Мъжко Женски Магнити

Орлин Баев

Ани Дюлгерска

 

Ани е колежка, с която се познаваме от обучение в една от психотерапевтичните школи, през които съм преминал. Сърцата, отличаваща се, дълбоко изстрадала всяка от терапевтичните теории и практики през собствения си живот. А именно това качествено преминаване през лични трудности е най-сигурната предпоставка за формирането на силен в работата си душелечител. Ани основа сдружението "С любов към психичната болест" (клик), в което се върши прекрасна и реална работа, отвъд висикопарните думи, на дело. Във фейсбук групата на сдружението (клик) Ани често публикува някоя от т.н. проективни карти, в които човек вижда...собствени психични наличности. Под една такава карта (тази от изображението) проведохме интересен разговор, който споделям по-долу. 

Проективна карта

Ани: Ето я и днешната карта С какво я свързвате? На какво ви напомня? Как ви кара да се чувствате? Какво означава за вас? Какво виждате вие на картинката?

Орлин: Видях думата твърд и червен цвят - страст и интимност. После видях огнена църква - свещена сексуалност. 

Ани: Свещена сексуалност. Харесва ми това понятие. Орлине, кое наричаш свещена сексуалност?

Орлин: Ето линк към книгата ми по темата, в електронен вид (клик).  

Ани: Орлине, попрочетох. Гледах и клипа ти за сексуалността и изневярата (клик). Знаеш ли, аз мисля, че в днешно време свещената сексуалност я няма. Изневярата също я няма. Даже дали изневяра или процес на основно свързване няма значение, едно и също е. В днешно време жените ходят на проститут. Ще обясня какво имам предвид. Някога между запознанството и секса е имало едно голямо поле, в което се е случвала химия и трансформация. Мъжът е бил самец, поисквал е жената и я е печелил. Променял се е и е постигал това, което би му помогнало да я спечели. Тоест виждал я е, нея, желанията й, нуждите й. Накрая успехът е бил заслужен. Той обективно е прониквал. Накрая сексът просто е ставал невъзможен за удържане, а изневярата се е случвала много преди това, в мечтите, желанията, очакването, трепета, трансформацията. От там и енергията, която "влиза в семейството", защото мъжът е ставал успешен. После сексът е бил нещо свещено, за което самецът дълго се е борил с ума, със сърцето, със сексуалността си (да удържи жежкото). 

Сега мъжът постига което той иска, става "богат" и чака. Тоест заел е женска позиция, твори и е пасивен. Жената иска да е мъж и отива и му се мята. Не една, две, три, пет и се почва креватна гимнастика най-често "на крак". Тя си тръгва като "завоевател"- пародия, усещайки се изхабена и унижавайки смехотворно природата си, а той е уж самец, ама не може да удържи, покори нищо, а го насилват странно и неадекватно. Връща се при жена си и там съвсем пък се чувства неуспешен и му остава да си изкарва неудовлетворението в дребнотемие и дребнодразнене, което няма цел, натягане на енергия и покоряване. После и в секса са отрязани и двамата, от срам, неадекватност и дори не преживяват близостта на телата си, а може би компенсира да й даде част от това, което е взел. И то е страх. За жалост и обществото натиска като очаквания всичко това да е така. Тъжно е и осакатено.

Орлин: Точно така. Социалните движения, които "си хванала" - да. Жената става неидентифицирано мъжкоженско нещо от амазонски тип. Мъжът пък мъж само по тяло, мускули и мачовщина, а отвътре, п*тка. Да, сега мъжът няма нужда дори да се бори за жена - станали са жените не само лесни. Малко е да се каже. Агресивно мъжкарани стават масово и после реват къде са мъжете, докато те самите възпитават синовете си без бащи с тотално объркани полови роли. Мъжете пък сякаш свикнаха и така им е по-лесно. Нали имаме любовници, изобилие от вагини, дистанционно и телевизор с поредния овчи брадър и игри на суетната неволя. И станахме проститути, а жените...същото. Някакъв унисекс, в който магнитът на естествените полярности се губи. А няма ли магнит, няма движение, почва заблатясване - нравствено, социално, планетарно, ценносите падат и се обръщат в "новото (не)нормално"....

