Страници

понеделник, 31 декември 2018 г.

Милтън модел -таблица 3

Милтън Ериксън
Забележка: в таблицата по-долу са представени текстове в т.н. в НЛП Милтън модел – език, заобикалящ логиката, объркващ, смълчаващ съзнателния ум, заплитащ обичайните съпротиви в собствените им механизми. Милтън Ериксоновият модел е утилизиращ, „четящ мисли“, даващ илюзия за избор, номинализиращ, одушевяващ, проникващ в подсъзнанието, задаващ внедрени команди, разкриващ потенциала, достатъчно общ е, така че несъзнаваното само да допълни и състави нужната му терапевтична нагласа и съдържания. Таблицата е предназначена за ползване от колеги-хипнотерапевти. Как? Фразата от съответната колонка може да бъде прочетена докрай, или не, докато погледът се плъзга свободно по редовете и другите колонки, за да може ресурсът на водещия да извлече качествен модел, съчетан с нужните конкретни за дадения клиент посока и смисъл. Таблицата се ползва от хипнотерапевта в собствено състояниена транс, като думите от нея само допълват собствения му хипнотичен скрипт, раждан на мига интуитивно, в съответствие със спецификите, потребни на водения.


Лесно е да се отпуснеш, когато съзнаваш че потокът на Бога определя синхроничната неслучайност на всеки миг от битието, докато и космите на главата са ти преброени, във всяко мигновение!
Лесно е да се довериш на посланията в страха, когато смирено го приемеш в това медитативно отпускане…
Лесно е да се довериш, когато пуснеш контрола в доверието, нали?!
Човек може да намери КАК и КАКВО, когато има достатъчно силно ЗАЩО, Михаела! Тази вибрантна мотивация, да!
Хората се променят. Човек може всичко, когато обича, вярва и действа смело. Можеш да ползваш ставащото като гориво за опита си, знаеш!
Ако ти го искаш силно, ще се случи неминуемо по-бързо или още по-скоро, когато Небето е с теб и намерението идва от копнежа на душата ти! Тогава цялата Вселена е с теб, насочва решенията ти, чертае събитията и обстоятелствата ти! Действай!
Действай различно! Ходиш ли по старите пътеки, стигаш до същите дестинации. Правиш ли същото, резултатът е идентичен. Променяйки мисленето, чувстването и възприятието си, стигаш където душата ти те води.  Кой си ти, ако не тази вечност?!
Ако ти обичаш, ще бъдеш обичан от безкрая, преливащ през теб. Ако светиш, светлината вече е с теб. Давайки, получаваш извътре си.
Ако ти си слънчице, ще има много желаещи да се топлят на лъчите ти.
Ако си извор или мощен, уютен дъб, ще идват мнозина морни пътници, желаещи да пият от бистротата ти и да отпочиват в мощта ти.
Ако си преливащ от сила, самостойна стабилност, самоуверена мощ, мъжествена решителност и помитащ чар, вече си желан от другите във всяко едно отношение. Не зависиш обаче от тях, както слънцето не зависи от планетите си, а черпи заряда си отвътре, от Бога!
Aко си сърдечен приятел, обичаш безусловно и приемаш напълно, докато поставяш здрави граници и не спестяваш честните си, добронамерени обратни връзки, си добър приятел и ще бъдеш заобиколен от добри приятели!
Ако рисуваш живота си с краските на свободното творчество, идващо от поставянето на любовта като основа на живота ти, съзнаваш, че от свободната ти воля зависи късметът, щастието, смисълът и удовлетворението ти!
Ако си позволяваш смелостта да се доверяваш смирено на потенциалите, вложени в страха ти, ще вкусиш аромата на храбростта! Точно така! Храбростта!
Хората могат всичко, приятелю! Могат да прихванат либидото и агресията на животното, през което живеят, могат и да спуснат потенциала на ангела, който презентират през кратката игра на тленността. Кръстопът е човекът – свободната му воля е желана и от Боговете. Можеш всичко, което бодхисатвата в теб иска и може!
Един човек веднъж се е справил с тази зависимост. Не му било лесно, но я превърнал в път към Себе си. Успял. Един човек го може – много хора го могат. Много обикновени хора, превърнали се в необикновени творци на живота си, го могат, Можеш го!
Някой веднъж се запитал“ „Какво ли би станало, ако взема нещата в ръцете си и преодолея страховете си и се отлепя от зависимостите си?!“ Самият му въпрос вече съдържал възможността в отговора на успеха му, когато заживял свободно и смело. Вече чувстваш тази решимост в теб, нали?!
Хората, преживяващи невроза, са благословени, приятелю. Оставяйки се на мъдростта, вложена в посланията по характерова хармонизация в състоянието си, се превръщат в сърцато храбреци, в смели пионери, проправящо новите творчески пътища в живота и невронни пътечки в ума си! Щастлив си, приятелю!
Хората могат да бъдат Човеци, стига да обичат и мъдруват в свободата си. А могат и да бъдат плешиви маймуни, водени от малките си нагони. Сега, когато преживяваш тази благословена трудност, знам че знаеш как Човекът в теб напира да се изяви с любовта си, именно поради благодарността, фасилитираща порастването ти.
Един го може – всички го могат. Ти го можеш. Един се е справил, много са се справили. Всички мотивирани и съзнателни хора, четящи тези редове, се справят. Тази мотивация, с която в началото нелеко, но все по-качествено сега се справяш.
Любовта на един светец спасява маса селища наоколо му. Съзнателното ти израстване променя цялата ти семейна система, подтиквайки всички в нея към съзряване и здрави модели!
Би могъл да осъзнаеш, че вече разбирането и отношението ти към това мотивиращо те напрежение, са различни. Би могъл да го ползваш като стимул за осъзнаване и акордиране, докато в живота си постигаш всичко, към което силата на любовта те води!
Би могъл да се довериш на Бога/ Дао в себе си, пращащ/о ти тези щадящи симптоми, за да ги последваш до характеровите си програми, имащи нужда от любов и грижа, за да живееш още по-красиво и силно!
Би могъл да слушаш и да чуваш, да гледаш и да виждаш, да докосваш и да усещащ величието на благодатта, вложена в благите ти тревожни симптоми, мотивиращи те да погледнеш в душата си, за да резонираш с пулса на Бога!
Би могъл да се научиш на смирено приемане, докато се доверяваш на мъдростта в страха, или да се отпуснеш във фината радост, изплуваща от него, когато го прегърнеш. Би могъл да разбираш, или да позволиш на безкрая вече да преобразува тревожността до мъжество, докато не разбираш! Разбираш, че не разбирайки, разбираш, нали?!
Би могъл да се запиташ какво ли би се случило, когато в живота ти се появи онзи липсващ елемент, придаващ брилянтен смисъл на всичко? Някои го наричат Бог, други, Дхарма, трети Дао, да. Тогава би могъл да се отпуснеш като по течението на пролетен бриз, изпълнен с уханието на целостта, докато страхът се преобразува в спокоен смисъл!
Би могъл да оставиш мислите да преминават в безмълвно съзерцание, прозиращо същността на Живота в тази випашяна на радостта ти. А би могъл и да осъзнаеш как нищото, съдържащо всичкото в Буда природата ти, засмуква в безкрайния си вакуум всеки страх и страст и ги преобразува до любящите им еквиваленти на безпредела ти!
Би могъл със сърцато доверие да се съгласиш в тези автоматични „да“-та, следващи доверието ти в процеса на оцялостяване. А би могъл и да се противиш, докато любовта прегръща тези вярвания, за да ги преобразува до силата на куража си!
