Какво е това страх - яде ли се, пие ли се?

Дълго време преди години си повтарях: "Какво е това страх, яде ли се, пие ли се?, аз съм силен, смел..." Отвътре обаче врях като тенджера от задържани страхове, неискани от самия мен, отричани, но експлоадиращи през тревожни симптоми и отбягващи поведения. После четях наивно позитивистични и "духовни" книжлета, акцентиращи на "позитивното", а всъщност изтласкващо, че и раазцепващо мислене, опитващо се да заключи в невежествената си частичност собствени наранености в несъзнавани тъмници, да ги окове и практически, измъчи още по-силно. Не може - воплите се чуват, усещат, а огромна част от потенциала остава блокиран. 

После четях иначе прекрасни автори и велики Учители, с изказ обаче наситен с абсолютистично ТРЯБВА, "абсолютна чистота", "диамантена непреклонна воля", "Ученикът е (тонове от абсолютизми)..." и още в този дух. След всеки допир до такова перфекционистично мислене, в мен се създаваше тяга точно към обратното импулс. Сякаш някой стои не на върха на планината, а през девет галактики и измерения в десетото и от неговата си позиция прича в момента недостижими, та чак отчайващо далечни на моментната ситуация повели - оттам и задълбочаващи я през психичните механизми на съзнателно потискане, несъзнавано изтласкване, та чак до тотално лишено от връзка със собствената реалност отричане. Присъствието на описвания процес може да бъде "красиво" наблюдавано в някои общности в страната ни, наситени вместо с братство, с целия спектър от „Вадене на чужди сламки от очите, при невиждане собствените греди“ агресивни проективни идентификации...

 

Център "И.Д.Е.А.Л.", Канада. Автор: Славка Колесар

Има и други, далеч по-здрави процеси, идващи именно от виждането, признаването, приемането, обгрижването, доверие в протичането на любовта през смирението. Това е пътят на естествената психотерапия. Всъщност към занимание с психология и психотерапия ме насочи присъствието ми в общност, живееща не на думи, а на дела през принципите на любящото приемане. Бях приет ведно с всиките ми несъвършенства и допуснат на равна нога. А това ми даде шанс да погледна, видя, осъзная, прегърна, обгрижа и реално да трансформирам дотогава замитаните под съзнателния килим собствени травми. 

Тези несъзнавани части от нас самите имат нужда не от розово бонбонено мислене и отричащо "бъди спокоен!", а от осъзнаване, валидизиране, прегръщане, обичане, излекуване, доверяване и грижа. Преди казвах "Аз съм смел, аз мога!". Сега пред целия свят казвам "Аз съм малък никой, един шубелив варненски дришльо съм! Ако нещо минава, е през мен и въпреки всичките ми слабости". Именно защото пред себе си и пред целия свят не прикривам, а виждам и обичам страховете си, мога заедно с тях да действам. Тогава те постепенно се стапят - остава една здрава база!

...

Орлин Баев

Три стъпки за трансформиране на страха в смело щастие

1) Безпристрастно наблюдение на проявите на страха в тялото и емоциите, от позицията на зрител. Плаване в чувството и телесните му проявления като във вода - релаксирано, наблюдавайки го от позицията на вътрешния зрител отвъд мисловните обозначавания. Всякакви мисловни обозначавания и категоризации се оставят да протекат и се разтворят в това спокойно плаващо наблюдение.

2) Парадоксално намерение - искам още, харесва ми! Страх, дай ми още от себе си! Искам още сърцебиене, още изпотяване, още замайване, още стягания и задъхване, искам още чувство на страх, харесва ми! Това заявяване е не толкова вербално на ум, колкото със силата на намерението.

3) Смирено любящо приемане, от позицията на вътрешния спокоен зрител.

Обяснение: първа и трета стъпка са твърде подобни. Разликата е, че при първата стъпка наблюдението е безпристрастно, а страхът бушува като буря около това спокойно плаващо наблюдение. При третата стъпка се ражда едно естествено възникващо смирение и любов, които насищат спокойното наблюдение и разтварят допълнително страха. Третата стъпка е най-важната. С практиката ми обаче осъзнах, че е твърде голямо стъпало за някои. Затова първите две стъпки са добър преход към третата. Втората стъпка представлява едно директно вклиняване на свободната воля в ядрото на механизма борба/бягство и обезсилването му. Страхът просто няма механизъм да реагира на такова парадоксално и смело намерение и се обезсилва. Биохимично изразено, адреналинът вместо да задейства образуването на кортизол, тласка спокойната мотивация на допамина. При третата стъпка дори се отделят ендорфини и окситоцин - радост и безусловна обич. Искам само да споделя, че този подход извира от личния ми опит. В него е вплетено отношението, което естествено се ражда по време на съзерцание/ майндфулнес.

