Страници

сряда, 9 юни 2010 г.

ПСИХОТЕРАПИЯ И САМОПОМОЩ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО (ПАНИЧЕСКИ АТАКИ)






ПСИХОТЕРАПИЯ И САМОПОМОЩ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО (ПАНИЧЕСКИ АТАКИ)

Наръчник за самопомощ при панически атаки ( I )

Информация за паническото разстройство


Паническото разстройство може да присъства самостоятелно или да бъде част от фобийно състояние като агорафобия, генерализирана тревожност, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно - компулсивно разстройство).

Панческите атаки са внезапни периоди на интензивна тревожност, физиологична възбуда и напрежение, страх, стомашни спазми, сърцебиене, учестено дишане и емоционален дискомфорт и др. Телесни, афективни и когнитиви симптоми. Появата на тези епизоди обикновено е внезапна и неочаквана. Мозъчната база, която ги причинява, е бадемовидното тяло, разположено дълбоко в древните мозъчни структури и неговият еволюционно адаптивен механизъм на БОРБА или БЯГСТВО. При паник атаката тялото се насища с адреналин и кортизол - стресовите хормони, а мозъчната биохимия също се променя. Хипервентилацията от паническото дишане променя алкалността на кръвта, кръвната захар се оттегля от мозъка, за да захрани напрегнатите мускули на тялото. Субективното преживяване е силен ужас, световътеж, дереализация и дисоциация от реалността, които водят до страх от полудяване и от обратната връзка на хората. Сърцето бие учестено, дишането е рязко и бързо, появява се обилно изпотяване, напрежение в стомаха и други части от тялото. Ако сме преживявали панически атаки, то знаем, че това биха могли да бъдат доста плашещи състояния при положение, че се борим с тях. В процеса на психотерапия се учим да ги посрещаме спокойно и дори да се наслаждаваме на симптомите им - така те отшумяват безпроблемно, а страхът се редуцира и превръща в радостна амбиция, тласкаща асертивността и мотивацията ни за успех.
Симптомите на паник атаките продължават до десет, рядко повече минути, но самият пик на преживяването трае около минута. Понякога паник атаките могат да образуват циклична поредица от епизоди, като утихват и се задействат отново. Често паническите атаки се случват в ситуации или места, когато са възникнали преди, както и в случаите, когато се чувстваме "хванати" натясно, тоест в напрегната ситуация, провокираща тревожността ни.
Паник атаки се възприемат и преживяват от "опитните" и "начинаещите" в тях по различен начин. "Опитните", тоест хората, които дълго време са преживявали паник атаки, ги преминават бързо и почти незабележимо, без явни симптоми или външни изяви и незначителен страх. Поне такова е желателното развитие на проблема – случване на естествена десензитизация, погасяване на страха. Ако ни се случват за пръв път или отскоро и не сме запознати с тях, може дори да повикаме бърза помощ или да си помислим, че получаваме сърдечен пристъп. Всъщност нищо такова не се случва, разбира се.

Какво причинява паническите атаки?

• Наследственост - установено е, че паник атаките се случват по-често в семейства, членове на които са имали такива, както и при семейства с други невротични разстройства. Въпреки това, много хора, които нямат фамилна история с панически атаки, също развиват паническо разстройство. Друг фактор например са прекалено предпазливите и протективни родители.
• Генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, пост травматично сстресово разстройство, хипогликемия, хипертироидизъм, дефицит на витамин Б от недостатъчно или некачествена храна, възбуждащи вещества като кофеин и кокаин...
• Паник атаките са чест спътник на различните фобии, като се явяват тяхна кулминация.

• Поддържащи причини са избягването на провокиращите панически атаки ситуации или среди. Негативните автоматични мисли и чувства, правила и несъзнавани убеждения. Липсата на физическа и обществена активност.
• Липса на асертивност, самоувереност и смелост.
• Хипервентилацията при учестено дишане може да предизвика паник атаки.

Симптоми

Физиологични

• Усещането за страха на адреналина, преминаващ като реално преживяване през цялото тяло.
• Изпотяване.
• Чувство за задушаване (диспнея).
• Свиване в стомаха.
• Сърцебиене.
• Замаяност.
• Главоболие.
• Световъртеж.
• Гадене.
• Хипервентилация.
• Горещи и студени вълни.
• Мравучкане или скованост на ръцете, лицето, краката или устата (парестезии). Усещане за вибрации и енергия.
• Сърбеж.
• Усещания за изгаряне.
• Клатушкане и треперене.
• Клаустофобия.
• Усещане сякаш тялото се изключва и изчезва.
• Изтръпване на гръбначния стълб.
• Субективното чувство за сърдечен пристъп.
• Умора и слабост.
• Мускулни спазми.
• Скърцане със зъби и стягане на челюстта.
• Временна слепота.
• Съскащ шум в ушите/ главата.

Психични

• Интензивен страх от ставащото и неувереност в себе си. Загуба на самоувереността и вярата в живота.
• Загуба на способността за логическо разсъждение.
• Ирационални натрапчиви мисли.
• Гръмогласен вътрешен диалог.
• Дереализация - чувството, че всичко е нереално, като на сън.
• Деперсонализация - сякаш не сме свързани с тялото си и сме извън времето и пространството.
• Съдбовност.
• Мислите: "Полудявам!" и "Умирам!".
• Чувството, че никой не разбира какво се случва с нас.
• Избягващо поведение - странене от ситуации където според нас би се случила паник атака.
• Агорафобия.
• Чувството, че ще се случи нещо ужасно и ние не можем да го предотвратим.
• Страхът, че паниката е симптом на сериозно заболяване.
• Страхът, че ще се изложим пред хората.
• Страх от смъртта и като резултат от това страх от живота - тревожност.
• Страх от провал.
• Стеснена визия.
• Изострена сетивност.
• Видимо забавяне или ускоряване на времето.

Агорафобия

Нерядко случващите се панически атаки резултират в агорафобия - страх от открити пространства или от тълпи, страх от невъзможността за "изход". По същество агорафобията е страх от получаване на паническа атака и се терапевтира именно паническото разстройство. При невъзможност за напускане на дома, терапевтът е възможно да посещава дома на пациента или да се провеждат онлайн консултации.
Ето една мисъл по отношение оставането ни в безопасното пристанище на дома и дали това е добрата алтернатива в сравнение с ветровете и вълните на живота:

"Корабът в пристанището е в безопасност, но не за това са построени корабите!"
Беназир Бхуто, премиер-министър на Пакистан и първата жена, оглавила правителство в ислямска държава.

В океана на живота има всичко. Има вятър, бури и вълни. Има други кораби - хора. Но ние сме оборудвани да живеем именно в тези вълни и целта на живота ни се състои точно в това да се научим да обичаме бурите, да ги посрещаме радостно, с обич и разтворено мъдро сърце! Защото онези морси чудовища, които ни се струва, че виждаме в житейските превратности, всъщност са в огромна степен само проекции на собственото ни подсъзнание. Проекции на страха на онова мъничко детенце в нас, което още го е страх от тъмното, неизвестното, риска и от... собствената му сянка! Детенце, което просто е нужно да бъде успокоено, за да съзрее до зрялата ни емоционалност, разтворена за поемането на премерени рискове и за досега с непознатото!


Практическа методология за справяне

Когнитивна психотерапия при паническо разстройство


При паник атаките имаме следния порочен психосоматичен кръг:

Появява се сърцебиене, замайване, изпотяване, стягания и т.н., резултат от завишената ни тревожност, напрегнатото ни тяло и ум, неумението ни за релаксация на психика и тяло -> в мислите си ги интерпретираме автоматично катастрофично, черногледо: полудявам, умирам, „какво ще кажат хората!?!”, получавам инфаркт, не съм наред, падам и се провалям, губя се, изчезвам и т.н. и т.н. -> тази интерпретация засилва страха -> реакцията ни на засиления страх е характеровото ни желание за свръхконтрол, за непременно овладяване на положението. Това желание представлява едно свръхнапрежение на ума в опитите си да се справи -> Свръхконтролът мощно напряга мускулните брони, блокировки в тялото – топката в стомаха, буцата в гърлото, тежестта в гърдите и отзад в главата, стяганията на раменете и цялото тяло -> при стягането в стомаха единственият възможен дихателен процес е с връхната част на гърдите, който сега е ускорен от борба/ бягство реакцията на адреналина. Плиткото гръдно дишане хипервентилира тялото и подпомогнато от мускулните стягания/брони покачва мощно налягането нагоде към главата. А това причинява директно засилване в замайването, дереализацията, деперсонализацията, страха от падане/ провал -> засилените симптоми още повече покачват страха и ние още повече се напрягаме ментално и телесно в стремежа си за контрол -> Паниката е тотална, което затваря порочния кръг!


За да променим състоянието си, е нужно да излезем от порочния кръг. Как? Какво да правим?

1) Дишане – както видяхме, плиткото и бързо гръдно дишане причинява основната част от паническите симптоми. Промяната му директно ги сваля, облекчава.

- Коремно (диафрагмено, стомашно, долно) дишане – отпусни се. Постави двете си ръце една върху друга върху корема и се старай при максимална релаксация на ум и тяло да дишаш „с корема”. Когато поемаш дъх стомахът ти се разширява и ръцете повдигат, а когато изпускаш, се прибира леко навътре. Прави го абсолютно релаксирано, безусилно. След вдишването с корема, за миг включи и гърдите – но само за миг. Нека основната част от дишането бъде диафрагмено. Фокусът е върху издишването - напълно релаксирано. Отначало можеш да броиш, за да се ориентираш, а след време го прави интуитивно. Издишването е по-дълго от вдишването и след всяко издишване има малка пауза без въздух, или както казват йогите, „долу”. Например вдишване за 2 секунди, издишване за 4 секунди и задържане на дъха „долу” за миг (или 3.6.миг „долу” и т.н.). Важното е да се прави релаксирано и с менталната нагласа на „тук и сега”, тоест с фокус в процеса на самото дишане и пускане на всички мисли да протичат и се разтварят. В малката паузичка след издишване е нужно да се получи една микромедитация, отворен тих и приемащ ум и отпуснато тяло. В това разтваряне се всмуква всяка тревожност – това ще обясня по-подробно като се спра на медитацията.

- Биоенергийно дишане –

- осъзнай къде в тялото ти е напрежението - в стомаха, диафрагмата, гърдите... Виж го визуално какъв цвят е, усети го този цвят и ако го виждаш хубаво, ако не, създай го според чувството.
- Чуй звука на напрежението - по аналогия с цвета. Обикновено тревожността е в тъмни, кафяви, сиви тонове или червена. Зукът на тревожността варира от тревожен висок тон до тежко боботене, ако е примесен с депресивност и умора.
- Усети мириса на напрежението - почувствай го. Свържи цвета, звука и мириса в едно, на местата, където е напрежението.
- Сега дай команда, идваща от мозъка ти, която като импулс достига до цялото тяло: отпускане, отпусни се, релакс. Заедно с отпускането започни да дишаш дълбоко и бавно, като обръщаш особено внимание на стомашното дишане - стомахът да се раздува при вдишване. Задържай дъха след издишване за няколко мига, в рамките на приятното. Продължавай да отпускаш.
- Представи си, че като вдишваш напрежението от мястото, където е в тялото, се вдига нагоре, а като издишваш, с еспуска надолу. Заедно със звука, цвета и мириса. Когато се разнася така нагоре и надолу, заедно с релаксацията, то намалява! Менталната нагласа е на пълно приемане на напрежението, тревожността, на всичко ставащо.
- Сега съзнателно промени отношението си към това напрежение. Обикни го, изпълни го с любов и приемане. Обгърни го с тази любов като чувство и нека тя проникне в него, както се разпростира все по-намаляващо като цвят, звук и мирис из цялото тяло!
- Усети как обикването променя чувството на напрежението, сякаш то още повече се отпуска и намалява, а цвета му става все по-блед и прозрачен, звукът все по-слаб и тих, а мирисът все по-слаб.
- Виж как обикването и сприятеляването с така разнесеното от дишането и релаксирането из цялото тяло и вс епо-намаляващо напрежение го превръща в светъл и приятен цвят, в приятен звук и мирис! Продължавай да се отпускаш и дишаш бавно и дълбоко като при вдишване усещането се вдига нагоре към главата, а при издишване надолу към краката. Цветът става все по слънчев, звукът все по-мелодичен, а мирисът опияняващо приятен! Ако възникват спонтанно приятни цветове, звуци и мирис, о’к. Ако не, създай ги сама. Нека цветът бъде топъл и галещ – например розов или нежно жълтозелен, златен/ портокалов/ слънчев. Мирисът – рози, цветя, любим парфюм. Звукът – любима мелодия, тон, успокояващ и галещ като тоналност.
- Всичко вече е различно. Сега фокусирай вниманието си преди всичко надолу, продължавай дишането и отпускането и усети и виж как всяко излишно напрежение изтича през краката в земята, сякаш тя е магнит за него и го изсмуква.
- Постави двете си ръце на корема и го потъркай в кръгове, усети го как се загрява и как всичко се центрира там. Това носи облекчение и успокоява.

Забележка: при вдишване и насочване на вниманието нагоре, очите също се повдигат, похлеждат нагоре, а при издишване и насочване на вниманието надолу, се поглежда надолу. По-добре е дишането да се изпълнява седнал, с изправен гръбнак, в съзнателно предизвикана релаксация и със затворени очи.

- Дишане в хартиена кесия –

Практикуването на коремно дишане в хартиена кесия ускорява баланса между кислорода и въглеродния двуокис в кръвта и бързо неутрализира паниката. Такива кесии може да бъдат намерени във всеки хипермаркет, на щандовете за хлебни изделия. Ползването на дишане в хартиена кесия на обществени места може освен това да се разглежда като чудесен поведенчески експеримент по преодоляване на социалната тревожност, на зависимостта от „какво ще кажат хората”.

Има и други, не по-малко действени и ефективни дихателни похвати, но те се практикуват в присъствието на психотерапевт.

2) Релаксация – Ние, хората с повишена тревожност често носим ментално и телесно напрежение. Често сме твърде напрегнати, с блокирано дишане, мускулни „брони”, блокажи. Редовно тренираната и усвоена добре релаксация по време на случването на паник атака ни позволява чисто телесно да заявим с тялото си: приемам всичко това, приемам го, прегръщам го с всяка фибра на тялото си! Такава въплътена в тялото нагласа позволява случването на паниката да се превърне в прекрасен източник на зареждащи ни телесни промени. Имайки телесно поведение на релаксирано приемане, случващото се превръща от ужас в зареждащо и мотивиращо преживяване!

3) Медитация – медитацията представлява разтворено, приемащо безусловно, недискриминиращо и неоценяващо състояние на ума. Няма определяне като добро и лошо, правилно и неправилно, страх и радост. Умът пребивава в случващото се релаксирано, с настройк ана меко любящо приемане. В такова състояние няма дори мислене – то се превръща в процеса на интуиране. Чрез менталната настройка на отворено приемане на медитацията и телесната релаксация, тревожността буквално се всмуква в това безгранично вътрешно пространство на съзерцанието. Нахранва го, превръща се в чудесно гориво за усилване на блаженството от пребиваване на ума в състояние на сърдечна когниция.


4) Когнитивна работа

- Работа с вътрешния диалог –

Когато насочиш вниманието си навътре и наблюдаваш ума си, виждаш как в него възникват всякакви мисли. Човешката психика е на поне няколко нива. Нека за удобство и яснота ги разделеим на две: съзнание и характер от една страна и несъзнавано от друга. В нашето несъзнавано (в дългосрочната ни памет) има дълбоко заложени когнитивни схеми (програми, комплекси). Те са и позитивни и дезадаптивни такива. Когато взаимодействаме със света наоколо, както и със собствената си вътрешна реалност, телесни усещания и т.н., тези когнитивни схеми се задействат и произвеждат т.н. в когнитивната психология автоматични мисли.

Когато усетиш претупването на сърцето, задъхването, изпотяването и замайването – в този момент тези телесни преживявания се явват стимули, които задействат заложените в теб дълбинни програми. Тези програми (когнитивни схеми) продуцират автоматичните негативни мисли, които прокънтяват в съзнанието ти: полудявам, умирам, ще падна, провалям се, получавам инфаркт и т.н. и т.н. Ясното осъзнаване и промяна на тези мисли е важна, защото именно те пораждат засилващия се страх. Промяната на тези мисли разкъсва порочния кръг на паниката. Тази промяна става с помощта на:

- добро ниво на себерефлексия – за да бъдат „уловени” тези мисли по време на възникването им и неутрализирани
- здрав разум, логика, които коригират когнитивните изкривявания в мислите
- връзка с реалността
- развиване на ново позитивно отношение към случващото се, оптимизъм и сприятеляване с преживяванията, телесните усещания и самия страх.

В следните редове може да се долови идеята на подобна работа:

Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА:

- Страх от самия страх –

в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!


- Страх от телесните симптоми –

Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!

- Страх от загуба на контрола и мнението на хората –

П.А. са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората – то е толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!

- Страх от полудяване –

До голяма степен страхът от полудяване се припоокрива със страха от загуба на контрола и от „важното” мнение на хората.
Страхът от полудяване в основата си представлява страх от загуба на контрола, страх от излагането пред хората и страх от мнението им, страх от отхвърлянето им и социална неадекватност и невписване в обществото/ колектива, страх от разпад на една ригидна система от самоопределяния, страх от спонтанност и игривост, естественост, страх от доверяване на природата – външна и вътрешна, от доверяване на естественото случване на нещата и собствената цялостност отвъд малкия его контрол на имиджа. Имаме една прекомерна фисация и отъждествяване с имиджа, с маската (персоната. Юнг) и откъснатост от цялостната личност (Селф, Юнг). В страха от полудяване имаме силна социална тревожност и стремеж към прекомерно нагаждане към чужди или собствени ригидни поведенчески и социални модели.
Всъщност всеки един талантлив, да не говорим гениален човек, измества леко или по-силно границите на нормалните (тоест на социалния консенсус за такива) разбирания за нещата в областта на проявата си.
Докато носиш страха от полудяване и силно се стремиш да контролираш паниката си, именно тогава в очите на околните имаш вид на различен. Самата битка на контрола ти, на това свръхжелание за налагане над ставащото усилва телесните и менталните симптоми на П.Р. На практика страхът ти от полудяване е изцяло ирационален и няма каквито и да е обективни основания – няма наблюдения за психотизиране вследствие панически атаки. Тоест, всичко се случва само в главата ти, във вярванията ти. Една по-обширна работа върху страха от полудяване е когнитивната и поведенческа работа върху социалната тревожност – развиване на гъвкави ментални и поведенчески модели на релаксирано социално включване, повишаване на себеоценката и намаляване важността на „какво ще кажат хората”. Добра практика е колегите на работа да знаят за това, че имаш панически атаки. Принтирай и преснеми важна ключова информация за П.Р. и я разпространи сред колегите си. Ти имаш право да се себезаявиш. А случването на паника няма нищо общо с лудостта но е просто леко пресилена нормална реакция на опрганизма ти! Дай на колегите си да разберат това!
Това, което наистина работи по време на случване на самите панически атаки и съответно на страха от полудяване, е отново ... приемането му. Допусни, че може да полудееш и се отпусни в ставащото, обикни го. Точно тогава с приемането на страха жилото на битката за контрол изчезва, съответно телесните „брони” причиняващи много от симптомите също се свалят и паниката намалява и бързо изчезва.


- Страх от дереализацията и деперсонализацията

При деперсонализацията ти се струва, че се чуваш отстрани, че се наблюдаваш отгоре, сякаш съзнанието ти е отвъд мозъка и тялото ти. При дереализацията ти се струва, че всичко наоколо е като сън, плаващо, подвижно, далечно, нереално. Често двете състояния се припокриват. Според съвременната психиатрия такива състояния са отклонения от връзката с реалността. Кое е реалност обаче е не само философски въпрос, но и лично преживяване. Това, което смятаме за реалност, всъщност е само социален консенсус, сбор от личните средно статистически възприятия на стандартния индивид. Тази сивичка норма се институционализира и налага от социалните психологични и психиатрични звена, грижещи се да я поддържат. Хубаво е да имаме здрава връзка с обективната реалност – кое е обективна реалност обаче варира от човек на човек. Има изследователи в полето на човешката когниция, които нарочно се стремят да преживяват състояния на дереализация и деперсонализация: йогите, мистиците, медитаторите. Те ги приемат радушно, с отворена любознателност и огромен интерес. Приемат ги за начин за разширяване спектъра на възприятията си, наслаждават им се, желаят случването на тези състояния както любим очаква любимата си. Дереализацията и деперсонализацията могат да носят и блаженство. И го правят, при горната категория хора. Нещо повече, чрез медитация и дишане, те умишлено ги предизвикват, усилват и развиват. Разбира се, те умеят да ги ръководят нежно и винаги поддържат връзка със средно статистическата реалност и могат бързо да се връщат към нея. Според източната философия и трансперсоналната психология, дереализацията и деперсонализацията могат да бъдат чудесни инструменти по преживяване на променени състояния на съзнанието. Те са като врати към по-широката реалия на целокупния живот. Разбира се, нужно е да ги владеем, а не те да владеят нас. Колкото повече се бориш ментално с отричането им и нежелаенето им и телесно с напрягането си, с наситеното си с тревожност повърхностно дишане, толкова повече те ще упорстват. Принципът на овладяването им е същият, както при паническото разстройство като цяло. Изисква се телесно приемане във вид на телесна релаксация, ментално приемане във вид на психоемоционална позитивна настройка на сприятеляване и обикване на случващото се, на отпускането в него, сякаш се носиш на дюшек в топло и тихо, приятно море до плажа. Един централен фактор в случването на тези състояния е хипервентилацията, причинявана от гръдното повърхностно дишане. За да промениш нещата, просто отпусни „топката” от напрежение в стомаха, отпусни диафрагмата и дишай бавно и отпуснато с корема, при телесна релаксация. Когато „напипаш” горната настройка към ставащото, състоянията идат по-рядко, по време на случването им ги следваш с интерес и радост, и си отиват по-бързо. Но не ги гониш, няма битка, няма отхвърляне – има приятелско отношение на приемане!

