolent feedbacks have their moderate significance in the therapeutic process, when it is focused in solution and the possibility of learning by the neurotic state.

The work with the footprints is performed in upright position. Nevertheless the psychotherapist conducts  Ericksonian hypnotherapeutic experience, elicits trans, uses nlp, matrix reimprinting, EFT, solution focused, etc.  technologies.

Using the footprints can take one entire session.

“The trauma commence when one cannot neither fight, nor run, but freeze into helplessness.” Consuelo Casula

Consuelo is talking about trauma overcoming, by combining hypnosis with body oriented work, such as trauma releasing exercise, breathing, eye movements, psycho theater, audial expressions, etc.  

The therapist ought to be emotionally intelligent, lexithymic! He have to be able to realize, track and verbalize his own feelings, emotions, senses.“ Consuelo  Casula

Age progression

-          As if…
-          The miracle question.
-          The climber strategy – one is on the top of the mountain, observing the past and the forthcoming path of yours…
-          The crystal balls – from the dream of the soap bubble, toward the crystal ball of the strong intention and clear vision.
-          Evolutionary beliefs – survival, experience, creativity, risk management…
-          Multiple suggestions.

Thank you enormously, dear Consuelo Casula!

Orlin Baev








петък, 12 май 2017 г.

Психонавигатор

Гърцизмът психотерапевт? А защо не психонавигатор, пси фитер, когнитивен психонавт, ког гайд, пси капитан близко или далечно плаване, или простичко, душелечител...








Как храним страховете си? Като ги борим. Като бягаме от тях. Като ги потискаме - с отношение и химия. Като се приемаме за жертва. Като ги мразим. Като се страхуваме от тях, сякаш са нещо външно. Като ги вписваме в диагностични кутийки, сякаш са независеща от нас болест. Като не виждаме, че са част от самите нас, носеща послания и уроци по оцялостяване. Като робуваме на уж печалбите, които ползваме, когато вярваме на външните им гласчета, вместо да следваме дълбоките им послания. Като си мислим, че животът е добър само, когато е лек и мек. Когато живеем от его, вместо от смисъл!


 На снимката: ботаническа градина Виница, Варна

Как да се отнасяме към страховете си? С любов! Защото където има любов, няма страх, а смел смисъл. Страхът е едно малко дете в нас. Неговите страхово-травматични сценарии са основна част от характера ни. Понякога дори пораждат психични и телесни симптоми. Те сочат към аспекти от характера, които дисонират с любовта. Когато бъдат акордирани с нея, на мястото на страховете заживяват смисъл, творчество, призвание. Тогава и ветропоказателите на симптомите се успокояват в нагнетеността от смисъл и вдъхновение.




Смелостта не означава без-страшие, а със силата на любящото си сърце, смирено да прегърнеш страха си! Да приемеш не означава да си съгласен, а да допуснеш неслучайността на допира си до даден факт точно в този момент. Смирението не е примирението на роба, а следването потока на духа, протичащ през душата ти!

"Исус постоянно наранявал еготата на своите ученици. Учителят трябва да го прави, защото ако един Учител разглезва вашите егота, той въобще не ви е от помощ, той ви отравя. Тогава чрез него можеш да се самоубиеш, но не и да възкръснеш."
Ошо

В психотерапията работим с невротичните его механизми и с неговата сянка. Относно егото. Жалиш ли го прекалено, позволяваш му да върти игричките си и да засенчва духа. По цял ден наблюдавам как тези игрички невротизират. Когато работя с човека пред мен, го обичам - от сърце и душа. Обичам, но кого? Нима невротичната, его психодинамика? Нея никак не я жаля, ама никак. Ако някой е дошъл за психо-масаж и замазване, за его погалване, превръщащо се в част от невротичната проблематика, сам бързо бяга. Обичам, силно и истински - но, Човека! Обичам и помагам на същността на човека да се събуди, да възрасне, да смири егото, да го превърне в добър служител, каквато винаги е била ролята му. Споделям мисълта на Ошо, тъй като напълно я разбирам и я прилагам ежедневно. Егото е нужно да е здраво -да се заяви, но и да се смири, когато е нужно. Защото не заявява себе си, а същността, която му е предопределено да провежда и изразява. Когато през автентичната обич, в процеса по акордиране с потенциала, егото се ранява, това е негов избор. Разбираш ли - никой не го ранява, няма такава интенция. Целта е синхронизиране с любовта, мъдростта, свободата на творческия смисъл. Когато в този процес на тониране невротичната его динамика избере да се наранява, о'к. Ако прекалено се впечатлим от такъв невротичен избор, все едно родител да угоди на тръшкането на хлапе, искащо още и още да манипулира. Издържа се спокойно и с любов протеста му, но с поставени здрави граници и идентификация с авторитета на потенциала, на смисъла извътре. В анализата такова издържане с любов, се нарича "да бъдеш здрав контейнер, умеещ да прихване и преработи емоциите на пациента в терапевтична посока". Който разбира, разбира...

Орлин Баев



сряда, 10 май 2017 г.

Писмо до тялото ми. Писмо до характера ми. Писмо до живота ми.

