Някои констелационни принципи

Disclaimer: Краткият текст по-долу представлява скицираните ми записки и разсъждения от модула „Системни констелации“, воден от психотерапевта и констелатор Катюша Павлова. Модулът е част от обучението в Естествена Психотерапия. Споменатите принципи са само малка част от богатството на прекрасния метод „Системни констелации“, а текстът не претендира за изчерпателност.

 

Право на принадлежност към системата и зачитане

-         На абортираните деца – умишлено или пометнати.

-         На жертвите на война и насилие в системата.

-         Предишните връзки, любовниците, дори и еднократните сексуални „забежки“.

-         На душевно болните, приемани за срамни участници в системата.

-         На насилниците, гадовете, психопатите, убийците.

-         Всички в системата са равнопоставени.

 Когато дадени нежелани участници в системата не са виждани, зачитани и приемани, а поради срам, болка или пазене на тайна са изключвани, тяхната съдба, качества, енергия, се предават на определени участници напред в системата. В констелациите често изникват прикрити аборти, ранни смърти, починали по време на бременността или мъртвородени близнаци, дадени крити роднини или семейни тайни. Когато бъдат осъзнати, уважени и приети, зарядът им се връща в полето.

 

Право на своя съдба и жизнен път

В повечето от десетките пъти, в които съм участвал в системни съзвездия, водещият често насочва към фразата: „Връщам ти/ ви това с уважение!“ или „Освобождавам се от фалшивата лоялност към рода си – връщам тази травма/ болка с респект!“...

Питал съм и съм се питал: „А как така връщам, нали родът точно съответства на собствената ми причинно-последствена натрупаност? Не е ли редно не да връщам, а да преработя, да трансформирам?“. Отговаряли са ми, че съответства, но донякъде, че не всичко носено в този род от участника в констелацията, е негово и затова може да бъде освободено, за да се живее собствената съдба, вместо да се повтарят чужди. Не с всичко от разбиранията на Хелингер съм съгласен и това е едно от нещата. Според усещанията ми, връщането рядко е добър ход. Прилича на механизмите потискане и изтласкване. На замитане под килима. Което не виждаме обаче в себе си, виждаме го навсякъде наоколо си и го преживяваме като съдба. Много ми е механично това с връщането, много ми е инфантилно. Защо ли? Защото кармичните закономерности са прецизни – няма такова нещо като „Родът донякъде отговаря на личната карма...“. Не, отговаря точно, това гласят вътрешните закони и сърдечният ми усет. Та, преработка с огъня на любовта, а не толкова и не само връщане.  

Гореказаното за преработката важи, когато носената тежест е колкото родова, толкова и лична. Разбирането за връщането обратно обаче е действително валидно, когато става дума за семейни и родови маладаптивни модели на мислене, разбиране и поведение, които човекът осъзнава, че са такива и желае да промени. Тогава ползването на изрази от сорта на „Връщам с респект!“ играят ролята на мотиватор за поставяне граници и освобождаване от стария модел (например пиене, отношение към жените, разврат, фалшив дълг и вина и т.н.) при по-дълбок от едните констелации психотерапевтичен процес.

 

Йерархия

-         Родителите дават както, колкото и каквото могат, а децата получават.

-         Децата дават на своите си деца.

-         Децата приемат родителите си каквито са, без да опитват да ги променят и налагат искания към тях.

-         При грижата за възрастните родители, важно е децата да помнят, че са „малките“, а родителите „големите“, без да се държат с родителите си като с деца.

-         Ако децата се чувстват по-големи от родителите си, прекъсват потока на любовта.

-         По-голямото дете стои в йерархията пред по-малките. Това означава, че по-малките не се опитват да променят по-големите си сиблинги, а ги приемат каквито са, без претенции. Вътрешното приемане не противоречи на поставянето на здрави граници, доколкото и когато са нужни.

-         Новата система (партньорска, семейна...) е с приоритет пред старата.

-         Новата връзка след раздяла е по-важна в настоящето, като уважението и зачитането на старата присъства.