- Страх от смъртта –

Представи си следната метафора, която е точен аналог на преживяванията при П.А.:

Човек виси на клон на дърво. Вкопчил се е с всички сили, вложил е цялата си личностова енергия да удържи контрола над захвата си. В съзнанието му проблясва мисълта: „Умирам, падам, загивам!”. Струва му се, че сега ще падне в бездната под него и край, всичко е свършено! И се вкопчва в жалкия си контрол. Сега се отдръпни отстрани и виж човека отстранено, от разстояние. Виж паниката му, свръхнапрягането на опитите му за задържане на контрола и битката му за живота... Сега погледни под краката му. Земята е едва на няколко сантиметра от стъпалата му! ...

- Страх от загубата на логическо разсъждение по време на П.А. –

Страхът от загубата на логиката, па макар и само през пиковите моменти на случване на П.А., е част от страха от загуба на его контрол. А всъщност може би именно от такава загуба има нужда преживяващият паническа криза. Свръхвкопчването в логиката води до болезнено натрапчиво мислене, ментално предъвкване (rumination), само по себе си обсесивно и изпълнено с огромно напрежение. Просто превключи настройката си по отношение на ставащото от контролираща в релаксирано приемаща. Тогава загубата на логика в пиковите моменти на П.А. се превръща в част от медитацията ти! С времето на практикуване на медитация ще установиш, че логиката не е крайното стъпало на когнитивните ти възможности. Зад нея стои интуицията –едно паралелно и многоканално процесиране на информацията, релаксирано и с пълно доверие в собствената вътрешна природа, в съдбата и мъдростта на живота!

- Страх, че "никой не ме разбира и не знае какво става с мен!" -
По принцип си много прав. Почти никой не знае точно какво преживяваш. Освен тези, които са имали панически атаки ипсихотерапевтите, запознати с проблема. А още повече психотерапевтите, които сами са имали многократно панически атаки... Можеш да си помогнеш, като смело информираш хората наоколо си: на работа, в колектива ти, у дома, в приятелската компания какво преживяваш. Разпечатай материали от интернет за П.А. и ги помоли да се запознаят с въпроса. Тогава всичко се променя. Имай смелостта да го направиш - заяви се такъв, какъвто си! Засега паниката е част от живот ати и криенето и единствено работи за увеличаването и, тъй като представлява част от механизма по борба против нея, който всъщност я поддържа! А защо си мислиш, че другите са длъжни да те разбират? Може би паниката е твоята задача, решаването на която води до емоционалното ти израстване и стабилност! Прегърни страха!
В контекста на този страх, цитирам думите на Франциск Асизки:

"Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.
Франциск Асизки"
...............................................................................


Моят подход към П.А. е когнитивната хипнотерапия и невро лингвистичното програмиране. Това означава, че съчетавам ясните и рационални методи на когнитивната терапия с дълбинния, насочен към образното, емоционално мислене подход на хипнозата и нлп! Когнитивната част от терапията те учи как рационално да подходиш към стрелкащите се в съзнанието ти мисли от рода на "Ще полудея", "Ще умра!", "Нещо лошо ще се случи!", "Какво ше кажат сега, като ме видят такъв трепереш тези хора?", "Сега се разболявам сигурно!", "Сърцето ми ще се пръсне!", "Ужас!"... - и да ги реструктурираш, неутрализираш. Защото в психотерапията се казва: "Чувстваш това, което мислиш!". Когато промениш мисленето си, променяш и емоционалната си реакция към ставащото!
Хипнозата работи ядрено. Тя прониква в подсъзнанието ти, защото говори на неговия метафоричен символно образен език! Тя те учи да релаксираш и препрограмира когнитивните ти процеси, реакции, отношението ти, почиства психичното ти "мазе" и залага нужните ти спокойствие и самоувереност! Хипнозата е ключов метод при трансформирането на паник атаките! Хипнозата обаче се води от хипнотерапевт или поне се слуша като запис. За в бъдеще може би ще запиша подобни записи. Когнитивната хипнотерапия работи и върху базовите когнитивни схеми, спуска се още по-дълбоко в психиката ти в сравнение със стандартната хипноза.

- техника на „падащата стрела” – намиране на базисните убеждения.

Представи си пред себе си една стрела от светлина, която започва във въображението пред очите ти и завършва надолу. В началото на стрелата, горе, стоят автоматичните мисли, за които говорихме! Към мислите се прилагат въпросите (В): „Какво ще стане ако (мисълта)?” или „Какво значи за мен (мисълта)?”. Въпросите се задават на подсъзнанието, на дълбокия ти емоционален живот. Когато тази техника бъде научена, за мигове стигаш до дълбоките програми в подсъзнанието си. Имайки достъп до тях, получаваш възможността да работиш с тях и да ги неутрализираш.

Примери:

Мисъл: „полудявам” -> В (въпроси) -> ще се изложа -> В -> хората ще ме погледнат лошо - > В -> отхвърлят ме -> В -> провалям се ->В -> оставам сама ->В -> глупава, слаба и излишна съм - трябва да се напрегна максимално никой да не разбере, че имам паник атаки и да се впиша на всяка цена ....

Мисъл: получавам инфаркт -> В-> ще умра-> В-> не вярвам на живота си, не вярвам на тялото си, не си вярвам и трябва постоянно да съм нашрек и да контролирам всичко, за да се защитя...

Тази техника прилича на прекопаване на психичната ти градина. Падащата стрела се спуска в психичната ти почва и вади на бял свят вредните програми. Така те могат да бъдат неутрализирани с помощта на здравия разум, връзката с реалността, оптимизма.

- Вторична полза –

Понякога, когато в етиологията на паническо разстройство имаме силна намеса на психогенни фактори, се наблюдава т.н. вторична полза от случващото се! Например:

* При агорафобията – често имаме силно желание за грижата и подкрепата на другия, за получаване на внимание. Имаме едно изкривено здоволяване на нуждата от социално включване чрез изискване и получаване на внимание от близките, но отбягване от реално професионално и социално вплитане, риск и т.н.
* П.Р. може да служи за чудесно извинение при непоемането на отговорност
* Имайки П.Р., често можем да извиним липсата си на инициативност
* Можем да позволим емоционално да бъдем като малки деца, получаващи грижи от близките си. В друг вариант (имаме различни типове личности при преживяващите П.Р.) можем да тръбим прекалено наоколо на всеки за паник атаките си, ангажирайки нападателно вниманието им с проблемите си.

Горните възможности са само няколко от многото възможни. Запитай се какво би станало, ако в един хубав ден се събудиш и никога повече нямаш П.А. Би ли могъл активно да поемеш отговорност за живота си, да получаваш по-малко внимание и да имаш повече грижи и задачи, другите да разчитат на теб, вместо ти на тях.

В практиката си съм забялязъл, че ако вторичната полза не бъде анализирана, осъзната, осмислена и ако в човека не се появи силното желание за промяна, когато реално започне да се освобождава от паниката, той напуска терапията. Защото П.Р. всъщност задовлява нещо в него.

5) Десензитизация

Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване - това е много силен метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията - научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия

- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имала панически атаки - представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака - тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане (например: приемам, да става каквото ще, да бъде волята божия, доверявам се на живота си и т.н.).

- когато ивестно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правила визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия - физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми - мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата зс тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.

- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имала паническа атака - тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си къмнея плюс техниките п дишане и релаксация в реална обстановка.

Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ - ако когато започне да се случва атаката си сама (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва смао към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!

Пробвай горните методи!

Повече можеш да правиш с терапевт - анализ на несъзнаваните ти характеристики, които те карат да бъдеш тревожна и препрограмирането им, хипноза и медитация и др.

Наръчник за психотерапия и самопомощ при панически атаки (II)

Релаксация, молитва и медитация (майндфулнес, както се нарича в съвременната психотерапия) при панически атаки

1) Релаксация


Отпусни тялото си. Затвори очи, вдишай и издишай няколко пъти дълбоко и се отпусни напълно. Сега стегни цялото тяло, изведнъж и силно и задръж няколко секунди. Отпусни напълно и почини няколко мига. Отново стегни и задръж няколко секунди и отпусни. Още веднъж. Сега релаксирай напълно, всичко. Разходи мисълта си свободно по тялото си. Остави я да се движи свободно от място на място, от мускул на мускул, като задържаш за мъничко вниманието си на местата, през които преминаваш и отпускаш съзнателно заедно с това ментално сканиране. Сега може би осъзнаваш как някои части от тялото ти продължават да бъдат стегнати. Осъзнай отпускането в останалата част от тялото и контраста със стягането в напрегнатите части. Леко и нежно погали с вниманието си и напрегнатите зони и осъзнай как спокойствието на релаксацията се разлива по тях. Можеш да почувстваш как с отпускането си тялото ти е в състояние на безусловно приемане, на доверие и разтворена радостна свързаност с онези нишки на живота, които осмислят всеки дъх и мотивация. Наблюдавай как умът започва да скача насам натам като хиперактивен малчуган. Кой наблюдава в този момент? Кой си ти? Остани в релаксацията, с емоционалната настройка на приемане и пълна разтвореност. Продължавай да релаксираш всяко микромускулче на тялото и менталността си. Специално отпусни диафрагмата. Още малко, напълно. Сега и раменния пояс. Лицевите мускули, очите, клепачите, които така приятно могат да натежат. Можеш още да отпуснеш диафрагмата или да се потопиш в онова все по-блажено състояние на любопитство, отвъд опита на всякакви рамки и условности. Сигурно така отпускайки се усещаш как тялото с всяко издишване натежава все повече. Все повече. Става толкова приятно тежко и неподвижно, сякаш мястото, където си седнал, го всмуква нежно и магически и разтваря. Интересно, съзнанието ти така странно просветлява, изпълва се с неизразимо вътрешно спокойствие и олеква, сякаш е все по-независимо от тялото. Разреши на тялото да изчезне, да се разтвори приказно в онова магическо чувство на разливащо се блаженство. Възможно е да осъзнаеш как тревожността ти иска да мърдаш, да станеш и дишаш силно, да контролираш. Осъзнай къде в тялото ти се намира тревожността. Какъв цвят е, какъв звук и мирис има? Кажи и вътрешно: приемам те! Обичам те! Прегърни я с отношението си на разтворено обгръщане на сърцето си. Издръж я както родител издържа тревогата на детето си. Внимателно и кажи: обичам те, мила моя тревожност. Напълно разтворен съм за теб, винаги си добре дошла. Осъзнай емоционалната настройка зад тези думи, почувствай я, слей се с нея! Нека дишането бъде меко, естествено и непринудено, почти спряло. Когато ти се прииска, можеш да поемеш въздух по-дълбоко. Издишай! А сега отново се потопи в онова все по-блажено състояние отвъд времето и всякакви рамки, дълбоко, все по-дълбоко още по-дълбоко, навътре... към Себе си! Така прегръщайки я, сприятели се с нея. Усети как тревожността, изразена в телесно напрягане, започва все повече и повече да се отпуска, да се отпуска, да се отпуска и успокоява, превръщайки се в чиста радостна енергия и спокойна сила за живот. Ето, цветът и естествено се превръща в светъл и лъчезарен, отвътре може да започне да просветва, сякаш някой е дръпнал завеса от вътрешния ти взор. С това се променя и ароматът – сякаш най-блажените и омайващи парфюми заживяват като магическа феерия от вължебни миризми в цялото ти същество – дълбоко, естествено и екстатично! А мелодията на душата ти резонира с радостта в сърцето ти и блаженството в тялото ти! Отпусни се! Приеми тревожността – в нея е твоята енергия. Прегърни я, погали я с любовта си. Нека цялото послание на тялото ти към страха бъде на приемане, на приятелско сливане. Така поглеждайки го смело и директно в очите, можеш да осъзнаеш с всяка дълбоко релаксирана клетка на тялото си приятелството между теб и страха ти и да се слееш с него. Тогава той се превръща в най-добрият ти приятел, трансформира се до спокойната ти смелост! Отпусни се! Когато решиш или след 15-30мин. бавно насочи вниманието си към вдишването, поемо няколко вс епо-дълбоки вдипшвания, леко ипавно осъзнай тялото си, баааавничко се раздвижи и се върни в този светъл и радостен, силен живот!

2) Молитва при панически атаки

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх!

Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ!

Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!

Амин!
.........................................................

Забележка: В молитвата са включени главните настройки и психични движения, нужни при сприятеляването с и трансформирането на паническото разстройство! Прави се връзка между подсъзнанието и свръхсъзнанието. Паническото разстройство е тук, за да ни нашепне, че имаме нужда да осъзнаем и оцялостим... Себе си! Няма борба, няма отричане, но приемане, любов и смирено прегръщане на страха! Само така той се сублимира до спокойно щастие и смелост! Молитвата притежава психотерапевтичната стойност на Милтън модела (НЛП), като засяга най-основните когнитивни механизми и добавя дименсията на собствената божественост, служеща като "котва" (НЛП), за която съзнанието се захваща и оцялостява!

3) Медитация/ съзерцание

Сега, когато така си релаксирал тялото, осъзнай ума си. Наблюдавай мислите си, идващи от тъканта на ума и разтварящи се пак там, когато не успеят да те прилепят към себе си. Кой си ти, ако не си тялото, което наблюдаваш, не си и мислите, нито чувствата, които осъзнаваш и наблюдаваш?! Кой си ти? Кой наблюдава? Кой е зрителят на спектакъла на ума ти? Почувствай... Себе си, усети онзи тих и безмълвен зрител отвътре, центъра на свободната ти воля, решаващият. Потърси го там, дълбоко вътре в небето на душата си, между облаците на възникващите и отминаващи мисли. Би могъл за малко да наблюдаваш дишането си. Сега, когато тялото ти е напълно отпуснато и сякаш го няма, дишането е почти спряло. Наблюдавай го – нека остане само наблюдението, а идващите мисли се разплискват в него като звука на камбана в ехото на тишината. Пусни мислите, разтвори нежно хватката на обичайното си прилепване към тях. Пусни ги да протичат. Каквито и да са. Могат да бъдат светли ли не, добри или други, могат да бъдат желани или не, могат да бъдат интересни или скучни, цветни или сенчести. Приеми ги абсолютно еднакво – каквито и да са! Знай, че това са само мисли. Само мисли, каквито и да са те – приятни, неприятни, неутрални, вербални, образни, звукови... Просто мисли. Осъзнай скачането на тези мисли. Някои от тях се стрелкат бързо и отминават, Други са бавни, натрапчиви и лепкави и настояват за вниманието ти. Можеш за малко да влезеш в облачето на такава мисъл, запазвайки присъствието на духа, на зрителя отвътре. Наблюдавай развитието на мисълта, сякаш гледаш филм. Помни, това е просто филм – интересен или скучен, грабващ или страшен, красив или неприятен, но просто филм. Спокойно наблюдавай развитието на сюжета за малко. После внимателно и меко, се отдръпни настрана – чувството е сякаш преминаваш през ципа и се отърсваш. Мисълта може да те зове, да те грабва... Леко и плавно се отдръпни и я пусни. Виж как се разтваря там, откъдето е дошла, в самото пространство на съзнанието, в самото вещество на ума. Сякаш изчезва в тъканта на вътрешното небе. Сякаш като вълничка се стопява в безбрежната гладка повърхност на менталното ти езеро. Колкото по-дълго наблюдаваш ума и освобождаваш мислите, толкова по-тих и спокоен става той. А тази тишина, мир и покой имат естествената и ключова настройка, нужна за трансформиране на паническите ти състояния: настройката на безусловно, спокойно, смело и любящо разтворено приемане. Когато умът се успокои и диалогът спре, силата на присъствие на вътрешния зрител става осезаемо преживяема и стабилна. Състоянието на блажена светла тишина слиза до емоциите, до сърцето. Остави тишината на безусловното светло и любящо приемане да слезе до сърцето и да обгърне емоциите ти. Няма борба, няма контрол, има естествено спокойно случване. Наблюдавай как светлият мир на присъствието на духа обгръща меко и нежно тревожността и паниката в ума и тялото. Обгръща тревожността и я прониква, а тя започва да се трансформира в спокойната сила на все по-установяващия се мир и хармония в теб. Тревожността е добре дошло и обичано гориво, храна за медитацията ти! Обикни я, прегърни я приятелски с тишината на любящата медитация! Дори не е нужно да го правиш – то просто се случва! Блажената тишина прониква още по-навътре в ума и тялото ти. Стига до волята, до стомаха, до директното преживяване. Продължавай да поддържаш ума си тих и спокоен и наблюдавай как слязлото от главата през сърцето състояние на проникващо блаженство слиза до половите ти органи и завибрирва, превръщайки тревожността в базисна дълбинна сигурност и все по-растяща непринудена самоувереност! Просто приемай – с разтворения си ум, сърце и тяло. Нека тялото ти изрази това приемане през релаксацията на всяка клетка и атомче. Нека умът ти изрази настройката на приемане чрез свободното вътрешно пространство, което непринудено приема и разтваря мислите и ги превръща в полета на тихото светло и спокойно интуиране. Тогава емоциите, каквито и да са те – гнева на битката, страха от страха, страха от провала и падането, страха от мнението на другите и отхвърлянето им, страха от смъртта, просто се разтварят и превръщат в радостен мир. Извлича се силата им, която послужва за храна на радостта.

Когато практикуваш медитация два три пъти дневно по 15-30 мин., тя постепенно прониква в самия ти живот. И все по-често в живота ти, в ежедневието ти медитацията започва да се случва непринудено и естествено. Медитацията започва да медитира теб. Осъзнай ключовия фактор, който ще ти помогне да трансформираш паниката си, ключовата настройка на ума: любящо приемане!

Благодари на този твой добър приятел, паниката си! Тя е чудесен стимул за вътрешен растеж! Прекрасно гориво, захранващо самоувереното ти спокойствие!

Наръчник за психотерапия и самопомощ при панически атаки (III)

НЛП и хипнотерапия при паническо разстройство

Една ключова за П.А. визуализация


Визуализацията се изпълнява в седнало положение, в състояние на ментална и телесна релаксация.

Закотвяне в смелото щастие


Отпусни се, поеми и изпусни няколко пъти дълбоко въздух. Затвори бавно очи и погледни навътре в душата си. Влез в състояние на релаксация и медитация. Установи в себе си настройката на безусловно разтворено приемане и и разреши да обгърне всяка тревожност, паника, вина и тъга в теб. Пусни мислите да преминават, сякаш си седнал на брега на река и спокойно ги наблюдаваш как протичат и се губят. Когато някоя те грабне и след малко осъзнаеш, че я следваш и мислиш, спокойно и плавно се дръпни от нея, излез от програмата и. Постигни състояние на тих и спокоен ум и остани в него. Порадвай се на спрелия вътрешен диалог, на спокойствието отвътре и осъзнай проникването му от главата към сърцето и стомаха. От тишината на ума към емоционалното спокойствие и преживяването на дълбинна сигурност! Загуби усещането за тялото и така носейки се из свежестта на свободното съзнание, продължавай да разтваряш мислите, чувствата и телесното напрежение и тревожност. Можеш да се насладиш на блаженството отвътре, а можеш и да осъзнаеш безграничността на възможностите си за промяна и съзнателно препрограмиране на себе си.

Сега спокойно се пренеси на твоето любимо място. Място, в което се чувстваш изцяло защитен, изцяло сигурен и спокоен. Място в което си щастлив, където всичко наоколо е приятелско и добро. Вдъхни въздуха там, усети ароматите. Някои си представят уютен морски бряг, а други прекрасна планинска поляна, трети магическа гора, а други стая, спокоен дом или просто блажено емоционално състояние. Вдъхни отново аромата на твоето специално място. Виж го добре, разгледай обстановката, дърветата., тревата, предметите, прозорците и гледката. Нека всичко бъде динамично, в движение. Цветовете могат да се променят и преливат игриво и успокояващо едни в други и да стават ту матово спокойни и отпускащи, ту светли и искрящо вдъхновяващи. Чуй гласа си на това място. Кажи му колко много го обичаш. Чуй звуците наоколо – тези успокояващи птички, може би поточето, шумът на листата, шепота на тревата или пък уютният звук на тишината. Осъзнай блаженото чувство на единство, цялостност и пълнота, на преливащо щастие. Насити всичко с много светлина, която сякаш изпълва всеки квант на душата ти.

Както си седнал с ръце на коленете, с длани надолу и дълбоко релаксирано тяло, събери палеца и показалеца на дясната си ръка така, че да се образува кръгче. Свържи чувството си на радостно спокойствие с допира на пръстите си. Продължавай да виждаш, чувстваш, чуваш звуците на това магическо място, да усещаш сигурността му и да се забавляваш в него.

Сега бавно разтвори палеца и показалеца и отново се установи в състояние на свободна медитация. Наслади се на спокойствието. Ако се появи тревожност, посрещни я като добре дошла гостенка – прегърни я с любовното си приемане. Вместо борба и гоненето и, застани в самото и ядро, в състояни ена безусловна обич и приемащо разтворено сърце – разреши и да се разтвори в смелото присъствие на духа ти.

Отново визуализирай твоето специално място. Нека гледката бъде още по-жива, по-наситена със светлина, с радост и щастие. Нека звуците бъдат още по-ясни, а благоуханията силни и магическо упойващи. Събери отново палеца и показалеца – закотви състоянието.

