За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 25 юни 2017 г.

Естествена Харизма

Естествена Харизма

В статията си „Себеактуализация“ разсъждавах върху качествата на реализиралия се човек. В този текст твърдя, че естественият чар, магнетичност и харизма на човека, се определят именно от тези качества. Говоря за автентичната харизма, идваща от единството на човека със законите на Битието, с Бога, със собствената цялост. Има двуноги примати, откъснати от организма на целокупния живот и Себе си, които също притежават чаровна харизма. Но, за такъв психопатен чар пишат и говорят мнозина колеги. Оставям им това неудоволствие охотно. За това пък аз с удоволствие ще се спра на естествения, автентичен чар и харизма на цялостния, истинния и съзнателен човек.

Една междинна, психотелесна дефиниция за чара и харизмата:

От по-приземена гледна точка, чаровната харизма е умението за съблазняващо привличане, подлежано от здраво себезаявяване, смирено доверие в себе си, добро планиране и връзка с реалността. А самият чар: "Давам каквото искаш, за да те спечеля и да те накарам да ми дадеш каквото аз искам!" Не противоречи на естествената харизма, когато има връзка с Бога, с вътрешната автентичност. Тогава е нормално умение за качествено общуване. Ако щеш, качествени търговски умения. Няма ли я връзката с Бога обаче, деградира автоматично до евтина манипулация!

Та, какви са съставките на естествената харизма?

Битийна, творческа мотивация и живот, смела спонтанност в творческата си проява, творческа оригиналност, познание и творческо живеене на призванието си, връзка с реалността социална и реалността творческа, автономно самоопределяне на разбирания, цели и посоки,  преживяване на възрастта като предимство, баланс между екстраверсия и интроверсия – добра компания първо на себе си – общностен, но не и самотен в самотата, сътрудничество вместо конкуренция, оценяване и благодарност за малките ежедневности – виждането им като чудо, силна индивидуалност при емпатийна общностност, космополитност, жива, отвътре етика, диалектично надхвърляне на противоречията, самадхи преживявания…

А по-описателно:

Творчество – автентично чаровният човек е неизменно творец. Така магнетизмът му не толкова принадлежи на малкото социално его, a по-скоро се дължи на преминаващият през смирението му творчески потенциал.

Битийно – творческа мотивация

Мотивацията му за живот и постигане е неизменно битийна, творческа, антипод на дефицитарната. Последната е гонене на моркова на уж защитата от пръчката на страха в собствената пълна с ужас сянка. Бягане от Михаля на вътрешната празнина, с цел вземане, получаване, искане на още и още, с безплодна надежда за запълване на вътрешната липса от смисъл.

А творческата мотивация – в нея присъства вътрешна пълнота, вече налична удовлетвореност, преобразувала автобиографичните страхове с потенциала си. Преливаща отвътре навън удовлетвореност, която иска да дава и не може да не дава.

Смела спонтанност в творческата проява. Автономно самоопределяне на разбирания, цели и посоки.

Творческият поток, преминаващ през себепознаващия се индивид, води до дълбоко самоуверена смелост в собствените избори, мнения, посоки. Защото това са изборите на цялостната личност, на безкрая от потенциал отвътре, на Бога проявяващ се през малкото социално его и персона. Парадоксът е, че колкото повече егото приеме слабостта си, смирено преклони глава и медитативно/ молитвено притихне пред безкрая, толкова повече и по-качествено протича творческият потенциал. Силата на слабостта.

Естествено харизматичният чаровник е смело спонтанен. Не нагонно импулсивен, а именно спонтанен. Защото спонтанността е качество на духа му, високо творческата способност за мигновена импровизация, съчетаваща огромния напор от вътрешния творчески поток с външно социалните възможности, опции, динамики и параметри, във всеки миг.

Творческа оригиналност. Любознателност външно когнитивна и вътрешно съзерцателна.

Харизматичният чаровник се ползва от достигнатото човешко познание с пълни шепи. Нещо повече – автентично  магнетичният човек е изключително любознателен, жаден за познанието на ума. Познание, което обаче естествено свързва с вътрешното познание на сърцето, на духа си през процеса на аналогията – каквото горе, такова и долу. Там, където друг би видял ограничените резултати от даден научен експеримент и достижение, харизматично цялостният човек съзира глобалните принципи и житейско битийни закономерности, от които низхожда конкретният научен резултат на физичната, когнитивна, медицинска, психологична и т.н. науки.

Това аналогично свързване между външното и вътрешно познание му позволява с лекота да преминава нивата на творческия процес (клик) – комбинативно, изследователско, трансформативно, инспиративно. При талантливостта на трансформативното творчество се достига до гещалт (цялостност), надхвърлящ сумата от частите си. А при гения на инспиративната креативност, малкото земно познание, свързано аналогично с безграничността на творческия потенциал, ражда изцяло нови, оригинални парадигми, конкретизирани до конкретни и социално приложими, прагматични полезности.

