АЯХУАСКА

Баба Ая

Забележка: В текста споделям личните си преживявания от три дни/ две нощи работилница с ползване на билка, съдържаща ДМТ. След личното споделяне продължавам с описание на параметрите, свързани с качественото психотерапевтично приложение, стъпващо на стабилна научна основа. 

........................................

 

Лично споделяне

 

Намерение

След задължителните за всяка една работилница въвеждания началната вечер, най-сетне взехме първата, а след известно време и втората доза Ая. Преди това: ясно възнамеряване върху какво искаме да работим по време на церемонията. 

Моето възнамеряване бе да овладея импулса. Тоест, да си взема силата обратно от вредните ми навици: преяждане, сладко, ексесивна сексуалност, пороци. Да се науча на здрави граници към мен самия си. Защото със страховете и травмите си съм работил доста и умея да се справям с тях. Но, в мен с течение на времето все повече се разположи един лигльо, който на всяка цена си иска удоволствието сега, веднага. Преди беше „затиснат“ под камара страхове. Когато обаче ги стопих, се появи то, гевезето в мен.

Да се обичам безусловно се научих. Да си поставям здрави граници обаче, ми е трудно. Да удържам, да имам здрава воля при овладяване навиците, ми е по-тежко. Като цяло волева мотивация имам в преизобилност. Но, по отношение на удоволствието, ми е трудно. А ако не му се поставят здрави граници, нормалното „искам“ се превръща в деструктивно. Все едно ядеш още и още сладко – в началото и за малко е ок, но не след дълго изяжда, изпива, разболява, изсмуква калция, заряда, жизнеността...

Любовта обаче освен безусловно майчино приемаща, е и условно бащино ограничаваща. И тази последната е не по-малко важна от първата. Когато човек не умее на самия себе си да постави здрави граници, нарушава и чуждите. Или му е трудно да ги поставя и поддържа. Това е, на което имам на по-високо ниво да се уча – мъжка дисциплина, воля, удържане и трансформация на удоволствения импулс. Мъжка решимост. Това изразено през мозъчната кора, кореспондира със задръжните висши когнитивни функции на префронталния кортекс. А в психоанализата, това умение се нарича „to contain, containment”. Да бъдеш достатъчно здрав, устойчив и голям „контейнер“, удържащ първо самия себе си, а след това и другите. Да си стабилен център, умеещ спокойно да удържи трансферните проекции на другите през стабилността си (идва от преработените страхове, травми) и да отговори съответно, адекватно, самообладано.

Прелях самообладанието по отношение на удоволствения импулс и това в междуличностния процес, защото са свързани по много начини неврално и психоенергийно.

 

Първата нощ

Усетих още първата доза, но втората... Намерението ми бе да взема обратно мъжката си сила и самообладание от пороците, от вредните си привички. Ая ми даде силата. Почувствах се стълб от енергия. Мъжка, агресивна енергия, идваща от недрата на земята. Не беше моя. На живота бе, на живата разумна и творческа природа (Пачамама). През цялото време бях трезв, зрителят ми критично наблюдаваше всичко.  А преживяването... Молих се и продължавах да се моля на Пачамама/ Ая за силата си. Научих се да бъда слаб. А сега искам, приемайки слабостта, да мога и да съм силен. Смирено силен.

Силата боботеше през мен, клокочеше, вибрираше. Нямах ниакъв страх. От нея, от Ая, от преживяването. Никакъв. Наслаждавах се на процеса през цялото време. А силата – заряд, но и емоция. Мощна мъжка агресия. Архетипно се превръщах в едно или друго мъжко животно. А емоцията – агресия. Маскулинна агресия, която ме насити, накара ме да се чувствам като проводник, през който протича огромно напрежение. И бе. Разкошно усещане за сила. Огромна сила. Не моя – на земята. Агресия не в лошия смисъл, а добра, творческа, просто сила. Силата, която възнамерих да си взема обратно от глезотията си. Започнах да жужа, да вибрирам, да пулсирам. От гърлото ми спонтанно започнаха да се раждат звуци. Не викане, а гърлен тътен и вибрация, наситени с мощна, но креативна агресия и сексуалност. Ток, енергия. Наречи го кундалини, няма значение. Помитаща сила. Сигурно можех, но не исках да я спра. Агресия. Добра агресия. Звучи странно, но така я чувствах. Агресия не разрушителна, а съзидателна, проправяща пътища и пъртини. Никакъв страх. Напротив, максимално ми харесваше. Продължи часове. Постепенно се минимизира до асертивност, до решително и спокойно себезаявяване.