Отново разтвори пръстите и се отпусни в медитация, Повтори процеса многократно – преминаване от визиализацият аи закотвянето в медитация. Нека събирането на пръстите ти се превърне за мозък ати като ключ, задействащ състоянието на влизане в картината на твоето вълшебно място.

Сега визуализирай пред себе си една вертикална скала за сила на П.А., от 0 до 10 от златиста светлина, на която най-долу е 0, а най-горе 10. Виж ясно деленията и, чертичките и цифрите. Сега си прадстави как по средата на скалата червена светлина, подобно на живак, се вдига или спуска, за да обозначи цифрата на скалата. Нека 0 бъде най-слабата сила на преживяване на П.А., а 10 най-силната.

Представи си как „живакът” на червената светлина се вдига нагоре и стига сила н апреживяване на П.А. 4. Сега си спомни ситуация, при която си преживявал паника с такава сила. На ниво 4 паниката е по-скоро завишен атревожност, отколкото същинска П.А. Виж мястото, където си бил тогава, ситуацията, обстановката, погледите на хората, усети миризмите, чувството си, чуй звуците. Пренеси се там. Сега виж как твоето специално място е пред теб, поставено в рамката на картина, жива картина, в която тов амагическо място се движи и вибрира флуидно. Както преживяваш тревожност на ниво 4, се доближи до картината с твоето специално място. Виж добре рамката – инструктирана ли е, какъв цвят има? Виж как картината вибрира нежно. Протегни ръка и виж как тя изчезва вътре – усети ветреца на твоето място по кожата си. Прибери обратно ръката си. Сега събери, палеца и показалеца на дясната ръка и влез в картината. Разгледай я пак добре, усети силата на спокойствието на твоето място, потопи се в него с всеки атом от съществото си. Почувствай радостта да си спокоен и да ти е леко на душата, да си сигурен и изпълнен със смисъла на любовта. Осъзнай как цялата тревожност за мигове се смъква от плещите ти, как ти олеква и просветва отвътре. Няма бягане или битка, а приемане и трансформация!

Сега отново излез от картината и остани в състояние на съзерцание, като изпразниш ума, сърцето и телесното си напрягане от мисли, емоции и тревожност. Осъзнай ключовата настройка на ума по време на медитация - разтворено приемане от позицията на вътрешния наблюдател.

Отново виж скалата за сила на П.А. пред себе си. Този път червената светлина на живака се вдига до 6. Виж място, на което си имал П.А. със сила н апреживяване 60% от максимума. Виж ясно обстановката, гледката, хората, помириши въздуха, чуй звуците. Бъди на това място и усети покачването на тревожността до ниво на скалата 6 – 60%. Остани в преживяването, практикувайки менталната настройка на приемане и прегръщане с обич и разтворен неоценяващ ум. Усети как самата настройка на ума вече сваля напрежението. Сега отново си представи картинат ана твоето специално място пред себе си. Виж рамката и ясно и с подробности, виж самата картина. Усети как сякаш тя те привлича и зове с тих безмълвен шепот на чаровно блаженство. Събери палеца и показалеца на дясната ди ръка и влез в картината. Вживей се в звуците, миризмите, светлините, преживяванията на това твое чудно място! Усети как тревожността за мигове се свлича, преобразувана в смело щастливо спокойствие!

След като се полюбуваш на магическото си място, отново премини през рамката на картината и излез от него. Остани в състояние на безусловна приемаща медитация, с разтворен ум, сърце и изразено чрез телесната релаксация състояние на спокойно прегръщане на всичко ставащо тяло.

Отново визуализирай скалата за сила на П.А. Сега виж как червената светлина на живака се изкачва до 9 – 90% н апреживяване силат ана П.А. Представи си място, където си преживял паника с такава сила. Виж ясно обстановката, чуй звуците, подишай миризмите. Преживей реално чувството на паника – но вече запазвайки присъствие на духа, от позицият ана този дълбинен зрител в теб, който променя всичко. Осъзнавай страха, виждайки го по-скоро като събудена в теб енергия, която можеш спокойно да използваш, с радост и приемане. Практикувай настройката си на отворено спокойно и смело приемане. Можеш да осъзнаеш как страхът вече не е страшен, а е просто едно дори приятно преживяване. Приеми го за такова! Слей се с това приемане. Осъзнай как тази чудодейна настройка на любящо приемане вече е дълбоко програмирана в ума ти, превърнала се е в условен рефлекс, който е част от реакцията ти, от отношението ти към страха!

Сега отново визуализирай картината на твоето чародейно място! Виж добре рамката и. Пипни я, погали я. Наслади се за мъничко на тази жива дълбоко свързана с теб картина, която пулсира и вибрира нежно в ритъма на спокойното ти щастие. Събери отново палеца и показалеца на дясната си ръка – сякаш задействаш превключвач на смело и щастливо спокойствие – усето разливането му по тялото ти! Сега влез в картината. Разходи се из твоето специално място, полегни или си поиграй из него, почувствай го с всеки микрон от тялото и душата си, послушай магическите му звуци, наслади се на покоряващите чудодейни аромати в него! Изпълни се догоре с доверието, вярата, с пълнотата на любосмислието в него. Осъзнай как почти на мига цялото напрежение от паниката се свлича, трансформира се в чиста радостна сила! Порадвай се на преживяванията си, наслади се на омайното блаженство и спокойствие! Като решиш, отново излез от картината и разтвори пръстите си.

Остани отново в състояние на безусловно приемаща вътрешна блажена тишина!

Визуализирай скалата за преживяване на П.А. Виж как червената светлина на живака се покачва до степен на преживяване 10 – 100% сила на П.А. Виж място и време, в които си имал паническа атака, преживявана с пълна сила. Усети го, виж го внимателно, вдишай миризмата и чуй звуците на мястото. Вживей се емоционално и ментално в преживяването на П.А. Сега я преживявай, но с вече изградената нагласа по приемане с любящо, радостно и разтворено отношение на ума! Почувствай как самото отношение извлича и трансформира страха и го превръща в спокойна щастлива смелост. Обикни страха и се наслади на вливането му в реката на сигурността и спокойствието ти!

...............
За много от вас горните указания ще бъдат решаващи при автотерапията на паническото разстройство. За други ще помогнат много. Със сигурност статията ще бъде прочетена и ползвана от повечето български психотерапевти. За да бъдат горните методологии ефикасни, е нужно да бъде добавен най-важният ингредиент в прилагането им. А именно, личната харизма, умения, опит и цялостна индивидуалност на терапевта!

Лекарства и паническо разстройство

Копирам мнението на един от най-добрите терапевти на тревожни разстройства в България, психиатърът Тодор Първанов, относно употребата на психофармация при паническото разстройство:

„За да се разбере властта на емоциите над разсъдъка е важно да се разбере еволюцията на мозъка. Човешкият мозък е около 1200 грама и неговите по-висши центрове са се разгънали като следствие от усложняването на долните по-древни части.

Най-старата част от мозъка е продълговатият мозък. Това е частта, която регулира основните жизнени функции на тялото, но не е ангажирана с мисловните процеси.
От този примитивен мозък в последствие се оформят центровете на емоциите. Милиони години по-късно от емоционалния мозък възниква мислещият мозък или “неокортекса”. Фактът, че мислещият мозък се развива от емоционалния говори много за отношението между мислене и чувства – по-старият мозък може да контролира по-младите мисловни структури.

Най-древният център на емоционалния ни живот е центърът на обонянието (по тази причина винаги ,моля хората да усетят миризмата от картината). По-късно от него се разрастват другите центрове на емоциите. Новите центрове обогатяват нашия емоционален репертоар. Тъй като те образуват нещо като пръстен – limbus, то се казва, че емоциите се образуват в лимбичната система.

С появата на неокортекса се появяват и нови нюанси в емоциналния живот. Например любовта. Лимбичната система генерира чувството на удоволствие и сексуално желание, но присъствието на неокортекса прави възможна близостта между майката и детето – нещо което обуцлавя продължителната ангажираност с отглеждането на детето.

Мисловният мозък обаче не управлява целия емоционален живот. В най-важните емоционални проблеми – и по-специално в критичните ситуации, лимбичната система поема изцяло и самостоятелно нещата в свои ръце. Поради това, че целият “нов” мислещ мозък произхожда от емоционалния мозък има много невронни вериги, чрез които се осъществява този контрол.

Днес се знае, че за “пускането” на две от основните човешки емоции – паника и гняв, “виновно” е едно струпване на мозъчни клетки, наречено “бадемовидно ядро”или амигдала . То е в основата на примитивния обонятелен мозък, от който по-късно се развива целият мозък.

Амигдалата играе съществена роля в емоционалния живот – без нея човек не може да прецени емоционалното значение на събитията и всичко губи смисъл, човек говори смислено, но не разпознава като близки такива хора като родители, деца, приятели. И е безчувствен към страданията, които им причинява.

Бадемовидното ядро функционира като хранилище за емоционалната памет, затова и животът без него е лишен от смисъл. Не само привързаността зависи от него. Хората не могат да изпитват и такива емоции като страх, паника, гняв и т.н.

На какво се дължи паниката – импулсивно, доста често, напълно ирационално чувство.? Ако, трябва да се отговори с две думи – на превеса, който има бадемовидното ядро в емоционалния живот. В случая то пуска една реакция, която променя не само мозъчната физиология и биохимия, но и тази на цялото тяло и тази реакция е достатъчно мощна, за да може да блокира неокортекса – мислещият, рационален мозък.

Защо то пуска тази реакция? Отговорът е прост – за да ни защити. Smile В него сякаш има една сканираща система, която преценява информацията, постъпваща от сетивата и търси отговор на един въпрос “Заплаха ли е това за мен?” и ако отговорът е “да” последва реакция на паника или гняв. Реакцията е бърза, първична и не подлежи на рационален контрол, защото гъстата невронна мрежа на амигдалата му позволява, в състояние на емоционална възбуда, да контролира и обхване рационалния мозък.
Нека да видим какво става с информацията, която възприемаме с нашите сетива.
Изследванията доказват, че те постъпват първо в таламуса, а от там започват два пътя. По-дългият води до неокортекса. Достигнали до там сигналите се обмислят и преценяват като опасни, приятни или радостни. След това ,тази преценка по низходящи неврони се предава до лимбичната система и бадемовидното ядро. То пуска съответната реакция.

До скоро се е мислело, че това е единственият път на емоциите и те подлежат на 100% контрол от мисленето, защото решението каква да бъде емоцията се взема в неокортекса.
Джозеф Льоду ,обаче открива един друг много по-къс и директен път свързващ таламуса направо с бадемовидното тяло. Нещо повече, той доказва като премахва неокортекса на предварително обучени да се страхуват от нещо /например звук/ животни, че амигдалата има възможност сама да пуска реакциите на страх и гняв, независимо от мисленето.
Откритието на Льоду на краткия път между таламуса и амигдалата е много важно за разбирането на паническото разстройство, защото той за пръв път споменава, че има неврални пътища, които напълно заобикалят мислещия мозък. Чувствата, които се пускат от информацията протекла по този кратък път таламус – амигдала са най-първични и силни и водят до подчиняване на рационалността от емоционалността. Този по-къс път се явява като неврална задна улица, позволяваща на амигдалата да приема сетивна информация пряко от сетивата, преди тя да е постъпила и преценена от неокортекса.
Това преобръща представите, според които, за да формулира своите емоционални реакции амигдалата трябва непременно да получи сигнал от мислещия мозък.

То може да отключи реакцията на паника абсолютно само, нещо което се случва при паническото разстройство.
Нещо повече, отбелязва Льоду – в анатомично отношение емоционалната система може да функционира независимо от неокортекса.

Отделни емоционални реакции и спомени се формират без участието на съзнанието и когнитивната система. Бадемовидното ядро съхранява спомени и богат набор от реакции, които пуска без човек напълно да разбира защо, понеже краткият път заобикаля неокортекса. Този кратък път позволява в амигдалата да се намират спомени и емоционални влечения, които никога не осъзнаваме напълно – за да имаме ясен спомен от нещо се иска то да достигне до неокортекса и осъзнае.
Паническата реакция веднага блокира втория път от таламуса до неокортекса, така че и самите спомени по време на паническа криза са доста неясни.

Какво има в амигдалата?
В него има емоционални програми и спомени (емоционални схеми). Поради това, че най-ранните емоционални спомени се формират преди човек да разполага с думи за своя опит, то когато съответната емоция се освободи, липсва съответният набор от думи относно паниката, която ни завладява – това често са едни груби, безмълвни, емоционални програми. Така, една от причините да сме объркани, когато ни обхване паника е ,че тя не рядко е възпроизвеждане на нещо от ранните години, когато нещата са били трудно разбираеми и не са облечени в думи. Трябва да се отбележи, че в ранния период неокортекса е недоразвит и всички емоционални спомени влизат без рационално коригиране. Разбира се в него има много силни емоционални спомени от целия изминал живот на човека. От падането от колело, от ужасяващата гледка на филма на ужаса, от шамара, който ни е нанесъл приятеля и т.н.

И скенерът работи – всеки път, когато нещо бъде преценено, че е заплаха бадемовидното тяло пуска паниката. Недостатъкът на подобни неврални тревоги е, че спешното послание, което то изпраща, често, да не кажем почти винаги, е остаряло и е пуснато по повод на нещо преживяно отдавна в миналото. Методът на сравнение е асоциативен – ключов елемент, който ние обаче не осъзнаваме пуска паниката. В момета, в който тя се пусне в амигдалата се …запаметява още някакъв момент и той също се прибавя към “ключовите моменти”, така броят им расте. По този начин П.А. стават все по-чести, честотата им води по увеличаване на пусковите елементи и т.н.
Прекият път дава голямо преимущецтво в мозъчното време, което се изчислява в хилядни от секундата. Пътят от таламуса до неокортекса и от там до амигдалата изисква поне двойно повече време, отколкото прекият път таламус – амигдала.

От гледна точка на еволюцията значението на този пряк път за оцеляването на човека е било голямо. Явно тези милисекунди често са спасявали живота на прадедите ни. Този път и днес спасява живота на птиците, рибите и бозайниците. Да, реакцията не е прецизна и понякога избухва без повод, но за един заек това едва ли е толкова важно, за животните вреда от нея няма, но при човека нещата съвсем не са така и тя нарушава реално социалното му функциониране.

В заключение може да се каже следното – бадемовидното тяло може да реагира с екстремна реакция на страх или ярост преди кортекса да узнае какво става, понеже такива сурови емоции се освобождават независимо и преди мисълта и това е в сила при П.Р., фобии и посттравматичното стресово разстройство.

При обикновения страх и тревожност, която не ескалира в паника, нещата не са така. Те всъщност са плод на другия път таламус – неокортекс /преценка на ситуацията - амигдала/. Тоест това са емоции, върху които мисленето има контрол. И тук ще отбележа, че тревожността се разделя на два вида. “Ситуативна тревожност” предизвикана от външни обстоятелства и “Личностна тревожност” като устойчива личностова черта.

Ситуативната е тази тревожност, която е породена от определени ситуации. Например, когато трябва да се избира между две еднакво желани възможности; когато човек е принуден да направи избор между две еднакво желани възможности; когато трябва да се откажем от нещо желано, поради осъзнаване на високата цена, която трябва да платим за него.
Има и втори тип тревожност. Тревожност, която е в резултат на заучаване чрез възпитанието в ранно детство. Така тя се явява черта на характера и се проявява като такава през целия живот, давайки отражение в постъпките и социалните контакти на човека. Прието е тези хора да се наричат тревожни личности, за този вид тревожност се употребява понятието “личностна тревожност”. Лицата, в чиито характер присъства тази тревожност може да имат панически кризи, но това не е задължително. Също не е непременно задължително хората с П.Р. да са с изразена личностна тревожност, като черта на характера им - макар че е много по-вероятно да са именно в тази категория.

Как се формира личностната и ситуативната тревожност? За разлика от паническата криза, нейният физиологичен път за формиране е “дългият път” – сетивен сигнал – таламус – неокортекс и преценка – сигнал до амигдалата и пускане на тревожната реакция. В случая реакцията не е толкова силна и подлежи на контрол.
От физиологична гледна точка и с оглед на лечението, разликата между личностовата и ситуативната тревожност от една страна и паническата криза, фобии, посттравматичното разстройство и натрапливоти е огромна. Първите се дължат на когнитивните процеси, извършващи се в неокортекса и приложението за К.Т. е разумно предложение.
Вторите се явяват атавистични, рудементарни емоционални реакции, играли някаква важна роля в процеса ни на оцеляване, които се включват от едно образование – бадемовидното ядро и тъй като разумът няма пълен контрол върху него се явяват – “прекогнитивни емоции” – според Льоду и К. Т. е неефективна при тях
Някои изводи, които можем да си направим:

1. Тревожните състояния, П.Р., фобии и Посттравматичното стресово разстройство . са резултат на естествени физиологични процеси, протичащи в мозъка. Да се говори, че те са болести и хората, които ги изпитват са болни е меко казано невярно. В този смисъл нито аз, нито който и да е може да ги лекува.

2. Разграничаването на изброените състояния от депресията има значение за успешното преодоляване на състоянието.
Психотерапията не само К.П.Т., но и която и да е, е средство на избор при ситуативната и личностовата тревожност. Разбира се при първата ще са нужни 1-2 сесии, докато във втория случай доста повече. Приложението на лекарства в случая е неуместно – психотерапията е процес на обучение на клиента да разчита на собствените си сили и се справя със собствените си страхове. Лекарството само забавя този процес- човекът е раздвоен , дали подобрението идва от лекаството или психотерапията. За това във всеки учебник по психотерапия се отбелязва, че когато тя се прави на фона на медикаменти, то след спирането им психотерапията трябва да се повтори.
Милтън Ериксон – един от най-добрите психотерапевти казва: “Психотерапията е нещо, което става вътре в главата на пациента. А как може да прави той терапия с размътен от лекарства мозък?” Поради това, той се е съгласявал да работи с клиенти поне 3 дни след спирането на всякакви лекарства.

3. За преодоляването на П.Р. психотерапията е абсолютно необходима – освен, когато не се разчита на спонтанна ремисия, а тя е доста голяма – 30-40%. В случая когнитивната терапия не е твърде подходяща, защото реакцията на амигдалата в е “прекогнитивна” и не може да се спре чрез когнитивните процеси. Подходяща е поведенческата терапия и когнитивната хипнотерапия.

4. За медикаментите при П.Р. мисля, че добрата психотерапия може и трябва да доведе до преодоляване на състоянието и без лекарства.

5 Антидепресантите – уместни са само при силно изразена депресия. Но при лека и средна трябва да се опита само психотерапия.

Няма лекарство, което да действа непосредствено върху амигдалата.

Транквилизаторите забавят импулсите, които тя изпраща, а също действат на периферията, но това е все едно да пълниш каца без дъно. След спирането нещата са в изходна позиция. Антидепресантите, употребявани без да има депресия, действат по подобен механизъм, но дават и доста странични ефекти. /Във всеки учебник по психотерапия пише, че когато дадеш на човек който не е в депресия да пие антидепресанти, той изпитва доста неприятни усещания/.

Така, че ползването на лекарства без провеждането на психотерапия е най-сигурният начин за хронифициране на състоянието на П.Р. А ,съвместно с нея удължават лечението почти двойно.
Това разбира се не означава поголовно да спрете медикаментите – но е причина сериозно да се замислите върху стратегията за преодоляване на П.Р. В нея мястото на лекарствата е изключително ограничено.

Защо обаче в деветдесет и девет процента от случаите подходът към П.Р. включва лекарства, а психотерапията прилагана у нас е с ниска успеваемост?

За да се разясни въпроса ще се върна назад във времето – краят на 50-те и началото на 60те години. Тогава в психиатрията навлизат съвременните психофармакологични медикаменти – антидепресанти и транквилизатори .

Но страховите разтройства, поради физиологичната си и когнитивна етиология са съпътствали човека през цялата му еволюция. И най-честият метод за преодоляването им е бил психотерапията – макар и да не е носила това име. В средата на 50-те години всеки един психиатър е владеел определен набор от психотерапевтични техники за лечение на страховите състояния – по това време той, освен фенобарбитал, бром – калций и няколко други вече отречени медикаменти, не е имал никакъв избор. Тогава е затихвал и големият спор – дългосрочните или краткосрочните терапии са по-ефективни. Последните методи почти изцяло изместват психоанализата.

И тогава идват транквилизаторите. Ефекът от тях е много бърз. Цената им е евтина и хората наистина се чустват добре. И тъй като здравеопазването навсякъде е свързано с пари – освен при социализма, който бе у нас, много психиатри се отказват от психотерапията и започват приложението на медикаменти. Резултатите, както казах, са добри.

Голяма част от тревожните симптоми са повлияни буквално веднага. Нямало основания за съмнения. До момента, в който се спирал медикамента. Тогава започнало да се разбира, че това е трудно, от една страна тревожността се връщала, от друга самите те предизвиквали синдром на “отнемане” – абстиненция.

Най-лесният вариант бил лекарството отново да се върне и това започнало да се прави в голяма част от случаите. В това време фармацевтичните фирми се осъзнали – те имали едно прекрасно заболяване, при което лекарството “трябвало” да се пие цял живот. И то не какво де е “заболяване”, а такова което е с относително голяма честота и засягащо хора в млада възраст. А това означава много, много години прием, както и много, много продадени лекарства. Започнали да се поръчват изследвания, които да доказват по безспорен начин колко ефективни са лекарствата в сравнение с психотерапията, подпомагали се лекари и болници, които оставяли психотерапевтичната си насоченост и се правела реклама по радиото и телевизията все едно, че ставало дума за обикновен сладолед. И тъй като фармацевтичните фирми разполагали практически с неограничени финансови средства “лечението” с медикаменти се наложило в световен мащаб.

