Търсене на прозрение (Vision quest)

Какво е това?

Vision quest или Търсене на прозрение, е древна шаманска практика. Търсачът се изолира в планината/ гората сам, без храна и вода, за определен период от време и прекарва дните в молитвена и медитативна практика. Гладът и жаждата, както и неопосредстваният контакт с живата природа, карат човек да занули, да пребивава между този и по-големия свят, на ръба между смъртта и живота. В състояние на дълбоко смирение, се търсят отговори на ключови житейски казуси, касаещи съдбовните посоки на търсача. Настоящият vision quest, за който споделям, се организира от български шамани, свързани с южноамериканска шаманска линия. 

...

Общо седем, от които 4 дни в планината без храна, без вода, без палатка. ограден в пространство от няколко квадратни метра. Спах на земята, върху едно шалте, което висеше в багажника на колата ми и сега свърши работа. В планината. Сам, в тишина, денем пек, нощем студ. Не бях спал така по земята, калта и окопите от казармата... 

Намирах се под един разкошен дядо дъб, с когото се сприятелихме, а всяка сутрин с двойка огромни горски гълъби над мен заспивахме и се събуждахме в пълен синхрон, по едно и също време. Няма телефон, комп, книга – има природата и вътрешния ти свят. На последната нощ едно малко животинче душеше лицето ми и мокрото му носле ме събуди. Стресна се повече и от мен и хукна с прекрасните си малки лапки из храсталака – май беше белка, златка или нещо такова. Хотел звездоброй – не 5 или 7, а милиарди звезди над главата ми. Спах като бебе. Ей така, върху коренищата, върху стеблата на малките дъбчета, на които благодаря, че ме изолираха от дърпането на земния студ. Обикновено не лягам преди 12, а там в гората, далеч от електричеството и съвременните джаджи, заспивах веднага след стъмване и се събуждах малко преди изгрева заедно с птичките, с които заедно го посрещахме с песни и молитви. Следващите стъпки в шаманската линия, която практикува метода, са 7, 9 и 13 дни vision quest.

Не почувствах нито глад, нито жажда. Целта и мотивацията за такова преживяване всъщност не е сухият глад, а търсенето и намирането отговори за живота и себе си. Кристално ясно видях какво ми пречи, но и КАК да го разреша. Много по-ясно от на двете аяхуаска церемонии преди това. С един от участниците в ритрийта се шегувахме, че аяхуаска е като психоаналитик – насочва към изключително обширно, дълбоко и цялостно себепознание, което се присъединява към личния медитативен опит прекрасно. Точно както и в анализата, дава отговори на много ЗАЩО, но на малко КАК и КАКВО… Осъзнах до болка оголено и през тялото приземено поантата на усилията и методологията, която да приложа, за да се реализира намерението, върху което работех по време на куеста.

Когато си сам в планината, ограничен си на няколко метра, нямаш достъп до медии, телефони и каквито и да е технически залъгалки, оставаш ти и природата. А тази наоколо се оказва, че е не само тясно свързана, а е медитативно единна с вътрешната ти природа на ума. С душевността ти. Единението с природата е като естествената психотерапия – намира ключовите зони, „центъра на тежестта“ на казусите ти и решително насочва към конкретни посоки и начини за надмогването им. Не с битки и отричане, а с виждането, че в „проблема“ вече е опаковано и решението… Ако е рекъл Животът, бих искал „да се пусна“ и на по-продължителните периоди търсене на прозрение/ vision quest.

