Страници

неделя, 24 април 2016 г.

Падаща стрела/ стълба към подсъзнанието

 Падаща стрела/ стълба към подсъзнанието

Теория

Дълбоко присъстващите в теб вярвания. Те определят живота ти! На принципа на самоизпълняващата се прогноза, автоматично така моделират процеса ти на възприятие, мислене и поведение, че неизменно стават реалност. През базисните убеждения виждаш света, хората, събитията, себе си. Огромна част от тях са заложени в първите години, през възпитанието ти. Друга част са промъкващите се през родовата ти, геномна памет вярвания и нагласи на предците ти. Раждаш се в точно определен род и родители, които предават точно тази родова памет и възпитание, на които да реагираш според личната си карма, генерирана в поредицата ти от жизнени цикли в материалния свят. Въплъщаваш се пак и пак (докато има нужда да го правиш), за да се учиш, за да отнесеш след всеки живот още няколко капки опит в сърдечната чаша на духа си, там в реалността, отвъд емоцията, мисълта, причинността, в Живота, на който криво отражение се явява този наоколо ти. Опит, придобит от сблъсъка между теб, вечността и материалната преходност, в ограничението на телесността. Оказва се, че целевият учебен процес, който се явява смисълът от биването в това житие, зависи не само от съзнателното мислене, но от това, което определя възприятието, посоката, смисловото насищане на мисленето, от пречупващата несъзнавана призма на базисните убеждения. Защото именно тези подлежащи съзнателната менталност програми определят потока на мисълта и живота.

В психотерапията говорим за маладаптивните, спъващи радостта и вдъхновението убеждения. В по-широк план обаче, дезадаптивни убеждения са тези, които дисонират с любовта. Да, с любовта – защото ти в дълбочината си любяща същност, материализирала себе си в грубия свят, за да изучиш Себе си през себе си, като се стремиш да конкретизираш безкрая в преходността и да я въздигнеш до божествеността. За да осъществиш това, е нужно да съзнаваш въпросните сублиминални вярвания, да умееш да ги трансформираш и с интенцията на духа си да залагаш синхрониращи нему такива. На по-високо ниво този процес се случва изцяло интуитивно, през тишината на медитативната богосвързаност и сливане с живата мъдрост на любовта. Тъй като обаче човешкият процес, проявен в този свят, се явява сглобка от недуална цялост, вечна божественост, причинен висш разум, логичен ум, чувства, емоции, енергия, сетивна телесност, поведение и социалност, за да съумее недуалната интуитивна божественост, тоест Човекът, да владее всичко това естествено медитативно, е необходимо проявяващите го инструменти да бъдат подготвени. 

В холистичната психотерапия съществуват аналитични, когнитивни, поведенчески, психотелесни, съзерцателни (майндфулнес), хипнотични, фокусирани в решение, хуманистични, трансперсонални и пр. методологии, интегрирани в гещалт, в който целостта надхвърля сумата от образуващите го подсистеми. Не еклектичен, а интегрален гещалт, виждан от позицията на целостта (виж статията „Холистична психотерапия“).

По-долу предлагам практична работа по проследяване и конкретно експлициране на базисните убеждения.

Практика

Някои ситуации се повтарят, нали?! Сякаш все така се случва, че да се почувстваш изоставен или предаден, несправедливо излъган, гадничко отхвърлен или унижен. При някого с партньорите все нещо куца, при другиго в професията нещо все аха аха да се получи и винаги се срива… При трети, приятелите нараняват, а при друг той самият не може да спре да обижда и така да прогонва ценните за него хора…

Разходи се из тази или друга неприятна ситуация, в която сякаш се повтарят нещата. Спри се на чувството, на емоцията и усещането. Къде в тялото си чувстваш това усещане, колко и как усещаш това чувство – бъди в него спокойно преживявайки енергията му. Дишай спокойно и дълбоко през него, приемайки факта, че съществува в теб.

Спри се на типична, ярка ситуация, в която преживяваш отново същата емоция и неприятен социален факт. Защо това, което преживяваш и сега виждаш и чувстваш, е важно за теб? Ако действително ситуацията е част от много други такива, препъващи живота ти, е важна. Увери се, че имаш смелостта да работиш с такава! Ако не е, имай куража да проследиш спомените си до действително ограничаваща потенциала ти ситуация, част от по-глобална повторяемост в живота ти.

Виж ясно случващото се в характерното преживяване. Как то те кара да се чувстваш? Отговори си когнитивно, но и усети енергията на емоцията – тежестта, цвета, вибрацията ѝ, посоката ѝ на въртене и трепкането ѝ, звука и самото ѝ присъствие. Преживявайки емоцията, влизай и излизай от нея, асоциирано и дисоциирано, бъди участник и спокоен зрител. Или и двете едновременно – можеш го, нали?! 

Забележи какви автоматизирани мисли преминават през съзнанието ти в този момент. Те се стрелкат, идват сами. Идентифицирай ги преди да са подхванати от вътрешния диалог. Осъзнай ги. Започни да слизаш надолу, към подсъзнанието си, от самата ситуация или от най-централната автоматизирана мисъл в нея. Какво преживяваното означава за теб? Почувствай и с няколко съвсем простички и искрени думи, облечи преживяваното в когнитивен израз. Простичко, отвъд философстването, отвъд равнинната логика. Сякаш съзнанието ти е в главата, а подсъзнанието, в корема, в червата ти.

