За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

четвъртък, 17 май 2012 г.

Отзиви

05. 07. 2017, София

Благодаря ти Орлине,че ми помагаш със всички твои писания,макар и от разстояние ти ми помагаш!Ти ме научи да говоря с хората за моята приятелка-Паническа Атака.Тенденцията е такава,че тя ми се сърди и не се връща при мен,когато разказвам на хората за нея.Аз обаче нямам против нея.
Скъпи хора,радвайте се на живота!Той е прекрасен.Живейте го!Светът е пълен с красиви кътчета-пътувайте към тях!
Живейте!Обичайте!Хубав ден,мили хора!

20.05.2017, България

Познавам Ви задочно чрез моята дъщеря! Дадохте и криле и направихте чудо с нея! Благодаря Ви, Орлин! Вие сте лечител на човешката душа по призвание! Бог Ви е дал дарба да помагате на хората! Желая Ви от сърце много здраве и сили!

И.

12.05.2017, София

Здравей, Орлин! Й. съм, сигурно си ме спомняш, с анорексията. Отдавна искам да ти пиша, за да ти споделя с радост за моята промяна. От януари до март месец успях да кача точно тези 10 килограма. Само за 3 месеца! Което ми се струваше изумително. Благодарение на теб и на твоите медитации, които продължих след това да слушам. Искрено ти благодаря, че повярва в мен! Й.

22.03.2017, България

Преди четири години, ако не бях открила Блога ви незнам как щеше да протече животът ми...чувствах,че изпадам в депресия и нямаше никой кой да ми помогне...само вашите хипнози ме водиха и ...гласът ви...просто ме спасихте...това е истината!Благодаря аз истински...и каквото и да напиша все ми се струва малко...

Ж.

20.02.2017, София

Мен пък така ми липсват тези атаки... Чувството след атаката е уникално. Всъщност като се замисля тези състояния са най хубавото нещо което ми се е случвало в живота. Те го осмислиха, направиха ме любящ баща, син и съпруг. Като гледам хората не получавали паническа атака как пропиляват живота си в нерви и опити да контролират и превъзпитават... А има толкова щастие просто в глътката кафе сутрин. Ехх П.А., къде изчезнахте? J Благодаря, Орлине!

В.

19.02. 2017, София

Любовта е най-голямата сила, която притежава човек. Това беше един от първите уроци, които научих от Орлин Баев. Смирена сила, това беше нещото, което написа на книгата си, когато ми я даде. Често пъти егото се бунтува съпротивлява се, но когато изпадне човек в дупка, защо рано или късно всички изпадаме, само любовта и човечността имат силата да ни извадят. Любовта, вярата, смирението това е истинската сила на нас хората, сила, която развиваме в най-големите катаклизми, в които ни вкарва водовъртежът на живота.
Благодаря ти Орлине!

С.

19. 11. 2016, София

Надявам се със следващите няколко изречения да ти подаря усмивка! Искам да ти благодаря! Ако повече хора бяха като теб, света щеше да е различен! Благодарение на теб преодолях страховете си - вече се качвам по стълби и пътувам с автобус. Научих се да предизвиквам страха, да искам още! Понякога ми е трудно, но не се отказвам. Болестта ми е в ремисия, а теглото ми е - 6 кг надолу!!!! Това чудо се случи с твоята помощ! Искам да ти благодаря от сърце!

Р.

19.07.2016, София

"Здравейте приятели пиша този текст за хората преживяли и преживяващи тревожни разстройства.
Благодарен съм, че минах през тези състояния, защото те промениха живота ми към добро знам, че за преживяващите сега това ще им се стори странно, но да наистина е така просто живота ни ги праща за да се променим и ако качествено смелим това ни преживяване ставаме човеци с голямо Ч обичащи, гонещи целите си, но не на всяка цена приемаме провала не се интересуваме от това какво ще кажат хората, вече намерили баланса ние постигаме това за, което другите си мечтаят вече сме силни не, защото имаме мускули, а защото сме си приели слабостите знаем, че сме малки хора, но с големи сърца даващи...темата е дълга просто реших да го напиша, защото така го почувствах нсхвърлях всичко, което чувствам сега..." К.К.

18. 07. 2016, София

"Едно стихотворение, което написах в началото на пътя си към един от най-ценните уроци в живота ми.
Писмо до тревожността ми:
Ела, ела да те прегърна
като приятелка добра,
ти светът ми преобърна.
Благодаря ти за това.
Благодаря, че ме научи много
за моята собствена душа.
Разбрах, че аз съм дар от Бога
и уча се да се обичам чак сега.
От враг, в сестра ще те превърна,
завинаги, не само за ден,
с чиста обич аз ще те обгърна,
защото ти си просто част от мен." А. И.

15.04. 2016, София

Не знаеш колко си важен и мега безценен, Орлине! Мозъчето и сърчицето ми те попиват, докато те чета, душичката ми се кротясва умиротворена. Слава Богу, че когато само с книги не е достатъчно, има адекватни хора като теб, да съдействат и дават виделина! Господ здраве да ти дава, че то с акъл те е облял :-)...и за щастие го използваш по предназначение! Четейки те, сърдечно се насмейвам /предимно над себе си/...или очистително роня сълзи......или..заземявам,,,,абе, процеси да искаш. Преглъщам думите ти вместо хапчелаци :-)

М.С,

11. 01. 2016, София

Здравей,  Орлине. Пиша ти тъй като чух че днес е денят на благодарността (не знам дали е истина) но все пак искам да ти благодаря. Искам да ти благодаря, че ми върна отново отдавна забравеното чувство да си жив. Благодаря ти, че ме поведе по един път на търсене на истински важните неща, че ми загатна целта но бе до мен докато аз избирах пътеките. Благодаря ти че ме накара да разбера че само чрез търсене се стига до същността, че не е нужно да говоря за да чуя Бог в сърцето си. Благодаря ти че ме научи да се моля, да благодаря и най-вече да се смиря. Благодаря ти че ми помогна да разбера, че мога да съм слаба и в това е силата ми, Благодаря, че ме научи че не е нужно да съм безстрашна, че моят страх е мой приятел нуждаещ се от прегръдка. Благодаря че ме научи да обичам, да обичам себе си първо и след това всички други. Благодаря ти че ми показа една малка С., отдавна търсеща ме. Благодаря на живота че ме срещна с такъв прекрасен човек, мой духовен водач. Думите са малко, за нещата които искам да ти благодаря. Благодаря, че си част от този свят. Желая ти една прекрасна година! С.


