Страници

За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 11 декември 2018 г.

Добрите момичета отиват в рая, а цялостните...

Bad  Complete Girls

Из преписка във форум "Психотерапевтични насоки онлайн".

............................................................

В: Здравейте! Искам да споделя нещо тук във форума и да получа съвет. Проблемът е следният, аз бях част от секта дълги години и там бяха формирани в мене убеждения на базата на чути проповеди и тн.

Ръководителят на сектата твърдеше че се оженил за жена, която той не обичал, но Господ му говорил, че трябва да се ожени за нея . Много често той споменаваше това в проповедите и други неща за които няма да изпадам в пояснения, но главното, че секса преди брака е грях, както и разводът. Това повлия много на моя начин на мислене, което впоследствие ми изигра лоша шега. Аз излязох от тази секта, но у мен си стояха разни мои страхове и тези убеждения. Имах проблеми в работата и в дома в рамките на година и девет месеца доста сериозни и  бях от сутрин до вечер подложена на стрес . У  мен стоеше и това,че трябва да се оженя и в главата ми стоеше идеята, че трябва да е за едно момче, което аз не харесвам и не съм влюбена в него. ( мислех си, че и моя живот по някакъв начин е сходен с това, което се случило на лидера на сектата) Мислих си за това,че това момче  е влюбено в мен и понеже няма избор от жени и така ще се ожени за мен и ще правим секс след брака и понеже никой не го харесва няма да се разведе и ще изпълня това, което уж не се води грях. Това започна да ме натоварва много, защото от друга страна това момче всеки ден висеше у нас, защото сме приятелско семейство, роднините му постоянно ни сватосваха и го пробутваха на мене. Аз мислех,че извършвам някакъв грях против Бога, защото другите мъже, който имаха интерес към мене не биха изпълнили това да правят секс след брака, както и поради мои страхове си мислех,че те ще ме изоставят и ще се разведем, защото и те са харесвани момчета и ще спрат да ме обичат и ще предпочетат друга. Това,че бях подложена на стрес година и девет месеца в дома и работата и това, което стоеше като убеждение с това момче ме натовари доста и се нагълтах с алкохол и лекарства, за да се самоубия и бях в болница. Въпросът е ,че мисля, че постоянно правя нещо ,което е против Бога и трябва да правя избори на неща, който не харесвам, за да изпълня Божията воля като  мъж, когото не харесвам и работа, която също не харесвам. Аз много трудно взимам решения за някакви по-сериозни неща. Чувствам се като без изход и това ме натоварва много. Затова и решех да се самоубия, за да се отърва от този тежък живот, изпълнен с избори за които винаги съм виновна. Когато някой от родителите ми ми говори за избор на мъж или какво да работя, това ме кара да се чувствам задължена по някакъв начини и това ме натоварва, защото мисля,че трябва да го изпълня задължително. Опитвам се да правя някакви стабилни избори в живота, който носят уж някаква стабилност, но не ми харесват и само се натоварвам.Посетих психолог в рамките на месец, но това не помогна. Прочетох тук във форума запитвания и това ми донесе поне някакво облекчение. Ще ми помогнете ли с някакви съвети. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Орлин: 

„Ръководителят на сектата твърдеше че се оженил за жена, която той не обичал, но Господ му говорил, че трябва да се ожени за нея . Много често той споменаваше това в проповедите…“

Господ му говорил? Или ригидната му морална цензура... Вероятно съпругата резонира с неадапивния му собствен семеен модел - това има общо не с Господ, а с несъзнаването и натрапването му на енориаршията. В терапията такъв процес  се нарича контратрансфер - пренасяне на собствени несъзнавани психични наличности, проективното им идентифициране и натрапване в другите. 

„грях против Бога...  секс преди брака...секс след брака“

 Секс само с един, девство преди брака, секс единствено със съпруга. Не е невъзможно. Добър идеал е. Въпросът е, че силно дисонира със света какъвто е в наши дни. А нали не съдим?! Има по-висок от малките ни знания план и визия и масовата деградация се явява част от този план - събаря се старото, за да се роди нещо ново, по-красиво. Опредлено в старите норми има много прелест, но сега светът е в процес на промяна. Слизайки в земното училище именно в тези интересни времена на преход, е нужна готовност да се пооцапаме в калта на света, какъвто е, а с любовта на Бога, да осъзнаем, че диамантите ѝ не се цапат. Та, известна гъвкавост в правилаа за секса няма да навреди, а прекаленият светец и Боу не е драг, защото въобще не става дума за Бог, а за собствени страхове, хванали се за сигурността на външна организация и норми.

 Въпросът е ,че мисля, че постоянно правя нещо ,което е против Бога и трябва да правя избори на неща, който не харесвам, за да изпълня Божията воля като  мъж, когото не харесвам и работа, която също не харесвам. Аз много трудно взимам решения за някакви по-сериозни неща.“

Мислиш, че е против Бога, но всъщност робуваш на програми за "така трябва", вкарани в теб, създаващи ти страх и вина. Не от Бога идва императивът да бъдеш с този мъж или да работиш тази работа, а от околните. Тези "значими, големи околни", живеещи в теб като програми за "така е редно", към които програми се присъединяват вярванията на църквата и проповедника ти. Но, съществували и преди това в теб програми. Твърде голяма важност на това какво иска външния друг и вина при неизпълнението му, при липса на собствена значимост или увереност в нея. А Бог, милият - никакъв Бог, а същият външен "голям друг", но изнесен на небенцето, при собствена малоценност. 

А същинският Бог, знаеш, е в теб, едно с Него си, собственият ти вътрешен център от любов, сигурност, мъдрост, смирена сила и решителност е. 

Опитът ти с нагълтването на хапчетата - едновременно е вик за внимание, несъзнавана манипулация, повик за грижа, за известно себеотстояване по невротичен начин... За пред Бога нямаш право на такива действия. Не пред някакви църковни внушения, но за пред живия вътрешен Бог нямаш такова право.  Повик за живот е! Всъщност искаш да живееш, при това много силно го искаш, но не знаеш как и те е страх...  Един живот, пълен със самоувереност, идваща не от външен Бог и авторитет, а от вътрешната ти божественост и произлизащ от нея собствен авторитет! Тази самоувереност, себезаявяване и сила имаш да освобождаваш при работата си с психотерапевта. Поднови я! Не е хапче, не е механика - иска се съзнателност, смела решимост, мотивация за промяна!

Предстои ти да осъзнаваш, че не само, че не е забранено, но божественото в теб изисква да се заявяваш активно, да имаш собствено мнение, собствени цели, избори, решения, харесвания или нехаресвания. Защото си част от тази божественост. Това, което сега вярваш, че е бог и се стремиш да му се подчиняваш, няма нищо общо с Бога, а само с психични програми, присъстващи в теб и подхранени от сектата и роднините ти. Програми като "Длъжна съм да се съобразя, иначе съм лоша, грешна, виновна!". Но, забележи, това са психични програми, нищо повече, а съобразяването не е с реалния Бог, а с вярвания, вкарани в теб през възпитанието и през църквата... Тези програми имаш да осъзнаваш и преобразуваш пи работата си с психотерапевта си! 

Това е - поднови тази работа! И нека е силен в работата си терапевт!

(в оригиналната преписка насочвам към статии, свързани с терапията на жертви на сектантско програмиране)

В: Благодаря сърдечно! Прочетох нещата.

Прочетох и това:

"Ползват масирано и сценична хипноза, като принципът е същият - събореният на земята човек или с часове сугестираният чрез религиозно-хипнотичен еизк слушател, просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора и зрителите, както и поради личната си незрялост."

Аз никога не бях виждала подобно нещо, но имах подобно преживяване. Бях слушала няколко дни песни християнски от сектата и отивам на службата и по време на хвалението,  усетих как коремът ми започва да се свива и не мога да стоя на краката си паднах на земята и започнах да плача. Не бях виждала такова нещо, за да го правя целенасочено. Просто ми се случи. Това ме държеше в тази секта,защото мислех,че там съм на правилното място. Изкараха ме други хора и понеже имах някакви молитви към Бога и реших, че Бог има за мен да изляза от тази секта. Как човек може да изгради някаква система в главата си от неща, който да следва като сектантите говорят едно, православните друго, науката и психолозите трето. Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам. Понеже нямам в главата си такава система от неща, които да следвам и не мога да взимам решения. Какво да правя?

Орлин:

„Как човек може да изгради някаква система в главата си от неща, който да следва като сектантите говорят едно, православните друго, науката и психолозите трето.“

Като прехвърлиш пътя и познанието за Бога в себе си. Сега ти е външен. Един псевдопът и уж бог, служещи ти като проективен съдържател на собствената ти невротичност. Когато го дишаш, живееш, познаваш единството си с Него. Тогава мъдрознаеш и можеш да отсяваш, да различаваш зърното от плявата в която и да е система. Защото навсякъде има и от двете. Науката не противоречи на духовността - двете страни на едно цяло са. Психотерапията може да ти помогне да преобразуваш зависимата си неувереност, караща те да се закачаш за чужди вярвания, били те добри или накуцващи. Да ти помогне да си вярваш със самоувереност, идваща от любовта, заживяваща в теб.