Питай червата, корема, тялото си! Логиката тук е различна – дълбинна, разкопаваща, директно свързана с преживелищната емоция. Вербализирай простичко. След всеки отговор, отново се питай „Какво (отговорът) означава за мен?“, следвайки дълбинната нишка на себепроникване, отвъд полоскостната логика – докато стигнеш до базисните си програми. По-долу, в примерите, на мястото на стрелката стоят споменатите въпроси. Ако прекалено продължиш с този процес, от личното, проникваш в колективното несъзнавано, което е отвъд целта на настоящата описвана работа. Почувствай кога е добре да спреш. Тогава обобщи вярванията в едно и осъзнай телесната си и социална реакция. Оригинално методът се представя изобразен вертикално, отгоре надолу. В следващите примери го представям хоризонтално, тъй като технически така е по-лесно изпълнимо…

Ситуациите, от които започва това проникновено себеосъзнаване, са делнични, привидно незаслужаващи внимание, обикновени. Както ще видиш обаче и от примерите и от собствената си опитност, читателю, дори най-ежедневните и привидно незначителни ситуации, се ръководят от базисните ти убеждения! Затова именно от тези делничности започва познанието на най-дълбоките ти заложености.

Ето, някой ти казва нещо, което не харесваш, обижда те à чувствам се неразбран à несправедливо нападан съм à неоценен и прецакан съм à отхвърлен аутсайдер съм… Обобщено базисно вярване: несправедливо неоценен и прецакан, отхвърлен аутсайдер съм! Социална реакция: свивам се автоагресивно, за да не проявя пред хората вярването си, че съм прецакан аутсайдер. Или садистично се дразня, за да докажа на себе си и другите, че не съм такъв.

На светофара шофьорът отзад свирка, защото съм закъснял с тръгването с една-стотна от секундата à чувствам се пренебрегнат, тъй като карам евтина, под 50000 лв. кола à социално слаб и мачкан съм à слаб и неспособен съм. Обобщено: Пренебрегнат, слаб и смачкан неспособник съм! Социална реакция: ако сега не отговоря с клаксона ядосано, съм смачкан лузър.

Замая ми се главата, всичко ми се люшка и ми е нереално, като на сън à нещата не са в мои ръце à губя контрола à провалям се à безпомощен безсилник съм. Обобщено: Провален, безпомощен безсилник съм! Реакция: напрягам се максимално в опит за контрол (което автоматично изтласква страховото вярване, поражда мускулни брони, покачва телесното налягане и увековечава симптоматиката).

Преживявам деперсонализация à губя контрола à губя се, изчезвам à  умирам à ставам никой и нищо, нула. Обобщение: Пълна нула съм! Реакция: Ако не се стегна, съм пълна нула.

Преживявам тревожно състояние и имам чувството, че сега в мола ще припадна пред хората à какво ще си кажат за мен важните двуноги наоколо? à Виждат ме като жалък à унижен съм à отхвърлят ме… Обобщено: Жалък, унижен, отхвърлен съм! Социална реакция: На всяка цена трябва да се представя социално желателно, за да се впиша и да не бъда отхвърлен!

Той/ тя не ме поздрави тази сутрин в службата à не ме харесва à не се интересува от мен, отвращава се от мен à дефектна съм, отвратителна съм … Обобщено: Аз съм дефектна, отвратителна, нехаресвана от никого!

Не ми се обажда вече седем часа à не ме обича à изоставя ме à сама съм à чувствам се мъртва. Обобщено: Необичана, изоставена самотница съм. Социална реакция: звъня постоянно и пращам тридесет смс-а…

Тази колежка постоянно гризе някакви неща и това ме вбесява à Няма право да го прави, работата е за работене, не за дъвчене на солети. Нещата трябва да се правят както трябва! à несправедливо е, нарушават се правилата à всичко се срива à проваля ме. Обобщено: Другите несправедливо нарушават правилата и ме провалят! Социална реакция: Дразня се зверски на колежката. Или си го нося това дразнене и се самоизяждам или отивам и ѝ правя агресивна забележка, която нито с тона, нито с тежестта ди отговаря на реалната ситуация…

Забележи, че въпросните вярвания са несъзнавани, нежелани от съзнанието ти и изтласкани в дългосрочната памет, в която сега пътуваме. Процесът по проникване в тези „заметени“ под съзнателния „килим“ паметови следи може да породи съпротиви, да отклони ума ти в плоскостни интелектуализации и измествания (защитни механизми).  Спокойно върни вниманието си навътре, към директната и проникновена работа по себепознание. 

Важна работа е това  - ако имаш смелостта да усвоиш този метод, заменяш години анализиращо преливане от пусто в празно! 

Реструктуриране на базисните убеждения

Скицирам примерна градация от някои методи, ползвани в холистичната психотерапия. Реално методите са много повече. Загатнатите тук са основни, но само част от многообразието на холистичната методология.

-          Работа с вътрешния диалог (когнитивно реструктуриране) – започва се винаги със здравото стъпване на „нозете“ на логиката и връзката със социалната реалност. Когато се работи с базисни вярвания, за разлика от същия процес при автоматизираните когниции, идващи от тях, логиката е далеч по-слаба. Усилията ѝ са помитани от импулсите на дълбоките модели. Но въпреки това е нужен старт, свързващ с реалността от позицията на самосъзнанието/ метакогницията.

-          Филмова техника, визуално – кинестетична дисоциация (НЛП) – след като от позицията на все по-развиваната метакогнитивна способност имаме способността да дискриминираме социалната реалност от кривите огледала на негативните си базисни програми (интроекти, вярвания), се учим да виждаме страховите си убеждения като вътрешен филм – дисоциирано. Така все повече осъзнаваме относителната субективност на този филм и способността си да го владеем и променяме.

-          Наводняване с прерамкиране от хумор и смирено приемане. Когато ясно правим разлика между реалността и факта, че базисните ни убеждения са в нас, но посланията им са ирационални и всъщност фалшиви, фантомни и нереални, тогава можем да си позволим да се шегуваме с тях. Да „ударим дъното“ на страховете си визуално, добавяйки абсурд, гротеска и пародия. Така премахваме борба/ бягство механизма и парадоксално, страховите заложености започват да се десензитизират в контекста на смиреното доверие в целостта на мъдростта.