05.01. 2016


Благодаря ти, че ми помогна да избера живота и щастието по-осъзнато и искрено от всякога! Благодаря ти, че ме научи да се чувствам обичана, приемана и закриляна - от себе си! Благодаря ти за щедростта да отдадеш от изстрадалата си душа такава обич, творяща чудеса! Щастлива съм благодарение на помощта, която получих от срещата си с твоето познание и благородството ти откровено и чистосърдечно да го споделиш. Искам да те поздравя за това и с цялата си чиста човешка обич да ти благодаря и да ти пожелая истинско щастие и Божествена Любов! Без да знаеш, получих от теб най-решаващата подкрепа в живота си досега. Господ те изпрати! Не те идеализирам, а ликувам и затова те прегръщам приятелски с думите си! Дано не те притеснявам с тях - от много време ги премълчавам, за да не те безпокоя и да не отнемам от твоето време, но как да спра радостта и обичта!? В мое лице имаш приятел - ако мога някога аз да направя нещо добро за теб, насреща съм. Бог да ви пази - теб и любимите ти хора!

С, Н.


03. 01. 2016, София

 Саша седеше спокойно на дивана и водеше относително спокоен и приятен разговор с Ник – своя терапевт. Нищо не предвещаваше бурята. която щеше да се разрази след малко в ума и в душата ѝ. Само след няколко минути, спокойният разговор щеше да се превърне в истинско изпитание за нейната сила.

            Неусетно и спонтанно разговорът се завъртя около смъртта на баща ѝ. Често се случваше, но тя трудно говореше за това. Болеше я да си спомня и да мисли за случилото се преди седем години.

-          Какво си спомняш от деня на погребението? – попита я Ник.
Той седеше спокойно на обичайното си място –срещу нея.
-          Много хора в черно. – отговори тя тихо и трудно.
Самият спомен я тормозеше страшно и искаше да избяга от него с  всички сили. Мълчеше, докато се бореше срещу изникналите картини.
-          Разкажи ми още. Какво виждаш? Какво е времето? Кой е до теб? - настоя терапевтът.

Купчина  въпроси. Тя знаеше всички отговори, но не разбираше, какъв е смисълът да ги даде. Всеки въпрос достигаше до съзнанието ѝ и се превръщаше в ключ за още болезнени подробности, заключени дълбоко в паметта. Нямаше сили да разказва, а Ник продължаваше да пита и да настоява.

            Саша изпита необходимост да се защити. Разкрещя се. Побесня до такава степен, че едва се сдържа  да не започне да псува „като каруцар. Наговори един куп глупости, които изобщо не мислеше, по адрес на Ник. Спря да му крещи и опита да се успокои, защото трепереше и бе останала без въздух. Беше уморена.

-          Знаеш ли какво виждам в теб, в момента? – попита я, когато тя успя да се поуспокои.
-          Какво? – попита уморено и троснато момичето.
-          Едно малко и много изплашено момиче. – отговори той, с усмивка.  
  
Предложи ѝ да се отпусне. За нея това изглеждаше невъзможно в такъв момент, но реши да опита. Така, водена от гласа на Ник, тя започна да се отпуска и да потъва в подобно на сън състояние. Тъкмо си мислеше, че е оставила напрежението някъде зад себе си, когато се върна в най-кошмарния ден от живота си. Преживя отново емоции, усети миризмите, видя картините. Видя и себе си – малка, безпомощна, неразбираща и ужасно сама, макар и заобиколена от много хора. Виждаше лицата им като маски, всичко беше черно. Студът струеше от всякъде, въпреки жаркото слънце, Студ, който идваше не отвън, а отвътре – от пустошта останала в детската душа след загубата, от страха.

Саша не издържа. Младата жена, която до тогава се бореше със сълзите и тъгата, се сви и рухна. Смали се, а сълзите се търкаляха по лицето ѝ. Не можеше да ги спре, всеки опит сякаш ги удвояваше. Остави ги да текат, нямаше сили да се бори повече. Едва тогава усети, че някой се опитва да я прегърне и успокои. Осъзна, че онова, което вижда е само спомен, а не е реалност.   Преди седем години никой не бе направил дори опит да я утеши с дума или прегръдка, но тук и сега Ник беше до нея. Усещаше го чуваше гласа му, но не можеше да осмисли думите. Беше заета, да изплаква цялата насъбрала се през годините мъка. Едва не се задави от сълзите.
Това я извади малко от вцепенението. Започна да разбира думите на Ник и да следва гласа му. Загледа се в пламъчето на оставената на масата чаена свещ. Откри, че вече не я мрази, а дори ѝхаресва да я гледа. Преди това беше почти невъзможно.

Бавно и полека бурята в душата на Саша отмина. Последните сълзи сякаш отмиха от нея цялата болка от спомена, Саша успя, в мислите си, да си прости и да благодари на баща си за всичко, на което я научи, докато физически беше до нея. Благодари и за това, че духът му продължава да е с нея, да я пази и напътства.


След това се отпусна, Не беше усещала такова спокойствие и лекота от много време. Усмихна се.

Автор: Саша

05. 12. 2015, София

Да те потърся за помощ беше интуитивно и същевременно узряло решение. Психотерапията ме "раздруса" изоснови, извади наяве болните места и ми помогна да видя себе си като човек, който отговаря сам за начина, по който възприема нещата от живота. А това е свобода! Тя изключва всякакво самосъжаление и претенции към каквото и да е. Имам още много работа да свърша, но ми е интересно, обичам го това предизвикателство, има толкова красота и творчество в разкриването на себе си. Благодаря Орлине!

И.

