"Зли сили" ...

"Зли сили"*

Христо си имаше приятелка, Милена. Милена бе чудесно момиче. Компенсираше някои свои нерешени страхове чрез малко позакъснял тийнейджърски бунт. Носеше полицейски кубинки, слушаше метъл, събираше се с хора като нея, пълни с бунт срещу родителските образи в тях, който изразяваха с култ към отрицанието. Наричаха го сатанизъм. Всъщност бяха големи сладури, чувствителни души, които жадуваха за обич и приемане. Докато още бяха нови гаджета, сексът вървеше супер. И двамата намираха утеха в другия, така бягайки от вътрешните си конфликти. С времето обаче нерешените конфликти на Христо застанаха точно във фокуса на връзката му с Милена. Милена вече беше преодоляла повечето от травмите си и вече дори започна да облича красиви дрехи и да обува женствени обувки. Христо обаче се вкара в особен филм. Започна да му се струва, че Милена призовава злите сили - дори му се счуваше как изрича заклинания. Раздели се с нея. Тя тъжеше, защото го обичаше много. Опита се да го разбере, но филмът на Христо се завъртя пълнометражно и пълнобюджетно, черпейки от психичните и социалните му ресурси! Отиде на психолог, на психиатър... Хората тихичко се споглеждаха. Христо чуваше тихичко произнасяни от внимателните лекари някакви понятия като параноидни налудности, кинестетични халюцинации, параноидна шизофрения... Те разбира се, не се отнасяха до него - поне според филма в главата му! Естествено, беше очевидно, че е жертва на сатанистки ритуали и сили. Какво по-ясно от това. Струваше му се, че злите сатанисти са впрегнали легионите на Велзевул и милите му рогати служители сите наедно се нахвърлят върху му. Сякаш органите му експлоадираха и спираха, бодеше го тук и там, като че на опашатите вилите се забиваха в душата и тялото му. Нещо лазеше по тялото му и ей сегинка щеше да го схруска на парченца. Христо даже писа в някои виртуални форуми. Людете му думаха, че всичко идва от вярата му в ставащото, от параноичното му вкопчване в страха и липсата на връзка с реалността на Любовта. И с тази, обикновената, пипнимата. Но налудното мислене го въртеше като торнадо... В страната, в която живееше, на посещението на психотерапевт или психиатър се гледаше с лошо око. Затова пък врачките, маговете и хипер, екстра и прочее сенсите процъфтяваха. Народът не бе много вярващ, но за сметка на това пък компенсираше благоприлично със суеверия. Затова в тази държавица бе далеч по на сметка на вратата ти да се кичи табелка звезден маг, отколкото психотерапевт. Таксите на последните бяха едва една десета от тези на първите, а и видите ли баламите цял живот все нещо учеха... Пък и караха пациентите си да учат, да полагат усилия, да разбират и осъзнават. Затова пък маговете с лекота изчистваха чакрите, срещу добри суми лекуваха кармата и готово. Христо намери майстора си - лунен чародей от степен 3.14-та по скалата на манипулация на хорските параноидни суеверия и баш налудности... Идилията на абсурда погали нежната му душа, а зелените идеи тихо хихикаха в съня му...

В един хубав ден в душата му се проясни. Страховете се утаиха на дъното - поне за малко. Христо изтрезня - тогава и новото поколение леки антипсихотици съвсем го върнаха в джаза на добруването. Не и без помощта на този съвременен екзорсист - психотерапевтът от Обеля, който му помогна да обели страховете от съзнанието си. Христо стъпи здраво на нозете на правата мисъл. Но и събуди в себе си онази безгранична вяра в Себе си и Живота, която осмисли и вля в живота му щастието...
...........................

*Забележка: горното е спонтанно написано. Всякакви прилики с лица и събития е случайна!