Някой може, както знаеш, Иване, да следва пулса на смисъла смело, така че всеки миг от пребиваването му в тази земна бинарност да е изпълнен с любящата диалектика на силата. Някой може да живее от позицията на силата на слабостта, както вече знаеш от собствения си опит по преобразуване на страха, докато служи за гориво на мъжествеността ти.
Някой може да живее смело, докато прихваща силата на страха си, друг би могъл да се стреми упорито към трансформацията, така че ти, Михаела, както знаеш, да почувстваш това преобразуване сега, докато всяка моя дума взаимодейства директно с подсъзнанието ти, докато съзнателно ме чуваш или не, променяйки се в щастлив човек.
Някой знае, че не знае, друг не знае, че не знае, мислейки си, че многознае, а трети знае, че знае относително малко, за да знае, че познанието му, огромно за хората, но малко за пред Бога, е нищожно. Отпускайки се в знанието, че не знаеш, мъдрознаеш през доверието в свързаността с тъканта на Бога, даряваща ти познанието за блажено единство в целокупността на Живота.
Не знаейки, че не знаеш, се бориш със собствените си сенки. Смирено знаейки, че нищо не знаеш, това прегръщане – да, в натежаването на магичния транс, погалващ със силата на безкрая невежеството, което сега се преобразува до усмихнатия смисъл. На живота от Бога и за Бога, в Бога и по Бога.  
Някой стига до Джомолунгма на свободата си по единия склон, а друг по другия. Трети, както знаеш, се лута или обикаля по извиващата се полегата пътечка. Някой решава, че може и го прави, а друг просто слуша гласа на смелостта си и го прави по начина, по който тя го води. Както знаеш от опита си, стигането не е важно, когато обичаш вървенето, което прави стигането сигурно.
Някой върви по пътя на мъдростта, друг по пътечката на любовта, а трети, на действието. Познавайки единството им, освобождаването от страха, за да живееш силно, е въпрос не на време, а на смирено и мъдро доверие, докато правиш това себепредизвикване ежедневно.
Някой живее силно и красиво, да. Ти можеш да свалиш работещите модели на такива хора, за да метаморфозираш неработещите си вярвания във функционални, пробивни, успешни – както знаеш, гравитацията с лекота задържа нещата в орбитата си. Така и гравитацията на любящата ти самоувереност привлича успеха, който сам постигаш, с помощта на потенциала си.
Може да не си забелязал как сега, четейки тези редове, в теб се появява увереността, че можеш! Странно как сега го осъзнаваш толкова ясно, нали?! Това усещане за вибрантна самоувереност, да!
Може да не си забелязал как сега, седейки и плъзгайки очите си по екрана, в теб необратимо се пренареждат невронни връзки в посока брилянтна самоувереност. Не знам дали си забелязал, или промяната вече набелязва теб, набелязания да живееш смело.
Може да не си забелязал как слушайки гласа ми тук от сесия на сесия и у дома всеки ден с аудио записите ми, как трансът става така желано дълбок и естествено привличащ те, както въздухът е привличан от белите ти дробове. Да, трансът за теб вече е състояние нужно ти като дишането. Този шамански транс, взривяващ елегантно могъществото на зарядите ти – да!
Може да не си забелязал все още досега, поне досега… Сега, когато говоря за това, присъединяването на всяка моя дума към намерението ти за силен живот, се пренася в осъзнаването за това как ежедневната ти практика на транс с моите аудио сесии пренася невидимо, но все по-осезаемо в живота ти това чувство за спокойна сигурност. Тази спокойна сигурност, напираща да се взриви, ако не действаш творчески и смело, да – точно тази решимост!
Може да не си все по-любопитен, а може и да си естествено любознателен докъде може да стигнеш в тази мощна самоувереност, така естествено вливаща се в бита ти ежедневно и ежечасно. Самоувереност не напомпена отвън навътре, а самоувереност, идваща от огромния напор на духа ти, пукащ по шевовете творческия потенциал на личността ти, когато дори за миг спреш потока на творчеството си. Тази автентична самоувереност на теб, твореца, да!
Може да не знаеш, че не си забелязал, докато подсъзнанието ти отдавна регистрира удоволствието от ежедневната ти работа с тези хипнотични и нлп аудио сесии, пренасящи блаженото усещане за харизматичен чар в живота ти, когато трансът се задълбочава ежедневно, а удоволствието от слушането фасилитира радостта от най-малките неща в миговете ти!
Не забелязвай как подсъзнанието ти реагира с екстаза на спокойствието, когато редовно практикуваш хипнотичен и медитативен транс в кабинета и у дома си. А можеш и да забележиш как често от съзнанието ти се изплъзват много фини нюанси, долавяни обаче от подсъзнанието ти директно и дълбоко в пренареждането на паметовата матрица в основата на характера ти. Да, тази ежедневна работа по характерова оптимизация, точно така. Забелязваш как организмично красива е тя, знам!
Можеш да не съзнаваш, че докато не съзнаваш, подсъзнанието ти извършва работата по програмиране на веселата ти сигурност в себе си, живота и дълбоко доброто в другите, зад външните им роли и маски.
Човек може да не съзнава, че не е нужно винаги да осъзнава дълбочината и целостта на несъзнавания процес по разкриване на автентичната ти самоувереност сега, докато ме слушаш или се отпускаш в случването на куража ти да бъдеш автентичен.
Знам, че не съзнаваш напълно как всяка моя дума се превръща в усещането ти за самоуверено присъствие в живота. Можеш съзнателно да се запиташ дали тези думи програмират решителността на оптималната ти самоувереност, или просто разтварянето на излишното, я разкрива отвътре навън, от потенциала ти в посока живота ти… Има ли значение, когато вече се случва?!
Съзнанието ти не знае как неговото серийно процесиране едно по едно на малки късчета информация, се губи тотално в паралелното, масирано интуитивно процесиране на любовта и вярата в себе си и към себе си, идваща от единението ти с Бога, частичка от когото ти си.
Както не е нужно съзнателно да вършиш милионите операции в секунда, задвижващи процесите в черния ти дроб и биологичната ти химия, така и не е нужно да правиш съзнателно цялата промяна, с лекота свършвана от подсъзнанието ти сега, когато инсталацията на програмата по самоувереност в теб, е направена, само за да осъзнаеш, че тази програма винаги е била там естествено, а самоувереността ти е автентично и рождено право!
Съзнанието ти е малка свещ. а свръхсъзнанието ти, слънце. Съзнавайки илюзорния страх от загасваща анихилация при загуба на невротичния контрол, тази убеденост се ражда. Убеденото познание, че смиреното смълчване не само, че не води до изчезване, но до разгаряне на любящия пламък на самоувереността ти, когато сега свръхсъзнанието ти преминава през его смирението, за да преобразува подсъзнателните наличности до здравия кураж да живееш от сърце и душа!
Колкото повече знаеш, че не знаеш съзнателно, толкова повече доверието в безграничността на вечността ти погалва с мъдростта, тихо говореща ти за свят на любяща свързаност и братско единство. Тогава – смирението!
Знаейки, че не е нужно с огъня си да дириш външен огън, яденето на силата ти вече е сготвено!


