Какво в естествената психотерапия е Божественото?

Не е сложна теологична или философска концепция, нито засукани постулати за иманентно, трансцендентно, персонално, имперсонално, абсолютно примордиално, хтонично или нуминозно, сакрално небесно или профанно мунданно. Не, отвъд лабиринтите на претенциозната лингвистика е разбирането и още повече, преживяването на Бога в естествената психотерапия.  

Ако някому думичката Бог е твърде антропоморфно наситена и така и не успява да я отграничи от онази глуповата визия за пенсионера с бялата брадица на небенцето, спокойно може да се ползват и еднозначните Дхарма или Дао. И все пак, точно думата Бог, отвъд кухите философски анализи, за огромна част от света е ключов тригер за преживелищно единение с любовта, мъдростта и истината. За отъждествяване с творческата свобода на Богочовека, на непреходната същност, неделима част от един многопластов, разумен, сърцат и мъдър свят.

Бог е стабилна база – канара от любящо свързване, от принадлежност към прегърната обичаност, дълбоко мъдра сигурност в смисъла. Появи ли се това присъствие на Дхарма, на Бога в човека, с лекота се лекуват характеровите травми, пренаписва се и се насища с ведра благодарност и любящ опит житейската автобиография. Преживелищно Бог/ Дао е фин, но безгранично истинен потенциал. Дълбоко усещане и увереност в синхроничната и любомъдра неслучайност на всеки от житейските мигове, точно на мястото си и най-подходящ за теб, във всяко сега.

Бог/ Дхарма – това са живите битийни закономерности на любовта, мъдростта и свободата, определящи живота като свещено-смислен, братолюбен и истинен.

Велико е да провеждаш Бога, да си изявител на Дхарма. Има степени и степени в този процес. Аз като автор на тези редове мога да изразя собствената си мъничка опитност в това единение. Малък и много неовладян, замърсен и отклонен от истината човек съм. Искрено говоря. Въпреки това, стремейки се по силите си към същността си, преживяването на Бога ми е познато. Понякога се чувствам като окалян в замърсяванията си килийник, на когото въпреки нечистотата му се дава достъп до живата вода на Бога – затворник, който жадно отпива и се докосва... В едно съм сигурен – ще продължа да се стремя към все по-пълно окъпване в тези живи води.  

Дълбоко психотерапевтично е преживяването на Бога. Досег с потенциал, с огромен ресурс е. Когато тече тази любомъдра истинност през теб, психотерапевтичният процес се превръща в свещено трансформативен, в акт по акордиране със смисъла. Не в свещените писания е Бога – те само могат да насочат. Не е и в научните изследвания – те единствено редукционистично описват количествените неврални, биохимични и въобще, телесни корелати, но не достигат до качественото феноменологично преживяване на вътрешните науки, на реалната опитност. Приемаме науката изцяло, стъпваме на доброто ѝ познание. Но, същинската опитност в Дхарма е преживелищно лична. Отвъд религия и наука е преживяването на Бога/ Дао.

Простичко казано, то е да обичаш, да подадеш ръка, да си Човек. Да тачиш живота във всичките му проявления – в животинките, в растенията, в живия му пулс навсякъде, живеейки в акорд с Него. Имаш ли Бог отвътре си, законите са изписани в скрижалите на мъдрото ти сърце. Не са огради и забрани, а естествени любосмислени потоци, през които се проявяваш. Никой не те спира и забранява, но любящата истинност отвътре ти знае. Цялостен си. Не отричаш, а обемаш и прегръщаш, прихващаш и трансформираш.

Наблюдавам се и осъзнавам. Загубя ли Бога, присъствието ми в психотерапевтичния процес става повърхностно, механично, техничарско, нежели проникновено, магично и трансмутиращо мощно. Съумея ли отново да плувам в океана на истината, самото ми присъствие се превръща в душелечебно.

Пожелавам си все по-пълно да живея по любовта, мъдростта и истината. Пожелавам го и на теб, четящият тези редове!

...

 

 Орлин Баев

 

 

Светлият и спокоен характер старее хармонично

Светлият и спокоен характер старее хармонично

Не е нужно да гледаме света през розови очила, достатъчно е да виждаме светлината и радостта в него!

