Молитвата в психотерапията - научен поглед

Молитвата в психотерапията – научен поглед

Забележка (disclaimer)
В статията ползвам идеи от психоанализата, аналитичната психология, когнитивната и поведенческа наука, трансперсоналната психология. Ползването на тези институционализирани идейни отправни точки ми служи само като ориентир за собствената насока на мисълта ми. Позволявам си да мисля интегрално, да правя дълбинни дистантни аналогии между горепосочените при повърхностен поглед противоречащи си системи за познание и гледни точки. При това съзнавам, че е почти неизбежно привличането критиката на неумеещите да осъществяват подобни същностни аналогии и фиксирали се догматично в собствената си система за познание. С тази скромна статия не заявявам вписване в коловозите на отделните идейни течения, а комбиниране на познавателните им структури, откриване на аналогични смислови паралели зад повърхностните им терминологии и трансформирането им до нови заключения! Тоест, позволявам си известен творчески полет! Свободно мислене, което стъпва на познатото, но го надхвърля!


Какво е Бог Отец и Небесна Майка от психотерапевтична гледна точка? Какво е молитвата и каква роля има тя в психотерапията? Нека видим позицията на науката психология по въпроса!

Психоанализа

Според различните школи в психоанализата през по-ранен или по-късен етап от развитието на детето, родителските фигури биват интернализирани и заживяват в детската психика под формата на т.н. интроекти, мъжки и женски модели. Според класическата психоанализа родителските образи и техните взаимоотношения образуват т.н. психична инстанция суперего, вместилище на моралните норми, правила, цензура, характер. Тези норми и характер резултират като отклик, реакция на залаганите от родителите в подсъзнанието програми (комплекси, когнитивни схеми). Един велик психиатър от миналото столетие, Карл Юнг, разширява осветляването на психичната ни структура с добавянето на т.н. от него архетипни Анимус, Анима, Сянка и др. в личното и колективно несъзнавано. Анимус в основата си представлява бащиният интроект, а Анима, този на майката. Според Юнг тези архетипи търпят развитие. Започвайки от родителските образи, те могат да се откъснат от тях през етапите на развитие на лошото момче/ момиче, жената майка и мъжът съпруг, мъдрата жена и мъж и да стигнат до собствените ни душа и дух. В превод Анима означава душа, а Анимус, дух. Обръщението към небесната майка и бащата отец в молитвата, погледнато през такава гледна точка, представлява словесен изказ на съзнателния стремеж към растеж на собствените психични интроекти и резонирането им с вътрешната безграничност на душата и духа ни. Целият процес според Юнг се ръководи от Селфът, висшият Аз, цялостната ни личност, онзи тих безмълвен зрител, центърът на съществото ни!

Според екстравертното разбиране в психоанализата на религията, небесният отец и майка представляват инфантилна проекция на вътрешните интроекти на родителските модели в нас самите. Илюзорно детско желание на възрастния за закрила и сигурност. Такова виждане е вярно, когато вярващият проецира менталните си мъжки и женски образи в някакъв външен божествен закрилник. Примерно в Бога с бяла брада на небето. Когато обаче отнесем религиозната вяра интроспективно към собствената душевна структура, тогава молитвата се превръща в прекрасен инструмент по психична промяна и израстване! Тогава молитвата се превръща в метод за асимилиране, интегриране и развитие на родителските модели, сянката и пр. психични архетипи. Хармонизиране и интегриране около вътрешното ядро на психична цялост!

Трансперсонална психология

Трансперсоналната психология директно взаимства от психо-философските и религиозни учения за развитие на личностовия потенциал, като транслира извечните духовни истини на психологичен език.

