С психеделиците внимателно!

С психеделиците – умната!!!

От около година се интересувам от т.н. ентеогени/ психеделици – растения на силата. По-специално от фасилитирана с тях психотерапия. Защо? Има вече хиляди сериозни научни изследвания, показващи невралното процесиране при прием на ентеогени, подлежащо асистираната и насочвана от вещ психотерапевт промяна от зависимост към свобода, от тревожност към смисъл, от депресивност към мъдрост. Като психотерапевт ми се ще да споделя как понякога ми се е искало да разполагам с такъв инструмент – при някои упорити случаи на ОКР, при наистина тежки депресии, при зависимости, при свръхсилно ригидно или психопатно вкопчване в контрола, в случаи на жестоки травми и унищожително ПТСР (пост травматично стресово р-во)...

На запад вече има обучения. Ще се появят и у нас. Бидейки „в кухнята“ на нещата, смея да кажа, че нещата не са толкова прости и голямото УАУ след 50г. табу по тази тема прилича на детско въодушевление без достатъчно научно покритие. Да, рисърчът тече, но няма ясна идея относно мноооого фактори – на кого, колко, физиологични и психични противопоказания, психично пристрастяване, дозировка, в кои ключови моменти от терапията и т.н.

Относно физиологията, оставям темата на медиците. Бих споделил през скромния си опит с психеделиците и вече немалкия такъв с психотерапията.

Други мои статии по темата:

-     АЯХУАСКА

- Растения на силата

- Ентеогените в психотерапията - ютюб интервю с Клаудио Кутзвор

- В търсене на прозрение (vision quest)

Лапсуси в паметта

В рамките на тази една година, в която се интересувам от психотерапевтичното приложение на психеделиците, преминах през известен собствен опит. Осем нощни церемонии аяхуаска, един прием на ЛСД, 8 макро приема на вълшебни гъби (псилосцибин) и микродозиране със същите (към този момент, края на 2022г.).

Това, което накара една гоооолляяяяма многоватова пртедупредителна лампа по отношение на ентеогените да светне в мен, бе един от 8-тте ми макро приема на гъби. Качествени, с оптимално съдържание на псилосцибин гъби – около 10 мг./ грам или малко повече, от един от най-разпространените сортове - златни учители. Този път прекалих. Не отчетох, че бях ял. При първия прием на 3 грама (30 милиграма активно вещество), в продължение на час след това почти не ги усетих. Просто бях хапнал, което явно прави действието по-бавно, но за сметка на това по-продължително. Взех още толкова, общо 6 грама, или 60 мг. псилосцибин.

Този път, за разлика от другите, бе много различно. Едновременно силен екстаз и мощно потапяне в медитативно състояние, както и нелеко пътешествие в подсъзнанието. Сякаш цялата болка на планетата ме заля. Всяко изсечено дърво, убито животинче, всяко човешко насилие над планетата мина пред очите и през енергията ми с огромна болка. Не ми е ново. Свързвам се с колективното несъзнавано не само на хората, а на живите същества и планетата всеки път, когато практикувам медитация по-продължително и отдадено. Затова не мога да нарека преживяването ми лошо пътуване. Не, просто беше много силно, продължи поне 6 часа, а в по-слаба степен още няколко. За сравнение, при 30 мг. псилосцибин с известно съсредоточаване от моя страна мога да функционирам нормално, без външен зрител да отбележи разлики в поведението ми. Разбира се, при всеки от останалите приеми, съм отделял нужното време в подходящия контекст, с качествената ментална нагласа на работа по себе си. Но, този път прекалих с дозата. Беше ценна грешка... Защо? Не поради споменатата по-горе интензивност – просто застинах в дълбока медитация за няколко часа, молих се от все душа с пълна искреност за прокарване любовта на тази земя и въздигането ѝ до по-висока съзнателност. Та, не това...

