Страници

неделя, 30 октомври 2016 г.

Комарджия в любовта

Остави тялото да заеме удобната за него позиция. Докато сега се отпускаш или потъваш в онова пространство на осъзнат сън, което винаги си жадувал, а тялото се донамества, сливайки релаксацията си с това спокойно дишане, това усещане вече тече надолу към радостта в сигурността ти.

Има много ветрове, изпълнени с гняв, страх, похот и алчност. Те вихрят тези нечистотии в ума и енергията ти, но яката планина на истинската ти природа остава непоклатима. Да оставиш тялото да застине вибриращо в неподвижността си – планина от спокойно осъзнаване. Тогава ветровете на илюзиите могат да духат, могат и да утихнат, когато се фокусираш еднонасочено в ядрото на съкровищницата ти, в основата на планината на същността ти. Ядрото на духа ти!
Има една целувка, за която жадуваш с цялото си същество: на духа върху тялото. Това вълшебно погалване, да. Господи помилуй!

Тази общност на духа, да. Влей се в нея и изпитай сладостта да бъдеш Той - Себе си. Да вървиш по шумния друм и да бъдеш шума, отвъд разделението. Когато си шума, намираш тишината в основата му. В света, във вихъра – тишината в центъра на катаклизмите и шума.
Когато сега преживееш тази тишина, разбираш, че не можеш да спреш ума. Можеш просто да прехвърлиш самосъзнанието си отвъд него, докато умът ти служи просто като слуга. Тази необятност отвъд за ума е пустиня. Пустиня за ума, но вечен живот за духа ти. Пустиня, нищо, съдържащо всичко, в което Ти жадуваш да крачиш. Необятна празнота, източник на пълнотата на смисъла ти. Покой, начало на всяко движение, отвъд неразбирането на ума. Вакуум, породител на всички неща. Иманентен и трансцедентен, тук и там, отвъд всяко тук и там, там, където няма друго там, сега!

В тази необятност ничие его не може да те достигне и бъде с Теб, дори и твоето. Външна уж самота, а вътрешна слятост и пълнота на единството с организма на Бога. Самота, по-ценна от живота, свобода по-ценна от света. Безмерно по-ценен е този миг, в който си сам с Бога - Едно!  
Когато узнаеш това, в сърцето се запалва жив огън, жива връзка. Тук в света си, но знаеш – странник си. Странник, вече знаещ, че е странник в страноприемницата на тази бинарна школа, живот. Тази свещ в сърцето ти, готова да бъде запалена. Има празнина в душата ти, готова да бъде запълнена. Усещаш, нали?!

Хиляди вина могат да упоят болката на липсата ти. Само виното на любовта може да я превърне в преливащ смисъл. Изгуби се, изгуби себе си в този смисъл. Изгуби егото си в тази любов. Когато изгубиш себе си в любовта, намираш всичко. Излез от кръга на времето и влез в кръга на любовта. Тя е единствената непреходност. Изправи духа си през смирението на егото си и поеми на странното пътешествие към океана от смисъл, отвъд семантиката на думите, отвъд ума, сега, в радостта да си, да бъдеш.

Скъпоценният камък винаги е скрит в пръстта. Ом мани падме хум – скъпоценността на духа в лотоса на тялото и материалния ти живот. Величието на безкрая в мухата, кацнала на стената! Изпитанията носят дар. Болката от песъчинката на противоречията в мидата на прегръщащото ти съзнание, прави бисера на опита, който отнасяш в сърдечната чаша, отвъд тази телесна дреха.

Този затвор носи непреходен опит, когато се учиш. Но, защо да стоиш на тъмно? Виж, вратата е отворена! Когато осъзнаеш, че вратата на потенциала ти никога не е била заключвана, а само потулвана от вехти вярвания и социални сугестии, тогава светлината на радостта вече започва да се процежда, а вратата да се отваря под напора на намерението ти към сливане с Бога. Кой възнамерява? Нима малкото его? Кой си ти? „Кой съм аз?“, запитай се!

Ръкопис на божествено послание, отразено в огледалото на това земно учене. Осъзнай същността си отвъд огледалото и отражението, там където си, Себе си, непреходен лик на безкрая.

Нищо не е извън теб и Ти го знаеш. Когато се взреш в Себе си, всичко, което малкото ти аз жадува, вече Си! Имаш енергията на слънцето, а я държиш в основата на гръбнака си. Имаш тонове злато в мазето си, а просиш социални грошове в слепотата на невежеството си. Когато пуснеш тази сила, пееш като птичките, без да те е грижа кой те чува и какво си мисли. Извираш като извора – не можеш да не го правиш. Светиш като слънцето, просто светиш.
Искаш да познаеш причините и хлопаш на вратата на познанието? Когато осъзнаеш, че винаги си хлопал отвътре, от съкровищницата на любомъдрата свобода, виждаш, че винаги си бил там. Тогава можеш просто да се обърнеш. Сега разбираш, знаеш, познаваш.

Любовта, да. Тя е всичко. Тя е лепилото, залепващо атомите, завъртащо квантите в танца на радостта. Тя прониква този свят, но не е от него. Насища го, но е гостенка. Всичко е, но не се поддава на никакви закони, норми, мерки и теглилки. Казват, че има врати между сърцата. Когато няма стени, дори врати не са нужни. Когато стените на егото се стопят, дори вратите стват излишни. Тогава съзнаваш единството, част си от целокупния организъм на Бога. Събори стените на егото и илюзията за отделност изчезва в реалността на свободата. В молитвената медитация всички сме равни. Няма горе, няма долу. Мравката е толкова ценна, колкото и гения, колкото и ангела. Да, това красноречие на духа, в това мълчание…

Ако се водиш от егото си, денем спиш, а нощите са кратки. Докато се събудиш, може животът ти вече да е минал. Ако те дразни това потъркване на трудностите, как ще заблести огледалото ти, за да отрази копнежа на духа ти?!

Ангелът в теб е свободен, поради любомъдрието си. Звярът в теб е свободен поради невежеството си. Пусни ангела да премине през сина човешки, през това съзнание, за да погали звяра ти. В това спасително помазване е смисълът на целостта ти. Знаеш ли как на арамейски се нарича Исус Христос? Йешу Машиях, Спасителят Помазаник. Пусни спасителното помазване на Небето да погали земното ти битие, човеко! Господи помилуй! Господи помилуй, помилуй мя, Боже!

Да си поклонник по пътя на любовта, е да си смирен като прахта на пепелта, за да се възроди жар птицата в огъня на духа ти.

Бродиш от стая в стая, от живот в живот, от нямам към имам, търсиш елмазената огърлица на щастието. А тя вече е на шията ти. Никога не е била другаде!

Като топящ се сняг, измий себе си от Себе си. Бъди комарджия в любовта – проиграй всичко! Проиграй егото си, заложил го до последния му магарешки инат. Действай в незримия свят поне така отдадено, както действаш в зримия. Само обичайки, Бог е с теб и ти си с Него!
Едно плюс едно, е равно на едно, защото две означава разлъка. Цялата ти същност жадува да се освободи от затвора на егото, за да се разтвори в Бога. Забрави за безопасността, живей там, където те е страх да живееш. Прави това, което те е страх да правиш. Тогава сенките на страховете си отиват, а вратата, която се ижда с очите на сърцето, показва себе си. Вратата към Себе си.

Не можеш да търсиш любовта. Можеш да махнеш преградите, които твърдят, че я търсят. Тя вече е тук. Никога не е била другаде. Тук, в това тук, което винаги е тук, сега.

Не търси, за да намериш, не хлопай, за да осъзнаеш, че никога не е било затворено. Радостта живее скрита в горестта. Естествена спонтанност. Приемеш ли отредените трудности с благодарно учене, виждаш отворените двери.

Продай конструктите на този ум и си купи смут. Да, смут. Защото умът е само мнение, самомнение, докато смутът е объркване, смутът е усещане, водещо към смирената тишина. Помни: входът на храма, входът към светилището в теб е, сега е, тук е. 

По пътя на любовта не можеш да си господар, нито собственик. Четка в ръката на велик художник си, ноти в симфонията на свещен композитор си, глина в ръцете на духа си.

Влюби се в Бога отново и разпръсни този златен прах над света! Защото не само жадният търси водата. Водата също търси жадния. Не е любов жаждата по преходното. Само Божията любов е любов.

Не е нужно да пътуваш където и да е – в теб са рубините, в теб са диамантите, в теб са златата и съкровищата. В теб е виделината, носеща пълнотата на смисъла да живееш като сътворец на твореца, огънче от божествения пламък!

.......................................................................................................

