Щандът на Розалия

Варна - нов мол. Докато съпругата обикаляше магазините, гледах втората серия на "Джуманджи". Обичам фентъзи... След това: "Хайде да отидем на една сергия, ще се запознаеш с една много приятна и интересна жена...". Викам си, "Аман от магазини..." - като цяло, никак не обичам мотането из разни свърталища на стадното мислене (модата) и суетата... Ама, нейсе...

Щандът на Розалия ме грабна веднага. Собственоръчно, от самата нея брани от цялата страна билки, "тунквани" в смола и изящно оформени като колиета, гривни, обици... Щанд с малки бижута, излъчващ обаче огромна притегателна сила. Някакси детска, невинна, чиста и много мощна сила - бижута, съдържащи в себе си детски, ангелски усмивки. Просто се усеща в пространството. А аз чувствам...

Всяко произведение единствено по рода си, правено ръчно, на нищожна спрямо качеството си цена, но с вложено сърце - чисто и красиво сърце... Розалия от Добрич... Знаеше за всяка билка - откъде е, кога се бере, за какво някой я ползва, а отвъд това, каква енергия носи. Бяха ѝ приятели -амулети на силата, които буквално раздаваше за някакви си 20-на лева. Купихме доста за съпругата и за подаръци...

- Розалия, имаш ли сайт, фейс страничка? Искаш ли да споделя за теб, да изразя благодарността си? - попитах жената с вълшебните сини очи, говореща си с билките, живеещи в душата ѝ...

- Не, нямам сайтове и не се рекламирам през интернет. Искам да общувам с хората, на които давам тези неща, да им дам част от себе си. - каза Розалия, докато излъчваше естествената магия на чистата душа. Когато направихме комплименти на произведенията ѝ, отначало енергията ѝ защитно се затвори, а после постепенно разцъфтя като аромата на цветята, струящ от медалионите ѝ...

- А не искаш ли да си направиш един сайт с "Добави в количката" - реалната цена на творенията ти е многократно по-голяма, а със сайта ще бъдеш залята от поръчки!

- О, аз и сега не смогвам - много магазини ми искат по много бройки, но не се съгласявам. Държа всяко нещо да е уникално и да влагам душата си в него.

- Е, ако наемеш и обучиш две-три момичета.. - предложих добронамерено...

- Е не, не - не търся големи печалби и масовка. Влагам любовта си и искам да продължа така. Парите са ми предостатъчно и чувствам, че заплатата ми вече е давана отгоре. Не искам да променям нищо... - Розалия се усмихна, а очите ѝ заблестяха като бижута, леещи сърцатост...

...

Орлин Баев