 

Сухият пост

Впуснах се в преживяването без да знам нищо за поста – на интуиция и доверие, без каквато и да е подготовка. Нямах дори спален чувал. Просто отидох. Като се върнах, прочетох в рамките на няколко минутки как сухият глад е много различен. Как чисти възпаленията, премахва мъртвите клетки, кара да оцеляват само здравите и силните, активира мощно имунната система, балансира ендокринната, отделя се огромно количество хормон на растежа. Подобно на камила, организмът черпи вода от външите и вътрешните мазнини. Дълбоко лечебен процес е. Мернах някъде, че в някои държави лечебният сух пост се прави и за 20 и повече дни – разбира се, индивидуално и под наблюдението на медици… Това, което изпитах чисто телесно е, че след втория ден по-лесно ми се завиваше свят при ставане. Отделях урина през цялото време и се чудех как така, след като не пия вода. Другата, по-голяма 😊 физиологична нужда просто спря по време на поста. След приключването на занятието и заключителния темаскал (индианска парна баня с горещи камъни) всяка глътка вода бе като приемане на скъпоценен течен кристал. Когато се върнах у дома, спането на удобното легло, наличието на възглавница и нормална завивка, течащата вода, храната в хладилника – всичко това виждах с искрена благодарност като огромен дар, с дълбоко оценяване и почит.

От опит видях, че за да превключи организмът в нормален режим на прием на ресурси отвън, му е нужно време. Въпреки, че вече от часове пиех вода, бяха нужни около 12 часа, за да проникне до клетките, да изчезне усещането за слабост, а урината да стане нормална.

Гората

Не искам да пиша негативно… Просто ще споделя, че в средна гора до Карлово, където се проведе мероприятието, гора почти няма. Всичко с диаметър повече от пет сантиметра, е орязано. Останал е само шубрак и много млади дръвчета, негодни за продажба. Като се погледне отдолу от шосето, това не се вижда. Вижда се зеленина и човек си мисли, че гората си е там непокътната. Уви, просто младите фиданки се борят за живот и напират нагоре. Старите дървета обаче, които подслоняват стотици видове и са опора на цялата, сега силно разрушена екосистема, ги няма. С изключение на единици, тук-таме оставени, като дъба под който бях. С дъба се сприятелих, но отначало чувствах страха и защитната му враждебност към принадлежността ми към човешкия род, от който той и гората бяха видели предимно…сеч. Когато старите дебели дървета са изсичани, се бъгва всичко – животинският свят също се повлиява, птичките стават по-малко, защото много от тях имат нужда от нормална гора и дървета. Започва ерозия на почвата, тръгват наводнения… Зад политическите и икономически причини, стоят психичните – алчността, гордият егоизъм, лакомията, откъсването от Бога и любовта. Умишлено спирам дотук.

 

Организаторите. Церемониите с баба Ая

Хубаво е човек да види как българи, активно следващи пътя към същността си, действително постигат стабилност, хармония и присъствие на духа не на думи, а на дело. За да подейства истински баба Ая, е нужно да бъде комбинирана с ензимен инхибитор. Тук освен с типичната чакруна, имаше Ая приготвена с журема/ мимоза и роза дамасцена. Мимозата също е ензимен инхибитор, а розата насища с българския дух и традиция.

Уникалното бе, че голяма част от латиноамериканските шамански/ курандерос песни икарос, бяха преведени и пети на български. Съответно проникването им – до есенцията на душичката. Пяха се и много български народни песни, посветени на връзката с природата, водата, земята, небето, огъня, любовта… Цялото преживяване насочваше освен към вътрешно себенамиране и лечение, през колективното несъзнавано, към заздравяване и обнова на автентичния български дух и култура. Певците и певиците – просто уникални, ангелогласни.

Водещите колеги, двамата шамани – естествени, харизматични, ненатрапливо присъстващи с истинска центрираност. Прекрасни обединители, чудесни хора – благодаря!

За всеки ли е?

Със сигурност не. Ако човек реши да прави сух пост, е добре да е само в рамките на промеждутъчно хранене (intermittent fasting), или максимум в рамките на ден. За по-дълги периоди, само когато гладът е ръководен от квалифицирани медицински лица. Относно търсенето на прозрение/ vision quest, нека читателят приеме, че това е занимание предимно за шамани, чираците и калфите им. 

...

Орлин Баев