Милтън модел таблица 1

Забележка: в таблицата по-долу са представени текстове в т.н. в НЛП Милтън модел – език, заобикалящ логиката, объркващ, смълчаващ съзнателния ум, заплитащ обичайните съпротиви в собствените им механизми. Милтън Ериксоновият модел е утилизиращ, „четящ мисли“, даващ илюзия за избор, номинализиращ, одушевяващ, проникващ в подсъзнанието, задаващ внедрени команди, разкриващ потенциала, достатъчно общ е, така че несъзнаваното само да допълни и състави нужната му терапевтична нагласа и съдържания. Таблицата е предназначена за ползване от колеги-хипнотерапевти. Как? Фразата от съответната колонка може да бъде прочетена докрай, или не, докато погледът се плъзга свободно по редовете и другите колонки, за да може ресурсът на водещия да извлече качествен модел, съчетан с нужните конкретни за дадения клиент посока и смисъл. Таблицата се ползва от хипнотерапевта в собствено състояниена транс, като думите от нея само допълват собствения му хипнотичен скрипт, раждан на мига интуитивно, в съответствие със спецификите, потребни на водения.

Знам, че искаш	Да си представиш	Разтварянето за потенциала	Докато гласът ми помита всички прегради.	Или преживявайки чувстването отвъд знанието и незнанието, в мъдростта	При това проникване в дълбочината на опита и любопитството за още сила и радост	В този транс в съня, в който можеш да оставиш познатото, за да живееш в безкрая си	Защото отвъд зоната на комфорта започва зоната на възможностите, в която сега вече си, все по-решително или още по-мощно чувствайки решителността на блаженството да можеш	Да, точно това усещане за „аз мога“, да! Велико е да потънеш в помитащата фина радост, все по-дълбоко в този шамански транс, в който решенията се очертават с лекота, както когато от върха на планината виждаш множеството пътища и пътеки, премнаващи през лесовете на опита и реките на живата вода на обичта ти, право към замъка на спокойната ти самоувереност
Можеш да си любопитен, докато промяната вече се случва, или можеш да следваш пътя на силата, сам водещ те по себе си. Когато не стигаш, знаеш че никога не си напускал. Когато не си пристигнал, осъзнаваш че винаги си бил там.	А можеш и да пипнеш с чувствознанието си разликата да живееш потенциала си, обграждащ аурата, живота и съдбата ти, докато сега си в естествено случващата се промяна. Защото къде чуваш разширението, спирано от търсенето, освен в смирението на пристигането – сега. Сега, защото когато не търсиш, вече си стигнал. Не хлопаш ли, се оказва, че отдавна си преминал и си от другата страна, накъдето си се запътил, без дори да си тръгвал. Пътят е илюзия, намирането е мъгла, пристигането е прах и дим… Осъзнаеш ли това, там си, пристигнал си!	Докато съзнанието ти блуждае или скептично се противи, подсъзнанието ти все по-стабилно реализира присъствието на тази решимост да живееш красиво, творчески, силно – сега когато всяка дума на гласа ми придава решителен тласък на това усещане на свободата да твориш себе си. Точно това усещане, да! Съзнанието ти е малко огънче. Може само да насочи посоката към огромния пламък и притихвайки, да се слее с него. Губейки себе си, печелиш Себе си. Поставяйки се на олтара на смирението, намираш безсмъртието си!	Това удобство на дълбоката релаксация, в осъзнатия транс на духа ти. При всяко все по-сънно и фино издишване, този все по-дълбок транс. Виолетовият транс на това полюшкване и завихряне на енергията ти около ядрото на вибрантната ти самоувереност. Навътре, в уюта на транса, можеш да бъдеш куче, свило се в снега. Отвън е студено, но отвътре ти е топло – топиш го. Колкото повече студ, толкова повече вътрешна, гореща стабилност. Тези житейски ледове, разтапяни от силата на любовта ти!	Докато от миг на миг малкият невротичен контрол все повече се отпуска, вече влизаш в благуването на живота от Бога и по Бога. В благуването можеш да танцуваш, докато пееш, омаян от сърдечния екстаз, или можеш да свириш одата на радостта, композирана от твореца – ти, творецът.	Така навлизайки в удобството, освобождаващо равновесието на сигурността, това пренасяне на нагнетената сигурност в центъра на житейските бури, е неминуемо сега или когато сега осъзнаваш блаженството на мощта на духа си. Мощта на вътрешната сигурност, изгаряща външната несигурност в огъня си. Повече пертурбации, повече вътрешна сигурност. Сигурност в несигурността!	Докато малкият съзнателен ум се чуди, знам че безкраят ти точно сега възнамерява да се наслади на тази цялостна логика, прегръщаща мечтите на потенциала, за да ги въплъти в пипними, приземени, реалистични, навременни и мотивирано желани цели, по време на избора в този и всеки следващ момент. Защото да постигаш целите на духа си, означава да постигаш целите на духа си!	Воля за живот, да. Мхм! Точно това усещане, зад което стои пукотът на заряда на духа ти. Усещане за намерение! Намерение, намерение, намерение! Точно това възнамеряване на шаманския вик на духа ти, водещ те към Себе си, именно благодарение на нужните трудности. Защото можеш да се спъваш в тези камъни-трудности само докато сега съзнаваш как се превръщат в стъпалата на въздигането към мощта на силата ти, от върха на чиято планина се открива мъдровизията на призванието ти да живееш засмяно и блажено,в ритъма на танца на магията. Този шаман извътре, проявен в живота ти, да, Ти, шаманът!	Когато отвъд логиката разбираш въображението или думите, пресичащи наситената с благост същност на съзерцанието, можеш или да ги оставиш да преминат, както пускаш и външните звуци да преминават, или доверявайки се изцяло на тази идентификация с Духа, спокойно да им се усмихнеш и гмурнеш в ядрото им, съзнавайки преходната природа на илюзорността им. Тогава чувствата и емоциите също се завихрят, засмукват и стават гориво, хранещо пламъка на духа ти. Да, точно така!