В индуизма съществува следната градация на отношението към божественото:

1) Като към небесни майка и баща: това обръщение е първото стъпало на преработването на психичните модели, заложени от биологичните родители – превръщането им в адаптивни и наситени със спокойна сигурност.
2) Като към мъдър Учител, закрилник (ца), от който се учим, с помощта на когото растем и самите ние придобиваме мъдростта и Любовта му (и). Тук отношението е възрастнало до по-зряло, с разбиране на единството на всичко и осъзнаване на собствения безграничен потенциал в развитие. Отношение като към закрилник, ангел хранител, по-мъдър и голям от нас самите, който бди над живота ни – собственият ни Селф, цялостна личност.
3) Като към приятел, приятелка. Тук съзнанието за собствената божественост е пораснало до една постоянна свързаност с вътрешния център, Азът (Селф, цялостна личност). До едно приятелско равностойно сътрудничество и кооперация!
4) Като към любим/ любима! Любящо сливане с вътрешната божествена противополюсност, водещо до сливане с цялостната ни личност. Ти ставаш самата божественост. Тя протича през теб като пълноводна река през широкото дефиле на отвореното ти сърце! Сливане в прегръдката на любов и сила, водещи до онази тиха мъдрост, отвъд думите и фрагментираното познание!

Практикувана с такова разбиране, молитвата може директно да служи като психотерапевтичен инструмент по развитие и трансформиране на собственото суперего (морал, норми, характер) и съдържащите се в него родителски образи: Анимус и Анима. Развитие, водещо до неутрализиране сугестията на възпитанието, мнението на другите, медийните внушения и наложени цели, живеещи в собствения характер и ресвързване с изначалния авторитет: вътрешната божественост, свръхсъзнанието (Аз, Селф, цялостна личност). Право пропорционално на степента на това ресвързване, индивидът може да неутрализира и заложените маладаптивни вярвания (комплекси) в подсъзнанието (сянката) си. Метафорично този процес е представен в световните митологии като пътуване на вътрешния герой към горната и долната земя!

Поведенческа психология (бихевиоризъм) и невро лингвистично програмиране

Поставям невро лингвистичното програмиране в един раздел с поведенческата наука не защото то е наука, но защото представлява едно много творческо психотерапевтично практично приложение на поведенческата наука. Главните принципи на нлп се основават именно на поведенческата парадигма, а практическото му приложение в огромна степен се припокрива с това на поведенческата психотерапия. Поведенческата психология не се отличава с кой знае каква дълбочина на мисълта, но затова пък принципите и са „желязно” научно „подковани” и обективно доказуемо проследими. Затова тя има мястото си в полето на интегралната психология като здрави основи на метафоричната цялостна психологична „сграда”.

Когато в поведенческата или нлп терапия се ползва молитвата като инструмент за когнитивна промяна, в лингвистичната семантика на Бог, Отче, света Майко и т.н. се кондиционират всички светли, пълни със сигурност, закрила и радост преживявания на молещия се. Съзнанието „закотвя” (нлп израз за обуславяне) емоционалната кинестетична, образната, аудиалната, обонятелната и сензорна модалности на тези най-вдъхновяващи преживявания – закотвя ги към произнасяното на глас или мислено изричане на тези свещени слова. Свещените думи стават „котви”, на които когницията се обляга, за които се захваща при терапевтичната промяна! Разбира се, ако такова схващане се приема като единствено и само по себе си, това би бил редуциращ цялостната човечност до двумерна плоскост подход. Ако обаче такова разбиране се постави в контекста на интегралната психология, то намира достойното си място.

Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR)

CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства.

Етология и СДИ

Чудесно можем да наблюдаваме генетичното предаване на СДИ при животни, чиито родители са били изтезавани, бити, плашени. Статистически значимо такива животни, дори при оптимални условия, получаване на топлина и обич, реагират свръхактивно и страхово на незначителни дразнители, най-често нямащи каквото и да е заплашително съдържание. Друг начин за проследяване действието на СДИ е при сравнението между животни, расли при оптимални условия и малтретирани такива. Малтретираните в детска възраст животни, при достигане на зрялост, дори и под най-любящите грижи и в най-чудесните за тях условия, продължават да свръхреагират страхово, проектирайки паметовите си очаквания за заплаха и нараняване в неутрални и нормални стимули от контекста.

