Кое е човешкото в човека?! Парадоксите на нашето време

Кое е човешкото в човека?! Парадоксите на нашето време


Парадоксът на нашето време е, че имаме:

- Високи сгради, но ниска търпимост.
- Изобилие от техника, но оскъдица от любов.
- Много осигуряване, но малко сигурност.
- Много застраховане, но малко самоувереност.
- Много информация, но малко смисъл.
- Високи сгради, но ниски етика и взаимно разбиране.
- Брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност.
- Широки магистрали, но тесни възгледи.
- Харчим повече, но имаме по-малко.
- Купуваме повече, но се радваме по-малко.
- Имаме по-големи къщи и по-малки семейства.
- Повече удобства, но по-малко време.
- Имаме повече удоволствия, но по-малко щастие.
- Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си.
- Повече знание, но по-малко вяра в себе си.
- Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и.
- Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един друг.
- Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно.
- На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме безвъзвратно животински вид.
- Имаме повече образование, но по-малко разум.
- Повече знания, но по-лоша преценка.
- Повече знания, но по-малко мъдрост.
- Имаме повече експерти, но и повече проблеми.
- Имаме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности.
- Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства.
- Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовшща.
- Правим повече секс, но се обичаме по-малко.
- Повече медицина, но по-малко здраве.
- Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.
- Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
- Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
- Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем.
- Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни.
- Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна.
- Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си.
- Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация.
- Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
- Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед.
- Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
- Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме.
- Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си.
- Тренираме мускулите си, но оглупяваме все повече.
- Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни.
- Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си.
- Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.
- Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
- Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
- Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
- Пишем повече, но научаваме по-малко.
- Планираме повече, но постигаме по-малко.
- Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
- Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.
- Имаме все повече цифрова памет, но все повече губим доверието в собствения си ум.
- Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.
- Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане
- Времето на големите мускули и дребните души.
- Времето на лесните печалби и трудните връзки.
- Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи.
- Време на красиви къщи и разбити домове.
- Времето на бързите пътувания, но на дългите притеснения.
- На еднократните памперси, но на многократното повтаряне на обсебващите ни пороци.
- Време на еднократния морал и връзките за една нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.
- Хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
- Време, в което външните заместители заместват вътрешните стойности.
- Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
- Време, в което се вкопчваме в маските на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си.
- Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си.
- Имаме много машини, но малко сърдечност.
- Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.
- Време на технически прогрес, но на духовен регрес.
- Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре.
- Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме.
- Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните си.
- Имаме много закони, но малко съзнание.
- Имаме много полиция, но малко човечност.
- Имаме много армии, но малко добросъседство.
- Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с природата.
- Време на феминизъм, но на все по-малко женственост.
- Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество.
- Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов.
- Имаме много реторика, но малко истинност.
- Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие.
- Имаме много еко организации и все по-малко природа.
- Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.
- Единици стават все по-богати, но 2/3 от човечеството става все по-бедно.
- Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в малцина.
- Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг все повече.
- Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече.
- Имаме повече ум, но по-малко разум.

Забележка: горните редове представляват компилация между оригиналния текст на Боб Морхед „Парадоксът на нашето време” и мои мисли.

Д-р Боб Морхед
В италик текст: Орлин Баев

Мишо и Миша ...