Забележка: в текста са ползвани мисли на мистика Руми, преплетени с мои, в специфичен модел на изразяване. 

Орлин Баев




неделя, 23 октомври 2016 г.

Уъркшоп "Мъж-Жена"

Поредният мощен три дневен уъркшоп. Темата беше "Мъж-жена". Водихме с Дора Прангаджийска, мисля че за шести път заедно. Добра екипна работа се получава, допълваме се в много аспекти, както и в подобието на характеровите си структури, се долавяме и в най-малките пси извивки почти телепатично.
Умишлено не рекламирам работилниците си. Не търся численост, нито комерсиалност, а качество в акордирането с потенциала. Когато бройката надвишава 30 човека, качеството на даваното неизменно се налага да бъде плитко. А тогава на мен самия ми е безинтересно, непредизвикващо ме. Не искам да привличам хора, които не са минали през дълбока лична работа. Затова и не рекламирам по никакъв начин тези уникални, вълшебни преживявания. Защото интензивните работилници изискват интензитет на преживяването, но и предварително себепознание и до известна степен трансформираност и хармония, които се предпоставят от личната и груповата психотерапевтична работа. Когато тази работа е вършена, дълбочината на преживелищност, която се разгаря на тези работилници, е удивителна.
Интересна и важна тема са взаимоотношенията между мъжа и жената. Като казвам мъж и жена, имам предвид цялостна и дълбинна визия и подход: мама и татко в нас като основа на вътрешните ни анима и анимус и контраполюси на социалната ни полова роля, пародиите на любовта, мъжкото и женското като глобални принципи в нас във връзка с цялостния ни характер и преработката му до здрав такъв, свързване с мъжкото и женското в генетичната ни памет, но и с потенциала, водещ до сливането на полярностите до любящо единство. Когато такава самосъзнателност е налице, женската мекота на любящото себеприемане и себеобикване, а оттам и на любовта към другия, с лекота активират и подлежат нужната мъжка твърдост, здрави граници, себезаявяване и пробивност. В резултата се изковава такава огнена харизма, че чарът на така акордиралия се с пулса на целостта си човек го превръща в магьосник в живота му. Магията на любовта и спокойната мъжка воля, на творческото въображение и естествената решителност. Така човек познава Себе си, знае какво дири в този свят и живее през призванието на силата си!
Благодаря на Дора за общото водене. Благодаря на всеки от вълшебниците - участници за уникалността на смелостта, себепознанието, интелекта и горящите сърца!
С обич, Орлин

Да се обичаш: Чарли Чаплин и Меръл Стрийп

„Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Сега знам, че това се нарича „автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз.
Днес наричам това „признание”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста.
Днес наричам това „зрелост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен.
Сега наричам това „увереност в себе си”.


Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм.
Днес наричам това „простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”.
Сега го наричам „любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки.
Сега разбрах, че това е „скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко.
Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник.
Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: „Това е животът!”

Чарлз Чаплин, комедиен актьор


 "Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали.
Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение."

Меръл Стрийп

Зад всеки велик мъж стои една велика жена...

 В семейния живот има един проблем, за който никой не обича да говори. Много жени се оплакват, че с времето мъжете им стават по-малко мъжествени, че стават вяли и апатични, лежат на дивана, пият... Дори забравят, че някога самите те са ги избрали и харесвали. Харесвали са нещо в тях. И това „нещо“ сякаш е изчезнало изведнъж.
А може би не е изведнъж?
Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство.
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж...
Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение.
Истинският мъж в някакъв смисъл е близък до природата. Той е някак си непобедим, необуздан, див... и малко опасен. Като вулкан, който не бива да притесняваш и предизвикваш.
След брака обаче, много често всичко това се променя драстично.
Познавам много такива мъже, които след сватбата коренно се промениха. Един от тях например, под давление на жена си (и от любов към нея) прекрати отношенията си с всички свои приятели. Остави само един-двама „приемливи“ – такива, с които да изпият по бира през уикенда. В същото време всички негови предишни увлечения и страсти изчезнаха – алпинизмът, планинските преходи, сноуборда. Аргументите бяха железни: Това е твърде опасно за баща и глава на семейство. Време е да пораснеш. Трябва да мислиш за семейството си. Имаше дори и ултиматум: „Или аз или планината!“ „Или аз или приятелите ти.“
Той я обичаше и се съгласи на всичко. Раздаде цялата си планинска екипировка на познати и приятели.
И направи своя избор. Труден избор.
Стана домошар. Грижовен и прилежен баща. Но дълбоко в себе си беше нещастен. И това беше очевидно.
После той се опита да „реализира“ своята мъжественост чрез възпитанието на сина си – да го закалява, да спортува заедно с него. Но и това беше забранено. Детето е още малко!
Минаха още няколко години. И жена му внезапно го напусна. Намери си някакъв луд каскадьор, който препускаше с мотора си по цели нощи.
Каква беше причината ли? Ами, страстта някак си била изчезнала... Той толкова се бил променил, нищо не го интересувало, нищо не го вълнувало... Скучен човек.
Сега той се възстановява. И отново стана онзи мъж, който беше преди. Отново покорява планински върхове, спуска се със своя сноуборд на места, където не е стъпвал човешки крак. Отново е пълен с енергия, а очите му светят. И отново жените го харесват. Само че сега той е особено предпазлив, когато стане дума за брак. Семейният живот го плаши. Защото той е нещото, което може отново да му отнеме силата и мъжествеността.
Точно така се случва много често. Жената опитомява своя мъж. За свое собствено удобство – за да не му се случи нещо, за да не се тревожи къде и с кого е, и в най-лошия случай – за да не остане вдовица. А, да, и за да не е много привлекателен за другите жени.
Опитомените мъже в повечето случаи доброволно се съгласяват на това. Дали защото са расли само с майка си, или техният баща също е бил опитомен, те приемат новата си роля в живота без дори да разберат каква цена плащат. Своето опитомяване те наричат „успокояване“ и „помъдряване“. А и нали обичат своята съпруга и искат тя да е щастлива...
Но душата някак си всичко знае и помни. И копнее за предишната си сила. Мъжът е като лъв – дори и да го затвориш в клетка, никога не може да стане домашна котка. Може да стане просто унижен и дресиран лъв. Лъв, лишен от своята сила.
А дали е случайно, че повечето мъже на средна възраст се опитват да захвърлят брачните окови? Купуват свръхмощен автомобил, зарязват жена си, впускат се в някакво екстремно занимание.
Не е рядкост в Европа например, да видите застаряващ мъж, който с огромна наслада натиска до дупка газта на мощно Ферари например.
„Аз съм мъж... аз съм силен и опасен“, сякаш крещи той.
Какво се получава на практика? Всяка жена иска да се омъжи за супермен, който да я покори с подвизи и храброст. Но й е по-удобно да живее с тих и нерешителен човек, който се занимава с нещо скучно и безопасно и помага в домакинството. И който не е интересен никому. Даже и на нея самата.
По-удобно е, но това удобство има цена.
И така. Той е опитомен. Но тя започва тайничко да си мечтае за онзи предишния мъж, в когото се влюби. Необуздан, силен и опасен. Който изненадващо да я прегръща силно, да спира дъха й... дори да удря по масата. Просто да чуе неговото категорично „Не“ и да види отново блясъка на силата и страстта в очите му.
Опасна ли е мъжката сила?
Важното в случая е да знаеш как да се държиш с такъв мъж. Да не го дразниш и провокираш и да не наливаш масло в огъня, когато той е ядосан.
Това е като да си химик. Трябва да знаеш кои точно съставки можеш да смесваш и кои – никога. Защото някои комбинации са взривоопасни.
Лошото е, че нямаме инструкции за употреба. И разчитаме на експерименти.
Мъжете наистина могат да бъдат опасни. Но когато жените се опитват да ги „обезвредят“ и укротят, те самите си правят лоша услуга. Когато той се превърне в кротък домошар те губят желание дори да домакинстват и да бъдат красиви за него. Той предизвиква по-скоро съжаление и презрение, отколкото любов и уважение.
Когато в мъжа има мъжка сила, жената трябва да се научи да общува с него правилно и да престане да се тревожи за това. Да се научи да му се доверява безрезервно. А също и да разбере, че такъв мъж е привлекателен и за другите жени. Затова трябва да бъде за него най... най-красивата, най-любящата, най-нежната и най-непредсказуемата.
Това е друг избор и друг живот. Да престанеш да го контролираш, да не му проверяваш телефона и да не му държиш сметка кога се прибира. Да не му казваш с кого да общува и с какво да се занимава. И да не оценяваш заниманията и хобитата му по тяхната степен на опасност. Просто да възраждаш отново и отново неговата страст към живота.
Да, нека да се занимава с триатлон. Нека да тренира, да купува оборудване, да участва в състезания. Просто се примиряваш с отсъствието, ангажираността и физическата му умора. И се доверяваш.
Но в замяна виждаш как блестят очите му и как всичко това го прави по-силен не само физически, но и морално.
Познавам едно момиче, което много се страхуваше от това, че мъжът й искаше да си купи мотор. Това наистина е екстремно и опасно, особено за любителите на високи скорости. Но след известно време той се превърна от обикновен наемен работник в успешен бизнесмен. И сега тя се вози в своя автомобил, а той всяка вечер яхва любимия си „железен кон.“ И макар че са женени повече от десет години, тя ми сподели, че страстта между тях е все още жива.
„Да, мъжете наистина са опасни. Но скалпелът също е опасен. Той може да ви нарани, но може и да спаси живота ви. Никой не се опитва да го притъпи, за да го направи безопасен. Просто той трябва да бъде в ръцете на някой, който знае как да борави с него.“
Джон Елдридж
Ценете мъжката сила в мъжа до себе си. И му помагайте да стане по-силен и по-мъжествен. Няма нищо страшно в това, че той няма да ви помага с миенето на чинии. Просто си купете съдомиялна. Нека той се занимава с мъжки неща. С неща, които го изпълват със сила и енергия.
Автор: Олга Валяева 

