Милтън модел таблица 4

М. Ериксън

Забележка: в таблицата по-долу са представени текстове в т.н. в НЛП Милтън модел – език, заобикалящ логиката, объркващ, смълчаващ съзнателния ум, заплитащ обичайните съпротиви в собствените им механизми. Милтън Ериксоновият модел е утилизиращ, „четящ мисли“, даващ илюзия за избор, номинализиращ, одушевяващ, проникващ в подсъзнанието, задаващ внедрени команди, разкриващ потенциала, достатъчно общ е, така че несъзнаваното само да допълни и състави нужната му терапевтична нагласа и съдържания. Таблицата е предназначена за ползване от колеги-хипнотерапевти. Как? Фразата от съответната колонка може да бъде прочетена докрай, или не, докато погледът се плъзга свободно по редовете и другите колонки, за да може ресурсът на водещия да извлече качествен модел, съчетан с нужните конкретни за дадения клиент посока и смисъл. Таблицата се ползва от хипнотерапевта в собствено състояние на транс, като думите от нея само допълват собствения му хипнотичен скрипт, раждан на мига интуитивно, в съответствие със спецификите, потребни на водения.

Можеш да успяваш да се справиш с посланията, вмъкнати в тревожното ти състояние, защото самият Ти, Човекът, си си ги задал като учебен тренажор за силата на акордираната си с безпредела сърцатост!	Можеш да поискаш да разбереш уроците, скрити в тревожността ти, а можеш и да я осъзнаеш като бижу, увито в старото ти, отричащо его отношение. Сега, когато вече можеш да видиш реалния диамант зад приеманите спокойно симптоми, водещи те към него, идва радостта – парцалът на старото отношение се развива, за да заблести брилянтът на благите послания по хармония. Защото истинската радост идва само от следването волята на Бога. А по отношение на неслучайната тревожност, в която е втъкана работата по характерово акордиране, волята Му е да резонираш със силата на Твореца в теб!	Можеш да рисуваш или пееш промяната на отношението си, защото с песен лесно се обича и доволно се живее. Можеш да сътвориш отношението си на благодарно учене, или да го оставиш да се появи преболяло, докато се съпротивляваш – но няма шанс да нямаш шанс. Свободен си да обичаш сега или след малко, когато през емоционалната болка, страхът се превърне в нагнетеността на мощта ти!	Можеш да усетиш чувството на задоволство, когато цялата Вселена е с теб, докато отпуснеш жалкия его контрол на неврозата си, за да се случи приемането! Точно това натежало, смирено доверие, приемащо зарядите на страха, трансформиращи старите ти характерови убеждения в адаптивните програми на силата ти! Това единение и закрила, да. В любовта си свързан, обичащ и обичан, точно така!	Можеш да усетиш задоволството да последваш учебния процес в благото си невротично състояние, докато сега научаваш уроците по смирено себезаявяване, за да заблестиш като чаровна звездичка всред въглищата на заспалостта!	Можеш да се съпротивляваш и приемаш за жертва – привично е, а цялото стадо наоколо блее по подобен начин. А можеш и да осъзнаеш тези вехти установки, за да ги вложиш в огъня на себевладеенето си. Можеш да обичаш и се учиш, защото за да се учиш си слязъл в този земен чертог. Постепенно, без да се усетиш, установката на смелия творец и воин прихваща импулсите на старата и я преобразува в тази психодуховна присадка. Можеш, защото си роден да можеш, ведно с приемането на провала като обратна връзка и учене, част от пътя на можене и успех!	Можеш да можеш, можеш и да не можеш, докато не разбереш само съзнателно, а с цялото си същество почувстваш, че приемането на неможенето, е съществена част от пътя на моженето! Това приемане на безпомощната слабост, водещо към единствената реална сила – силата на любовта, да!
