Честит първи учебен ден

Първият учебен ден – първият ден на кошмара… Даскалици, цветя, бягащи и врякащи хлапещаци. А Огнян мълчеше, свит в ъгъла. Изгаряше от желание да общува, да каже нещо, но не можеше. Стискаше го гърлото, не излизаха думите, а другите го гледаха, сякаш е изрод. Поне така му се струваше. Пелтечеше. Ужасно. Всеки нескопосан опит за общуване бе посрещан от сопата на тиранина заекване. Жестока, безмилостна сопа, която парализираше, караше го да застива в болезнен гърч. В изцъклен напън, нечуван и невиждан от никого, освен от тиранина на пелтеченето му. Тонични и клонични блокове, идващи от наследственото му, неврологично заекване на мозъка, неспособен да произведе нормална реч. Чувстваше се мачкан, унижаван, отхвърлян и тотално низвергван, нараняван, слаб и виновен и затова изтезаван от агресора си. Несъзнавано, разбира се – осъзнаването за това щеше да дойде след десетилетия. Тогава просто преживяваше това, което след време учените щяха да нарекат Комплицирано Пост Травматично Стресово Разстройство. Нуждата от казването на името му дори или от произнасянето на всяка дума бе поредица от микротравми, а всяко изпитване и заставане пред класа, парализираща макротравма. Травми, които постоянно се повтаряха, изникваха в спомените като адски болкови проблясъци (flashbacks), влачеха след себе си генерализирана и убийствена социална тревожност, ситуативни панически пристъпи, разклоняваха се до какви ли не обсесии и компулсии, зависимости, тревожна депресия, бягство от комуникация и от живота въобще…

-        Номер 31, разкажи урока по история! – историчката си повдигна очилата, скръсти ръце и застина в очакване.

-        Ами, вт вт вт орото ббббългарско царство…ъъъъ – Огнянчо се заклати в гърчавите си тикове, а архетипно отвътре си бе в ада, окован, вързан, изтезаван от безжалостния агресор.

-        Айде, кажи нещо де! – подкани го учителката.

-        Аз, аз н-н-не знам урока. – смотолеви Оги. Всъщност беше учил много и го знаеше наизуст, но предпочиташе да избяга от кошмара.

Ден след ден, минаваха години на ежедневни, задължителни травми. Несъзнаваното му възприемаше заекването като психопатен, диаболичен мъчител, несъобразяващ се с нищо и нямащ никаква милост. Сякаш всеки ден му крещеше: „Ти си изрод. Не ставаш, боклук! Жалък си. Виж, децата на три говорят по-добре от теб, ха ха. Толкова си тъп и смотан, че не заслужаваш никой да те приеме!...“ Именно даскалото му беше най-голямата тегоба. Сякаш дори по пътя към него стъпваше бос по натрошени стъкла, а седалката на чина – инструмент за ежедневно и задължително изтезание. След години Оги щеше да чете за възпитателни стилове, за ролята на мама и татко в изграждането на личността. Почти нищо нямаше да прочете обаче за родителската роля на болестите и синдромите. Щеше да я преживее от опит.

…

Познавам Оги. Познавам живота му лично. След много години бягство от сенките си, започна да ги ползва като гориво за развитието си. Но, отне му 3 десетилетия, за да стигне сам до тази утилизация. Десетилетия, през които животът течеше покрай задръстения му ужас. Ужас, който предопредели професионалната му насока – помагането при подобни тревожни състояния.

Понякога, вече като възрастен и поел съзнателно по пътя си човек, Оги си представяше какво ли би било, ако образователната система бе различна. Без уравниловка, а с лично отношение, обръщане внимание и развиване силните страни и мисленето, вместо наливането на информация, персонално отношение към различните деца и сърцато приемане различието им, което би им позволило сами да се приемат и изградят стабилна база. Още докато се питаше, в Огнян се пораждаше едно такова светло чувство на лекота и радост… Още по-хубавото беше, че такива училища вече имаше и ставаха все повече. Средища, възпитаващи култура, красиви ценности, при индивидуално отношение и стимулиране на творческия потенциал.