"Аз искам само да отида в рая след смъртта си, но не знам какво да следвам."

За рая - казват, че добрите момичета отивали в рая, а цялостните, навсякъде където душата им пожелае... 

...............

Орлин Баев



неделя, 9 декември 2018 г.

Шин, Шин, Киокушин - Първичен Дух


Емил Костов, Варна - световен шампион по Киокушин
Смирена упоритост! В този момент и във всеки момент, в който гласът ми отеква в намерението ти за смело житейско присъствие, знаеш че Животът обича смелите и постоянно предоставя нови шансове и още възможности – само на смелите и единствено на смелите.

Колкото повече сега напрежението се прелива в релаксацията, силата на спокойствието разтваря всеки страх до гориво за самоуверената ти мощ. Да, точно така! Всяка моя дума вече резонира в огледалните ти неврони с искреното ти желание за сила. Тази сила на любовта към силата на мъдростта да живееш смело, силно и красиво, следвайки потенциала, сега ползващ всяко все по-отпускащо се напрежение като импулс в пътя на самоуверената ти мощ. Тези неврални пътечки на силата, естествено прихващащи импулсите от старите невропътечки на навика за страхуване, преливайки ги в пътя на вдъхновеното, светло и високо самочувствие.

При всяко издишване по веднъж, наум, три пъти възнамери:

Висока себеоценка!
Висока себеоценка!
Висока себеоценка!

Сега, когато тялото сякаш все повече натежава в това сънно отпускане в съзнателния сън, не е нужно да те насочвам към самоувереност в тази хипноза в съня, докато силата на потенциала ти вече залива целия ти житейски опит, такъв какъвто е, разтваряйки илюзията за статичност, захванала се за жалкото съжаление или самосъжаление, в огъня на високата визия, в която всичко е на мястото си. Да, в тази безжалостност, в която безусловно обичаш всеки миг от опита си, докато вече е уникална част от величието на потенциала ти, носещ това преливане от сила. Да, в тези усещания, точно така – именно в тези усещания, оставящи мислите ти да преминат във вибрантното присъствие на силата на смелата самоувереност. 

Тази смела самоувереност, лееща се като Ниагара от безпредела на възнамеряването ти за сила и мощ. Силата на естествената мъдрост да обичаш, докато живееш от все душа и сърце, помитащо силно в целеустремения устрем към целите, така добре известни на теб, същинския Човек. Висока Себеоценка! Висока Себеоценка! … Това усещане за автентична самоувереност, да! Дълбоко в транса, мхм, още по-дълбоко в магията на блаженството да живееш истински, по любосилата на върховната експлозия, от миг на миг все по-постоянно проявяваща устойчивия си заряд в могъществото на непреклонната ти решимост. В тази сила на самоувереността, да! Обиквайки страха си, вече е преобразуван в силата на самоувереността ти!

Чуй този ритъм на духа ти! Вътрешен фонов ритъм: фин, груб, любящ, труден, цялостен, истински. Ритъм, който те прихваща стабилно и отключва ритъма на потенциала.

Питали някого:

-          Как можеш да правиш едно и също толкова пъти, да гледаш един филм по 30 пъти, да четеш стиховете на Руми по 100 пъти, да тичаш така упорито, да следваш цел и посока толкова отдадено?"...  

-          Той отвърнал: „Стиховете, молитвата, мантрата, професионалната насоченост или тичането са същите, но във всеки момент аз съм друг. То е като живота - един и същ е, но възприятието за него варира в огромни мащаби.

Та, житейското еднонасочено фокусиране, води до проява на многообразието на потенциала... Дхарана и Дхиана, съсредоточаване и безмълвно, медитативно осъзнаване. Защото йога не е в залата и не е "краката на главата и шпагат", но е сливане с потенциала.

За маратонски бегачи в тичането и в житейското творчество. Защото в този живот или не само, реализирането на всичко, което напира да се прояви, изисква ... маратонска нагласа, маратонско целеполагане, целепостигане и начин на живот...

-          А как стигна до тези познания, как ги приложи в живота си? – попитали човека…

-          Истинските познания, са преживените – отговорил той. Преди време тренирах Киокушинкай До - структура, дисциплина, воля за победа, поемане на болка и максимум риск, при минимум щети, здрава агресия, пробивност, сила и воля, падане и става, провал и въздигане, още раздираща болка, експлозивност и издръжливост, упоритост, отдаденост, постъпателност, ежедневно и тотално надхвърляне на себе си и излизане от комфортната зона, постоянно на ръба и затова максимално жив... После йога... Даде ми много йога, но заблудите около наивния позитивизъм, популирани през нея, много и взеха...

А киокушин си е същинска йога - път е - до (дао). Повечето от останалите там повече от началните десетина години, медитират, четат, учат се постоянно, развиват се многостранно, живеят силно... Не съм правил киокушин от мнооого време. Думата означава "Първичен дух". Духът му обаче е в мен - през този първичен дух работя, живея...

-          Киокушин, маратонска нагласа… А не е ли трудно, не е ли много далечно?

-          Представи си какво е да си "маратонски бегач" в живота! Не е взиране в крайната цел - така се спъваш, обезсърчаваш, падаш. Миг за миг е, фокус в процеса на 100% е, при следване на ориентира на целта. Сега. Още една крачка, още една стъпка, още миг на ръба и отвъд него, в зоната на потенциала е. То е като преодоляването на пиенето или дрогата. Решението е "Само днес - днес съм чист! Утре не знам, утре ок...!" А утре отново е "Само днес!"... Защото дрогата на мрънкаческата нагласа се продава масово на пазара на блеенето…

Чувайки тази житейска опитност, знам че вътрешната ти опитност реагира в акорд с посланията по сила, дисциплинирана мотивация и решителността да преживееш живота си с мощта на ядрен взрив, канализиран през електроцентралата на смисления ти успех. Тази ядрена самоувереност, точно така! Знаеш или не знаеш дали подсъзнанието ти все повече познава зарядите на безкрая ти, знам че свръхсъзнанието ти мощно влива това високо самочувствие, идващо от първичността на духа ти – киокушин!


Киокушин, сила на духа – сега и във всяко следващо сега, завинаги!


Орлин Баев








неделя, 25 ноември 2018 г.

Качественият психотерапевт - аналитично атавистичен или холистично резултатен


Забележка: в писането си по-долу отговарям на твърденията на психоаналитик. Диспутът се случва в рубрика ‚Психология и психотерапия“ на портала за съзнателен живот http://beinsadouno.com . В наклонения (италик) текст в кавички, са твърденията на колегата. Умишлено спестявам имена – по-добра идея от обсъждането на хора и събития, е говоренето за принципи и идеи.
……………………………..

Добрият терапевт не омаловажава страданието ви, не ви казва, че сте класически случай и не ви слага диагноза. Ако го прави, вероятно е зает повече със себе си, отколкото с вас.

 Точно така - не го омаловажава. Както и не го преувеличава. Качественият терапевт е емпатиен - обича. Но не съжалява - последното е страхов контрапренос на собствени нерешени вярвания в клиента. "Класически случай"? Нарича се нормализиране. Намиране на златната среда между преувеличаването тежестта на ставащото и пренамаляването ѝ. Прави се, когато има нужда да се прави. Диагнозите - не се слагат, така е, нито човекът се "забива" в тях и етикетира с тях. Но, отчетливото им познание в когнитивния контекст на терапевта подпомага приложната работа с присъстващите във всяка от тях общи патерни. А те са доволно ясни, когато знае какво прави. Което никак не отменя личното отношение, синхрон с конкретния индивид, работата през индивидуалната история и характерови казуси. 

Какво се получава тогава? Ако терапевтът е центриран, не храни неврозата със съжаление, но обича и нормализира, е „зает повече със себе си…“. "Прекрасно" скачане към заключения, при непознаване на актуално действения психотерапевтичен процес. 

Добрият терапевт не ви обяснява какъв ви е проблемът!

Частично вярно... Има една психофилософска школа - психоанализата. Чудесен когнитивен контекст е за кого да е, занимаващ се с психотерапия. Измежду тоновете баластна плява, от анализата могат да се извлекат полезни зрънца познание - защитните механизми, понятието за психиката като динамичен процес, еволютивните фази, характеровите структури... Да се извлече полезното обаче е едно, а да се прави психотерапия с психофилософска, антипрактична псевдология, съвсем друго. Нищо общо няма психоанализата с актуално ефективната психотерапия. Което не я прави лоша, а просто поставя умозрителната ѝ полезност в позицията на ограничена, но важна част от спектъра на една резултатно-холистична психотерапия.