Всеки може да бъде човечен, знаейки че само тогава има истинско щастие и живот. Всеки може да обича, познавайки приемащата, майчина страна на любовта и бащината, поставяща граници. Защото само обичайки, можеш да живееш красиво, за да бъдеш проводник на смисъла, благодарността и присъствието на онази свещена есенция на Бога, правеща те Човек. Само през естествената човещина от Пинокио се превръщащ в истински Човек.	Всеки, споделящ привилегията да пребивава определения си век в человеческо тяло, има шанса да слуша гласа и на земно-животинската и на богочовешката си природа. Всеки човек, във всеки момент избира – свободна воля. Някои хора слушат животното, други се опитват да го потиснат, отвръщайки се от него, докато с всички сили се захващат за ангела си. Нито едните, нито другите успяват да реализират смисъла на целостта да бъдеш Човек. Една трета група, след като се е полюшкала в двете крайности, преминава в трета, съвместяваща ги визия, в позицията на любовта, водеща до освобождаващата мъдрост.	Всеки може да върви напред, да буксува или да регресира назад. Всичко е позволено в тактически план, а в стратегически посоката е само напред, по-бързо или по-бавно, но със сигурност напред. За да върви напред корабът, е нужен не само вятър, но и вдигнати платна!	Всеки има право да осъзнае относителността на този живот като сън, докато се събужда за Себе си, виждайки кръга на самсара и нирвана отвъд, в истината. Можеш да заспиш с гняв, за да се събудиш със загуба, както можеш да живееш мрънкащо, за да се озовеш в липсата на ненаучения си житейски урок, за да повтаряш житейския клас отново... А можеш и да не гледаш назад с гняв, нито напред със страх, а наоколо си с разбиране, идващо от себеразбиране.	Всеки би могъл да осъзнае, че всяко случващо се следствие, си има породила го причина. Когато животът точно в този миг те ситуира именно в тази ситуация, всичко е точно на мястото си, най-подходящото за теб именно сега!	Разбирайки себе си интелигентно, познаваш и другите. Владеейки себе си, можеш да управляваш и хората, когато съдбата ти го иска от теб. Точно в този момент виждаш, слушаш и мислиш през това човешко тяло. Следователно имаш избора да живееш по човешки, осъзнавайки относителността на малките си понятия, спомени, его-идентификация, до разтваряне на страха и страстта в горнилото на Богочовека – защото само обичайки, си Човек!	Можеш да осъзнаеш, че прекалената борба рядко води до нещо смислено. Когато нещо е предназначено за теб, се случва с радостни, благословени усилия. Когато не е, отпускането в умението за пускане, води до тази медитативна позиция на непривързаното щастие. Защото 20% обичани усилия, водят до 80% резултати, докато 80% изтормозен напън, води до 20% резултати… Отпускайки се в потока на любовта, реката знае накъде да те заведе!
Не бих ти казал да преживееш способността си за промяна в този все по-дълбок транс, защото в този живот не си ли поискаш нещо сам, губиш много неща… Не бих ти казал да хлопаш, за да ти бъде отворена вратата на трансформацията ти в смело и активно живеещ човек, смирено приемащ слабостта си, за да успява истински. Не бих ти го казал, за да почувстваш зарядът, извиращ от дълбините ти, който вече ти го казва!	Мога да ти кажа, че търсенето на помощ е интелигентен израз на осъзнаването краткостта и ценността на житейския цикъл. Не бих ти казал това обаче, за да дам шанс на разбирането ти, че всяка истинска помощ, е помощ на самопомощта ти, да разцъфти естествено! Това интелигентно разбиране, да!	Не бих ти говорил за любовта, за да оставя вътрешната ти мъдрост да нашепне словата на самата любов, която ти казва: „Аз съм чаша, която се чупи, ако ме хванеш прекалено силно вкопчвайки се, или стоя празна, лишена от виното на присъствието, което жадуваш, когато дистанцията е прекалено голяма!“…	Не бих ти казал да пресечеш оплакваческата нагласа сега и завинаги, за да правиш каквото можеш с това, което имаш, там където си, точно в този и всеки следващ миг от всеки от житейските ти мигове. Не, не бих ти го казал, за да се появи отвътре ти мотивацията за силен живот, който владееш интензивно и вдъхновено. Защото, когато яйцето се чупи отвън, това е катастрофа, а когато се разпуква отвътре, е раждането на вътрешната локализация на мотивацията ти за силен живот!	Можеш да почувстваш усещането за могъща енергия сега, все по-дълбоко в ресурса на транса, докато преживяваш все по-интензивно мощта на любовта, от чиято позиция всичко може да се промени с лекота!	Това чувство на гореща топлина и обич в отвореното ти сърце, точно така. Докато го усещаш, познаваш потока на живота, нали?! Можеш да се видиш в очите на котенцето, в движенията на ягуара, да се вчувстваш в потока на соковете на вековния бук, за да бъдеш навсякъде, безсмъртен в същността си, преливащ се от човек в ангел, единен с майката земя и бащата слънце, за да бъдеш Себе си!	Можеш да почувстваш усещането за спокойно удоволствие, дълбоко в красотата на хипнотичния транс, докато тялото натежава все повече от идишване към следващо, все по-отпуснато издишване, тогава знаеш. Знаеш отвъд ума, с цялото си тяло. Познаваш мощта на творческия си заряд да бъдеш пластична глина в ръцете на свободната си воля, ръководена от любовта!