.......

Орлин Баев



неделя, 30 декември 2018 г.

Милтън модел таблица 2

Milton Erickson
Забележка: в таблицата по-долу са представени текстове в т.н. в НЛП Милтън модел – език, заобикалящ логиката, объркващ, смълчаващ съзнателния ум, заплитащ обичайните съпротиви в собствените им механизми. Милтън Ериксоновият модел е утилизиращ, „четящ мисли“, даващ илюзия за избор, номинализиращ, одушевяващ, проникващ в подсъзнанието, задаващ внедрени команди, разкриващ потенциала, достатъчно общ е, така че несъзнаваното само да допълни и състави нужната му терапевтична нагласа и съдържания. Таблицата е предназначена за ползване от колеги-хипнотерапевти. Как? Фразата от съответната колонка може да бъде прочетена докрай, или не, докато погледът се плъзга свободно по редовете и другите колонки, за да може ресурсът на водещия да извлече качествен модел, съчетан с нужните конкретни за дадения клиент посока и смисъл. Таблицата се ползва от хипнотерапевта в собствено състояниена транс, като думите от нея само допълват собствения му хипнотичен скрипт, раждан на мига интуитивно, в съответствие със спецификите, потребни на водения.


Чудя се дали искаш спокойствието сега, или пък не точно сега, докато подсъзнанието ти го реализира в този момент
 и помита всичко по пътя си, както лавината не се интересува искаш или не точно сега, докато
набира все по-огромна мощ – тази спокойна сила, да
Можеш ли да си представиш живота си, когато сега програмата за самоуверена сила
действа така мощно в подсъзнанието ти?!
Да, животът ти съвсем скоро или сега, през чувстването на любящата самоувереност,
насищаща с радостната си усмивка енергията ти!
Човек може да се освободи от зависимостта си, защото в състояние на транс се появява причината на свободата, даваща силата. Той го е направил, тя го е направила, те са се освободили – затова ти можеш!
Някога това, към което се стремиш и жадуваш, е било постигнато от някого. Когато един човек го е направил, въпрос на време е и ти да го реализираш. Някога скоро, сега когато имаш целия ресурс за това, вече го правиш!
Не е нужно съзнателно да разбираш как сега ставаш все по-благодарен, щастлив и самоуверен, докато подсъзнанието ти естествено разцъфтява блаженството на смисъла да си вярваш, усмихвайки се!
Вероятно вече знаеш много начини за справяне. Когато ме слушаш, есенцията им се прелива с гласа ми в това смирено притихване, за да изплува подсъзнателното ти познание, винаги присъствало тук в теб, дълбоко, сега когато в тази трансова тишина мъдрознанието естествено заявява себе си в живота ти. Затова се справяш, точно така!
Мога да ти кажа да оставиш ума да стихне смирено, за да протече неимоверната сила на потенциала, но мога и да не ти казвам да смълчиш ума си сега, докато тишината на Бога вече напира, неминуемо импрегнирайки всяка твоя частица с блаженството да се познаваш като неделима част от организма на цялото. Може малкият ум да подскача, да врещи, или пък спокойно и съсредоточено да се отпусне в заряда на Бога. Реката не пита дали пясъкът иска да бъде част от наносите ѝ, докато го завлича в океана на мощта ти.
Един мъдър човек веднъж ми каза, че това, което е благословено да стане, задължително става, независимо дали го искаш силно, или го саботираш, дали се колебаеш или го жадуваш от все душа и сърце. Когато същността ти така красиво иска от теб промяната ти в щастлив и самоуверен човек, следващ целите си решително, съзнателно можеш да го искаш или не, докато се превръщаш в такъв неминуемо с всяко следващо сънно издишване в медитативния транс.
Мога да ти кажа да се довериш на ресурса си в това все по-дълбоко отпускане, навътре в съня, но не бих ти го казал, докато сам установяваш как всяко напрежение и умствено колебание се разтварят във все по-центрираното самочувствие, навътре в будното заспиване – точно така, с всяко сънно издишване, все по-навътре в съня. Ако ти кажа да бъдеш щастлив, може да се задействат съпротивите ти, че някой друг ти го казва, колкото и напълно да ми вярваш. Затова няма да ти кажа да бъдеш все по-блажено релаксиран, за да установяваш от миг на миг колко прекрасно е това състояние на еднонасочена фокусираност, разтваряща медитативното безмълвие. Защо да ти казвам да бъдеш спокоен и щастлив, когато безмълвието вече ти го казва, докато го преживяваш във всяко все по-сънно издишване все по-дълбоко, все по-блажено. Точно така, да!
… Да почувстваш колко приятно е сега да се интегрираш около центъра си, докато слушаш гласа ми, водещ те от доверието в спокойствието към спокойната радост на вдъхновението, в ядрото на силата ти. Можеш да усетиш колко приятно е да преживяваш единството си с потенциала, докато от сесия на сесия задълбочаваш преживяването му, а можеш и да се довериш на радостта си, докато работиш с аудио сесиите хипноза и нлп у дома ежедневно. Да, приятно е да обичаш, докато любовта преобразува тъгата ти в мъдрост, страха в смелост, гнева в мотивация, а вината в здраво, себезаявяващо се присъствие!
Чудя се дали знаеш, че хипнотичната и медитативна работа ще ти донесе огромно удоволствие, или може би не знаеш, че дълбоко в себе си вече го знаеш, докато практикувайки ежедневно това съзерцателно блаженство, прегръщащо и трудното и лекото поравно, стане част от живота и бита ти. Може би не знаеш, че знам, че винаги си знаел, че блаженството на любовта винаги те е зовяло и сега, правейки тези стъпки към него, то прави десетократно повече към теб, за да избухнеш във финия екстаз на Бога/ Дао. Дълбоко вътре в центъра си - в Бога/ Дао. Да!
С всяка моя дума – това потъване в лечебния транс. С всяка моя дума, все по-дълбоко, все по-разтварящо всичко ненужно и успокояващо присъствие на духа. Опитай да устоиш умишлено на тази все по-дълбока релаксация, завладяваща с покоя си всяка клетка. Все по-дълбоко в мира, погалващ това телесно и ментално напрежение, докато емоцията ги следва в плаването в благото спокойствие. Опитай да устоиш, опитай да се съмняваш – точно така, усили скептиката, завърти я, напрегни я, чуй хиеновидното ѝ гласче, засили го до писклив крясък… Опитай се да устоиш на блаженството, което погалва гордото съмнение, в смирението на ума, оплел се в собствените си безкрайни лабиринти. Опитай се да устоиш на любовта! Колкото повече се опитваш, толкова повече знаеш, че ти си любовта и виждайки механичния ум, би могъл да си поиграеш, дисоциирайки се от него, или би могъл да го оставиш да притихне, застинал пред величието на Бога. Тази любов, да! …
