ОТИДЕ, ДОЙДЕ, ОТИДЕ, ДОЙДЕ ...

Представи си, че си на прага на смъртта си! Какво би казал за живота си? За какво би съжалявал? На какво би се радвал? Пренасяйки знанието за преходността и помнейки, че животът е наистина много кратък, как би го живял сега и във всяко следващо сега до прехода на смъртта си?

Съзнаваш ли Себе си, точно в този и всеки следващ миг!? Отива си старият миг, идва новият. Отиде, дойде, отиде дойде, се пее в брилянтната песен на българския вълшебник Беинса Дуно... Преходност и Вечност, малкост и голямост, величие пред хората и Величие пред лицето на Вселената... Богатство от банкови импулси, имащи социалната стойност на едно подивяващо човечество или богатството на спечеленото доверие в погледа на едно коте, свързващо те с Безкрайното богатство на Любовта... Цитираме мъдростите на някой си - няма лошо... А собствената ни дълбинна мъдрост будим ли я? Пожелавам на мен и теб едно все по-събудено любомъдро сърце през всяко сега от живота ни! 

Пожелавам на себе си и теб с все по-отворено сърце да възлюбим страха си! Неговите лица са много... Тогава от него пониква дървото на мъдростта! Расте и става все по-високо и силно! Растежът му няма предел, а почвата на страха му помага да се въздигне до Небесата на Любовта ни! Да бъде!