Писмо до тялото ми

Здравей, мое скъпо тяло. До сега не сме си говорили. Все си мислих, че имам връзка с теб, но явно не сме си много близки. Сега като се замисля, би ми се искало! Знаеш ли, иска ми се да си добре, да си спокойно и щастливо, и да сме щастливи заедно, а излиза, че не харесвам много неща в теб. Сигурно това е причината да те наранявам толкова много. Та ти си моето тяло. Откъде идва това несъвместителство между нас? Имаше и много моменти, в които те харесвах, но това после сякаш изчезваше. Помня моменти, когато хора (непознати) се обръщаха да те огледат хубаво. Мъжки погледи те гледаха похотливо, съблазнително и жадно. И после пак всичко изчезваше, когато някой ме отхвърляше за нещо, каквото и да било, особено ако това беше мъж. Често те сравнявах с телата на други момичета и жени, докато започнеше да те боли някъде. Колко ли ти се е струвало, че съм била жестока с теб? Понякога търпях дълго унижение или досада, или ти налагах да издържиш до изтощение, а колко силно тяло беше... и толкова гъвкаво. Дори чуваше, че другите искаха да имат тела като теб. Все още го чуваш! Но все не вярвах, че изглеждаш достатъчно добре. Дойде време да те обвинявам, че остаряваш. А колко състезания печелехме заедно, помниш ли? Колко силно беше тогава? Нямаше кой да те спре и да те надвие.

Чудя се, защо не сме приятели? Какво ни пречи? Поне спрях да те тровя с цигари... Мисля, че отдавна го заслужаваше. И още има сила в теб! Можем да се съюзим и да покажем на жените на тази възраст, че могат да изглеждат доста добре. Може би трябва да си поговоря и с духа си! Предполагам, че той има доста какво да ми каже - какво ме спира да се движа напред щастлива, и да вляза във форма и в съюз с теб и с него! Ще ми е приятно скоро пак да си поговорим. А сега искам да обърна внимание и на една друга важна част от мен.

Писмо до характера ми

Здравей, характер мой. ще се радвам да си поговорим! Не ми е хрумвало до сега, че можем да си поговорим. Понякога се питам имам ли такъв. Но понякога съм усещала, че го проявявам с пълна сила. Уж съм умна жена, но има моменти, в които не мога да се оправя с теб! Правиш си каквото ти хрумне и като набереш скорост, нямаш стигане. Друг път те няма, все едно, че никога не те е имало. Има неща, които харесвам в теб. Има неща, в които искам да приличаш на някои хора, май то се случва и с тялото! Понякога ми се иска да удариш по масата, а ти затихнеш, затихнеш, та никакъв те няма. Май се сещам на кого приличаш. На този, на когото цял живот ме оприличават, а именно баща ми. Питам се защо аз работя върху себе си, пък 'тоз любимия син на мама (брат ми) е вечно по-недоволен от живота от мен. Не е прочел една книга в живота си! Въпреки ,че се опитвам да му дам това право, но ако зависи от мен, бих му препоръчала 2-3 ! А защо трябва да ми пука и да се сравнявам? Може би защото той проявява все пак характер спрямо мен, но само толкова. Тука вече се разпали характерът ми :). 

Защо ми е да се сравнявам? Важното е с теб, характер мой, в какви взаимоотношения сме. Понякога ми се иска да си по-прям, понякога по-открит, и понякога да си замълчиш. Все ми е трудно да те управлявам. И пак понякога успявам, но рядко! Питам се защо не се разберем. Да се споразумеем. Та ние зависим един от друг. Може би можем да си сътрудничим. Може би ще помогне ако по-често си говорим. Ако можех да знам какво ти е нужно, за да се проявиш в пълния си блясък, така че да си бъдем полезни... Може би живота би поставил нещата така, че да можем да си сътрудничим... А може би знам, но ми е нужно мъничко само смелост!

Писмо до живота ми

Здравей, животе мой! Искам да ти кажа някои неща. Благодарна съм, че те имам. Благодарение на теб се проявявам под различни форми и начини. Напоследък ми е много самотно и понякога тъжно. Питам се къде сбърках, че останах толкова сама. Загубих желание да се боря като преди и да творя, защото нямам вдъхновение, въпреки, че бих могла просто да се наслаждавам на живота. Но често забравям за това. Питам се дали не ми е писано да си остана сама, или това е временно положение. Чувствам се непълноценна. Мисля, че не правя достатъчно, че да ми предоставиш подходящи възможности. Или на нещо имаш да ме научиш. Благодарна съм, че децата са ми живи и здрави, но си мисля, че след цялата борба ако ме оставиш да умра сама, това ще им оставя - как безсмислено се борих за да умра сама накрая. Всъщност сега се сетих, че събрах смелост да напусна баща им, за да не умра в самота, както майка ми. А аз всъщност съм сама и със, и без него. Питам се защо ме държиш сама и докога. Не бих казала, че ми харесва да съм сама. Не съм се борила за това. Борих се за по-щастлив живот, но явно още уроци имам да уча. Но живот - младостта ми мина в борба и в търсене на истината. Мислех, че съм по-прозорлива. Явно някои уроци ги научавам трудно. Не искам да съм недоволна, но имам право да задавам въпроси. Та ти си моя живот. Какво си решил за мен? Около мен всички си имат партньори, а може би ти подготвяш най-подходящия за мен. Бих казала , че си доста интересен, доста пъстър. Напоследък си мисля, че намирането на партньор е най-важната ми мисия. А сега започвам да осъзнавам, че каквото е в мен, това е и около мен. Когато сама съм добър партньор на себе си, тогава и ти предоставяш такъв! Научи ме да бъда добра компания за самата себе си, животе! Чувствам, че вече се случва - благодаря ти! 

Л.М.