05. 12. 2015, София

Пътят на психотерапията

Притихнала стояща там , чакаща да бъде опозната, планината беше вперила погледът си в мен.Гледаше ме с острите си хребети и чукари а това ме плашеше ,но въпреки страха в нея имаше нещо, което ме привличаше, дали това беше тръпката от пътешествието или достигането на тази крайна цел не знаех. Страховете ми ме спираха , казваха ми че няма да успея , няма да се справя , обезличаваха идеята да поема този рисък , но въпреки всичко имаше нещо по- силно ,жаждата за познание ли беше или преодоляването на всички тези страхове не знам . Отне ми време да реша , какво да правя , чудех се и се двуумях между сигурността , която си бях осигурил и това ново и диво, което щеше да промени живота ми изцяло . В живота си залагах на сигурното, рядко се доверявах на другите , а за себе си няма какво да говорим , със сетни сили бях скалъпил нещо , което да ми дава тъй желаната сигурност. Пребиваванео в тази сигурност не беше нищо повече от добре познатото ми ежедневие, без нови емоции , без нови трепети, ограничаваше ме , задушаваше ме , но благодарение на това бях жив... или поне така си мислех ... но образът на планината и върхът изплуваше отново и отново в съзнанието ми. Беше ли това моята критичка точка, която щеше да промени живота ми, да разбие сигурността ми и да ме отведе към нещо по широко и необятно , не знаех , но мисълта за това всяваше ужас в мен,а страховете от най-лошото ме превземаха отново и отново . Както знаем на моменти сами се натикваме в ъгъла и трябва да избираме , изборът беше тежък „сигурност” срещу страхове незнание и купнежи за свобода . Трудно беше, но знаех че животът е прекалено кратък, да живея по този начин, който сам бях стъкмил. Реших да поема отговорност и да тръгна към тъй желаната дестинация ,а именно върхът на свободата. Поех пътешествието и стигнах до полите на планината. ! Събралите се в подножието хора , коментиратха, чутото от билите на върха , но то се разминаваше с истината , защото за всеки човек върхът има различна стойност . Някой оплюваха тръгналите нагоре , другите защото искат да постигнат нещо , други се присмиваха , че това няма смисъл , а трери се отдаваха на юта в подножието. Малцина бяха тъй решителни да поемат нагоре, исках и аз да стигна върха, знаех че той ме очаква и иска да ми каже нещо , че той иска да ми дари тъй желата свобода , която ще ми бъде нужна за да се отърва от всички тези страхове и препятствия,който ме спъваха да бъда себе си ! Тръгнах нагоре ,а пътищата и пътечките се вливаха ту в по малки, ту в по- големи , някак си чертаха съдбата ми. Нагоре срещах различни хора , някой крачеха по бързо от мен, други се връщаха надолу , трети бяха приседнали и се предали на умората и разочарованието. Знаех че всяка среща с човек няма да бъде случайна , така и стана , в трудните моменти имах нужда от някой по умел който беше изкачвал много върхове , имах нужда от помощ и водач. По пътя си нагоре се срещнахме . Доверието, което изградихме ми спомогна да го приема, като учител . Той ме учеше, как да се движа в живота си, как да гледам на страхове си с любов, защото ако нямаше тези страхове и тревоги надали щях да бъда тук , движещ се във тази необятност. Мислех си, че това са празни приказки, който не ме интересуваха, защото аз исках да преодолея страха, и да започна живота си начисто.Водач ми казваше ,че всеки човек си има отреден му връх , слушах думите му ,но не вярвах, аз исках този , най – високият, зслужавах най –доброто след цялото това страдание. Мина време и водачът, реши да ме остави, той сам казваше ,че на моменти всички имаме нужда от помощ , но животът е за да се живее от самите нас, ни сме тези които го творят. Останах сам със страховете , тамата , незнанието , ме съпътстваха постоянно, а с всяка крачка към свободата нагоре, като че ли се разколебавах, не исках да изоставя познатото ми страдание, то щеше да бъде заменено със свобода и отговорност , а аз не знаех дали бях готов. Тогава нямаше да съм този който се оправдаваше и криеше зад проблемите си , тогава трябваше да бъда човекът живеещ живота си така както иска. Аз не знаех , какво искам , а когато останах сам , още по малко , но върхът беше там , стоеше монолитен и аз трябваше да се добера до него ! Тогава ме сполетя друг феномен мъглата . Изгубих се беше гъста и мислите ми , постоянно се въртяха до полуда , останах сам в незнанието си . Продължение по пътя, който не знаех къде води или чака на” някой да ме открие - това беше дилемата . За първи път реших да поема към новото, сякаш съществото ми само се движеше по пътечка, а тя се отдалечаваше от целта , която аз си бях поставил. Тогава тя ме изведе на един хребет, от който се откриваше странна гледка, виждах върхът и той гледаше мен , двамата се бяхме вперили един в друг , единствено бездната ни разделяше . Когато осъзнах нейното присъствие, някакси душата почна да изпълва все повече, спомних си думите на водача и осъзнах праведността им. Той казваше,че за всеки пътешественик е отредено място , за мен не беше най – високото , но беше най подходящото ! Когато посрях след дългото пътуване , което беше едва кратка част от това , което ми предстоешеи осъзнах значението на страха, ако не беше той нямаше да бъда тук . ,н ямаше да разгърна погледът си в тази наобятна шир, която тепърва чакаше да бъде препозната от мен ! Осъзнах , благодарение на пътешествието ми съпроводено от страхът , че не винаги най – доброто което виждам е добро за мен. Разбрах ,че вятърът на душата знае, къде да ни отведе , точно там където ще си дадем сметка, за всичко вече изживяно и чувството наречено любов!

С.


04. 12. 2015, София
Най-състрадателният човек, който познавам и който помага на всеки доколкото може и е голям професионалист в неговата област и един човек, от който много научих и му свалям шапка и е голям пич и мой учител в живота. Oгромен респект Орлине за тебе и таланта ти!

Х.

02.12. 2015, София
Благодаря Орлине за това, че ни даваш възможност , да се проявим и открием. Вярваш ни, приемаш ни , такива каквито сме , защото и ти си като нас , човек ! И когато усетиш мъката ни и се слееш с нея, ни повеждаш по точно този път, през който си минавал много пъти вече , но когато минаваш отново виждаш различни пейзажи и различни картини, който променят не само за пътешественика, а и самия водач!

С.

01. 12. 2015, София
Благодаря ти, че показа светлината по пътя ми, когато беше най-тъмно, подаде ръка и не я пусна. Дълбока благодарност, че те има.

И.

01.12. 2015, София
Най-ценният подарък (направен ми току що)
На Орлин
Да подаряваш светлина на объркани, малки души, да намираш виделина, дори щом всичко се руши.
Да си толкова обикновен, човек, със своите болки и тревоги, но да даряваш всеки ден от потока на любовта си на други.
Да не искаш благодарност за дара, даден от сърце - подкрепа и толерантност за нечие изстрадало сърце.
С.