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Как се освободих от страха и тревожността...

 Как се освободих от страха и тревожността...
(Кликни на линка за оригиналния текст)

Тревожните разстройства са една доста актуална тема! Все повече и повече хора преживяват това състояние! В тази статия ще споделя моят личен опит, с който се надявам да допринеса на повече  хора да повярват, че могат да се справят с това изпитание, което им поднася животът! Справянето и трансформирането на страха ме насочи към професията, която практикувам днес - хипнотерапевт! Благодарение на тежките уроци, които научих чрез страдание, болка, хиляди часове на безсъние и изтощение! Днес аз съм сигурен и вярвам, че всеки човек има ресурса, с който да преобърне житието си към по-свързано с истинските нужди и заложби, тлеещи дълбоко в него.

                              Моята история... Историята на един обикновен човек...

    При мен нещата започнаха 2012 година. Работех, като готвач, давах 14 часови смени. Постоянната работа, стресът  и забързаното ежедневие, натоварено с безкрайно много задачи не ми давах възможност за почивка. Работех, спортувах, излизах, но енергията на моменти свършваше и се чувствах тотално изтощен. Спомням си, че когато ходех на работа, имах едно усещане, че сякаш не съм там. Замаян, отделен, сега вече знам, че е било дереализация и деперсонализация. Това беше първият мой сблъсък с такива непознати за мен усещания, но съумях някак си да ги пренебрегна и да продължа. Тогава отхвърлих тези усещания, с лека ръка. Нуждаех се от пари, време, нови контакти, развитие. Нямах време за глупости!

  Така заминах на да работя в Норвегия, отново като готвач. Бях много развълнуван. Нова среда, нови хора, много пари. Всичко беше повече от прекрасно.Но  липсата на социални контакти, завишеното работно време (6 работиш, 1 почиваш), стресът и пиперливият характер, който имах ме доведоха до първата ми паник атака! Още си спомням този ден! Имахме много работа в ресторанта, колегата ми беше тотално неадекватен, а шефът ми постоянно търсеше от мен отговорност, дори и за чуждите постъпки! Не можах да издържа, развиках се, треперех от нерви и тягостно вътрешно напрежение! Започнах да усещам сърцето ми как бие, като лудо, лявата половина на тялото ми се схвана, едвам се мърдах, мислех си, че това ще е последният ми ден на този свят! Закараха ме по спешност в болница! Докато, чаках да ме приемат, тялото постоянно се тресеше, нямах никакъв контрол! Мислите в главата ми се търкаляха една след друга! Помислих си, че тук свършва всичко! Помислих си, как близките са ме изпратили в чужбина, като  здрав човек, а след този ден, същият човек ще бъде прибран  в ковчег! Хиляди мисли, неописуеми усещания  и едно докосване със смъртта ме преследваха! Ходех едвам, едвам из болницата, не можеш да седя на едно място.Дойде и моят ред, докторът постави диагноза - нервна криза! Даде ми едно хапче и ме посъветва да си почивам! 

   Почувствах облекчение, че е просто нервна криза! Почувствах радост, че ще живея! Но предприех, обратно пътуване до България с цел почивка и контролни прегледи при специалисти! Имах едно постоянно усещане за стягане в корема и гръдният кош! Свързвах го със сърцето. Бях сигурен, че ми има нещото на сърцето! Трябваше да се прегледам, трябваше ми адекватно мнение! Трябваше да съм сигурен, че всичко е в  нормите и е под мой контрол.
  Прибрах се в България, от срещата ми с близките, от стъпването на родна земя, напрежението поотмина. Преминах през невролози, кардиолози, личния лекар! Всички казаха, че съм в отлична форма! Само лична ми предписа Деанксит, като ме посъветва о пия 20 дни, за да се стабилизирам напълно. Послушах я! Започнах приема на хапчетата, позабавлявах се в България, но трябваше да изкарвам пари, трябваше да се доказвам, трябваше да покажа, че съм мъжкар и че аз мога да се справям с цената на всичко! Само слабаците не могат, така разсъждавах, тогава.

  Отново заминах в Норвегия! Учудващо, но времето минаваше и аз не се чувствах идеално зле! Имах едно усещане, че нещо не е наред, но не знаех какво е всъщност! Изпитвах някакъв необясним страх от доста малки неща. Щом носът ми потечеше, имах усещането, че кръв тече от него! Веднага отивах да се огледам дали наистина е така.  Постоянно се проверявах! Щом усещах тежест в гърдите, започвах да чета какви болести провокират този симптом!  Четях за физиологическите симптоми, сърцето, кръвното налягане, инфаркти, инсулти. Постоянно се следях, треперех за  здравето си, но по никакъв начин не промених нито ежедневието си, нито поведението си спрямо останалите!

    Аз бях от онези хора, които се налагат, хора, които държат вечно да са прави, хора, които държат да бъдат поощрявани и забелязвани! Грешката и провалът  нямаха място в моя живот или аз съм прав или другите грешат! Това бяха опциите и възгледите, през които преминаваха дните ми. 

  Постоянно държах всичко да зависи от мен, не допусках съвет! Аз вярвах, че аз имам най-адекватно и оптимално мнение за всичко! Сигурен съм, че хората, които ме познаваха в онази светли със зор са ме издържали! Постоянно подлагах хората на изпитания, исках да ми се доказват! Разделях хората на по-важни и по-маловажни! Често пъти, това ме обричаше на самота, но аз знаех, че другите са в заблуда!

  След едно такова поведение и един вечно съпътстващ ме страх, дойде зимата в Норвегия! Слънцето изчезна, то рядко се прокрадваше само за час , два и то по обяд! Тъмнина! Обхвана ме депресия! Едно постоянно безсилия! Липсата на светлина и многото разхищение на енергия си оказа влияние, не само върху мен, но и върху колегата! Той започна да пие, за да утеши мъката и някак си да се адаптира. Аз не пих! Не намирах утеха в нищо! Сполетя ме тягостно безсъние! Не можеше да спя ден след ден! Дори докато се опитвах да заспивам, тялото ми подскачаше, имал съм моменти, в които съм се задушавал, докато спя, дори! Скачал съм и съм викал от уплаха! Кошмари, смърт, гробища това бяха само част от съновиденията, които идваха при мен, когато успявах да задремя!  Нещо се случваше и нещата рязко излизаха извън контрол..

   Бях свикнал да бъда постоянно силният и вечно контролиращият, но това безсъние беше извън моя обсег на действие! Бавно ден след ден гаснех! Желанието ми за живот се изпари! Спрях да се храня! Спрях да се смея! Спрях да общувам с хората, сполетя ме депресията! Аз нямах ресурс, с който да преборя това състояния! Не знаех, срещу какво се изправям, не знаех, как да продължа напред! Оказа се, нямах планове за такъв развой на събитията. Всички мой планове за розовото ми бъдеще се размиваха ден, след ден. Едвам тлеех. Лицето ми беше станало восъчно, жълто, бях сигурен, че смъртта наближава! Имах само едно желание, да я посрещна вкъщи! Последната нощ беше ужасна, ходих няколко пъти до болницата. Молих се за приспивателни. Докторът се смили и ми даде едно хапче, като ми каза, ще спиш 16 часа. Прибрах се изпих го и след 1 час бях буден и треперещ. Трябваше да избирам, опитах всичко в там, трябваше да намеря начин да се спасявам.