Парадоксът е, че тази деградация, погледната по-отвисоко, се явява част от по-голям процес на развитие. Но, връщане назад няма. Патриархатът е изиграл картите си вече. А типичните мъжки и женски полови модели идват от него, но и от по-назад, от по-диви времена, в които отново мъжът е бил силният ловец и воин, а жената, посветена на взаимоотношенията, уюта и децата. А сега, мъжът няма нужда да е воин и ловец, освен в бизнеса. Но се оказва, че в условията на липсваща полова диференциация, жената е не по-лош бизнес "ловец". Би имало развитие, ако от блудкава унисекс размитост (дори парфюмите вече са унисекс...), да минем към андрогинна зрелост. А при нея, ако сме външно мъже, сме още повече мъже, защото сме прегърнали вътрешната си жена. Ако сме жени, ставаме външно още по-женствени жени, защото сме прегърнали анимуса си (по Юнг). Това вече е зрялост! (Благодаря за четенето и гледането на клипа, Ани)

А свещената сексуалност. Има я. Дори в тези объркани времена. При много жени естествено, когато обичта и секса им се сливат в едно. А при мъжа същото, с малка добавка от физиологично прихващане на сексуалната сила и вдигането ѝ до любовта. Има я свещената сексуалност, Ани! Това е обширна тема...

Ани: Аз не смятам, че патриархатът си е изиграл ролята. Просто жените сега са малко по-справящи се в сравнение с преди и това води до по-високи изисквания към самеца. Вече не може да се скатае като единственият успяващ, а ще му се наложи да израстне, за да надвие и покори жената, да си извоюва патриархалното място. Това пък е хубаво, защото ще има закачка, мечти, горещи фантазии, трансформация и развитие на света. Целият този силно зареден сексуално флирт ще доведе до нови постижения за света. Например в духовен план, любов и помощ за хората. Сплотяване и трудолюбива грижа заедно за страната ни, за света, за психологическото пространство или в което поле двойката твори... Хм.

Важното е мъжът да се довери и да даде душата си. Важното е и жената да е духовна, за да са такива летвите й.

Орлин: Резонирам. Но това, което описваш, не е вече патриархат. Общностно заедностен хат или както и да го наречем е. И в него, половите магнити отново са силни и заредени, но вече на едно много по-хармонично и високо личностово, партньорско, социално ниво. А динамото на живота продължава да задвижва процесите...

...

Орлин Баев, Ани Дюлгерска, психотерапевти

Мозък и Духовност

 Невралната зона на духовността

Има ли място в съвремието за допускането в човешките разбирания на важността на Бога/ Дао/ Дхарма? А в психотерапията? Или всичко открихме, разбрахме, можем и постигнахме като вид? Чак ми е смешно, четейки току що написаното от мен последно изречение...

Нека видим какво казва научната мисъл по въпроса.

Когнитивната наука на религията (Cognitive Science of Religion) твърди, че всеки човек е базисно вярващ – нещо като дифолт моуд на функциониране, дълбоко зад рационалността. Това важи и за най-утвърдения скептик. Във всеки присъства базисно когнитивно ниво, което анимира/ одушевява, свръхактивно регистрира интенционалност, като вярванията за свръхестествени същности (ангели, демони и т.н.) са минимално контраинтуитивни. Тоест приличат на хората, но в някои показатели се различават.

Психологията на религията и аналитичната мисъл стигат до базисните вярвания на инфанта за упование в сигурния родителски образ. Ниво на психично фиункциониране, което присъства дълбоко сублиминално при всеки възрастен. Вярване, което възрастният проецира в бащата на Небето, Небесната майка, като автоматично проективно търсене на закрила и смисъл. По същество разбиранията на двете току що загатнати хипотези, смислово се припокриват.

Аналитичната теория на привързаността (Attachment theory) развива схващанията си за изграждането на сигурна или несигурна свързаност с ти обекта (базисно мама), който несъзнавано е приеман от инфанта за омнипотентно божество. Оттам през разбиранията на школата за обектните отношения, религиозното/ духовно вярване представлява проекция на ядрено и несъзнавано присъстваща във възрастния система за свързване в Бог. Проекция на един първичен психичен „слой“, жадуващ сигурност, подкрепа, задоволеност, топлина и принадлежност. Отново виждаме припокриване с гореспоменатите течения на човешката мисъл, обличаща същите разбирания за процесирането на първични когнитивни нива, в друга терминология.

 

Когнитивната невронаука наскоро прави интересен пробив (кликни на линка, за да се запознаеш с невронаучното изследване) в разбиранията за човешката духовност. Открива зона в мозъчния ствол, пряко свързана с духовността. Зона, която при задействането на духовен порив (примерно в молитва и медитация), тригерира отделянето на ендогенните вещества на шастието, снижава болката, участва в процесите на свързване и партньорство.

Удивително, че е в подкорието, а не в кората - в базата, в основата, във фундамента ни! Някои ключови податки за невро-психо-социалното действие на тази зона:

- отделяне на ендогенните вещества на блаженството.