14.11. 2015

M., София


Орлине, искам да изкажа едно огромно Благодаря за медитацията с дишането! Имам увреждания на дисковете по гръбнака и от обострени болки напоследък и схващания към ръце и крака вече си представях живота и като инвалид. Емоция почти не мина през мен тогава, само ескалираща физическа болка, която си отиде. Нямаше я и в следващите дни, а тази седмица тичам по стълбите и подскачам, без колани и космодискове, без физиотерапия и "чакръкчии" smile emoticon. Пък занапред, каквото Бог реши!



20. 03. 2015

С това стихотворение, Орлине, искам да ти благодаря искрено за увереността, която ми даде и дори и на моменти да се разколебавам в себе си аз винаги ще зная, че ще успея. Утре напускам София, далеч от Орлин, далеч от сигурността и известното... Намерих си хубава работа в родния град, предстои ми себедоказване в нов колектив, командировки в чужбина и много други "страшни" неизвестности, които посрещам с широко отворени обятия и който ми носят толкова наслада... "Страшното" било толкова сладко. 
Продължавай да твориш все така с този силен дух... Публикациите ти в блога са безценни за всички. 
Вики

"Аз мога 

Ако мислиш „сразен съм", сразен си. 
Ако мислиш „не смея", не смееш. 
Ако казваш „бих искал", но мислиш „не мога", 
просто няма как да успееш. 

Ако мислиш,че губиш, „загубен си", 
ще ти каже светът без упойка 
успехът се крие във твоята воля 
и е в умствената ти настройка. 

Ако мислиш „назад съм", назад си, 
който мисли високо, не пада. 
Просто трябва да бъдеш напълно уверен 
щом си тръгнал да търсиш награда. 

Не най-силният, нито най-бързият 
обезателно грабват залога, 
но човекът, който печели играта, 
е тоз, КОИТО МИСЛИ „A3 МОГА". "
Уолтър Уинтъл

10.12 2014, София

Орлине,благодаря ти с цялото си сърце за това че ми помогна толкова много!
Благодаря ти за това,че ме накара да повярвам в себе си,благодаря ти от сърце,че ми помогна да преодолея страха си,които ме бе превърнал в затворник в собствената ми къща!Благодаря че те има, и че си толкова много всеотдаден в работата си.Благодаря ти,от името на всички хора,които са се докоснали до теб и твоята богата духовност!Благодаря ти и за това,че в този комерсиален свят си се запазил и съхранил и не си се превърнал в машина за правене на пари!Благодаря ти,че ми помогна да се справя с паническите кризи и те вече ги няма!Няма и ден на не си говорим за теб.Минах успешно колоноскопията.Звъняхме,но не вдигаш телефона.Ще се видим скоро.Хайде,че нали ме знаеш каква съм ревла.Много здраве и радости у вас.С голямо уважение,поздрави Ел.

24. 10. 2014, София

Здравей Орлине,

ако някой ми беше казал как ще се чувствам сега преди месец и половина нямаше да му повярва. Преди да започна да идвам при теб бях страшно стресирана, с изключително силно чувство за тревожност. Не можех да спя, да се храня и дори да живея пълноценно. Паник атаките, който получавах бяха изпили всяка частица от мен. Тревожността ми беше толкова силно изразена, че неможех да мисля за нищо друго, освен за това, кога ще получа отново паник атака. Първият път, когато се видяхме бях толкова приятно изненадана от теб. Имаш невероятната дарба да успокояваш хората, да ги предразполагаш да говорят спокойно за проблемите си и да се чувстват значими. След пътвата ни среща разбрах, че е крайно време да започна да работя върху себе си. Страшно много ми помогната и продължават да ми помагат: Йога нидрата и хипнотичните алгоритми на самоувереността. Още след първата ни среща започнах да правя това, което ме съветваше и това което ме напътстваше, а именно; да стана по самостоятелна, уверена, да започна да се забавлявам по често и да излизам. Толкова прости неща, а същевременно толкова важни, значими ( по които още дълго трябва да работя) ).Благодаря ти! След всяко идване при теб се чувствах прекрасно, спокойно ( толкова трудно чувство в последните месеци за мен), тръгвах си с усмивка, заредена с енергия, с невероятно желание да работя върху себе си и най-важното единствения човек, който ми помогна да разбера, че нищо лошо не се случва с мен. 
Не съм получавала паник атаки откакто идвам при теб, степента на тревожност  значително намаля. Смея да твърдя, че през последната седмица е изчезнала.
Нямам думи да опиша колко съм ти благодарна: за времето което отдели за мен, за съветите, методите за спряване с тревожността, помогна ми да контролирам себе си и чувствата, който изпитвам. Научи ме да се наслаждавам дори на тревожността си и притеснението. И  едно от най- важните неща позитивното мислене, и в най-тежката ситуация да съумея да намеря поучителен аспект, който да ми помогне да я понеса, преживея и да продължа нататък. Все още имам дълъг път за вървене, но продължавам да работя върху себе си.
Благодаря ти за всичко, ти си страхотен човек! В днешно време хората, като теб са малцина. Продължавай да бъдеш такъв, да  помагаш на хората, защото ние имаме нужда от теб. :) Бъди здрав и много щастлив!

Поздрави, Д. 
........................................................................................................

15. 07. 2011, София


С това писмо искам да ти благодаря от сърце за всичко, което направи за мен, безценните психологични трикове, които ми подари, за да се справям с моите тревожни състояния, вярата, която ми вдъхна, че все пак може да съществува и една по-смирена Павлина......Благодаря ти, че ми помогна да владея и приемам състоянието си! И накрая-за пирамидката, която нося в себе си, тя ми дава кураж и много енергия. Тя винаги ще ми напомня за всичко, което направи за мен!
Нежни поздрави: Павлина 




06. 12. 2010, СофияБорислав Китанов

Орлин не е магьосник излязъл от света на приказките, нито сияещ пред очите ти светец който може да те излекува с един поглед. Но Орлин е човек, който е успял да разреши част от своите проблеми и надраго сърце помага на другите да разрешат своите. За Мен Орлин е един учител който ни помага да се изправим срещу страховете си и проблемите си. Както той ме научи, аз им изпращам само любов и така те вече не са толкова страшни и непреодолими. Благодаря ти Орлине за безценното знание, знанието за живота, че всичко е любов! Вече я откривам навсякъде,така открих състраданието и разбрах, че когато сме прекалени егоисти ние страдаме, а когато помагаме на другите ние сме щастливи! Благодаря ти и изпращам цялата си положителна енергия както към теб, така и към твоите пациенти! Нека всички вървим към щастието, защото то е естественото състояние на човека!