Moже би не си съвсем сигурен колко сигурен в себе си си. Може би все още не си естествено самоуверен, докато си напълно сигурен в това колко несигурен в себе си си. Така познавайки сигурността, дори и посред несигурността, започваш да не си сигурен в това колко несигурен си, превръщайки се във се по-сигурен в сигурността си.  
Може да си сигурен в несигурността, може да си сигурен и в сигурността си, докато тази сигурност нараства. Ето, това слънце на сигурността изгрява в теб. Колкото по-сигурен си в осъзнаването на несигурността си, толкова повече тази сигурност се преобразува в изгрева на слънцето на сигурността ти! Да бъде волята Божия в живота ти! Самоуверената сигурност на Богоприсъствието, да!
Аз съм човек. Ти си човек. Ние сме хора. Хората могат, както знаеш, да трансформират едно състояние, в друго, бидейки част от великия Творец, превръщащ с лекота оловото в злато. Оловото на страха в златото на любящата самоувереност, да. Ти си Човек – затова можеш да прегърнеш страха с любовта. Да! Любовта придава нужните атоми и оловото на его страха се смирява, за да бъде ковко прелято в пластичността на златната самоувереност! Толкова неизбежно неминуем е този процес, че усмивката на блаженството сама се появява в съзнанието и повдига ъгълчетата на устните ти във виделината на това златно усещане за смелост. Да!
Рано или късно, ще намериш Бога. Той отдавна търси теб и никога не е преставал да те зове търпеливо…, меко и търпеливо…, постоянно… Рано или късно ще усетиш блаженството да вкусиш Бога, да почувстваш Бога, да съзреш с очите на сърцето хармонията на Дхарма навсякъде в природата.  Рано или късно, ще осъзнаеш, че няма нужда да търсиш, нито да намираш, докато вече плуваш в блаженството на любящия смисъл, както рибата плува в океана. Жадувайки Бога и търсейки Го, приличаш на онази риба, която жадувала морето и постоянно го търсела, само за да установи, че никога не е била другаде, освен в Него. Премахвайки илюзиите на ограничаващите вярвания, програми и патерни, рано или късно или още по-скоро ще наситиш жаждата си за смисъл с безкрая от творчески заряди, изливащи се в теб от вдъхновението да живееш по Бога, през Бога, в Бога, в единение с Бога! Господи, да бъде волята Ти в живота ми!
Можеш да вдишваш или да издишваш, да се нервираш или да установяваш как тревожността се разтваря в тишината на транса, можеш да ме чуваш или не, докато потъваш във все по-дълбок транс. Дали можеш или дали не можеш да не можеш да задълбочиш транса, оставяйки го сам да се задълбочи, докато ме слушаш или не ме слушаш – такава красота е да се плъзгаш по завъртането на тази енергия, все по-навътре, все по-надълбоко в блаженството на транса, нали?! Сякаш с парашут на гърба, се плъзгаш по въздушната повърхност, скочил от привичната невротична псевдосигурност, в доверието в потенциала си, прегръщащ страха от провал. Оказва се, че не падаш, а летиш във все по-дълбоката смелост – тази естествена смелост, все по-близо до твърдината на автентичността си. Завъртане, да – на енергията и емоцията, в посоката на доверието, с аромата на смисъла и вкуса на радостта от полета в Себе си. Тогава – ръчката на парашута. Тогава – самоуверената сигурност, приземяваща те в приказните земи на творческия, завладяващо приказен, магичен живот. Ти и творецът на живота си. Да, от възприятието ти зависи, точно така! Да, можеш!...
Когато пиеш виното на любовта, (тогава) благуването на Бога вече е в теб сега, когато обичаш, просто обичаш, като състояние на съзнанието. Да обичаш, е да виждаш чудото на живота и благодариш за всеки миг, в танца на полярностите и отвъд тях, в любовта, в която сега трансът те води. Тази спокойна, уравновесена любов, нито твърде сантиментална, нито абстрактна – точно тази естествена любов да приемаш нещата, каквито са, правейки каквото нравствеността на любовта изисква от теб със смисъла си. Когато сега живееш тази любов, тогава смисълът на щастието в този момент е с теб и във всеки момент с теб. Защото когато обичаш, Бог е с теб. Какво тогава може да не е наред, когато Бог е с теб?! От какво ще се устрашиш? От нищо! От кого ще се убоиш? От никого! Сега, когато трансът те води към любовта – над доброто и злото, в целостта! Фино блаженство, да!
Не е нужно съзнателно да знаеш, че насочвайки те към смиреното приемане на страха ти с доверие, което го разтваря до вдъхновена смелост, задължително се случва магията на прегръщащото сприятеляване между съзнанието и подсъзнанието ти до оцялостяването на храбростта ти. Не е нужно да ти казвам, че това, към което те водя не аз, а мъдростта прозираща през тревожността ти, задължително ще реализира директивите си по характеровата ти хармонизация рано или късно. Не е нужно да се доверяваш изцяло на тези характерови уроци със смирено приемане, не. Можеш да се доверяваш и учиш или да се противиш – голямо значение няма. Можеш да стигнеш по прекия и утъпкан път на мъдростта, или да се понесеш по магистралата на любовта, можеш и да следваш кривите пътечки на проба-грешка опита си или да проправяш пъртини редом до утъпкания път – все едно, въпрос на време е да стигнеш там, където посланията, закодирани в преживяванията ти, вече те водят. Не е нужно да бързаш – стигането до любовта е сигурно, по-бавно или мигновено, когато осъзнаеш това в сърцевината на смиреномъдрието си. Не бързайки, стигаш. Не бързай – така може да осъзнаеш, че вече си там, закъдето си тръгнал. Просто махни очилата на илюзиите, спиращи те да виждаш, докато гледаш!
Само докато Живееш живота си, Живееш. Оставиш ли за твърде дълго животът да те живее, вече не живееш.
Какво означава да Живееш живота си? Да Живееш живота си, означава да смириш живота на личността си, за да гори Животът на духа в живота ти!