Когнитивно развитие при децата и СДИ

Правени са когнитивни експерименти, при които е установено, че детето в ранна възраст автоматично проектира собственото си познание в другия и очаква, че той го споделя. Детето не умее да разграничи собственото си виждане и очаквания от тези на реалния друг и средата. Когато се развива, детската когниция естествено проектира собствената си съзнателност и интенционалност в средата, в живи и неживи обекти, в животни и предмети. Предметите се одушевяват, природните сили за детето са интенционални, животните говорят и мислят според детето по същия начин, по който то го прави и т.н. Тоест, детекцията на интенционалност при децата се наблюдава с пълна сила. Това така характерно за детската възраст одушевяване, базирано на проекция на собствената съзнателност в средата, е интимно свързано със свръхактивната детекция на интенционалност на еволюционния ни механизъм за оцеляване.

Развитие на религиозните вярвания в човешката история

Може да се каже, че детското развитие преповтаря структурно главните психични етапи в историческото развитие на човечеството. По същия начин можем да твърдим, че ранните етапи от историческото развитие на човечеството е един вид детска фаза от еволюцията ни като вид. Първоначално одушевяващите проекции на интенционалност са били хаотични. Това може да се види и сега при антропологичните изследвания на примитивни племена. Всеки камък и облак се одушевяват, в тях се влага съзнателност, Собствените страхове и очаквания се проектират във всичко наоколо. В основата на съвременни религиозните вярвания, погледнато исторически, през перспективата на когнитивната наука на религията, стои ... страхът! Страхът, идващ от нагона за оцеляване, бива проектиран през СДИ и на неутрални стимули от контекста са придавани съзнателни качества, с цел реагиране и съхраняване на живота. Всяко изпукване на съчка бива вземано за стъпка на дебнещ тигър, всяко потрепване на листо за готвещ за атака враг. Търсейки опора, когницията на древния човек одушевява природата и през СДИ очаква взаимодействие и протекция от нея – проектира сянката си (Юнг). С времето към тези първоначални вярвания се добавя проекцията на интернализираните защитни родителски образи. Родителите при всеки човек се интернализират като психични структури, така наречените в психоанализата интроекти: майчиният като Анима, а бащиният като Анимус. Родителите са тези, които защитават, обичат, задоволяват нуждите на развиващото се дете. То същевременно трябва да се страхува от тях и съобразява с тях. Свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), продукт на нагона за оцеляване, процесирайки действието си през интроектите на Анима и Анимус, ражда религиозните вярвания за природата майка, мъдра и защитница и духът баща, силният покровител. Тоест, проектира се нуждата на възрастния от защита и покровителство. С течение на времето религиозните вярвания прерастват в теологични системи, които комплицират тази естествена работа на когницията ни до сложни идейни учения. Според научните изследвания на когнитивната наука на религията, зад различните теологични системи по света, стоят идентични религиозни вярвания, основаващи съществуването си на естествената работа на познавателния ни апарат! В съвременните религии ясно може да се проследи как най-ниското ниво на връзка с бога е страх, който прераства в почитание като пред мъдър учител, преминава през едно по-осъзнато сприятеляване и достига до любящо сливане с него.

Вярването в душата според когнитивната наука на религията (CSR)

Според CSR вярването в собствената и на другите душа представлява интроспективна, насочена към собствената когниция работа на СДИ. Свръхактивният детектор на интенционалност, когато процесира интровертно, автоматично окачествява фините телесни сензорни, проприоцептивни, хормонални, биохимични и оттам емоционални динамики като проява на свръхестествен агент, душа, енергийно тяло, тяло от светлина и сила. Този базисен дуализъм е плод на естествената работа на ума ни. Когато страхът от смъртта, проектиран в теологични конструкции, се добави към базисния дуализъм, се появява вярата в безсмъртната ни душа.

Молитвата в психотерапията – обобщение

Каквито и да са реалиите – дали имаме душа, дали има ангели и т.н., дали вярата в бога е само проекция на психодинамики, интроекти от ранните години, едно е сигурно: според науката религиозните вярвания представляват нормална и фундаментална, естествена работа на ума ни!

