Растения на силата

Кои са ентеогените?

Наричат се още психеделици или растения на силата. Такива като аяхуаска (съдържаща ДМТ), псилосцибин (гъби), лсд (гъбата мораво рогче), мескалин (пейот), ибогаин, мдма (ползвано в терапията на ПТСР), сатива и др. 

Научно базирана промяна в отношението към растенията на силата

В последните 15-на години учените радикално промениха становището си по отношение ентеогените. Оказа се, че 50 годишното стигматизирано табу и приравняването им просто към "дрогите", е далеч от истината. Не са опиати, не водят към физиологично пристрастяване. Ползват се от съвсем различна група хора, с коренно други мотиви. От търсещи себе си посредством психотерапевтичен процес, както и от следващи психодуховни дусциплини, в които са застъпени молитвеният и медитативен подходи към себепознанието. Ако някой някъде ползва психеделици като парти увеселителни субстанции (recreationally), далеч е от духа на уважение и качественото им приложение като помощници в духовния път и психотерапевтичната динамика.

Kaк помагат?

Как помагат? Невропсихиатрите ще се фокусират върху сферата им на интерес и ще говорят как повишават невропластичността, неврогенезиса, стихват предполагаемата мозъчна репрезентация на егото, невромрежата по подразбиране (default mode network),фасилитират създаването на нови невронни връзки и цялостната пренастройка на мозъчната дейност в здрава посока. Психолозите бихме говорили как ентеогените карат егото да се смири, суперегото да приглуши цензурата си, докато мощният събуден потенциал от смисъл подпомага достъпа и преработката и на най-дълбоките принципно несъзнавани, а с помощта на растението на силата осъзнати наличности и динамики до адаптивни. Трансперсоналистите ще упоменават свързване с принципите на разумната природа и духа/ смисъла, даващи заряда да бъдат осветени, почистени и трансформирани подсъзнателните "мазета". Един шаман би казал, че дават както крилете на орела за полетъ в небесата на горната земя, така и устойчивостта и силата на змея, дръзващ да се спусне в дебрите на долната земя... Юнгианците ще ползват метафората за пътешествието на героя, спасяващ принцесата на душата (анимата) от оковите на дракона в личното и колективно несъзнавано... Алегории и символни репрезентации много. На практика, феноменологичното преживяване (лично осезаемото) е за зануляване, освбождаване на свободно пространство за нови пътища и посоки. За рестартиране и получаване достъп до мощен ресурс, чрез който изкованото в ефективна психотерапия намерение за здрава лична метаморфоза, се реализира ускорено, в катализиран вид.

Нови пътища невронни, психосоциални и поведенчески!

Фасилитирана от ентеогени психотерапия

Защо говорейки за ентеогени, намесвам психотерапията? Защото именно психотерапията е главният инструмент за себепознание, себеприемане и себерегулация, а растенията на силата са просто помощници, нежели главни играчи в този път. Защото единствено фасилитират терапевтичния процес, осигуряват ресурс, визия, променена гледна точка, мотивация, неврално-биохимична подложка и ускоряват в известна степен психотерапевтичната пътека. Не могат да я заменят обаче, а когато придвижването по нея не е достатъчно напреднало, защитните механизми не са "разплетени" и човекът не е "скачал" в прегръдката на сенчестите си съдържания решително и качествено, психеделиците могат дори да ужасят неподготвените да видят и преживеят това, което дълго са крили от самите себе си. Затова психотерапия. Затова психотерапевтично помагане, фасилитирано от ентеогени, водено от вещи в призванието и професията си лекари и психолози психотерапевти, които действително знаят какво, за кого, колко, в кой момент от процеса и как го правят.

Научните изследвания вече стигнаха до заключението, че така вещо ползвани, психеделиците могат да бъдат силно ефективни при зависимости, тревожни р-ва, натрапливости, пост травматично стресово р-во, депресия, палиативни грижи, психосоматични казуси...