Как би се почувствал, ако си свободен от тази си зависимост? Това състояние на сила, свежест, помитащ заряд от ведрост, оптимизъм, любознателност, либидо, очарование от живота  - да, точно тези усещания, правещи те жив. Защото робувайки на зависимостта, си живо погребан, а сега освобождавайки се с помощта на любовта, която носи волята за свобода, живееш! Воля за свободен смисъл. Точно това мъжествено усещане за воля, да!



Някои хора се справят сами – не са много, а готовността им за постъпателни усилия и учене през много проби и грешки, е огромна. Някои хора са истински интелигентни, ценейки краткостта на жизнения си цикъл, за да потърсят специализирана помощ. Някои от тях посещават групи насочени към решението на казусите им, а други лична терапия, съчетана с групи. Повечето от тези интелигентни люде се справят не след дълго, научавайки уроците си, а някои още по-бързо, радвайки се на активираната си вътрешна мотивация, подхранвана от дисциплината на личната и групова помощ и подкрепа. В даден момент, тези ценящи житейските си мигове хора осъзнават, че помощта никога не е външна, а винаги е била подкрепа на самостоятелността им в справянето, помощ на самопомагането им. Тогава разбират, че независимо дали някои хора се справят с помощта на групи или комбинация от лична и групова подкрепа, винаги се справят сами, ползвайки упътванията на вече преминалите по пътя, за да намерят собствената си пътека!
Не се налага, мили ми приятелю, да потъваш във все по-дълбок транс, докато тялото ти само го прави, мислейки за това или разсейвайки се и връщайки вниманието си върху гласа ми! Можеш да чуваш тези звуци и ги оставяш да преминават така, както пропускаш непривързано и вътрешните си мисли, чувайки все повече и само моя глас, само за да чуеш спокойствието на тишината, каквито и външни шумове да ти помагат за това. Колкото повече този шум, толкова повече вътрешна тишина. А когато тази тишина отвън, тишината отвътре спокойно вибрира с живите си заряди, носещи те към силата ти! Не се налага да се стремиш, а само да доловиш силата. Тази сила, пулсираща в транса, мхм. Преживявайки това пространство на силата отвъд времето, всичко е възможно.



.........................................

Орлин Баев

сряда, 26 декември 2018 г.

Милтън модел таблица 1


Забележка: в таблицата по-долу са представени текстове в т.н. в НЛП Милтън модел – език, заобикалящ логиката, объркващ, смълчаващ съзнателния ум, заплитащ обичайните съпротиви в собствените им механизми. Милтън Ериксоновият модел е утилизиращ, „четящ мисли“, даващ илюзия за избор, номинализиращ, одушевяващ, проникващ в подсъзнанието, задаващ внедрени команди, разкриващ потенциала, достатъчно общ е, така че несъзнаваното само да допълни и състави нужната му терапевтична нагласа и съдържания. Таблицата е предназначена за ползване от колеги-хипнотерапевти. Как? Фразата от съответната колонка може да бъде прочетена докрай, или не, докато погледът се плъзга свободно по редовете и другите колонки, за да може ресурсът на водещия да извлече качествен модел, съчетан с нужните конкретни за дадения клиент посока и смисъл. Таблицата се ползва от хипнотерапевта в собствено състояниена транс, като думите от нея само допълват собствения му хипнотичен скрипт, раждан на мига интуитивно, в съответствие със спецификите, потребни на водения.