Спомням си как взех телефона и никак не можех да се сетя платформата, от която да си пусна добра музика без изнудването на реклами (sound cloud). Просто не можех. В същото време пред мен на телефона ми беше саунд клауд приложението, на което обаче някакси не разбирах, че е нужно да кликна... „О‘к - казах си - Явно е от гъбите.“ Пуснах си любимите 6 часови псалми Давидови от ютюб и потънах в дълбока седяща медитация и силна вътрешна работа. След няколко часа си живеех живота в нормален ритъм. Това, което обаче на няколко пъти в следващите дни ми се случи, закачи една голяма отношенческа „обица на ухото“ ми спрямо небезобидността на ентеогените. На няколко пъти в следващите 3-4 дни не успявах да си спомня някоя дума, или успявах след време, а не на мига. Това не е характерно за мен – помня доста добре, паметта ми е услужлива. Така че, веднага го регистрирах и честно казано, се стреснах... В разговор на една от обучителните групи, които водя, стана дума за жестокоста на съвременната наука. За това как ...(евгениката)... на Хитлер отпреди 80 години, е като муха на дупето на динозавъра на съвременното проникване в мозъка и гена с помощта на оптогенетичните лазери, CRISPR генетичните „ножици“, кошмарно-бездушните експерименти с животни и негласно, с хора... Но, не можех да се сетя думата – евгеника. Сетих се едва след няколко часа. Паметовите лапсуси се повториха и ги регистрирах неколкокрано не само в процес на разговор, но във вътрешния ми мисловно-паметов процес. Стреснах се! Казах си: „Олеле, това да не е начало на деменция, след тези 20г. жестоко безсъние?!“... След броени дни всичко отмина и паметта ми си заблестя в обичайното ѝ добро качество. Но, „обицата на ухото“ остана, а горещият ми интерес към психеделиците рязко охладня. Подобен ефект бях имал при единствения ми ЛСД прием, но за много по-кратко, по време на самото му въздействие. Нямал съм го при 8-тте си церемонии аяхуаска – колкото и дози да съм вземал от водещия шаман, умът ми е бил в остра като бръснач концентрация и свръхбудност дори в рамките на промененото възприятие и пътуване в себе си. Гъбите обаче... Кликнах в нета и попаднах на сериозни изследвания по темата, примерно на това. Оказва се, че при по-високите дози на тези иначе лечебни вещества, се наблюдават прогресивни и право пропорционални на дозата проблеми с паметта. Обикновено преходни, но при редовно повторение на приема в голяма доза, възможно и перманентни. Опарих се от личен опит. А той е по-ценен от всяко прочитане на чуждия такъв.

За какви паметови увреждания се говори в научните проучвания? За такива в работната памет и извличането ѝ от дългосрочната семантична и свързана с думите памет. Под влияние на веществото, се наблюдава силно снижаване и на процедурната памет, тази за моторни умения – примерно как да се облече човек, да извърши поредица от действия – тези промени отшумяват почти веднага след преминаване на действието на веществото. Сривовете в извличането и конструирането на паметови следи между работната и дългосрочната памет обаче могат да траят с дни и по-дълго, в зависимост от честотата на приема и дозата. Едно е сигурно – тези вещества силно въздействат върху амплифицирането на автобиографичната памет. Човек може да си спомни множество дълбоко наситени емоционално, изтласкани спомени от собствената си история дори от най-ранните си годинки и даже от бебешкия си период. Ако обаче цената за това е увреждане на семантичната (смисловата) и вербалната памет, струва ли си?! НЕ!

Такива паметови промени се случват единствено при прекаляване с дозата. Когато количеството и честотата на прием са оптимални, не. Отново се потвърждава старото правило, че количеството прави дадено нещо отрова или лекарство. 

 

Сравнение с медитацията

Ако читателят има дългогодишен опит в медитацията и по-специално с участието в интензивни медитативни оттегляния, знае какъв мощен ефект върху паметта има тя. Да, на епизодичната автобиографична, но и върху семантичната, пространствената, процедурната, емоционално-сензорната. При здравата медитация няма каквото и да е „изфирясване“. Напротив, дълбоко преживелищен психотерапевтичен процес е. Психотелесен/ отелесен процес, при който проприоцептивните сензорни усещания се оказват съдържители на клетъчна травматична памет. Медитацията едновременно дава достъп до най-дълбоките ни травми и съдържащите се в тях маладаптивни вярвания, и предоставя свръхсъзнателния и психоневрален ресурс за преработката им до здрава стабилност. Отново процесът може да бъде никак нелек, да се наложи посрещане на интензивни съдържания от личното и колективното несъзнавано. Но, едновременно с това е събуден реципрочен потенциал, както и неприятни странични ефекти практически отсъстват, когато медитацията се прави разумно, като част от процеса по личностова преработка и интеграция около ядрото на целостта.

По време на медитативни ритрийти паметта ми е ставала прецизна като лазерен лъч. Събуждали са се дълбоки раннодетски спомени, та дори от пренаталния период и от предишни гмуркания в бинарния свят (въплъщения). В същото време чрез събудения реципрочно свръхсъзнателен ресурс от любяща мъдрост, преработката на травматичните спомени по време на една приземена, психотелесно-сензорна медитация, става с относителна лекота. На фона на цялостното лечебно проникване на медитацията не само в психиката, но и в невралната ѝ база – мозъка и нервната система. Дълбоко терапевтично успокояване, траещо месеци след всеки интензивен ритрийт (при десет дневно оттегляне, около два месеца).

Говорейки за ентеогените бих казал, че в умерена доза, без разчитане главно на тях, могат да бъдат добър бустинг в психодуховния и психотерапевтичен път, когато се ползват отвреме навреме в неголеми дози, като евентуални помощници. Не повече от това обаче. Защо споменавам само страничната им и евентуална, но не основна роля? Защото биха могли да доведат до психична зависмост. Вече съм писал за това, но едно допълнително предупреждение не е излишно.