-          Молитва – молитвата в психотерапията се ползва като мощен, наситен с вяра и автентична свързаност с цялото вариант на когнитивното реструктуриране. Молитва, в която се вплитат конкретните стари убеждения, които с помощта на готовността за учене, смиреното себезаявяване, благодарността и прошката (ингредиенти на молитвата) се преобразуват до целевите нови убеждения. Молитвените обръщения „стъпват“ върху родителските интроекти/ образи, съдържащи негативните убеждения и ги надрстват, трансформират до адаптивни такива. Ползването на молитвата в психотерапията може да бъде прекрасно обосновано от когнитивната наука на религията (cognitive science of religion), както и от поведенческата наука и приложното ѝ ползване в поведенческата психотерапия.


-          Регресия – при възрастовата регресия случваме визуално – емоционална преработка на травматични дългосрочни, епизодични и семантични, афективно наситени паметови следи. Частен вариант на регресията, който аз ползвам, е „Пренареждане на матрицата“ – един добре описан от автора, семпъл и именно затова работещ метод.

-          Поведенчески експерименти – психиката е пряко свързана с поведението. Когато на дело, в социална среда предизвикаме базисните си вярвания, те мощно изплуват на повърхността на съзнанието ни, което дава шанса да бъдат десензитизирани освен със самите предизвикващи действия, с придобитата настройка и готовност за учене и промяна, както и с помощта на психотерапевтичните прийоми.

-          Майндфулнес (съзерцание) – медитативната нагласа на фокусирано и релаксирано присъствие в мига свързва преживяваните базисни убеждения с една мащабна реалност от спокойствие, увереност, доверие и синхронична неслучайност, които сами по себе си ги обезстрашават, променят и заменят със самоуверени и акордирани с тази цялостна реалност вярвания.


 Орлин Баев




понеделник, 18 април 2016 г.

Гениалност и норма

 Невероятно - но факт! Гениалният човек е винаги извън нормата. Няма как да е в нея и да е гениален! Това обаче не означава, че всички хора от изброените категории (от снимката) са гениални или дори талантливи... Между другото, преводът е не депресанти, а депресари. Остава да се запитаме дали всички гениални люде са непременно депресирани шизоиди или социопатно разчупващи правилата в областта си и затова правещи пробиви и постигащи невъзможното?! Различието и уникалността често депресират, както и самата депресия тласка към творчеството като сублимация. Шизоидията, в преобразувано творчески вид, е способността да си наполовина в този, наполовина в другия свят, в този на потенциала... Оказва се, че има резон в думите на Пьотр! 

Не всички гении обаче са дересирани. Когато човек твори и потенциалът тече през него, радостта от досега с любовта поддържат устойчиво състоянието на вдъхновение. Така че, депресираната талантливост е възможна, но като дефицитарна, отрицателна мотивация, не повече. 

Трансформираната до стратегическо многомерно мислене шизоидност обаче, плюс способността за надхвърляне на квадратните норми смело, винаги присъстват при гения. Това обаче вече не е нито шизоидия, нито психопатност, а творчески потенциал, изявен на дело - благословия! Ако някой през професионалния си филтър продължава да ги свързва, е все едно да кажеш, че ходещият по водата не плува, защото не го може или че летящият не ходи, тъй като не се справя с лазенето... 

Гениалността е холистична перспектива, която интегрира понятия и процеси, но ги надхвърля в гещалта си!

четвъртък, 14 април 2016 г.

Как се лекува страхът от самота и изоставяне?

Как се лекува страхът от самота и изоставяне?

Забележка: в текста е вложен принципът на парадоксалното намерение, целящ провокиране на осъзнаване. Актуално вложеният смисъл е огледален, обратен на написаното.
....................................................................................
Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога, със собствената си автентичност - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като 'висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрия стар скайп. Най-важното: не оставай сама и за миг. Това е кошмар. Защото тогава ще ти се наложи да осъзнаеш какъв заложник си на въртопите на неспиращия да чурулика, свисти, пуфка и скърца ум, стремящ се с интелектуализирания си негативизъм да те държи далеч от страха на детенцето в теб, чувстващо се изоставено и необичано. В никакъв случай не оставай сама, не медитирай, не спирай ума и най-важното, потисни това детенце дълбоко, заключи го с катинарите на изтласкването и напрегнатото стоене далеч от себе си. Никаква вътрешна работа - тя е пълна ужасия, забрави. Е да, така можеш да си като черна дупка, теглеща енергия, внимание, грижа и присъствие, но какво от това - така не си сама, самотна и изоставена. А ако адресатите на засмукващите ти изисквания смеят да се отдръпнат, само да са посмели. Тогава автоматически хистерично се разболяваш - няма къде да мърдат, ще дават внимание и грижа, това е! Сега, в никакъв случай не се доверявай на себе си - защото там в дълбокото е това гадно чудовище, хлапето, което го е страх - потисни го максимално силно. Как? Ами, чрез свръхконтрол, постоянно мислене, нащрек, много работа, изстискан чар и на всяка цена печелене на свръхважните други - например така. Има и вариант глезене и държане като голямо дете - зависи какво предпочиташ?! А можеш и да дразниш! Защото получаваният ответен гняв е все пак внимание - по-добър е от нищо, нали?! Или да представяш постоянните си щения и смучене на внимание, като любов. Просто заявяваш, че е такава и толкова! Обикновено се хващат на въдицата, особено ако и ти си вярваш, че е така!
Също - колкото се може по-рядко излизай от фейса и нон стоп обсъждай този или онзи изключително важен факт. В никакъв случай не пропускай да прочетеш какво е написала Тротоарка Ивановна Петровска за онази рецепта, клюките, светските новини, селфито на Мимиту, а и твоето собствено. Следи за лайковете - когато шернеш мисълта на някой умняга, са повече, пък и ти правиш такова едно впечатление... Знаеш, че когато лайковете са малко, става лошо - така зейва дупката отвътре, че господарите на кармата майчицата си разплакват. С лайкове напред към спасяване на положението!
Много важно: не чети книги! Като четеш, се налага да си сама със себе си, да се фокусираш, да напрегнеш мозъчето в преработката на графемите във вътрешен жив филм - е, не! Първо, да спреш да мислиш разнопосочно нефокусирано, второ сама да останеш с книгата, трето, да спреш невротичната защита от хаотично ментално подскачане - ами тя нали затова е защита, да те предпази от изродското хлапе, дето реве вътре в теб и да му запуши устата. Решително и твърдо нье! Е, някога можеш да пробваш някоя бозичка, смесена с айрянче и компот от джанки в писмен вид... Но, внимавай да не прочиташ повече от десет реда последователно, преди да се отплеснеш...
Не забравяй да гледаш редовно, по няколко часа на ден телевизия! Особено риалити чалга предавания, Слави Ганьов и новините, казващи ти как да мислиш, какво да виждаш и искаш. Така биберонът на домашния хипнотизатор, телевизорът, ще поупои емоционалния глад, който така смело заключваш в килера на подсъзнанието си! Браво, точно така!