Знам, че искаш
Да си представиш
Разтварянето за потенциала
Докато гласът ми помита всички прегради.
Или преживявайки чувстването отвъд знанието и незнанието, в мъдростта
При това проникване в дълбочината на опита и любопитството за още сила и радост
В този транс в съня, в който можеш да оставиш познатото, за да живееш в безкрая си
Защото отвъд зоната на комфорта започва зоната на възможностите, в която сега вече си, все по-решително или още по-мощно чувствайки решителността на блаженството да можеш
Да, точно това усещане за „аз мога“, да! Велико е да потънеш в помитащата фина радост, все по-дълбоко в този шамански транс, в който решенията се очертават с лекота, както когато от върха на планината виждаш множеството пътища и пътеки, премнаващи през лесовете на опита и реките на живата вода на обичта ти, право към замъка на спокойната ти самоувереност
Можеш да си любопитен, докато промяната вече се случва, или можеш да следваш пътя на силата, сам водещ те по себе си. Когато не стигаш, знаеш че никога не си напускал. Когато не си пристигнал, осъзнаваш че винаги си бил там.
А можеш и да пипнеш с чувствознанието си разликата да живееш потенциала си, обграждащ аурата, живота и съдбата ти, докато сега си в естествено случващата се промяна. Защото къде чуваш разширението, спирано от търсенето, освен в смирението на пристигането – сега. Сега, защото когато не търсиш, вече си стигнал. Не хлопаш ли, се оказва, че отдавна си преминал и си от другата страна, накъдето си се запътил, без дори да си тръгвал. Пътят е илюзия, намирането е мъгла, пристигането е прах и дим… Осъзнаеш ли това, там си, пристигнал си!
Докато съзнанието ти блуждае или скептично се противи, подсъзнанието ти все по-стабилно реализира присъствието на тази решимост да живееш красиво, творчески, силно – сега когато всяка дума на гласа ми придава решителен тласък на това усещане на свободата да твориш себе си. Точно това усещане, да! Съзнанието ти е малко огънче. Може само да насочи посоката към огромния пламък и притихвайки, да се слее с него. Губейки себе си, печелиш Себе си. Поставяйки се на олтара на смирението, намираш безсмъртието си!
Това удобство на дълбоката релаксация, в осъзнатия транс на духа ти. При всяко все по-сънно и фино издишване, този все по-дълбок транс. Виолетовият транс на това полюшкване и завихряне на енергията ти около ядрото на вибрантната ти самоувереност. Навътре, в уюта на транса, можеш да бъдеш куче, свило се в снега. Отвън е студено, но отвътре ти е топло – топиш го. Колкото повече студ, толкова повече вътрешна, гореща стабилност. Тези житейски ледове, разтапяни от силата на любовта ти!
Докато от миг на миг малкият невротичен контрол все повече се отпуска, вече влизаш в благуването на живота от Бога и по Бога. В благуването можеш да танцуваш, докато пееш, омаян от сърдечния екстаз, или можеш да свириш одата на радостта, композирана от твореца – ти, творецът.
Така навлизайки в удобството, освобождаващо равновесието на сигурността, това пренасяне на нагнетената сигурност в центъра на житейските бури, е неминуемо сега или когато сега осъзнаваш блаженството на мощта на духа си. Мощта на вътрешната сигурност, изгаряща външната несигурност в огъня си. Повече пертурбации, повече вътрешна сигурност. Сигурност в несигурността!
Докато малкият съзнателен ум се чуди, знам че безкраят ти точно сега възнамерява да се наслади на тази цялостна логика, прегръщаща мечтите на потенциала, за да ги въплъти в пипними, приземени, реалистични, навременни и мотивирано желани цели, по време на избора в този и всеки следващ момент. Защото да постигаш целите на духа си, означава да постигаш целите на духа си!
Воля за живот, да. Мхм! Точно това усещане, зад което стои пукотът на заряда на духа ти. Усещане за намерение! Намерение, намерение, намерение! Точно това възнамеряване на шаманския вик на духа ти, водещ те към Себе си, именно благодарение на нужните трудности. Защото можеш да се спъваш в тези камъни-трудности само докато сега съзнаваш как се превръщат в стъпалата на въздигането към мощта на силата ти, от върха на чиято планина се открива мъдровизията на призванието ти да живееш засмяно и блажено,в ритъма на танца на магията. Този шаман извътре, проявен в живота ти, да, Ти, шаманът!
Когато отвъд логиката разбираш въображението или думите, пресичащи наситената с благост същност на съзерцанието, можеш или да ги оставиш да преминат, както пускаш и външните звуци да преминават, или доверявайки се изцяло на тази идентификация с Духа, спокойно да им се усмихнеш и гмурнеш в ядрото им, съзнавайки преходната природа на илюзорността им. Тогава чувствата и емоциите също се завихрят, засмукват и стават гориво, хранещо пламъка на духа ти. Да, точно така!
Можеш да осъзнаеш значението, провеждано от логиката на външен план и отвъд логиката, в логиката на единството на свъраността, водеща до братолюбното съзнание на любовта. Тази йога, единяваща с малкото цветенце толкова, колкото с всяка звезда! Отвъд малко и голямо, близко и далечно, завъртайки енергията си във вихъра на любящата свобода от вехтите разбирания, знаеш че знам, че познаваш това тънко чувство за цялостност, сливащо те с тъканта на Битието, в живия организъм на Бога!
Когато се отпуснеш в това спокойствие, можеш да искаш да се случат всички нужни промени или не, доверявайки се на смисъла в тишината. Има ли значение иска ли реката да се влее в океана, когато смисълът в естествените закони вече я води към безпредела му?!
Осъзнаеш ли ,че промяната вече се съдържа в целта си, тягата на потока начаса понася стъпките ти целеустремено и целепостигащо. Можеш да ходиш или докато маратонски тичаш и отново спокйно ходиш, радвайки се на всяка стъпка от пътеката в посоката на смисъла, тогава стигането до целта не е така важно, защото е сигурно! Приемайки, че никога няма да стигнеш, вече си там! Там няма друго там – вече си там.
Тогава живееш в смисъла на целта да се наслаждаваш на процеса. Не ти правиш, а любовта ,проявявайки се през смирението ти, заявява Себе си. Няма аз, няма проблем. Отмествайки се от пътеката, минаваш!
Осъзнай и запомни промяната, намираща се в целта, осъзнавана докато се стремиш към нея. Вече си там, докато уж не си все още там, но дълбоко в смислената обич да се радваш на всяко цвете и изсъхнало лайно по пътя, лек и равен и труден и нагорен. Защото истината, следствие от любовта, е както в аромата на цветето, така и в озъбения череп по пътя…
Не е нужно да чакаш живота да те приковава на Х-овете си, нито да бягаш от тях, докато сам разпваш малката си гордост на кръста, водещ към духа на същността ти! Обичайки, истината е с теб. Тогава си свободен, а силата тътне в мощта на костите ти. Вече няма пречещи отвеси, а нагорни пътеки, по които охотно и леко вървиш – ти, планинската коза в живота си, в този и всеки момент. Много желаещи да ходят по тези пътеки няма – наслади се на високата панорама на духа си. А стигнеш ли върха на планината, продължи нагоре. Да, само тогава тези орлови криле се разтварят. Досега беше сляп, макар и да гледаше. Сега виждаш  и знаеш, можеш и правиш, внедрявайки творческия безпредел в делника, превърнат от него в жива молитва!
В този транс, все по-дълбоко в доверието в Себе си, към което всяка моя дума все по-навътре те води, докато потъването във все по-ресурсно състояние се случва естествено с всяко следващо издишване, доверието залива и тази и другата зони в тялото, душата, емоцията и ума ти, които имат нужда от разтварянето в смълчания, самоуверен смисъл. В това състояние знам, че с тялото и духа си осъзнаваш връзката между това безмълвие и творческия потенциал, изобилно изливащ се между тази и другата мисъл на мощта ти.
Магично е да уважаваш парадокса в противоречието, въздигащо те над себе си във визията на Бодхисатва природата – сега, тук, между, да, в Боготишието на Богосъзнанието. Ти вече си опиянението на виното на любовта. През смирението се изливат бокалите на това живо вино, право в тишината ти. Там тихият глас на безмълвието води със силата си – отвъд, отвъд, напълно отвъд, в това сега и точно тук, в което няма друго сега и тук, над времето, отвъд тук и там, в парадокса на нищото, съдържащо всичко. Тогава снежинките падат, небето се избистря, реките текат – всичко е същото, сами ти си различен. Събуден за същността си!
Можеш да се насладиш и наблюдаваш широтата отвъд времето, която носи потъването в транса. Сега си свободен да се довериш на отговорите, погалващи те гальовно с грижата си. Отговори отвъд думите и въпроси над ума, но струящи от бездната на мъдрото ти сърце. Когато те няма, се раждаш. Когато се загубиш, се намираш. Смълчавайки се в гръмовното безмълвие, тишината говори гръмогласно. Колкото повече не знаеш, толкова повече ликуваш в мъдростта.