 

Потокът тече от родителите към децата и от децата, към техните деца. Както казва народната поговорка, „Няма крава да суче от телето си!“ В човешкото общество обаче семейните субсистеми често са силно объркани. Дъщерята става майка на майка си, или несъзнавано съпруга на баща си (Електрин комплекс), синът родител на родителите си, мъж на майка си (Едипов комплекс) несъзнавано. Под рационализацията „Ние сме приятели!“, тече буквално жестоко смесване на ролите. Детето става родител на родителя, уж приятел, а в същото време спасител. Родителят нерядко сам изисква такова поведение и го контролира през виновната манипулация: „Аз за теб живея, ти си смисълът на живота ми!“, което всъщност означава: „Длъжна си да съобразяваш житейските си избори с изискванията ми, да приемаш мненията и насоките ми сякаш продължаваш да бъдеш дете, докато нали сме приятелки, но трябва да ме слушаш, защото знам какво искаш и е добре за теб (проективна идентификация), но в същото време моля те грижи се за мен като психотерапевт и ме спасявай сякаш аз майка ти съм ти дъщеря, а ти си ми майка...“. Разбира се, подобна объркана динамика се наблюдава и от майка към син, или от баща към дъщеря или син.

 

Родовата система като кармичен костюм

„Родът и конкретното семейство  и родители са кармичен „костюм“, до голяма степен съответстващ на лично изкованата съдба.“ Катюша Павлова

Да, само че съответствието е прецизно максимално, а не рехаво, половинчато и частично. Раждаме се в определена родова и семейна система с точно такава родова/ генетична памет, която най-пълно резонира със собствената ни, съградена от самите нас причинно-последственост (карма).

 

Видове констелации:

-         Групови - стандарни.

Г   Групови - с поставяне енергията на казуса.

-         Лични, със символни човечета.

-         Лични, с предмети, столове, с имената на участниците в системата написани на листове.

-         Хипнотерапевтична констелация, с водено въображение.

-         Фирмени, организационни. Зачитане на напусналите.

-         С думите от изреченията на ограничаващите вярвания.

 

Разгулният живот и потомците

-         Ако бащата има много любовници, дъщерята се влияе от многото женски отпечатъци върху нея.  

-         Ако майката спи с много мъже, синът силно се влияе от многото налепени върху му мъжки енергии (son of the bitch, as the saying goes).

...

Мисля върху горните твърдения, чувствам, съпреживявам, интуирам и стигам до заключението, че макар и казаното да предпоставя общи тенденции, от самия човек зависи как реагира на такива дадености. Твърденията изхождат от патриархалните разбирания за социално регулиран живот по двойки. Има всякакви други варианти обаче. Имало ги е и преди в обществата ни, както и понастоящем се тестват различни възможности. От човека зависи как ще реагира на многото енергии, стоварени върху му. Може да се изгуби и никога да не се намери, а може и да се обогати и трансформирайки различията, минусите и плюсовете, да съгради още по-стабилен и цветен собствен център.

 

Прошката

Според Хелингер, когато децата прощават на родителите си, са в позиция „отгоре“, по-големи от родителите си, което нарушава потока на любовта. Ако такова е разбирането за прошката и такава високомерна позиция е влагана в съдържанието ѝ, о‘к, съгласен. Същинската прошка обаче се случва през смирено приемане, максимално от позиция на малкост и „долу“, което не само че не нарушава, а е пряка предпоставка за протичане на любовта. Та, реалната прошка няма нищо общо с разбирането, което ѝ е натрапено в констелациите.

В този клип (клик) заедно с колежка говорим за същината на прошката.

 

...

Заключение: методът семейни/ системни констелации представлява прекрасна добавка към един цялостен/ интегрален психотерапевтичен подход. Всеки, който е участвал знае колко красиво е включването в информационното поле на рода, какво вълшебство е собственото преживяване или съпреживяването на нечии системни динамики директно. При някои особено упорити казуси, когато информацията за коренните първопричини, скрити дълбоко в генограмата, няма как да бъдат другояче достигната, констелациите са незаменим помощник на интегралната психотерапия. Сами по себе си, констелациите са чудни, макар и в известна степен да им липсва активната и прецизна работа в посока решения. От опит знам, че едното осъзнаване причините представлява не повече от 10-на % от цялостната промяна. Затова, когато се ползват като част от по-цялостен подход, констелациите имат полагаемото им се място. Благодаря на създателя на метода Берт Хелингер. Благодаря и на Катюша Павлова за силното представяне главните му принципи, а още повече, за вещото ѝ водене, на което толкова пъти съм бил свидетел.

...

С обич и уважение,

Орлин Баев