Да се "изсипе" директно познание за психичния маладаптивен процес е неефикасно, поради защитните механизми и когнитивни изкривявания в самия невротичен процес, изопачаващи така подадената информация - не достига до целта си, остава единствено на информационно съзнателно ниво. Но и да се изчаква с години човекът евентуално сам, с помощта единствено на несугестивна интерператация от страна на терапевта, да достигне до собствени решения, е далеч по-хипотетично, непрактично и на дело, неслучващо се или реализиращо се единствено на идеационно ниво, нежели на прекогнитивно, където действително се осъществява невротичният процес – освен в твърденията на аналитиците, непотвърдени нито от наука, нито от резултатна практика.

Самата презумпция, аргументираща такава пасивност, произлиза не от прагматика, а от нефункционална идейно-социална структура (психоанализата), доказала несъстоятелността си, но функционираща във финансово-пирамидална социална система, целяща поддържането си въпреки непрактичността си. Като в онова изказване: „От 20 години ходя на психоанализа. Започнах, защото не можех да летя със самолет. Оказа се, че имам още камара проблеми. Сега, след 20 години, погребах няколко анализирали ме терапевти, аз самата станах психоаналитик, но със самолет още не мога да летя!“… Хм, вероятно времето е недостатъчно… Може би още десетина години анализа, а след това още 20-на приключване на терапията и след това, вече започва житейският полет… Хм - а дано, но… надали…

Когато се работи с тревожни, соматоформни, депресивни, хранителни и т.н. р-ва от невротичния спектър, опитът в резулатната психотерапия показва нуждата от достатъчно налична дидактичност (образователно-обучителен подход), насочена към общите параметри на конкретната нозологична единица, с която се процедира - да, ненатрапвана диагностично, а дали въобще споменавана, това е решавано според конкретния случай, динамика, клиент и развой в терапевтичния процес, когато и ако спомага този процес. 

Въпросният дидактичен процес е следван паралелно с диалектичния терапевичен подход, в който човекът достига до психична интеграция  и синтез на психично разбиране в спираловидна градация от себеопознаващо, съзнателно разширение и растеж. 

Да се твърди, че единият подход е по-верен, е невиждане на цялата картина на психотерапията, действително случваща предназначението си. 

„Добрият терапевт не ви говори за его, свръхаз и защити. Ако го прави, вероятно още преговаря учебника по психология за 11-ти клас.“

Да, като цяло, да. В живия терапевтичен процес, термините са в огромна степен спестявани, а езикът е житейски синхронен с този на клиента. Писаното слово - варианти много, а един талантлив автор може да пише по много начини, в зависимост от целевата си група читатели и посланията, които възнамерява да предаде в конкретния си текст - творчески артистично, популярно, научно - популярно, образователно, твърдо научно… Когато обаче в даден изказ като този от текста в кавичките, който коментирам, присъства частичност, филтрираща недовиждането си в свръхобобщаване, заявяващо неразбирането си, обявявано за валиден аргумент, мога да пожелая само здрав смисъл.

„Добрият терапевт не споменава Бог или майка ви, преди вие сами да го направите. Ако го прави, вероятно бърка психотерапията с проповед.“

Много вярно казано. От едното споменаване полза няма, така е – важно е да се живее Бога, да протича през присъствието на терапевта. Бог е любов, а без любов психотерапия няма. Има само орязани от мъдростта процеси, опитващи се да решат казуси от плоскостта, от която са създадени - а това не работи, както твърди и математикът-физик Айнщайн: „Не можем да решим проблемите от плоскостта на мислене, в която са създадени.“

По света, а все повече и дай Боже, с нашата активна дейност все повече и у нас, има поне 1000 вида психотерапии, включая православната, католическата, трансперсоналната, будистката, психосинтезът, йога и базираната на медитация (mindfulness based) терапии... 

Относно изчакването, имплицитно вложено в коментираната презумпция. Качественият терапевт не чака пасивно, а следва структуриран, активен терапевтичен процес, инвентаризиращ житейските преживявания, за да се извлекат характеровите структурни комбинации, съдържащи дезадаптивни вярвания, продуциращи невротична симптоматика – само за да може да проведе актуалната психотерапевтична преработка, през мотивирани малки стъпки, водещи до значими психични и житейски резултати. Тоест, в резултатната психотерапия присъства ясна структура, свързана с основни параметри, водещи от симптома на нозологичната единица директно към индивидуалните характерови вярвания, подлежащи на промяна. Такава работа, както споменах, е преобладаващо дидактична. В нея осъзнаването на клиента активно се индуцира, предпоставя, насочва умело. 

Успоредно се следва по-дългият, диалектично терапевтичен процес, „вървенето“ по който може да бъде фасилитирано в клиента единствено доколкото и докъдето самият терапевт е достигнал в пътя към самия Себе си. Един от начините за такова продвижение е аналитичният подход – но не само. Всяка теоретична парадигма или холистичен висок поглед, съчетаващ интегративно и крос-парадигмално, върши работа, стига да е следван в синхрон с житейската мъдрост, вече вложена имплицитно в невротичното състояние. Любяща мъдрост, извличането на която терапевтът единствено фасилитира със зрелостта и целостта си.

И ставайки дума за Айнщайн и психоаналитичните предразсъдъци: „ Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици!“… Особено когато зад поддържането на предразсъдъците стоят действащи финансови пирамиди… Но, въздържам се от продължаващи коментари от искрено уважение…


„Добрият терапевт не ви казва, че няма смисъл да търсите причините за проблема си. Ако го прави, вероятно никога не е преминал през собствена терапия.“

Привърженик съм на въпроса ЗАЩО. Дава много смисъл. А когато има достатъчно ясно и мотивиращо защо, се намира и КАК, както твърди и Ницше. Въпросът е, че паметта е конструктивна, а не извличаща реалност и достатъчно често се случва отговорите на ЗАЩО да са "телета под вола" на пожелателното мислене, изфабрикуващо обяснения там, където реален паметов достъп отсъства (освен при единици гении) – примерно през еволютивните етапи преди формирането на мозъчната основа на хипокампуса, преди третата година от развитието на инфанта.. . Но и това няма особено значение, стига тези отговори да придават тяга на фокусираната вече в решения, в КАК и КАКВО терапевтична работа. 

Въпреки, че в реалната практика, включително и в собствената ми, е милиони пъти оборван, се шири аналитичният мит, че осъзнаването на пораждащата причина води до разрешаването ѝ. Нищо такова - едва няколко процента е от цялата работа, състояща се от малки и упорити, насочени към действени решения стъпки. Можеш да знаеш, че мама не те е гушкала като бебе, което сега резултира в партньорско вкопчване, травма от самота и изоставяне и паническо разстройство, но актуалното ѝ преодоляване далеч не е свързано с говоренето за нея, а с практически психотерапевтични стъпки (само давам пример…).  

Причината рядко е единично макротравмено събитие, а по-често е поредица от характерово индуцирани микротравми, случващи се в резултат на невротичното пречупване на стимулите от реалността през неадаптивни характерови убеждения/ интроекти. 

Аз самият съм холистик и, както казах, обичам да стигам до причините зад присъстващата тук и сега невротична симптоматика и характерови движения. Правейки го, съзнавам, че по отношение на психиката няма никакво минало, а настояще, присъстващо в дългосрочната памет, както и че както е възможно проследяването на етиологичните причини през автобиографичното минало, заложено в епизодичната памет, така и могат да бъдат видени директно отвъд такъв подход, в наличните сега и „под носа“, в дългосрочната памет маладаптивни убеждения. 

А има и психотерапии, при това твърде успешни, в които фокусът е изцяло сега и в бъдещето, а работата по наличното сега, вече предопределя едно далеч по-красиво житейско изграждане (например терапия на възможностите). Интересно защо ли такива подходи са твърде резултатни?! Според твърдението, под което отговарям, личната терапия е свързвана единствено с някакво хипотетично минало. Оказва се, че е напълно възможно да е съвсем различна както в прагматичния си подход, така и в теоретично-парадигмалните си разбирания.
Очевидно отново наблюдаваме филтриране на заключение въз основа ограничаване единствено до собствена мъничка визия, която от „дърветата“ на следвания лично терапевтичен метод, недовижда „гората“ на цялата терапевтична картина. Мдам…

„Добрият терапевт не ви обещава бързи резултати. Ако го прави, вероятно е повярвал на магическата сила, която му приписвате, докато го гледате като последна надежда.“

Реалната характерова промяна в качествена посока отнема години – това е факт. При това ползваните парадигми и методите на работа могат да са разнообразни, както и холистично интегрирани през изследователския, трансформативен  и инспиративен творчески процес на терапевта – когато го може.  

Съществува обаче факт, който масово е недоглеждан или въобще невиждан от мнозина колеги, нито описван в методите, през които работят. Няма разделение между цялостна характерова и симптоматична работа, когато симптомът е следван през естествеността на свързаността му с подлежащите го невротични характерови съдържания и динамични процеси – за да бъдат активно преработени до психичното здраве на любовта и смисъла.