- париране на страха и болката химически (биохимия) и неврално (парасимпатиково активиране на блуждаещия нерв).

- свързване, заедност, единство.

- емпатия, любящо чувстване външната другост във вътрешно единство.

- пряко участие в системата за сигурна привързаност (Боулби, Ейнсуърт).

- стабилна основа и изпълнена с доверие защита ("...не стройте къщата си на пясъци, а на скала...", Библията).

- „Блажени са вярващите“ (из Библията).

- Вътреприсъща, жива, сърцата етика и мъдрост, естествено знаеща кое е редно и кое не.

- Познание за неслучайна синхроничност на всеки миг при живот в разумен свят, при непреривно учене.

- неврологична обосновка за ползването на зрялата, приземена духовност в ефективната психотерапия.

 

За мен прочитането на невронаучното изследване за мозъчно базираната зона на духовността, бе откровение. Защото преживелищно, през всичките си телесни системи познавам действието на тази зона от около 16 годишен и досега.

Тази дълбоко психотерапевтична сигурна свързаност с преживяването на неслучайна мъдрост, закриляно и синхронично учене в една жива, разумна вселена, това блажено усещане за любов, смиряваща диалектично ежедневните противоречия – преживяват се се освен психично и чисто телесно, едновременно. Сякаш имаш дълбоко сигурен отправен център, дори на кръста на житейското разпъване да си, в каквато и пертурбация, социален въртоп и поведенческо телесен дистрес да си. Стабилна база, скала на която е построен домът на духа ти. Сигурен си посред която и да е битийна несигурност. Сигурност посред несигурността. Отвътре сигурност. Оттам всичко придобива цялостен смисъл, бива смилано в горнилото на огъня на духа като ценен опит – всичко. Свързан и едно си – сигурно свързан и в дълбоко доверие. С човешката разумност зад външно проявяваното невежество, но и с любящата разумност на всичко живо. А се оказва, че нежива природа няма. На дело, отвътре си мъдрознаеш законите на живота, че каквото правиш, на себе си го правиш. Обичаш, виждаш и оценяваш безпределно красотата. Имаш ориентир и компас. Блажено щастлив си, с едно сигурно щастие, което охотно приема трудностите и препятствията, както и спокойно черпи от радостите, без да залепва за тях. Страх има, но с лекотта го отдаваш, за да бъде през смиреното ти любящо доверие приет и прегърнат, погален и помилван от това дълбоко сигурно присъствие...на Бога и съответно трансформиран до мотивирано, смислено вдъхновение.

Такава е личната ми преживелищна опитност от 16 годишен, до настоящите ми 49 години. Както се казва, не е нужно сляпо да вярваш в Бога (Дао, Дхарма), когато Го познаваш. Вярваш в Дхарма, защото познаваш Дхарма като сърцевина на съществото си.

Отново в резюме, гореспоменатата преживелищност: блаженство, смелост, любяща свързаност, синхроничност, жива етика, спокойно доверие във всеки миг, сърцато-любяща заедност, стабилна основа, сигурност посред несигурността, компас и посока.

...

От статията за невронаучното изследване:

Dr. Ferguson added: “The fact that our results in this study point to such an evolutionarily ancient brainstem structure to define a circuit for spirituality is potentially significant for a litany of reasons. Among the more immediately material reasons is that the [PAG] is well-known to mediate pain inhibition. This leads to curiosity about ways that spirituality might be clinically relevant for helping manage physical and emotional pain.

Фактът, че резултатите от изследването ни насочват към толкова еволюционно древна структура в мозъчния ствол, която може да бъде виждана като една от невромозъчните вериги, подлежащи духовността, съдържа огромен потенциал от важност поради множество причини. Измежду по-неспосредствено проследимите, е че (PAG) пряко участва в неутрализирането на болката. Това насочва любопитството ни към това как духовността би могла да бъде клинично значим помощен фактор при справянето с физическата и емоционалната болка.

 The fact that the [PAG] is also involved in attachment and bonding may also hint at mechanistic explanations for the emerging observation that spirituality can be effectively integrated into psychotherapy.

Фактът, че (PAG) е неврално участващ в системата за свързване, е податка за едно механистично-физиологично обяснение на наблюденията защо духовността може да бъде ефективно интегрирана в психотерапията.

John Krystal, MD, Editor of Biological Psychiatry, said of the work: “It is important to understand that this study does not suggest that religion or spirituality in healthy people are in any way abnormal. Rather, this study identifies circuits in the brain that enable us to have religious or spiritual experiences...“

Доктор Джон Кристал, редактор на „Биологична психиатрия“ относно изследването: „Важно е да се знае, че това изследване по никакъв начин не твърди, че религиозността и духовността при здравите хора са по какъвто и да е начин отклонение от нормата. Изследването идентифицира мозъчни вериги, които корелират с преживяването ни на религиозни и духовни опитности...