 

Психическата зависимост при приема на ентеогени

Зала, в която около 70 човека са се събрали за церемония с прием на ентеоген. Първата вечер шаманът пита колко човека са нови – вдигат ръка неколцина. Оказва се, че повечето от участниците са си абонирани за всяко идване на водещите. От много години, на всеки два-три месеца по две нощи. При мен, за да бъда тотално пометен от приема на ентеоген, е нужна доста по-висока от обичайната доза – винаги наблюдавам, вземам си ноу хау, проследявам процесите. Цремониите са красиви, песничките са добри, заучените пуфкания с лулата са впечатляващи, музиката е точно подбрана според етапа на въздействие, когато възприятието е променено от веществото, светлините от свещите и челниците прерастват в изумителна феерия, пречупваща вътре и вън в разширяване на съзнанието... Махни обаче чайчето и не остава кой знае колко като психотерапевтичен процес и влагано умение. ДМТ, псилосцибинът, мескалинът и т.н. са изключително силно въздействащи върху психиката и физиологията вещества. Промяната във възприятието както за вътрешната, така и за външната реалност, е значителна, особено ако човек няма дългогодишен опит в медитацията, сексуалните и енергийни практики (в които се преживява практически същото в малко по-мек, безопасен и в стратегически план, себепознавателно устойчив вид). Когато церемониите са правени в приветлив контекст, лошите пътувания са далеч по-редки, а чувството за усещане на енергията, възприятието на трансперсоналните нива, дълбочината на гмуркането в несъзнаваното, преживяването на мощно спокойствие, мир и блаженство при отшумяване на ефекта – всичко това представлява едно много различно, буквално приключенско пътуване за повечето ползватели, нямащи дългогодишен опит в медитацията. Описваното има опасност силно да пристрасти и човекът да иска още и още, пак и отново дозата си ентеоген, без да разчита предимно на личната си психотерапевтична и духовна пътека. Защо? Защото под въздействието на психеделика, човек се намира в дълбоко хипнабилно състояние. Мощно внушаем е, под силна и интензивна химическа хипноза е.

Въпросното пристрастяване се избягва, когато водещите ползват ентеогените единствено като част от по-цялостната психотерапевтична и психодуховна пътека, стимулират автономността на участниците и поощряват достигането до същите опитности с помощта на молитвено-медитативния процес. Приземено практически, стимулирането на автономност в контекста на приема на ентеоген като част психотерапевтичната преработка и духовния път може да означава, че фасилитаторът просто не допуска твърде често и далеч не всеки на церемониите си. Така отпада и некрасиво застъпеният понастоящем в прекомерна степен комерсиален елемент...

Иска ми се с благодарност да отбележа, че опитът ми досега е с качествени водещи - с двама испано говорящи братя и българско семейство. Хора с добри сърца, големи души и отдаденост на делото си. 

Психози, личностови р-ва и ентеогени

Не бих препоръчал ползването на психеделици на:

-  Индивид с генетична обремененост в посока психоза.

- На преживяващ личностово р-во. 

- На човек с тежки и маладаптивни характерови акцентуации, доближаващи се до характеропатийност, дори формално да не се вписва в критериите на личностово р-во.

- На индивид преживял един или няколко психотични епизода, дори да е в ремисия.

- На силно невротичен човек, който не преминава през силен психотерапевтичен процес за достатъчно продължителен период, в който да има усвоен достъп до несъзнаваните си наличности и добър подход за пеработката им.

 

Заключение и обобщение

Кога приемът е подходящ?

В психотерапията само под ръководството на вещ терапевт, който много добре може да прецени кога, за кого, в каква доза и в кой точно момент от психотерапевтичния процес, след вече изминат известен път, при разчупване невротичния его свръхконтрол и нащрек; при работа с травмите, с упорити базисни вярвания, с ПТСР (пост травматично стресово р-во), при жертви на насилие; при тежки зависимости; при упорито и силно проникнало (буквално) в мозъка ОКР; при сериозно прегаряне и тежка депресия, особено при ендогенна такава; като фасилитиране себепознавателния път; като тласък в медитативната пътека... Понякога, без твърде да се разчита на ентеогена, а единствено в ключови моменти от терапията, да. Спомням си, че Олдъс Хъксли, този виден пропонент на психеделиците, казваше от сорта, перифразирам по памет: „Сега, когато имаме достъп до психеделиците, защо да правим цял живот медитация, няма смисъл?!“ Позволявам си изобщо да не се съглася с Олдъс. Растенията на силата могат да бъдат прекрасни помощници, подобно на спомагателните колелца при ученето на равновесие по време карането на велосипед. Дори при напреднали медитатори могат да имат ролята си като спорадични бустери в духовната пътека – понякога, отвреме навреме. Не могат обаче да заменят отдаденото целоживотно (и не само в един) следване на психодуховна система. Ако се разчита само на тях, ползването им се превръща в друсане... Не е това целта! Не и здравата такава.

Накратко, оставам си фен на навлизащото ползване ентеогените като психотерапевтични инструменти. Вече обаче с известен собствен напатен опит и едно достатъчно голямо наум.

...

Орлин Баев