В никакъв случай не поставяй здрави граници, не казвай "не!" и не заявявай автентичността си! Ззнаеш, че така важният друг може да те види като лоша и да те изостави, нали?! Затова търпи, мълчи и гълтай! Така подсъзнателно даваш сигнали да бъдеш тотално маргинализирана, но... Но ако пробваш да се заявиш и да бъдеш себе си, става страшно, знаеш. Тогава ти се налага сама да пегърнеш и приемеш себе си. Е, не - по-лесно е да ти се налива отвън...
Добре се лекува страхът от самота с преяждане. Или с пиене. Или пък с антидепресантче и транквилантче, желателно поляти с нещо твърдо за добавка - ето, дори психиатърът те разбра и веднага ги изписа!
Въобще, варианти много, но най-важното - не бъди добра компания на самата себе си! В никакъв случай!

Орлин Баев

сряда, 6 април 2016 г.

Цени Себе си и това, което имаш

 За пореден път Саша отиде на групова психотерапевтична сесия. За първи път беше спокойна. Вече познаваше хората ибе свикнала с атмосферата. Знаеше, че може да разчита на останалите от групата, макар все още да се страхуваше да покаже слабостта си. Правеше го рядко и трудно.

Тази седмица подрани, което беше нетипично за нея. Докато чакаше, водеше обикновен разговор, за обичайни неща, с останалите. Някой спомена, че тази седмица ще правят дишане. Лошо! Саша не искаше и не мислеше да го прави. Още от индивидуалните сесии, това беше най-трудната техника за нея. Винаги вадеше „на светло” най-дълбоките ѝ и често неосъзнати страхове.

Шокът беше тотален, когато младата жена разбра, че Орлин ще води сесията заедно с друг терапевт, а продъльжителността на дишането ще е около два часа. Беше чела за холотропното дишане, каквото щяха да правят, но мислеше,  че не го е практикувала. Надяваше се, това да я предпази от навлизането в дълбините на страха. Беше уплашена, дори от самата идея за това. Откритието, че познава техниката под друго име (йога бхастрика дишане) и вече го беше правила неведнъж, не я успокои особено.

Въпреки, че се изплаши от продъжителността и изброените от ко-терапевтката противопоказания, Саша реши да участва. Страхуваше се, а в същото време, беше любопитна. Знаеше, че може да разчита на подкрепата на останалите в залата. Част от тях вече познаваха страховете ѝ.

Веднъж в разговор с един от тях беше споделила за страха си от дишането. Той имаше много повече опит от нея и в този момент се опита да я успокои и обеща да ѝ помага по време на сесията. Лека, полека, с течение на разговора и под влияние на гласовете, които водеха всички към онова потънало, приказно състояние, което тя толкова харесваше, страхът и напрежението се стопиха. Започна да диша ритмично, но ималко плахо. Ритъмът от дишането на другите я увлече. Съзнанието ѝ се ужасяваше, дори само от идеята да се изключи, но често го правеше за по няколко мига.

Тялото ѝ реагира изключително силно – изтръпна и започна да се свива неистово. Светът се въртеше, а Саша не виждаше нищо. В следващия момент се усети сама и затворена в нещо, което поразително приличаше на ковчег. Започна да крещи и да плаче.  Чу отдалече гласа на човека, който бе обещал да ѝ помага.Явно не я беше изоставил. Този факт спря ужаса. След като отвори очи за няколко мига и чу познати гласове в стаята, Саша се върна към римичното дишане. Мислеше, че страшното е преминало, докато не се появи болката.

Онази остра, режеща болка – символ на най-големия страх на момичето. Първо беше жестоко главоболие, придружено със странни, но красиви цветни лъчи, преминаващи през тялото. Страхът се появи, а в този момент болката се премеси, сякаш за да я върне при една от най-големите ѝ травми. Опита се да се отпусне сама, да се справи справи с помощта на С., който се опита да я успокои, че болката е само илюзия, породена от страха и всичко ще е наред. Опитите останаха без резултат. Той не знаеше нищо за тази болка, а страхът вече бе сковал съзнанието на Саша до крайност. Тя потърси помощта на Орлин, с когото бяха преодолявали тази драма вече веднъж. Той знаеше какво и защо се случва в подсъзнанието ѝ. Някъде, в ннеравната борба на Саша с болката се бе опитала да помогне и жената, която водеше дишането на групата, но без успех. Когато Орлин се доближи, Саша изпадна в тих ужас, защото бе силно погълната от спомена и го помисли за друг човек. Едва когато чу гласа му, се осъзна. След като се успокои, с негова помощ, болката и страхът преминаха в агресия. Имаше чувството, че ще удуши някого и се видя как го прави.