Благодаря и честит първи учебен ден!

...

Орлин Баев

Майндфулнес (съзерцание) базирна психотерапия при заекване

Майндфулнес (съзерцание) базирна психотерапия при заекване

Най-сърдечно посвещавам тази непринудена статия на приятелите си – заекващи, както и на всички непознати братя по съдба, носители на спецификата на неплавния говор.


Обработка на гласа при заекване

Причината за заекването е първично неврологична. Засега обаче невронауките не разполагат с директен метод за повлияване невралните дусфункции, присъстващи във всяка една мозъчна зона, процесираща обработването и производството на речта при заекващите. Развитието в неврологията, когнитивната невронаука и психофизиологията тече с наистина обещаващо високи темпове и повече от сигурно е, че не след дълго в случаите на заекване ще се третира директно първопричнината му, а именно невралната му мозъчна база. Докато очакваме това да се случи обаче, терапевтичните подходи се фокусират върху вторичните поддържащи фактори на заекването: социалната тервожност, която се третира чрез психотерапия и гласът на заекващия, който се тренира чрез речева терапия (логопедия). Психотерапията позволява премахването на допълнителното неврално и биохимично претоварване на мозъчния процесор и позволява процесирането на речта да се извършва в контекста на когнитивно и афективно спокойствие, релаксация, сигурност и самоувереност. Това свежда заекването единствено до първичната му неврална база. Тази неврална база засега бива повлиявана освен с психотерапия и чрез директен тренинг в усвояването на нов речеви навик. Навик за едно по-релаксирано и мелодично, спокойно и самоуверено говорене. Техниката се състои в лекото удължаване и/или акцентиране на ударената гласна в думите, както и „издърпването” на речеобразуването при говорен блок. Лекото удължаване на ударената гласна, практикувано заедно с по-дълбок гласов тембър и леко забавяне на речта, в същността си представлява речеви стил на хипнотичен глас, практикуван от древността до наши дни. Използването на такъв хипнотичен глас едновременно при синхронизиране с дишането, езика на тялото, лексикона и емоционално – мисловния живот на слушателя само по себе си представлява речевата част от една по-цялостна личностова харизма. Сърцевинната част от личностовия чар се изковава с помощта на инструментите на психотерапията, както и чрез практикуването на подходящи поведенчески и сексуални навици. Ролята на психотерапията в изковаването на харизматична самоувереност представлява настройка към ритъма на вярата в собствената значимост и предопределено място в играта на това кратко съществуване, наречено живот! Социалните навици на успешно включване в обществения и професионален живот осигуряват контекста за практикуването на една все по засилваща се и вибрантна харизма. Впрягането на сексуалния нагон наместо разпиляването му на свой ред представлява подсигуряването на стабилна биохимична и невромозъчна база за израстването на въпросната харизма.

Но, да се върнем към речевата част от тази харизма, практиката на хипнотичен глас. В случай на заекване практиката на хипнотичен глас въздейства едновременно върху физиологията и върху когнитивните фактори при речевата обработка. Мелодичният релаксиран и леко забавен хипнотичен говор позволява на мозъчната кора да проведе речевите сигнали дори през невралните малфункции. Когато речта е правилно обработвана от кората на мозъка, подаваните към подкорието сигнали са ‘чисти”, еднозначни, което позволява нормалното производство на реч без пренапрягане на подкорието. Въпросното пренапрягане (хиперфункция) на свой ред е свързано освен с производството на неплавна реч, но и със завишената тревожност и обща невротичност при заекващите. Базисна психична невротичност, която корелира пряко с хиперфункцията на подкорието, с неговото свръхнапрягане в опитите си да произведе реч – отделя се многократно повече допамин, за да се поддържа невронната „буря” на неуспяващия да компенсира речевото производство мозък на заекващия. Мелодичният леко забавен, телесно и психично релаксиран говор предотвратява въпросното пренапрягане на подкорието и му позволява да работи в нормален спокоен режим. Това автоматично отнема свързаните с речта чисто неврални компоненти на тревожността на заекващия и позволява производството на по-плавна реч.