Седях в поза за медитация и провеждах мъжка енергия като включен в енергосистемата на Живота. Часове. Абсолютно помитащо преживяване на върховна енергия, проникната от мъжка решимост. „Ето я, вземи си я силата, ето ти я!“ – ми даваше послание Ая. Благодарях ѝ. През цялото време се молех за тази мъжка решимост, исках още и още, а Ая ми я даваше. Много часове. Част от мен бе диво хищно животно, или по-скоро емоционалната квинтесенция на тоталната агресия. Здравият ми разум също си беше на мястото. Осъзнавах всичко, бях адекватен. Силата обаче напираше. Бях като запален от особен неизгарящ огън. Като казвам агресия, имам предвид решима енергия. Не и гняв, не и злоба, нищо такова. Чиста форма на първична, свещена мъжка енергия, на неотклонно намерение. Треперех фино. Не тревожно, нито гневно. Не и физически дори. Енергийно вибрирах. Подобни преживявания съм имал в свещената сексуалност. Но тук, по-силно.

Нямаше изсилване, нямаше умора. Не бях „горе“, не бях надрусан. Просто вибрантен и решим. Естествен процес.

Исках още. Отидох при Шамана за трета доза – изпих я, исках още, още, още. Не лакомо, а решимо. Някаква тотална, спокойна дързост. Но, „Стига ти толкова за днес. Наслади се на процеса!“ – заяви шаманът и отсече.

Аяхуаска засилва цветовете на макс. И най-тихите звуци стават различни. Занулява. Усещането за време се променя масирано до присъствие в настоящето. Чувстваш се свързан. С хората наоколо, с планетата, с космоса, със съществата, с Бога, с любовта. Чувстваш се и си. Потокът от енергия те насища от върха на главата до пръстите на краката. И не само. В мрежата на Живота си, свързан си. Ако имаш опит в медитацията, е предимство. Просто преживяванията там се амплифицират. Спомних си филма „Аватар“, дървото на живота, свързаността. Осъзнах, че отдавна я познавам.

ДМТ предизвиква и визуални преживявания. По едно време не виждах хора, а характерови структури, маски, конструкции, протичащи динамики. Залата се преобразува в джунгла, всеки мъничък звук чувах силно, сякаш идващ от растенията и създанията на джунглата. Естественост. Когато регистрирах някое момиче да ходи наоколо, виждах нещо вълшебно, изумително. Ходеше сгъстен енергиен контейнер, пулсираше, красиво се извиваше.

Хората наоколо преживяваха динамиките си. Една жена изстена емоционално и сексуално. За миг само се пренесох в ...черво от енергия. „Марийо дево радуйся, благословено чрево твое...“ – изникна в ума ми откъс от песен. Всичко се засмукваше в това житейско черво, зачеваше, раждаше, умираше, пресъздаваше, трансформираше. Едни форми изчезваха, появяваха се други. Нямаше добро, нямаше зло. Имаше само поток. Течащ живот. Имаше смърт, но нямаше изчезване, а само преливане. Имаше раждане, но нямаше появяване, а само слизане на съдържание във временна форма. Пута мадре и Пачамама заедно в смирено единство.

 

Жената до мен се измъкна от завивката си. Известно време се чудех там ли е, или не. После осъзнах, че е останало само одеалото. Но го видях като черупка, като пашкул. Промени се, превърна се в труп, а пред погледа ми преминаха хиляди смърти в секунда. Телата оставаха като тази завивка-черупка, а душите просто заминаваха. А тъжащите тъжаха не заради реалните Хора-души, а поради проекциите на собствените си страхове, травми и липси...

 

При мен дойде англоговорящ джентълмен, част от екипа на организаторите. Започна да ми говори, а аз го виждах като същество от светлина, като лъчисто създание, като поле от енергия.

 

Приветствах Ая с отворено сърце. Отидох за т.н. Рапе – билка, която се впръсква в носа и действа пречистващо. Тогава я видях. Видях Ая. Наречи го предизвикано от прием на ДМТ халюцинаторно преживяване, или архетипна опитност, пренасяне в свят от енергия и по-фини сили, закономерности и принципи... Въпрос на избор и система от вярвания. Но я видях. Не мъж, не и жена. Не и човек. Горски дух. Издължени устни, лице като листна розетка, тъмни очи. Тялото обвито в проста дреха като от зебло. Пушеше лула, няколко пъти си завъртя главата, издиша към мен. Баба Ая.