След това сцената се разми, тялото ѝ се отпусна. Пред очите ѝ преминаха още няколко образа. След тях не помнеше нищо. Явно беще влязла в транс. Когато се събуди, не знаеше как и защо, но не помнеше нищо за известно време. Стресна се, а после започна да намества парчетата от случилото се. Първо ги подреди само като снимки във фотоалбум, а после започна да осъзнава уроците скрити в преживяното.

Уроци, които са прекрасни и необходими. Научи, че не обича себе си достатъчно и поставя другите на първо място. Душата и изнемогваще, защото в стремежа си да влезе в тесните рамки и да бъде приета беше заровила творческия си потенциал, а го имаше. Затова все нещо я стягаше и притискаше. Разбра, че Господ е с нея и започна всяка сутрин да благодари за онова, което имаше. Откри, че е хубаво да помагаш на другите, но понякога няма как, просто защото това е двустранен процес. Досега често отделяше време и ресурси за хора, които дори не ги виждаха. Обеща си да спре да го прави, вече разбираше, че това не я прави лош човек.

Най големият урок за Саша тази вечер беше: 

Цени Себе си и това, което имаш!


Автор: Саша

неделя, 3 април 2016 г.

Регресивната хипноза като психотерапевтичен инструмент

 Регресивната хипноза като психотерапевтичен инструмент

Тренинг, организиран от Българска Асоциация по Клинична Хипноза и Комуникация

Чарлз Каруана, психоаналитик (обектни отношения) и клиничен хипнотерапевт, създател на курс по регресивна хипнотерапия.

Чарлз Каруана: „В този двудневен курс не ви уча да бъдете регресионисти, а ви предоставям още един психотерапевтичен инструмент!“

Двудневен интензивен курс

„Не ползвам power point, тъй като обичам да комуникирам с вас без технически посредници, директно!“ Чарлз Каруана

 Минималното ползване на power point и пр. спомагащи материали, като условие за грабване на вниманието и поддържане на интензивна двустранна връзка и синхрон с публиката, в контраст с дидактичното преподаване и повърхностните, форматирани, business like презентации. Добрият презентатор фокусира вниманието върху себе си, върху собствения си чар. Дори да има ползване на помощни материали, то е минимално, единствено като „закотвяне“ на ума, докато грабването на вниманието наситено се поддържа от качествата на лектора. Наблюденията ми от добри мотивационни говорители, както и собственият ми подход в презентирането силно потвърждава тази теза.

Възрастова регресия

Идеомоторна, предварително договорена комуникация в хипноза – повдигане на пръст за да и за не. Ползване на EMDR и целия спектър от хипнотични техники при преобразуване на травмите, до които е достигнато при възрастовата регресия.

При регресия имаме регресираната настояща личност и личността от времето, към което е регресирано. Изследва се взаимодействието между двете субличности – съзнателната и от спомена. Съществува ли доверие в едната и другата посока. Какви са печалбите на травмираната субличност (secondary gains) от поддържане на тревожността и как те могат да се задоволят адаптивно. Разговор и взаимодействие между двете, търсене на кооперация и решения. Промяна на емоционалната настройка от травматично болезнена, в мъдро учене и израстване. Ползване на помощни техники: филмова техника (дисоциация), замах, визуално сливане, спечелване на доверието и повеждане на субличността, помощ от сигурен човек, свръхсъзнателни същности, молитва, активно въображение, ериксонова лингвистика, майндфул нагласа, сваляне на модели, проследяване и работа с енергията, eft, пренос на отношение, систематична десензитизация, излагане на стимули с превенция на отговор и т.н. и т.н.

Регресия в хипноза/ транс и регресия в разговорна хипноза. Ползване на познанията от анализата за психодинамиката, защитните механизми, трансфера, психичния поток. Еволютивната психология – възпитанието, отношенията родители – дете, помежду родителите, родителите и другите, като аз-аз, аз-ти и аз-ние/ те отношението в самия човек. Възрастовите фази и преминаването през тях – психични заложености, характерово сформиране и динамика между характерови черти и маска/ персона. Ползване на трансфера и контратрансфера в регресивната терапия. 

Анализата като естествена работа с регресивното връщане към травматични паметови следи и работата с тях. В това отношение Чарлз Каруана прави пробив в повече от столетие поддържания изключително невеж мит, противопоставящ хипнозата и психоанализата. Анализата сама по себе си може да бъде видяна като хипнотична, трансова техника, а познанието ѝ активно ползвано в коя да е психотерапевтична модалност и по-конкретно в регресията!

Работа през регресия в паметовите следи и психотерапевтична работа с базисните убеждения сега – няма противоречие. Всъщност миналото също е сега, не някъде другаде – спомените са тук и сега. На практика всяка терапевтична модалност е условна – всеки пациент и сесия са уникални, а ползваната методика е нужно да е далеч надхвърляща квадратното мислене и каквито и да е коловози, но работено през интуитивен синхрон с човека и съдбата му в момента.

„…където и да отидеш в това приятно състояние на релаксация, моят глас ще бъде с теб, карайки те да се чувстваш сигурна и защитена…“ Стандартна индукция à Задава се целева възраст, свързана с дадена психотравмена проблематика (в предварителния разговор това се установява) и постепенно се преминава назад през годинитеà ако изникне друга ситуация, изискваща работа, гъвкаво се насочваме към нея à или пациентът говори, или сме договорили знак (повдигане на пръст например), който дава като индикация. По-добрият вариант е разговорът (пациентът в това състояние говори простичко, с минимално усилие, не от логика, а преживелищно), но и идеомоторната сигнализация се ползва понякога à когато се обработи травмата, отново плавно се прогресира до настоящата възраст.