Как стоят нещата в България? Разбира се, че различно. Тук фармацевтичните фирми са били държавни и не се е гонело печалба. Но тук има идеология на партията. А партията винаги се е страхувала от всичко, което променя мисленето на хората. А, какво друго прави психотерапията? Така, че мнението на партията не можело да бъде положително към психиатрите и психолозите, които към средата на 50-те, те са лекували основно с психотерапия. Дори имало и два български метода за това “Отреагиране” на Н. Кръстников и “Психологична декапсулация” на Д. Чолаков. Ползвала се и хипноза.

И изведнъж идват медикаментите. Те не могат да променят мисленето и в този смисъл са безопасни – партията бързо разбира това и започва политика на замяна на психотерапията с медиканети. И това става много бързо – като те привикат на четири очи в партийния комитет, като те понижат в длъжност и дори уволнят. Така, че психотерапията у нас изчеза от официалния хоризонт – за около 30-40 години.
И идва десети ноември. Голяма част от тези, които са я можели не са между живите, другите са на преклонна възраст, а и методите, които владеят са доста стари. Този вакуум започва да се запълва, за съжеление в не най-добрия вариант. За разлика от Русия, в която нещата стояха горе-долу така, в страната ни навлязоха психотерапевтични направления от възможно най-бавен и ниско ефективен тип.
Защо? Защото пазарът ни е малък, а най-ефективната психотерапия с години изпреварила европейската е в САЩ – ние просто не можем да си купим обичутел от там. Само пътят не можем да му платим. В Русия, поради огромния пазар това бе направено. В голямата си част психотерапевтичното обучение в Русия бе осигурено от американци и там нещата с ефективността на психотерапията са на много високо ниво. А ,като се замислите, то не би и могло да бъде иначе, в края на краищата най-големият двигател за търсенето на успешни и бързи методи за лечение на страховите разтройства са такива масови бедствия и катаклизми като войните, земетресенията, ураганите и т.н.

Д-р Тодор Първанов, психиатър”
________________________________________

Публикувам горните думи на силно уважавания от мен д-р Първанов поради факта, че в огромна степен съм съгласен с тях. Държа само да отбележа, че моето лично становище леко се различава по въпроса за медикаментозния прием. Моят скромен опит говори, че подходящият медикамент служи по-скоро като "проходилка", патерица, която често е нужна, защото макар и механично, облекчава ужаса от страха! Разбира се, тази проходилка е нужно да се захвърли в един момент от терапията и посрещането на страха да се практикува с вече промененото отношение на ПРИЕМАНЕ, СПРИЯТЕЛЯВАНЕ, ОБИЧ към него (колкото и странно да звучи) и СМЕЛОСТ. Защото смелостта не е без - страшие, а премахването на борбата с/ бягството от страха и впрягането му, използването му в процеса на сублимиране/ трансформация до тласкащата сила на мотивацията ни за творчество и постижения! Приемам изцяло и опита на д-р Първанов за масирана кратка терапия при П.А. - обосновката му почива както върху личния му опит от работата с хиляди случаи с пациенти с П.Р., така и върху физиологията и биохимията на паническите атаки! Мога само да отбележа, че според мен далеч не всеки пациент е готов за подобна масирана еднократна терапия (както когнитивно, така и емоционално, но и като очаквания и вторична полза от проблема си), поради което според мен прилагането и е ефективно след определен срок провеждане на обичайните 60/ 90 мин. сесии два пъти седмично, по време на които се създава подходящ когнитивен и афективен контекст и терапевтична връзка на доверие (позитивен пренос), реструктурират се някои разбирания, създават се нови нагласи, когнитивни, афективни и поведенчески умения за работа с тревожността.
…………………………………………………………………

Горните методи представляват достатъчно разбираеми и приложими инструменти за самопомощ, без да навлизат в по-дълбоките води на аналитичната работа, многообразието от хипно методи, дишания и т.н. на една водена от психотерапевт психотерапия.

Най-сърдечно желая успехи в трансформирането на страха в радостна смелост с помощта на горната методика за самопомощ!


Орлин Баев, психотерапевт

150 коментара:

  1. много добре описано. Благодаря Ви от сърце! Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Орлине,винаги когато чета твоите статии научавам по нещо ново .Благодаря ти.Бъди жив и здрав.

    ОтговорИзтриване
  3. Орлине Благодаря ти Човеко , много други психолози съм изчел но толкова достъпно и систематизирано изложение до сега не бях срещал .Продължавай все така жив здрав и обществено полезен . Такива хора като теб са именно онези проблясващи искрици ярка светлина във тъмния дълъг студен тунел на съвремието ни. Лично на мен такива хора като теб ми дават до някаква степен кураж да не се отчайвам напълно , и че там някъде наистина има хора които са това което аз търся като среда. Още веднъж благодаря на Вселената , Родителите и Близките ти които са те подкрепяли и спомогнали да се изградиш като такъв какъвто те вижда моята интуиция . На 30 съм Имам паническо разстройство, средна депресия, социална тревожност и пристрастеност към това да спасявам света от Злото и информацията ти която много добре си подбрал и изложил много ми помага да разбера механизма на Заблуденото дете в мен което ме владее вече колко години .Дано да пребъдеш както ти така и всички тебеподобия .Смляната на достъпен език супер информационна подборка вярвам че е супер полезна за всички поизгубили се души, които са на прага да се преоткрият , дай боже.

    ОтговорИзтриване
  4. Пожелавам ти преоткриване! Благодаря ти сърдечно за хубавите думи! Благодаря и на другите коментирали по-горе!

    Поздрави: Орлин, човек

    ОтговорИзтриване
  5. много хубаво представено !само ако мога да попитам:вземам деанксит и ходя на психолог 1 път в седмицата-ще се излекувам ли?много ме е страх да живея така в това състояние„а имам толква хубаво семейство с прекрасна дъщеричка и желание за второ детенце!вие сте ми една надежда че ще се оправя---така ли е.радвам се че ви открих.

    ОтговорИзтриване
  6. Разбира се, че ще се оправите! Но не като отхвърляте страха си, а като видите посланията му, прегърнете го като най-добър приятел и го превърнете в смелост! Бъдете здрава!

    ОтговорИзтриване
  7. Pozdravlenia mnogo dobre e vsi4ko opisano izpulnihte mi du6ata i mi pomognahte v momenta da preodileia edna ot porednite panik ataki!

    ОтговорИзтриване
  8. Наистина се радвам за вас! Четете статията винаги в нужда, чувствайте посланията и - има много ключове за вътрешна работа в нея! С пожелание за щастие: Орлин :)

    ОтговорИзтриване
  9. Наистина много добре описано. С всички симптоми и усещания, които човек изпитва по време на ПА.
    На мен също ми повлия добре прочетеното. Макар, че повечето неща съм ги чела и преди...
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  10. mnogo bix iskala da se svarja i da ob6tyvam sas xora v tova sastoianie po po6ta alfonsik@abv.bg ili skaip vesela696969

    ОтговорИзтриване
  11. Здравейте, Весела! Просто влезте в evropea.com и оттам във форума за пабическо р-во. Или в bgmama - също има такава тема! В beinsadouno.com , в рубриката "психотерапия онлайн" пък можете да кореспондирате с екип от психотерапевти за преживяванията си и да получите насока за изхода от тях!
    Успехи!

    ОтговорИзтриване
  12. Здравейте!Казвам се Василена,на 26 години съм.И аз имам паническо разтройство.Заради това преди една година се наложи да напусна работата си и дори да сменя града..След това осъзнах,че е само на психологическа основа и ако аз не си помогна,няма кой да ми помогне.Започнах да излизам,да пътувам с автобус до съседния град..днес се чувствам по-добре,но все още на моменти се страхувам.Сега искам отново да се върна на работа и събирам смелост.Благодаря Ви за чудесната публикация!Мисля,че много ще ми помогне!Желая Ви всичко добро!

    ОтговорИзтриване
  13. Всичко добро, Василена! Радвам се, че сте по-добре и страхът ви се превръща в гориво за радостта ви, както сама забелязвате! Бъдете щастлива!

    ОтговорИзтриване
  14. Бог да Ви даде дълъг живот.Помагате на толкова хора.Дано и аз да се справя...

    ОтговорИзтриване
  15. Разбира се, че ще се справите!

    Преживяваме точно това, което точно за нас е най-добрият стимул за развитието ни! Успехи и благодаря за хубавите думи! :)

    Орлин

    ОтговорИзтриване
  16. Извинявам се за въпроса,но колко време приблизително е нужно за да се справи човек с ПА. Аз пия деаксид+хомеопатия и посещавам психоаналитк.

    ОтговорИзтриване
  17. Много полезна статия.Страдам от тревожност и ПР и когато чета тези неща се изпълвам със смелост и надежда!

    ОтговорИзтриване
  18. Благодаря за последния коментар! :)

    За по-горния: на мен лично комбинацията деанксит + хомеопатия + психоаналитик ми се струва малко като коктейл от боза с айрян и бира... Странна комбинация :). По отношение на времето на справяне: тук времето е относително понятие. Това, което води до промяна, е различното състояние на съзнанието по отношение на напълно безобидния и дори зареждащ страх, който зарежда смелостта ти!

    ОтговорИзтриване
  19. Защо е странна кобинация? Вие какво препоръчвате? Моля да ми отговорите.

    ОтговорИзтриване
  20. Защото хомеопатията е като нежно цветенце под тежките вериги на трактора на антидепресанта! :) А заа успоредното провеждане на психотерапия плюс антидепресант е писано в статията, която коментираме! Понякога е добра идея, но като правило спира нужния сблъсък на съзнанието ви със страха и трансформацията му със собствени ресурси. Антидепресантът несъзнавано се явява част от психическата реакция по дисоциация на страха...

    ОтговорИзтриване
  21. Здравейте.Макар че съм начинаещ и самоук,още на 2-3-я ден след появата,разпознах заболяването и се научих да се справям някакси със паническите атаки (може би защото съм лекар,не не психиатър).Предполагам че при мен причината е Генерализирана тревожност.Просто знаех че соматичния ми статус е б.о. отвсякъде.
    След няколко месеца ремисия,обаче сега получавам еквиваленти на паник атаки в колата,при повишаване на скоростта над 90-100 км./час.Каква техника да използвам,за да се справям с паник атакита по врема на шофиране.При 120 км./час,нямам много време да се вглъбя в себе си и да се отпусна.
    То не е чак такъв проблем,обикновено шофирам по правилника за движение,но понякога ми се налага да натисна газта,когато бързам.
    Интересно,тези паник еквиваленти се появяват най-вече когато погледна километража и видя че над 90.Ако не гледам скоростта се е случвало да карам колата и със 150,но в момента в който погледна стрелката ме пробожда в сърцето,изпотявам се и ми застава буца на гърлото.Изчезват в момента в който отпусна педала,макар че колата продължава да се носи със 140-130км. в час още известно време.

    ОтговорИзтриване
  22. Може би паниката идва, за да ви каже, че е добре да намалите газта и оборотите в живота си по принцип! Засега просто карайте по-бавничко, докато минавате курс психотерапия! Когато усвоите добре пълносъзнателността (mindfulness), която истински разтваря паниката, не е нужно интравертно вглъбяване и съответно не би ви пречила на каквато и да е дейност. Но, дотогава, шофирайте по-бавничко и не е зле да се замислите за курс психотерапия. А в по-дългосрочен план,системните занимания с йога биха били от полза! Успехи!

    ОтговорИзтриване
  23. За съжаление,няма начин да намаля оборотите.Много хора разчитат на мен.Но може да помисля за психотерапия,но при кого.Всеки психиатър ли може?
    А и живея в малък град,където няма психиатри.Освен това съм денонощно ангажиран,и нямам време да ходя до областния град.
    Остава да се концентрирам върху написаното във вашата статия,и ако нещата загрубеят тогава ще тръгна на психотерапия.Все пак мисля че паник атаките при мен са още леко изразени и нарядко.
    Благодаря за бързия отговор и сбитата информация по-горе.Мисля че ще ми е много полезна.

    ОтговорИзтриване
  24. Психотерапията няма нищо общо с психиатрията сама по себе си! Тя е независима професия. Практикува се от психолози, социални работници или психиатри, които са обучени или продължават да се обучават в едно или повече психотерапевтични направления!

    За да си помогнете доколкото в възможно сам, моля прочетете някои от статиите в този линк за mindfulness based cognitive behavioral therapy: http://scholar.google.bg/scholar?q=mindfulness+based+cognitive+behavioral+therapy&hl=bg&as_sdt=0&as_vis=1&oi=scholart . Ако в града ви има йога, тя също може да ви бъде от огромна полза, ако интернализирате принципите и, философията и нагласата на ума, която тя дава и ежедневният ви живот се проникне от нея!

    Успехи!

    ОтговорИзтриване
  25. За съжаление този линк отваря списък на сайтове в Гугъл,където се предлагат платени онлайн психотерапевти или книги на английски със съответната цена.Ако може пуликувайте оригиналния линк на сайта без онлайн превода на чичко Гугъл.Благодаря.
    П.П.В градчето където живея няма къде да се практикува Йога.

    ОтговорИзтриване
  26. Просто напишете в "чичко гугъл" mindfulness based cognitive behavioral therapy, за да прочетете за що иде реч! В линка, който съм дал по-горе има научни статии с рисърч относно ефективността на съзерцанието в психотерапията - не са само платени статии, има и беплатни! Казвате: от малко градче съм, няма йога, няма психотерапия, не искам да забавя темпото... България между другото е колкото един град, а терапевти има достатъчно. Йога книги има много, а и youtube може да предложи доста. Освен това, йога е нещо много, много повече от гимнастика - начин на мислене и живот е, а зад нея стои огромна мъдрост... Накратко - положете някакви усилия: баница без брашно не става! Успехи!

    ОтговорИзтриване
  27. ПР изчезна,Не съм имал атаки,на пътя не ми е проблем да вдигна 150км./ч. (макар и със свито сърце).Обаче от 3 дни имам едни натрапливи мисли.Като видя остър предмет,Представям си как си го забивам сам в очите.Тези мисли се правокират най-много от иглите на спринцовките,а работата ми включва всеки ден много мускулни и подкожни инжекции?
    Та въпроса ми е:Възможно ли е на мястото на Паническо разстройство,да се появи Обсесивно-Компулсивно разстройство като негов заместител.

    ОтговорИзтриване
  28. Възможно е! Прочетете тази статия, в която е описано подходящото отношение към подобни мисли: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/05/11.html

    ОтговорИзтриване
  29. От 10 дни имам обостряне на Генерализирата тревожност,с паник атаки и обсесии макар и притъпени.Понеже тревожността ме мъчи,май ще трябва да посетя психотерапевт.Имате ли координати на някой ваш колега във Русе,Силистра или Разград?

    ОтговорИзтриване
  30. Пишете ми на мейла, за да ви дам координатите на колега от Русе: orlinbaev@gmail.com

    ОтговорИзтриване
  31. Здравейте!Изчетох статията ви за ПА.Абсолютно сте прав с много неща, за които ви поздравявам и ви желая дълъг живот и здраве.Проблема при мен е , че от 15г. водя война с ПА без значителни резултати макар да съм пробвал много лечения.Това свиване в стомаха и замаяност продължават да не ми дават покой макар и да съм на ясно със ситуацията.Много ви моля дайте ми съвет какво трябва да направя.Чувството за несигурност и тревожност са катастрофални при мен.Влияят ми ежедневно.
    Поздрави!Желая ви успех и за напред.Благодаря ви предварително ако ми отговорите.

    ОтговорИзтриване
  32. Здравей,Орлине!Мога ли да направя едно запитване?Относно прекаляването с алкохол и по точно на следващият ден.Появяват се тревожност и дори ПА.Знам,че най-добрия начин е да не прекалявам,но се случва.Би ли ми обяснил механизма?

    ОтговорИзтриване
  33. До питалия от 07-ми август

    Станете смел! Станете щастлив! Станете приемащ със сърцето си, макар и разумно различаващ с главата си! За стягането в стомаха и замайването - спортувайте ежедневно! Започнете ежедневни занимания с медитация - ето помощни записи за това: http://kaksepravi.com/kaksepravi.com/yoga/
    Научете се да релаксирате и пренесете това приятно отпуснато спокойствие и в ежедневието си, в тялото си, но и в характера си! Правете нещата с минимално усилие, с повече радост и вдъхновение! Научете призванието си, което идва от дълбините на душата ви и го следвайте с творчески устрем и сърдечно вдъхновение! Обикнете страха си, обикнете страха от страха си! Тук в http://beinsadouno.co , в рубриката "психотерапия онлайн" има доста теми, даващи общи или по-конкретни насоки!

    Горните думи са насоки за самопомощ! Останалото можете да правите с психотерапевт!

    Успехи!

    Орлин :)

    ОтговорИзтриване
  34. Махмурлукът след препиване твърде много си прилича на несъзнаваното със симптомите на повишена тревожност! Затова то автоматично го свързва с нея и съответно тя се провокира! Това е психичният механизъм!:)Та, внимателно с алкохола - той си е дрога!

    ОтговорИзтриване
  35. Орлине,а би ли ми обяснил следното.През последните около 3-4 дни съм със доста повишена тревожност и тръгнах да правя част от въпросните техники.Отпуснах се доколкото можех предвид това,че постоянно имам треперещи мускули по тялото и крайниците и започнах да дишам бавно и равномерно както си описал.Започнах да осъзнавам напрежението в тялото, беше доста силно.Някъде след около 5 мин.започнаха да ми изкачат разни плашещи мисли и чувства доста от тях несвързани се едно сънувам.Не ги гонех,само ги наблюдавах и изведнъж тялото ми си сепна от самосебеси и почувствах тревога,малко след това се поуспокоих.Възможно ли е подсъзнанието ми да се чисти по този начин и нормално ли е това?Нали няма нищо страшно за мен защото това са само мисли които се освобождават по този начин?

    ОтговорИзтриване
  36. Открих много полезни неща в статията ви.На мен ми предписаха серопрам и софанакс.Неусещам резултат. Дори в момента кризите ми се усилиха.Лекувам се отгодина. Имам периоди на затишие и засилване.Дали това е правилното лечение?

    ОтговорИзтриване
  37. До питалата от 09.08-ми: при медитация съзнанието разширява обсега си и прониква в подсъзнанието. Нормално е да изплува дотогава несъзнавано психично съдържание. Добрият подход в случая е то да се приеме спокойно и безпристрастно. Има подходящи визуални техники за отработването на това съдържание - те се правят в оптималния случай с психотерапевт! На по-високо ниво на работа, се практикува майндфулнес (съзерцание) - спокойно непривързано отношение към възникналите мисли, образи, емоции. Спокойно неоценяващо отношение, което ги стапя в простора на вътрешния безкрай!

    ОтговорИзтриване
  38. В случай на паническо разстройство приемът на антидепресанти и транквиланти може да бъде наложителен, за временно успокояване, докато страдащият започне актуалното в случая лечение: психотерапия! Тогава медикаментите постепенно се спират по схема, а имащият п.а. се учи с помощта на собствената си психика да осъзнае посланието на ставащото и реши задачите, които то му поставя! Хапчетата могат да бъдат нужни временно, но употребявани перманентно, служат единствено за потискане на симптомите, без истинско психично оцялостяване и справяне!

    ОтговорИзтриване
  39. Здравейте,получих първата си паническа атака преди две години.След тежък грип ми прилоша на път за работа и изпитах ужас че ще припадна.От тогава нещата се задълбочиха и така до сега.Няма да споделям какво изпитвам защото сигурно нещата са ви добре познати-ужасът,завистта към всички които нямат моя проблем и се радват на живота.Потърсих лекарска помощ,изпратиха ме при психиатър, който ми предписа успокоителни и ме изпрати вкъщи. Живея в малък град, където няма кой знае какви възможности.Имам две прекрасни деца и искам да се грижа пълноценно за тях.Искам живота си обратно.Усещам че ставам и хипохондрик,защото постоянно мисля за това как се чувствам,че съм зле и нещо може да се случи с мен.В момента реших да се боря сама със страховете си следвайки вашите съвети.По принцип съм доста емоционален и лесно раним човек.Дали това е правилният път?

    ОтговорИзтриване
  40. Правилен път е, доколкото насоките могат да ви помогнат като самопомощ! Някои успяват и сами, макар и по-рядко! По-добрият вариант е с помощта на опитен психотерапевт! България е с площта на по-голям град и с население дори по-малко от такъв! Така че, пробвайте сама за няколко месеца. Според резултатите, преценете дали да потърсите помощта на терапевт или не. Ако имате нужда обаче, свържете се терапевт! Разстоянията в България наистина са малки, а таксите за психотерапия нищожни! Успехи!

    ОтговорИзтриване
  41. Здравейте,

    Благодаря много за тази статия. Искам да попитам има ли някакъв вид изследване на кръв или друг вид функционално изследване на тялото, което да показва със сигурност наличието на паническо разстройство. Искам да попитам също и дали от изброените физиологични симптоми има такива, които задължително присъстват при паническо разстройство - аз например нямам свиване в стомаха и сърцебиене, нито горещи и студени вълни ... Питам ви, защото имам съмнения за ПР, благодаря предварително :-)

    ОтговорИзтриване
  42. Няма такова изследване - не само при п.р., но и при което и да е психиатрично р-во. Това определя субективността при поставянето на диагноза от психиатър или невролог. В някои случаи тревожното разстройство може да е свързано с дисфункции в щитовидната жлеза, нивата на кръвната захар и др. биологични фактори - но това не е правило, а по-скоро изключение. Най-честите етиологични фактори са характерови конфликти, маладаптивно възприятие на средови, семейни и социални стимули, високо ниво на стрес като цяло, както и катастрофична реакция на телесни и външни стимули. Симптомите варират широко при всеки преживяващ тревожно р-во!