    Зарязах всичко, дори не отидох на работа, не се обадих на никой! Потърсих помощ само от един приятел Стефан! Той ме посъветва да си ходя, след като ме видя как изглеждам! Закараме до летището още сутринта, имаше самолет, който излита след 40 минути! Цената на полета беше 1600 лв! Аз знаех, че няма да мога да изкарам до сутринта! Усещах, че органите и системите ми ще откажат! Взех билета, сбогувах се с него и потеглих към вкъщи!
  Когато се прибрах вкъщи се чувствах освен унизен, че съм се преда и разочарова себе си, чувствах се смачкан, изнасилен от животът! Тялото ми постоянно се тресеше, очите ми бяха изгубили блясъка си! Не исках нищо, исках само няколко минути сън! 

 Имах късмет, семейството ми  да запази адекватно поведение! Майка ми ми даде сънотворни  и така няколко дни пиех хапчета и след това ме заведе на невролог! Тялото ми беше много схванато, болката в гърдите не можеше да се издържи! Невролог постави диагноза- депресия и ми изписа - ксанакс! Въпреки ужасът и дълбоката празнота, която изпитвах, аз се отказах да пия хапчетата, когато разбрах, че са на наркотична основа!



  Реших да посетя психиатър! Благодаря на Бога, че този не беше от убийците изписващи тонове лекарства! Даде ми сънотворно, деанксит  и неолексан! Позакрепих се!
Тогава звъннах на Стефан от да му кажа, че съм по-добре, а той се просълзи по телефона и ми каза, че просто с тия пари от билета съм си купил живота наново.
     Но енергията се беше изплъзнала от мен, трябваше да я наваксам по някакъв начин! Аз така или знаех, че ще умра! Усещах смъртта, как ми диша във врата! Това ме плашеше, трябваше ми адреналин!

  Започнах да ходя по казина ида залагам! Исках поне  последните ми дни да са щастливи, исках да усещам отново онзи контрол, онази власт, които ми вдъхваха искрици живот! Имах афинитет към хазарта, винаги ми е харесвал. Винаги тръпката от залагането ми е допадала! Едно време играех сварка в училище, после покер, но казиното беше различно! Там си важен, там ти казват "Добър вечер", "Заповядайте", отнасят се с уважение към теб. Там ти си владетелят! Стига да имаш пари, владееш всичко, а вкусният адреналин, който се отделяше, не можеше да бъде заменен с друго усещане!

   Станах зависим, комарджия!  Всяка вечер си намирах оправдания да посещавам това място! Всеки път, когато отидох сумите нарастваха главоломно! Опитвах се за момент да спра, но това беше безрезултатно! Нещо ме влечеше натам! Искаш отново да седна на машинката, исках да усещам онази атмосфера, на хора, които обичат риска! Хора, които си позволяват да залагат! Това бяха за мен живите хора! Но тези хора, всъщност бяха живи само, докато имат пари! Свършеха ли им парите те ставаха изхабени, захвърлени, сиви също като мен!
 Започнах да играя с все по-големи и по-големи суми! Докато не, дойде моментът, в които отново бях прекарал 14 часа в постоянна игра, загубвайки  всичко! Дори бях взел и заем от един мой приятел!

   След като загубих всичко реших да се прибера да си почина и да анализирам ситуацията! Имах малко пари вкъщи, но когато преспах за 2 часа, още се тресях от вълнение! Взех, всичко, което имах и го изиграх отново! Останах с 10 лева, нямах пари за нищо! Бях станал, от онези гултаци, които си мислят, че са голяма работа, а всъщност за кухи, празни, жалки хора, бягащи от проблеми и себе си.

   Все още имах някакъв останал жив разсъдък в главата си. Тогава съумях да се изправя срещу себе си и да си призная, че имам проблем!  Проблем с хазарта, със себе си! Аз бях зависим.Трябваше ми решение!

  Ограничих контактите с тези зависими хора, записах си една компютърна игра и постоянно играех! Върнах се към спорта! Взех си успокоителни, с които да потуша възбудата! Усещах абстиненцията как преминава през тялото ми! Треперех, не спях, исках да залагам! Постоянно да играя! Със сетни сили по прекъснах отчасти това влечение! За да се откъсна напълно, реших да замина отново в чужбина! Заминах в Шотландия!

    Мрачно, сиво, дъждовно време! Не ми харесваше! Но сега аз трябваше да бягам и от хазарта и от страховете си. Нямаше връщане назад, аз никога не се отказвах! Намерих работа, живеех привидно спокойно, но постоянното усещане за страх не ми даваше отдих! Смених работата с още по-добра, но безсънието отново и отново ме преследваше! Докато работех, бях толкова изморен, че знаех, прибра ли се веднага заспивам. Но прибирах ли се, не можех да мигна! Месеци наред, по този начин! Работа безсилие, безсъние! Докато работех, усещах изведнъж някакъв парализиращ страх, който буквално бушуваше из мен!  Тялото вече не можеше да се възстановява, психически отново рухвах. Бях постоянно изнервен, изтормозен. Абсолютно нищо, не исках, само няколко часа сън! За жалост, сънят беше просто блян! Изплъзваше се постоянно от ръцете ми! Тръгнех ли да заспивам, усещах страхът, че няма да се събудя. Страхът, че мога да умра в съня си, страхът, че не знам къде отивам!

  Спомням си как отивах на работа, дори преди да влезна и да започна да работя се молех това мъчение да спре...Молех се да умра! Не можех повече! Смъртта беше по-добрият вариант, в това бях сигурен! Макар и всичко в Шотландия да беше идеално, от къщата, до работата, социалните контакти, аз отново трябваше да бягам! Нуждаех се отново от спасение! Купих си билет, зарязах отново всичко с идеята, че ще се върна и така отново се прибрах в България след 7-8 месеца прекарани в чужбина.

    Вече знаех, че не съм за психиатър, а ми трябва психотерапевт.  Бях се чул с една психоложка по телефона, която ме посъветва да се прибера. Но докато бях в чужбина бях чел доста статии на Орлин Баев. Харесваше ми стилът му, вижданията му. Започнах да ходя междувременно и при двамата, при Орлин и при психоложката.

  Ходенето при психотерапевт беше първата крачка към решаването на проблема! Аз признах пред себе си, че имам проблем много по-страшен от хазарта. Аз имах психически проблем. Знаех, че не съм луд, но мисълта, че ще полудея постоянно ме преследваше. Не знаех какво се случваше с мен, страх от нищото, безсъние .Страхувах се за живота си без причина. Явно наистина полудявах.

    След като направих първата крачка да ходя на психотерапевт, след като направих първата крачка да се пречупя и да призная, че не съм перфектен и че имам нужда от помощ. Дойде време за втората крачка. Аз трябваше да избирам между  единия от двамата терапевти. Това беше трудна задача, чувствах се длъжен и пред двамата. Имах по няколко посещения и при двамата и се бях привързал! Те ми помагаха, а сега аз трябваше да предам доверието на някой от тях! Това ме съсипваше! Това беше много важен етап. Сега бих го определил, като период на поемане на отговорност и зрялост, а  това съдържаше възможността за грешка.

 Избрах Орлин Баев. Това, с което той ме спечели беше човечността и отношението му. Той беше от онези хора, които работеха през  личния си опит. А това му придава невероятна харизма и емпатия.  От това, което бях, чел знаех, че той е преминал по този път, а това го правеше водач, който познава пътя към свободата от първа ръка. Започнахме терапия!

   През цялата терапия Орлин постоянно ме подкрепяше и напътстваше, окуражаваше ме и ме учеше, да се обичам и приемам такъв, какъвто съм. Защото само, когато е приема тогава мога да се променя! Искреността и чистотата на Орлин бавно се пренасяха и зараждаха у мен!      Установихме, че имам  мисловни изкривени  модели, съчетани с неадекватно  поведение. Той ме научи, че човек не може да живее само с идеята, че е всесилен, защото тогава се лишава от всички малки емоциики и благинки, които правят живота изящен. В ход на терапията разбрах, че само, когато човек осъзнае и усети болката, тогава той може да тръгне по пътя на промяна. Орлин ми помогна, като ми показа, че този път,  по които ме бута тревожното разстройство е път на личностно израстване. Път, по който аз трябваше вече да поемам отговорност за постъпките си. Зависимостта към отношенията ми с семейството ме държеше в плен. Научих се и осъзнах, че аз съм вече зрял индивид и е време да скъсам майчина пъпна връв! Това не означаваше, да спра да обичам семейството ми! Това означаваше да обичам себе си и семейството си, но не по инфантилен, а по-възмъжал начин. От позицията на вече пораснал мъж, човек!