...

В естествената психотерапия стъпваме на здравата невронаучна основа на когнитивната наука и психотерапия толкова, колкото и върху базата на духовното разбиране и практика. Споделяйки виждането за отелесеност на психодуховността (embodiment), се оказва че наука и духовност не са противоположности, а са просто две алтернативни обяснителни парадигми за идентични феномени.

Прагматично и приложно: в практиката си на клиницисти, работещи с тревожно-депресивни състояния, постоянно проследяваме връзката между настоящите психични и физиологични симптоми и заложени през ранните развитийни месеци и години травми, свързани с типовете несигурна привързаност, а оттам с определени маладаптивни характерови патерни и вярвания. В естествената психотерапия, през личния характеров интегритет на терапевта, ползваме значителен по обхвата си методологичен арсенал, обхващащ аналитичния, когнитивен, поведенчески, психотелесен, хипнотичен, медитативен и т.н. подходи, за да преработим въпросните маладаптивни вярвания, резултиращи в невротична продукция. Духовността – ползваме я не толкова технически, а като цялостен контекст на една по-обемна визия и разбиране, даващи смисъл и сърцат устрем към здрава промяна. Устрем, изпълнен с много любов, упование в мъдростта на преживяваното при дълбоко учебната му, изпълнена със смисъл цел по характерова хармонизация. Работейки в такъв контекст, успеваемостта стига до максимума си.

...

Свързани с темата материали:

-        Стабилна база.

-        Естествена психотерапия и духовност – максимална ефективност.

-        Трансперсонална (духовно ориентирана) психология. (КНИГА).

-        Трансперсонална (духовно ориентурана) психотерапия. (статия).

-        Молитвата в психотерапията – научен поглед.

-        Шамбала в ядрото на хадес.

-        Принадлежна свързаност.

-        Какво в естествената психотерапия е Бог?!

-        Религиозна вяра и психоза – отношения.

-        Псевдодуховност. Духовен байпас. Здрава духовност.

-        Всемирно бяло братство – естествена психотерапия.

-        Вярата, надеждата и любовта в естествената психотерапия.

-        Когнитивно научни, психотерапевтични принципи в словото на Беинса Дуно – естествена психотерапия.

-        Заедно в раличието.

-        Какво е азът? Болна и здрава духовност.

-        Научна духовност и духовна наука (Научна религия и религиозна наука).

-        Вяра в знанието. Знание във вярата. Верознание.

-        Religion and mental health – scientific research.

-        Естествената хипнотерапия и медитацията.

-        Невротичните процеси при духовното израстване. (автор: Роберто Асаджиоли).

-        Естествена висинна (трансперсонална) психотерапия – поредица статии.

-        Естествена братска психотерапия – поредица от статии.

-        Естествена християнска психотерапия – поредица статии.

-        Естествена медитативна (йога) психотерапия – поредица статии.

 

...

 

Орлин Баев,

Естествен психотерапевт

В статията са ползвани картини на Венета Дочева

 

 

Има Път

 

Текстът представлява дискусия от фейсбук група.

...

Д: Някои преследват щастието, други го създават!

Р: Как може да създадеш щастие, като се чувстваш изчерпан/празен? Аз мисля, че е трудно да се отработи и пусне "семейния модел за любовта". Например, аз съм видяла в моето семейство, че любовта е трудна, далечна, имагинерна, нестабилна, неистинска, условна, често без тук и сега... Без физическо присъствие дори..

И следователно това проектирах и създадох в живота си - мъчителни неща.

Дори и да промениш мисленето и настройката си.. Все едно си водил празен, неистински живот. На тази база, част от живота ти.. Как може да съградиш нещо хубаво. Все едно да строиш кули без основа.. Въздушни.

Може би и представите ми за семейство.. Са били доста имагинерни и фантазни. Както любовта...