    ОтговорИзтриване
  43. Здравйеите.
    Сстрадам от тревожно р-во някаде от 7 години ..Ни мнпого ме притесяват паницхеските атаки силното сарцебиене вдигането на кравното ме притеснават много по принцип кравното си ми е нормално но пр ПА се вдига до 160 170 на 100 и почвам да си мисля че ще получа инфарк или инсулт ...това трае 15 минути някаде след което кравното почва да се понижава и след 40 мин. си е пак нормално ...нормално ли е рязкото покачване на крьвното... лекувах се сас серопрам и ксанакс една година след което спрях чуствах се по добре но не излекуван напално така една година сега почвам пак нова терапия сас сероксат и ксанакс и искам да се излекувам напално ....ще сам благодарен ако ми препорачате неща....

    ОтговорИзтриване
  44. Прочетете темите за п.а. ето тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157

    Прочетете и тази ми статия, в която можете да осъзнаете някои механизми на здравната си тревожност: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/05/11.html

    Както и този разказ, в който можете да видите собствената си реакция при нормалното временно покачване на кръвното ви налягане в момент на стрес: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/11/blog-post.html

    Относно химията, с която бягате от реално справяне с тревожността си: в статията, под която коментирате е изразено много ясно, точно и умерено мнение по въпроса! Лекарствата имат някакво място само като временна патерица, преди реалното справяне с психотерапия! Защото препораждането на тревожността ви има чисто психична основа! Нямам какво друго да ви кажа!

    ОтговорИзтриване
  45. samo da popitam neshto posledno ....do kolko e opasno tova povishavane na kravnoto ..i dali moga da piq neshto za da ne go vdigam po vreme na PA..inache si mi e normalno ...tova e neshtoto koeto nai mnogo me plashi kravnono kogato go vdigam ....

    ОтговорИзтриване
  46. Толкова, колкото повишаването при спорт, джогинг, при приятна емоционална възбуда, не повече! Дори може да бъде полезно, като един вътрешен фитнес! :) Ако наистина има някакви сърдечни проблеми, тогава можете да се обърнете към кардиолог, за да прецени дали има нужда от медикаменти - бета блокери и др. Когато се научите да обичате подсъзнанието си, което поражда страха ви, както и самия страх, той се неутрализира, а оттам и кръвното ви се поддържа в оптимални граници! Понякога паниката е само външен звънец за вътрешни нерешени психично-емоционални конфликти, социални взаимодействия, междуличностови проблеми и преди всичко, за неадаптивен начин за пречупване на реалността! Това можете да обсъдите с психотерапевта си! Успехи! :)

    ОтговорИзтриване
  47. vdigam go do 160 na 90 100 za 15 20 min.. i posle pochva da se ponijava i sled 1 chas si e 120 na 80....a inahce sam imal krizi okolo 1 chas ot nachaloto silni posle namalqvat posle pak se zasilvat ....i tova me pobarkva i to ne tolko che mi e se vie svqt ili che imam sarcebiene a misalta za samoto kravno che e visoko ...

    ОтговорИзтриване
  48. zdr Orline iskam da popitam ot 2 meseca sym taka hodih po lekyri dori lejah v kardiologiq vsichki isledvaniq mi beha dobre nemi otkriha nishto ot kardiologiqta mi izpisaha edni hapcheta nebilet kazaha mi da gi piq kogato me prieha sam bil s visoko kryvno po princip mi e normalno kryvnoto poluchih nqkva fobiq che shte umra che shte se sluchi neshto s men strah me dori nqkoi kato povishava ton plasha se ot nishtoto silno syrcebiene pulsa mi stava mnogo silen mozaka mi izkliuchva nemoga da se kontroliram strah me che moga da poludeq che shte se sluchi neshto s syrceto mi hodih na nevrolog nevrologa mi ispisa present forte na bilkova osnova kaza mi che sam na nervna pochva az predi 3 meseca napravih katastrofa moje li vsichko da e trygnalo otam i kakvo da predpriema vsekiden se chuvstvam kato nqkva razvalina izmorqvam se byrzo glavobolie tejest v gyrdite bolki v grybnaka syrceto mi na momenti bie po slilno prosto se pobyrkvam veche mnogo shte sam blagodaren ako mi dadete nqkykyv syvet kakvo da pravq i kam koi trqbva da se obyrna za da mi ispishat neshto da mi pomogne po moeto opisanie i moite simptomi sled kato mi kazaha v bolnicata che mi nqma nishto ima li veroqtnos da sam razvil P.R i da poluchavam panik ataki vse si mislq che mi ima neshto na syrceto i sam si vnoshil che sam bolen a izledvaniqta mi pokazvat che mi nqma nishto blagodarq predvaritelno i se nadqvam da mi odgovorite.

    ОтговорИзтриване
  49. Нямащ нужда от изписване на хапчета - здрав си! Напълно си здрав! Вероятно катастрофата е била тригер за състоянието ти и вече съществуващи характерови черти и комплекси са отключили ставащото в теб! Разреши си да загубиш контрола и ще го намериш! Разреши си да се провалиш и ще се справиш! Позволи на страха си от полудяване да ти ражда каквито си иска мисли и картини, приеми ги и точно тогава осъзнаваш, че всичко е само един филм в главата ти, в който си се вкарал! Прочети статията по-внимателно! Има полезни насоки в нея! Можеш да потърсиш помощта и на психотерапевт!

    ОтговорИзтриване
  50. Здравейте г-н Баев.Дълго време чета ваши постове,мнения и статии в различни сайтове и блогове и винаги са ми действали много зареждащо и обнадеждаващо.Иска ми се да споделя с вас и моя сблъсък с "живота".В момента съм на 38 години.За първи път се сблъсках със симптомите на ПА преди около 3 години.Учех задочно второ висще образование ,работих работа която ми харесваше ,но съшо така и инзвъредно.Докато един ден в най-натоварения сезон за моята дейност трябваше да се явявам на поредния изпит .По време на изпита сърцето ми се разтупка и т.н.Следва ходене на ендокринолог,невролог,кардиолог и т.н.Пих атаракс+деанксит 2,3 месеца и се почуствах ок.
    Но реших да ги спра рязко, защото близките ми ми казваха нищто ти няма я се тсегни т.н.
    Получих пак сърцебиене след един купон и хайде при психолог. Тогава ми направи впечатление че никой не ти дава диагноза а пък ми изписват лекарства(много интересно нещо).Той ми изписа золофт и мелатонин амброз.От този золофт наистина получих 90% от симптомите при ПА.
    Веднага го спрях.Пих още няколко месеца атаракс и деанксит и отидох при друг псхолог ,който вече ми каза че имам ПР поради повишена тревожност.От тогава до тази година месец февруари пиех Феварин от ,който мибеше по добре,но в тежки напрегнати мигови съм си помагал и с ксанакс(0,25) по едно хапче само за момента. През тази година и половина докато го пиех смених работното място и местожителство и се дипломирах.Февруари го спрях по време на житната диета.След това се чувствах спокоен и уверен ,както никога преди това. Но лятото се случиха неща ,които ми разклатиха увереността.Първо жена ми си загуби работата,катастрофира,малко след това изживях ужаса да ми се обади и да ми каже че е загубила детето(миг на паника от нейна страна) ,естествено намерихме,малко след това замалко да загубим нея от перитонит,като в точно този момент се пробвахме за второ дете и тя взимаша лекарства за това.На всичкото отгоре имам и някои неразбирателства с мои роднини и почти никакво разбиране от тяхна страна.До преди месец си поемах стреса.Но от месец започнах да се събуждам вечер и да не мога да се наспя непрекъснато ме преследва натрапчива мисъл че нещо лошо ще се случи с детето,че на работата новата няма да се справя.Като отида на гости пи роднините си ми се свива стомаха и претупва сърцето и не се чуствам комфортно.И по тази причина отидох при психолжката при,която ходя и тями изписа феварин и ксанакс .И ги пия засега въпреки че антидепресанта ми пречи малко в секса ако се наложи пак ще го спра.
    На този фон такива статии като вашите и като на Росица Вакъвчиева от sebepoznanie.com са доста
    зареждащи обнадеждаващи.Занимавам се с йога ,от време на време практикувам и йога нидра имам записи от клуба в който ходих.Но мисля че съм малко недисциплиниран.По-принцип бях много уверен и смел след тези събития малко се "огънах".Във всеки случай паническите атаки ,както ги усещах преди не съм получавал и този страх от повишеното кръвно налягане и сърцебиене го нямам.Но получавам симптоми от рода на студени и топли вълни,мравучкане ,стягане на мускулатурата в сърдечната област,виене на свят итремор на ръцете.Заради това започнах да взимам и ксанакс да се стабилизирам.Когато чета ващите статии ,разбирам че повечето ми реакции са на подсъзнателно ниво заложени в по-ранните ми години и трудно подлежащи на промяна.
    Изложението ми стана доста дълго,sorry.
    Много ще съм ви благодарен да прочета вашето мнение относно моя случай,това ще е от голямо значение за мен!!!

    ОтговорИзтриване
  51. Какво те е спирало досега да отидеш на 10-на или колкото е нужно сесии психотерапия? Искаш непременно да се справиш сам? А какво би станало, ако не се справиш - какво значи усещането за провал за подсъзнанието ти? Помисли за това! Какво се случва в теб, когато нещата не се случват според очакванията ти и ти се струва, че те залива несигурен хаос? Какво в подсъзнанието ти се задейства тогава и как реагира външно характерът и тялото ти?

    Усещал ли си се смирен, доверил се на Себе си и Живота, безрезервно, дори външно да си в привидна и временна безизходица?!

    ОтговорИзтриване
  52. Благодаря за отговора!Чета го вече няколко пъти и си мисля как точно сте напипали същността на нещата ,които се случват в съзнанието ми и усещанията свързани с тях.Наистина съм свикнал сам да се оправям и винаги нещата да ми се получават ,както съм ги виждал.Винаги съм се доверявал на интуицията си.Ходил съм на психотерапия 2-3 пъти при последния психолог ,с който контактувам,но те преминават по-скоро монолог от моя страна.Нещата,които интуицията ми подсказва,че могат да ми помогнат за справяне със състоянието ми в момента съм научил от вашите постове и мнения.Мисля че релаксация с визуализации(йога нидра),спорт,медитация,тренировка на концентрацията биха ми помогнали стига да съм достатъчно постоянен за да ми станат навик.
    Напоследък наистина на няколко пъти ми се случи в момент на нахлуващи автоматични лоши натрапчиви мисли да се оставя да не им се противопоставям да ги оставя да си преминат без да се налага да им "давам" правдиви отговори сякаш нищо не зависи от мен и се почуствах доста добре.Но не всеки път е така не знам как да го направя навик.Стига толкова съм писал,че като почна мисълта ми тече и не мога да приключа.Иначе съм от Пловдив и ми се щеше да бях попаднал на човек като вас още в самото начало може би щях да съм надживял вече тези неща, но никога не е късно!
    Желая ви много здраве и успех във всички начинания!

    ОтговорИзтриване
  53. Благодаря за хубавите думи! Това, което става във вас, според моята интуиция и писмата ви е по-скоро генерализирана тревожност. Невролозите наричат телесните и проявления вегетативна дистония. Характерът ви също предразполага по-скоро за тези състояния, отколкото за типичните пароксизмални п.а.

    Желая ви успехи и щастие!

    ОтговорИзтриване
  54. Zdraveite g-n Baev!Hodq na terapiq ve4e 7 meseca i do tozi moment se 4uvstvah 4udesno,polu4avah P.A rqdko i minavaha vse po-leko(vednaj-dva mese4no).No tazi trevojnost se varna ot nqkolko dni,silna kato v na4aloto,4e 6te svar6i sveta,tezi novini po televiziqta,za zemetreseniq i navodneniq,tolkova me e strah.Kato,4e li se strahuvam ot tova,4e otnovo se poqviha,ve4e si mislih,4e sa minalo tezi moi strahove a eto cql den pla4a i o4akvam ne6to strasno da se slu4i...nadqvam se da otminat a v tezi momenti mi se struva,4e cqlata terapiq e bila naprazna,kak da gi preodoleq i da se po4uvstvam pak dobre,znam,4e moga dopredi dni bqh tolkova pozitivno nastroena...Izvinqvam se za obarkanoto pismo,konkretno vaprosat mi e-normalno li e na tozi etap ot terapiqta da se varnat strahovete s takava sila,ne trqbva li vse pove4e da otslabvat? tova me pritesni nai-mnogo.

    ОтговорИзтриване
  55. И ако се случи нещо глобално, какво? Това зависи ли от вас? Не, нали! Приемете, че може да се случи! Да, всичко може да се случи! Може да живеем сто години, можем и след минута да сме "на оня свят"... Не знаем! Във всички случаи ще умрем - това е сигурно! Сега или след някой друг миг от вечността, но тялото умира! Интересното е, че това се случва постоянно около нас, случвало се е винаги, част е от кръговрата на живота. Но цивилизацията ни е такава, че мисълта за смъртта ни плаши. Защото сме се вкопчили в тялото прекалено силно, идентифицирали сме се с него, забравили сме, че сме души! Хубаво е да живеем дълго, но по-важното е как живеем! Моцарт си е заминал на 30 и нещо години - още слушаме "малка лятна музика", която е написал на 4... Приемете, че всичко е преходно! Тялото ви, телата на хората наоколо, държавите ни, всичко наоколо, всичко...Хубавото е, че в преходността живее вечността. В малките ни смъртни тела живее безсмъртният ни дух - а Той е Същността ни, Азът ни! За да сме спокойни, е нужно този АЗ да заживее като ядро на живота ни! Тогава трудностите, несъвършенството на света наоколо биват приемани като нормален тренажор, който ни учи, развива. Тогава имаме едно относително спокойствие, което е до голяма степен самостойно! Tези дни попаднах на прекрасни мисли, плод на неизвестен за мен автор: "Да бъдеш щастлив не означава над теб да има безоблачно небе, пътища без препятствия, работа без умора, връзки без разочарования. Да бъдеш щастлив означава да намериш сила в прошката, надежда в битката, сигурност в страха, любов в разделите. Да бъдеш щастлив не значи просто да цениш усмивката, а да трансформираш с нея тъгата. Не само да празнуваш успеха, а да се учиш от провалите. Не само да изпитваш удоволствие от аплодисментите, а да намираш радост в неизвестността. Да бъдеш щастлив означава да пребродиш пустините извън теб, но да си способен да откриеш оазиса, скрит в душата ти!"

    Желая ви щастие!

    ОтговорИзтриване
  56. zdr... iskam da popitam neshto koeto mnogo me pritesnqva az stradam ot pr a neshtoto koeto me pritesnqva mnogo e obilnoto izpotqvane na racete i krakata i si mislq che sa predoprejdeniq za infarkt i takiva raboti ,,,normalko li e da e ot psihucheskoto mi zabolqvane tova izpotqvane ili pak ot hapchetata koito piq a te sa lenuxin i xanaks....

    ОтговорИзтриване
  57. здравейте г-н Баев от малък имам страх от смъртта.притесняваме какво ще се случи със мен тогава,къде ще отида,как просто всичко ще свърши и т.н.бихте ли споделил по-подробно своето мнение по въпроса.какво да направя за да приема смъртта.

    ОтговорИзтриване
  58. Здравейте
    Аз съм на 22 години, страдам от панически атаки.Престраших се да пиша защото една отешителна мисъл за мен е,че не само аз съм така и не съм по различна от много хора.При мен всичко започна преди 4 години.В началото ми беше много трудно да го приема, нали съм млада и живота е пред мен, но се случи.Случи се много бързо и неочаквано, просто си пътувах в колата и в следващтия момент бях уплашена,че умирам и не мога да дишам.На момента потърсих лекарска помощ и взех диазепам по лекарско предписание.След което 1 седмица не съм ставала от леглото и спах постоянно.След това ми се наложи да пътувам пак и пак взех едно хапче диазепам.От тогава ходя по лекари, които в началото ми казваха,че имам депресия ,а след това панически атаки.Преди една година се от отказах от всички лекарства, не знам, може би си повярвах,че съм по силна от това и мога да го преодолея сама без помощта на лекарства и доктори.За 1 година ми се е случвало да имам 3-4 пъти атаки, но се спрявах.Взимам Дормиплант за да си помогна да спя.В моя случай аз игнорирам всичко,което чуствам в момент на паническа атака, не съм толкова силна за да почна да свиквам със симптомите, по лесния начин е да си повтарям,че това не е реално,че идва от главата ми и скоро ще премине.Аз искам обаче да попитам дали е възможно човек сам да се справи с това без да търси лекарска помощ защото там винаги остава едно "ами" ако не се спрява в моята глава.Не знам дали диагнозата е паническа атака защото дори след тия 10 мин на шок, аз имам поне 2-3 дена след това в които съм притеснена и не мога да спя.
    Благодаря ви преварително

    ОтговорИзтриване
  59. За изпотяването - нормално е да се случва при повишена тревожност! Когато поработите върху мисленето, характера си, когато ви стане навик да живеете по-релаксирано и щастливо, когато спортувате редовно, тогава тревожността ще се стопи, а оттам и изпотяването!

    За страха от смъртта: опитът ми показва, че се преодолява с разширяване на кръгозора, на мирогледа до по-цялостна визия за Живота! Живот, който включва в себе си смъртта като нещо обикновено, смърт като една врата към един по-обширен и силен Живот! На изток казват, че най-силната медитация е тази върху смъртта! Можете да слушате аудио сесията на йога нидра 'вечност и преходност" тук: http://kaksepravi.com/yoga . Вижте и темите в http://beinsadouno.com - рубрика "психотерапия онлайн". В доста от тях засягаме темите за смъртта. В http://spiralata.net има чудесни книги, които могат да променят отношението ви!

    За това дали можете да се справите сама: пробвайте! Но ако продължава с години, по-добре потърсете добър терапевт - такъв, който действително ще ви помогне! Мисля, че ви трябва малко, за да промените случващото се!

    Бъдете щастливи!

    ОтговорИзтриване
  60. Здравейте г-н Баев,

    преди 7 години получих панически пристъп за първи път. Бях толкова зле, че дори самото четене на информация за това ме караше да изпадам в паника. Успях сама да се пооправя. Ходих и на групова терапия в Германия (там живях по онова време), но не само с хора с ПА, а със смесени проблеми. Като цяло успявам да се справя и до днес сама, но ми остана една малка част от тогавашните проблеми и по-точно, страх от височини и най-вече мостове. Сама не мога да премина мост. С кола да, но пешеходно никога. Изпадам в паника, имам натрапливата мисъл, че всеки момент ще се хвърля,а знам, че това са чувства, на които не съм обърнала нужното внимание. Просто вече не знам къде да ровя и да търся. Какво ще ме посъветвате?
    Благодаря Ви за чудесния блог!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Защо не посетите за няколко сесии терапевт, който ползва поведенческа, нлп и хипно терапия?! След една две сесии с терапевта може да преминете към практически занятия - реално преминаване през мост и досег с височини! В сесиите ще общувате със страха си от провал зад страха от височини! Ще се справите бързо! Приемете, че грешките са нормални долинки по пътечката към още по-високи върхове-успехи! Приемете провала като нормална част от живота! Всъщност няма провал, а нормално учене и растеж!

      Изтриване
  61. Здравейте г-н Баев!
    Преди 3 години се "появи" ако мога така да се изразя моята депресия.Няколко месеца бях на антидепресанти(ефект имаше докато ги пиех), после проведох лечение с хомеопатия (с много добър ефект), в момента почти не пия нищо, много рядко си взимам някое хомеопатично.Имах панически атаки, агорафобия, фобии от високо, беше ме страх да карам кола, да оставам самичка, страх че като съм навън ще ми стане лошо ще припадна, страх от това да не полудея и да не нараня близките си хора.Всичко изчезна, много ми помогна книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко" и филма "Тайната", но едно остана: понякога когато съм навън(в парка, в магазина и др подобни) изпитвам страх ,че ще се напишкам, да никога не е станало(не съм се напишкала), но когато се появи това чувство е ужасно,започвам да усещам някакво напрежение,нервност.
    Нямам възможност да посещавам психотерапевт,знам че остана малко и пак ще бъда силна и уверена в себе си.Ако може дайте някакъв съвет.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пробвайте вместо да опитвате да потискате усещането, да работите с него - чисто телесно, като чувство в тялото и биоенергия. Обикнете чувството там долу, отпуснете се в него, приемете го, отпуснете съзнанието и тялото си в присъствието му спокойно. Ще видите, че нищо не се случва. Тогава усетете какъв цвят е чувството там, каква тоналност има, накъде се върти и пулсира. Завъртете го нежно и с обич в другата посока, наситете го със спокоен и релаксиращ ви цвят, добавете му музикален успокояващ тон и аромат - доверете му се! Тогава докато вдишвате нежно издърпвайте налягането на усещането нагоре към главата или го завъртете като спирала през тялото и нагоре над главата. Тренирайте тази биоенергетична практика и всичко бързо ще се промени и успокои! Можете!