   Терапията беше трудна! Орлин е  взискателен, той дава много, но и изисква много работа. Ако не успееш, да се мотивираш, ако не повярваш и не пожелаеш, че можеш, то ти самият се отказваш от терапията, защото при него терапията не е празнодумка,  а работа! Телесна и духовна работа! Научих, че отвъд нашето тяло и физика, има една огромна неизвестна вселена от ресурс, мост, към който се явява самото страдание, което преживявах. До тогава аз не знаех, какво е психика, какво е душа! Но бавно и по-лека започнах да опознавам едно след друго нещата. Минаха още няколко сесии и Орлин ме отпрати. Посъветва ме, че животът е най-големият учител и за да изпробва един капитан корабът си, то той е нужно да навлезе в морето.

  С него установихме, че влечението към хазарта е било запълване на празнините вътре в мен. Адреналин, който ми е доставял хазартът е компенсирал чувството за малоценност. Чувства за незначимост, нищета, които от детството си са били натрапени в мен. Избягването на слабостта и безсилието, свръх-контрола и властта, те са ме подили към порокът ми. Преработихме нещата! Аз вече съм свободен! Не се залъгвам, че съм всесилен в казиното. Аз знам, че съм силен, защото мога да си позволя да не ходя и да изигравам времето, парите и бъдещето си.

   След прекъсването на терапията с Орлин знаех, че ще има бурии, знаех, че ще има мъка и сълзи, но знаех, че това е нещо съвсем нормално, така както усмивката, милувката, щастието..В хода на терапията аз се научих да плача, разбрах, че само силният човек има способността да прояви емоциите, сълзите и потенциала си. За сметка на това слабият потулва всичко надълбоко в себе си. Реновирах концепцията си за сила и слабост! Осъзнах, че силата и слабостта  са, като двете криле на птицата, осланяш ли се само на едното, не можеш да летиш...

   След като прекратихме терапията, аз започнах да ходя на група, която той води. Запознах се с хора,с  които завързах истински приятелства. Видях, че не съм сам, видях, че тези хора, въпреки това, което изпитват продължават да живея, продължават да черпят с шепи от живота. Продължават да правят планове за утрешния ден. В групата получих разбиране, толерантност, но и обратна връзка, че сприхавият ми характер и голямото его е нужно да се смирят! От това ме белеше, аз се приемах, като толерантен, вечно знаещ и можещ, но просто си бях един инфантилен властолюбив човек, който обича да ръководи и да се налага! Много грубост притежавах, шегите ми бяха заядливи, а езикът ми хаплив и коварен! Много от тези качества ограничаваха живота ми! Постоянно мислех за чуждото мнение, болеше ме, ако това мнение беше негативно! 

   Пред мен отново стояха два варианта да продължа да посещавам групата и да се развивам или да се откажа! Имал съм моменти, в които не ми се е ходило! Ходил съм на сила, защото знам, че това ще ме промени към по-толерантен и фин човек. Макар и да го знаех, имаше нещо, което ме спираше, това беше вторичната полза! Ако реша проблемите си, щях да загубя вниманието на близките си, а с промяната идваха и нови задължения, за които не знаех дали бях готов!  Пречупих се, стиснах зъби и продължих. 

   Волята и магарешкият инат са много силни мои качества. Благодарение на тях, всеки ден изплувах нагоре, малко, по-малко. Но аз отделях, часове наред за самостоятелна работа. Ако срещите ни с  Орлин  бяха 1-2 часа на седмица, то аз работех всяка седмица над 30 часа.
Дишане, медитация, спорт, подходяща литература, слушане на хипнотични записи, предизвикване на страха, разширяване на ежедневните задачи.  Планиране на нещо в близкото бъдеще. Позволявах си да умирам хиляди пъи, нямаше начин, ако исках да живея, това беше начинът.

    Проведох важни разговори със семейството ми, заявих се вече от позицията на мъж, а не на малко дете. Това беше една от много трудните задачи, които бях отлага доста дълго. Товар, които ме даваше и не ми позволяваше да се надигна. Разговорите означаваха заявяване, болка, сълзи, прошка, обич, ново начало. Почти непосилна, но много важна стъпка към свалянето на оковите.

    Доказах на себе си и на другите, че аз мога да бъда различен живот. Аз продължавам да се променям с всеки изминал ден. Така както и ти читателю се променяш. Времето ни е ограничено на тази Земя, а съм сигурен, че ти не искаш да го пропилееш напразно.

   След терапията усещах още тревожност, но не беше както преди. Исках да бъда, както преди. Но това няма как да се случи повече. Когато дървото расте, защо ти е да го сечеш и садиш на ново. Просто се грижи за него. Чудех се, докога ще продължи, леката тревожност, която ме сковаваше. Тогава се сетих, за хората, които са с ампутирани крака и ръце и се превръщат в водачи, лидери, мотиватори. Знаех, че единственият начин да продължиш напред е да приемеш съдбата си , така както бяха направили тези хора. Щом тревожността идваше от мен, значи тя беше  нещо мое. Щом ми беше дадена на мен, значи аз имах силата да нося товара й. Беше глупаво да мразя себе си, та аз съм човек, в мен живее Бога, аз съм част от Бога. Господ не мразеше, той не създаваше нещо без умисъл. Взех решение, че нямам сили да премахна тревожността от живота си, но имам възможност да се науча да живея с нея и да насоча силите си не срещу нея, а към свободата. Това вече беше различна дефиниция.
  Характерът  ми бавно се променяше, ставаше по-отстъпчив, по-благ, но когато знаех, че съм прав отстоявах своето. Проумях, че ако не се науча да обичам себе си в такава светлина, докато съм долу, никога не ще мога да изпълня някоя от мечтите си. Страхът от безсилието вървеше ръка за ръка със страхът от отговорността и това да си горе, успял. Смърт и живот, отречеш ли едното,то  и другото си отива. Не исках да живея повече, като един флакон пълен с въздух под налягане. Всеки ден правех малки избори, малки стъпки, малки промени. Бях, като едно малко бебе, което се учеше как да прохожда. Падах, ставах, после отново падане, лазене, молене, приемане на помощ, много важни и ценни уроци.

  Благодаря на приятелите ми, които ме подкрепиха в този труден момент и бяха неизменно до мен. Аз съм късметлия, щом имам такива хора, които са до мен в такива трудни моменти, докато съм долу в калта, тинята, безпомощен.

    Имаше движение! Постепенно тревожността се заменяше с чувство на увереност, променях се със собственото си темпо. То беше най-доброто за мен. Колкото и да исках да щракна с пръсти и всичко да се нареди, то сега разбирам, че ако това беше станало, нямаше да съм човекът днес.  Имах моменти на тревожност, но знаех, че това е временно и когато знаех, че излиза от мен, се научих, да я приемам, обичам.

       Разтърсих се и научих, че  на Изток йогите наричат едно такова състояние  на тревожност - събуждане на кундалини. Кундалини е вътрешната божествен сила, с която разполага всеки човек. Когато сме тревожни или получаваме паник атака ние усещаме тогава вулканът от енергия, които кипи вътре в нас. Аз знам какво е! Неприятно, но събуждащо чувство, чувство, каращото да продължиш да вървиш към себе си. Чувство и усещане, които подсказват, че е време за ставане от сън. Енергията се движи по-различни канали, нади, Ида и Пингала, мъжко и женско. Идеята е всичко да се слее в средния Сушумна, средният път! Пътя на равновесието, приемането, любовта, болката, радостта, тъгата. Тогава човек създава една по-висока гледна точка и разбира, че животът не е само тяло.  Проумява, че всяка една ситуация дарява опит на душата му. Еклектика! И когато повървиш малко по пътя и се обърнеш назад виждаш, че нещата, някак си са се наредили много по-правилно, от колкото по  плановете, които преди сме кроили.

   Заявяване, доверие, любов, търсене и уважение научих от Орлин и групата, която водеше. Споделяне, приемане, молене, благодарност, отстояване, бяха уроци, които станаха фундамент от моя живот. Позволих си да мога, да не мога, да поискам, да казвам НЕ на другите и ДА на себе си.