На фона на цялото променено усещане и съзнание, осъзнавах всичко пределно ясно. Просто се доверих на преживяването...

Агресията ми стана все по-тиха, все по-тиха. Премина в спокойна решимост.

 

Втората нощ

Още в края на първия ден енергията ми се промени. Стихна, притихна, смири се. Първият ден преживяването беше много силно – отвътре навън.

Вторият обратното, отвън навътре. Смълчано, мирно, спокойно намерение. Поддържах възнамеряването си, но вече медитативно, през осъзнаване потока на живота. А той се чувства особено силно с Ая. Вторият ден се потопих в дълбока медитация.

Особено се наслаждавах на свирукането на шамана. Непринудено, създаваше усещането за естествено вървене по горска пътека, за „всичко е такова, каквото е“. Жив, мъртъв, има те, няма те, постигаш, падаш – такова, каквото е, equanimity.

Организаторите неслучайно са подбрали особено въздействаща музика, а две момичета с много талант пееха божествено на няколко езика. Ако имаш опит в медитацията, Ая автоматично те води в тази посока и я засилва стократно. Благодарих, много. На родителите си. На съпругата си, на любимите си същества. На Живота през тях.

Помолих се на Ая да ме насочи. Появи се пред мен. Същият горски дух, част и проявление на великата майка природа, на Пачамама. Отново, както на предния ден, бях пределно ясен, буден, трезв. Като я видях и чух, през ума ми премина: „Орлине, сега това реално ли е?“. Но, Ая бе пределно убедителна. Каза ми, че е с мен и ще бъде с мен в изпълняването на намерението ми. „Ще бъда с теб, ще помагам, но е нужно да положиш своите си усилия също!“ Насочи ме и по други мои казуси, които не искам тук да споделям поради твърде личното им и свързано не само с мен естество.

Ая и двата дни бе много топла и любяща към мен. Образът ѝ се разрасна изцяло до Пачамама, творческата и разумна майка природа.

Свързването с майката природа те прави част от цялото, такова каквото е. Ая/ Пачамама ми показа и болката си, сподели я с мен. Показа ми избиваните животни, изсичаните гори, изтезанието на животните с душички на деца в лабораториите на учени примитивни бездушници... Плаках заедно с нея. Каза ми, че това не може и няма да продължава още дълго, че нещата ще се променят, човечеството ще намалее количествено, ще бъде обуздано и ще стане по-качествено...

 

Оказа се, че с майката природа сме стари познайници и приятели. Общувах с любовта ѝ през практиката си на молитва, медитация, свещена сексуалност, естествено емпатийно свързване с чувстващите същества. Фасилитираното от билка преживяване единствено в известна степен засили това, което така или иначе преживявах ежедневно. Любящото свързване!

 

Среща със стар приятел!

 

.........

 

Следва описание на някои параметри на работата с Аяхуаска

 

Какво е Аяхуаска?

Това е лиана, която расте в джунглите на южна Америка и съдържа в състава си ДМТ, молекулата на духа. ДМТ естествено се произвежда от епифизата, а силен неин бустинг е искрената дълбока молитва, медитацията, свещената сексуалност, практиката на любяща благост, съчувствие и емпатийна свързаност. Понякога към основния извлек от Аяхуаска, се добавя и Чакруна – билка с психеделични триптамини. На церемонията, на която бях, комбинацията бе именно такава, плюс известно количество ароматни билки като подправка.

Наричат Аяхуаска баба Ая или просто Ая – алегорично олицетворение на символично женската, скрита природа на лианата.

 

Защо Аяхуаска?

В момента протича масирано реабилитиране на психеделиците, ползвани като лечебен помощник в терапията на невротичности, зависимости и депресия. Веществото спомага създаването на нови мозъчни връзки и мрежи, увеличава се дендритната плътност и устойчивост при невралните промени и епигенетичното репрограмиране.

 

Пристрастяване?

Такова няма. Съвсем различно от наркотичните вещества е. Хората, които понякога ползват психеделика, споделят много различни характерови качества от употребяващите дрога, а целите са други. Какви са? Психична и/или психодуховна работа по оцялостяване, по осъзнаване и трансформация на маладаптивни съдържания чрез достъп до ресурс от любяща свързаност. Обикновено хората, интересуващи се от Аяхуаска, са високо интелигентни, културни, образовани. Често приемът е търсен не толкова и само като помощ при тревожно състояние, а като временен помощник, катализиращ духовния път.

