Психиатрията - индустрия на смъртта? ... Коментар към филма.

Искам да започна с това, че наред с многото голи и понякога жестоки факти и истини, във филма умишлено се катастрофизира свръх черногледо съвременната психиатрия, филтрират се само отрицателните и страни и се пренебрегват плюсовете и достойнствата и. А позитивите също присъстват, както и минусите. Но за плюсовете не се споменава и дума и неизкушеният в областта на менталното здраве зрител може да бъде подведен.

Филмът започва с основателните твърдения, че психиатричните диагнози се поставят единствено въз основа думата на психиатъра. Един и същ човек, отишъл при пет различни психиатри, би могъл да бъде диагностициран с пет различни диагнози. Засега няма хематологичен тест или някаква биопсия, с които по научен начин да се диагностицира психично заболяване. Има допаминова хипотеза, но повишен допамин има и при дузина други състояния, при които не се наблюдава психотичност. Във филма не се споменава нищо за когнитивната невропсихиатрия, която обединява твърдо научния подход на когнитивната невронаука с психиатрията. Макар и в развитие, когнитивната невронаука вече все по-уверено навлиза в процеса на случване на психичните заболявния, на шизофренията например. За в бъдеще несъвършените, тромави и груби понастоящем средства на невросканиращата техника ще бъдат със сигурност все по-усъвършенствани, достъпни за по-масово ползване и диагностициране, ще бъдат обединени времевите и пространствените им свойства, прецизността и неинвазивното им и безвредно проникване в „хардуера“ на човешката когниция – мозъкът! Пиша това непредубедено – нищо не е само черно или само бяло. Така и психиатрията не е само „черна“, както е представена в този филм. Но не е и много беличка, както се вижда от недвусмислените факти! Няма твърди научни доказателства,които да застанат зад твърдението, че психотичните разстройства се дължат на химичен дисбаланс. А в същото време хапчета се предписват масово не само на ниво психоза, но и на ниво „малка психиатрия“, при неврозите и просто при житейски перипетии и нормалното им психично отреагиране с временен когнитивен дисонанс. Защото първо, зад това поведение на психиатрите стоят фармацевтични мегагиганти, които го диктуват и второ, лесно е да предпишеш хапче, но психотерапия се прави трудно и само след доста години обучение и наличието на немалко личностови качества. А далеч не всеки ги има. Когато човек прочете страничните ефекти на някои масово предписвани хапчета, не може да се зачуди дали наистина повече помагат или повече вредят. Ако комерсиалният двигател зад тях бъде хипотетично премахнат, употребата им ще бъде далеч по-прецизна и ограничена. Не са необходими свръхобобщавания, таблетките често са нужни – но далеч по-рядко от настоящата им продажба подобно…бонбони. Не са бонбони -дългосрочната употреба на транквиланти например води до наркотична зависимост, личностови промени, срив в когнитивните функции… Ако се разгледа миналото на психиатрията, човек може да се ужаси – хората буквално са били изтезавани. И досега се практикува електро-конвулсивната „терапия“ – по някакъв абсурден начин някой предполага, че заедно с бруталното убийство на невромозъчни клетки, ще бъде „излекуван“ човекът. Ползва се ток между 50 и 400 волта, който може да задвижи големи машини, мозъкът буквално се пържи, което при честа и продължителна употреба води до трайно увреждане на висшите нервни функции на личността… Във филма се говори как психиатрията тотално пренебрегва свободната воля на индивида. За разлика от другите медицински направления, тук личният избор и решение няма значение. Всяка проява на неподчинение се набеждава да бъде част от клиничната картина, а пациентът бива дрогиран до афективна изравненост... Психиатрията, подобно на църквата в миналото, сега често е маша в ръцете на политиката – всеки спокойно може да бъде вписан в някоя от безбройните категории на диагностичните наръчници, ако бъде набеден като дисидент или неудобен. Във филма се изказва друга жестока истина за съвременната наука – човекът е разглеждан като животно! Именно като животно – лишен е от достойнството да има душа, приравнен е до плоската двумерност на биологията си! По някаква причина във филма се прави връзка между евгениката и психиатрията. Тъмната сянка на евгениката, тази социална философия за подобряване на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство и подбор в популацията, е оказала влияние върху цялата наука и мироглед от началото на 20-ти век и разбира се и върху психиатрията от това време – но не само върху нея. Филмът проследява как през годините на развитие на психиатрията, „изследванията“ и „методите“ на психиатрите са се основавали не на наука, а на собствените им често абсурдни предположения и хипотези. А пациентите им, лишени от от избора на волята си, са били чудесни „опитни зайчета‘ и жертви на бруталните експерименти на „психо“хирургията/лоботомията, химическо неадекватно третиране, електрошок или още по-абсурдни и буквално „средновековни“ изтезания като връзване, заливане с ледена вода, давене, трапанация …

Но, както се казва в българската поговорка, „дяволът не е толкова черен…“. Не всички психиатри са комерсиални търговци на легализирана дрога. А всяка дисциплина се прави от хора и зависи от тях. Познавам изключителни и отдадени на професията си психиатри, хора със сърце. Според мен, истински научният клон на психиатрията е този на когнитивната невропсихиатрия. В много изследвания е доказана и огромната роля на когнитивната психотерапия при психични разстройства.

Всичко търпи развитие – психиатрията също. В заключение мога да кажа, че за да бъде третирана от здравомислещите хора като наука, вместо като меркантилно социално звено или средство за манипулация, психиатрията има нужда от стъпване на здрава научна база! Както и от Човечност и състрадание!

Орлин Баев, обикновен човек