Точно това усещане, когато повярваш, че заслужаваш! Това превъзходно усещане, тази енергия, да! Тогава всичко е възможно. Забележи, не е нужно да го знаеш, а просто да го вярваш. Какво се случва сега, когато го вярваш или след малко още по-силно, когато вярата вече е дълбока част от теб?!	Какво се случва, когато силата на вярата се завърти върху и в и под и между старите вярвания, докато ги пропука, разцепи, разкъса, раздроби на парченца и преобразува горивото им в още сила на вярата в Бога и себе си като част от Бога?! Тази светла самоувереност, водеща до мотивирано-дисциплинирани дела, към малки стъпки, придвижващи към значими за теб резултати!	Да вдишаш аромата на куража си, да. Този парфюм на вдъхновеното следване на цел с упорити, спокойни и красиви усилия! Не е нужно напълно да съзнаваш какво точно се случва, когато сега любимият ти аромат залее старите неуверени програми, за да завърти енергията им в противоположната посока, вече с цвета на силата ти! Съзнаваш или не, когато сега тази самоувереност нараства от дума на дума, от сесия на сесия, във все по-дълбокия транс, смисленото блаженство вече е с теб! Това доволство, да!	Можеш ли наистина да усетиш удоволствието, докато сега осъзнаваш как самоувереният ти, здрав оптимизъм изпълва тялото, енергията, душата и живота ти сега и във всяко следващо сега, завинаги!?! Това блаженство, приемащо и трудностите и успехите поравно, в спокойния оптимизъм на любовта! Защото оптимизмът вижда възможностите, а препятствията са му най-прекрасните възможности, водещи към целостта.	Да почувстваш радостта от осъзнаването, че няма реална вреда, докато знаеш, че всяка вреда носи някаква полза, а всеки враг е неслучаен и най-скъп на душата ти учител по силен живот! Можеш ли наистина да усетиш благуването, заливащо те целия, когато възлюбиш врага си, сега в спокойствието над и отвъд ума?!	Да погледнеш живота си в ретроспекция и извличайки мъдростта от опита усмихнато, да знаеш, че за всичко, което си пропуснал, си спечелил нещо друго! Да, защото това е твоят, а не нечий друг живот – твоят уникален и неповторим живот, който уважаваш и обичаш в неповторимостта му!	Можеш ли истински дълбоко и все по-завладяващо да усетиш радостта от това, да си в мир със себе си?! Знаеш, че в душата си винаги си го искал, а сега когато си го позволяваш, всичко за което истински и от душа си мечтал, става реално постижимо. Защото започва от мира на любовта, които вече са в теб. Тази красота да се радваш на най-малките неща, да!