понеделник, 24 декември 2018 г.

Диалектичният и Дидактичен процеси в Естествената Психотерапия



В течение на годините правене на психотерапия, все по-ясно виждам два взаимодопълващи се лечебни процеса. Единият, диалектичен, а другият, дидактичен.

Диалектиката е в основата на спиралата на развиващото се съзнание. Количествените натрупвания в борбата между тезата и антитезата, доброто и злото, плюса и минуса, прераства в качествената промяна на отричане на взаимното отрицание в синтеза на по-високата и обобщаваща двата противополюса визия, ползваща ги като генериращо заряд „динамо“ на съзнателния живот. Няма цялостна съзнателност и развитие в човешкия личностов и групов процес отвъд спиралата на ядрения диалектичния процес, ситуиран в главината на онто и филогенезата (индивидуалното и колективно развитие). Диалектиката на израстващото и разтварящото се за потенциалите си съзнание на индивида, е принципно феноменологично преживелищна трансформация, ползваща количествените сблъсъци на противоположностите единствено като гориво за пламъка на качеството си.

Дидактика означава преподаване, обучение, възпитание.

Така разисквани, дидактиката и диалектиката звучат като противоположни антоними. Не са. Диалектиката е по-мащабният процес, а дидактиката, само част от него.

Ще ги опиша със свои, незаучени слова, така както ги преживявам ежедневно-многочасово в живия психотерапевтичен процес.

В началото на практиката си, се отнасях към емоционалната болка, тъга, вина, страх ,отчаяние, горест и напрежение, като към нежелана болест, а към физиологичните и ментални симптоми, произтичащи от тях, като към излишни мъчители. Така бях насочван от ортодоксалната психиатрична визия и разбиранията на повечето от терапевтичните школи, в които се обучавах. Анализирах пасивно, фасилитирах преработката на травми и когнитивни бъгове в информационния процес, като целта ми беше премахване на нежеланата симптоматика и емоционалната, подлежаща я тегоба. Такава познавателна панорама резонира с частичността на разбирането за човека единствено като биопроцесор с психичност, явяваща се страничен адаптивен продукт от еволюцията. Един орязан от целостта си биоробот на въглеродна основа, живеещ в бездушна материалност, невиждаща по-далеч от глупостта си…

Въпреки плоската визия, терапията понякога все пак работеше… Но, само понякога. Не след дълго изоставих споменатия редукционизъм завинаги. През опита си в молитвата и медитацията и познанията си в по-широките науки и изкуства, започнах да прозирам по-мащабната картина, откриваща се пред погледа ми. Оказа се, че психичните и телесни симптоми на дадено разстройство не са болест, а само индикатор, насочващ към характерови травми и убеждения, дисониращи с пулса на целокупния, разумен живот. Невротични, психотични и характеропатийни травми, процеси и убеждения, блокиращи потока на любовта и разумната човещина, нравственост и хармония – потока на Бога. Защото човек без Бог (Дао, Дхарма), е сухо листо, откъснато от великото дърво на Живота, бездушна черупка, лишена от същността си…