Можеш да осъзнаеш значението, провеждано от логиката на външен план и отвъд логиката, в логиката на единството на свъраността, водеща до братолюбното съзнание на любовта. Тази йога, единяваща с малкото цветенце толкова, колкото с всяка звезда! Отвъд малко и голямо, близко и далечно, завъртайки енергията си във вихъра на любящата свобода от вехтите разбирания, знаеш че знам, че познаваш това тънко чувство за цялостност, сливащо те с тъканта на Битието, в живия организъм на Бога!	Когато се отпуснеш в това спокойствие, можеш да искаш да се случат всички нужни промени или не, доверявайки се на смисъла в тишината. Има ли значение иска ли реката да се влее в океана, когато смисълът в естествените закони вече я води към безпредела му?!	Осъзнаеш ли ,че промяната вече се съдържа в целта си, тягата на потока начаса понася стъпките ти целеустремено и целепостигащо. Можеш да ходиш или докато маратонски тичаш и отново спокйно ходиш, радвайки се на всяка стъпка от пътеката в посоката на смисъла, тогава стигането до целта не е така важно, защото е сигурно! Приемайки, че никога няма да стигнеш, вече си там! Там няма друго там – вече си там.	Тогава живееш в смисъла на целта да се наслаждаваш на процеса. Не ти правиш, а любовта ,проявявайки се през смирението ти, заявява Себе си. Няма аз, няма проблем. Отмествайки се от пътеката, минаваш!	Осъзнай и запомни промяната, намираща се в целта, осъзнавана докато се стремиш към нея. Вече си там, докато уж не си все още там, но дълбоко в смислената обич да се радваш на всяко цвете и изсъхнало лайно по пътя, лек и равен и труден и нагорен. Защото истината, следствие от любовта, е както в аромата на цветето, така и в озъбения череп по пътя…	Не е нужно да чакаш живота да те приковава на Х-овете си, нито да бягаш от тях, докато сам разпваш малката си гордост на кръста, водещ към духа на същността ти! Обичайки, истината е с теб. Тогава си свободен, а силата тътне в мощта на костите ти. Вече няма пречещи отвеси, а нагорни пътеки, по които охотно и леко вървиш – ти, планинската коза в живота си, в този и всеки момент. Много желаещи да ходят по тези пътеки няма – наслади се на високата панорама на духа си. А стигнеш ли върха на планината, продължи нагоре. Да, само тогава тези орлови криле се разтварят. Досега беше сляп, макар и да гледаше. Сега виждаш  и знаеш, можеш и правиш, внедрявайки творческия безпредел в делника, превърнат от него в жива молитва!	В този транс, все по-дълбоко в доверието в Себе си, към което всяка моя дума все по-навътре те води, докато потъването във все по-ресурсно състояние се случва естествено с всяко следващо издишване, доверието залива и тази и другата зони в тялото, душата, емоцията и ума ти, които имат нужда от разтварянето в смълчания, самоуверен смисъл. В това състояние знам, че с тялото и духа си осъзнаваш връзката между това безмълвие и творческия потенциал, изобилно изливащ се между тази и другата мисъл на мощта ти.	Магично е да уважаваш парадокса в противоречието, въздигащо те над себе си във визията на Бодхисатва природата – сега, тук, между, да, в Боготишието на Богосъзнанието. Ти вече си опиянението на виното на любовта. През смирението се изливат бокалите на това живо вино, право в тишината ти. Там тихият глас на безмълвието води със силата си – отвъд, отвъд, напълно отвъд, в това сега и точно тук, в което няма друго сега и тук, над времето, отвъд тук и там, в парадокса на нищото, съдържащо всичко. Тогава снежинките падат, небето се избистря, реките текат – всичко е същото, сами ти си различен. Събуден за същността си!	Можеш да се насладиш и наблюдаваш широтата отвъд времето, която носи потъването в транса. Сега си свободен да се довериш на отговорите, погалващи те гальовно с грижата си. Отговори отвъд думите и въпроси над ума, но струящи от бездната на мъдрото ти сърце. Когато те няма, се раждаш. Когато се загубиш, се намираш. Смълчавайки се в гръмовното безмълвие, тишината говори гръмогласно. Колкото повече не знаеш, толкова повече ликуваш в мъдростта.