Когато сме млади, често се заричаме: „Никога няма да стана като мама (татко)!”. Някъде около тридесетте обаче, започват да се появяват първите по-явни характерови черти, идващи от родителския модел, който несъзнавано сме копирали. Около четиридесетте и петдесетте тези черти стават още по-силни. Както се казва: „Крушата по-далеч от дървото не пада!” Ако обаче съзнателно моделираме характера си, коригираме негативното и ненужното, а засилваме и развиваме носещите радост и оптимистичен поглед черти на характера си, нещата ще са различни.

Правилото е, че психичните качества, които оформяме през по-ранните години на живота си – съзнателно или не – в старостта ни се затвърждават до степен ригидност (скованост).

Ако сме изградили светъл, весел и спокоен характер, с напредването на възрастта той става още по-устойчиво спокоен и прераства във ведра мъдрост и хармонична сигурност в житейския промисъл. Ако обаче подхранваме песимизма и недоволството си, с годините те също се затвърждават, изкристализират до много тежки, постоянно съпътстващи ни вкостенели характерови черти.

Разбира се, психичното „вкостеняване”, за което говоря, е по-скоро общо правило, но не и задължителна и неизменна част от остаряването. Всичко зависи от качеството на собствения ни психичен живот и степента, в която поемаме отговорност за него още от по-ранната си възраст.

Има старци с по-голяма характерова гъвкавост и социална адаптивност от мнозина младежи! Щастие за всеки е да общува с тях – те са извор на дълбока жизнена мъдрост, жизнерадост, връзка с духовното, градена цял живот. Такива хора приличат на реки. Личността им е чист проводник за живата мъдрост на живота, която свободно тече през тренираната психика – чрез психотерапия (включително и чрез не винаги съзнаван автотренинг), медитация и осъзнаване.

Ако животът обаче е преминал изцяло в „гонене на Михаля...”, в неосъзнато следване на утъпкани коловози – вътрепсихични и социални, психичните „огледала” на остаряващия човек започват да помръкват, „задимени” от фиксацията в негативното. А това води до намаляване на познавателния капацитет, на психосоциалната гъвкавост и адаптивност, на социалната компетентност.

Не годините изчерпват интелигентността, а липсата на спонтанност и излишният страх от бъдещето. Повишава се характеровата ригидност, като разбиранията за това как „трябва” да стоят нещата стават твърди и непрактично застинали. Снижава се степента на спонтанност и радост от живота. Увеличават се недоверието и скептицизмът към новото. Расте страхът от бъдещето. Може да се стигне дори до апатия, вялост, мрачна и недоволна раздразнителност.

Най-честото извинение на хората, носители на подобна психика, е всичко друго, но не и собственият им избор. Виновно ще бъде здравето и наистина немалкото дегенеративни болести (естествено присъстващи в старостта), държавата, политиците, а защо не и целият свят...

Поради естествените промени в мозъка, нервната система и цялото тяло, при около 70% от хората над 80 години се наблюдава упадък в познавателните функции: памет, интелигентност и мислене, учене, способността за вземане на решения, острота на възприятията и скоростта на интеграцията им в когнитивните процеси и др. Но можем да помогнем на генетичния си фактор, какъвто и да е той, за да бъдем сред останалите 30%. Чрез лека растителна храна, лечебни гладувания, дихателни упражнения, гимнастика. С права мисъл, наситена със здрав, бодър разум и светлоглед.

Българският мъдрец Петър Дънов говори много за правата мисъл, като идеите му удивително се преплитат с тези на съвременната научна психотерапия. Поддържаните дълго време мисли се превръщат в наш характер, слизат до емоционално ниво, загнездват се дълбоко в дългосрочната ни памет, а оттам стават директен стимул за автоматизирано поведение. Да имаш права мисъл означава да бъдеш в резонанс както с духовното, така и със здравата логика и рационалност: „Главата в небето, краката на земята!”

При всяка наша мисъл в мозъка протичат химико-електрични и биохимични процеси, създават се и се разпадат невронни връзки. Така бодрата и светла мисъл – вербална, визуална и емоционално наситена, влияят директно върху „командния ни пулт” – мозъка, а оттам и върху здравето на цялото ни тяло. Не е тайна за никой сериозен учен, че 90% от всички болести се дължат на емоционални и мисловни причини, тоест на процеса на психосоматизация.

Същата тази психика може и да лекува и да ни поддържа здрави и щастливи до края на дните ни. Например Лев Толстой е започнал да учи древногръцки език в ранните си осемдесет години и след две години вече е четял древните автори в оригинал. Той разбира се, е бил дълбоко духовен човек с дисциплинирано мислене и гъвкав позитивен характер.