Мъдрият вижда шансовете навсякъде. Научил се е, когато късметът не чука на вратата му, сам да си намира друга врата, само за да осъзнае, че възможностите винаги са били не отвъд и някъде, а тук и сега, най-близки и пълни с варианти. Защото през панорамата на любовта, съзираш брилянти там, където повечето виждат просто въглища…	Спестявайки за старостта, мъдрият заделя настрана и някоя и друга красива мисъл, светло чувство, много себевладеене и любящ опит в медитацията. Тогава има възможността или да бъде богат отвътре и смислено щастлив, или да знае, че всичко нужно вече му е дадено в краткото пребиваване на житейската гара.	Най-масовият подбудител на стадно живеещия блеещ, е желанието за власт и важност. Мъдрият знае, че е никой и бидейки нищо, осъзнава маловажността си пределно смирено. Виждайки света през осъзнатостта на Дхарма, познава безумието му – осъзнато безумие. Съзнавайки това, отвътре в любовта, даваща смисъл, външно живее живота си привидно като всеки друг…	В края на краищата, ще се научиш да потъваш в дълбок транс! Учейки се редовно, знаеш че стигаш до там, до където смяташ, че е възможно, във всяко едно отношение. Затова, доверявайки се огромния потенциал в трансовото състояние, спокойно можеш да ползваш възможностите му за препрограмиране на живота си в смело смислен, сега когато вече го правиш!	Отвъд старите оплаквания, вече знаеш, че не времето променя нещата, а ти ги променяш сам, с тези фокусирани усилия, разбиране и благодарно учене, в пътя на разтварящото се за безкрая ти съзнание. В края на краищата, винаги стигаш до любовта, от която започва всичко!	Човек би могъл да проси риба, за да се нахрани за деня, а би могъл и да се научи да лови риба, вземайки нещата в ръцете си! Ти би могъл да ловиш житейската си риба спокойно и целенасочено търпеливо, защото си човек!	Човек би могъл да живее величието на житейската тайна, че не е толкова важно да прави това, което харесва, а да харесва това, което прави. Ти би могъл да се запиташ, дали тази тайна не се разтваря пред теб, когато осъзнаваш, че не е толкова важно да живееш с най-идеалния и харесвано идеализиран партньор, а да харесваш човека до себе си.
Ако не знаеш какво търсиш, няма да го намериш. Ако не знаеш накъде си тръгнал, стигаш някъде другаде. Никой вятър не е благосклонен към кораб без посока и платна, управлявани от желязна воля и здрав рул. Когато мечтата, идваща от тихия зов на безкрая ти, се спусне до реална, пипнима, приложима, навременна, измерима и постижима цел, житейските ветрове умело са насочвани от руля на волята ти.	Можеш да се ползваш от своя опит, да. Така правят всички. Умните обаче се учат и от опита на другите. Защото собственият опит често е гребен, който животът ни дава, когато сме загубили повечето си коса… Тогава можеш да разресваш пътя другиму… Затова, общувай с опитни и мъдри люде в живота си или през опита им, изложен в добрите им книги! Да, книги, точно така. Винаги някъде дълбоко в теб си познавал огромната ценност на книгите!	Сега, потъвайки в красотата на това спокойно състояние, от дъх на дъх във все по-дълбока хипноза, би могъл да осъзнаеш, че няма толкова голямо значение какво правиш, а как го правиш. Не само какво казваш, а как го казваш. Не толкова какво работиш, а как го работиш. Не къде си, а с кого си и как си отвътре си. Не в какво живееш, колко имаш и харчиш, а как живееш, какъв си и колко обичаш, за да си изобилен извор на смисъл, носещ реалното щастие!	Отпускайки се навътре в покоя на този транс, можеш да почувстваш радостта от допира до възнамеряването, идващо от потенциала ти. Все по-навътре, от миг на миг, с всяка моя дума. Тогава знаеш – такъв си, каквото е намерението ти. Такава е и волята ти, такива са и делата ти, определящи съдбата ти. Разбираш, че никога не си бил истински мързелив, а просто си нямал вдъхновяваща те цел, идваща от вътрешното ти намерение. Следването на реалната ти цел разтваря всеки страх и носи реалната удовлетвореност!	Един начинаещ ум, който тихо да се проникне от молитвено съзерцание на нещата каквито са! Защото вечното на непреходното се отразява във всяка преходна капка роса - ако очите на душата са разтворени!  Начинаещ в смисъл разтворено съзнание! Начинаещ с или без натрупани битове знания, но с винаги отворено и преживяващо мига сърце. Защото "магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре" - и тонове информация да имаш, ако нямаш досег до Живота на Любовта, нищо нямаш.	Защо начинаещ? Защото няма какво да губиш и можеш да ходиш по острието на бръснача и скочиш по средата на огъня на директното преживяване на нещата в живота си! Защото напредналият продължава още и още да гони илюзии и бяга от страха си, че някой ще надмине напредъка му, докато начинаещият осъзнава с цялото си тяло и сърце, че вече всичко е постигнато! Просто се е разтворил за постижението на щастието, което винаги е било там! Защото в планината на постижението намираш само щастието, което носиш - а то винаги е там, вътре, сега!	Цялата мъдрост на съзерцанието е мъдростта на начинаещия! Знанието на главата е трупане и задържане, но на сърцето непривързано пускане, освобождаване. Когато имаш широкия, смирен и разтворен ум на начинаещ, Знанието на цялата Вселена минава през теб! Начинаещ в смисъл смирен, да. Начинаещ, защото надхвърляш пределите на малката си жалка и обикновена личност. Тя си остава грешна и слаба - но не го крие, а си позволява да притихне и смирено да се преклони пред полъха на безкрая, даващ смисъла! Начинаещ, защото признаваш малкостта си. Малкост, която може да е чела или не тонове книги, да има или не социални академични титли, но може да те доближи до пътеката към Себе си само ако се отмести от нея, позволявайки и да проникне в цялостта ти!