В същото време практикуването на мелодичен глас изисква психична и телесна релаксация, контекст на относително спокойствие. Постигането на това релаксирано спокойствие по време на ползването на хипнотичния глас само по себе си представлява идентификация с желания нов аз-образ, с новата роля на спокоен и уверен човек. Тоест, практиката на хипнотичен глас представлява част от психотерапевтичната промяна на заекващия! Спокойствието по време практикуване на мелодичен глас е относително. Метафорично погледнато, то прилича на „окото на урагана” – спокойното пространство в центъра на тайфуна. Около това спокойствие тревожността съществува. Практикува се отношение на пълно и безусловно приемане, присъствие в тази тревожност. Тогава енергията на тревожността се влива в спокойствието и го разширява! Отношението на приемане се учи както разумно, чрез методите на психотерапията, така и чрез нейните най-авангардни прийоми: медитацията, майндфулнес, съзерцанието. Съзерцанието представлява напълно безусловно разтворено отношение на недуалистично приемане.

Параметри на работата с гласа при заекващи

- Плавност – практикува се тренинг по удължаване на ударената гласна и издърпване при запъване.
- Тембър – практикува се леко по-басов регистър при мъжете и по-алтов при жените.
- Мелодично сливане между думите – практикува се плавно сливане между думите, което води до приятна мелодичност в изказа.
- Телесна релаксация – по време на говорене тялото е нужно да бъде максимално отпуснато, като „мускулните брони” са съзнателно „свалени” – отпуска се диафрагмата, лицето, раменете, шията, краката – тоест зоните, които се напрягат несъзнавано при заекване.
- Психична релаксация и фокус – по време на говорене, самата психика е нужно да бъде в състояние на еднонасочена релаксация. Еднонасочеността на фокуса е в разговаряната тема, но един фокус с релаксация на ума, с минимално напрежение в обекта на разговор. Това състояние на естествен отворен фокус се тренира с техниката на майндфулнес/ съзерцание. То позволява случването на много по-бързото и многомерно интуиране върху разговаряната тема.
- Дишане – дишането е предимно диафрагмено, стомашно, с корема, също напълно релаксирано, с минимално усилие. Физиологичният смисъл на диафрагменото дишане се състои в това, че един от дванадесетте мозъчни нерви, блуждаещият (nervus vagus), който има парасимпатикови релаксиращи функции, слиза до коремната кухина и бива стимулиран с това дишане.
- Език на тялото и синхрон – тренира се погледът в очите на събеседника, осъществяването на синхрон с неговите идеи, движения, дишане...
- Сила – сила не толкова и не само като височина на гласа, но като онзи трудно измерим, но много въздействащ елемент на личностово присъствие, на харизма в гласа. Основен фактор за нагнетяването на тази сила при мъжете е качеството и контрола над сексуалния живот, който е директно свързан биохимично с физиологичната база на личностовата харизма.
- Интроекция и идентификация на новата поведенческа роля, пряко свързана с практикуването на хипнотичен глас – използването на хипнотичен глас, за да бъде ефективно действащо, е нужно да стане част от една нова роля в живота на заекващия. Нова роля на един по-спокойно релаксиран психично и телесно човек, с по-бавен и мелодичен говор. Такъв говор изисква и по-плавни движения, по-приемащ и радостен личностов стил. Често приемането на такъв нов стил се посреща с недоверие от заекващите, поради навика от пребиваването в предишния невротичен речеви и характеров модел. Разубеждаването относно недостатъците на стария модел и убеждаването в предимствата на новия става чрез разговорна психотерапия, когнитивно реструктуриране и майндфулнес базирана когнитивна терапия или по-точно, чрез методите на воденото въображение.

Горните стъпки на плавност, мелодичност, тембър, телесна и психична релаксация, диафрагмено дишане и идентификация с желаната поведенческа роля се тренират както директно поведенчески, така и в процеса на водена визуализация/ майндфулнес.