Докато реструктурирането на характеровите програми до адаптивни в продължителния диалектичен подход е в процес, успоредно се случва и друга, естествена линия на терапевтична промяна. А именно, през симптомите, водещи като магистрала право до същите характерови програми. През отношението на любящо доверие в синхроничната житейска мъдрост на преживяваното състояние, симптомите са следвани до тревожните им "корени", съдържащи травмени вярвания, пречупващи възприятието за себе си, света и другите болезнено, невротично изкривено. Оказва се, че самото тревожно преживяване вече съдържа и решението си, когато е виждано в истинската му светлина, като урок по себепознание, интеграция и оцялостяване.

Писал съм за тази терапевтична линия. Малцина колеги я следват, а е най-естествената и съдържаща безценните съкровища на посланията на характеровата зрелост, вече присъстващи едва-едва прикрито в неврозата, подобно на брилянтни съкровища под слой от въглища. Тази линия на действие е много по-бърза - не защото някой нещо обещава, освен в нечие невежо неразбиране, а понеже е автентично задавана от динамиката на самото преживяване, зад което стои величието и мъдростта на негово височество Животът.

Забележи, не фокусиран в симптома, нито плитко замазващ го, а следващ го до невралните и психични несъзнаваности процес, водещ до трансформиране на  базисни характерови съдържания и преработка на фундаментални отношения в относително кратък времеви мащаб. Не терапевтът определя този срок, а единствено фасилитира процеса, помага с майсторството си в разкритието на природно вложените в неврозата диаманти от творчески смисъл.

Говорили сме за прекогнитивния, бърз път на процесиране на информацията, неминаващ през мозъчната кора, както и за бавния, процесиращ се през нея. Постепенната характерова промяна, практикувана от масата терапевти, следва дългия, през кората път. Валиден терапевтичен вектор е, част от коя да е добра терапевтична школа.

Малцина обаче въобще схващат мъдростта на този втория, споменаван по-горе терапевтичен вектор, засягащ бързия, прекогнитивен път. Качественият терапевт води промяната паралелно и по двата. Защото така успоредно-холистично съществуват не само в психичната, но и в невралната реалност. 

„Добрият терапевт не изисква от вас да сте силно мотивирани. Ако го прави, вероятно самият той се съмнява в ефективността на метода си и неизбежно ще ви припише вината при неуспех на терапията.“

Такова изказване предизвиква в мен искрена усмивка…  Познавам достатъчно на брой силно ефективни терапевти. Себе си не желая да самовключвам в това число – това е задача на хилядите ми клиенти.  Всеки един от споменатите терапевти, отличаващите се от масата колеги по ефикасността си, без изключение, генерира мотивация в клиента си още преди тета-тет сесиите, а в самите тях го прави с емпатията, "танца си" с нормалните съпротиви, умението си за синхрон и водене, създаването на несъответствие между целевата промяна и статуквото, с вдъхновението си, с поощряването на самостойността на клиента, с цялостното си, мотивиращо към творчески плам присъствие.

Бих свързал умението за мотивиране със собствената вдъхновена мотивация. Илюзорната корелация между мотивация и съмнение в случая виждам като продукт на следването на тотално различен терапевтичен стил, в който действително мотивация не се изисква, но затова пък е не само неефективен, но уверено задълбочаващ невротичността с подхода си на безкрайно анализиране, превръщащо се в част от проблема на невротичното ментално предъвкване, нежели от решението - психоанализата, разбирана и практикувана по атавистичен, тотално извън духа на времето модел. 

„Добрият терапевт не ви изброява 16 вида терапия, които смята да миксира според нуждите ви.“

Вярно е - не ги изброява, нито еклектично миксира, но ги интегрира през характеровата си, холистична цялост. Духът на времето е все по-интердисциплинарен, крос-парадигмален, интегриращ потоци познание до гещалта на океана, надхвърлящ сумата от съставилите го притоци. 

Целостта (холистичността) няма общо с еклектична манджа с грозде, както е виждано от ниското съзнание, неспособно да забележи нещо по-далечно от носа на интернализираните като собствени фанатични догматики, приемани за единствено (право)верни. В еклектизма се комбинират елементи в произволен формат, като на бит пазар. Нищо общо с интегративния и холистичен подход.  Интегралният изследователски и трансформативен творчески процес (клик за статията) достига до нови, полезни и приложни парадигми и методологии, в случая в областта на психотерапията.  Малкият ум дори не може да се досети за що иде реч - нужно е лично, преживелищно познание на творческия процес от високо ниво. Ако отсъства такова познание, наистина по-добрият вариант е следването на малкото познавателно поточе на една парадигмичка и терапевтично методче.

„Добрият терапевт не говори повече от вас...“

Тоест, според аналитичния подход, говори по-малко… Хм… Терапията обаче не е количествен процес и въпросът е не колко, а как! Качествен процес е. В този дух, говоренето може да е много, малко или никакво, според конкретния казус и момент от терапията. Пасивното отразяване и интерпретация могат да бъдат малка част от една холистична терапия - но, ако само на тях се разчита - такъв процес вече не е психотерапевтичен, а обслужващ нечии финансови пирамиди, преподаващи анализа на психолози, учещи се да преподават на други психолози, без прагматично лечебна и действително помагаща стойност за крайния потребител - клиента. 

Защото с психоанализа или психодинамичен подход да правиш терапия на обсесивно компулсивно р-во, паническо р-во, генерализирано тревожно р-во, зависимости, социофобия и т.н. – кауза пердута е… А къде и в какво е реално ефективна анализата тогава? В подържането на неефективната си мотивация за липса на развитие на „метода“ си. Развитие, отдавна случвано в когнитивната, хуманистична и консруктивистка парадигми.

Съществува друг психотерапевтичен мит, популиран от аналитичната ориентираност – митът, че психоанализата е нещо като „майка“ на всяка съвременна психотерапия. Нищо такова. Както писах по-горе, валидни елементи от нея могат да се ползват и е желателно да се ползват в ефикасната психотерапия - не и повече! Ако говорим за теоретично парадигмалния контекст на съвременна психотерапия, а оттам и до приложната ѝ методология – сформирането ѝ започва с поведенческата наука от началото на 20-ти век и когнитивната революция, от началото на 50-тте години на същия век, до наши дни. Ако говорим за психотерапевтична същност, изследвана не количествено, а качествено феноменологично, психотерапията имплицитно присъства от жреческите и шамански мистерии, през всяка религиозна и психодуховна система, от древността до наши дни.


…………
Орлин Баев
 





неделя, 11 ноември 2018 г.

Ловна Психопатия


Отговорът ми на реклама на онлайн ловен магазин, продаващ примамващи електронни хранилки, снайпери за убиване от километри и ловни камери:

Що не пуснете реклама и за продажба на органи от фермите си за деца и за ловните си дрони, дистанционно управлявани и елегантно изтезаващи и убиващи живите същества, докато потребителят е удобно седнал и наслаждаващ се на гаврата пред компютъра си? 

При положение, че 200 биологични вида, всеки от коиторазвивал се милиони години, изчезват всяко денонощие (клик за статията), понятието ловец и ловен бизнес уверено могат да бъдат свързани с природопатията, вариант на бездушната варварщина, или характеропатията на двуногото, забравило да бъде или никога не било човек...

Разговор по въпроса в социална мрежа:

Орлин: Където и да е, дори и в Канада, ловът понастоящем дисонира силно с всичко човешко. Преди е бил на мястото си. Сега не е. И не само по демографски фактори. На фона на масовото опошляване, се ражда в по-малки мащаби, но в сравнение с преди, също така взривна промяна в съзнанието. Писали сме и преди.... Относно лова, ясно. Който не разбира, не е до ум и аргументи, до сърдечна човещина е. До месоядството - ако е от свободно отглеждани говеда, като в Канада, едно е. Друго е положението при промишлената злоупотреба в абсолютно неприродни условия... А още по-глобално, не след дълго, до столетия, от месоядството ще остане само спомен. Аз самият бях над 20 години вег. Сега от няколко години не съм, но пак ще бъда. Не съдя никого, но нещата се променят и осмислянето или разумните доводи тук са само външност над една качествено променяща се съзнателност. Масовият регрес? Фон е на тази качествена промяна.

M: Орлине, разбирам ти гледната точка. Но всичките аргументи идват от емоционалното в нас, а не от практичното и реалното. Малко залягаме в сверата на духовното и игнориреме реалността.

Много малка част от хората на тая планета гледат на нещата от този ъгъл. И в това няма абсолютно нищо лошо. Въпрос на ценности и виждане за живота е.

Уважавам мнението на всеки, но не подкрепям насадането на "морал" и "човещина", най-вече, когато те са насаждани от хора с маргинално мнение от статистическа гледна точка.

За едни е човещина да не искаш да ядеш нещо, което е страдало. Ок, няма проблем с това, въпреки, че това са под 2% от населението на планетата.

Но за други, аз в това число, е човещина да се храниш качествено. За мен е човешко да ядеш месо. Поне 98% от планетата мислят така.