Мишо беше момче на 22. Ходеше на йога, четеше езотерична литература. Работеше доста неангажираща работа, но имаше пари, защото татко му даваше - все още. Мишо беше стеснително момче, имаше висока социална тревожност. Трудно се запознаваше. Когато поискаше да се доближи до момиче, сърцето му започваше да бие лудо, дланите му се изпотяваха, колената м омекваха. Мишо беше идеалист, четеше духовните си книги и летеше в просторите на мечтите си. Освен духовните идеи обаче, една голяма част от мечтите му бяха жените. Копнееше за жена, сънуваше ги, мислеше ги, извиваше се в прегръдките на желанията си, преплетен с фантазните женски прелести. На една от сбирките по йога една кака се доближи до него и го заговори. Той неумело изрече няколко слова. След йогата Михаела сама пожела той да я закара у дома и, във Възраждане, в покрайнините на Варна. Уговориха се да се видят пак, извън йогата. Михаела имаше всичко, от което Мишо се нуждаеше - житейски опит и нахаканост, инициативност, хубаво тяло и много сексуалност. След няколко срещи двамата вече бяха на хотел. Не се получи. Социалната тревожност блокира нервната система на момчето. Това не спря каката обаче. Продължиха да се виждат и скоро всякакви психогенни блокировки изчезнаха яко дим. Мишо се влюби до мозъка на костите си! С цялото си сърце, тяло, душа. Кака Миша беше 16г. по-голяма от него. В началото всичко беше невероятно красиво. Мишо получаваше точно от каквото имаше нужда, Миша също. Той: много и невероятен секс, връзка в която водещата бе тя, а не той, приемане какъвто е. Тя влизаше в онази възраст, в която тестостеронът и спрямо естрогена растеше и изпитваше бясна нужда от страстен секс. Освен това и бе омръзнало цял живот да бъде в пасивна роля и сега и харесваше тя да ръководи нещата в тази страстна връзка. Всичко беше чудесно, поне през първите три години. После Мишо започна да съзрява, малко по малко, започна да му се иска да излиза с компаниите на връстниците си, да има момиче на неговата възраст. В същото време обаче беше неимоверно мощно влюбен в Михаела. А тя "не пускаше захапката", ревнуваше го и му забраняваше досег до момиче. И нямаше никакво намерение да го освободи. Когато той тръгваше да ходи с някое момиче, тя просто провеждаше разговор с него и той зарязваше момичето. Беше влюбен. Лимбичната му система се беше обусловила мощно позитивно и дори само при мисълта за Михаела, вълни на страст преминаваха през тялото му. Виждаха се два три пъти седмично за по няколко часа. Тя живееше с мъжа и децата си. Той, в новия си апартамент - сам. Нямаше компания - не можеше заедно с Миша да отиде в младежка компания. Понякога излизаше с нейните приятелки, рядко. А трябваше и да внимават - светът е малък и мъжът и имаше приятели навсякъде. Това му натежа. Родителите му не го бяха виждали с момиче, постоянно се криеха. Михаела направи аборт от него, по свое решение. Той никога не и го прости. А тя гледаше интереса си - винаги. Беше и хубаво с Мишо, имаше върховни и много оргазми с него. Но си знаеше сметката. А той даваше душа и сърце за нея. Тя внасяше в дома си, но не изнасяше. Винаги през всичките години той плащаше хотелите, ресторантите, бензина, лифтовете, всичко. Мишо навлезе в късните си двадесет. Започна все по-ясно да осъзнава всички минуси на връзката си. Беше загубил приятелите си, нямаше изглед да има деца и семейство, беше самотен извън няколкото часа с нея. Някъде през воала на проекцията на влюбването започна да осъзнава не толкова съвършената личност на Михаела. Но беше влюбен. Беше закачен като риба ма кукичка, а жалките му опити за откъсване завършваха с пълен крах при всеки поглед върху дупето и. Тя беше доволна - държеше си го като удобна играчка. Винаги имаше подръка шофьор, поддръжник и най-вече сексуален роб. Буквално роб. Нейната собствена сексуалност продължаваше да расте експлозивно заедно с намаляването на естрогена и - влезе в 40-тте. А той се опиваше в секса с нея. Беше се превърнал в дрога, беше се "закачил', буквално! Тя беше мултиоргазмена, а той се научи да контролира оргазмите си и да има десетки. Това обаче го закачи още по-мощно. Буквално преживяваше екстатично блаженство с нея, каквото малцина можеха да изпитат без помощта на дрога или религиозен екстаз. А в същото време все по-силно започваше да съзнава обсебеността си от нея и минусите на връзката си. Не можеше да скъса с нея, беше безсилен. А тя и не мислеше да го пуска. Той избяга в чужбина с идеята, че разстоянието ще го излекува. Сънуваше я, бленуваше я, живееше в аурата и миризмата и, липсващите му до раздиране преживявания с нея. Просто се поболя, загуби съня си, всичко стана мрачна бездна. Абстиненцията от хероин бе нищо в сравнение с вопъла на душата му. Върна се в България и при нея. После пак замина навън, но като ластик зависимостта му от нея го връщаше обратно. А тя нехаеше. Намираше си други връзки, искаше просто добър секс. За Мишо обаче влюбването бе тотално, от блажения екстатичен секс до най-малкото и движение - той беше влюбен в нея и във всичко нейно виждаше изключителен чар и смисъл. А реалността бе друга, далеч по-приземена. След време Мишо отиде в чужбина за по-дълго време. Там си хвана гадже, а Миша разбра - имаше паролата на мейла му. изревнува го и му заяви, че са официално разделени. Мишо обаче страдаше, въпреки разстоянието, въпреки всичко. Новата му приятелка му се струваше като жалка сянка в сравнение с Михаела. Времето минаваше. В него протече едно много мъчително раздиране и кукичката на продължилото 9 години влюбване се откачи болезнено. Пак болеше от раната, но поне кукичката не беше там. Малко по малко раната започна да зараства. Но споменът за Миша остана винаги в него! Като онази първа и най-силна любов която сърцето не забравя! И досега понякога Мишо се потапя мислено в прегръдките и...
.....................

Разказчето е спонтанно написано. Всякакви "прилики" с реални лица, места и събития е случайна и резултат на пси проекции.

Горната история е само един възможен сценарий от шарения живот. Има и чудесни връзки при голяма втзрастова разлика, които имат бъдеще, имат обществена гласност и нормални взаимодействия... Възможностите и нюансите са безкрайни...