Психотерапевтичният процес по същество е диалектичен. Отначало, вехтата визия за ставащото, е в борба с „лошите“ симптоми. Борба, която след определен количествен предел евентуално прераства в синтеза на качествено ново, по-високо разбиране за преживяваните трудности като възпитаващи, приобщаващи и акордиращи към любовта, мъдростта и творческата свобода на Богочовека, на същинския вътрешен Человек (Бодхисатва). Това ключово разбиране представлява една адекватна връзка с целокупната реалност, през която планираният от терапевта психотерапевтичен процес преминава през етапите на смиреното и с благодарна готовност приемане на зададените в самото невротично състояние уроци, за да бъде активно заявена в живота на човека любовта така, че творческата му харизма, чар и привличаща енергия помитащо да залеят живота му с успех в смисъла и хармоничния просперитет. Фасилитиращите терапевтични методи са разнообразни, според школата и следваната парадигма. В Естествената Цялостна Психотерапия следваме същностното триединство на мъдростта (връзка с реалността, планиране), любовта (доверие<->себезаявяване) и истината, свободата (съблазняващо привличане, чаровно и харизматично творчество). Конкретните методи, ползвани в рамките на такава цялостна парадигма и принципи, са стотици. Диалектичният, цялостен процес на съзнателно израстване и освобождаване на творческите потенциали на Човека, протича в лична и групова психотерапия, периодични работилници, както и в ежедневието на най-добрия психотерапевт – живота, случван вече съзнателно и в акорд с ритъма на Дхарма (Бога, Дао). Това е плавен и постепенен процес, продължаващ с години, а практически, доживот. Съзнателният човек се учи докле е жив, твърди народната мъдрост, пресякла вековете.

След първите няколко години практика на психотерапия, осъзнах че в рамките на описвания диалектичен процес, се случва втори такъв, явяващ се ключова, ядрена психотерапевтична част от въздигането по спиралата на развиващата се съзнателност. Процесът на дидактично учене, активно възпитание и сугестивно, фокусирано в решения действено насочване. Много по-бърз процес, диктуван от житейската мъдрост, вече вложена като скрити послания в неврозата. Дидактика, фокусирана в алгоритмите на справяне, касаещи общите структурни параметри на дадената нозологична единица и подлежащите я комбинации от характерови съдържания, невротични защити и маладаптивни динамики.

Давам разясняващи примери:

Ето човек с паническо р-во. Дълбоко чувствителен, влюбчив, прилепчив, орален характер, с компенсаторно ригидна, контролираща маска. Оказва се, че симптомът на паниката вече лекува цялата психична динамика на човека. Учи го да губи невротичния контрол, държащ го далеч от травмата му от изоставяне, да освободи механизма на изтласкване и да остане „в компанията“ на травмата си от самотна безлюбност, от която цял живот е бягал. Паника, която вече възпитава в човека умението да бъде добра компания на самия себе си, да прегърне с приемащо доверие и обич травмата на детето, на което сам да бъде обичащ и приемащ родител. Обичащ меко и смирено, майчински, но и спокойно-твърдо, поставящ граници, по бащински. Самата паника се явява вик на същото това страхуващо се от самотна необичаност и изоставяне дете, жадуващо не потискане и мразене, не замазване с психофармак и отношение на отричащо неразбиране, а емпатийна прегръдка. Дидактичното обучение в случая се състои в осъзнаване на въпросните маладаптивни защитни механизми  когнитивни изкривявания, промяна на отношението в смирено учещо и оцялостяващо. Когато такъв диалектично-дидактичен процес е следван качествено, подпомогнат от психотерапевта, оралният характер се преобразува до самостойно и непривързано обичащ, емпатиен, в характера на състрадателния лечител. Оказва се, че паниката не само, че не е враг, а пръв помощник в тази трансформация, а в терапията не само, че не се отбягва и спира, но активно се предизвиква, по нея се „сърфира“ и зарядите ѝ се ползват за трансмутацията до адаптивните характерови потенциали.


С описаното, твърдя че не терапевтът толкова обучава, колкото фасилитира възпитателния процес, вече настоятелно тласкан от тревожното състояние и имплицитно вложен в него.

Друг пример: генерализираната тревожност с или без агорафобия и обсесивно компулсивното р-во. Двете често споделят общи характерови основи и се преливат едно в друго. Генерализирано тревожната или натраплива динамика винаги споделят ригидни елементи – било като основна характерова компонента, или като дълбоко сраснала се с човека маска/ персона. Човекът понякога е ригден и характерово и като социално видима персона. Или е контролиращо лидерски характер (психопатен), отново с ригидна маска от постоянно нащрек, спираща възможността за изява и лидерство, което трупа огромно напрежение. Или характерът е садо-мазо, с ригидна маска – комбинацията „каторжник“, в която „Трябва да угодя на големия друг, потискайки автентичността си!“, генерира мощна автоагресия, проявяваща се като генерализирано тревожна и/или окр симптоматика.


И двете състояния си имат специфични дидактични алгоритми за работа с тях, които пряко повлияват и възпитават и характера в дълбочина, така че да резонира със законите на Битието/ Дхарма. Когато тези алгоритми, изучавани и практикувани в естествената психотерапия, се следват, мазохистът се преобразува от здраво себезаявяващ се, до алтруист, психопатният властен характер се трансформира в смирен лидер, способен да приема спокойно слабостта и провала, а ригидният, в толерантен и гъвкав житейски воин, следващ вече не само волевата дисциплина, но и сърдечната, любяща мотивация, виждаща шаренията на живота отвъд черно бялото, квадратно мислене. Но, само давам бегли примери от богатството на терапевтичния процес…

Масата от колегите психотерапевти, от различни терапевтични модалности и идеационни парадигми, следват по-общия диалектичен процес, продължаващ с години (независимо дали го назовават така или не). Далеч не всеки терапевт обаче долавя и умее да води терапията през директния път на дидактичния/ възпитателен алгоритъм, вече присъстващ в третираното състояние. Има школи в психотерапията, в които ползването на дидактичния подход, е относително по-силно застъпено: когнитивно-поведенческите терапевтични модалности, фокусираните в решения методи, хипнотерапията… Извън конкретния метод обаче, отново от личностовата зрялост на терапевта зависи виждането на връзката между симптоми и характерови наличности, както и цялостната посока на терапевтична работа не бореща се със ставащото, а подпомагаща извличането на характеровите уроци, вече присъстващи в невротичното състояние.

Тази дидактична работа, е с пъти и пъти по-бърза от общата диалектична и не само, че не е нейна опозиция, а важна част от нея самата в естествената психотерапия. 

……………………………………………………………………..

Статии, касаещи диалектичния психотерапевтичен процес:

-         Любов и его

…………………………………………………………………….


Орлин Баев, естествен психотерапевт