Да изпитваме емоция към храната си е някаква форма на невероятна психична перверзия. Не знам как се казва, но съм сигурен, че има подобно заболяване.

Това, което искам да кажа е да уважаваме мнението на другия. На мен не ми пречи, че не искате да ядете месо или да ходите на лов. Айде и вие да не заклеймявате тия от нас, които не са на вашето мнение. Не е редно.

А и сме мнозинство.


Орлин: Мнозинството е тълпа, а тълпата винаги е примитивна, водена от стадната си психология. Мнението може да е освен емоционално или рационално, съзнателно сърдечно. А това не е чувство - качествено различна разумност, определяща Човека е.

Защото уважавам мнението на другия, затова споделям и своето. Твърдя, че все по-масово се заражда любяща и мъдра съзнателност, въпреки или дори благодарение на още по-мащабната деградация. А любовта не е емоция, нито чувство - провежда се през тях, но е повече. А моралът - ако е до малкия човешки морал, нищо не е, а морализаторстването е формиране на реакция - собствени потиснати желания са осъждани в другите. Незрялост е. Което не изключва съществуването на нравственост, присъща на любовта. А както казах, тя е особена съзнателност, носеща в себе си принципи и закономерности от качествено различен порядък.

М: Впрегнем ли разума си в непрекомерен анализ на духовното, забравяме за тук и сега....забравяме, че храната е храна. Да наказваш себе си, да страдаш за това, че прасето Сашко е станало на луканка, си е чиста доза лудост.

Орлин: Да, от безсърдечно безчовечната позиция, определено. Не с ум се разбира духовното – с дух се живее, а умът можя единствено да изрази, да се опита да опише с метафори. Не е забравяне на реалността, но творенето и по Бога. Но как Бог и що е Бог за липсата му във визията, приемаща някого за храна или що за любов е, която изяжда ...


М: Яденето дали под формата на зеленчук, или под формата на месо си е убиване на нещо живо. Дай да не се храним тогаз хех.

Орлин: Съзнателността на зеленчука и на бозайника са тотално различни Дали е едно и също да изядеш приятеля си или маруля? Но, нека не разбирам за това - не съм в позиция. 

Иде реч за лова. Има два начина да изложа тезата си. Единият - приложната духовност. Приложна, защото не е отвлечена, а е преживяване на съпричастно единство, състрадание, емпатия, съчувствие, свързаност и цялост, идващи от любовта. Любов не като емоция, а като принцип, състояние на съзнанието, спойка на живота, даваща мъдра нравственост и познание на закономерности, различни от малкия човешки моралец, но присъщи на цялото, на Бога. Не някакъв църковно-религиозен бог, а Бог като духовна интелигентност, носеща естествено вътрешно познание от различен разред. Познание, надхвърлящо механичния интелект. През това вътрешно познание, съвременният лов директно е преживяван като бездушно, психопатно безумие, тотално откъснато от любовта, от Бога.

Когато обаче такава съзнателност липсва, остава разговорът да се води през единия механичен интелект, служещ на нагонно его, преобразувало териториални инстинкти в човешка (доколко човешка е въпрос) социализация и цели, на мъничка йота по-далеч от тези на кое да е животно.

Говоря с уважение, надперсонално и принципно. Та, когато любовта е на ниво "обичам да те застрелвам" или "кефя се на садистичното ти убийство, докато го осъществявам с ловния дрон, проследяващи устройства и съвременно оборудване", служещо на психопатия, приемана за норма - тогава комуникацията дори през единия плосък интелект рядко стига до разбиране - защото липсва човещината, която да бъде единствено облечена в разумни думи. Каквото и да се каже на такива, е чуто колкото камъкът на мястото на вкоравялото им сърце чува поезията на Руми (примерно)...

Слава Богу, в случая сме далеч от това и доводите поне на интелекта са чувани - в това съм сигурен.

Вулгаристански убиец
А доводите са много. Ето само някои от тях. Преди ловът е бил прехрана, а хората малко. Сега е спорт, а хората нарастващи количествено, но с все по-ниско като маса качество. Като бях дете, човечеството беше 4 милиарда, сега е 8. По времето на Буда, е било към 50 милиона по цялата планета. Сега на всяко десетилетие плешивият примат нараства с милиард. Дори само този факт променя всичко - двуногият маймун буквално изяжда, стъпква планетната екосистема с примитивната си неосъзнатост, подсилена от количеството му.

Понастоящем ловът няма общо с прехраната. Убийствен спорт е. При това, все по-кошмарно фасилитиран от техника и изкуствен интелект, задоволяващ природопатията му. Ловна техника и ловен бизнес (цели рекламни телевизии, медии, списания, масирана реклама, ангажираност), движени от алчност, подсигуряваща нуждата на безчовечния примат от убийства.

Да убива и изтезава обича разцепеното его (като аналитичен механизъм), проектиращо параноята, прикрита под нарцисизъм, в света наоколо си. Разцепване от любящата богочовещина, без която остава характеропатията на все по-технологизираната, но все по-оскотяваща тълпа. Убийството като бизнес. Убийството като спорт - красота, няма що...

Когато човечеството е в поносима популация, а ловът действително е лична прехрана, а не мащабен социопатен бизнес и легализирано убийствен спорт, би било различно. Било е различно - в хармония с природата. Ловецът се е свързвал с душата на животното, общувал е и е бил част от природата, а убийството му е било щадящо ресурса и, но и качествено различно - с респект към нея, дори с любов.


При настоящия демографски взрив и безвъзвратното унищожаване на около 200 биологични вида на денонощие, контекстът в който се ситуира ловът, се променя драстично. А това го поставя в графата на една от най-гадките човешки убийства - убийството не само на природата, а на любовта.


М: Аз логиката и гледната ти точка я разбирам напълно. Просто исках да кажа, че картината е по-голяма от колкото може да бъде описана от едностранната позиция на духовния поглед към темата, над която дискутираме.

Орлин: Той реалният духовен поглед не е в Хималаите или в книжките, а в ежедневната човещина, която обхваща и материалното, колкото и божественото - защото няма нещо, което да не е такова.

М: Аз съм на мнение, че духовния и материалния свят са две отделни неща. Да, тясно свързани са, но са различни, както са различни и мненията по темата. Аз просто не се съгласявам с това, че ми се натрапва духовния свят и духовното мислене като по-висшо от материалното. Това е единственото нещо, с което имам проблем аз в тоя конкретен случай.

Искаш да не ядеш месо и да не ловиш, няма проблем за мен. Но ако аз искам да ловя и да ям месо, е редно и моето мнение и решение да е уважено, а не да бъде заклеймявано.

Туй е. Аз съм за глобалното мислене, което вижда всички гледни точки. Не подкрепям крайностите. А набиването на концепцията "духовното над всичко" леко ми клони към точно това.

Орлин: Над и под? Къде това, освен в сцепеното от законите на Живота съзнание? Виж пак какво пиша! Разбира се, може да се уважи мнението на безсърдечния желаещ да убива и изяжда брата си. Друг е въпросът, че желанието на такъв братоубийството да бъде приемано за норма, е спорен от гледна точка на целокупния живот. 

Убийство от километри. Убийство с дронове, с капани, с дигитални примамки. О, Боже...


М: Така ми звучи, може да не съм стоплил правилно...

.....................................................................................................

Пиша нелично и глобално – отговарям на принципно разсъждение, не на персона.

Там, където с душата си знаеш, не са нужни много обяснения. Когато това знание отсъства обаче, човек идея си няма за що иде реч. Казваш му, че духовността не е отвлечена, а е приземена, не е емоция, повече е, едно любящо съзнание е. Но вдяване няма. Липсва лично преживяване. Казваш, поясняваш, но откъснатият от Бога двуног гледа празно и приема предлаганите му брилянти за камъчета – не стават за ядене, пък и мангизи не носят… Празни приказки са това за егото, отцепено от Бога…

 А духовността дори плаши. Някакси му се струва на примата, че заплашва интересите и целите му. Как така по-важни ще са някаква състрадателност, свързаност и единство? Та нали тогава способите за постигане на лелеяната власт, парички и бизнес развитие трябва да са по любовта, която не оправдава психопатните средства за достигане на откъснатите от нея целички…  

Та, остават лабиринтите на единия механичен интелект...

……………….


В съвремието, психопатна смрад е ловът. Дори и формално свързаният с уж легални ловни дружества. Легални за пред бездушието на деградиращия социум, но нелегални пред законите на Живота. Защото при изяждането на планетата, което наблюдаваме, всеки лов е бракониерство. При това все по-гадко, технологизирано не даващо никакъв шанс убийство.

Убийство... Да има нужда да се обяснява на механизираното, но подивяло човечество защо убийството е уродливо – дотам стигнахме…

Но, ведно с масовото психопатизиране, все повече приемано за норма, мощно избуява и съзнанието на любовта! 

..............................

Орлин Баев


сряда, 7 ноември 2018 г.

Как да станеш богат и успешен?

(Написано спонтанно след прочитане на реклама за семинар, обещаващ пълен успех във всичко...)