Горните стъпки са ключови, ядрени при работата с тревожни разстройства: паническо р-во, генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно р-во, тревожна депресия, фобии и пр.

Около този ядрен подход със страха се работи чрез анализ на характера, осъзнаване,призвание и фокус в цел, отключване на творческия потенциал, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни вярвания, медитация, нлп и хипнотерапевтични визуализации и методи, промяна в мирогледа и характера като цяло, подходяща литература, подходяща компания от позитивни, оптимистични и смели личности-приятели, спорт и добро хранене, хранителни добавки и т.н. и т.н.

НЛП техники за работа със страха

НЛП техники за работа със страха

Долните редове са отговор на писмо на пациентка със страхови проблеми.

Забележка: Описаните техники са изключително мощни и оптималното им изпълнение става под ръководството на трениран специалист по ментално здраве (психотерапевт).
.................................

В книгите на Кехоу има много истини, но и прекалености. Определено има закон на привличането, но в много по-различен вид от описваното от подобен тип автори. А това синхронично случване на събития зависи и от цялостната психична структура и движенията в нея, което съвсем се пропуска от подобни автори за масите с добри банкови сметки. Ако законът за привличането беше толкова директен и магично автоматичен, както захарно бонбонено го описват, всеки хипохондрик със силни мисли и страхове от болести щеше да ги има тези болести много скоро. Или човекът с натрапчиви катастрофични мисли би привлякъл ситуация на злополука скоро и бързо. Да, но не. Хипохондрикът цял живот може да си носи страховете, да умре на 120 и да бъде по-здрав от много оптимисти. Човекът Х с натрапчиви мисли може да ги има постоянно и те практически никога не се случват. Защото Вселената не е толкова глупава, колкото я представя Кехоу. Вселената, тази външната и собствената ни вътрешна такава, си има механизми, които много ясно се виждат в психотерапията. Познай себе си и ще познаеш всичко останало, се казваше някъде в Елада.

Въпросните мисли за болести на вас и на близките ви, за злополуки и т.н., са само една защитна реакция на несъзнаваното ви (подсъзнанието), която всъщюност е добронамерена и се стреми да ви защити - вас и близките ви. В основата на тези мисли, наситени със страх, всъщност стои доброто намерение на подсъзнанието ви за щастие и сигурност. Сега, ако си кажете, че Вселената, Космосът, Бог, законът за привличането или както и да се нарече, ще се повлияе от тези мисли, това ще бъде грешка. Вселената е мъдра и ни вижда целите, в цялостта ни. Вижда цялата ни психика, на всички нива, едновременно. А най-силната част от тази психика е това несъзнавано. Във вас, в това несъзнавано, има доброта и силно позитивно намерение, добро желание за здраве, щастие и радост. Вселената вижда преди всичко това. Подсъзнанието ви произвежда мислите на страх, защото по неговата логика то си мисли, че така ще осугури щастието и оцеляването ви, на вас и близките ви. то действа така автоматично, поради факта, че сме до голяма степен и животни, а подсъзнанието ни е именно тази по-стара, силна животинска част от нас, която си мисли, че още сме в джунглата и че като се поуплашим и напрегнем, ще избягаме от лошите хищници. Да, но вече нещата са други, а тази автоматична реакция на подсъзнанието ни повече ни пречи, отколкото ни помага - защото ни пренапряга и всъщност прави нещастни. Затова, сега задачата ви е да вземете положителното намерение, заложено в подсъзнанието ви и да го отделите от неприятните мисли, чувства и телесни реакции. Положителното намерение на подсъзнанието ви е: "Искам аз и близките ми да бъдем здрави и щастливи!". Сега, как да промените мислите и чувствата?

1) Настанете се удобно! отпуснете всяко мускулче на тялото си с автогенния тренинг, който практикувате. Отпуснете и дишането, което може почти да спре, да стне съвсем леко и споконо. Отпуснете и ума си. осъзнайте зрителя във вас - този дълбок наблюдател зад мислите си. Пускайте за известно време мислите да правят каквото си искат, а вие просто ги наблюдавайте, като зрител, спокойна, отпусната и хармонична. каквито и да са мислите, просто ги наблюдавайте и нежно ги пускайте да си хгодят, когато искат да ви въвлекат в хода си. Колкото по-дълго го правите, токова по-тих, спокоен и свободен ще става умът ви!