Орлин: Не съм голям фен на думата щастие. Не че е лоша сама по себе си. Просто е наситена с човешкото привързване към хубавичкото и отбягване на лошичкото. С дихотомното черно бяло, инфантилно мислене и възприятие на света, което човечеството като обща маса споделя. То е детинско. Както едно бебе не може да осъзнае, че същата мама, която го храни и гушка, а то несъзнавано възприема като омнипотентно божество – че същата тази мама може и да не дава храна и гуш, да бъде понякога строга и далечна. Тогава бебето, неумеейки да съвмести противоречивите образи, ги разцепва на добър и лош. Добрата мама, даваща щасие и лошата, отнемаща го и даваща мъчително незадоволяване и отхвърляне. Анализата на обектните отношения нарича това инфантилно преживяване параноидно-шизоидна позиция. Без да навлизам в подробнсти и като се старая да се въздържам от специфичната аналитична терминология, ми се ще само да кажа, че в тази позиция присъстват най-базисните психични процеси: отричане, разцепване, идеализация, обезценяване, проективна идентификация, бягство във фантазия, бягство от определени социални ситуации и др. За инфанта са нормален развитиен етап, който е надрастван. А при възрастния, се срещат при силен психичен регрес, при примитивните, слабо диференцирани индивиди, при характеропатиите/ личностовите р-ва и психотичната продукция. Въпросната позиция пряко корелира с несигурния амбивалентен, избягващ, до дезорганизиран стил на привързаност.

Не че в случая се касае за примитивност, характеропатия, а още по-малко за психоза, не. Но, съществуват елементи от споменатата позиция – отричане на собствената отговорност и изместване през проективна идентификация фокуса в родителите и системата на родното семейство, мощно обезценяване на себе си, а проективно и на живота, и на другостта. През модела на естествената психотерапия, тук виждаме елементи от характера на стратега. В такъв се превръща човекът, когато съумее преживелищно, трансферно и спокойно любящо, да се довери на травмите и типичните тук базисисни характерови вярвания за дефектност, нараняване, необичане, студ, отхвърляне, далечност, необгрижена незащитеност, нараняване, безнадеждност... Да се довери не означава да вярва на посланията им, а да може от позицията на родител на себе си, да остане със съзнателно разграничаване условността на сигналите им и връзка с реалността, в близост до болката им и я обгрижи с любяща безусловност.

Пътят психотерапевтично минава през лична, групова работа и периодични работилници. Това е една градация, в която процесът се придвижва през рационалното реструктуриране, през аналитичното и когнитивно променяне на мисленето и настройката. Но, това е само старт, само част от цялата работа, във вида на развиване способност за себерефлексия, лекситимия (знам какво има в мен ментално, емоционално и харектерово и какво протича точно сега). Само старт. По-нататъшната работа е преживелищна през тялото, през дишането, през двигателно-моторното отработване, през трансовата хипнотична и медитативна работа, през силата на груповия процес и динамиката на взаимното оразяване, доверие, споделен дружески опит, сърцато приемане, атмосфера на приемащо включване, дружелюбна защитеност и взаимопомощ.

Както казах, аналитичната и когнитивна метакогнитивна и рационална себепознавателност от психотерапевтичния процес, са много важна част, но околовръстна такава. Ядрената промяна на отношението и настройката  се реализира през ресурсно трансово, преживелищно психотелесно и приземено, през тялото медитативно ресвързване с онези детски наранености в нас, които искат не само разсъждение, а на дело погалване, приемане и реструктуририране вече не само със студена логика, а с любящо присъствие в близостта и единството на гушкавата прегръдка на болката им. Тогава отричането се разтваря, собствените проекции, изнасящи отговорността навън, се улавят, а отговорността за своя живот и промяна биват спокойно, охотно и с лекота допускани. Защото така е много по-лесно. Защото е илюзия, че „Мама, тати, животът са ми виновни, а промяната е невъзможна!“, както крещи статуквото, са лесни. Не, изискват цялата ни енергия, която е впрегната в отцепването от собствената ни травмираност, поставяна в света и другите.

В естестввената психотерапия се превръщаме в родители на себе си. На онези най-наранени свои „парчета“, които са се промъквали конвергирани през социални, психични, поведенчески невротичности и симптоми. А сега ясно осъзнаваме раните си и като се учим да сме родители на себе си, ги обгрижваме сърцато, вече усмихнато и търпеливо, с благодарното осъзнаване, че можем да претворим характера, а оттам съдбата и живота си в синхрон със свободната ни, любяща воля. Път има! Изчерпването и празнината по време на ходенето в този път изчезват, защото се премахва причинителят на разцепването, изискващ цялата налична енергия и психо-либиден ресурс.

Реалната времева продължителност на терапевтичния процес тук е над една година включеност в споменатата градация от лична, групова и в работилници работа. Тя обаче катализира времето на преобразуване многократно, като такава година-две се равняват на 20-30 години следване обичайния житейски ход. Дори е слабо да се каже, тъй като, при липса на активно осъзнаване и систематична интенция за преобразуване, то рядко се случва само.

...

Свързани статии:

- Характерови структури.

- Здрави характери - стратег.

...

Орлин Баев