Страници

петък, 31 декември 2021 г.

Церн колайдерът и изкуството да буташ колата

 

Ключови думи: Затъване, бутане, дърпане, отворени сърца и души, пот, културни и готини хора, задружност, взаимопомощ, взаимна грижа, безусловна подкрепа, Церн колайдерът, физиката на високо ниво и правенето ѝ, математиката и програмирането във физиката, човекът зад учена и психиката... В тази посока...

...

Със съпругата бяхме за два дни в к-с „Европа“, Долна Баня. Много яко място. Едни такива чисти стаи, белички, всяка с джакузи. Басейн с много гореща минерална вода, друг за плуване, сауна, парна баня, добър ресторант. Какво му трябва повече на човек...

Тръгнахме към язовир „Белмекен“. Хубаво, но по-нагоре започна сняг, а на 500 м. преди язовира, тясно пътче с навалял 30-40 см. сняг. Зимни гуми, 4x4, но без вериги... Надценихме се, затънахме и ...край. Викаме си „леле, замръкнахме тук, сега накъде...“. Тогава отникъде в началото на пътя се появи един красив SUV Мазда, а човекът сам слезе и се впусна на помощ. Бяхме в някаква дупка и с бутане не стана. Изтегли ни, като внимавахме и той да не затъне в някоя дупка... Казахме си: „Видя ли, ако не бяхме затънали, нямаше да се появи това чудесно семейство и да се запознаем!“... Изключително културни и точни. И двамата. Светли хора. Съпругата веднага ги определи като IT специалисти. Но, не това е важното. Помощта, безкористността, спокойното и овладяно отношение. Чудни хора!

Оставихме колата в началото на непочистения път, отидохме до язовира. От цяла България, ние двамата. Една друга следа нямаше... 😊 Обичам да се чувствам над нещата, да гледам нависоко  от планинските върхове. А тази самота в природата – обожавам я! Често си представям какво прекрасно място би била тази планета без неразумния двуног примат, причиняващ антропоцен, тоест масирано унищожаващ вся и все по пътя на невежата си глупост. Да, сапиенс, но нека сме разумни наистина, а не насилнически маймуни! ...

Тъкмо се върнахме и що да видим, по един успореден, стръмен и заледен път, друга кола закъсала и буксува. Отидохме да помагаме, ама в леда като вързахме въжето, не става. Появи се трета кола, едно Волво 4x4. Без дори да пита, слезе и той. Не става... Тогава ние и той се вързахме и заедно и трите коли закачени. И стана, излязохме на равното с общи усилия. Сговорна дружина, планина повдига. Бая пот, бутане, дърпане, въртене гуми, буксуване. Но, заедно. И когато събрахме усилията си, всичко се получи. Ей така, сърцато. По човешки. Без условия, без питане ама, ако и как... Имало човещина в България. Особено малко по-нагоре в планината. Всичко се променя в планината. Само няколко стотин метра нагоре и хората започват да се поздравяват, да общуват, да се свързват. Стават Човеци. Благодаря на планината, благодаря за човещината, за даването и приемането, безкористно.

После в хотела, в горещия басейн, гледам една компания от хора около 30, говорят си на английски. Единият дойде, запознахме се – българин. Гледал и слушал в ютюб видеата ми с нлп и хипноза, другите на пси теми... Оказа се, че компанията са всичките физици, работещи за Церн. От цяла Европа. Разговорихме се, към час и половина. За принципите във физиката, микрочастиците, точните науки, психологията, мозъка и невронауките. Паралели, на много нива, по много начини. Аз от физика разбирам колкото Флийнстоун от математика. Но, принципите зад външните различия навсякъде са същите. А и през когнитивната наука познавам научния метод и подход. Обичам такива разговори. Интересни са ми. Зарадвах се как тези живеещи за науката хора мислят. Учени. Много искрени и смирени хора са учените. Мислят на високо ниво, а успехът им в правенето на наука определя радостта им. Чудесни хора. Отдадени на кауза. Толкова ме зарадва тази среща в басейна...

Така прекарахме последните дни на 2021-ва година. Благодаря! Благодаря на живота за всички възможности. Благодаря за човещината!

...

С обич,

Орлин

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!