   Безсънието на моменти още се появяваше, тогава съдбата ме срещна отново с един прекрасен човек. Кирил Миланов, хипнотерапевт. Кирил е един уникално еродиран човек. От него лъха едно спокойствие, още когато се запознахме, знаех, че ще реши моят проблем. Гласът му беше бавен провлачен и спокоен. Кирил е роден да бъде хипнотизатор. Той притежава едно уникално въображение и една харизматичност, която те пренася в други измерения. Той ми даде различен възглед върху някои проблеми, даде ми  литература. Обясняваше ми психичния, физиологичния, биохимичния път на тревожността, безсънието ми. След няколко посещение сънят ми се промени към по-дълбок и спокоен. Кирил ми показваше различни упражнения, с които да преработя стресът. Необикновените гледни точки, които ми даваше ме изпълваха с оптимизъм.

  Сега, когато се върна назад, знам, че няма нищо случайно. Срещата ми с  невероятните Орлин и Кирил се оказаха решаваща за моето развитие. Благодарение на възгледите и отношението, което проявиха към мен днес аз помагам на хората! Аз работя, това, от което едно време  се страхувах! Психотерапевт, хипнотерапевт, както искате така го наречете. Думата не е важна, защото работя със същността на човека, душата му.  Никоя диплома или техника не лекува повече от човешкото отношение и любовта, надеждата и вярата. Всичко друго  са просто методи и техники, но истината е, че сърцето лекува най-щателно. Знам, че това, което съм преживял ми е било нужно, за да мога да разбирам, съчувствам и да усещам болката на човека пред мен. Болка отвъд симптома. Аз знам, че тревожността е нещо, което подсказва, че е време за промяна и знам, че тя е просто симптом, зад които седят хиляди подтиснати чувства, хиляди потъпкани планове, тонове с излишно напрежение и безброй натрапени възгледи!

     Ако ме питате сега дали съм тревожен отговорът е - Не!Осъзнал съм, че страх ще има и занапред , това ни подтиква към прогрес, изгубя ли страха си, това означава и творчество в мен да умре, а аз не искам такава замяна! Художниците изливат на листа противоречието си, ако тези хора нямат трудности, също като теб и мен, то листите ще седят празни и неугледни.
   Разбира се, че   има моменти, в които изпитвам  усещам тревожност, но знам, че е време или да си дам почивка или да се задействам. Знам, че тази тревожност идва от мен, за мен, с цел да се развивам и да се уча, да разчупвам лимита, които е поставен от хората, които не искат да повярват, че те са владетели на съдбата си!

   Професията е призвания, а аз вярвам в моята. Вярвам, че всеки човек има ресурса да се справи с състоянието, което изпитва И ти си един от тези хора! Убеден съм, че това, което изпитваш днес идва с цел да направиш идното си бъдеще п-смислено, добро и съобразено с потенциала, които дреме в теб.

Тревожността е силата, която разклаща газираната бутилка на нашия живот. Това се случва с цел да ни се покаже, че вътре има нещо. Някои хора задържат с неописуеми усилия съдържанието, други пък просто му се наслаждават!

  Спомнете си детските години, доста непосилно ви се е струвало да карате колело, но с опити и усилие, сте се научили. Тревожността е колелото, което ние избираме дали да караме или да мъкнем на гръб! Аз не искам да ме боли гърба!  Хората, които идват при мен също се убеждават в този смисъл. Но за да поставиш основите на промяната е  нужно да проявиш вяра през сърцето, не само през ума! Усилието  ти да бъде насочено към промяна на ежедневието, не към симптома и страха. Тогава всичко се променя, защото човешката ни личността става цялостна, в пъти по пълна. Тогава и Сянката и Свръх съзнанието и Аз, всичко е едно! Всичко си ти! Тогава съзнаваш, че доброто и злото са еднакво равносилни и ние никога не знаем, кое е добро и кое е зло, защото човешките ни способности да усещаме и вещаем са ограничени.

   Днес, когато пиша тази статия отново се убеждавам, че това, което първо би убило един човек, не е тревожността или паниката, а безхаберието, мързелът, недоверието и твърдоглавието. Но всеки си има карма! Никой не може да помогне на човек, който сам не иска да участва в процеса на изцелението си. След всичките тези преживявания, тревожността ми остави много ценен подарък - човечност! Един подарък, чрез който сега аз мога да превеждам хората, мога да  показвам пътя и след това всеки със собствено темпо върви по него.           Психотерапията не животът!  Всички ние хората, колкото и да знаем и да  можем, накрая си умираме незнаещи и не можещи. Винаги има на какво да се научим, с какво да се обогатим, с какво да допринесем на човечеството, а от там то на нас. Всичко е свързано е нашето съществуване днес е поредната бръмка, която придава уникалност на светът, в който живее, Животът е най-големият учител, който раздава повелите си, било то  и  доста сурово на моменти. За да оцелеем  духовно и телесно, ние трябва да се адаптираме, а адаптацията означава промяна. Промяна на работа, отношения, партньори, приятели,  цената е тежка и ако човек е готов да погуби себе си, в полза на другите, той има своето право. Много хора, сега биха казали, но твоето е нищо, моето е кошмар! Всеки си мисли, че неговият кръст е най-тежкият. Никой не иска да страда, но кога това ти дойде на глава, нямаш избор! Приемане или подтискане! Удължаване на страданието или търсене, вярване, че изцелението е част от самия теб. Ако човек е готов да махне робията, то това означава борба, усилие, действие, търпение, смирение. А  почвата на паническото разстройство се оказва благодатна за развитието на тези черти, които ще са нужни и занапред.

   Каквото и да сме минали, каквото и да сме преживели, то животът продължава и колкото и красив и изящен а е този живот, той е и коварен и ще има пъти, в които ще се влачим по колене, ще се молим, ще хулим Бога и съдбата си, но след време ще Благодарим, защото тогава, ще имаме възможност да говорим от позицията на опита и осъзнаването!
 
     Ако си проявил търпение да прочетеш тази дълга статия, значи ти имаш достатъчно мотивация за да се справиш! Мотивация, която да те поведе към твоята свобода!
 Аз се справих! Аз не съм с нищо по-различен от теб! Аз съм един човек, който е проявил доверие в себе си, а в последствие и другите! Аз съумях да се помоля за помощ, защото не исках да живея в постоянно  подтисничество на силата! Аз мога да усещам, да плача, да тъжа, да гледам в една точка, аз мога да се смея, мога да се радвам! Ние сме хора, колкото и различни да сме, ти и аз  винаги ще  бъдем  еднакви! Една душа, едно тяло и една съдба! 

Това, което ни различава е дали ти си готов да последващ съдбата си, защото дори и ти да не си готов, то тя ще те приклещи в ъгъла ще ти се накара и  искаш, не искаш отново ще стане нейното! А всъщност човеко, ти си съдбата, ти си Господ, ти си проблемът и ти си лечителят!
  Ако си решил да се оплакваш и вайкаш, това е твоят избор! Но ако си решил да се отделиш от земята, използвайки крилата си, които доста време са се влачили по пода. Сега е моментът, направи го от днес!  Ти имаш право! Ти, аз, всеки един човек на тази планета заслужава да бъде щастлив и да проявява любов към същината си. Не  чакай да стане утре! Защото утре, става днес, а днес си отива, както вчера!   Така никога не намираме подходящ момент да започнем да обичаме себе си! Няма нужда да се лъжем! Всички имаме препятствия, всички имаме болки, но и всички имаме любов! Аз съм сигурен, че и ти имаш! Там някъде дълбоко закътана любов, в онова сърце, което бие сега!  Пусни я,  дай й свобода! Аз ти предлагам това да стане от днес! Аз така започнах, от днес! С думите - Обичам се! Направи го и ти, просто си позволи да се Обичаш! Днес, утре, постави новото начало! По твоя начин! Обичам се!

Стефан Греков

събота, 8 октомври 2016 г.

Хистерия и хипохондрия

 Хистерия и хипохондрия. Сексуална хистерия и хипохондрия. Натраплива хипохондрия. Хистерична хипохондрия.

Забележка: в текста по-долу размишлявам върху психичните механизми, съдържания и процеси при три типа здравна тревожност (хипохондрия): хипохондрия и хистерия със сексуална етиология, натраплива хипохондрия, хистерична хипохондрия. Таксономията извличам на база опита от психотерапевтичната си практика. Текстът не е насочен към широка публика.  Ориентиран е към колеги психотерапевти, психиатри и психолози, както и към пациенти, желаещи вникване в психичната им динамика, съдържания и процеси.

Хистерия и хипохондрия

В наръчниците по психични заболявания хипохондрията е поставена в раздел соматоформни разстройства, ведно с хистерията. Неслучайно при това. В исторически план, дълго време хипохондрията и хистерията са се разглеждали като различни термини за едно и също растройство. Смятало се е, че хистерията е по-разпространена при жените, а хипохондрията при мъжете – условно разделение, разбира се.