В психотерапията молитвата впряга естествения механизъм на религиозно вярване в хода на сублимацията на маладаптивните родителски интернализирани образи, на базисните страхове от смъртта и преходността, загубата и крайността. CSR установява, че СДИ е тясно свързан неврологично със зоните в мозъка, процесиращи ... вярата! Както се казва, „ако имате вяра колкото синапено зърно, планини ще повдигате...”. Същата мозъчна зона се оказва, че може да произвежда нови неврони – нещо, което до скоро се смяташе за невъзможно. Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика!

Искам само да отбележа, че пробивът на твърдата наука в областта на религията ни позволява да ползваме научните заключения в чисто приложен аспект, независимо дали сме изцяло съгласни теоретично с тях или не!
......................................................

Речник на термините:

- Родителски интроект - ментален "отпечатък' на родителска фигура от ранните ни години. Отношението, възпитанието на родителя към нас, взаимоотношенията на родителите помежду им. Взаимодействието им с обществото. Културата, вярванията и разбиранията им.
- Проекция - автоматичен механизъм, при който собствени психоналичности се приписват на обект от контекста.
- Интроспекция - вътревзиране, интравертно изследване на собствената когниция
- Аналогия - ключов процес във всички ментални процеси. Аналогията представлява свързването на две понятия въз основа на техни дълбоки структурни подобия.
- Поведенческа наука - бихевиоризъм, наука за поведението на човека.
- Когнитивна наука - бихевиоризъм плюс опосредствено изследване на психичните процеси чрез поведението.
- Етология - наука за поведението на животните.
- Интенционалност - съзнателно намерение.
- СДИ - свръхактивна детекция на интенционалност.
- Сянка - нежеланите и изтласкани от персоната (външната личност, маската) качества

Молитви и псалми

Молитва при панически атаки

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх!

Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ!

Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!

Амин!

Молитва при здравна тревожност

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщеславно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдавам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми!

Амин

Молитва при Хипохондрия и ОКР

Господи, моля те научи ме да повярвам в Теб, научи ме да разбера, че моето его е малко, нищожно и слабо пред теб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Смири ме, за да може през мира и вярата на отвореното ми сърце да преминава спокойната сигурност на любовта ти!

Господи, моля те нека осъзная идентичността си с Теб! Нека смирението на малкото ми его бъде раждане на духа ми, който си Ти!

Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен!

Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно!

Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб!

Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб!

Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост, която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам!
Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота!

Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов!
Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост!

Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов, Сигурност и Светлина!

Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми и да го трансформирам в прошка и смирена толерантност като състояние на съзнанието ми!

Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са!

Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда!

Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен!

Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия!

Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти!

Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски!

Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си!

Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!

Амин
.....................................................................................

Молитва при окр

Господи, моля те научи ме да осъзная, че ти си господарят на еволюцията и ти си създателят на естествения механизъм на защитно обратно пораждане на мисли и образи  в ума ми. Научи ме, велики творецо, че битката ми против тези чудесни защитни мисли се явява празна его гордост, която с радост мога да смиря и успокоя с любовта ти. Дай ми Боже сили да приема нещата такива, каквито са, вместо тщеславно да искам да ги нагодя според малките ми фалшиви човешки разбирания. Моля те, Господи, нека твоята приемаща и блага любов се възцари в душата ми, да помилва и успокои ненужните терзания на човешкия ми морал и го трансформира до един далеч по-всеобхватен божествен морал. Моля те, погали Боже тези неврални пътечки на натрапливостите ми и ме научи когато идват тези мисли, да ги приветствам и посрещам с релаксирана спокойна радост. Нито да се боря с тях, нито да бягам от тях, но с любяща усмивка да наблюдавам възникването им, с приемащо сърце да се фокусирам в твоето любещо присъствие в мен, докато практикувам непривързаност и им позволявам да преминават и се разтварят. Научи ме Боже, на невкопченост - да оставам в тревожността зад преминаващите мисли, спокойно приемайки ги и да стапям тази чудесна тревожност с любовта ти! Защото знам, Господи, че така практикувайки с твоя помощ, в мозъка ми се създават нови неврални пътечки на благуване и смирена сила, а мислите стават все по-слаби и обикновени. Приемайки тях, приемам теб, Боже - защото ти се създателят на този свят, на еволюцията и този добър и нормален механизъм в ума ми! Обичам те, Боже! Да бъде твоята воля, а не моята!