05. 10. 2010, София
Торин

На психотерапия ме доведе нуждата от промяна! Научих как работи мозъкът ми, какво имам в подсъзнанието си и как да се справя със страха си от общуване. Орлин ми помогна да стана по-смел, самоуверен, вярващ в себе си, по-мотивиран! Станах по-амбициран в работата си, започнах да общувам с повече жени и да търся предизвикателства, за да изпитвам себе си! Най-важното, което постигнах в терапията: смелост, амбиция за победа, вяра! Разбрах какво искам да правя в живота си: да уча психология!



05. 04. 2010, София
Ванина

Здравей, Орли,

Искам да ти благодаря с цялото си сърце, че ме научи да приемам живота и страха с открито сърце, да ги приветствам и да продължавам напред, защото нищо страшно не може да се случи. Понякога си мисля, че страха и паниката ще се върнат отново с пълна сила, но тогава си казвам - та аз не ги гоня, ако желаят нека заповядат.Методите за дишане, които усвоих са безценни за мен и ги тренирам редовно. Сега спирам ривотрила и ципралекса и вземам от Баховите капки и Магнезиевата вода на Д-р Пашкулев!



24. 03. 2010, София
Валя

Здравей Орлине,
Първо искам да ти благодаря. Видяхме се само няколко пъти с теб, но ползата за мен е голяма. Успях да си сваля бариерите и посмях да те допусна да надникнеш навсякъде, за да видиш неща, които и пред самата себе си не смеех да призная. И тогава вече няма накъде да бягам... Толкова е освобождаващо да можеш да бъдеш абсолютно и безкомпромисно честен с някого!
Искам да ти кажа и че особено много уважавам твоя не изцяло "по книгата" подход. Много ми допадна това, че се занимаваш и с йога, и медитация и си отворен към алтернативните методи за работа с човешкото съзнание. Харесва ми и това, че не се опитваш да ме сложиш в удобен за теб калъп, а ми помагаш да опозная себе си такава, каквато съм.



04. 03. 2010, София

Д.Т.

Потърсих психотерапия по препоръка на психиатърът ми, след прекаран панически пристъп. По време на терапията опознах себе си, като човек, като биомашина. Познах сигналите, които ми дава и как да ги приемам. Най-важното което научих за себе си е, че мога да искам да мисля и живея позитивно.
Орлин е много положителна  натура, приема проблемите от сърце, един от малкото терапевти, които много добре познават изживяванията ми, тъй като е минал по този път. Изключително леко прокарва мост към всеки тип характер, което прави диалога лек и приятен. Не остава дистанция терапевт-пациент.
Най-важния резултат от терапията за мен е разкрития път към начина ми на мислене, чувстване, поведение. Знам че има много още да работя върху себе си, но вече знам как. 





02. 03. 2010

Герда, София
Безпътицата, съмненията, крайната невротичност бяха ескалирали до такава степен, че не можех да намеря сама изход. Явно,  пълната чаша с инертност и измислени проблеми беше преляла. Нямах повече сили и знания, които да ми помогнат да се стабилизирам без чужда компетентна помощ.
Най-напред въпреки страховете си, извадих с хастара нагоре целия си досегашен живот. На ниво емоционални преживявания, размисли, забравени сцени, образи, жестове, миризми. Започнах да проумявам ключовете към постепенно изградилата се напрегната битка със самата себе си.Разбрах, че погрешно съм се борила с неистински страхове и предубеждения. Излишно е да се боря, тъпо е да живея без самочувствие и прекалено искане на всичко най-добро само за себе си! Орлин е безкрайно добре подготвен като професионалист и безкрайно човечна, задълбочена личност. Вярвам му! Научих някои малки механизми - хватки, с които да връщам равновесието си, да се сдобрявам със себе си. Бих казала, че психотерапията е нужна на почти всеки, особено на млади двойки и родители!




25. 11. 2009
Здравейте,
Много Ви благодаря за това че ми отговаряте на писмата. Съветите Ви са безценни за мен, защото точно в този момент, когато се чувствам толкова уплашена, притеснена и неуверена от това което се случва с мен под влиянието на стреса, все пак има човек който ми дава кураж и сила да продължа да живея и да не се страхувам. Близките ми никога не биха могли да ме разберат по този начин, колкото и да ме подкрепят. Както вече Ви писах всичко започна преди два месеца. Лично за себе си забелязвам доста голям напредък в състоянието ми - към подобряване, и то благодарение на това че прочетох толкова много информация в интернет, виждам че не съм само аз така и че това не е животозастрашаващо заболяване. При мен след като го осъзнах това изчезнаха всичките физиологични симптоми на ПА. Остана само деперсонализацията и почти всички останали, които вие описвате на интернет страницата си като  психологични. И аз сега се опитвам да си представям че те ми харесват, и след като например се почувствам така аз не се боря с това чувство, а просто му се оставям все едно че се отпускам върху водата по гръб и оставям на течението да ме носи. Вчера се чувствах така, а днес го няма. 
Много се радвам че Ви има на земята. И още веднъж Ви благодаря за съветите. 
В. В.



06. 11. 2009, София

  Zdravei Orlin!
  Mnogo ti blagodarq za statiite,koito ni izprati i s neudobstvo si priznavam,4e o6te ne sum gi pro4ela! NO!!! No moze bi ne gi pro4etoh po spe6nost(az 6te si gi pro4eta:) ),za6toto sas sapruga mi imame golqm napreduk i vsi4ko tova blagodarenie na teb! Toi spodelq mnogo pove4e za tova kak se 4uvstva i kakvo misli,daze se dopitva do men za nqkoi ne6ta. Usmihnat i liubveobilen kakto otdavna ne sum go vizdala. Dori i da e vremenno sustoqnie,az sum dovolna i dosta po-spokoina. Za pove4e podrobnosti moze da napravim edna sre6ta sled izvestno vreme.Hilqdi blagodarnosti ot moeto semeistvo:)))

V.



Здравей Орлине,
Седнах  да напиша тези няколко реда с чувство  на огромна благодарност към теб.
Знаеш в какво състояние дойдох при  теб. Депресиран, тревожен и объркан. От 6 години се опитвах да се оправя. Обикалях невролози и психиатри  и ... нищо. Същите черни мисли, същите болни амбиции, същия гняв, чувството на вина...всичко това ме преследваше и ме побъркваше. Ти ми помогна да достигна до базовите модели заровени дълбоко в подсъзнанието ми и да променя из основи концепцията си за живота. Не мога да повярвам, че промяната е факт. От години не съм се разхождал по улиците усмихнат, без да бързам и без да съм затънал в мисли. Както ти обичаш да казваш „ей така просто ми е гот”.  Не знам как да ти благодаря. И книгите, които ми даде... безценни. Много, много ти благодаря! В мое лице имаш приятел, на който винаги можеш да разчиташ.
 