Соматоформен означава телесно – образуващ. По механизма на конверзията, психични конфликти и динамики се преобразуват във фантомни, имитиращи болест телесни симптоми. Тази фантомна конверзия се наблюдава и при здравната тревожност и при хистерията. Тоест, в основата си и двете споделят един и същ психотелесен механизъм на психосоматизиране. Преобразуващо психични конфликти, съдържания и динамики отелесяване, но забележи, читателю – на фантомни, имитиращи заболяване симптоматични преживявания.

Психосоматиката е изключително интересно явление. Официално приемани за психосоматични болести или поне такива, на които в етиологията им ясно може да се проследи спускане на психични факти в телесна патология, са гастритът, колитът, язвата, синдромът на дразнимото дебело черво,  диабетът, психогенната хипертония, астмата… Все повече учени допускат огромната роля на психичното преобразуване при автоимунните заболявания, онкологиите, кожните и др. болести. Холистичната психология на свой ред, твърди че практически всички болести стартират проявата си от психични дисфункции, които постепенно се отелесяват. „слизат“ до соматично ниво.


 При хистерията и хипохондрията също имаме конверзия (преобразуване) на психични наличности в телесни симптоми. Разликите обаче между същинския психосоматичен процес и хистеричната/ хипохондрична конверзия са фундаментални. При конверзионното и здравно тревожното разстройства преобразуването е имитиращо реалното соматизиране, но всъщност представлява психичен конфликт, симулиращ фантомно. Разликата е, че при хистерията и хипохондрията актуално психосоматизиране и болест отсъстват. Има имитация на такива. Имитация, която остава на психично ниво, но фантомно симулира телесно заболяване и симптоми. Наблюденията от световната практика в областта на психотерапията, в продължение на над сто години, както и историята от хилядолетия показват, че въпросната фантомна имитация на соматика практически никога не преминават в реална такава. Тоест, при соматоформните разстройства хистерия и хипохондрия същинско телесно разболяване, в резултат от преживяваната психодинамика, не се случва. Един популярен израз, казващ много с малко думи, е: "На болната жена мъжът ѝ умря!"... :) 

Хистерията с право се нарича „голямата имитаторка“, твърде добре представяща като един психотеатър симптоматиката на широк спектър от психиатрични и соматични нозологични единици – разбира се, „модните“ в дадена декада и социална общност. От панически атаки, през типичните хистерични припадъци, генерализирана тревожност, до епилептични гърчове, слепота, парализа и пр. За типичния хистеричен механизъм ще поговоря във връзка с наречената от мен хистерична хипохондрия – така достатъчно ясно ще обрисувам както самата типична хистерия, така и в случая производната ѝ хипохондрия. Защото същинската хипохондрия в основата на психодинамиката си, е хистерична.


 Хистерия и хипохондрия със сексуално свързана етиология

В началото на двадесети век, когато конверзионното разстройство (хистерия) е било масово разпространено сред градската интелигенция в западния свят, именитият  писател, университетски преподавател и неуспешно опитал се да бъде психотерапевт,  Фройд, по възхитително умозрителен начин проследява психодинамиката на хистерията. По-специално, на хистерията, в чиято основа стои потисната сексуалност. Споменатият колега с право твърди, че когато моралната цензура на суперегото потисне и изтласка нагонните катексиси (енергетични заряди) в несъзнаваното, в „То“ психичната инстанция, така натрупаното психично напрежение се оттича чрез симптоматична конверзия на психично и телесно ниво. Брилянтно простичко, при това вярно обяснение. Потиснатото либидо може да се прояви в класически хистерични симптоми: гърчове, хистерични припадъци, временна парализа или слепота, нападателно агресивно поведение, нервна хапливост… Може да се изрази обаче и в симпатикотонична тревожна симптоматика, примесена с типичната хистерична такава.  В случай на хистерия с подлежаща я етиология на потиснато либидо, симптомите се явяват отдушник на натрупания енергиен заряд, но и невротичен начин да се преживее, макар и в изкривен вид, комуникативната, преливаща и афективно взаимообменяща функция на сексуалността – през скандал, през привличане на вниманието със симптомите.

Наблюдаваният характер тук най-често е ригиден, с привличаща внимание маска.

Понякога, през механизма на хипохондриазата, конфликтът на „искам, но не си позволявам да проявя либидото/ психичната си енергия“, се оттича в психичната фиксация във вярването за преживявана, най-често фатална болест. Фантомната болест, в която човекът се фиксира, може да се мени всеки месец, седмица, ден и час, но механизмът на изместващо оттичане на споменатия психичен конфликт, изразен в репресирано либидо, си остава същият. 

Хипохондриазата представлява защитен механизъм, разреждащ психично напрежение чрез предъвкващото ментално занимание с търсене на заболяване. Разреждане на напрежение, но и отместване на вниманието от болезнен, патово неразрешим конфликт, в случая „иска ми се, но не ми стиска“. Когато индивидът се фокусира в съмнението си за болест, избягва досега с потиснатото желание. Тогава психичната му енергия се преобразува в хипохондрично фантомни симптоми.

Разрешаването на невротичната ситуация се случва при смекчаване на моралната цензура и изява на либидото в директен вид чрез здрава интимност, но и чрез творческа сублимация. Защото творчеството е продукт както на кондензация, спускане на любовта, така и на сублимация, трансформиране на либидинозни пълнежи в съзидателно вдъхновение.

Ако в миналото хистерията и хипохондрията, предизвикани от морално потискане на сексуалността, са били масови, то в съвремието ни, са по-скоро изключение. В цивилизацията ни, такава каквато е сега, нравственото махало понастоящем се е залюляло към противоположния си полюс – сексуалният разврат, робията на секса и свързаните с това психопатни властови тенденции, подсигуряващи социална власт, даваща достъп до задоволяване на раздутата сексуалност. В практиката ми потиснато либидо, пораждащо хистерични и здравно тревожни разстройства, срещам при свръхморалните, ригидни характерови персонажи, често при живеещи под натиска на религиозни норми хора -  при това рядко. Както току що споменах, нравственото „махало“ в наши дни е залюляно в другата си крайност.

Натраплива (обсесивно компулсивна) хипохондрия

В работата си като психотерапевт ежедневно преживявам невероятно богат спектър от психодинамични нюанси, изключително богатство от психични наличности в мириади краски, багри и оттенъци. Наблюденията ми показват, че всяка психиатрична таксономия е относителна и представлява по-скоро временен консенсус, съглашение, отколкото твърд факт. Същото мога да кажа и за аналитичните характерови класификации. Срещал съм пациенти, чието характерово богатство и витиеватост на психичните движения включва, но и далеч надхвърля всичко някога описано като психична класификация. Тези ми наблюдения ме водят към заключението, че ползвайки се от опита на колегите в исторически и световен план, е добра идея да уважавам собствения си опит, практика и изводи, които не са нито по-малко валидни, нито по-малко стойностни от тези на който и да е нашумял психолог, психиатър или психотерапевт. Съзнавам, че поради икономическата си, лингвистична и геополитическа изолираност, България трудно дава шанс на творците ѝ да бъдат чути в световен мащаб – което обаче не прави постиженията на българските творци в коя да е област по-слаби от тези на „звездните“ имена на колеги, чийто успех в световен план е силно способстван от споменатите  геополитически, икономически и др. фактори. Понякога се шегувам алегорично, как в държави като Съединените щати, Англия, Германия, Франция и др., е достатъчно едно л. да отделиш, да го поръсиш със захар и не след дълго целият свят твърди колко е вкусно въпросното л., което обаче си остава л… 

Та, нека се уважаваме и знаем, че заключенията, до които ние, психотерапевтите в България достигаме през изследването си на случаи (case studies), са толкова валидни и „тежащи“ в пространството на истинността, колкото и тези на привилегированите ни колеги от силните икономически държави. В по-широк смисъл същото важи и за българските писатели, актьори, режисьори, художници, музиканти и т.н. Толкова с лиричното отклонение относно самоуважението…
................................................................................................................


Едни от най-честите симптоми при тревожните разстройства, са обсесивните (натрапливи) мисли и компулсии (ритуали). Ритуалите могат да бъдат поведенчески, но и чисто мисловни. Нерядко натрапливостите се фокусират в мисли от здравно тревожния спектър. Хипохондрични натрапливи мисли и защитни ритуали. Тогава, каквато и да е етиологичната картина на развиващия се тревожен процес, водеща в състоянието става здравната тревожност. Когато такъв тип натраплива хипохондрия е поддържана относително кратко време, с нея се работи успешно. Все още случващото се е на предимно психологично ниво, не е успяло да проправи устойчиви и упорити неврални пътечки. Чрез методите на поведенческата, когнитивната терапии, на майндфулнес/ хипнотерапията и преживелищната работа „през тялото“, подлежащите обсесиите и компулсиите страхове успешно се погасяват, десензитизират се. Тогава самите обсесии и компулсии се минимизират до нормално протичащ психичен процес.