Как да станеш богат и успешен? 

В никакъв случай не знай много! Знаеш ли много, знаеш, че нищо не знаеш, което ражда смирение. Смирението провежда любов, но тя не продава, а дава.  

Знаеш ли почти нищо, го обличаш в гръмки думи, подплътяваш с психопатна наглост и наливаш пусто в празно. Смисъл, цялостност, отлепване от плиткоста на аз и мое, учене от сраданието, диалектика, любяща мъдрост - ха, това пари не носи, а целевата група, желаеща да го чуе и следва, е достатъчна, но определено смислена. 

Затова пък продажбата на празна емоция, опакована в "х стъпки за..." маркетингово целофанче, върви пред тълпата и паричките хранят нарцисизма. Юхууу... Вълците, облечени в овчите кожи на позитивничкия успехчец си намират стадото, а то пък с охота блее, докато е стригано след мащабния рекламен вой на сирените на суетата... 

С пожелание за здраве и смисъл! 

Орлин Баев

Защо чувствам обсесивните си мисли толкова истински?

Из рубрика Психотерапия онлайн, портал за съзнателен живот http://beinsadouno.com

............................................

Питащ:

Здравейте,
Няма да разказвам на дълго и на широко проблемите си сега. Имам само един въпрос, който ме мъчи от много време. Защо 
чувстваме обсесивните си мисли толкова истински? Аз зная, че те не са реалност и че това е начинът на мозъка ми да се опита да ме предпази от някаква несъществуваща заплаха. Понякога ми се получава да ги наблюдавам отстрани, знаейки, че не са истина. В повечето случаи обаче е много трудно. Мислите объркват и чувствата ми, на които винаги съм вярвала. Въпросът ми е как да разграничаваме реалността от обсесийте и защо продължават да имат такова голямо влияние върху мен, дори когато осъзнавам, че не са истина?

Отговор:

Повече от един въпрос:

  В 4.11.2018 г. at 17:38, yoanavd каза:
Защо чувстваме обсесивните си мисли толкова истински?

Защото това им е работата, а в началото въобще не са били обсесии, а просто защитни мисли, идващи от естествения механизъм на защитно обратно (огледално) пораждане на мисли, при комбинацията от страх и нагон за оцеляване/ любов, към себе си и околните. 

Представи си, че си се качила на висока планина. Застанала си на ръба на скалата и се наслаждаваш на изумителната гледка. Обаче, си на ръба на пропастта. За миг поглеждаш надолу и ... ужас. Сякаш те дръпва надолу. Сякаш цялото ти тяло се свлича по посока на бездната. Сякаш имаш импулс да го направиш - толкова е истинско. В ума за секунда проблесва как летиш безпомощно в неизбежната смърт, как се сгромолясваш долу върху ей онази скала и се размазваш в агония, изчезвайки в нищото... Всичко това става само за миг... Какво правиш тогава? Дърпаш се, защитаваш се, отстъпваш крачка назад, присядаш и се наслаждаваш на гледката вече безопасно. 

Всяка натраплива мисъл в началото е била просто защитна, подобно на горния пример. Когато обаче човек е по-страхлив, а над страха си по-цензуриращо ригиден, интерпретира погрешно нормалната в началото мисъл, започва да ѝ се съпротивлява, да я гони, да я избутва силово в несъзнаваното си.  Отначало се получава. Постепенно обаче, понеже зарядите ѝ се трупат, трябва да полага все повече усилия - докато това стягане и изтласкване престават да работят, а мислите интрузивно проникват пак и пак, вече угоени, уголемени, нагнетени с огромен заряд именно поради борбата с тях и съответно, много по-изразителни, цветни, ярки, проникващи. А в началото са били просто едни чудни, любящи - защитни мисли. 

  В 4.11.2018 г. at 17:38, yoanavd каза:
как да разграничаваме реалността от обсесийте

Някакъв мъничък старт е да се довериш на науката, която казва, че натрапливостите никога не се реализират, идват от любов и са израз на желание за добруване, живот, оцеляване, защитни са. Но е мъничък старт, понеже всичко в теб крещи от страх, въпреки че когнитивно променяш интерпретацията в синхрон с научното становище... 

Реално разграничаваш, когато в психотерапевтичен процес се осмелиш да "плаваш" в страха интензивно, да се "гмуркаш" в него презглава, което постепенно го десензитизира, превръщайки се в добър плувец в себепознанието  и смелоста си. В поведенческата хипнотерапия се научаваш да осъзнаваш, че това винаги са били просто мисли, при това добри, но идващи на език различен от този на съзнанието. В този процес ригидната ти цензура се смекчава, а самата работа с окр механизмите вече води до качествени характерови промени. Естествен процес е, когатое воден от психотерапевт, знаещ какво прави! 

Това, че се опитваш да пропускаш мислите медитативно, е качествено добър подход. За да работи обаче, се иска преживелищност в предхождащите медитацията подходи (спомехах ги по-горе), както и стабилен опит със самата нея. Та, имаш нужда от качествена психотерапия, както и от продължителен, практически доживот опит с медитацията. На по-високо ниво действително тя е, която истински променя нещата и върши работа при окр. 

  В 4.11.2018 г. at 17:38, yoanavd каза:
защо продължават да имат такова голямо влияние върху мен, дори когато осъзнавам, че не са истина?

Едно е да знаеш, друго е да чувстваш и знаеш с душата и всяка клетчица на тялото си, трето е да можеш.

...................

Орлин Баев

Сянка

"Аз съм част от теб,но ти не искаш да ме виждаш. Аз съм част от теб, но ти извръщаш поглед. Аз те моля, чуй ме и не ме съди.

Аз съм лъжата,която "виждаш" в другите. Аз съм "предателството", което изживя с близък човек наскоро. Аз съм онова, което показва твоето несъвършенство. Аз съм онази, която криеш, дори от себе си. Аз съм тази, която те прави цяла.

Чуй ме, не ме мрази. Наричаш ме лоша, грозна и в мен се крият всичките ти страхове.В мен има много твое и ти имаш нужда от мен.Разполовена си, без мен и все мен срещаш, именно за да ме видиш.

Липсва ти любов. И на мен. Липсва ти уважение. И на мен. Липсва ти някой. И на мен. Липсва ти признание и да бъдеш приета такава,каквато си с любов. И на мен. Но най-вече ти липсва свободата да бъдеш себе си. И на мен.Ти ми липсваш.

Как да бъда с теб,когато ме наричаш зла? Как да бъда твоя, когато бягаш от мен? Как да ти кажа,че съм отречена, сякаш съм ненужна? Усещаш ме навсякъде,чуваш ме все по-ясно... Но може би едва сега разбираш,че аз също ти липсвам.

Аз съм част от теб и ти си част от мен. Ние сме едно. Без мен няма смирение.Без мен няма истина. Без мен нямаш корени. Без мен не си цяла. Без мен си съвършенo нецяла половина, полетяла в илюзиите за спасение. Аз съм твоето несъвършенство, което те прави човек.

Аз съм твоята Сянка."

Диана Неделчева

събота, 13 октомври 2018 г.

Събуждаща Психотерапия

Жар птица - символ на възраждането от страха и болката



Наближава денят на будителите. А не е ли той ежедневие за всяка будно горяща душа, разгаряща другите с присъствиео и делата си?! По-долу отговарям на въпросите на журналиста Лияна Фероли:

...............................................................................



-Г-н Баев, идва Денят на будителите и в тази връзка можем да кажем, че истинският психотерапевт също е и будител, нали? Чрез неговото знание, словото му, примера му. Но, като че ли, най-вече чрез това да помага на хората да свързват индивидуалния си с космическия дух?

В работата си съм благословен постоянно да преживявам следния факт. Идва човекът тревожен, отчаян,тъжен, виновен и потиснат. Преживява панически атаки, постоянна фонова тревожност, страхува се от болести, от социална комуникация, бори се с натрапливите си мисли, ревнува, чувства се несправедливо унижен, предаден, изоставен, отхвърлен, наранен. 

В психотерапията виждаме ,че телесните, емоционални и ментални симптоми не са тук, за да мъчат, а за да насочат към подлежащите ги казуси, конфликти и маладаптивни програми, призоваващи човека към преобразуването им до здрави, пълни с обич и смисъл. Отношението към ставащото се променя от „аз съм болна жертва на гадната тревожност“, в „уча се с любяща благодарност“. Не след дълго невротичното налягане свършва работата си – човекът се научава да смирява его гордостта си, да заявява асертивно потока на любовта, все повече напиращ през него, да планира не само от малка себичност, но от позицията на целостта си. Напрежението на тревожността превръща въглена на гордостта, в диаманта на сърцато обичащия, творчески човек. 