Конкретни техники в терапията на заекване

1) Въведение
- представяне на когнитивния модел на заекването – диаграма
- представяне на когнитивния модел на заекването в обобщен вербален вид
- представяне на желания целеви модел

2) Упражнения за плавност
- терапевтът говори през цялото време с техниката на леко удължаване на ударената гласна, с което „заразява” участниците в групата.
- От участниците се изисква постоянно да използват леко забавения мелодичен говор.
- Четене.
- Разговор по тема, разказ.
- Разискване недостатъците на бързата, но заекваща реч и предимствата на леко забавената, но плавна реч.
- Работа по двойки – практика на умишлено повишено заекване при бърз говор и плавна реч с мелодичен глас. Единият говори силно заеквайки, а другият мелодично и смяна.
- Визуализация с „чуване” на собствения плавен мелодичен говор в различни социални ситуации на общуване.
- Майндфулнес.

3) Упражнения за тембър
- Терапевтът представя говор в един или друг тембър. Показва разликата между използването на по-басов регистър като средство за убеждаване и по-висок регистър, който създава представа за неувереност.
- От участниците се изисква постоянно да използват по-нисък регистър при разговорите.
- Работа по двойки – разговор с ролеви игри по смяна на височината нa гласа и преживяване предимствата на спокойния по-плътен регистър.
- Визуализация с „чуване” на собствения глас в по-нисък регистър.
- Майндфулнес

4) Мелодично сливане между думите
- Терапевтът представя разликата при ползване на удължаване на ударената гласна, с по-нисък регистър, но с накъсване между думите в изречението и при мелодичното им сливане.
- От участниците се изисква постоянно ползване на мелодичното свързване на думите.
- Работа по двойки – смяна на ролите, при което единият участник говори с накъсване, а другият с мелодично свързване между думите.
- Всеки от участниците представя по памет или прочита разказ или приказка в рамките на три минути, като ползва мелодичния говор.
- Визуализация
- Майндфулнес

Забележка: в горните стъпки, а и в хода на цялата терапия се ползват ролеви игри.

Аз, пишещият тези редове, също съм заекващ. И все пак, допреди няколко години едва успявах да смотолевя няколко откъслечни думи, на цената на огромно напрежение и стрес. Понастоящем професионалната ми реализация е свързана изцяло с речева изява. Заеквам, но … с лекота. С приемане и обич, с практикуване на гореспоменатия мелодичен говор. Това ми помага да говоря относително приемливо и спокойно. Допреди само няколко години след говорене пред публика, при което неминуемо заеквах много силно, влизах в няколкодневна тревожна депресия. Депресия, породена от вината и самобичуването на неприемането и битката със … собствената ми сянка. Сега се обичам, а въпросната депресия след речева изява се сведе до минимум и изчезна. Приемам говора си с все заекването! Затова то доста намаля и отстъпи място на един по-плавен говор. Защото се вслушвам в уроците му по смирение, вяра в себе си и обич! Смирение на гордостта на перфекционизма, развиване на здрав жизнеутвърждаващ оптимизъм и себеутвърждаване. Продължавам да наричам себе си заекващ – защото съм такъв - мозъкът ми обработва речевото процесиране неплавно. Но смирено се прекланям пред този диамантено твърд и настойчив учител - заекването си! Прекланям му се с благодарност за ценните уроци, които продължава да ме учи! Уроци по познаване и трансформация на малката си личност така, че в по-голяма степен да резонира със законите на Битието! Благодаря ти, приятелю, мое заекване!

Орлин Баев

Наровите семена

НАРОВИТЕ СЕМЕНА

Автор: Диана Петрова

На Орлин Баев, затова че ми подари
едно от наровите семена

С тази снимка правя аналогия с архетипната символика от книгата и филма "Хрониките на Нарния" (Орлин)

В ГЛАВНИТЕ РОЛИ:

Найден – Орлин Баев
Симеон – Заекването
Магьосникът – Съдбата
....................
Добавка от Орлин:

Царят - цялостната личност (Селф, Азът)
Магьосникът - съдбата, но и архетипът на взиращия се в собствената съдба маг и алхимик, който сам определя развитието на съдбата си!
Принцесата - Анима
Наровите семена - плодовете на Любовта
Войниците - емоциите и нагоните