София
17.10.2009 
                                                                                                                         Ж. Г.


02. 10. 2009, София
М.К.
Орлин Баев е психолог с необичаен дар - от онези хора, които имат призвание и го следват неотклонно с всеотдайност, интелигентност, упорита работа, дълбочина и разбиране.
Орлин Баев е изключителен професионалист, с познания, интуиция и широта на духовния хоризонт - щастливо съчетание за психолог.
Когато човек се изправи пред диагноза рак всъщност е психолгически обречен. Единствено човек, който се е изправил пред реалността на възможния край може да разбере как би реагирал и какво означава това състояние. Психологическото справяне с подобна ситуация е основна част от лечението.
Днес си мисля, че може би съм жива благодарение на психологическата помощ, която ми оказа Орлин, помощ, която открива ядрото на проблема, изважда го в светлината на осъзнаването и го трансформира. Помощ, основана на разбирането, осмислянето и подкрепата.
За мен срещата и работата с Орлин Баев беше открване и преоткриване на един духовен и интелектуален свят, едно непрестанно търсачество, в което като че ли човек може да открие нов смисъл в живота.
Желая му от все сърце успех!



27. 08. 2009
Здравейте, г-н Баев!

Казвам се В.  - като съм тръгнала да споделям, поне да го направя както трябва.  
 В началото се срамувах наистина да разкрия самоличността си, срамувах се от състоянието си, наричах себе си слаба. В последствие изчетох много книги и статии, от които разбрах, че не съм на прав път - щом аз се отнасям така към себе си, какво да очаквам от другите?! Промених много неща в начина си на живот, опитвам се да мисля и реагирам по различен начин. До колко успявам нямам представа, но за самата мен постигнах много - спрях да стискам зъби и да се правя на силна, спрях да се усмихвам насила, изказвам по-често личното си мнение.Не знам дали помагате на всички чрез статиите си, но на мен наистина помогнахте! Прочетох това, което сте написали поне 10 пъти и всеки следващ имах чуството, че е писано единствено и само за мен  .Ще се радвам ако чрез сайта намеря и други хора от моя град, които са в подобна ситуация. Знам, че ги има, знам, че са много и знам, че всички малко или много се срамуват да си го признаят.

Как да се справим НИЕ в малките градове без специалисти, които в София, Пловдив и Варна са в изобилие? Чудя се как да помогна на себеси и на останалите като мен, които нямат възможност да пътуват до столицата?.Ще е добре поне да се срещаме някъде, да споделяме и подкрепяме.Нека всеки който има мнение по въпроса, ми пише!

Г-н Баев, на Вас благодаря още веднъж от сърце!



07. 04. 2009, Катя Евангелинина, Банско - студентка в София

Тук научих най-вече доста неща за себе си. Неща, които винаги съм знаела, но някак си скривала от самата себе си, за да не се призная за слаба. Научих, че не е страшно да съм слаба, че това не е престъпление. Научих още, че съм важна, че моите чувства, емоции и решения са важни! Научих се да приемам страха си и се сприятелих с него. Научих се да бъда здраво егоистична, да не се самонаранявам за сметка на чуждото щастие. Научих се или поне искам и пробвам да казвам НЕ. Научих се също да релаксирам, да дишам в буквалния и преносния смисъл на думата. Всеки един сеанс ме караше да се чувствам все по-уверена в себе си и по-свободна. Дихателните практики пък успешно ми помагат да се справя с натрупаното напрежение. Оставих паник атаките зад гърба си. Дойдох изпълнена със страхове, а си тръгвам заредена с надежди.

Благодаря!




31. 03. 2009, Марина Калева, Пловдив

Казвам се Марина Калева, на 29 години съм, щастливо омъжена с прекрасна дъщеричка на 3 месеца, имам икономическо образование. От три месеца ходя на психотерапия при Орлин Баев и това, което ще ви разкажа е част от живота ми.
   Преди 6 години разбрах, че трябва да променя живота си, започнах една дълга и мъчителна борба, която продължава и до днес. От пубертета до преди шест години живеех доста неморално, имала съм краткотрайни необвързващи връзки с мъже (около 20), исках да бъда пожелана от всеки мъж, обичах да флиртувам и да ги предизвиквам да ме желаят, без дори да харесвам някои от тях. Сексът не е бил важен за мен, по-скоро съм го давала в замяна на това, да получа внимание. Този начин на живот ми даваше удовлетворението, че съм важна, ценностна. Мнението, което бях създала за себе си у хората, бе че съм лекомислена курва. Аз не осъзнавах всичко това, или в някаква степен не съм искала да си го призная. Мъжът ми бе този, който ме подтикна към промяната, а аз я приех за да не го загубя. Не разбирах какво иска от мен, обвинявах го в ревност. Месеци наред разсъждавах върху различни случки от живота си, анализирах поведението, мисленето си. С негова помощ развих едно реално мислене, за което е трябвало да се погрижат родителите ми. Страшното се случи, когато с това реално мислене аз се погледнах отстрани и се ужасих от себе си. Тогава с цялото си сърце поисках тази промяна и тя стана фикс идея за мен. Резултатите са следните: от 10 години не съм имала физически контакт с друг мъж, хората ме уважават, познават ме като морална жена, аз съм удовлетворена и щастлива от начина си на живот и обожавам дъщеря си и мъжа си.
      Осъзнавам, че промених много неща в себе си, но образно казано, това преминаване от единия бряг на другия ми ковства нервната система. С времето се появи депресия, натрапчиви мисли и безброй страхове, влязох в един омагьосан кръг, от който ми е трудно да изляза. От проведената психотерапия научих, че в детството си не съм получила достатъчно  обич от егоистичната ми майка. За да заслужа нейната милувка и внимание е трябвало да изпълня изискванията й. Това е създало в мен модел на подчинение, аз трябва да се съобразявам с хората, да им се харесам, да се нагодя към тях и така те ще ми дадат вниманието си, от което много се нуждая. Отново в детска възраст, когато идеализирах безотговорния си и красив баща (комарджия), той ухажваше пред мен всяка жена. И така аз съм намерила един начин да получа внимание, като се насоча към мъжете, защото на малкото дете никой не е обяснил кои са ценностите в живота и как трябва да се държим в обществото.    По характер съм и перфекционист и това ме заставя силно да се контролирам, да искам да не виждам стария модел в себе си, непрекъснато да се боря да изкореня своите недостатъци, на всяка цена. Това пък допринесе за натрапчивите мисли и депресията. И тук кръгът се затваря и повтаря ли, повтаря. И колкото повече се контролирам, толкова повече са мислите и страховете. Аз не си вярвам, страхувам се, че не съм достатъчно променена, страхувам се, че искам да бъда пожелана от всеки мъж, страхувам се че ще се поддам на стария модел и затова  се боря с мислите си, те ме карат да се чувствам много виновна.
 Психотерапията ме учи да остана в тези страхове, да не бягам, да ги преживея и така те се разсейват. Да погледна отстрани като един безпристрастен зрител, без борба, без контрол да приема случващото се. След това да дам един реален отговор и да завърша с хубави и позитивни мисли. Учи ме, че трябва да обикна малкото дете в себе си, което няма вина и да се приема. Учи ме, че имам право да общувам с мъжете, че имам право те да ме харесват, че имам право да се чувствам добре плюс СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕ (новият ми модел).