Бягащият във фантазия, се оказва, че провежда неимоверен талант, влаган вече в майсторско творчество и стратегическа, мащабна визия. Прилепващият, се преобразува в емпатийно любещ, лекуващ дори само с присъствието си човек. Нагаждащият се издръжливец, от носещо товара на света магаренце, намира здравите си граници, само за да осъзнае, че най-здравият егоизъм е алтруизмът. Силният на всяка цена, от манипулиращ съблазнител и доминиращ насилник, се трансформира в прекрасен лидер, спокойно прегръщащ ужаса си от слабостта – смирена прегръдка, през която протича истинската сила на сърцатостта. Скованият в нормите на „така трябва“ намира великодушието, толерантността и гъвкавостта си, метаморфозирайки се в дисциплиниран радетел на човещината.
Да, качественият психотерапевт е будител - доколкото самият той е събуден за любовта, мъдростта и свободата на потенциала си, дотолкова може да индуцира събуждането им в потърсилия помощта му.




- Та нали този връх в развитието на съзнанието ни – будността, е възможен поради това, че и ние можем да израстваме заедно с нашия Творец. Как разбира  психологията творческата нагласа на човека, защо е така градивна?

Приматът се превръща в Човек, само когато добротвори. Тогава е част от Твореца, от Бога. В същността си човекът винаги е бил, е и ще бъде пламъче от великия огън на Бога. Основата, която движи психопатизирания социум, е страхът от липсата, от болката. Страхът се компенсира болно с егоцентрични страсти и желания, пораждащи страдание. Страдание, когато не са задоволявани желанията. Страдание в процеса на задоволяването им, представляващо бягане от страха. Страдание при задоволяването им, траещо илюзорно-мимолетно, последвано от нов взрив от страх, събуждащ още по-жадно, болезнено зависимо желание. Когато човек в будно себепознание осъзнае тази порочна верига, смело се изправя пред страха в основата ѝ.

 Когато на мястото на страха заживее любовта, се провежда творчески смисъл, изпълващ живота с освобождаващата мъдрост на преживяването на относителността на собствената индивидуалност като единна с великия организъм на Бога.

Основните принципи в естествената психотерапия са любовта, мъдростта и истината (свободата). Любещият човек няма нужда от външен, малък човешки закон. През вътрешното си единство със законите на Битието/ Дхарма, страховата липса е запълнена с осъзнаването на един по-цялостен, целокупен живот. Черната дупка на страстното, еготично желание, се превръща в слънцето на Богочовечноста. Такъв човек е извор, напояващ пустинния ад на безлюбието наоколо, създавайки оазисите на човещината и смисъла да живееш по Бога. Будител е! Само такъв будител може да бъде истински реализиращ целите на холистичната психотерапия, ефективен и трансформиращ с присъствието, разбиранията и методите си психотерапевт, служещ не на его илюзии, но на призванието си да направи света по-любящо място с живота си.

- На Изток смятат, че в творческите способности на човека е заложен огромен силов и енергиен потенциал, че те изцелявали чрез освобождение, чрез премахване на умствените прегради, чрез отварянето на подсъзнанието, където пазим всичките си тайни, чувства, емоции. Но пък, вероятно, като всичко друго в дуалния ни свят, то си има и обратната страна. Затова и творците, като че ли, повече боледуват от другите. Прекомерното им въображение ли е причината?

Талантливият творец вече е странен за разбиранията на тълпата. Гениалният пък е откровено извън сивата норма на посредствеността, приемана за определящ критерий. Между гениалния и лудия има много подобия… Гениалният разширява съзнанието си до безпредела на колективното несъзнавано, интегрирайки самосъзнателноста около цялостната си личност (Селф, Атман), докато запазва стабилна връзка с реалността на социалната относителност. Психотикът се разцепва, губи его конгруентността си, загубва се в несъзнавания океан, сривайки и качествената си връзка със социалната логика и реалност. Но, за невиждащия тези разлики, приликите са много… J

Обратната страна си има обратна страна – казват в зен. Колкото повече човек навлиза в светлината на свръхсъзнателността, толкова повече се разширява до тъмата на подсъзнанието. Колкото по-нагоре в любовта на „рая“, толкова по-надълбоко във виталността на „ада“. Това е естествено закономерен процес, виждан единствено от широката панорама на целостта.

-Не знам дали се занимавате и с лично творчество, но пък го правите по свой начин в своята професия, като отделяте много време за различни разработки в мрежата , за  много онлайн консултации...

Пиша психологични и психотерапевтични текстове. Предстои ми да сътворя и доста видео материали. Понякога пиша разкази. Иска ми се за в бъдеще да творя повече художествени произведения, кратки разкази. Имам какво да предам – ако е рекъл Господ, да бъде. Когато не отделям време за писане, творческият поток отвътре „заблатясва“, връзката с любовта се подпушва. Затова чисто и просто му давам ход.



В процес съм на създаване на психотерапевтична модалност, на школа в психотерапията. Естествена психотерапия. Една иновативна, прагматично ефективна, парадигмално креативна, трансформативно качествено различна, инспиративно творческа терапевтична система, която не отрича, а включва, но и далеч надхвърля предхождащите я терапевтични модалности!

От повече от десет години отговарям в рубрика „психотерапия онлайн“ в портала за съзнателен живот, посветен на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Не го приемам за работа. Правя го спонтанно, понеже не мога да не го правя. Работя призванието си, напорът за даване е силен и просто го пропускам в посока помагане. Разбира се, старая се да намеря баланса си – да си създавам време за спорт, почивка, личен живот. Поставям и здравите си времеви, поведенчески и социални граници.

-Психическата, душевната ни цялост, гаранция за доброто ни здраве, се постигала, когато външната ни вяра в Бога се върне при нейния езточник, според К.Г Юнг, т.е. в психиката. На това повторно свързване с нея /”религаре”/ религията не успя да ни научи, но психотерапията вече дава солидни заявки да го постигне. Да помогне на човека да освободи тази сурова енергия на същинското ни Аз и да избликне Изворът на психичната ни сила. Доколко успява към днешния момент?

Световните психодуховни учения в същността си представляват мащабни психотерапевтични системи, целящи случването на целта на човешкия живот – освобождаването на Богочовека от хватката на заспалата илюзия, събуждане от дрямката на невежеството. Същите качествени, но в по-скромни мащаби цели, си поставя съвременната холистична психотерапия, обхващаща мъдростта на духовността, но стъпила на логиката на  когнитивната наука. Освобождаване на потенциала на любовта, смисъла, творческия дебит, радостта от живота – извличането им от трансформиращата работа със страховете и страстите и базисните дезадаптивни вярвания в тях.  

Външното, екзотерично разбиране за Бога се връща там, където му е мястото, във вътрепсихичната и духовна, феноменологична реалност, когато разбирането Му е преживелищно езотерично. В процеса на разширяване на съзнанието се оказва, че всичко, приемано доскоро за „аз“ е временно, относително, преходно, следователно нереално – анатман. Себесъзнателният център се прехвърля в цялостната личност, в Атман – Богочовека. Оказва се, че няма никакъв път към себе си, а процес на събуждане за реалността на вътрешната ни божественост.

Аспирантът вижда как светът буквално живее в масовата психоза и психопатия на его разцепващата себеидентификация, нарцистично залавяща се за желаното хубавичко и отричащо „заравяща“ безлюбния си страх дълбоко навътре, затова виждан и продуциран в света наоколо. Стремящият се към Бога прозира как масата от хора дремят, сънувайки взаимния кошмар на „аз и мое“, диаболично откъсващ от целостта на любовта.

Доколко успяваме в ресвързването с любовта, мъдростта и истината? Доколкото го възнамерим. Идват различни времена. Съвременните малки схващания и психопатен начин на живот ще изгорят като вехти дрипи в огъня на настъпващата все по-бързо вибрираща и висока съзнателност.

-Но на тази наша вътрешна сила й е нужно осмеляване, воля за събуждане, за промяна. Кои хора днес, с помощ или без, успяват да си възвърнат своята свещеност. Дали пък това не са все още неразбраните, така наречените. в Библията „блажени нищи духом”? И „свещената простота” още не сме разбрали, дали ни предстои да преоткрием и нейната роля?

Успяват тези, които имат благословията да преживяват нелеки страдания – вътрешни и външни – и благодарение на тях да се самовъзпитават с настройката на благодарни студенти в школата на живота. Приемащите се за случайна жертва мрънкачи повтарят едни и същи уроци – така им е угодно, така е лесно – отговорността е изнесена навън, някой друг е виновен…




Пътят към мъдростта е труден в тактически, но благословен в стратегически план. Когато малката ни воля прави една стъпка към потенциала, той прави десет към нас. Успяват тези, които съзнават нищожеството и жалкостта на малката си преходност, имаща подходяща роля единствено когато се смири и наведе глава пред Бога, за да Го провежда в ежедневната си битийност.

-Традиционнато схващане за лечение  все още се движи в сферата на така инертното, пасивното „сигурно”, за да не се рискува с непознатото.Но резултатите не подкрепят особено правотата на тази теза? 