Когато листата на дърветата поруменеят и есенният вятър запее тъжна песен, старият горски магьосник започва да приема гости. Те, за съжаление, не са много любезни – отбиват се само за да поискат нещо. Но старецът няма нищо против. Гледа винаги да изненадва гостите си – прави го от скука и защото си е малко вдетинен.
Така една слънчева есен при него се отбил момък на име Найден. Той искал да спечели ръката на самата прекрасна принцеса и затова трябвало да победи царската войска само за два дни. Казал на магьосника, че бил най-бързият боец, но въпреки това едва ли щял да се справи с толкова много войници.
Магьосникът се съгласил да помогне на Найден. Старецът му дал купа с нарови семена и го предупредил да запази едно и за себе си. Щом ги посеел, от тях мигом щели да израстат големи нарови дървета. Найден не знаел с какво могат да му помогнат тези дървета и си тръгнал озадачен.

Запътил се към царството, а пред него се виела опашка от жени, облечени в черно.
- Защо сте тук? – попитал една от тях.
- Идваме да оплачем мъртвите си синове – рекла тя. - Предводителят на войската, Симеон, убива всички, които поискат ръката на царската дъщеря.
Найден подминал опашката и помолил пазачите да го пуснат при царя. Той го приел и когато момъкът влязъл, изгледал дрипавите му дрехи отдолу до горе.
- Къде ти е оръжието? – попитал царят.
- Нямам, Ваше височество.
Царят дал знак на пазачите да придружат момъка до войската му и им наредил да подготвят място за още един мъртвец, защото бил сигурен, че и Найден ще бъде убит.
*

Царската войска се разстилала като дъжд по цялото поле, всички въоръжени с оръжия от страшни по-страшни. Щом видели Найден да се задава, войниците настръхнали и насочили копията си към него. Той се втурнал срещу тях, промушил се през първите редици, прескочил вторите и се хвърлил право върху коня на Симеон. Грабнал ножа от ръката му и го допрял до врата му. Войниците не посмели да помръднат, защото сега техният водач можел да умре.
- Какво искаш? – попитал го през зъби Симеон.
- Дай ми войската си за една нощ и аз ще се предам – пошушнал му Найден.
- Хм – закашлял се предводителят.
- Ако го сториш, ще станеш герой за цял живот. Ако откажеш, и двамата ще умрем безславно – добавил момъкът.
Предводителят помислил каква чест го очаква. После погледнал към ножа, опрян в гърлото му, и дал съгласието си. Заповядал на войската си да се подчинява на Найден само за една нощ, а на следващата сутрин да го убие. После се отправил към дома си да си почине.

Когато останал сам с войската, Найден им заповядал да прекопаят бойното поле. Войниците се трудели до късно през нощта, защото земята била утъпкана и суха. Призори момъкът им раздал наровите семена. Всеки засадил своето и скоро се извили дълги смолисти дървета. Корените им запълзяли по рохкавата пръст и потънали в земята. Клоните им се раззеленили и накичили с пъпки. Положило всяко дърво дебелата си сянка.
Есенното слънце не бързало да се покаже, сякаш пазело Найден от присъдата, която сам си наложил. Но ето че лъчите му се провряли през облаците и се състезавали кой по-първо ще стигне до земята. Грейнала утринната зора, заблестели тъмнозелените листа на дърветата. Надигнали се корените като дълги поли на момичета. Гъста мъгла се спуснала от небето и покрила наровата гора. После се вдигнала също толкова бързо, а на полето се показали чудно красиви девойки със стебла, вместо глезени. Те разказали, че ако се грижат за тях всеки ден, ако ги поливат и прекопават, щели да народят куп деца...