Качествен контекст. Повишена хипнабилност/ внушаемост. Ползване само по предназначение

Когато в началото на отново възстановения интерес към лечебната сила на психеделиците, преди години учените са подновили опитите си, са ги правили в болничен контекст. Знаете - бели престилки, атмосфера на болест, болка, смърт. Оказало се, че на мнозина от участниците самата среда на експериментите влияела силно. Не на всички (при тези по-устойчивите, със силна вътърешна локализация на контрола средата не била толкова важна), но на мнозина. В болничния контекст маса хора преживявали т.н. лоши пътешествия (bad trips). Когато контекстът бил променен на уютно жилище, вила в природата, средище изпълнено със значими за човека символики (духовни и др.), всичко рязко се променило - лошите пътувания почти изчезнали, а приложението на психеделиците станало дълбоко лечебно.

Защо така?

В момента на писане на този текст, имам зад гърба си осем аяхуаска церемонии. Тотално "ме отнесе" единствено първата. Още от следващата преживявах цялото дълбоко гмуркане и висок полет в несъзнаваното, но без да се губя, със самообладано присъствие. Установих, че тези вещества мощно увеличават степента на внушаемост/ хипнабилност. От 17г. практикувам психотерапия, от 7 преподавам хипноза и знам за какво говоря. Всяка изпята песен, гласът и присъствието на водещите колеги психолози-психотерапевти (в случая назовавани курандерос или шамани) дълбоко се врязват в несъзнаваното. Това, разбира се, е двуостра кама. При такава повишена хипнабилност може силно да се помогне, но и да се злоупотреби. Примерно от водещите съзнателно или не, да се стимулира психична зависимост от преживяването, което да бъде искано пак и пак. Обаче целта на ползването е единствено подпомагане, не и вземане на още и още с десетилетия (не и редовно). Мозъкът, нервната система и въобще тялото ни си съдържат и имат капацитета за производството на ендогенни вещества, отделянето на които с помощта на цялостна психотерапия, духовен път, молитва и медитация, са неизменна част от трансформацията на житие-битието в живот по смисъла. В тибетската, китайската и индийската йога и алхимия отдавна се говори за "капки, ветрове, семенна сублимация, вътрешен нектар/ амрита, вътрешна есенция, змийска/ кръстно-поясна сила на змея" и т.н. символики за ендокринни и биохимични секреторни промени, свързани с пътя по себепознание.

Докато човек е под въздействието на растения на силата, е изключително хипнабилен - знам го от опит. Всяка песен, мелодия, самата обстановка и атмосферата, в която е проведена церемонията, се врязват и проникват през свалените от чайчето с ДМТ защитни механизми дълбоко в несъзнаваното. След това могат да липсват, да бъдат търсени отново и отново, при това далеч не само поради терапевтичния им ефект, а просто защото са сугестивно пропили съществото на участника. 

Стимулиране на автономност

Тогава къде е границата между лечебния ефект, съчетан с добра психотерапия и стимулирането на зависимост при комерсиални и други его подбуди?! В действителното помагане при стимулирането на автономност, както се прави в сърцатата психотерапия! Самият прием задължително е нужно да бъде само част от по-цялостния психотерапевтичен процес и евентуално, психодуховен път. 

Въпросната склонност към психична зависмост е много по-ниска, когато човекът има дългогодишен опит в медитацията. Тогава предизвиканото от психеделика преживяване не е кой знае колко различно от медитативното - просто е по-силно и наситено, поради ползването на екзогенно вещество. Както казах обаче, не бива да се разчита на него, а на ендогенното такова, на лично следваната пътека. Ентеогените - прекрасни фасилитаторти на промяна могат да са, но както третото колелце на детската триколка, е нужно след време да отпаднат от ролята си на главни помощници. Когато човек разчита основно на психотерапевтичната си и духовна пътека, тогава спорадичното ползване на ентеогени е о'к, без обаче да бъдат главен инструмент. По-сериозно участие могат да имат при разрешаването на тежки и другояче неподатливи невротични казуси, след което отново да се разчита основно на собствените усилия.

Обучения

Понастоящем в някои западни държави вече съществуват обучения по фасилитирана от ентеогени психотерапия. Ако трябва да бъда бъда искрен, бих споделил, че изпитвам известна доза скептика по отношение реално даваните ноу хау, опит, вещина, качество, а дори и информация, съдържани в тях. За сметка на това, познавам достатъчно български психиатри и психолози психотерапевти, които имат богат, изпълнен със знания и прецизиран опит в подпомаганата от ентеогени психотерапия. Търсят се законови пътища за провеждането на такива обучения и със сигурност не след дълго ще бъдат реалност. 

...

Орлин Баев