Защото като си начинаещ можеш да преживееш и осъзнаеш, докато като напреднал можеш само да обясниш и анализираш, стоейки настрани от преживяването като сух и студен мъртъв пън... Бидейки начинаещ съзнаваш реалността от измерение надхвърлящо дихотомното добро и зло, обединявайки ги до слята противополюсност, до любящо единство между мъжкото и женското в себе си! Когато си начинаещ, вече си постигнал! Няма нужда да бързаш, а можеш да бъдеш щастлив във всяко простичко действие. Тогава можеш да бъдеш слаб и да си го признаеш пред всички - защото знаеш, че силата стои в слабостта на смиреното его, в мекотата на водата, която пробива скали, в гъвкавостта на разтвореното си за промени съзнание. Гъвкав като слабо дърво, което се огъва при буря, но бързо се изправя след нея, докато "напредналато" твърдо и гордо дърво бива счупено...	Начинаещ, защото тогава можеш да се радваш на всяка глътка въздух, да благодариш на всяка хапка храна, стъпка, усещане и ежедневност, превърнала се в чудо! Начинаещ, слаб и обикновен, защото тогава осъзнаваш, че имаш всичко и цялата Вселена е част от теб и ти от нея! Когато си начинаещ, можеш да си позволиш да не разбираш - точно тогава разбирането на Мъдростта има шанс да проникне в душата ти! Защото бидейки начинаещ можеш да бъдеш непривързан, свободен и летящ на крилете на вдъхновението си, умеещ да захвърля товара на знанията и напредналостта си.	Когато си начинаещ, осъзнаваш, че няма нужда да търсиш навън, но че огънят на знанието и щастието е в теб. Знаеш, че наместо да търсиш със светлината на вътрешния си огън външен огън, който да стопли несигурността ти, можеш просто да осъзнаеш, че топлината на Любовта вече е в теб и просто можеш да се разтвориш за нея! Умът на начинаещия има огромно поле от възможности, докато този на напредналия е рамкиран в коловозите на някой си, бил той и самият Юнг, Буда или който и да е! Бидейки начинаещ, можеш да си позволиш да бъдеш Себе си, автентичен и нехаещ за сивотата на нечий консенсус за правилност!	Тогава можеш да осъзнаеш ценността на тази потъваща към смъртта лодка - живота. Но и да приемеш с цялото си сърце илюзията на смъртта и така да живееш всеки миг от живота си на сто процента, смиреномъдро и щастливо! Да знаеш, че бленуваният социален "успех" няма много общо с Любовта и Смисъла, даряващи щастието! Дори тонове знания, пари и огради не могат да помогнат за намаляването страха на "напредналия". Когато с разбирането на начинаещия широк ум осъзнаеш свързаността си с всичко, тогава имаш всичко, а самоуверената сигурност на обичта живее там, непринудено и естествено.	Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти! Ето защо начинаещ...	Там навътре, в потенциала на мъдростта, сега знаеш, че ако си размениш с някого по една дюля, пак ще имаш една дюля, но ако обмените идеите си, ще имате двойно повече идеи. Така доверявайки се на заряда си, знаеш че пламъкът не става по-малък, нито се изчерпва, когато запалва други огньове – ражда се повече пламък. Обменяйки идеите си с тези от мъдрите книги, ставаш богат на идеи, идващи от преживян опит. За да можеш на свой ред да даваш…	Някои искат да постигнат това, онова… А ти знаеш, че колкото по-малко искаш, по-щастлив си и имаш всичко, повече даже от нужното ти. Не искаш ли, получаваш, не ламтееш ли, препълнен си с имането на любовта. Колкото по-малко искаш, по-изпълнен си с любов, която не може да не бъде давана. Тогава си смислено щастлив. Защото преживяваш с това, което вземаш, но живееш с това, което даваш.

..............


Орлин Баев