      Изтриване
  62. Здравейте. Преди 10-тина дни бях с приятели на купон .. и реших да пробвам марихуана. Винаги съм имал страх какво ще се случи и винаги съм си мислел че няма да ми влияе добре. Но .. стореното сторено опитах ... след известно време изведнъж като гръм ми причерня , имах чувството че ще припадна всеки момент или ще умра. Беше много страшно ...на сутринта бях по добре. След няколко дни при едно позвъняване на телефона ... пак същотото чувство в малко по лека степен. И от тогава до сега , когато се присетя и веднага ме обзема чувство на страх...не искам да го преживявам пак ... а то се повтаря, но в по - леки степени. От изчетенето горе си мисля че става въпрос точно за ПА . Мисля да ида за направление но незнам за какво да си поискам и как да кажа на доктора как е започнало всичко.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марихуаната е сринала защитаващия ви от страховете ви напрегнат контрол. Тогава страховете са изплували - нарушила се е поддържаната хомеостаза в психиката ви. Макар и напрегната, тя е задоволявала нуждата на несъзнаваното ви от сигурност. Около вас много други са пушили марихуана, но точно вие сте преживял това - защото имате някои психични особености, които споменавам по-горе. От друга страна, самото пушене на марихуана никак не е безобидно - дори една само цигара за дни след изпушването си потиска висшите корови функции! Какво да правите сега? Можете да проведете няколко консултации с психотерапевт, вещ в интегралната психотерапия! Той би нормализирал отношението ви към ставащото, би ви помогнал да промените нагласата си към страха, би асистирал проникването ви в трансов допир до несъзнаваното ви и залагането на спокойствие и хармония! Нищо кой знае какво не се е случило! Просто се отпуснете и наместо да бягате от събудената тервожност, я прегърнете с приемащата си обич! Осъзнайте, че случилото се ви учи на известна промяна в ума и живота ви - на повече доверие в Себе си и Живота!

      Изтриване
  63. Здарвейте!От известно време не се чувствам много комфортно и от всичко изчетено до тук стигнах до извода,че иимам нужда от терапия.Налице са всички физиологични симптоми на паник атака с едно допълнение-прескачане на сърцето.И за да не се чудя всеки път какво става с мен е по-добре да потърся помощ от специалист.За съжаление не знам към кого да се обърна.Ако може да ми препоръчате колега от Стара Загора или Казанлък.Благодаря ви предварително.

    ОтговорИзтриване
  64. В Стара Загора, ако не се лъжа, практикува Яна Монева. Тя е колежка * от юнгианскта школа. Ползва и активно въображение, което е юнгианският вариант за изказ на визуализация/ хипнотерапия. Аз бих и се доверил! Поздравете я от мен! Успехи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Опс, горе не поясних звездичката над колежка* :) Ползвам думата в женски род, защото смятам липсата му в подобни категоризации в българския език за проява на атавистичен сексизъм! :) ...

      Изтриване
  65. Здравейте,г-н Баев Страха е в мен от както се помня до сега го приемах като даденост на природата(казвах си страхлив със си какво да се прави)но забелязвам,че нещата стават по натрапчиви.Преди година и половина преживях инцидент едно дете скочи върху колата ми за щастие негово и мое всичко се размина с малко ухлузване и много силен стрес за мен.От тогава като шофирам все имам притеснения,стряскам се от всеки нетипичен шум(случвало се е да се връщам за свое успокоение да проверявам да не би да е станало нещо без да съм разбрал)Все си мисля че родителите на детето ме дебнат и такива неща.От симптомите описани от вас имам само свиване в корема което трае с дни след всяка уплаха.Бих искал да се справя с това сам с помоща на написаното от вас как мислите късно ли е вече за това?
    Благодаря ви предварително и ви желая здраве и дълголетие.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По-добре късно, отколкото никога! Всъщност никога не е късно! Знаете какво казват мъдрите стари хора: "учим се докато сме живи"... Вероятно и след това :). Така че, няма късно! Намерете вярата в Себе си и живота си! Психотерапията е добро начало за това себенамиране и би могла да ви послужи като трамплин за един по-силен и качествен живот! Според мен в случая тя е абсолютно наложителна - за да ви помогне да се вгледате я себе си, да проследите причините за сегашните си характерови черти и реакции, да се научите да виждате и осъзнавате собствената си психика спокойно и отстранено. Това е необходимо условие за последващата промяна. Говоря за анализ и разплитане "нишките" и "възлите" на характера ви. Оттам насетне терапевтът ви би ви давал подходящи за вас методи за самостоятелна работа по преобразуването на страха в смелост! В по-широк от психотерапията контекст, би ви помогнало известно разширяване на мирогледа чрез четене на литература, добри приятели, спорт, умения за релаксация, ежедневна практика на медитация! Всичко е променимо и от вас зависи дали го искате! Ако да, захващайте се за работа - потърсете добър терапевт от региона си, започнете ежедневен спорт, йога и медитация!

      Изтриване
  66. Здравейте.Първо искам да ви благодаря за чудесните съвети които давате на нас нуждаещите се.Моят въпрос е следният.Аз също страдам от ПА.Боря се от години,и мислех че вече го бях преборила.Но скоро имах доста неприятни неща които преживях,стресови състояния.А и за капак ми откриха киста в Гърдата за която ми предписаха Мастодинон.Във състава му има една съставка наречена Агнус Кастус за кято твърдят че е възможно да пичини психомоторна възбуда и обърканост.Та.., незнам дали е съвпадение,но откакто го вземам започна отново да се появява страх и чувство че полудявам,че не мога да се контролирам.Вазможно ли е да е от медикамента или е просто от напрежението което събрах? Благодаря ви предварително.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По-скоро е резултат от реакцията ви след прочитането за съставката агнус, не толкова от нея самата. Тоест отново опираме до негативното катастрофично мислене, което предизвиква страх, а той телесни симптоми... Когато дойдат негативните мисли, чуйте ги като собствения си глас в главата ви и като майка, леко и нежно го погалете и насложете върху него нови, пълни с оптимизъм мисли! Относно загубата на контрола и страха от провала - позволете си загубата на контрола! Тогава го придобивате! Това е парадокс, но е така! Осъзнайте това - може да се окаже ключ към щастието ви!

      Изтриване
  67. Здравейте господин Баев.Аз сега съм на 21г. Всичко започна през 2008 година.Беше месец май.бях ПУШИЛ МАРИХУАНА и бях седнал на заведение.Изведнъж получих това чувство за бягство и сърцебиене станах изведнъж и казах на приятелите ми че отивам да се разтъпча. краката ми се гънеха а сърцето ми биеше силно имах чувство че умирам.там където бях имаше много хора защото щеше да има концерт направо не знаех какво да правя.Хванах си такси и тръгнах към спешното не знам колко време съм седя отвън защото се притеснявах да вляза а в същото време още бях много зле.някак си се престраших и влязох.казах им какво ми има и те ми дадоха хапче.питаха ме дали съм употребявал нещо аз не си признах защото ме беше срам.и така като се пооправих малко си тръгнах.вечерта трябваше да сам на рожден ден но аз си легнах и заспах.на другия ден бях като пребит.краката пак ми бяха умалели и като вървях имах чувство че ще падна.както и да е мина време всичко отшумя.След време започна един задух като риба на сухо трябваше да се прозявам на сила за да облекча задуха.Ходих на личния той ми даде витамини сержинор или нещо такова задуха изчезваше когато се занимавам с нещо.Ходил съм на ренген но нямам нищо на белия дроб .След това някак си изчезна.след няколко месеца всичко се повтори.се си мислех че ми има нещо .Аз съм такъв като имам някой симптом и направо си мислех че имам определена болест.И така все някак се справях завърших средното и започнах Висше и така бях си добре долу-горе щом пушех цигари значи не ми пречело толкова но от лятото на 2011 спрях пушенето заради задух.през септември започнаха паник атаки или нещо близко до тях.Тарпях ги някакак и реших да отида на психиатър в града в които учех.казах на докторката че изпитвам панически атаки и тя направо ми изписа Транксен.аз от страх не го изпих защото тя ми го даде ей така.след тази случка мина месец и някак не изпитвам такъв страх.сега имам друг проблем сутрин ми е гадно нямам много сила и съм разконцентриран и ми минават едни мисли не постоянно де че мога да си посегна но са много бледи.казано направо мисля че съм в депресия или нещо такова. досега не съм пил никакви лекарства .нямам намерение да правя никакви глупости просто тези мисли ме карат да изпитвам страх.кажете дали е депресия или е от ПР

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нито депресия, нито П.Р. Преживявате генерализирана тревожност! Моля прочетете статията ми за самопомощ при Г.Т. Прочетете и за дишането Бутейко - ще ви помогне много за натиска в гърдите и задуха. То освен това може да бъде и чудесен инструмент за допир до подсъзнанието и състоянията на страх и съответно обикването и превръщането им в смелост! Осъзнайте, че с битка не се получава - защото в случая "противникът' е собственото подсъзнание! Можете да го промените само с Любов...към себе си!

      Изтриване
    2. моя слу4ай е подобен на ващия имате ли подобрение ? kokoian1989_1989@abv.bg

      Изтриване
  68. изпитвам ужас че някога мога да направя някоя постъпка без да мисля.има ли защо да се притеснявам

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така зададено в един ред мога да отговоря, ако притежавам способностите на баба Ванга... Моля специфицирайте, бъдете по-конкретен и малко по-подробен!

      Изтриване
  69. аз съм този от 4 март по горе съм описал всичко че от септември 2011 изпитвам нещо като паник атаки.към края на февруари спрях да изпитвам сърцебиенето и другите неща.сега от 3 дена имам замайване ,трудна концентрация и натрапливи мисли но те са някак бледи но изпитвам страх да не направя нещо ужасно.вие казахте че е Г.Т ама не знам какво да правя.Аз не работя нищо и като стана сутрин ми минават тези мисли че нямам сили да правя нищо и гадните мисли пак минават през главата ми. моля ви да ме посъветвате.

    ОтговорИзтриване
  70. а и да кажа че живея на село и тук няма много млади хора в момента. по принцип имам жилище и в града.няма да кажа в кой.

    ОтговорИзтриване
  71. Здравейте, на 36 години съм и от 10 години се боря с тревожността. Бях 6 години на антидепресанти и успокоителни, към които привикнах.Спра ли ги, соматичните симптоми се връщат в пълна сила.Един огромен омагьосан кръг. От 1 година посещавам психолог, който успя да ме измъкне от този ад.Но от време на време пак получавам пристъпи. Започнах в къщи да практикувам и ТЕС, ходя на йога, започнах и с източна медицина.Честно да ви кажа практиката на ТЕС и източната медицина едновременно с психотерапията като че ли ще се окажат най-верния път за справяне с това състояние-поне при мен.
    Изкам да ви кажа, че по-хубава и изпълнена с енергия, толкова стимулираща и даваща сили статия не съм чела.Благодаря на Господ, че има хора като вас да вдъхват надежда,да дават стимул на борещите се с това коварно състояние.Когато прочетох статията Ви си казах-най-после нещо вдъхновяващо, и нещо, което наистина действа! Благодаря Ви от цялото си сърце!Дано има повече такива специалисти като Вас!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз ви благодаря! Можете да се справите! Ако с нещо мога да бъда полезен, не се колебайте да ми се обадите!

      Изтриване
  72. Здравейте,не знам дали тук е правилното място да си задам въпроса ,но ще го направя.Преди няколко дни ми се случи нещо много странно което не мога да си обясня.Бях си сама във вкъщи,пия кафе в онова състояние където още не си се разсънил,седнала съм на компа,но не правя нищо просто зяпам,телевизора мърмори тихо не помня мислите ми да са били насочени към нещо определено.И тогава се появи онова странно усещане,все едно около мен стана пълен хаос, страшно напрежение все едно някой ме е пуснал на най оживената улица на света.Това естествено ме стресна,реших че няма да ставам от стола ще стоя така спокойно и всичко ще отмине бързо,да но продължи повече от двайсет минути,а малкото движения които извършвах с ръце и глава все едно ги извършвах под вода някак си се чувствах по-лека.Ох,не знам дали някои изобщо разбира какво искам да кажа,но и не знам как по друг начин да го обясня,а бих искала да знам какво беше това странно усещане и от къде дойде, а между другото имах чувството че ми се е случвало и друг път,но не помня кога и как.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте!

      Имала сте обикновена дереализация и деперсонализация. Това са безобидни състояния! Просто ги приемете за такива, обикнете случването им, дори искайте да ги преживявате пак и пак - тогава когато се случат, им се насладете релаксирано и с радост! Точно тогава отшумяват бързо и се случват рядко!

      Изтриване
  73. Личи си че сте изключително начетен и добър спецялист Със сигорност сте помогнали на много хора. Прочетох повечето ви статии в който сте обяснили перфектно всяка една ситуация, и как да се потходи към неия за което съм ви изключително благодарен.Ще помолия за съветл преди 6-7 месеца получих ПА.страхова невроза. Поради загуба на близък човек,a пък преди това имах дребни проблеми, винаги съм бил много нервен и малко по малко ми се насабираше докъто не прелял. аз съм на 19 год момче да оточнал. След къто получих пробожданшя в лявата част на гърдите отидох на кардиолог. на кардиограмата нямаше проблеми и калдиологът ми каза да не си мисла в глупости и да се занимавам с неща който са ми интереснил. Да обаче аз продължих да мисла в глупости с почна да ме охваща страх от припадане смърт и т.н.появиха се и др. симтоми кото сте ги уписали. 1-2 седмици след това майка ми ме заведе не психотарапефт и от там се уточни за състоянието ми. исписа ми анти-депресантил. Почнах да ги пия и след 1 месец трябше да отида за да види как е положениетол почуствах се излекуван всякаш никога не съм имал ПА той ми каза че лечението е 1 год но аз ги спрях още 3месец. И ето сега пак се появиха. от 1 месец се пробвам да увладейя положението но се мъча... Не ми е толкова трудно колкото преди но все пак е ужасно. каква ще ме посъветвате. Благодария предварително ще е огромно удоволствие за мен да направа това което кажете

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съветът ми е следният: прочети долните статии (директни линкове към тях има тук: http://orlin.bravehost.com/bibliotherapy.html )!

      Базирана на медитация (mindfulness based) психотерапия и самопомощ при паническо разстройство
      - Психотерапия и самопомощ при паническо разстройство
      - Самопомощ при генерализирана тревожност
      - Три стъпки за трансформиране на страха до смело щастие - парадоксално намерение плюс любящо смирено приемане
      - Фокусирана в систематична десензитизация практика на дишане при паническо разстройство и генерализирана тревожност
      - Другото лице на паниката - откъс от книгата на Петя Петрова

      Пробвай да осмислиш и осъзнаеш посланията, които те ти носят и да ги отнесеш към собствената си личност и преживявания! Приложи на дело насоките, дадени в тях! Ако това ти е достатъчно, чудесно! Ако чувстваш, че нещо все още ти липсва в процеса на трансформация на страха, свържи се с опитен в работата с тревожни р-ва психотерапевт!

      Изтриване
  74. Здравейте господин Баев аз съм момче на 21 години от 3 години имам нещо като паник атаки но от около 1 имам сериозни проблеми зна4и през януари след като изпих малко повече алкохол на другия ден започна 1 ново нещо излязох от нас минах 20 метра и усетих че главата ми тежи че не мога да варвя повече все едно ще падна и се прибрах от страх.пих хапчета за глава и така след 4 дена се оправих долу горе сега месец май пак имам този проблем сега нз какво да правя също така имам понякога нещо като мини депресиики за по 2-3 4аса и така не сам пил нищо освен валериан моля ви кажете това 4е не мога да варвя може ли да е от паник атаките или...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, от тревожността ти е! Здрав си телесно, просто тревожността причинява тези състояния - няма нищо страшно, безобидно е! Би могъл да посетш психотерапевт за няколко сесии, да осъзнаеш характера си и какво е нужно да побутнеш в него, да се научиш да релаксираш и медитираш, да бъдеш истински смел,не през външна маска, зад която живее страх, а дълбинно, като прегърнеш страха си!

      Изтриване
  75. Здравейте г-н Баев.Аз съм жена на 41г./навършвам ги днес/.Първата ПА получих преди 7 год.,когато бях бременна с малкия ми син.Имах много трудни моменти и така стигнах до психолог.Няколко месеца пиех антидеприсанти и се чувствах по-добре.Но малко след това почина моя приятелка и аз го преживях много трудно,защото остави две дечица,които са на възрастта на моите деца.От тогава се надигна отново страха да не умра/че няма да има кой да ги гледа и т.н./,започнаха отново ПА и стигнах до там,че не излизам никъде сама,а ако ми се наложи си взимам предварително Ривотрил.От месец и половина пия билките съставени от билкаря Дончо Тонев,и тъкмо си повярвах,че съм по-добре и тази сутрин отново ме връхлята с пълна сила ПА - беше много страшно/подробности не ми се пишат,защото всеки,които го е преживявал знае какво е/. Много съм отчаена,защото изгубих вяра,че ще се оправя.Нямам доверие в докторите/тук в Сливен/,Последния път когато посетих психолог,излязох още по-притеснена и разплакана - всички гледат облагата,не ги интерисуват човека. Дълго време се борих сама,казвах си,че съм силна/а,наистина бях такава/,но с това наистина немога. В момента съм под въздействието на Ривотрила и вероятно не съм съвсем атекватна,но мисля,че ме разбрахте и ще ми дадете съвет,как да продължа живота си без да мисля,че всеки момент ще умра.
    Предварително благодаря.Пожелавам Ви много здраве и дълголетие.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мога да ви дам само един съвет: станете смела! Приемете дълбинната мъдрост на живота и смъртта като част от тази мъдрост! Приемайки, че можете във всеки един миг да умрете ,само тогава живеете истински и на сто процента във всяка стъпка от живота си! Ако не можете сама, посетете психотерапевт!

      Изтриване
    2. От една година имам пристъпи, пила съм какви ли не лекарства - ксанакс, флуанксол, серопрам, неотропил и др. От три дни съм на ривотрил и золофт, не усещам все още някаква разлика. След колко време ще подействат хаетата? Преди това ми бяха изписали есцитил и ксанакс, но не можах да издържа, чувствах се ужасно. Добре ли съм постъпила? Психиатъра ми постави диагноза генерализирана тревожност.

      Изтриване
  76. Няма как да имате трайно подобрение, докато с помощта на хапчета продължавате да се борите против сянката си! Те имат мястото си, но само временно, докато осъзнаете, че симптомопораждащият механизъм е чисто психичен и съответно имате да вършите работа по характера и цялостната си личност! Това с хапчета няма как да се случи! Относно золофта - действа след 15-тия ден, след период на натрупване. През тези 15-на дни може да изпитате някои неприятни странични ефекти - ако сте решила обаче да бягате от собственото си несъзнавано с химични вещества, ще е нужно да издържите страничните ефекти. След това би трябвало да се почувствате по-добре. Ривотрилът действа почти мигновено. Действието му обаче и отшумява сравнително бързо... Внимавайте с него - подходящ е за употреба няколко седмици, а след това само когато е наистина наложително. Има свойството да ви прави зависима от себе си и когато решите да го спрете, към невротичната ви тревожност се добавя и абстинентната такава! Помислете за психотерапия! Тя е, която истински в стратегически план разрешава проблема в подобни случаи! Преди да се обадите на психотерапевт от вашето населено място, подгответе психиката си,като прочетете статиите ми за тревожността в http://orlin.bravehost.com - подстраничка "библиотерапия". Бъдете здрава!

    ОтговорИзтриване
  77. Аз съм 23 год момиче с генер.тревожност пия 1/4 ривотрил и 1 золофт сутрин ,1/4 золофт и 1/2 золофт обед,1/4 золофт вечер от 5 дни кога това напрежение ще спадне от плещите ми за първи пит получих пристип мината година.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте! Моля прочетете по-горе в статията ролята и мястото на химическата медикаментозна терапия при генерализирана тревожност и паническо разстройство! Напрежението ви е вероятно да спадне след 10-на дни, при продължен прием на золофта. Стратегически качествено и цялостно справяне обаче може да имате когато научите уроците, които тревожността ви носи! Не сте нейна жертва - тя единствено ви подтиква да анализирате, осъзнаете и промените мисленето, чувстването и реакциите си!

      Изтриване
  78. Г-н Баев, много харесвам статиите Ви, поздравления! Живеете и работите с душа и сърце и Ви благодаря за подробните отговори. Наскоро преживях две операции, една - на съпруга ми, здравословен проблем на дъшеря ми, загуба на работата ми. Отключи се ПА, която се опитвах да преодолея с хомеопатия. От вчера /2 дни/ вземам Цепралекс, по предписание на психиатър, ходих един път и на психолог. Аз съм категорично убеден в ползата на хомеопатията човек, ходя на йога от 3 години 2 пъти седмично, астматичните ми пристъпи изчезнаха и имам много други положителни промени като човек. Приемам Цепралекса като "патерицата" да проходя, защото постоянното усещане за загуба на равновесие и омекване на краката ми е много травмиращо за мен. Прочетох всичко за агорафобията и разбирам причините да се появи при мен. Някъде обаче се предавам по пътя на справянето и овладяването на страха...Някъде там. Какво препоръчвате за такъв осъзнаващ, но имащ проблеми в действието и прилагането човек като мен?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако действеността ви е слаба, развийте волята си! Воля, която обаче не е някакъв жесток инат,а свободна любяща воля, която е израз на душата ви за свобода и радост! Как - станете физически по-активна, спортувайте! Предизвикайте се, като правите точно нещата, о които ви е страх, стъпка по стъпка. В същото време, отработвайте причините, до които казвате, че сте стигнала и учете уроците си! Учете се на доверие, на смирено доверие в живота, себе си, в Бога!

      Изтриване
  79. Здравейте Г-н Баев.Момче на 23 години съм. Като малък бях много тормозен в училище(психически) от съочениците си. И тогава се появиха симптоми като заекване,срам,страх и др. По - късно се приместихме в друг град където започнах нов живот и забравих това УЖАСНО минало. Няколко години бях щастслив, но от 3,4 години насам имам - ПА(често, но за кратко), най - малкото проблемче приемам като нещо ужасно което ми виси на главата постоянно, немога да общувам с хора които не познавам, изпитвам срам, страх, паника понякога, и чувството че каквото и първо впечатление да направя то ще бъде 100% негативно. Тези мисли ме съсипват и постоянно мисля какво ще кажа и хората как ще реагират. Опитвам се мисловно да ида на мястото където знам, че ще получа ПА и се опитам да си направя филмче в главата за да може като дойде времето за нея да я преживея по-леко. От 1 година на сам усещам че това не съм аз, и сякаш лошите чувства от детството ми и лошите спомени почнаха да изплуват в съзнанието ми и немога да ги контролирам. Другият ми основен проблем е че като почна работа след вторият ден изпитвам ГОЛЯМА ПАНИКА и искам да си тръгна на мига и така вече 5 пъти. От 4,5 години насам немога да се нарека щастлив а обратното - силно нещастен.Като вървя и виждам другите хора по улицата се чувствам като мишка и като че ли всеки момент някой ще ми се изсмее или ще ме блъсне.. За жалост почнах да пуша марихуана от 6,7 месеца редовно, а сега наред с другите проблеми май се пристрастих към нея... ПОМОГНЕТЕ МИ ! ЩЕ СЪМ ВИ МНОГО БЛАГОДАРЕН.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей!