Да, съвременната медицина работи механично, на парче. При това все повече се превръща от хуманна дейност, в бизнес, а болниците от свещени лечебници, в акционерни дружества. А холистичната медицина свързва симптома с причината, вижда качествените взаимовръзки в целия организъм, разбира водещата роля на душевността и лекува целостта. Подобно е положението в психотерапията. Има школи единствено анализиращи (ентропия), но нямащи си представа как да синтезират (синтропия) осъзнатото в трансформативно качествена, здрава функционална цялост. Други пък механично поправят когнитивни грешки, приравняващи човека до биоробот…

В естествената, холистична психотерапия се проследява връзката между симптомите и подлежащите ги маладаптивни характерови вярвания, продуциращи тревожното състояние. Съответно, вместо да замазваме симптоми, хармонизираме характера, акордираме го с принципите на любовта, мъдростта и творческата свобода, разтваряме човека за присъствието на Бога.

-Прочетох много ваши разработки за възможностите на нашия ум, на душата ни, на духа ни, запознах се с постигнатите ви изключителни резултати, споделени от самите ви пациенти и стигнах до извода от споделеното, че максимално сме ограничили неограниченото, Божественото, в нас. И че знанието, информацията, осъзнаването, любовта са най-добрите начини да събудим вложеното в нас. Че те са най-добрите ни лекарства...

Живеем в информационна епоха – познание има много, всякакво. Въпросът е, че съществува вътрешна мъдрост, изхождаща от любовта и раждаща свободата, която не е битове информация, а естествено, винаги присъствало в същността ни познание. Информацията може да мотивира, да насочи към тази любяща мъдрост, но стигането до този същностен смисъл става в процес на чист, богоотдаден живот, молитва и медитация. Все повече хора следват такъв процес!

- Много надежда възлагате в лечението и на писаното слово, на мъдрите вдъхновяващи книги, защото  мотивирали, зареждали с енергия за промяна и личностно развитие. Защото довеждали до обмен, съпоставяне, до обогатяване, синхронизиране с различни гледни точки. Давате и препоръчителен списък с книги, които могат да доведат до обективни психоемоционални промени. Но защо понякога и прочетените „тонове” духовна литература не водят до промяна?

Защото тонове теория не се равняват на грам практика, затова. Не практика от вида на шпагат и краката на главата, която нечие невежество приема за йога, а преданоотдаден, молитвен стремеж към Бога и мъдро, медитативно ретрасиране и осъзнаване единството с Него.



-Казвахте някъде, че тишината прегръща нужните пертурбации, душевни вълнения, така както и радостите.Само в нея ли добиваме усетност за Беззвучния звук на Бога?

Когато умът притихне, през медитативното безмълвие започва да прозира същностната, божествена природа. Бог се проявява в смирената тишина.

-Говорите и за книги, думи, които разболяват - как обяснява това науката за душата?

В съвремието масово се популира наивният позитивизъм, който в тактически план дава известни розовички резултати, но в дългосрочен, разболява – самото на всяка цена позитивно мислене изтласква нерешени наличности, което с течение на времето ги умножава, храни и амплифицира.

Съществува и уж духовна литература, в която живее неразбиране за цялостните психични процеси. Литература, твърдяща че човек е нужно да мисли само добри, светли неща – всяващи ригиден абсолютизъм и отричащ идеализъм масовки, противоречащи на естествения подсъзнателен процес на огледално пораждане на защитни мисли, нямащи общо с буквалното си съдържание, но тласкащи към добруване. Обяснил съм процеса в статиите си за обсесивно компулсивно разстройство и хипохондрията. Много хора разболяват такива книги, след това сядащи на терапевтичната кушетка…

Съществуват книги, представящи за духовност бягството във фантазия и страхливата изолация от света, интелектуализираното многознайство, рационализацията, извиняваща грубост или бездействие с „духовност“ и т.н. В статията си „Псевдо духовен байпас“ подробно разглеждам здравата и псевдо духовността.

Не само книгите, но новините, сугестиращи насилие, филмите и дигиталните игри, възпитаващи бездушност, откъсната безсърдечност, алчност, порок и престъпност, вредят масирано. В съвремието човек не може да разчита на журналистическия избор, търсещ най-често жълтопресен рейтинг, а е нужно съзнателно да подбира информационната си храна. Има съзнание „да видя какво дават по телевизията…“, а има и такова, което само избира гледаното и четеното. 90+% от масовите телевизии са се превърнали в бълвоч на евтина вулгарност, изкривена информация и примитивност – не, не преувеличавам. Признак на интелигентност е човек да свърже телевизора си с интернет и съзнателно да селектира според интересите си.

-Дори намерих обяснения и съвети в даваните от вас за други хора консултации, отнасящи се и за някои мои състояния. Ето още един пример как за словото няма прегради, как то стига до своето местоназначение, дори и когато не си го очаквал. Как да си го обясним?

Хората сме достатъчно подобни в проблемите си, за да можем да почерпим ноу хау от добрия път на събратята си с близки на нашите тегоби и печали. Както и факт е синхроничността – животът резонира с вътрешното ни състояние и ни насочва към съответните случвания, хора и факти.

- Каква е ролята на мозъка в психолечението, след като ту избира къде да положи болковите симптоми, ту ги видоизменя, ту ги елиминира, ту изгражда защита срещу потиснати емоции, срещу нежелани емоции и чувства чрез различни заблявания...Той ли е диригентът?

Диригент, но и композитор, е Човекът. Мозъкът провежда, нищо повече. Да,невропластичен е,което позволява промяната на невралните му пътечки, корелат на дълбоко гравираните характерови вярвания, модели и навици. Мозъкът е пластичен доживот. А това означава, че никога не е късно за качествено себеразвитие!

-Д-р Сарно казва, че психиката е емоционална структура на ума и има многаспектна подредба под неговото равнище.Тогава само осъзнаването на болестния причинител до нивото на подсъзнанието ли го премахва?

Както в соматичната, така и в медицината на душата, психотерапията, осъзнаването на причината, е от централна важност. Но е само старт в лечебния процес. В психоанализата се смята, че когато основата на проблема е осъзната, той изчезва. Практиката ми показва, че това осъзнаване представлява едва десетина процента от цялата терапия. Основната ѝ част представляват фокусирани в справяне, малки но упорити стъпки, насочени към преобразуване на осъзнатите травми, конфликти, маладаптивни вярвания.

- Според принципите на древната „свещена терапия” са пращали отклонилите се от правия път в духовни лечебници /асклепиони/, но днес чуваме все повече, че терористите не се интегрират, а се избиват… Тогава се е знаело, заразлика от днес, че се изцеляваме  само чрез обичане, чрез безусловна любов... Че без нея се сриват всички душевни устои...

Ако кажа, че човечеството все повече озверява, ще обидя събратята животни, от които често имаме да се учим на …човещина, съпричастност и обич… На планетата ни тече мащабен процес по опошляващо диаболизиране – изсичаме клона, на който седим като побеснели от егоистична алчност маймуни… 

В същото време, по-малка, но по-качествена човешка популация следва мащабните вибрационни, на едно повишаващо съзнание промени с темп и в мащаб, невиждан досега. Време разделно е, а зърното се отделя от плявата.

Да, убийството само увеличава проблема и в огромния процент от случаи, е нежелателно. Престъпникът е нужно да се превъзпитава – а това става не с когнитивна теория, а с истинно человеколюбие, личен пример и човещина, при здраво поставени граници, разбира се. Скоро четох за свещеник, който само с присъствието си, превръщал престъпниците-психопати от затвора, в който работел, в човечни и състрадателни люде. Да, за любовта всичко е възможно!

Когато обаче психопатът-престъпник бива убит, не отива никъде, а кръжи наоколо, докато премине определеният му за живот в тяло срок. Стреми се да обсеби, да завладее слабите воли, да отмъсти и зловреди много по-ненаказано. Това са стари и извечни истини, надхвърлящи примитивността на грубия материализъм. А това прави такова познание дори по-ценно.

-Не е виц това, че по време на едномесечна стачка на лекарите в един руски град, смъртните случаи доста намалели. Може ли психологията и психотерапията да ни помогнат да въвърнем доверието си в медицината, след като днес повече хора умират от ятрогенни заболявания,  причинени от самата  медицинска система, сама по себе си?

Има лекари и лекари. Има прекрасни, отдадени на работата си специалисти – хора, за които помагането не е само професия, но мисия и призвание. Смея да твърдя, че в България такива са дори повече от на запад. Вероятно именно поради бедността и трудностите.

-Но да се върнем накрая пак при словото. Тъй като всичко е станало чрез Словото, както казва Библията, защото то е едно “поведение” на духовното битие - същността, “канавата” на материалното, вярвате ли, че пак всичко чрез него ще се поправи към по-добро? Или пък, виждайки какво се случва в Биг Брадар, май, надеждата ни за това бързо стихва? Къде виждате изхода?

Словото, Логосът, е не само думи, а смисълът, любовта. В смисъла, идващ от любовта, е изходът!

..............................................

Отговорил на въпросите: Орлин Баев, естествен психотерапевт