Амин  

Молитва при хипохондрия

Господи, аз се доверявам на Твоя божествен Промисъл и знам, че всичко е в Твои ръце! Аз съм малък и моите усилия са нищожни пред Твоите планове! Да бъде Твоята Воля! Аз имам право да се доверя на дълбоката житейска мъдрост и да знам, че всичко ставащо е част от тази мъдрост! Моят разум и свободна воля сега избират да Ти се доверя така, че да върша нужното за моето и на близките ми здраве разумно, но свободна от страх и тревожност! Аз знам, че животът е добър и прекрасен в своята дълбочина и само от мен зависи да го видя такъв, в неговата истинска светлина! Аз имам право да вярвам в дълбокия вътрешен смисъл на живота си и да знам, че той се грижи за мен постоянно! Аз имам право да се доверя на живота си и да се отпусна емоционално в неговите грижовни ръце! Аз знам, че аз и близките ми ще сме здрави толкова, доколкото сме свързани с Твоята радост и щастие, непринуденост и жизнерадостност! Аз ти вярвам, Боже, отдавам живота си в твоите ръце – да бъде Твоята Воля, а не моята! Аз вярвам в дълбоката разумност и божествено присъствие в живота и знам, че моето и на близките ми здраве и благополучие зависят от вътрешната ми свързаност с Божественото! Аз се доверявам на божественото в себе си и в живота си и предавам контрола в неговите ръце! Аз чувствам и живея божественото присъствие в мен тук и сега, във всеки един миг от живота си! То ме насища с любов, мъдрост и свобода! Аз съм спокоен и щастлив човек! Обичам живота си и той ме обича! Да бъде волята ти в живота ми, Господи!

Амин 


..................................................................................

Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.


Франциск Асизки


Молитва от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки

Псалом 91

1. Който живее под покрива на
Всевишнаго, ще пребивае под
сянката на Всемогъщаго.

2. Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Него ще се надея.

3. Защото Той ще те избавя
от сетта на ловеца
и от губителен мор.

4. С перата Си ще те покрива
и под крилата Му ще имаш прибежище.
Неговата Истина е щит и всеоръжие.

5. Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети дене,

6. от мор, който ходи в тъмнина,
от погибел, която запустява
всред пладнина.

7. Тисяща ще падат от страната ти
и десет тисящи от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.

8. Само с очите си ще гледаш
и ще видиш въздаянието на
нечестивите.

9. Понеже ти си направил Господа, моето упование,
Вишнаго, свое прибежище,

10. няма да ти се случи никакво зло
и язва няма да се приближи
до жилището ти.

11. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб
да те пазят във всите твои пътища.

12. На ръце ще те подигат,
да не би да препънеш о камък
ногата си.

13. Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя.

14. Понеже положи в Мене любовта си,
за то ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
защото позна Името Ми.

15. Ще Ме призове и ще го послушам,
с него ще съм, когато е в скръб,
ще го избавя и ще го прославя.

16. Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението Си.

Псалом 23

1. Господ е пастир мой.
Не ще бъда в лишение.

2. На зелени пасища ме упокоява,
при тихи води ме води.

3. Възвръща душата ми.
Води ме през пътеки на правда
заради Името Си.

4. И даже в дола на смъртната сянка
ако ходя,
не ще се уплаша от зло,
защото Ти си с мен.
Твоят жезъл и Твоята тояга,
те ме утешават.

5. Приготвяш пред мен трапеза
срещу враговете ми,
помазал си с елей главата ми,
чашата ми се прелива.

6. Наистина, благодат и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми,
и ще живея в Дома Господен
на дълги дни.


Отче наш

Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.

Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата и Славата завинаги.

Амин.

Ихриш Бен Рут

Ихриш Бен Рут. (Господи, където ме зовеш, там отивам.) (три пъти)





Орлин Баев, психотерапевт