      В основата на преживяванията ти според мен стои социална тревожност (социофобия). Паническите атаки, които имаш не са типичните пароксизмални (неочаквани), а ситуативни, като следствие от задействането на комплексите ти при общуване. Мога да споделя с теб, че аз самия съм минал през много дълъг период на подобни на твоите преживявания, но засилени от тежко заекване. Същите страхове от отхвърляне, от нищожност, некачественост, провал, нараняване, от погледа и отношението на хората. Облечено в психологични термини, това са свръхизисквания към самия себе си (ригидност), силна самокритика и несъзнавано поставяне другите на пиедестал при принизяване на самия себе си (елементи на емоционален мазохизъм). Такива страхове понякога могат да затворят човека вкъщи - състояние, което прилича на агорафобия, но всъщност в случая е страх от общуване. Пак ти казвам - разбирам те прекалено добре, тъй като аз самия съм бил десетки години в подобен автошахмат :) . Авто, защото собствената ни психика, стремейки се уж да ни защити, блокира живота ни. Ще ти кажа как аз се справих - възнамерих развиването на себеуважение, на собствена значимост, на здрав егоизъм. В началото дори на известна наглост от типа "лошото момче", за да може по-късно махалото на ума ти да се установи в центъра на смело себезаявяване. Възнамерих повишаването на собствената си стойност в собствените си очи и това намерение стана водещ мотив в живота ми който помнех и следвах постоянно! Бях на твоите години... Но, отне ми много време - ценни години на бягане от какво ли не, а всъщност от комплексите в сянката ми. Затова ти препоръчвам друг път. Потърси професионална помощ от добър психотерапевт! Част от промяната ти е и присъствието на приятелка, с която да имате добри любящи и сексуални взаимоотношения. Предполагам знаеш, че сексът с жена може да спомага развитието на смелостта ти, но мастурбацията, по чисто хормонални причини, да подкопава увереността ти! В процеса на психотерапия ще се учиш да осъзнаваш мисленето, чувствата и характера си. Ще се учиш да трансформираш мислите, което директно променя и чувствата ти. Ще тренираш директно и социални умения! Каквото и да правите в психотерапията, целта е посрещане на страха и преобразуването му в смелост. Отначало в индивидуална психотерапия, след това в групова, в която с етренират социални умения. А целта е приложение на наученото, на случващата се вътрешна промяна в живота ти! А помощта на психотерапия можеш да ускориш процеса десетки пъти, докато сам е възможно всичко да се провлачи с години и години... Казвам ти го от опит и с най-добри пожелания! Бъди щастлив!

      Изтриване
  80. Благодаря ви сърдечно за голямото внимание което ми обърнахте. Искам обаче да се опитам сам да почна да се справям с това, защото ще е много голям удар по самочувствието ми да ида на психотерапевт... Можете ли да ми помогнете с няколко съвета за някакви "тренировки" когато общувам с хората и изпитвам всички тези тъмни чувства, прочетох статите ви за дишането и всичко друго. Искам да се опитам да си приложа някакво самолечение. БЛАГОДАРЯ ВИ !

    ОтговорИзтриване
  81. Здравей!

    Ясно изразих позицията си защо самостоятелното справяне изисква далеч по-дълго време. Искаш техники - има много такива в изобилие от книги за самопомощ - научни и не толкова. Въпросът е, че техниките са само патерички,а когато ръцете на решителността ти са слаби и неподкрепяни от подходяща помощ, паданията, нараняванията и евентуалните бягства от продължавания на опитване, както и задължителното присъствие на неразбиране или работа на сляпо, са неизбежни! Затова препоръчвам работа с психотерапевт - с негова помощ за няколко месеца до година или 1.5г. можеш да свършиш толкова работа, колкото сам за 10-на и повече години, при това с неясни резултати! Защо би било удар по самочувствието ти ходенето на психотерапевт, мога само да гадая. Когато мен ме заболи бъбрек, не си правя сам операция или рентгенов аснимка. Когато гангреняса зъб, не си правя сам коронка или зъбен мост... По отношение на психичните и социални трудности говоря от дълбоко преживян личен опит, както и от пет годишен професионален такъв! Пожелавам ти смело щастие!

    ОтговорИзтриване
  82. zdraveite az sum na 20g i ot 1 godina mi stava zle simptomite sa sushtite koito gi prochetoh ,ne moga da go preodoleq hodih pri lichnata mi lekarka i tq mi kaza, che sum izpadnala v depresiq i mi predpisa ksanaks pih go okolo mesec no ne mi pomogna surcepiene,potene iiztrupvane na rucete krakata mislq,che poluuchavam inharkt i insult ole mn e strashno jiveq ss edna priqtelka i tq me uspokoqva no ne moje da me razbere daje mi kaza ,che kato spq skurcam sus zubi mn me e straah da ne umra da ne poludeq zashto na mene se sluchva gledam horata kolko sa shtaslivi kak se zabavlqvat a az jiveq v strah!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Живей в смелост, вместо в страх! Научи се как да преобразуваш страха в смелост! Когато към страха добавиш отношението на "искам още" (парадоксално намерение) и съставката "любящо смирено приемане", той трансмутира до смелост! Прочети за това в статиите ми! Ако имаш нужда, потърси резултатен психотерапевт! Понякога човек има нужда от себевглеждане, от осъзнаване на страховете, вербализирането им, от визуална хипнотерапевтична работа с тях, поведенческо насочване към смели промени и т.н. Това можеш бързо и сигурно да свършиш с психотерапевт! Сам също е възможно, но по-бавно и с лутане. Успехи!

      Изтриване
  83. здравеѝте прочетох статията изумена съм от съдаржанието и ,в добрият смисъл.На 42г.съм ,от 8г.пия сероксат от 20 мг.Искам да го спра, но ми е ясно че ,ще ми е нужна помощ.По какъв начин мога да се свържа с вас ,някакви координати да ми дадете. От софия съм.Благодаря Ви предварително.

    ОтговорИзтриване
  84. Здравейте! Благодаря ви за добрите думи! За това пиша - за да внеса радост в този свят, доколкото е по силите ми! Оставям на мотивацията ви да отговори на въпроса ви! Бъдете щастлива!

    ОтговорИзтриване
  85. Здравейте Орлин. От година имам ПА и си мислех, че полудявам и само аз се чувствам така. Слава Богу, че намерих вашия блог и форум. Само след прочита на някой от статиите ви започнах да се чувстав страхотно отново. Незнам какво да кажа освен едно огромно БЛАГОДАРЯ и нека Бог да ви пази.

    ОтговорИзтриване
  86. Благодаря ви - наистина се радвам, че внасям светлина в душата ви! Бъдете смела, любяща и щастлива!

    ОтговорИзтриване
  87. Благодаря ви! Надявам се, посланията в сайта да спомогнат за добруването на четящите го! :)

    ОтговорИзтриване
  88. Здравейте г-н Баев. Аз съм на 22 години и през месец Април получих първата си Паник Атака, получих сърцебиене, измерих си сърдечния ритъм, който беше 120 и като се стреснах стана 180. Помислих, че ще получа сърдечен удар, като отидох на бърза помощ ми измериха нормално кръвно, от уплаха сърдечния ритъм беше ускорен, но след няколко часа се успокои. След това също получавах изведнъж подобно ускоряване на пулса, но с времето свикнах и ги преживявах спокойно- всеки подобен пристъп го приживявах за кратко време в рамките на около 1-2 минути дори и с времето дори не получавах- бях се успокоил, че на сърцето ми няма нищо, защото бях посетил кардиолог и ми бяха направени изследвания като Елекрокардиограма и Ехография. Когато времето се затопли през месец юни, започнах да имам пулс дори в легнало положение 90-100, това ме притесняваше, дойде момент в който постоянно скачах от леглото като изплашен. След това получих и друг симптом, който ме изплаши, а това е, напрежение в гърдите, което го асоцирах пак с най-лошото и при подобни ситуации започнах да пия алкохол, който да ми отпусне мисълта. А при една натрапчива мисъл да не ми стане лошо, получих и агорафобия в края на юни и от тогава дори се притеснявам да отида и до магазина. Симптомите се промениха и вече не се изразяваха само със сърцебинене, безпокойство и учествено дишане, а друга чувства, че все едно се задушаваш, с дискомфорт в ребрата, болки във врата и тила, напрежение в ръцете и особено дясната и чувството, че ще изгубиш контрол над дях дори при една атака, ръката започна да ми трепере и се изплаших да не припадна или получа акушерска ръка и още по-лошото е, че започнах да пия повече алкохол. Дори и тогава, когато бях на изпит преди седмица в друг град тръгнах с шишето алкохол, започнах да правя разходки, но само когато пийна алкохол и го нося със себе си. Но всичко това ме стресира и на моменти сякаш правя и нервни кризи, защото трябва да се запиша за новата учебна година и не съм сигурен дали ще издържа. Бях и при психиятър, който ми сложи диагноза ПР изписа ми Сероксат преди месец, но не го пия поради факта, че при кризи пия повечко алкохол. И накрая да кажа няколко думи за живота си и това е, че нямам приятели, няма на кой да се обадя или кой да ми се обади. Не мога да понасям самотата, съжалявам, че през годините не можах да създам трайни приятелства, растях сам ( не искам да обвинявам никого, защото това сега няма значение), много бих искал да има връстнии до мен, но в този момент това е като далечна мечта. Извинявам се за дългия пост. Искам отново да вляза в нормалния ритъм на живот, такъв какъвто беше например преди 4-5 месеца, но ми е трудно да го направя. Получавам изключителен страх направо ужас и не мога да го контролирам. Лекарствата, които пия са Неолексан и Невролексан, отказах се от лексотана, защото имам чувството, че не ми действа. Хубавото нещо последните седмици е, че горе долу съня ми се възстанови.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте!

      Посетил сте лекари, видял сте, че сте физически здрав и че това, върху което имате нужда да работите, е психиката ви! Имате нужда да съзреете психически, да развиете здрав вътрешен център, ядро от сила, самостойност, смелост и решителност! Наместо да бягате от страха у дома си или да го заливате с алкохол, е добре да се научите да ползвате енергията му, да я преобразувате в смелост! Да пожелаете да преживявате тревожността, защото сте се научил да ви харесва, научил сте се да превръщате парализата на страха в мотивацията на решителността! Наместо да интелектуализирате, пробвайки да потискате страха с уж защитно негативистично мислене и напрягане, да му се доверите, като част от вас самия, да сърфирате по вълната му, заедно с мего, вместо против него! Тогава сте смел, тогава можете всичко! Тогава мъжествеността прелива от вас, ставате социално потентен, желан приятел и любовник, успешен мъж! За постигане на тези цели бихте могъл да ползвате вещата помощ на успешен психотерапевт, който умее да "напипа" ядрото на проблема и придвижи когницията ви към щастлива смелост - бързо и резултатно!

      Изтриване
    2. Благодаря за съвета. Между другото започнах да намалявам алкохола и го пия много по рядко. Дори бях на изпит оня ден и през целия ден никакъв алкохол. Знам, че съм физически здрав, но тази мисъл прави проблема и ако мога да се израза по този начин " страх от страха"- това се получава. По едно време се стресирах и точно това се получава сега. Освен това ме обземат мисли как ще се справя в живота, дали ще съм все сам, дали ще мога сам да се справям и многото мисли наведнъж също правят проблеми.

      Изтриване
  89. Здравейте г-н Боев искамда попитам на какво мнение сте за дишане по метода на Бутейко.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте!

      Силно положително мнение за това дишане! Бутейко всъщност преоткрива "топлата вода". В йога същото дишане е известно от поне пет хилядолетия и се нарича Кевали - медитативно дишане. По скромното ми мнение може да изиграе силно положителна роля в процеса на допир до собственото несъзнавано и преобразуване на тревожността до радостна смелост! Ето в тази си статия изразявам становище по въпроса: http://orlinbaev.blogspot.com/2012/04/blog-post_3006.html

      Изтриване
    2. здравейте др Баев.Аз сам момче на 26 години и сам от пловдив преди 3години докато се хранех се задавих много сериозно,помислих си че 6те ми се случи най лошото.И от тогава започна едно напрежение по цялото тяло осештане, че сам в безиходица,страх от задушаване,натрапливи мисли,силно притеснение.За тези 3години почти не тарсих професионална помош днес ходих,при психолог тои ми изписа РИВОТРИЛ и ЛЕНУКСИН.Много ви моля за вашето мнение благодаряви ви предварително за вниманието

      Изтриване
    3. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    4. Отговорът ми е, че имате нужда да развиете спокойна смелост, която да заживее на мястото на страховете от живота, смъртта, нараняване... Да се научите да се доверявате на себе си, на мъдростта на живота, на тялото си, на безкрая на смъртта! Това с ривотрил и ленуксин може ли да се случи и как може да се случи, вие кажете?! Посетил сте психиатър, не психолог. Човекът очевидно е много далеч от реалната помощ на душата, щом си позволява единствено да дрогира 26 год. здрав мъж, вместо да положи известни усилия да помогне истински! Имате нужда от психотерапевт - от качествен психотерапевт, лекар на душата, независимо дали е психолог или психиатър като бекграунд! Успехи!

      Изтриване
  90. Здравейте, Теди!

    Аз съм психолог, не съм лекар, освен на душата... :)

    По скромното ми мнение, преживяваното от вас изобилно потене, е пряко свързано с прекомерно повишена активност на симпатиковата вегетативна нервна система. Зад това преактивиране вероятно се крият базисни убеждения - дълбоко изтласкани и несъзнавано и автоматизирано управляващи реакцията на тялото ви. Върху тези убеждения се работи в процеса на психотерапия - чрез осъзнаването им, промяната на отношението ви към тях и неутрализирането им чрез любящата им прегръдка и сприятеляване с тях, чрез разум и логика, чрез усвояване умения за транс с помощта на хипноза и автохипноза/медитация. Така че, започнете психотерапия - опознайте се в дълбочина и преобразувайте онази част от вас, която сега е потънала дълбоко в тъмнината на несъзнаваното, на дългосрочната ви памет. Тази именно част от вас не желае слънчевите лъчи и ви кара да бягате от тях - казвам това като метафора, но и буквално, психодинамично изразено.

    Какво можете да правите сама, успоредно с психотерапевтичната работа?

    - учете се на релаксация и медитация. Примерно чрез записите от класа ми по йога на съня ( http://kaksepravi.com/yoga ).
    - възнамерете промяна на отношението си към потенето - приемете го, пожелайте да го получавате още и още. Научете се да го харесвате. Приемете го като своя уникална специфика, която изцяло и релаксирано приемате, с усмихнато смирение!
    - предизвиквайте умишлено потенето си, като практикувате отношението си на любящо приемане - чрез интензивен 4-5 пъти седмично спорт, чрез умишлено излагане на слънце, още и още - защото нали вече ви харесва, да?! Така се получава разобуславяне на отношението ви към този симптом, което спира генерирането на тревожност, съответно симпатикусът нормализира дейността си, а оттам и самото потене намалява до нормалното.
    - практикувайте йога и тай чи - можете да си пуснете клипове в youtube или да съчетаете заниманията по йога с ходенето на динамичен спорт времево. Йога упражненията и дишанията ви учат да забавяте, да "намаляте оборотите", да се фокусирате, да владеете ума си, релаксирате, да бъдете в допир с тялото и подсъзнанието си.
    - за да осъзнаете теоретичната обоснованост на предписанията ми от по-горе, прочетете статиите ми за самопомощ при повишена тревожност: http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page.html

    Най-важна си остава психотерапията - интегрално практикувана от специалист, който има вещина и в анализа, но и в хипнозата, мотивирането и т.н.

    Успехи! :)

    ОтговорИзтриване
  91. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не ви пиша да стоите на течение, а на слънце, както и да спортувате! За да придобиете подходяща настройка и промените ставащото в ума си, ви препоръчвам психотерапия. Имайте предвид, че несъзнавано сте си свикнала и част от вас няма нищо против да продължава по същия начин... Ако ИСТИНСКИ искате обаче да промените социалната си ситуация, е нужно да започнете от себе си - от динамиката на ума си! Ако действително желаете промяна, тя е напълно възможна!

      Изтриване
  92. Az obi4am slanceto i vseki den izlizam na terasata[kogato nqma vqtar]itam dori i obilno izpotena moga da stoq s 4asove,zashtoto sam spokoina 4e nqma vqtar i nqma da se razboleq.Moga da vi kaja za dashterq mi:kogato beshe na 2meseca bebence i q izlagah na slance v koli4kata se spomnqm kolko silno se poteshe,a maikite na drugite deca kazvaha 4e pri tqhnite deca nqma takova neshto.Tq beshe super revlivo dete i az znaq 4e tova potene beshe ot naprejenie i nervi kakto e i dnes i pri dvete.Qvno trqbva da se nau4im da jiveem po spokoino.

    ОтговорИзтриване
  93. Здравейте,Д-р Баев.Аз съм момиче на 20 години.От около 2-3 години се задълбочи моят проблем с Обсесивно-компулсивно разтройство.Постоянно в главата ми се въртят лоши мисли,черни мисли,мисли че ще се случи нещо на моите близки...и това ме съсипва.Не мога да извърша нито едно обикновено,ежедневно действие като нормален човек.Започвам да повтарям действието отначало и отначало...много пъти...започвам да плача...страх ме е...изпитвам някакъв ужас.Сякаш ме е страх от самия живот.Например,когато се обличам,започвам да си представям,че като облека например тази блуза...ще се случи нещо лошо с близките ми...представям си грозни картини и събличам блузата.След това се опитвам пак да я облека и така действието се повтаря пак и пак.В момента се чувствам ужасно,мисля си че съм в някаква дупка,от която няма как да излезна.Пила съм доста медикаменти изписани от 5-6 лекари.Последно бях на Анафранил 25 мг.(3 таблетки по 3 пъти на ден),след това на Ксанакс,а в момента Валдоксан 25 мг.(1 таблетка сутрин).Но нищо не помага.Моля ви,дайте ми някакъв съвт какво да правя.Благодаря ви много предварително!

    ОтговорИзтриване
  94. Здравейте, Д-р Баев. Казвам се Ани и съм на 33г.
    Напоследък доста често започнах да имам П.А. /веднъж месечно/ като и във времето между атаките се чувствам така да се каже половин човек /не се чувствам добре, като цяло/. Ходих естествено по лекари и се установи, че имам намалена функция на щитовидната жлеза. Тъй като в по горните Ви коментари прочетох, че П.А. се появяват и вследствие на хормонални проблеми, бих искала да ми дадете насока как да ги преодолея, удачно ли е в случая да посещавам психотерапевт? От днес започнах хомеопатично лечение. /Бяха ми изписани разни успокоителни от ОПЛ и невролог, но не съм ги взимала/.
    Благодаря Ви предварително за отделеното време.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, Ани! При хипофункция на щитовидната жлеза, ендокринологът ви е нужно да ви предпише нужното лечение! Тук психотерапията има роля, но едва след като се реши казусът с хормоните!

      Изтриване
  95. Здравейте
    На 32 години съм и получавам паник атаки от 14 годищен.Никога не съм страдал от депресия или лоши мисли .Паник атаките започнаха след тревожност свързана със семеините проблеми които имах , наи странното е че атаките започнаха доста след като проблемите бяха отшумели .От години се занимавам с йога и здравословен начин на живот и успях да се справя с всички симптоми на паник атаките изброени по горе в статиятя , но остана един огромен проблем с ,които още не съм се справил.ПОЛУЧАВАМ СПАЗМИ НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ(трае около 10-20 мин) СЛЕД КОЕТО ЦЯЛОТО МИ ТЯЛО ИЗТРЪПВА И ДОРИ ГУБЯ ГОВОРА СИ , СЛЕД КРАЯ НА КРИЗАТА СЕ СЛУЧВА ПО ЦЯЛ МЕСЕЦ да получавам мини кризи свързани със изтръпване на тялото .Моля да ми кажете дали сте сблъсквали с такъв симптом.

    ОтговорИзтриване
  96. Здравейте, Д-р Баев.
    Казвам се Наталия и съм на 23г.
    Случайно попаднах тук при едно от многобройните ми търсения из интернет по темата(ПР,депресия и т.н)и точно конкретния случей за световъртежа/замайването което при мен е почти постоянно.Минава ми само ,когато се разсея и забравя за това.От три години съм зле.Казвам зле,защото вече не зная какъв точно е проблема.Сега след като чета вашите отговори имам надежда,че ще разбера поне в каква посока да се боря(иска ми се сама да опитам).Първо мислих,че имам ПР(заради атаките) но след много четене по въпроса и наблюдение кога точно се случват атаките стигнах до извода че страдам и/или от социална фобия.Страшно се притеснявам от интервю за работа например само при мисълта и се разтрепервам и точно от там според мен почна всичко.Бях почнала работа в офис но много се притеснявах и все се ратрепервах като дойде човек и се отказах,предадох се за 1 месец.Мисля че това много ме стресна,загубих всякакво самочувствие и не след дълго почнаха сериозните атаки,придружени както вече споменах със всекидневно замайване и .. неадекватност.По принцип атаките се получават при социални контакти.Много ми е неудобно от баща ми защото не ходя на работа и той ме издържа а не мога да му обясня как се чувствам.Дори понякога го избягвам и това страшно много ме тормози.А за капак и едни натрапчиви мисли,които напоследък се засилиха и се чувствам много депресирана.Събуждам се и веднага ми се свива сърцето и... се чувствам ужасно.
    Много се надявам поне малко да съм била ясна,за да може да ми кажете в каква посока да продължавам да се интересувам.
    Искам само да кажа,че съм чела също много за медитация,визуализация,за когнетивно поведенческа терапия(имам книгата "Да се чувстваш добре" на Д-р Бърнс) и т.н ,но не мисля,че съм направила достатъчно усилия затова имам надежда,че мога да се справя сама.Сам разбирате ,че за мен ще е много трудно да отида на психолог, дори и сега като пиша се притеснявам.
    Много ви благодаря предварително и знайте,че с този си отговор ще ми помогнете страшно много.