Възможно е и директно пренасяне в дадена възраст и преживяване когато синхронът терапевт – пациент е дълбок и емпатиен. Разликата между ритуалното регресиране със затворени очи и разговорната хипноза е преливаща се. Понякога самият пациент регресира рязко до много ранна възраст, при което се обработват първо ранните преживявания, след което по-скорошните. Целеви са началните, коренни залагания на дадени негативни убеждения и преработката им.

Терапия на частите/ субличностите – една част от теб (съзнанието) иска да намалиш храната, но друга (подсъзнанието) иска да си хапнеш изобилно…

„Не промотирам регресивната терапия като самостоятелен метод – не е за всички случаи и казуси.  Тя е инструмент от „кутията“ с психотерапевтични инструменти!“ Чарлз Каруана

Регресия в минали животи

Регресията в минали животи – въпреки научната си противоречивост, когато води до практически терапевтични резултати, ползването ѝ е повече от оправдано. Психотерапията е приложна дисциплина, търсеща конкретни лечебни резултати, утилизираща, а не противопоставяща се на вярванията на пациента. Когато човек вярва в прераждането, това му убеждение се ползва с терапевтични цели.

Регресия в минали животи:

-          след възрастовата регресия (класика);
-          директно, през червеев тунел, през магично огледало (метафори);
-          повторяемо сугестиране на думичката минало, като насочващ вниманието и енергията на съзнателността ти вектор към минал живот;
-          след прогресия, след момента на освобождаване от физическия скафандър (т.н. популярно смърт);
-          твоето специално място, защитено и сигурно, нулева скорост, откъдето можеш да се отправиш към предишен живот директно или към бардо и след това;
-          от травма, проследена в ранните години, но очевидно водеща още по-назад, в минал живот; питане на подсъзнанието за проблема, причината и посоката на разрешаването му.
-          коридор между измеренията и животите, една от вратите като че ли те привлича и чувстваш, че искаш да я отвориш – целево случване – минал живот, бардо, автобиографично или на предците (генограма, родословна памет) минало;
-          бардо (между физическите животи)– старейшини, подкрепящи ангели, водач, гроздът от души, училище, духовна библиотека, чистилище и преработка на страховете; нива на небесата, от форменост към абстрактна принципност (от рупа към арупа), атма, буддхи, манас – Ти самият в света на реалността… Книгите на Сведенборг, Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Майкъл Нютън и пр. като добри помагала, даващи представа за процеса
-          метафори за минали животи, виждани от състоянието бардо или директно: броеница, в която всяко зърно е преживян живот; страници от книга; външни песъчинки от вътрешна мандала; листенца от лотоса на душата/ буда природата ти; папки; живи дискове/ цифрови записи от хард диска и процесора на същността ти; житни зрънца в житницата на духа ти; театрални роли в духа на режисьора, ти самият; филмови характери в наблюдателя на духа;

Няма как да има научни доказателства за прераждането при сегашното ниво на науката и методологията ѝ.

Ползването на регресията е оправдано от:

-          Приложността и практическите ѝ психотерапевтични ефекти.
-          Обяснявана е научно чрез конструктивните свойства на паметта – лечебна фикция; чрез достъпа до личното и колективно несъзнавано и конкретизирането на информацията до предварително съществуващо и очаквано обяснение (предишен живот).
-          Някои учени предлагат обяснение за действеността на регресията чрез лечебната сила на отговора на въпроса „защо“, на намирането на причините за дадено настоящо преживяване, както и на преобразуващата способност на стимулираното въображение.
-          Утилизиране на вече съществуващите вярвания на пациента в клинично-терапевтична посока.

Когато се практикува хипноза последователно, тя става все по-дълбока. При метода на фракционирането, това се получава по-бързо. Затвори очи… отвори очи… затвори очи, позволи потъването да бъде дори два пъти по-дълбоко… отвори очи… позволи дори още по-дълбоко да се отпуснеш… отвори очи à  вече е сънен дори с отворени очи – прави се, докато не може да отвори очи à тогава се задълбочава още транса и се продължава с целевата работа. Добър метод е при страх от хипнотичното състояние, при трудно отпускане, при сексуални разстройства (свързани със симпатиков свръхконтрол).

Ролята на преките внушения, на директната хипноза – при объркан, много тревожен и силно напрегнати пациенти, нуждаещи се от директни насоки и команди.

Силното фокусиране води до хипнотичен транс, моноидеизъм – гама мозъчна честота. От него постепенно се преминава в релаксирано трансово състояние – алфа и тета мозъчна честота.

Според по-широките разбирания за живота, ние сами планираме и избираме в кой род и при кои родители да се въплътим, за да се случи и отработва максимално личната ни карма. 

Свръхсъзнанието като потенциала на душата, Азът ни. Свръхсъзнанието извлича в себе си и подсъзнателния опит. Подсъзнанието е свързано с биографичната памет, родовата памет и спомените от предни животи.

С тежките травми, за разлика от характерово обусловения невротизъм, се работи по-меко, дисоциирано и плавно. След прогрес в тази работа, подходът става по-фокусиран в решения.

Продължителност на една сесия регресия, според опита на Чарлз: между 1.5 до 3 часа.

Семейни констелации и хипнотична регресия

Констелациите изследват родовата памет, а регресията автобиографичната памет, състоянието между физическите животи и миналите животи. Душите обаче се прераждат в дадена родова верига, която точно да отговаря на кармичните им заложености. Прераждането обикновено става групово, така че семейните, родови и социални свързвания и преживявания отразяват точно личната, групова и колективна карма. А само духовно дебилният би могъл да мисли, че има случайности. Горните разсъждения поставят известна равнозначност на работата с геномната памет и тази с предишните животи. Геномът ни се явява конкретно проявление на кармата ни.

Същността ни въплътява единствено част от себе си във физическия живот. Когато духът е стар и силен, въплътената част е значима, но връзката и идентификацията със същността, са факт.