В този момент се задал Симеон. Той бил облякъл униформата си с всички ордени за храброст по нея.
Огледал се и щом видял красивите девойки и разнежените си войници, извикал:
- Какво става тук?! Веднага ми доведете Найден.
Настъпила тишина, такава тишина, каквато се стели само в нарови гори върху пусто поле.
Двама войници се приближили до предводителя си, хванали го и го завели при Найден.
- Сега ти си нашият водач – рекъл по-едрият на Найден. – Кажи ни какво да сторим със Симеон.
- Смърт! Смърт! – разнесли се викове сред множеството.
- Не! – прекъснал ги Найден. – Дайте му лопата.
После наредил на Симеон да изкопае дупка, извадил от джоба си последното нарово семе и му го подал.
- Засади го!
Предводителят мълчаливо изпълнил заповедта. Спуснала се отново мъглата, а после се вдигнала. Всички ахнали, щом съзрели хубостта на най-красивата от всички девойки в полето. Тя протегнала нежната си ръка като цъфнал клон и погалила лицето на Симеон. Той паднал в корените й и заровил ръце в пръстта. От очите му покапали едри сълзи.
- Защо плачеш? – попитала го красавицата.
- Защото трябва да те изкореня.
- Но ти ме създаде. Ако се погрижиш за мен, ще ти родя прекрасни деца.
- Аз воювам и убивам, не създавам.
- Но ти ще бъдеш славен водач! Не бива да постъпваш така.
- Ох, какъв водач съм аз... – въздъхнал Симеон и огледал войниците си, които току поливали, току почиствали дърветата си. – С войска градинари.
- Най-добрият – рекла девойката и го прегърнала с цъфналите си ръце клони.
През това време Найден понечил да тръгва към царския дворец. Но Симеон го спрял:
- А ти няма ли да посадиш дърво, Найдене?
- Не – отвърнал тъжно момъкът. – Семената свършиха.
- Какво да сторим за теб тогава?
- Вие сторихте достатъчно. Сега мога да се омъжа за принцесата.
Тогава войниците, и дърветата, и Симеон – всички до един му се поклонили. Найден им благодарил, сбогувал се с тях и се запътил към двореца.
Така той се омъжил за прекрасната принцеса. Вдигнали пищна сватба в наровата гора. Били поканени всички войници и техните нови семейства. Празникът отминал и Найден заживял щастлив и доволен с невестата си.

Но всяка сутрин стоял умислен пред прозореца на дворцовата спалня и гледал към полето, по което сега щъкали децата на войниците и жените със стебла. Прекрасната принцеса често го питала какво му е, но той никога не й разказвал. Минали години, Найден наблюдавал гората от нарови дървета, големите им червени плодове, после как се разпукват и от тях се раждат деца. Виждал и щастието по лицата на войниците. Едва сега разбрал какво си е сторил, като е дал последното си нарово зърно – той не можел да засажда повече дървета.

Дните минавали, а Найден тихо гаснел в нерадостните си царски покои. Една сутрин царедворецът влязъл при него и известил, че пред портите го чака цялата войска. Найден се зачудил какво ли искат хората му, след като не ги е повикал. Излязъл и видял Симеон да стои най-отпред с ръце зад гърба си. Найден се приближил до него и Симеон показал дланите си, свити в юмруци. Отворил ги и подал на приятеля си няколко нарови семена.
- Не знаем дали са вълшебни, но ги събрахме от нашата градина. Приеми този дар от нас – рекъл Симеон.
Щастлива усмивка се изписала върху лицето на Найден, който взел семената и на свой ред се поклонил на войската. На следващата утрин тръгнал на далечен път, за да сади своите вълшебни дървета. Говори се, че те поникват и по най-сухите земи в царството, а Найден се грижи за тях като за свои деца, търпеливо чака да дадат плодове и да събере нови семена.

От време на време и горският магьосник подучува тези слухове. Той всеки път се подсмихва, защото си казва, че Найден бил първият човек, който не послушал съвета му и въпреки това не сгрешил. Понякога старецът се улавя, че мечтае той пак да го помоли за помощ. Потрива ръце и се оставя да крои планове за новите чудеса, които ще му подари. Разбира се, тези мисли го спохождат, не за друго, а понеже скучае и открай време си е малко вдетинен.

Утвърждения при заекване и социална фобия