    ОтговорИзтриване
  97. Здравейте,
    Прекрасна статия! Поздравявам ви за вискокия професионализъм. Понеже аз съм телевизионен водещ и когато прочетох в статията ви да бъдем смели като жрналистите които се показват на екрана и си зададох въпроса аз дали наистина съм смел. През 2005та полчих първата си паническа атака. Борих се половин година, пих Серопрам, Фланксол, Ксанакс. Повярвах че ми няма нищо и така наречената болест изчезна за цели 7 години. През 2012-та обаче мой колега почина от сърдечни проблеми и тогава сякаш нещо се отключи в мен. Проблема е, че вече година не мога да се оправя, преминах по същата схема отпреди 7 години, но ефекта беше по-слаб, сега не пия лекарства, но паническите разстройства са факт. Аз не прекъснах работата си, боря се със ситуациите, сблъсквам се с тях. Страх ме е когато водя сутрешния блок, когато водя новините, когато правя репортажи. Не спирам да излизам макар да знам че вкъщи ще ми е най-добре. Симптомите, които описвате изцяло се препокриват с това, което усещам, с изключение на страх от побъркване. Знам, че на практика ми няма нищо, правил съм си 10 изследвания, знам че всичко е в съзнанието ми, но винаги остава онази частица съмнение, в която мисълта ми казва "Ами ако лекарите и терапевтите грешат, ако наистина имам проблем със сърцето и всички ме лекуват неправилно за ПА". Как да се справя с това?

    ОтговорИзтриване
  98. Здравейте господин Баев,
    Едва миналата седмица разбрах че симптомите които имам се препокриват с тези на ПА. Имах от доста време определени симптоми но ги сварзвах с напрежениетио стреса и нервите.
    Наскоро до нас в блока се нанесе едно семейство с дете и запонаха да тропат доста и каточели това отключи ое повече тези ПА Досега никога не съм обръщал време на тропане от комшии или каквото и да е било, сега разбрахме се с комшиите поспряха се но сега чувам всяко трпане и се получава веднага едно такова чувство като описаните по горе неща доста време дъм си мислел че трябва да се преборя с това и съм си казвах как няма да мога да го преодолея силен съм психически и т.н. А то не е трябвало да се боря
    Какво мислите дали става вапрос за ПА и как да де преборя с това.

    ОтговорИзтриване
  99. Не, не са п.а., а просто свръхчувствителност. Задействат ви се базисни страхове за нараняване, влизане в личното пространство, злоупотреба, които си носите несъзнавано отдавна. Но това е и добър случай да ги осъзнаете и преодолеете. Да, с любов и приемане, със смирение и прегръдка... Много би помогнало, ако се виждате редовно със съседите си, ако поддържате добър комшулук, приятелство. Тогава доверието помежду ви присъства, което неутрализира и събудените програми!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виждам се разбирсме се но сега ксто си влезна в нас и ме обвзема едно безпокойство не ми е хубаво в къщи имам си прекрасна малка дъщеричка има моменти в които не мога да и се нарадвам заради това безпокойство все едно срдя и чакам да чуя тропане и се напрягам и чувам всяко. В момента сам в ситиация искам да продам апартамента и да си намеря малка къщичка и да нямам никой от горе или от страни. Имам чувството че това ще ме оправи и сега ми е фикс идея. Моля кажете еащето професионслно мнение и решение на проблема. Благодаря!

      Изтриване
    2. Хубавата къщичка винаги е добра опция. А сега, вижте какви страхове всъщност се вадят зад защитното дразнене - вероятно от неразбиране, злоупотреба, пренебрегване, неуважение. малък и слаб и т.н. Поработете с тези страхове. Вероятно са във вас не от сега. Първо ги вижте, второ - преработката им. Как? Има молитва, визуализации, дишане и всякакви техники. Но, не с отношение на замазване, а с ползване на ситуацията като преработка и израстване. Защото където и да отидем, носим себе си със себе си, а страховете ни винаги ще намерят за какво да се хванат, както и животът ще ни тласка към осъзнаването и преработката им. Тоест, пак ще ни дава ситуации, които да ни ги вадят, за да можем да ги трансформираме. Ако не успявате сам, вижте се с колега за няколко сесии!

      Изтриване
  100. Здравейте!Получавам ПА от 2години.Посещавах до скоро психиатър,но той не ми помага,а ме тъпча само с антидепресанти.И с тях и без тях съм зле и просто реших да ги спра.Нямам световъртежи,болки в стомаха и т.н.,при мен проблема е друг.Имам страх от инфаркт,когато получа ПА започва стягане около сърцето,все едно някой ме пронизва с нож между гърдите.Моля Ви дайте ми съвет!Бъдете здрав и обичан!Благодаря ВИ!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Казали са ви, че това стягане се дължи на тревожността. Физиологично, симпатиковата вегетативна нервна система се свръхактивира и тъй като има ганглийни окончания в гърдите, причинява въпросното стягане и пронизване, което няма нищо общо с инфаркт, а е просто нервност/ тревожност... Тоест, от него инфаркт не се получава. Знаейки това, оттук насетне се работи със страха. Работи се, като се доверите на смъртта, приемете я. В случая не говорим за реална смърт, а за страха ви от нея. Позволявайки си да умрете, изчезва битката срещу страха и така той се стапя. Тогава живеете спокойно, смело и щастливо. На по-сивоко ниво, когато ви дойдат мислите "Умирам, получавам инфаркт...", просто ги виждате като "моите чудесни и безобидни, нормални и защитни, нямащи нищо общо с нищо лошо, но целящи здраве и добър живот мисли"... Така виждайки ги, просто ги регистрирате и оставяте да преминат, без да ги борите, нито да бягате от тях, знаейки,че това са просто едни мисли и нищо повече. Живейте щастливо!

      Изтриване
  101. Здравейте.
    На 25 години съм и имам ПР от 11 годишна, придружено с клаустрофобия (поне не е агорафобия) и фобия от самолети.
    Всичко започна когато като се прибрах от море (с моя приятелка и нейните родители) разбрах, че кучето, с което съм отраснала от 6 мес. бебе, е умряло и го няма. Още дъщата вечер получих първата си ПА, Тогава естествено, не знаех какво ми се случва и за това реших, вместо да споделя с родителите си, да легна и да чакам да умра. Както е видно не умрях. Последваха още доста ПА, при които аз намирах някакъв начин да се справя, най-често с упражнения за дишане (като тогава изобщо не съм знаела какво е това, явно някаква интуиция) или просто да се разсея с друго. Дойде момент обаче, в който разбраха и родителите ми, защото получих много тежка ПА, докато пътувахме и единственото, което ме извади от нея беше шамара на баща ми. Започна се ходене по лекари, които естествено все казваха, че нищо ми няма на сърцето, на белите дробове, на нервите, няма причина за не мога да дишам и крайниците ми да се гърчат в конвулсии...Личният ми лекар препоръча да ми намерят някакво занимание, най-добре с животни и тогава започнах да яздя. Имаше известен период на затишие, може би 2-3год, преди отново да започнат паник атаките - тогава аз намерих друг начин да се справям с тяк и залитнах в ОКР-то - ако си изгася лампата 5 пъти, нищо лошо няма да се случи и пр глупости. По това време и осъзнах, че явно имам някакъв проблем с контрола и сигурно на това се дължат нервните ми състояния. Както и да е, отново се редуваха периоди на затишие с такива на ПА, като все по често симптомите бяха свързани с деперсонализация, дереализация, чувство за полудяване и натрапчиви лоши мисли. На 21 год положението вече беше нетърпимо, но слава богу най-после ми беше поставена диагноза и ми беше обяснено какво всъщност ми се случва (междувременно се оказа, че и баща ми има ПР, та покрай него се разбра какво ми е на мен). Изписаха ми лекарства - золофт, след известно време започнах да се чувствам пак добре, последва дълъг период без ПА и психиатъра ми каза, че е време да ги спираме (аз и без това бях започнала да забравям да ги пия). Спрях ги. Някъде 6 месеца по-късно мой колега(не много близък) почина внезапно и нелепо и ПА се върна с пълна сила, заедно с натрапчиви мисли за самоубийство. Бях срината, защото мислех, че съм приключила с това. Започнах отново лекарства - ципралекс, след известно време вече се чувствах добре и така година и кусур и психиатъра ми отново каза да ги спрем. Спрях ги. Последва един изключително труден в емоционален и финансов аспект, период - тъкмо намеря начин да се балансирам и се случва нова гадост, общо взето през цялото време бях на survival mode - просто оцелей, после ще му мислим, придружен с неимоверно физическо натоварване. Умря ми папагала, умря един кон, умря един познат, умря кучето на едни приятели, сдъвкано от друго куче, пред очите ни (nice, a), и накрая явно просто се предадох и сега отново имам ПА почти всеки ден. Известно време се инатях да не пия пак лекарства, защото знам, че са само патерици, но напрежението стана непоносимо. Сега пия золофт и лирика.
    Та така, това съм го играла вече 2390329032 пъти, знам, че имам проблеми с контрола, знам, че имам проблеми с приемането на смъртта и страх от нея, знам упражненията за дишане и релаксация, знам, че имам проблем с чувството за вина и че си вдигам летвата твърде високо и все се опитвам да се справям сама ( за това с години не споделих на нашите какво ми е),знам за силата на мисълта, щом за 2мин мога да се вкарам в ПА, значи работи и по обратния начин (понякога просто му тегля една майна и изведнъж ПА престава). Знам че това е част от мен и не трябва да се боря СРЕЩУ него, а да го приема...общо взето всички неща, които прочитам някъде за ПР, които ми каза психотерапевта, психиатъра ги знам и то от собствен опит, а не защото някой ми ги е казал. И Бог ми е свидетел, че много се старая да работя върху това.
    Въпросът ми е защо тогава не се оправям?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много качествени разсъждения и осъзнатост! Базисните страхове от смъртта, изоставянето от живота и любовта, несигурната привързаност, вкопчването и зависимостта, бягството в компенсаторен свръхконтрол и нащрек, които всъщност изтласкват и преподдържат тревожността ти - чудесно е, че се познаваш!

      Защо не се справяш ли? Качество и количествена степен на предизвикване. Качество на какво? На проникване на осъзнаването, за което говориш и имаш на по-дълбоко ниво, качество на свързването на съзнанието за смирено доверие с несъзнаваното. Засега все още има битка/ бягство, макар и на рационално ниво да присъства разбиране. Какво имам предвид под количество? Имам предвид степента на силата на умишлено излагане на страхови стимули, през което време практикуването на качественото различно, наситено с любящо приемане осъзнаване, не през ума, а през тялото и душата ти, се практикува. Като цяло, на пътеката си! Разбираш, умна си, знаеш. Просто малко повечко дълбочина, постоянство, интензивност и качество на целенасочените усилия са нужни!

      Изтриване
    2. Изключително много Ви благодаря за отговора и то толкова бързо, в момента това много ми помага,,поне да знам, че съм на прав път!
      Все повече си мисля, че това просто е част от мен, а не е външен проблем или заболяване в най-конкретния смисъл и трябва за намеря начин да живея със себе си и да приема,че понякога ще имам ПА.
      Отново голямо Благодаря!

      Изтриване
    3. Да, в никакъв случай не е заболяване. По-скоро е житейски урок. :)

      Изтриване
  102. Здравейте,искам да споделя и моя проблем.Аз съм на 33 години.Когато бях на 22 години загубих майка си от онкологично заболяване,след това останах да живея с баща си който също почина преди 3 години от онкологично заболяване.Животът ми в семейството за съжаление беше изпълнен с много стрес поради различни причини,но някак си преминах този период без сериозни психологически симптоми които да се изразяват във физически.От 5 години живея във Варна със съпруга си и макар че имах известни стресови ситуации успях да ги преодолея.Преди 2 месеца почина братовчед ми което събитие приех с мъка,но го приех.След това се разболях от настинка,и това отключи сериозни страхове че имам онкологично заболяване както роднините ми.Правих си кръвни изследвания коита не показаха повод за притеснение,което до известна степен ме успокои.Но все още изпитвам тревожност която се състои в неспокойствие да седя на едно място,стряскам се рано сутрин,изпотявам се и започвам да мисля че ми има нещо сериозно застрашаващо живота ми.Което кара моментално да се появи болка от гастрита ми и мускулни болки.След като прочетох всички коментари мисля че не трябва да пия хапчета,а може би да имам среща с вас,но тъй като съм затруднена финансово(което също ме депресира) бихте ли ми казали една консултация с вас като финансово изражение какво би струвала.Благодаря ви за вниманието.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Във Варна можете да се обърнете към Диляна Колева - поздравете я от мен! Нормално е да страдате, когато мама и татко са си отишли... тези травми, вероятно на фона на характеровите ви особености, са породили тревожна реакция, която не е преодоляна. Преодолява се с известна психологична работа по промяна на мисленето, но отвъд нея, на мирогледа, до едно по-голямо и пълно доверие в смисъла, Бога, мъдростта на живота и битието. Тогава и умът и тялото ви се отпускат в доверие в Живота, включително в прехода, наречен смърт, каквато всъщност няма такава, каквато я виждаме ние, малките хора. Четенето на подходяща литература е част от процеса на душелечение в случая: Сергей Лазарев, Петър Дънов, Оробиндо Гош, Далай Лама, Теософия... На фона на качествена психотерапевтична работа, разбира се.

      Изтриване
  103. Бихте ли ме насочили към психотерапевт в градГаброво

    ОтговорИзтриване
  104. Здравейте. На 44г. съм. Миналата седмица получих ПА с почти цялата симптоматика. Дадох си сметка, че ги получавам от няколко години през нощта, като усещане за ужас и желание за бягство от определено място. Здрава съм, имам прекрасно семейство и приятели, харесвана работа, а от тази есен реализирах мечтата си - записах психология. Чувствам се пълноценна и не виждам причина за разстройството. Докато вчера не си дадох сметка, че не успявам да свикна, да приема за естествен и нормален факта, че синът ми вече е пораснал, учи и живее в друг град, а аз съм приключила с основния си родителски ангажимент - да отгледам детето си. Щастлива съм, че той е добро момче и успява, но ми липсва ужасно. Справих се почти с паник атаките, но не зная как да преодолея безсънието - редуват се нощ с един час сън преди зазоряване, с нощ будно-спящо състояние. Взела съм хранителни добавки с мелатонин, пробвам жълт кантарион и по мъничко спорт вечер, имам вече едно посещение при психотерапевт, "работещ с тялото" - разбархме се за веднъж седмично. Вашите послания са много вдъхновяващи и моля да "предпишете" и на мен краткото вдъхновение за адаптация и приемане на новата ми житейска ситуация. Сърдечно благодаря и бъдете здрав!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Работата през тялото, на фона на добър характеров анализ и себепознание, със сигурност скоро ще запълни празнината, страха от изоставяне, задействан при отлитането на сина от семейното гнездо! :) Когато видите, че повишената тревожност е само лампичката на колата, която ви алармира да проверите двигателя, тоест характера си, всичко идва на мястото си! Скоро ще осъзнаете това все по-силно и преживелищно. Поздрави на колегата!

      Изтриване
  105. Здравейте. На 44г.съм - здрава, с прекрасно семейство, приятели, работа. От тази есен реализирах дългогодишната си мечта - да уча психология. Справям се добре с всичко, но осъзнах, че ПА които получавам от няколко години само по време на сън на определено място и по-изразената, която получих миналата седмица, са в резултат от невъзможността за приемане на изчерпаната ми родителска роля в отглеждане на сина ми - той порасна и живее в друг град. Отношенията ни са прекрасни, но ми липсва ужасно. С помощта на статиите Ви, консултация със специалисти овладях донякъде физиологичните симптоми, но не мога да се справя с мъчителното безсъние. Моля, "предпишете" и на мен кратко вдъхновение за самопомощ, защото знам че "ключът от бараката" е у мен, но не го откривам. Сърдечно благодаря и бъдете здрав!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виждате и сама каква е посоката - проява на любовта. Защото привързаната зависимост не е любов, макар че се маскира като такава. Останете в раздирането от липсата, благодарете, пуснете сина да лети. Намерете дейности, които да ви носят удовлетворение, четете добри книги, учете психологията, която обичате. Но, пуснете момчето си да лети в своя живот, а вие живейте вашия!

      Изтриване
  106. Здравейте, и аз бих искала да споделя моя проблем. На 33 години съм всичко ми се случи това лято след прекарани няколко дни на много високи температури в работата.Въпреки, че и преди топлината усещах нещо странно в погледа си нещо като пулсиране и замайване което траеше около минута. Всичко ми отмина и тогава точно се случи така, че се счупиха климатиците, и ми се появи една червенина на врата след няколко дни почнаха да ми червенеят и очите, сутрин виждах размазано почнах да не се чувствам добре,изтръапваха ми ръцете,вдигнах горната граница на кръвното до 190 долната и пулса си бяха нормални,когато лягах да спя нещо все едно ми се качваще в главата и ме будеше,всеки ден за окло минута чувствах голямо напрежение в главата все едно сам в самолет, не можех да спя, повръщах. Мислех си , че имам розацея и не могат да ме диагностицират. Докторите ми изписваха хапчета за алергия, биха ми и кортизон и пих кортизон от който ми изчезваха всички симптоми, пих и други лекарства за алерги но като виждах, че не ми помагат ги спирах.Направиха ми всякакви изследвания обиколих около 30 доктора за 2 месеца всякакви дерматолози, сърдечни , офтамотолози.....и всички ми казваха, че изследванията са повече от добри. Отидох на невролог който ме прати на ямр на главен мозък със съмнения за множествена склероза оказа се , че ми няма нищо докторът който ми гледа снимката каза, че това е невроза и ще си отмине със времето. Но сега като чета тук си мисля дали това не са били ПА. Към момента не пия никакви хапчета освен на билкова основа, червенината сега ми е по слаба, но пак си стои сега като цяло се чувствам по добре и мисля да се справя сама. Въпреки,че усещам все още потрепване на мускулите на цялото тяло,тежест в гърдите треперне вътрешно но не и външно и един симптом който не отминава при всяко преглъщане пукане в ушите.Вие какво мислите какво е това , предварително ви благодаря за отговора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво е това? Тревожно състояние, което причинява вегетативна симптоматика. Тревожност, причинявана от подсъзнателни програми, които явно не виждате и не познавате, а регистрирате само връхчето на невротичния им айсберг - телесните симптоми. Състоянието ви се повлиява от психотерапия, която се състои от анализ, себеопознаване в дълбочина, цялостно, работа с възприятието, мисленето, със самите базисни програми, предизвикване на страховете с различно отношение - на доверие и приемане и т.н. и т.н. Ако успявате сама, чудесно. Ако за повече от няколко месеца или година не успявате, оценете важността на психотерапията и проявете интелигентността и мотивацията смирено да потърсите помощ от вещ психотерапевт!

      Изтриване
  107. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато наркотиците са спрени, дисбалансът причинен от тях изчезва. Остава да излезете от тревожното състояние, което те са тригерирали. Добре е да минете през медицински изследвания - кръвни, хормонални... Не до безкрай обаче - отивате, проверявате и толкова. По прочетеното в огромна степен съм сигурен, че просто ви е страх, нищо повече. Остава работата по страха. Успехи!

      Изтриване
  108. Благодаря ви много за тази прекрасна статия - успях да се успокоя благодарение на думите в нея.. Отскоро имам ПА и в началото го приемах много зле - всички тези задушавания, треперене, топли и студени вълни, болката в гърдите, в гърба.. Изобщо мислех си, че наистина нещо много лошо се случва с мен и умирам. Докато не започна да се повтаря и повтаря и осъзнах, че всичко това е на нервна почва - но въпреки, че уча специалност Психология, ми беше крайно трудно да намеря метод с който да си помогна, съзнанието ми просто изключваше и си повтаряше колко не съм добре. Надявам се да ми помага тази статия, ако се случи отново. Проблема при мен е че не мога да спя вечер и това е вече може би от седмица, лягам си и получавам симптоми като - задушаване, понякога и треперене, чувствам студ, но най-много ме мъчи това как не мога да си поема въздух и тази "буца" в гърлото, която чувствам вече втори ден. Знам, че ще се справя и малко по малко, започвам да разбирам какво трябва да направя, за да си помогна, но понякога са много силни тези симптоми и колкото и да искам не мога по никакъв начин да дишам нормално и да се успокоя. Дано да се справя с това безсъние, защото скоро ми се налага да замина да уча и ще бъда напълно сама и това малко ме плаши..

    ОтговорИзтриване
  109. Изключително изчерпателна и пълна статия - благодаря ви за споделянето! Не са много специалистите, които така открито говорят и споделят конкретика за справяне с често срещана проблематика. На мен, като специалист, който тепърва прохожда в психотерапията ми бе от невероятна полза!

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!