29. 03. 2009 Николаева, София

Диагнозата ни удари като гръм: „Метастази в костите вследствие на рак на гърдата“ Официалната медицина не дава особени надежди за излекуване, само забавя развитието на болестта с химио- и лъче-терапия. Съпругът ми не пожела да приеме това за единствено възможната истина, още повече, че и самите лекари не са наясно с етиологията на рака и, съответно, с възможностите за лечението му.
След дълго ровене в Интернет и проучване различни теории, лечебни средства и личен опит на потърпевши – пациенти и техни роднини, съпругът ми попадна на теорията, наречена „Германска Нова Медицина“ (ГНМ) и Петте Биологични Закона, които лежат в основата на тази теория. Няма да се впускам в подробности защо решихме, че точно тази теория е най-достоверна и перспективна. Накратко, според тази теория, всички видове рак са следствие на сериозен, остър, драматичен и изживян в самота конфликтен шок, който се проявява едновременно на трите нива: психика – мозък - орган. Т. е. първопричината е преживяване на силен емоционален и душевен стрес. Различните видове рак са следствие от различни видове стресови преживявания.
Следователно, ако човек преодолее психологическия конфликт, който е предизвикал заболяването, започва обратен процес на възстановяване (наречен „топла фаза“), който, в крайна сметка (понякога след силни страдания и критични ситуации), води до пълно оздравяване.
Психологическият конфликт, свързан с рака на костите е конфликт на самообзценяване – неочакван пробив на самоуважението или загуба на вяра в себе си.
В този момент аз и съпругът ми разбрахме, че имаме нужда от помощта на психо терапевт. Спряхме се на Орлин Баев, тъй като съпругът ми беше срещал негови статии по този въпрос в Интернет и най-бързо щеше да разбере за какво става въпрос и каква психотерапия ми е необходима.
По време на сеансите разбрах грешките в моето възприемане на света, връзката родители – деца, липсата на вяра в хубавото в живота и в самата себе си. Орлин Баев ми помогна да разбера, че имам право на самоуважение, толерантност от страна на околните и на лично щастие. Той ми показа, че в живота ми е имало и има много хубави моменти, на които съм пропуснала да се радвам.
В разговорите си с Орлин успях да разбера какви са моите психологически конфликти и начина, по който мога да ги преодолея. По време на сеансите с негова помощ изпълнявах различни дихателни техники, включително и ребърдинг дишане. Чрез тях се освободих до голяма степен от душевните си травми, негативни емоции и модели на поведение. Чувствам се като преродена, сякаш всички мои проблеми са останали далеч в миналото. Сега живея като здрава, щастлива и обичана и обичаща себе си жена.
Орлин ми подаде приятелска ръка в този труден за мен момент. Той е непосредствен, внимателен и има талант да лекува душата на човека.
.........
Disclaimer (забележка на Орлин Баев) - като специалист по ментално здраве съм длъжен да отбележа, че в случай на психотерапия при онкологии се терапевтира не самият рак, а тревожността, депресивността, психотравмите и конфликтите на болния. Психотерапията се провежда задължително успоредно с медицинските грижи! В практиката си на психотерапия при онкологии работя с когнитивно поведенческа терапия, хипнотерапия и трансперсонални методи (дишане, медитация). Целта е подобряване на психичното състояние на онкоболния, което се отразява силно положително и на изхода от медицинското лечение! Орлин Баев






26. 02. 2009 Ани Иванова, София

Потърсих психотерапия водена от болезненото си чувство, че съм лъгана и предадена. То се появи след като разбрах за изневярата на мъжа ми. Имах много мъчителни натрапливи мисли, които ме мъчеха постоянно. Даже тялото ми беше станало непрекъснато напрегнато и болезнено. В терапията научих, че нося заложения образ на баща си като един психичен модел и оттам виждам мъжете като безчувствени и лъжливи. Разбрах, че се защитавам от заложените в мен през детството ми конфликти идващи от тежките отношения между майка ми и татко ми. Защитавам се с моя перфекционизъм, една непрекъсната борба и напрежение. Виждам света черно бяло, мисля "или - или".
  Малко по малко през трите месеца терапия започнах да се разбирам все повече и да намирам себе си. Напрежението ми изчезна, натрапчивите мисли също. Стана ми по-леко и щастливо! Разбрах, че наистина имам право да съм по-толерантна и към себе си и към другите. Осъзнах, че в живота има много хубави неща и не е нужно постоянно да се боря, а повече да се радвам на тях. Сега все повече се свързвам със самата себе си, разбирам се и това ми дава сигурност и увереност. Стремя се да не поемам отговорност върху себе си, която не е моя. Искам да започна да искам повече неща за себе си! 





24.02.2009 Милко, София

С Орлин се срещнахме в кръстопътен период от гледна точка на психофизическата ми кондиция. С различни дихателни, енергетични и медитативни техники се опитахме да дадем насока на вътрешната ми сила като въздействаме и чисто физически чрез силата на духа върху мозъчната ми биохимия, а оттам и върху циклотимичните ми настроения. Мисля, че въпреки краткия период, през който имахме възможност да се срещаме в кв. Младост, постигнахме добри успехи!