2) Това са само мисли - вижте се безпристрастно, отстрани и осъзнайте целия си психичен механизъм - подсъзнанието с неговото добро намерение, което обаче действа по един анархичен начин и създава тези неприятни мисли. Осъзнайте, че това са само мисли и те нямат нищо общо с реалността! нямат нищо общо с действителността! Вижте тези мисли сякаш гледате един филм - това е просто филм!

3) Представете си, че сте седнала в един киносалон, на първия ред. Ето, започва филмът с вашите мисли - сценарии. този път не ги гонете, разрешете им да се развиват спокойно, колкото и да са неприятни. просто гледайте сценариите спокойно, с пълното осъзнаване, че това е просто един филм, просто едни нищо незначещи мисли. Не се борете срещу тях, не бягайте от тях, но просто присъствайте и наблюдавайте с интерес и сякаш отстранено, като един зрител. Дори си представете, че ядете пуканки и пийвате хубаво питие в този киносалон. Колкото по-дълго гледате този филм с отношение на спокойно приемане и осъзнаване, че това е просто един ваш вътрешен филм, който нищо не значи, толкова повече страхът ще се разтваря, а оттам и самият филм ще става по-безинтересен и дори скучен. А мислите ще се стопят като илюзии.

4) Когато погледате фима и стигнете до края му, натиснете бутона 'назад" и мислено превъртете филма назад, като в същото време чувате звука от завъртането на филмовата лента назад - тъ гъ дъ гъ тъ гъ дъ гъ... Виждайте как сценарият се движи назад бързо и смешно! А сега пуснете филма напред, но на бързи обороти X 24 напред. Пак чувайте този смешен звук и гледайте движещите се бързо и смешно картини. през цялото време осъзнавайте, че това са просто картини, просто филм. Пак го пуснете назад, по същата технология. Пак напред... Правете това, като сменяте скоростта на въртене към все по-бърза, с осъзнаването на нереалността на гледаното и като си позволявате да го гледате с приемане и спокойствие, както гледате някой страшничък, но интересен филм.

5) Сега, пуснете филма нормално. Съвсем леко и спокойно, на игра и безусилно, променете екрана - направете го по-малък. Още по-малък. Сега го върнете до нормалната му големина. Сега пак го направте по-малък. Сега променете формата на екрана - направте го кръгъл! Сега дълъг и тънък. Сега вертикален и тънък. Сега докато го змалявате и променяте формата на екрана, вижте как се отдалечава. После пак го приближете. Пак го отдалечете. Вижте как картината става черно бяла. Как избл;еднява, как тръгват черти, сякаш е с лошо качество филмът. Образите избледняват още и стават все по-неясни и далечни. променете силата на звука - за малко го увеличете. А сега го намалете. още го нмалете!

6) Сега, като превъртите напред назад, поиграете си с големината и формата на екрана и силата на звука, съвсем леко и на игра започнете да променяте сценария. Съвсем леко, сякаш сам се променя - наситете го със светлина, почувствайте радостта. Понякога ще се връщат старите картини. приемайте ги с отворено сърце и обич, погалете ги нежно. Те самите ще се трансформират в новите радостни лица, усмихнати образи, светли спокойни картини. Чуйте спокойните природни звуци в този нов филм, усетете как проникват във вас дълбоко, доверете им се! Понякога старите картини ще се връщат - чудесно, прегърнете ги - те са само един филм, един стар и полезен сценарий. Когато му се зарадвате, то сам ще започне да се променя - помогнете му съвсем лекичко като игриво променяте картините. като на шега, весело и свободно, към радостни и светли, добри и спокойни! Продължете да творите желаното бъдеще - леко, непринудено и като на шега. Играйте си с образите, наситете ги с мирис, звук, цвят, допир, радостно оптимистично чувство на вдъхновение!

7) Осъзнайте как вие самата сте господарката на собствения сценарий на собствения си житейски филм! Живейте живота си щастливо, спокойно и с отворено сърце!
.................

Правете горните упражнения в дадената последователност. През цялото време прегръщайте страха си като свой най-добър приятел. Имайте едно положително отношение към него набезусловно приемане. Така той се успокоява - защото той, това сте вие, една по-дълбока част от вас. Не се бийте с нея, доверете се на Вселената и станете единна и цялостна!

Успехи: Орлин