Формално погледнато, такава клинична картина би трябвало да бъде съотнесена към обсесивно компулсивното разстройство. Споделям я тук, поради обсесивната фиксация в здравно тревожни/ хипохондрични сценарии. 

При натрапливата хипохондрия защитният механизъм хипохондриаза протича, случва се, но поддържащите го тук вторични печалби са по-лесно достижими от разширяващото се съзнание. Достижими и с известно смирено усилие, качествено преобразувани. Смелостта при нуждата от „гмуркане“ в тревожната десензитизация и погасяване на страховете, е далеч по-лесно развивана. По моите наблюдения, характеровите структури, най-често развиващи обсесивно компулсивни състояния и в частност, натраплива хипохондрия, са ригидният и лидерският характер (виж тази ми статия).


 Хистерична хипохондрия

По различен начин протича динамиката при хистеричната хипохондрия обаче. При нея външно оплакванията са подобни. Пациентът се страхува от летални болести. „Подводните“ психични движения тук обаче протичат по механизмите на конверзионното разстройство/ хистерията. Когато психотерапевтът работи с хистерично хипохондричен човек, усещането е сякаш всички усилия по промяна се сблъскват с нещо като капсулирана, тъмна зона, която упорито не допуска или много трудно допуска намеса, въпреки всички количествени и качествени терапевтични усилия. Зона от вторични печалби. Тук несъзнаваните печалби обаче са изключително силни, автоматизирано автономни и както казах, капсулирани, изтласкани устойчиво извън обсега на съзнателността на индивида.  Когато чрез когнитивно поведенческа и хипнотерапевтична работа се правят опити за проникване в тази несзъзнавана изтласканост, за малък отрязък от време съзнателността на човека се разширява, той осъзнава печалбите от получаване на внимание, грижа, непоемане на отговорност, подкрепа от значимия друг, невротично привличане на присъствие чрез вменяване на вина и предизвикване на съжаление, представляващи всъщност хистерична манипулация… Осъзнаването при хистеричната хипохондрия обикновено се случва за малко, мимолетно е. Като правило, не след дълго, дори броени минути след това, механизмът на изтласкването сработва мощно, капсулирането отново се случва, а по изместващия механизъм на хипохондриазата, съзнателното внимание изплува отново до обсесивното предъвкване на тревожно болестни сюжети. 

Нека поразмишляваме. Какво представлява изтласкването? То е „избутване“ на психични факти извън полезрението на съзнанието, в несъзнаваното. Класическото изтласкване е на болезнени, психотравмени факти. Първоначлната етиология при хистеричния механизъм онтогенетично е същата. В поредица от автобиографични последователности от жизнения цикъл на индивида, болезнени микро или макро травми, липси, такива като самота, изоставеност, необичаност, са дълбоко изтласкани в несъзнаваното, а задоволяването им е започнало да се извършва по изкривен, невротичен начин, чрез хистеричното „разболяване“, получаване на симптоми, вменяване на вина и т.н. автоматизирани психични процеси и социални поведения. 

Извън личната етиопатогенеза и онтогенетично развитие на всеки случай, това което се наблюдава в настоящия психотерапевтичен процес, е въпросното мощно изтласкване, капсулиране на несъзнавани травми от изоставяне, безлюбна самота, провал и смърт, присъстващи в ядрото на несъзнаваната хистерична капсула. Над тези и др. ядрени травми, като втори слой в същата метафорична капсула, могат да бъдат проследени също така силно изтласкани вторични печалби (някои от тях споменах по-горе). Като един невротичен гард, като един пазач на прага на несъзнаваната хистерична зона, механизмът на хипохондриазата с огромен напор измества налягането на вниманието, отклонява го в повърхностно взиране във фантомни болести, които са „чувствани“, тоест през нагаждане на хипотезата, е вярвано, че присъстват. Какво по-точно представлява хипохондриазата? Ако векторът на действие на изтласкването, е насочен от съзнаваното към несъзнаваното, то при хипохондриазата, е в другата посока – от несъзнавания, изтласкан хистеричен „пашкул“, към повърхността на съзнанието. При това, при хистеричната хипохондрия, силата на хипохондриастичното изместване на вниманието, на един пълен с налягане напор, изтикващ вниманието на човека надалеч от хистеричната база, е огромна. Съзнанието на хистеричния хипохондрик е като шамандура, която макар и с помощта на психотерапевтичните усилия да смогва за малко да потъне до хистеричния механизъм, колкото и да се полагат усилия, не след дълго изплува обратно на повърхността, поддържана поравно от налягането на изтласкването надолу и на хипохондриазата нагоре в невротично откъсване на съзнание от несъзнавани процеси.




По наблюденията ми, най-масовата характерова структура при хистерична хипохондрия, е орално-ригидната. Орални травми, компенсирани от ригиден негативизъм, фатализъм и интелектуализации. Понякога ядрената характерова структура клони повече към ригидността, но отново с един регрес в оралността и фиксация в травмите от изоставяне, самота, провал, смърт... 

Психотерапевтичният процес, когато се работи дълбинно и холистично, извън едното симптоматично успокояване, на даден етап се превръща в сизифов процес. Колкото и терапевт и пациент да полагат усилия по разширение на съзнанието и промяна, сизифовият камък на продвижението отново се свлича до изходна позиция. Шамандурата на съзнанието изплува отново и отново, въпреки ползваните мощни поведенчески, хипнотични, медитативни, психотелесни методи.

Центърът на самосъзнателност, макар и много повече от работната памет и вниманието на социалната личност, се проявява през нейното съзнание. Психотерапевтичните методи целят разширение на съзнанието, проникването му до несъзнаваните дълбини и висоти, чрез „развързване“ насмолените възли на невротичните защитни механизми и когнитивни изкривявания. При хистерията като цяло и конкретно, при хистеричната хипохондрия, вниманието на индивида е упорито и автоматично връщано в плитчините на психичния океан от споменатите механизми на изтласкването и хипохондриазата, поддържащи неприкосновения суверенитет на вторичните невротични печалби, уж подсигуряващи неслучването на базисните психотравми, капсулирани дълбоко в хистеричния „пашкул“.  

Как тогава, при хистерична хипохондрия и при хистерията като цяло, въпросната метафорична шамандура на съзнанието може да се пропука, за да приеме в себе си несъзнаван материал  и при такова съзнателно разширение, дискутираните невротични защити да бъдат преодолени, вторичните печалби ясно и преживелищно осъзнати и задоволени по здрави психоемоционално и социално начини, а ядрените травми излекувани?

В световния психотерапевтичен опит в този случай няма ясна процедура и работещ протокол, въпреки опита на многото колеги през повече от сто години. Защо хистерията с несексуална етиология, за разлика дори от нелекото за успешна работа обсесивно компулсивно разстройство, тревожни и афективни разстройства въобще, е така „костелив орех“, вече разясних по-горе. Как да се процедира тогава? Въпросът е именно КАК?! Как надхвърля какво, надхвърля колко, кога, докога, къде въпросите. Отговорът на всички тези въпроси е наложителен. Нужно е терапевтът много добре да познава какво се случва, да проследява динамиката на процеса, да знае кога и колко да се намеси, какви методи да ползва. Истината обаче е, че при хистерията и конкретно при хистеричната хипохондрия, още по-важно е КАК се процедира. А именно, с любов, с много дълбок и плътен синхрон с целия психичен процес на човека, с дълбоко спечелено доверие, с една резонираща и с най-малките му психичнии нюанси емпатия. Емпатията не винаги е проявявана през мекота и обгръщане. Понякога, на фона ѝ, терапевтът е силно предизвикващ и разтърсващ. Но, неизменно в контекста на дълбока и автентична емпатия, фасилитираща разтапянето на „стените“ на съзнанието и пропускането на несъзнаван материал в него. 

Топлината на любящата емпатия разтваря изтласкването, стапя хипохондриастичното изместване „нагоре“ към плитчините, лекува базисните травми, фасилитира осъзнаването на вторичните изгоди и пренасочването на доброто намерение в тях към адаптивни психични възприятия и социални поведения и модели. Психотерапевтът „заразява“ със собствената си емпатия, на фона на подходящо ползваната методика, индуцира в пациента пълна с доверие любов така, че гореспоменатото разтваряне и разширение на съзнанието и психична преработка да се случат при все повече събудената собствена обич и автономна самоувереност.

Орлин Баев