30.01.2009  Марков, Варна

Орлин Баев е добър професионалист,това за мен е безспорно.
Аз много бърборех, много се съмнявах в мен самия, подценявах се, страдах заради трудностите си с жените.
Като бърборех постоянно си мислех,че така ще впечатля хората повече, а г-н Баев ми каза, че с говорене на място, малко, кратко и точно ще бъда  по-убедителен пред хората.
И аз го правя вече,говоря по този начин.
Беше ме страх да се регистрирам в сайтове за запознанства, да опитвам разговор с жени, да излизам и да се запознвам.
Но сега след напътствията на г-н Баев, аз се регистрирах в 4 сайта за запознанства и общувам активно с жените.
Беше ме страх от провал, обвинявах себе си за всичко,което ставаше.
Г-н Баев ми препоръча метода на когнитивното реструктуриране и  активното действие - смело напред.
Аз ги прилагам постоянно и вече мога да поемам премерен риск.
Сега съм по-уверен в себе си! Вярвам в собственото си аз!
Г-н Баев ми показа правилната  насока - накара ме да повярвам в себ си, да отключа героя в мен.
Методите, които ми препоръча ми помогнаха много.
Сега аз знам какво търся и как да го намеря.
Мисля, че психолозите са хора, които „проникват” в душата на човек и виждат къде е „ключът към решението на проблема”.
Пожелавам на г-н Орлин Баев още успехи в това благопродно дело.
С уважение: Марков
Град Варна




07. 11. 2008 Ани,  Бургас 
Орлин не е просто психолог, а е от онези истински Човеци, които те карат да се събудиш и да разбереш, че си жив. Любовта  към хората и професията му помагат с лекота да докосва дълбините на душата. Още първият час, той успя да зареди живота ми с позитивизъм, желание за действие  и лекота. Вля толкова сила, енергия и увереност, че физически успях да преобърна живота си в по-добрата посока. Той просто вижда душата, знае какво и как да направи: бързо, ефективно и без протаквания.
И най-важното - желанието му да помогне е преди всички нужди.
Дейн Ръдиар е казал, че  нито един психоаналитик не може да интерпретира живота и съдбата на ниво по-високо от това, на което самия той функционира. А малцина могат да се похвалят с нивото на Психолога и Човека Орлин Баев.






09. 09. 2008    М.Г.   София

Когато човек е търсил себе си през по-голямата част от живота си, той знае, че това е път през неизвестното и крие опасности - да се загуби. Непознатото в нас е толкова невероятно - ние не познаваме нежеланието си да се освободим от болката, не знаем до колко сме сраснали с нея и как тя е станала част от собствената ни самоличност. Дори ако си посветил десетилетия на това да проникнеш отвъд привидността на преживяното, може да се окаже, че си се въртял като героите в "Мечо Пух" - в кръг, преминавайки все отново и отново по собствените си следи, представяйки си, че това са следите на едно много опасно животно. Да, нашето собствено съзнание е опасно и непознавано. Щастие е, когато можеш да го срещнеш с добър приятел, който да те преведе през клопките на неизвестното. А понякога е много потребно да се срещнеш с една обективна перспектива, която да ти даде опорни точки за самопознание и вътрешна промяна. За мен срещата ми с Орлин Баев беше това - едно ново предизвикателство да се изправя пред себе си и да почерпя познание, което е и болезнено, но и проникновено. Срещнах се с реално познаване на човешката душа и много вътрешно посвещение на едно трудно призвание - да водиш душата в пътя й към себе си ! 




28.08.2008 Дияна Костадинова, Русе

Въпреки привлекателната за мен личност на психотерапевтката която посещавах около 3 години в града където живея,разбрах че реалните резултати са половинчати.Намерих Орлин Баев в I-net.Реших да отида  в София и да опитам пак.На първата среща тои успя да разсее подозренията подозренията и скиптицизма с които бях пропита,поради "горчив опит" и трудното ми психическо състояние.Беше ясен,конкретен,смел и добронамерен.Само за 5-6 срещи видях посоката в която трябва да продължа.Методите му (съчетание от психоанализа,когнитивно-поведенческа и трансперсонална психотерапия)работеха!
Идентифицирахме причините за състоянието на страх,тревожност,малоценност,нерешителност съпътствали ме през целия ми съзнателен живот.По пътя на свободното асоцииране разбрах че проблемите са заложени в ранното ми детство.Нестихващите скандали между родителите ми.ролята ми на "изтърсак" (дете родено по стечение на обстоятелствата,9 години след първото),са формирали амбивалентен модел и емоционалност и остра ранимост спрямо майка ми.Думата "мама" не можех да си спомня минути след като Орлин ми я каза и неколкократно ме подкани да си спомня.
Говорихме за необходимостта от осъзнаване на тези факти поради това че повтарям формираните схеми и модели на поведение и емоции спрямо трите си деца и брака си.Орлин Баев изработи нови които да вградя в личността си на мястото на наличните.Чрез рационално реструктуриране те запазват погледа върху реалността и предпазват от действието на тежките и зловредни убеждения.
Проведохме целебни медитации и упражнения,които ме докоснаха до реалния ми Аз.Разговаряхме какво представлява той-наблюдателят на моя биографичен сценарий-какво ми дава усещането и връщането към него.Това е въпрос на преживяване Орлин включи опита ми в тази област като преход,фон към настоящата ми работа.
Говорихме за брака смисъла на свързването любовта.За недоверието и склонноста на човек да генерализира оценките си за мъжете и жените.Отношението към проблема 
 е въпрос на лична опитност ( баща,връзки и т.н.)
Моето психично оцеляване е в процес.Вече имам средствата и посоката.Благодаря на Орлин за отговорното отношение.
"Аз имам право да приема хората за добри и живота си за добър!"





15.08.2008 Емил Гаралейски, София

С помощта на Орлин аз гледам на света вече с други очи! Сега светът около мен е по-добър, аз също се старая да бъда по-добър, също така се чувствам и по-уверен в себе си.
Благодаря ти, Орлине! 





09.08.2008 Румяна Манчева, София

В лицето на Орлин аз открих един приятел! Един човек, който наистина ме разбира и с който мога да споделя всичко! Един тих остров, на който мога да си отдъхна от живота, да се огледам в себе си и да видя коя съм! Когато за пръв път отидох при него, не бях сигурна, че той е човекът, който може да ми помогне да се справя със страховете си... Уви! Помогна ми! Благодаря ти, Орлин!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.