 

Панацея ли е?

Не! Билката може да спомогне собственото намерение, активна психотерапевтична и социална работа в посока самопомощ. Да, има дълбоко и благотворно въздействие върху мозъка и централната нервна система, създава наситено терапевтичен контекст за здрава промяна. Не може и не бива да се очаква обаче механично да свърши собствената работа. Може само да я фасилитира, акселерира и подобри. Накратко, не се „чака на нея“ пасивно и механично. Не се приема прекалено често, а се ползва единствено като бустинг и помощ на личния терапевтичен процес.

 

Докога?

Лично е. Принципно обаче, след известно време нуждата от прием отпада. Бил е нужен, докато човекът стигне устойчиво до собствения си вътрешен ресурс, самообладание и себерегулация. Според мен ако в началото ползването е оправдано дори няколко пъти годишно, при ефективна работа по себе си след година или две е наполовина, а след още толкова веднъж годишно и по-рядко.

 

Задължително ли е ползването?

Не! По вътрешен повик е. Както писах, далеч е от дрогите – не пристрастява, действието ѝ е различно, а мотивацията идва от тяга към синхронизиране със смисъла. Употребата на Ая може да бъде силен помощник при упорити зависимости или тежки невротични/ тревожни състояния.

 

Кой има право да приготвя, дозира и прилага веществото?

Засега, обучени лечители, вещи в това. Могат да бъдат наречени шамани или знахари – хора, които са приели познанието от преподавателите си шамани след щателна подготовка и личен опит.

На фона на течащите изследвания, може да се предположи, че съвсем скоро администрирането на психеделици ще бъде обучавано като направление в помагащите професии и ползвано след регламентирани обучения от психотерапевти, лекари и др. Така или иначе, това вече се случва. Много от лечителите, които прилагат Аяхуаска и въобще психеделици, са и психолози-психотерапевти, виждащи научно базирания смисъл да се обучат. Засега, както споменах, тренингът е главно при шамани. В недалечно бъдеще обаче, това ще се промени.

 

Има ли рискове?

Да. При предразположеност към психоза, химическите съставки в психеделиците и самото преживяване могат да бъдат отключващ тригер. Наблюдавал съм такива случаи. Рискът тук е значим, а ползването им в такъв случай, е ходене по тънък лед.

При неврози, е добре срещата с Ая да бъде фасилитирана и подготвена от качествен психотерапевтичен процес. Така е далеч по-ефективна и случваща предназначението си.

За всеки ли е? Не! За кого е, споменах.

Микродози

В научните изследвания ползването на психеделици като психотерапевтичен помощен инструмент, се коментира администрирането на микродози от веществата. Малки дози, които не предизвикват промяна в съзнанието, но имат значима роля в оптимизирането мозъчните, а оттам и психичните процеси. Кои вещества са психеделици? Аяхуаска, псилосцибин, лсд, мескалин и др. 

 

Кой води конкретната работилница?

Екип психотерапевти-курандерос. Курандерос е испанската дума за лечител/ шаман. Главен водещ бе курандерос, психотерапевт и хипнотерапевт, харизматичен и вещ колега. Целият екип се състоеше от психолози-психотерапевти, интегриращи шаманския подход в прагматичния си процес на помагане.

Много силно водене, организация на събитието, прекрасно подбрана музика и ползвани от  колегите шамански прийоми.

Как протече уъркшопът?

От петък вечер, до неделя следобед. Два вечерно-нощни приема на Аяхуаска (до 3-4 сутринта), всяка нощ по два пъти. Преди самата Ая, се приема прекурсорна напитка Чакруна, оптимизираща действието ѝ – има вкус на какао. Самото въздействие на Ая приемът трае (по-осезаемо) по около 5-6 часа заедно двете дози. Втората доза е с наслагващо се действие, около два часа след първата и повишава действието ѝ. Може би два часа преди края на всяка нощ, по желание в носа се впръсква т.н. рапе – растение стрито на прах, което съдейства пречистването.

Извън обичайните процедури за работилница, на два пъти по три часа си давахме обратна връзка/ интегриращо говорене за преживяното. По обичайния психотерапевтичен начин.

 

...

 

Благодаря! Благодаря за чудната организация, за точните хора и прекрасните водещи!

 

Благодаря на Пачамама!

...

 

Орлин Баев