Евентуални грешки:

-          Твърде праймиращото, насочващо водене, несъзнаваното случване на контрапренос и проективната му идентификация в пациента.
-          Липсата на правене на разлика между пожелателността на обикновеното въображение и актуалните спомени от минали животи.
-          Липсата на чист, дисциплиниран и духовен живот на водещия терапевт.
-          Опитът на терапевта да заведе пациента където той самият не е стигнал.
-          Примитивната идентификация с физическото тяло, нагоните, грубите емоции, чувствата, мозъчната памет и мисленето.
-          Непознаване на целия интегрален и холистичен спектър от психотерапевтични методи и прийоми и възлагането на твърде високи очаквания на регресията, ползвана като единствен метод.
-          Нехаризматичната неувереност на терапевта, липсата на добър и пълен с доверие терапевтичен контакт; прекомерната увереност, която не е стъпила на базата на психотерапевтичната връзка с целта на лечебния процес.

Благодаря на Д-р Каруана за добрия тренинг, познанията и уменията!

Орлин Баев, зам. председател на БАККХ




Дереализация - към Себе си

 ДЕРЕАЛИЗАЦИЯ
Дереализацията е често срещано явление при хората, преминаващи през тревожни състояния. Използвам думата преминаващи, защото вярвам, че тревожното състояние е път към цялостна характерова и личностна промяна към по-добро! Стресът, напрежението, високите цели, травмите в детска възраст са едни от основните неща, които спомагат за отключването на тези състояния - тревожност, паник атаки, дереализация и тнт.
Първоначално може би всеки, които се е сблъсквал с тези състояния, си е мислел, че нещата, които се проявяват и случват са следствие на физиологично заболяване. Но след множество прегледи при кардиолози, невролози, ендокринолози, знахарки , баячки се установява, че проблемът е на психично ниво.
Появяват се различни усещания мравучкане, изтръпване, болки в сърцето, гърдите, главата, симптоми типични за тревожния човек, и всичките тези нови усещания преминават на моменти в едно размито и утопично състояние, в което реалността не е същата, каквато сме свикнали, да я виждаме усещаме, приемаме - дереализация.
Дереализацията е усещане за замаяност, унесеност, сънливост. Дереализацията е сблъсък между външната - обективна реалност и субективните- лични възприятия. Усещането за замайване, залитане, падане, кара човека да се чувства все едно всеки момент ще полудее или по-лошо, че ще даде Богу Дух!.
Дереализацията е знак на фокусирането и живеенето на дадения човек само и единствено през ума. Тя е показва по свой начин, че доста време сме пренебрегвали желания, усещания, мечти и сме ги дарявали в името на рационалното, в името на това, което вижда само праволинейният ни ум. Но колкото и интелект да има в този ум, той не е достатъчен за да компенсира другите усещания преминаващи през сърцето, душата, докосването и доверието. Умът, заедно със страхът свиват до такава степен зоната ни на комфорт, че един ден се събуждаме и виждаме, че "благодарение" на тях, ни е трудно дори да излизаме от стаята си - агорафобия.
Идва момента на равносметката, при която осъзнаваме, че робуването на ума и страха, които уж ни носят сигурност, всъщност ограбвават целия ни живот. Дереализацията идва да ни покаже, че от контрола, който си налагаме има нужда, но в разумни, здрави и умерени граници. Когато контрола прерасне в свръх-контрол тогава, дереализацията ни вкарва отново в онова трансово-будно състояния, в което хем сме тук, хем ни няма. Когато сме в дереализация буквално всичко се размазва около нас - образите, картините, лицата. За мен дереализацията е едно естествено будно трансово състояние, което се случва поради страхът от заявяване, провал и загуба на контрол.
Постоянното пренебрегване на личността ни, недоверието, липсата на време за нас самите, са само част от нещата, които провокират дереализация !
Като всички нормални хора, първоначално влизаме в борба с нея, тогава дереализацията става още по-силна и продължителна. Използваме план Б- бягство, ефектът е абсолютно същият. Както сами знаем обаче" Проблемът е проблем, докато го възприемаме за такъв". Нещата се променят, ние се променяме, следователно и отношението ни към това, което ни се случва ще бъда в наша полза, да се промени!
Дереализацията подсказва, че е време за ново начало. Начало, в което ще има и контрол, но той ще бъде примесен със силно доверие към нас самите, живота ни, случващото ни се.
Да погледнем от другата страна, това замаяно и отнесено състояние, което се случва. Доста хора дават солидни суми, а вие получавате нещо уникално съвсем безплатно и по естествен начин. Благодарете му!
Всичко се върти, ще падна!!! Помощ! Полудявам, защото всичко е размазано!
Когато се появят такива мисли в главата ви, си припомнете детството, толкова ли е било трудно, да паднете, да се понесете по течението, да се засмеете докато сте долу и после отново да се изправите. Нима толкова голяма важност ви придават годините, на който сте, че не можете да го направите, отново?
Щом не можете! Щом ви е трудно! Тогава може да разберете, колкото голямо и излишно значение отдавате на другите и вашето Его. Его, което толкова дълго е избягвало провала, че сега дори не знае, какво е успехът. Дереализацията е дошла да си позволите, да падате, да ставате, тя е дошла за да ви подтикне,да излезете от черупката си.
Дереализацията е дошла вследствие на високия ви перфекционизъм и взискателност, които сте си налагали толкова време. Тя ви подсказва, че в онази малка локвичка, в която пребивавате, ви е отесняла и време да се осмелите, да направите първата крачка в бурната река на живота, в която приемате провала, но и да вкусвате успеха! Истинската сила се крив в това, да си позволите, да паднете и да бъдете долу, защото когато сте долу, от там най-добре се вижда верния път нагоре!