Познание и творческо, смислено живеене на призванието си

Естествено чаровният човек е дълбоко единен с целостта на потенциала си, със Себе си като вечна същност. Познавайки Себе си, познава прекрасно и призванието си, мисията за която е дошъл да изпълнява в земния тренажор. Естествено чаровният човек чувствознае интуитивно параметрите на договора и длъжностните характеристики (job description, казано къде метафорично, къде буквално, но в по-широк план и смисъл… ), подписани още преди въплъщението му, от самия Него. Съответно с цялото си същество живее факта, че доколкото и както изпълнява житейската си мисия, за която е пратен, дотолкова и така качествено цялото Битие стои зад него и го подкрепя синхронично, в най-малките житейски факти и случвания (Не че всичко е само мед и масло. Трудностите и предателствата са също толкова задължителни в земното училище). Защото малко и голямо са относителни, а именно в малките ежедневни мигове се проявява великото чудо на любовта, мъдростта и свободата на смисъла (Логоса). Защото не самите моменти са различни, а очите на сърцето ги виждат различно, наситени с величието на Бога. Както се казва в зен, преди сатори планините са планини, реките са реки и обичаш картофена супичка. След сатори, планините са планини, реките са реки и обичаш картофена супичка…

Връзка със социалната и творческа реалност

При целия си творчески потенциал и гениалност, естествено харизматичният човек умее здраво да стъпи на социалния консенсус за реалност. През перспективата на гения му, той е само една от мириадите възможности, но важна такава, тъй като именно за въплътяване на реалността на един по-цялостен свят в социалната малка реалност е дошъл тук. Едновременно е единен с безкрая на Битието, с Бога и едновременно умее да следва малката човешка логика, разбирания и пътеки. Да, тесни са му и през талантите си прелива отвсякъде, но спокойно умее да се заземява биологично и социално – когнитивно. Главата му е в небето, а краката стабилно стъпили на земята.

Нерядко харизматичният талантлив и гениален индивид е виждан като странен от сивите тълпи наоколо му. Защото, колкото и да се старае да се вкоренява и заземява в социалната логика, напорът от потенциал нерядко прелива, промъква се през тесността на социалната персона. При социалната (не)съзнателност на съвременния технологизиран дивак това разминаване е неизбежно.

По правило, естествено харизматичният човек е надраснал времето си къде със столетия, къде с хилядолетия и повече... А казано по-точно, геният на творческия му смисъл низхожда от пространство на безброй варианти отвъд каквито и да са временно пространствени определения – тук и сега божествена е такава автентична харизма.  

Преживяване на възрастта като предимство

Харизматичният индивид с напредването на биологичната възраст става все по-Себе си, по-щастлив и автентичен. По време на младостта,  твърде възхвалявана от деградиращото и невиждащо по-далеч от носа си общество, силно талантливият човек обичайно е в странна ситуация. Потенциалът на духа му все още не е събуден, но е близо, предусещан е, копнян е мъчително. Все още характеровите травми и страхове спират досега до спонтанната автентичност. А когато присъстват травми и тревожни психични съдържания, силата и красотата на младото тяло никак не помагат на липсващото усещане за удовлетвореност.
С времето, в процеса на себепознание и работа по себе си в нелеки житейски опитности, травматичните страхове се постапят и освобождават пространство, през което започва да се излива творческата харизма на смисъла. Този поток свършва останалата работа почти автоматично, медитативно и непринудено. Тогава харизмата заблестява, а щастието като тиха и нежна птичка, чурулика на възприятийното рамо на живеещия през смисъла си.

Баланс между екстраверсия и интроверсия – добра компания първо на себе си – общностен, но не и самотен в самотата.

Естествено харизматичният човек не познава понятие като скуката. Скучае човекът, откъснат от Себе си – тогава се нуждае от постоянното запълване на вътрешната си празнина с външното кудкудякане на света. Естествено харизматичният човек живее през величието на вътрешната си божественост, през която е свързан общностно с един неимоверно богат и безкраен свят на смисъл, творчество, идеи, полет на духа. Когато е външно сам, никак не е самотен, тъй като е постоянно заливан от изобилието на Живота, до което има достъп извътре си. Това вътрешно богатство напира, буквално упражнява натиск за проявата си навън, в света на хората. Тогава харизмата се излива навън творчески като комуникация, обществена дейност, културни прояви, творчество от всякакъв вид. Тоест, спрямо естествено харизматичния човек въпросът дали е интровертен или екстравертен, е фалшива дилема. Дълбоко интровертен е точно толкова и както е социално адаптивен и екстравертно проявяващ се активно. Естествено харизматичният човек е социабилен, но не на всяка цена. Дотолкова се проявява обществено, доколкото и както може да изрази огромния си вътрешен потенциал – Себе си. Затова здраво може да постави граници: определено разговорите за футбол, мода и клюките за съседа му импонират толкова, колкото на футболиста идеите на Николас Тесла или Оробиндо…

