Страници

понеделник, 24 май 2010 г.

Кое е човешкото в човека?! Парадоксите на нашето време




Кое е човешкото в човека?! Парадоксите на нашето време


Парадоксът на нашето време е, че имаме:


- Високи сгради, но ниска търпимост.
- Изобилие от техника, но оскъдица от любов.
- Много осигуряване, но малко сигурност.
- Много застраховане, но малко самоувереност.
- Много информация, но малко смисъл.

- Високи сгради, но ниски етика и взаимно разбиране.
- Брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност.
- Широки магистрали, но тесни възгледи.

- Харчим повече, но имаме по-малко.
- Купуваме повече, но се радваме по-малко.
- Имаме по-големи къщи и по-малки семейства.
- Повече удобства, но по-малко време.
- Имаме повече удоволствия, но по-малко щастие.
- Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си.
- Повече знание, но по-малко вяра в себе си.
- Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и.
- Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един друг.
- Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно.
- На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме безвъзвратно животински вид.

- Имаме повече образование, но по-малко разум.
- Повече знания, но по-лоша преценка.
- Повече знания, но по-малко мъдрост.
- Имаме повече експерти, но и повече проблеми.
- Имаме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности.
- Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства.
- Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовшща.
- Правим повече секс, но се обичаме по-малко.
- Повече медицина, но по-малко здраве.
- Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.

- Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
- Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
- Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем.
- Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни.
- Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна.
- Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си.
- Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация.

- Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
- Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед.
- Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
- Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме.
- Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си.
- Тренираме мускулите си, но оглупяваме все повече.
- Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни.
- Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си.
- Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.

- Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
- Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
- Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
- Пишем повече, но научаваме по-малко.
- Планираме повече, но постигаме по-малко.
- Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
- Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.
- Имаме все повече цифрова памет, но все повече губим доверието в собствения си ум.
- Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.

- Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане
- Времето на големите мускули и дребните души.
- Времето на лесните печалби и трудните връзки.
- Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи.
- Време на красиви къщи и разбити домове.
- Времето на бързите пътувания, но на дългите притеснения.
- На еднократните памперси, но на многократното повтаряне на обсебващите ни пороци.
- Време на еднократния морал и връзките за една нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.
- Хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
- Време, в което външните заместители заместват вътрешните стойности.
- Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
- Време, в което се вкопчваме в маските на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си.
- Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си.
- Имаме много машини, но малко сърдечност.
- Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.
- Време на технически прогрес, но на духовен регрес.
- Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре.
- Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме.
- Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните си.
- Имаме много закони, но малко съзнание.
- Имаме много полиция, но малко човечност.
- Имаме много армии, но малко добросъседство.
- Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с природата.
- Време на феминизъм, но на все по-малко женственост.
- Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество.
- Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов.
- Имаме много реторика, но малко истинност.
- Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие.
- Имаме много еко организации и все по-малко природа.
- Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.
- Единици стават все по-богати, но 2/3 от човечеството става все по-бедно.
- Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в малцина.
- Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг все повече.
- Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече.
- Имаме повече ум, но по-малко разум.

Забележка: горните редове представляват компилация между оригиналния текст на Боб Морхед „Парадоксът на нашето време” и мои мисли.

Д-р Боб Морхед
В италик текст: Орлин Баев

4 коментара:

  1. Казвате, спонтанно написано, но навярно провокирано от практиката...това съвсем няма значение. Много динамика има в текста, прочетох го на един дъх.
    Хареса ми, много чисто е разказана тази история.

    ОтговорИзтриване
  2. Ами благодаря на автора. Аз просто добавих към неговия гений малко от моя си опит и визия... Мерси за хубавия отзив - оценявам го!

    Орлин :)

    ОтговорИзтриване
  3. Уважение към Вас и вашият неуморен труд.Вие сте един необикновен човек.Благодаря.

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!