Техники за самопомощ при дереализация.
Едно от най-важните неща е дишането.
Докато сте вкъщи можете сами да започнете да си създавате дереализация. Лягате или сядате удобно и започвате да дишате, като дихателни техники можете да използвате квадратна пранаяма.
Изпълнява се по следния начин:
3 секунди вдишване, 3 секунди - задържане, 3 секунди издишване, 3 секунди - задържане. Това дишане въвежда въглероден двуокис в организма и предизвиква усещането, също, както при дереализацията. Дишайте така 10-30 минути. Започнете първоначално с 10 мин, и всеки ден увеличавайте. Дишането по този начин онова при дереализация- плитко гръдно дишане. Това ви дава голяма възможност, да се впускате и да преобразувате страха си в смелост и доверие. Възлюбето го, приемете го, да бъде с вас, в този миг и усетете силата да си позволяваш, да се обичаш такъв, какъвто си.
Докато дишате по този начин и усещане симптоми подобни на дереализация, можете да започнете да променяте отношението си към тях. Това разбира се няма да стане за един ден! Но всяко едно промяна, започва все от някъде. Позволете си да се доверите! Когато мислите, че полудявате, позволете си да бъдете луди, не е зле да си луд - топла храна, чисто бяло облекло, внимание:) Позволете си го! Заливайте всичко, което ви се случва с доверие. Доверете се на себе си и онова по висше същество, което ви е пратило тук, което ви е закриляло, толкова време. Доверете се на безсмъртния Бог, по чиито образ сте създадени и вие! Доверете се!
Квадратното дишане, нека след това да премине към дълбоко коремно дишане. Дишане, при което въздухът отива в корема. Дишайте така 15-20 мин! Усетете спокойствието, което се разнася, когато си позволявате, да искате вашата вече любима дереализация.
Като визуализации можете да си представя, че се разхождате в планината. Движите се по вашия обичаен маршрут, ходите по така познатите ви пътеки. Всичко е красиво, но някак си е еднотипно, познато, повтарящо се. Тогава си представете, че ви обгръща мъгла, гъста, непрогледна мъгла. Не виждате на един метър пред себе си! Сам сте, няма на кой да разчитате! Започнете с бавни крачки, да вървите напред! Някъде може, да паднете, да станете! Позволете си да се доверите на вашият вътрешен пътеводител! Усетете, че колкото повече се доверявате, толкова повече мъглата става по-рехава и по-ефирна. Продължавайте да вървите! Усетете и вижте как през мъглата, се прокрадват първите слънчеви лъчи. Усетете топлината, която те внасят в тялото и душата ви! Усетете, колко приятно е човек, да не знае, че знае на къде отива. Когато продължите вижте, как плахите слънчеви лъчи, се разпръскват все повече и повече и прерастват в едно голямо жарко слънце. Слънце, което осветява душата ви! Огледайте се наоколо, вижте, че се намирате на красива, планинска, зелена поляна, на която никога не сте били. Усетете мириса на цветята и билките, чуйте песента на птици около вас. Благодарете на себе си и на вашата мъгла, защото ако не беше тя, никога нямаше видите, тези нови красоти и кътче, от вашата същност
Медитацията - в медитацията се губи контрола, губи се всичко познато, тогава няма ум, няма тяло, има само свободно съзнание. Като за начало, може да се слушат записи на йога-нидра. В последствие може да се прави само чиста медитация.
Спортът е важен, за преобразуването на дереализацията в доверие.Спорта изразходва адреналиновите депа и в същото време създава усещания за замайване, задъхване, запъхтяване. Когато вече сте се доверили и сте започнали да практикувате предишните техниките вкъщи, започнете да се провокирате, чрез спорта - тичайте, скачайте, удряйте. Позволявайте да ви се случва всичко, онова от което преди сте бягали и вижте, че то всъщност не е толкова страшно. Обикнете това, което ви се случва, то е мотив за промяна към по-добро в живота ви.
Като упражнение, в подходяща обстановка също можете да прави следното:
Ставате, завъртате се 15 пъти в едната посока и 15 пъти в другата и падате на нещо меко. Позволете си да бъдете там долу! Иронизирайте случващото ви се, разсмейте се даже. Кажете си нещо абсурдно: " Е много е готино да падам и да се въртя, като малката любима муха на джужето Ръкспин". Смехът лекува, надсмейте се над себе си.
Като вече прилагате всичко, до тук, отидете на някое оживено място и умишлено припаднете.
Направете, това, от което ви е било толкова много страх, припаднете пред ВАЖНИТЕ ХОРА. Позволи ли сте си да си, да бъдете долу, почувствайте колко е освобождаващо и забавно на моменти, да сте долу, да падате, да ставате, да живеете. Ако ви обградят хора, докато експериментирате с вашата прекрасна дереализация, кажете им, че не сте закусвали и явно ви е паднало кръвното.
Когато ви застигне дереализация (мъгла), бъдете там! Нека дишането, да стане дълбоко коремно. Дишане, което внася кислород и слънчеви лъчи в мъглата. При дереализация дишането става обикновено горно, гръдно дишане, когато започнете да дишате с корема си тогава, организмът приема нужното количество кислород, което разтваря случващото се в едно приятно усещане, в което слънцето на доверието засиява все повече.
Дереализацията учи и променя самите вас и вашият живот.
Животът ви започвате, да ставате все по-силен и по-смилен. Вече сте човек, който върви по пътя на провала, но и здраво крачи и по пътя към успеха, защото живота е бинарен: страх и смелост, мъж и жена, черно и бяло, бягаш ли от едното, никога не можеш, да стигнеш и другото.
Странно как, че когато си позволите, да бъдете замаян, отнесен, унесен, тогава няма дереализация, тогава тя се заменя в доверие. Доверие, от което сте има ли нужда, но явно мъглата е била онази вълшебница, която ви е накарала да го о проявите.
Използвна литература:
Психология на смелостта - Орлин Баев

Автор: Стефан Греков, хипнотерапевт