Автор: Венета Дочева
Виждане на малките ежедневности като чудо

Както казва Алберт Айнщайн: „Или не вярваш в чудеса, или виждаш всичко като чудо!“.
А виждаш всичко като чудо, когато ти си чудесен, когато си едно с вълшебството на любовта. Любовта, носеща сърдечна мъдрост, преливаща се в свободата да се самоопределяш като стойност, ценност, истинност. Любов, импрегнираща възприятието на живеещия през чара си човек. Когато виждаш през любовта, всичко оживява. Осъзнаваш, че нежива материя няма, освен в (не)разбирането на откъснатия от съзнателността ум. Всяко птиче е част от теб и ти от него, едно в организма на целокупния живот. Едно миене на чинни е медитация толкова, колкото и всеки ежедневен процес и правене се превръщат в жива, непреривна молитва. Виждаш животинче – един поглед в очичките му, едно вчувстване в енергията му – вече го познаваш, говориш езика му. Ти си клетчица от организма на цялото, то също е. Тогава знаеш – никой не е по-важен от друг и теориите на ума са относителни, когато водещо е обединението на любовта.

Силна индивидуалност при емпатийна общностност



По-горе писах за баланса между интроверсията и екстраверсията на естествено харизматичния човек. Сърдечно чаровният човек общува емпатийно, провежда любящото си творчество. Не може да не го провежда, тъй като започва да се трупа, а дебитът му не чака илюзиите на егото. Любовта обаче има две лица. Едното е приемащо, прегръщащо.  Другото е поставящо здрави граници, себезаявяващо се, казващо НЕ, когато е нужно.
Естествено харизматичният човек познава Себе си и живее през Себе си. Затова, заявява индивидуалността си решително, дори когато противоречи на мнението на тълпата. На творчески харизматичния индивид му е чуждо себепотискащото самоунижение, страхуващо се от изоставянето на значимия друг. Тъй като той самият приема и живее Себе си, се проявява автентично заявявайки се, такъв какъвто е.

Сътрудничество вместо конкуренция

Нвротичният аз на хомо невротикус ненормалис се страхува от собствената си слабост, проектира я в другия във вид на завистлива, ожесточена конкуренция. Здравият, самоуверен и интегриран аз е способен да промотира успеха на другаря си в сърцато сътрудничество, тъй като е уверен в своя, а богатството от преливащи отвътре му потенциали го кара постоянно да надхвърля статуквото на малкото его в полета на творчеството на духа му!

Космополитност

Естествено харизматичният човек е гражданин на целия мултивърс, като виза за всяка реалност е любовта му. Може да обича държавата и нацията, в които е роден и през които се проявява, но далеч надхвърля грязния, краен национализъм и шовинизъм на малкия по душа човек.

Жива етика

Една от най-красивите характеристики на себереализиралия се, естествено харизматичен човек, е живата му етика. Какво е това? Познание за етичните и естетични закономерности на целокупния живот, Дхарма. Ако на планетата ни живееха повече реализирали се, знаещи какво правят тук, живеещи през естеството си люде, нямаше да има нужда от полиция, съдилища, лекари и психолози…  На такъв човек не е нужно да казваш кое е редно и кое не, тъй като има много ясни вътрешни ориентири. Има нужда от външен закон и рамки, когато няма добри вътрешни такива.

Диалектична визия

Естествено харизматичният човек има висок поглед, който надхвърля доброто и злото, трудното и лесното, удоволствието и болката, плюса и минуса, до гледна точка, обхващаща и двете. Панорама, от която живеещият през духа си нито се прилепва твърде към удоволствието, нито бяга прекалено от трудностите, но се учи и оъ двете поравно, познавайки централността им в двигателя на живота. Автентично харизматичният лидер вижда противоречията като учебно израстване, в което количественото натрупване в борбата между противоположностите, се преобразува до качествено различната и по-висока синтезираща ги визия на единство. Трудно е да се обясни това, което сърцето вече знае и мъдро живее.

Самадхи/ океанични преживявания


Естествено харизматичната личност умее да се смирява молитвено и медитативно, да стихва малката си его преходност, за да проявява вечността си. Удивително е да живееш от позицията на Себе си, на духа си. Тези думи ще прокънтят като празно словосъчетание за обсебения от илюзиите на този малък свят, но ще бъдат разбрани от стремящия се към Бога и живеещия потенциала Му.


Орлин, човек



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.